borislavil

Точно преди месец имах рожден ден и получих безценен подарък от едно много любимо същество – потребителка на този форум, която интуитивно беше доловила моето желание или аз интуитивно бях доловил нейното желание, без предварително да сме отваряли дума изобщо за това. Подаръкът беше прекрасната, изпълнена с Мъдрост книга на Елиф Шафак, с многозначителното заглавие „Любов”. Съмнявам се, че ако сам си бях купил книгата, щях да разгръщам страниците й с такъв трепет и щях да я чета с такъв огромен интерес, и да изпитвам такава наслада от прочита, както го правя сега, защото (според моето усещане) този подарък е направен с много Любов. А точно Любовта превръща и най-обикновените неща в необикновени и специални. И винаги когато погледна книгата и разтворя страниците й, се сещам с благодарност и Любов за това обично същество, което наистина ме накара да се почувствам така, сякаш съм получил не обикновен подарък, а Божествен дар, който ми напомня една любима история от същата книга, която ще си позволя да преразкажа:



Шамс седял пред духовното училище, където Руми изнасял своите беседи, и спирал всеки, който искал да влезе вътре, като го питал защо отива при великия Маулана и какъв подарък Му носи. Обикновено хората се стъписвали и почвали да мънкат – не знаели какво да отговорят. Някои от тях се връщали след няколко дни и носели различни дарове – плодове, сребърни дирхами, копринени килими или току-що родени агнета. Но щом виждал това, Шамс се ядосвал още повече.

Веднъж един от посетителите не се стърпял и се развикал на Шамс:

- Кой ти дава право да препречваш вратата на Маулана? Все питаш хората какво са Му донесли. Ами ти? Ти какво Му донесе?

А Шамс отговорил съвсем тихо, едва доловимо:

- Донесох Му себе си… Жертвах за Него главата си!



Приятели мои, ако искате да бъдете обичани, да почувствате своя живот като Божествен дар, обичайте – обичайте колкото е възможно повече, по-истински, по-всеотдайно, без да съобразявате, без да мислите какво ще стане след това и колко и дали ще получите нещо в замяна! Защото Любовта е безценен дар сама по себе си! И е важно не колко ни обичат (защото това е следствие), а ние колко обичаме! Любовта е нашият единствен надежден капитал!

Закон е: Който не иска нищо за себе си, е достоен да получи и получава всичко, от което действително се нуждае!



Посвещавам с обич това мое писание на всички, които по един или друг начин ми съдействат, като стават повод и основание, да разгръщам все повече и повече Любовта си!

Точно преди месец имах рожден ден и получих безценен подарък от едно много любимо същество – потребителка на този форум, която интуитивно беше доловила моето желание или аз интуитивно бях доловил нейното желание, без предварително да сме отваряли дума изобщо за това. Подаръкът беше прекрасната, изпълнена с Мъдрост книга на Елиф Шафак, с многозначителното заглавие „Любов”. Съмнявам се, че ако сам си бях купил книгата, щях да разгръщам страниците й с такъв трепет и щях да я чета с такъв огромен интерес, и да изпитвам такава наслада от прочита, както го правя сега, защото (според моето усещане) този подарък е направен с много Любов. А точно Любовта превръща и най-обикновените неща в необикновени и специални. И винаги когато погледна книгата и разтворя страниците й, се сещам с благодарност и Любов за това обично същество, което наистина ме накара да се почувствам така, сякаш съм получил не обикновен подарък, а Божествен дар, който ми напомня една любима история от същата книга, която ще си позволя да преразкажа:



Шамс седял пред духовното училище, където Руми изнасял своите беседи, и спирал всеки, който искал да влезе вътре, като го питал защо отива при великия Маулана и какъв подарък Му носи. Обикновено хората се стъписвали и почвали да мънкат – не знаели какво да отговорят. Някои от тях се връщали след няколко дни и носели различни дарове – плодове, сребърни дирхами, копринени килими или току-що родени агнета. Но щом виждал това, Шамс се ядосвал още повече.

Веднъж един от посетителите не се стърпял и се развикал на Шамс:

- Кой ти дава право да препречваш вратата на Маулана? Все питаш хората какво са Му донесли. Ами ти? Ти какво Му донесе?

А Шамс отговорил съвсем тихо, едва доловимо:

- Донесох Му себе си… Жертвах за Него главата си!



Приятели мои, ако искате да бъдете обичани, да почувствате своя живот като Божествен дар, обичайте – обичайте колкото е възможно повече, по-истински, по-всеотдайно, без да съобразявате, без да мислите какво ще стане след това и колко и дали ще получите нещо в замяна! Защото Любовта е безценен дар сама по себе си! И е важно не колко ни обичат (защото това е следствие), а ние колко обичаме! Любовта е нашият единствен надежден капитал!

Закон е: Който не иска нищо за себе си, е достоен да получи и получава всичко, от което действително се нуждае!



Посвещавам с обич това мое писание на всички, които по един или друг начин ми съдействат, като стават повод и основание, да разгръщам все повече и повече Любовта си!

Точно преди месец имах рожден ден и получих безценен подарък от едно много любимо същество – потребителка на този форум, която интуитивно беше доловила моето желание или аз интуитивно бях доловил нейното желание, без предварително да сме отваряли дума изобщо за това. Подаръкът беше прекрасната, изпълнена с Мъдрост книга на Елиф Шафак, с многозначителното заглавие „Любов”. Съмнявам се, че ако сам си бях купил книгата, щях да разгръщам страниците й с такъв трепет и щях да я чета с такъв огромен интерес, и да изпитвам такава наслада от прочита, както го правя сега, защото (според моето усещане) този подарък е направен с много Любов. А точно Любовта превръща и най-обикновените неща в необикновени и специални. И винаги когато погледна книгата и разтворя страниците й, се сещам с благодарност и Любов за това обично същество, което наистина ме накара да се почувствам така, сякаш съм получил не обикновен подарък, а Божествен дар, който ми напомня една любима история от същата книга, която ще си позволя да преразкажа:



Шамс седял пред духовното училище, където Руми изнасял своите беседи, и спирал всеки, който искал да влезе вътре, като го питал защо отива при великия Маулана и какъв подарък Му носи. Обикновено хората се стъписвали и почвали да мънкат – не знаели какво да отговорят. Някои от тях се връщали след няколко дни и носели различни дарове – плодове, сребърни дирхами, копринени килими или току-що родени агнета. Но щом виждал това, Шамс се ядосвал още повече.

Веднъж един от посетителите не се стърпял и се развикал на Шамс:

- Кой ти дава право да препречваш вратата на Маулана? Все питаш хората какво са Му донесли. Ами ти? Ти какво Му донесе?

А Шамс отговорил съвсем тихо, едва доловимо:

- Донесох Му себе си… Жертвах за Него главата си!



Приятели мои, ако искате да бъдете обичани, да почувствате своя живот като Божествен дар, обичайте – обичайте колкото е възможно повече, по-истински, по-всеотдайно, без да съобразявате, без да мислите какво ще стане след това и колко и дали ще получите нещо в замяна! Защото Любовта е безценен дар сама по себе си! И е важно не колко ни обичат (защото това е следствие), а ние колко обичаме! Любовта е нашият единствен надежден капитал!

Закон е: Който не иска нищо за себе си, е достоен да получи и получава всичко, от което действително се нуждае!



Посвещавам с обич това мое писание на всички, които по един или друг начин ми съдействат, като стават повод и основание, да разгръщам все повече и повече Любовта си!

А защо пък ние - участниците във форума и желаещи да посетят това свято място, не вземем през лятото да се организираме и да се качим на Кръстова гора? Всяко ходене там си е вълнуващо преживяване!

Приятели, какво мислите за Кръстова гора? Има ли нещо по – особено, загадъчно, магично в това свято за мнозина българи място, за което се носят легенди, или ореолът, с който е обкичена Кръстова гора, е плод на суеверие? Наистина ли се случват там мистерии и чудеса? За да отворя темата ме провокира този разказ на многоуважавания наш брат Светозар Няголов от том 22 на поредицата „Изгревът”:



Учителят изпраща брат Данчо да открие местността „Кръстова гора”, която е най – големият духовен център на Балканския полуостров, където са се подвизавали повече от 300 монаси и постоянно са се молили и работили за освобождението на България. Турците нападат черквите, разрушават ги, запалват ги и избиват всичките монаси. Казва се „Кръстова гора”, понеже на всяко дърво имало поставен кръст – символи на големите страдания, през които са минали българите под турско робство. Бай Данчо открива мястото. Бог му казал да вземе и пусне 2 бели гълъба и където кацне първият гълъб, там да сложат един голям железен кръст, а където кацне вторият гълъб, там да се построи църква „Света троица” и олтар. Тази местност е свързана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договора за „Европа без граници”. В София се разболява княгиня Евдокия много тежко и цар Борис изпраща сестра Мария Стоянова да пита Учителя как да я излекуват. Учителят казал: „Със самолет да я закарат на Кръстова гора и там да преседи един месец, и ще оздравее от епилепсията, която има.” Генералът, който трябвало да я заведе, казал на Борис, че и неговият син страда от същата болест и вземат и него. И двамата оздравяват. Отиват да благодарят на Учителя и Той им казва двамата да направят кръст тежък 66 кг, от бронз и мед, и да го занесат и сложат на определеното място за него. Брат Данчо помагал и услужвал на Евдокия и момчето, които оздравели и сложили кръста, където бил кацнал първият гълъб. Когато идват на власт комунистите, за тези прояви на брат Данчо го арестуват и изпращат на лагер в Белене. Там го заровили жив в земята да стърчи само главата му и птиците изкълвали главата му и така мъченически напуснал този свят. Той бил дърводелец и правел дървени статуетки, кръстове и дървени икони. Така мъченически си отива брат Данчо, изпратен от Учителя да открие и възстанови най – важния духовен център на Балканите – Кръстова гора.



За повод ми послужиха и мои лични впечатления:



Две последователни години посещавам Кръстова гора. Първата година приятел, който беше скептично настроен, съвсем нелепо си счупи крака. А втората година, когато се изкачвахме нагоре към върха, където е кръстът, заваля силен дъжд. Скрихме се в последния параклис в ляво, посветен на ап. Йоан. Бяхме се приютили 9 човека и изведнъж… гръм разтресе параклиса! Слава Богу, че под металния полилей, който се спускаше от тавана на параклиса, в този момент нямаше никого! Само ушите ни писнаха и сърцата ни се разтуптяха… иначе се оказахме невредими, а и на практика изпитахме силата на библейския стих от псалом 91 „Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия”. Другото нещо, което ми направи силно впечатление, беше аязмото (там, където е побит сега оригиналният кръст), за чиято вода казват, че е лечебна. Не знам дали е лечебна, но няколко човека забелязахме, че когато отпиваме от нея, сякаш изпълнява ролята на индикатор на проблемните зони в тялото, където се появява едно усещане за парене. Допускам, че е възможно при по – продължителна употреба наистина да лекува болести. При всички положения обаче Кръстова гора е силно наситено в енергийно отношение място, от което лъха на святост!

Добре - става ли в 14:30? За мен няма проблем и в 12:00, защото сутринта ще пътувам от Пловдив. Но както на вас ви е удобно. А то, ако е хубаво времето, можем и да се поразходим...

Приятели, какво мислите за Кръстова гора? Има ли нещо по – особено, загадъчно, магично в това свято за мнозина българи място, за което се носят легенди, или ореолът, с който е обкичена Кръстова гора, е плод на суеверие? Наистина ли се случват там мистерии и чудеса? За да отворя темата ме провокира този разказ на многоуважавания наш брат Светозар Няголов от том 22 на поредицата „Изгревът”:



Учителят изпраща брат Данчо да открие местността „Кръстова гора”, която е най – големият духовен център на Балканския полуостров, където са се подвизавали повече от 300 монаси и постоянно са се молили и работили за освобождението на България. Турците нападат черквите, разрушават ги, запалват ги и избиват всичките монаси. Казва се „Кръстова гора”, понеже на всяко дърво имало поставен кръст – символи на големите страдания, през които са минали българите под турско робство. Бай Данчо открива мястото. Бог му казал да вземе и пусне 2 бели гълъба и където кацне първият гълъб, там да сложат един голям железен кръст, а където кацне вторият гълъб, там да се построи църква „Света троица” и олтар. Тази местност е свързана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договора за „Европа без граници”. В София се разболява княгиня Евдокия много тежко и цар Борис изпраща сестра Мария Стоянова да пита Учителя как да я излекуват. Учителят казал: „Със самолет да я закарат на Кръстова гора и там да преседи един месец, и ще оздравее от епилепсията, която има.” Генералът, който трябвало да я заведе, казал на Борис, че и неговият син страда от същата болест и вземат и него. И двамата оздравяват. Отиват да благодарят на Учителя и Той им казва двамата да направят кръст тежък 66 кг, от бронз и мед, и да го занесат и сложат на определеното място за него. Брат Данчо помагал и услужвал на Евдокия и момчето, които оздравели и сложили кръста, където бил кацнал първият гълъб. Когато идват на власт комунистите, за тези прояви на брат Данчо го арестуват и изпращат на лагер в Белене. Там го заровили жив в земята да стърчи само главата му и птиците изкълвали главата му и така мъченически напуснал този свят. Той бил дърводелец и правел дървени статуетки, кръстове и дървени икони. Така мъченически си отива брат Данчо, изпратен от Учителя да открие и възстанови най – важния духовен център на Балканите – Кръстова гора.



За повод ми послужиха и мои лични впечатления:



Две последователни години посещавам Кръстова гора. Първата година приятел, който беше скептично настроен, съвсем нелепо си счупи крака. А втората година, когато се изкачвахме нагоре към върха, където е кръстът, заваля силен дъжд. Скрихме се в последния параклис в ляво, посветен на ап. Йоан. Бяхме се приютили 9 човека и изведнъж… гръм разтресе параклиса! Слава Богу, че под металния полилей, който се спускаше от тавана на параклиса, в този момент нямаше никого! Само ушите ни писнаха и сърцата ни се разтуптяха… иначе се оказахме невредими, а и на практика изпитахме силата на библейския стих от псалом 91 „Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия”. Другото нещо, което ми направи силно впечатление, беше аязмото (там, където е побит сега оригиналният кръст), за чиято вода казват, че е лечебна. Не знам дали е лечебна, но няколко човека забелязахме, че когато отпиваме от нея, сякаш изпълнява ролята на индикатор на проблемните зони в тялото, където се появява едно усещане за парене. Допускам, че е възможно при по – продължителна употреба наистина да лекува болести. При всички положения обаче Кръстова гора е силно наситено в енергийно отношение място, от което лъха на святост!

Приятели, какво мислите за Кръстова гора? Има ли нещо по – особено, загадъчно, магично в това свято за мнозина българи място, за което се носят легенди, или ореолът, с който е обкичена Кръстова гора, е плод на суеверие? Наистина ли се случват там мистерии и чудеса? За да отворя темата ме провокира този разказ на многоуважавания наш брат Светозар Няголов от том 22 на поредицата „Изгревът”:



Учителят изпраща брат Данчо да открие местността „Кръстова гора”, която е най – големият духовен център на Балканския полуостров, където са се подвизавали повече от 300 монаси и постоянно са се молили и работили за освобождението на България. Турците нападат черквите, разрушават ги, запалват ги и избиват всичките монаси. Казва се „Кръстова гора”, понеже на всяко дърво имало поставен кръст – символи на големите страдания, през които са минали българите под турско робство. Бай Данчо открива мястото. Бог му казал да вземе и пусне 2 бели гълъба и където кацне първият гълъб, там да сложат един голям железен кръст, а където кацне вторият гълъб, там да се построи църква „Света троица” и олтар. Тази местност е свързана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договора за „Европа без граници”. В София се разболява княгиня Евдокия много тежко и цар Борис изпраща сестра Мария Стоянова да пита Учителя как да я излекуват. Учителят казал: „Със самолет да я закарат на Кръстова гора и там да преседи един месец, и ще оздравее от епилепсията, която има.” Генералът, който трябвало да я заведе, казал на Борис, че и неговият син страда от същата болест и вземат и него. И двамата оздравяват. Отиват да благодарят на Учителя и Той им казва двамата да направят кръст тежък 66 кг, от бронз и мед, и да го занесат и сложат на определеното място за него. Брат Данчо помагал и услужвал на Евдокия и момчето, които оздравели и сложили кръста, където бил кацнал първият гълъб. Когато идват на власт комунистите, за тези прояви на брат Данчо го арестуват и изпращат на лагер в Белене. Там го заровили жив в земята да стърчи само главата му и птиците изкълвали главата му и така мъченически напуснал този свят. Той бил дърводелец и правел дървени статуетки, кръстове и дървени икони. Така мъченически си отива брат Данчо, изпратен от Учителя да открие и възстанови най – важния духовен център на Балканите – Кръстова гора.



За повод ми послужиха и мои лични впечатления:



Две последователни години посещавам Кръстова гора. Първата година приятел, който беше скептично настроен, съвсем нелепо си счупи крака. А втората година, когато се изкачвахме нагоре към върха, където е кръстът, заваля силен дъжд. Скрихме се в последния параклис в ляво, посветен на ап. Йоан. Бяхме се приютили 9 човека и изведнъж… гръм разтресе параклиса! Слава Богу, че под металния полилей, който се спускаше от тавана на параклиса, в този момент нямаше никого! Само ушите ни писнаха и сърцата ни се разтуптяха… иначе се оказахме невредими, а и на практика изпитахме силата на библейския стих от псалом 91 „Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия”. Другото нещо, което ми направи силно впечатление, беше аязмото (там, където е побит сега оригиналният кръст), за чиято вода казват, че е лечебна. Не знам дали е лечебна, но няколко човека забелязахме, че когато отпиваме от нея, сякаш изпълнява ролята на индикатор на проблемните зони в тялото, където се появява едно усещане за парене. Допускам, че е възможно при по – продължителна употреба наистина да лекува болести. При всички положения обаче Кръстова гора е силно наситено в енергийно отношение място, от което лъха на святост!

А защо пък ние - участниците във форума и желаещи да посетят това свято място, не вземем през лятото да се организираме и да се качим на Кръстова гора? Всяко ходене там си е вълнуващо преживяване!

Ами 12 часа на 2 април в Братската гостилница!

smehy, щом имаш желание за срещата, няма как да си нежелана и да останеш встрани и излишна. Ако трябва дори, ще те сложим на централно място!

Човешко и разбираемо е в любовта да има очаквания – че човекът, когато обичаш, ще ти отвръща по подобаващ и желан от теб начин. Обаче винаги когато се появи очакването, ние трябва да сме нащрек, с будно съзнание, защото може би любовта ни не е чиста… може би в нея се е промъкнал користен, търговски елемент – „танто за танто”… може би това очакване е знак за наличието на себелюбов, която ние погрешно сме разпознали като Любов. Да снемеш от любовта очакванията, това на практика означава да снемеш огромен товар и да се увериш, че източникът на твоята любов е чист. Първо, Любовта е безусловна – аз обичам някого независимо дали той ме обича или от начина, по който той отвръща на любовта ми. Обичам го просто защото не мога да не го обичам. В любовта важният съм не аз – ако има аз, тогава няма любов! В любовта важен е другият – неговото щастие, неговото удовлетворение, разгръщането на неговия потенциал и цялостност. И ти си щастлив, когато любимият човек е щастлив! Нима това не е достатъчно? Любовта не мисли за себе си, не дири своето си, не капризничи, не безобразничи, не се сърди, не поставя условия, изисквания… не чертае директиви, не се съобразява с правилници, наредби и закони. Тя е закон сама по себе си. Ако живееш наистина в Любовта, ти не мислиш за минало, нито за бъдеще – живееш единствено с и в настоящия момент. Тоталното потапяне в настоящия миг ти придава усещането за вечност… за нещо Божествено. Ето защо се твърди, че Любовта е другото име на Бог. Но Любовта може да бъде позната само от този, който има смелостта, решителността, дързостта да изгори в нейния изпепеляващ пламък… за да възкръсне от пепелта подобно на птицата Феникс!

Човешко и разбираемо е в любовта да има очаквания – че човекът, когато обичаш, ще ти отвръща по подобаващ и желан от теб начин. Обаче винаги когато се появи очакването, ние трябва да сме нащрек, с будно съзнание, защото може би любовта ни не е чиста… може би в нея се е промъкнал користен, търговски елемент – „танто за танто”… може би това очакване е знак за наличието на себелюбов, която ние погрешно сме разпознали като Любов. Да снемеш от любовта очакванията, това на практика означава да снемеш огромен товар и да се увериш, че източникът на твоята любов е чист. Първо, Любовта е безусловна – аз обичам някого независимо дали той ме обича или от начина, по който той отвръща на любовта ми. Обичам го просто защото не мога да не го обичам. В любовта важният съм не аз – ако има аз, тогава няма любов! В любовта важен е другият – неговото щастие, неговото удовлетворение, разгръщането на неговия потенциал и цялостност. И ти си щастлив, когато любимият човек е щастлив! Нима това не е достатъчно? Любовта не мисли за себе си, не дири своето си, не капризничи, не безобразничи, не се сърди, не поставя условия, изисквания… не чертае директиви, не се съобразява с правилници, наредби и закони. Тя е закон сама по себе си. Ако живееш наистина в Любовта, ти не мислиш за минало, нито за бъдеще – живееш единствено с и в настоящия момент. Тоталното потапяне в настоящия миг ти придава усещането за вечност… за нещо Божествено. Ето защо се твърди, че Любовта е другото име на Бог. Но Любовта може да бъде позната само от този, който има смелостта, решителността, дързостта да изгори в нейния изпепеляващ пламък… за да възкръсне от пепелта подобно на птицата Феникс!

Човешко и разбираемо е в любовта да има очаквания – че човекът, когато обичаш, ще ти отвръща по подобаващ и желан от теб начин. Обаче винаги когато се появи очакването, ние трябва да сме нащрек, с будно съзнание, защото може би любовта ни не е чиста… може би в нея се е промъкнал користен, търговски елемент – „танто за танто”… може би това очакване е знак за наличието на себелюбов, която ние погрешно сме разпознали като Любов. Да снемеш от любовта очакванията, това на практика означава да снемеш огромен товар и да се увериш, че източникът на твоята любов е чист. Първо, Любовта е безусловна – аз обичам някого независимо дали той ме обича или от начина, по който той отвръща на любовта ми. Обичам го просто защото не мога да не го обичам. В любовта важният съм не аз – ако има аз, тогава няма любов! В любовта важен е другият – неговото щастие, неговото удовлетворение, разгръщането на неговия потенциал и цялостност. И ти си щастлив, когато любимият човек е щастлив! Нима това не е достатъчно? Любовта не мисли за себе си, не дири своето си, не капризничи, не безобразничи, не се сърди, не поставя условия, изисквания… не чертае директиви, не се съобразява с правилници, наредби и закони. Тя е закон сама по себе си. Ако живееш наистина в Любовта, ти не мислиш за минало, нито за бъдеще – живееш единствено с и в настоящия момент. Тоталното потапяне в настоящия миг ти придава усещането за вечност… за нещо Божествено. Ето защо се твърди, че Любовта е другото име на Бог. Но Любовта може да бъде позната само от този, който има смелостта, решителността, дързостта да изгори в нейния изпепеляващ пламък… за да възкръсне от пепелта подобно на птицата Феникс!

Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. Не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?



Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.



Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенство и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.



Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразил душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.



Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен и в теб. Затова не търси и Дявола извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните, и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.



Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.



Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самата ти бъди течение.



Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различието и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.



Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени. Вместо тях, отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.



Елиф Шафак „Любов”- правила на Шамс от Тебриз

Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. Не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?



Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.



Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенство и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.



Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразил душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.



Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен и в теб. Затова не търси и Дявола извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните, и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.



Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.



Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самата ти бъди течение.



Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различието и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.



Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени. Вместо тях, отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.



Елиф Шафак „Любов”- правила на Шамс от Тебриз

Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. Не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?



Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.



Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенство и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.



Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразил душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.



Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен и в теб. Затова не търси и Дявола извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните, и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.



Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.



Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самата ти бъди течение.



Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различието и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.



Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени. Вместо тях, отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.



Елиф Шафак „Любов”- правила на Шамс от Тебриз

Умът и Любовта са от различно тесто – умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато Любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление”, докато Любовта казва: „О, карай, престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато Любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.



Повечето неприятности по света се пораждат от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета! Навлезеш ли в зоната на Любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание!



Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек – човекът, който да ти бъде огледало. Запомни: само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб!



Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път! Бъде благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали!



Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.



Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш нашир и длъж света и ще стигнеш отвъд него.



Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново „Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.



Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.



По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци! Истинският духовен Учител няма да насочи към себе си себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си „Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.



Елиф Шафак „Любов” - правила на Шамс от Тебриз

Мислете за удобно място за повече хора,защото скоро Борислав ще идва в София.


Ами то мястото е ясно според мене -Новата гостилница.."Здраве и Живот"..Ако изберете ден събота през месец април и аз ще дойда на срещата.

Ами да - Борислав възнамерява (живот и здраве) на път за Пловдив (или на връщане от Пловдив) да се отбие и в София, за да се види с приятели. Ако има повече от трима - четирима, желаещи да се срещнат с мен, можем да направим обща среща. Ако няма - ще проведа индивидуални срещи. Идеята за среща в събота (евентуално 2 април) е интересна, защото наистина и хора, които не живеят в София, биха могли да дойдат. Така че, приятели, нека да сондираме този вариант за среща на 2 април!

Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. Не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?



Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.



Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенство и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.



Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразил душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.



Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен и в теб. Затова не търси и Дявола извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните, и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.



Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.



Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самата ти бъди течение.



Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различието и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.



Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени. Вместо тях, отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.



Елиф Шафак „Любов”- правила на Шамс от Тебриз

Мислете за удобно място за повече хора,защото скоро Борислав ще идва в София.


Ами то мястото е ясно според мене -Новата гостилница.."Здраве и Живот"..Ако изберете ден събота през месец април и аз ще дойда на срещата.

Ами да - Борислав възнамерява (живот и здраве) на път за Пловдив (или на връщане от Пловдив) да се отбие и в София, за да се види с приятели. Ако има повече от трима - четирима, желаещи да се срещнат с мен, можем да направим обща среща. Ако няма - ще проведа индивидуални срещи. Идеята за среща в събота (евентуално 2 април) е интересна, защото наистина и хора, които не живеят в София, биха могли да дойдат. Така че, приятели, нека да сондираме този вариант за среща на 2 април!

Мислете за удобно място за повече хора,защото скоро Борислав ще идва в София.


Ами то мястото е ясно според мене -Новата гостилница.."Здраве и Живот"..Ако изберете ден събота през месец април и аз ще дойда на срещата.

Ами да - Борислав възнамерява (живот и здраве) на път за Пловдив (или на връщане от Пловдив) да се отбие и в София, за да се види с приятели. Ако има повече от трима - четирима, желаещи да се срещнат с мен, можем да направим обща среща. Ако няма - ще проведа индивидуални срещи. Идеята за среща в събота (евентуално 2 април) е интересна, защото наистина и хора, които не живеят в София, биха могли да дойдат. Така че, приятели, нека да сондираме този вариант за среща на 2 април!

Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. Не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?



Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.



Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенство и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.



Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразил душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.



Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен и в теб. Затова не търси и Дявола извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните, и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.



Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.



Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самата ти бъди течение.



Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различието и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.



Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени. Вместо тях, отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.



Елиф Шафак „Любов”- правила на Шамс от Тебриз

Умът и Любовта са от различно тесто – умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато Любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление”, докато Любовта казва: „О, карай, престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато Любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.



Повечето неприятности по света се пораждат от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета! Навлезеш ли в зоната на Любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание!



Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек – човекът, който да ти бъде огледало. Запомни: само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб!



Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път! Бъде благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали!



Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.



Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш нашир и длъж света и ще стигнеш отвъд него.



Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново „Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.



Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.



По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци! Истинският духовен Учител няма да насочи към себе си себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си „Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.



Елиф Шафак „Любов” - правила на Шамс от Тебриз

Умът и Любовта са от различно тесто – умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато Любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление”, докато Любовта казва: „О, карай, престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато Любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.



Повечето неприятности по света се пораждат от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета! Навлезеш ли в зоната на Любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание!



Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек – човекът, който да ти бъде огледало. Запомни: само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб!



Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път! Бъде благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали!



Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.



Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш нашир и длъж света и ще стигнеш отвъд него.



Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново „Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.



Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.



По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци! Истинският духовен Учител няма да насочи към себе си себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си „Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.



Елиф Шафак „Любов” - правила на Шамс от Тебриз

Умът и Любовта са от различно тесто – умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато Любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление”, докато Любовта казва: „О, карай, престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато Любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.



Повечето неприятности по света се пораждат от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета! Навлезеш ли в зоната на Любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание!



Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек – човекът, който да ти бъде огледало. Запомни: само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб!



Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път! Бъде благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали!



Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.



Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш нашир и длъж света и ще стигнеш отвъд него.



Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново „Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.



Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.



По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци! Истинският духовен Учител няма да насочи към себе си себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си „Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.



Елиф Шафак „Любов” - правила на Шамс от Тебриз