borislavil

Умът и Любовта са от различно тесто – умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато Любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление”, докато Любовта казва: „О, карай, престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато Любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.



Повечето неприятности по света се пораждат от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета! Навлезеш ли в зоната на Любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание!



Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек – човекът, който да ти бъде огледало. Запомни: само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб!



Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път! Бъде благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали!



Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.



Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш нашир и длъж света и ще стигнеш отвъд него.



Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново „Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.



Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.



По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци! Истинският духовен Учител няма да насочи към себе си себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си „Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.



Елиф Шафак „Любов” - правила на Шамс от Тебриз

Умът и Любовта са от различно тесто – умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато Любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление”, докато Любовта казва: „О, карай, престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато Любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.



Повечето неприятности по света се пораждат от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета! Навлезеш ли в зоната на Любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание!



Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек – човекът, който да ти бъде огледало. Запомни: само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб!



Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път! Бъде благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали!



Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.



Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш нашир и длъж света и ще стигнеш отвъд него.



Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново „Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.



Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.



По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци! Истинският духовен Учител няма да насочи към себе си себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си „Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.



Елиф Шафак „Любов” - правила на Шамс от Тебриз

Умът и Любовта са от различно тесто – умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато Любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление”, докато Любовта казва: „О, карай, престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато Любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.



Повечето неприятности по света се пораждат от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета! Навлезеш ли в зоната на Любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание!



Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек – човекът, който да ти бъде огледало. Запомни: само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб!



Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път! Бъде благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали!



Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.



Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш нашир и длъж света и ще стигнеш отвъд него.



Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново „Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.



Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.



По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци! Истинският духовен Учител няма да насочи към себе си себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си „Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.



Елиф Шафак „Любов” - правила на Шамс от Тебриз

Умът и Любовта са от различно тесто – умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато Любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление”, докато Любовта казва: „О, карай, престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато Любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.



Повечето неприятности по света се пораждат от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета! Навлезеш ли в зоната на Любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание!



Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек – човекът, който да ти бъде огледало. Запомни: само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб!



Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път! Бъде благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали!



Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.



Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш нашир и длъж света и ще стигнеш отвъд него.



Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново „Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.



Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.



По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци! Истинският духовен Учител няма да насочи към себе си себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си „Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.



Елиф Шафак „Любов” - правила на Шамс от Тебриз

Умът и Любовта са от различно тесто – умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато Любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление”, докато Любовта казва: „О, карай, престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато Любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.



Повечето неприятности по света се пораждат от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета! Навлезеш ли в зоната на Любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание!



Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек – човекът, който да ти бъде огледало. Запомни: само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб!



Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път! Бъде благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали!



Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.



Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш нашир и длъж света и ще стигнеш отвъд него.



Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново „Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.



Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.



По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци! Истинският духовен Учител няма да насочи към себе си себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си „Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.



Елиф Шафак „Любов” - правила на Шамс от Тебриз

Умът и Любовта са от различно тесто – умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато Любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление”, докато Любовта казва: „О, карай, престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато Любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.



Повечето неприятности по света се пораждат от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета! Навлезеш ли в зоната на Любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание!



Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек – човекът, който да ти бъде огледало. Запомни: само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб!



Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път! Бъде благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали!



Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.



Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш нашир и длъж света и ще стигнеш отвъд него.



Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново „Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.



Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.



По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци! Истинският духовен Учител няма да насочи към себе си себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си „Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.



Елиф Шафак „Любов” - правила на Шамс от Тебриз

Един ден Муса (Мойсей) се разхождал сам-самичък из планината, когато видял в далечината пастир. Мъжът бил паднал на колене, бил разперил ръце към небето и се молел. Муса се зарадвал много. Но щом се приближил, бил не по-малко изумен от молитвата на пастира.

- О, любими Боже, аз те обичам повече отколкото можеш да знаеш. За теб съм готов на всичко – само кажи. И да ме накараш да заколя за теб най-тлъстата овца в стадото си, ще го сторя, без да се колебая. За теб ще я опека и ще сложа в ориза Ти лойта на опашката – да ти е вкусно.

Муса се приближил още малко до пастира и продължил да слуша внимателно.

- После ще ти умия краката, ще ти изчистя ушите и ще те опощя. Ето колко много Те обичам!

След като чул достатъчно, Муса прекъснал пастира с вик:

- Спри се, невежи човече! Какво правиш? Нима си въобразяваш, че Бог яде ориз. Нима си въобразяваш, че Бог има крака, които да умиеш? Това твоето не е молитва. Това си е чисто богохулство.

Стреснат и засрамен, пастирът почнал да се извинява отново и отново и обещал да се моли като благочестивите люде. Същия следобед Муса го научил на няколко молитви. После си продължил по пътя донемайкъде доволен от себе си.

Но вечерта чул глас. Бог му казал:

- О, какво направи, Муса? Накара се на клетия пастир и не разбра колко мил Ми е той. Може и да не говореше верните неща по верен начин, но беше искрен. Сърцето му беше чисто, а помислите – праведни. Говореше богоугодно. За теб думите му може и да бяха богохулство, но за Мен те бяха сладко богохулство.

Муса тутакси разбрал грешката си. На другия ден още на ранина се върнал в планината да се види с пастира. И този път го заварил да се моли само че както му било казано. Бил толкова решен да не сбърка, че пелтечел и от предишното му вълнение и страст нямало и следа. Муса съжалил за онова, което му бил причинил. Потупал го по гърба и рекъл:

- Сгреших, приятелю. Много те моля, прости ми. Моли си се, както знаеш. За Бога това е по-ценно.

Пастирът се учудил на тези думи, ала облекчението му било още по-голямо. Той обаче не искал да се моли както преди. Нито пък да изрича молитвите, на които го бил научил Муса. Сега бил намерил нов начин да общува с Бога. Макар и доволен, и блажен в простодушното си благочестие, вече бил надживял този етап – бил надскочил сладкото си богохулство.

- Разбра ли сега – недей да съдиш начина, по който другите общуват с Бога – каза в заключение Шамс. Всеки си има свой начин и своя молитва. Бог не приема думите ни за чиста монета. Той се вглежда дълбоко в сърцата ни. Важни са не церемониите и обредите. Важно е дали сърцата ни са достатъчно чисти!



Из „Любов” Елиф Шафак

Един ден Муса (Мойсей) се разхождал сам-самичък из планината, когато видял в далечината пастир. Мъжът бил паднал на колене, бил разперил ръце към небето и се молел. Муса се зарадвал много. Но щом се приближил, бил не по-малко изумен от молитвата на пастира.

- О, любими Боже, аз те обичам повече отколкото можеш да знаеш. За теб съм готов на всичко – само кажи. И да ме накараш да заколя за теб най-тлъстата овца в стадото си, ще го сторя, без да се колебая. За теб ще я опека и ще сложа в ориза Ти лойта на опашката – да ти е вкусно.

Муса се приближил още малко до пастира и продължил да слуша внимателно.

- После ще ти умия краката, ще ти изчистя ушите и ще те опощя. Ето колко много Те обичам!

След като чул достатъчно, Муса прекъснал пастира с вик:

- Спри се, невежи човече! Какво правиш? Нима си въобразяваш, че Бог яде ориз. Нима си въобразяваш, че Бог има крака, които да умиеш? Това твоето не е молитва. Това си е чисто богохулство.

Стреснат и засрамен, пастирът почнал да се извинява отново и отново и обещал да се моли като благочестивите люде. Същия следобед Муса го научил на няколко молитви. После си продължил по пътя донемайкъде доволен от себе си.

Но вечерта чул глас. Бог му казал:

- О, какво направи, Муса? Накара се на клетия пастир и не разбра колко мил Ми е той. Може и да не говореше верните неща по верен начин, но беше искрен. Сърцето му беше чисто, а помислите – праведни. Говореше богоугодно. За теб думите му може и да бяха богохулство, но за Мен те бяха сладко богохулство.

Муса тутакси разбрал грешката си. На другия ден още на ранина се върнал в планината да се види с пастира. И този път го заварил да се моли само че както му било казано. Бил толкова решен да не сбърка, че пелтечел и от предишното му вълнение и страст нямало и следа. Муса съжалил за онова, което му бил причинил. Потупал го по гърба и рекъл:

- Сгреших, приятелю. Много те моля, прости ми. Моли си се, както знаеш. За Бога това е по-ценно.

Пастирът се учудил на тези думи, ала облекчението му било още по-голямо. Той обаче не искал да се моли както преди. Нито пък да изрича молитвите, на които го бил научил Муса. Сега бил намерил нов начин да общува с Бога. Макар и доволен, и блажен в простодушното си благочестие, вече бил надживял този етап – бил надскочил сладкото си богохулство.

- Разбра ли сега – недей да съдиш начина, по който другите общуват с Бога – каза в заключение Шамс. Всеки си има свой начин и своя молитва. Бог не приема думите ни за чиста монета. Той се вглежда дълбоко в сърцата ни. Важни са не церемониите и обредите. Важно е дали сърцата ни са достатъчно чисти!



Из „Любов” Елиф Шафак

Един ден Муса (Мойсей) се разхождал сам-самичък из планината, когато видял в далечината пастир. Мъжът бил паднал на колене, бил разперил ръце към небето и се молел. Муса се зарадвал много. Но щом се приближил, бил не по-малко изумен от молитвата на пастира.

- О, любими Боже, аз те обичам повече отколкото можеш да знаеш. За теб съм готов на всичко – само кажи. И да ме накараш да заколя за теб най-тлъстата овца в стадото си, ще го сторя, без да се колебая. За теб ще я опека и ще сложа в ориза Ти лойта на опашката – да ти е вкусно.

Муса се приближил още малко до пастира и продължил да слуша внимателно.

- После ще ти умия краката, ще ти изчистя ушите и ще те опощя. Ето колко много Те обичам!

След като чул достатъчно, Муса прекъснал пастира с вик:

- Спри се, невежи човече! Какво правиш? Нима си въобразяваш, че Бог яде ориз. Нима си въобразяваш, че Бог има крака, които да умиеш? Това твоето не е молитва. Това си е чисто богохулство.

Стреснат и засрамен, пастирът почнал да се извинява отново и отново и обещал да се моли като благочестивите люде. Същия следобед Муса го научил на няколко молитви. После си продължил по пътя донемайкъде доволен от себе си.

Но вечерта чул глас. Бог му казал:

- О, какво направи, Муса? Накара се на клетия пастир и не разбра колко мил Ми е той. Може и да не говореше верните неща по верен начин, но беше искрен. Сърцето му беше чисто, а помислите – праведни. Говореше богоугодно. За теб думите му може и да бяха богохулство, но за Мен те бяха сладко богохулство.

Муса тутакси разбрал грешката си. На другия ден още на ранина се върнал в планината да се види с пастира. И този път го заварил да се моли само че както му било казано. Бил толкова решен да не сбърка, че пелтечел и от предишното му вълнение и страст нямало и следа. Муса съжалил за онова, което му бил причинил. Потупал го по гърба и рекъл:

- Сгреших, приятелю. Много те моля, прости ми. Моли си се, както знаеш. За Бога това е по-ценно.

Пастирът се учудил на тези думи, ала облекчението му било още по-голямо. Той обаче не искал да се моли както преди. Нито пък да изрича молитвите, на които го бил научил Муса. Сега бил намерил нов начин да общува с Бога. Макар и доволен, и блажен в простодушното си благочестие, вече бил надживял този етап – бил надскочил сладкото си богохулство.

- Разбра ли сега – недей да съдиш начина, по който другите общуват с Бога – каза в заключение Шамс. Всеки си има свой начин и своя молитва. Бог не приема думите ни за чиста монета. Той се вглежда дълбоко в сърцата ни. Важни са не церемониите и обредите. Важно е дали сърцата ни са достатъчно чисти!



Из „Любов” Елиф Шафак

Един ден Муса (Мойсей) се разхождал сам-самичък из планината, когато видял в далечината пастир. Мъжът бил паднал на колене, бил разперил ръце към небето и се молел. Муса се зарадвал много. Но щом се приближил, бил не по-малко изумен от молитвата на пастира.

- О, любими Боже, аз те обичам повече отколкото можеш да знаеш. За теб съм готов на всичко – само кажи. И да ме накараш да заколя за теб най-тлъстата овца в стадото си, ще го сторя, без да се колебая. За теб ще я опека и ще сложа в ориза Ти лойта на опашката – да ти е вкусно.

Муса се приближил още малко до пастира и продължил да слуша внимателно.

- После ще ти умия краката, ще ти изчистя ушите и ще те опощя. Ето колко много Те обичам!

След като чул достатъчно, Муса прекъснал пастира с вик:

- Спри се, невежи човече! Какво правиш? Нима си въобразяваш, че Бог яде ориз. Нима си въобразяваш, че Бог има крака, които да умиеш? Това твоето не е молитва. Това си е чисто богохулство.

Стреснат и засрамен, пастирът почнал да се извинява отново и отново и обещал да се моли като благочестивите люде. Същия следобед Муса го научил на няколко молитви. После си продължил по пътя донемайкъде доволен от себе си.

Но вечерта чул глас. Бог му казал:

- О, какво направи, Муса? Накара се на клетия пастир и не разбра колко мил Ми е той. Може и да не говореше верните неща по верен начин, но беше искрен. Сърцето му беше чисто, а помислите – праведни. Говореше богоугодно. За теб думите му може и да бяха богохулство, но за Мен те бяха сладко богохулство.

Муса тутакси разбрал грешката си. На другия ден още на ранина се върнал в планината да се види с пастира. И този път го заварил да се моли само че както му било казано. Бил толкова решен да не сбърка, че пелтечел и от предишното му вълнение и страст нямало и следа. Муса съжалил за онова, което му бил причинил. Потупал го по гърба и рекъл:

- Сгреших, приятелю. Много те моля, прости ми. Моли си се, както знаеш. За Бога това е по-ценно.

Пастирът се учудил на тези думи, ала облекчението му било още по-голямо. Той обаче не искал да се моли както преди. Нито пък да изрича молитвите, на които го бил научил Муса. Сега бил намерил нов начин да общува с Бога. Макар и доволен, и блажен в простодушното си благочестие, вече бил надживял този етап – бил надскочил сладкото си богохулство.

- Разбра ли сега – недей да съдиш начина, по който другите общуват с Бога – каза в заключение Шамс. Всеки си има свой начин и своя молитва. Бог не приема думите ни за чиста монета. Той се вглежда дълбоко в сърцата ни. Важни са не церемониите и обредите. Важно е дали сърцата ни са достатъчно чисти!



Из „Любов” Елиф Шафак

Приятели, какво мислите за Кръстова гора? Има ли нещо по – особено, загадъчно, магично в това свято за мнозина българи място, за което се носят легенди, или ореолът, с който е обкичена Кръстова гора, е плод на суеверие? Наистина ли се случват там мистерии и чудеса? За да отворя темата ме провокира този разказ на многоуважавания наш брат Светозар Няголов от том 22 на поредицата „Изгревът”:



Учителят изпраща брат Данчо да открие местността „Кръстова гора”, която е най – големият духовен център на Балканския полуостров, където са се подвизавали повече от 300 монаси и постоянно са се молили и работили за освобождението на България. Турците нападат черквите, разрушават ги, запалват ги и избиват всичките монаси. Казва се „Кръстова гора”, понеже на всяко дърво имало поставен кръст – символи на големите страдания, през които са минали българите под турско робство. Бай Данчо открива мястото. Бог му казал да вземе и пусне 2 бели гълъба и където кацне първият гълъб, там да сложат един голям железен кръст, а където кацне вторият гълъб, там да се построи църква „Света троица” и олтар. Тази местност е свързана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договора за „Европа без граници”. В София се разболява княгиня Евдокия много тежко и цар Борис изпраща сестра Мария Стоянова да пита Учителя как да я излекуват. Учителят казал: „Със самолет да я закарат на Кръстова гора и там да преседи един месец, и ще оздравее от епилепсията, която има.” Генералът, който трябвало да я заведе, казал на Борис, че и неговият син страда от същата болест и вземат и него. И двамата оздравяват. Отиват да благодарят на Учителя и Той им казва двамата да направят кръст тежък 66 кг, от бронз и мед, и да го занесат и сложат на определеното място за него. Брат Данчо помагал и услужвал на Евдокия и момчето, които оздравели и сложили кръста, където бил кацнал първият гълъб. Когато идват на власт комунистите, за тези прояви на брат Данчо го арестуват и изпращат на лагер в Белене. Там го заровили жив в земята да стърчи само главата му и птиците изкълвали главата му и така мъченически напуснал този свят. Той бил дърводелец и правел дървени статуетки, кръстове и дървени икони. Така мъченически си отива брат Данчо, изпратен от Учителя да открие и възстанови най – важния духовен център на Балканите – Кръстова гора.



За повод ми послужиха и мои лични впечатления:



Две последователни години посещавам Кръстова гора. Първата година приятел, който беше скептично настроен, съвсем нелепо си счупи крака. А втората година, когато се изкачвахме нагоре към върха, където е кръстът, заваля силен дъжд. Скрихме се в последния параклис в ляво, посветен на ап. Йоан. Бяхме се приютили 9 човека и изведнъж… гръм разтресе параклиса! Слава Богу, че под металния полилей, който се спускаше от тавана на параклиса, в този момент нямаше никого! Само ушите ни писнаха и сърцата ни се разтуптяха… иначе се оказахме невредими, а и на практика изпитахме силата на библейския стих от псалом 91 „Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия”. Другото нещо, което ми направи силно впечатление, беше аязмото (там, където е побит сега оригиналният кръст), за чиято вода казват, че е лечебна. Не знам дали е лечебна, но няколко човека забелязахме, че когато отпиваме от нея, сякаш изпълнява ролята на индикатор на проблемните зони в тялото, където се появява едно усещане за парене. Допускам, че е възможно при по – продължителна употреба наистина да лекува болести. При всички положения обаче Кръстова гора е силно наситено в енергийно отношение място, от което лъха на святост!

Приятели, ще ви кажа за Юда... като стана Христос Обаче се сещам за една история, разказана от Учителя, но... (да ме извинят модераторите) не си спомням къде. Та смисълът на историята беше следният: един художник търсил подходящ модел за образа на Христос и се спрял на един младеж с одухотворено лице, което приличало на Христовото. След 20 години обаче същият художник решил да нарисува и Юда и отново тръгнал по улиците да оглежда хората, за да намери подходящия модел. Спрял се на един мъж и когато отправил молба към него да му позира за образа на Юда, мъжът го изгледал с почуда и му казал: "Ти преди 20 години ме рисува за Христос, а сега искаш да ме рисуваш за Юда!"
Многозначителна история! От една страна трябва да внимаваме как живеем, за да не би да извървим пътя от Христос до Юда! (А нашият живот се отпечатва върху израза на лицето ни и можем да го прочетем в очите - в това, което струи от тях!) В този смисъл е по-добре да извървим пътя от Юда към Христос, а не обратно. И Христос, и Юда живеят в нас! И пак от нас зависи кого ще проектираме, на кого ще дадем шанс да се роди в душата ни!
Но историята може да се види и по друг начин - в един много по-дълбок смисъл Христос и Юда са едно... като двете страни на монета - просто няма как да ги разделим.

Силве, обикновено наричаме "Провидение" нещо, за което сме в неведение, но още по - голямо неведение е човек да смята, че е единственият творец на съдбата си. Това твърдение произлиза от незрелостта и арогантността на човешкото "его", което възприема себе си като Върховния Повелител на света. Още преди няколко месеца, когато изказваше подобни идеи, си мислех да ти пиша, че по този начин предизвикваш Съдбата и кой знае какво ще ти се стовари на главата. Не го направих тогава, защото нямаше да ме чуеш и вероятно щеше да го изтълкуваш като заяждане. Според това, до което съм достигнал, мога да твърдя, че има същества, наречени "Господари на Карма", които ни предлагат, съобразно кармичните уроци, които трябва да усвоим, варианти за бъдещ живот на земята, като ни показват и основните моменти, през които трябва да преминем (т.е. сценария), ако изберем даден вариант. Или с други думи - сценарият ни се задава (с наше съгласие), а ние, като актьори, трябва да си изиграем ролята по възможно най - добрия начин. Колкото по е будно съзнането на човека и е във връзка с неговото Свръхсъзнание, толкова по - подготвен за това, което има да му се случва, е той (т.е. знае програмата на своя живот). И обратно - ако си загубила или е мъглява връзката между твоето съзнание и Свръхсъзнанието, тогава сякаш ти се случват неща като изневиделица, които ти възприемаш като Провидение. Всеки в живота си има такива случки, които го карат да се усети, че не е център на вселената и че не е толкова велик, колкото се е мислел. С една дума - това, което наричаме "Провидение", ни кара да се смирим. И едва тогава става възможно нашето възлизане нагоре или "пътят на зазоряването", за който говори Учителят. Не е важно колко книжки е изчел човек и с колко информация е натъпкал главата си. Важни са вътрешните опитности и смирението, защото те са нещата, които ни дават достъп до Висшите сфери.

Обичаш някого, но един ден той те обиди. Веднага любовта ти се прекъсва. Казваш: „Едно време имах любов, обичах всички хора, но сега никого не обичам“. За да разбереш каква е твоята любов, иди при извора, да видиш как постъпва той. Колкото и да го ругаеш, както и да постъпваш с него, той си тече и непрекъснато дава. Той носи любовта и казва: „На никого не се сърдя, от никого нищо не искам“. Колкото и да го калят, той сам се чисти. Направете същото на един човек и вижте как ще постъпи.

Аз проповядвам следното: Само Бог е Любов.

Често питате какво представлява Божията Любов, как се изявява тя на земята. – Много просто. Божията Любов се предава чрез тръби, както се предава водата от едно място на друго… Всъщност, водата е определена за разумните същества, те да пият, а тръбите служат само за проводници. Такова нещо представляват хората по отношение на Божията Любов. Те са проводници на Любовта, а самата Любов е определена за други. Тя отива на друго място. Ако канализацията е негодна, ще ви изхвърлят навън и ще ви заместят с нови тръби, по-хубави и по-здрави… Всеки човек е важен и необходим дотолкова, доколкото минава през него Любовта, както водата през тръбите. Щом го заместят с нова тръба, той е вече негоден за живота. Божията Любов слиза от Божествения свят в ангелския, но първо слиза в човешкия свят и оттам се качва в ангелския. Такъв е пътят за проява на Божията Любов. В човешкия свят любовта е неустойчива и преходна, а в ангелския – тя е постоянна и устойчива. Това, което наричате на земята любов, не е никаква Любов.

Следователно, ако отида при един извор с Любов, и той ще ми даде с Любов да пия от него. Дето и да съм на планината, ако имам Любов в себе си, веднага ще намеря извор на пътя си и ще уталожа жаждата си. Божията Любов върши чудеса. Дето е Любовта, там жадни няма. Нейната вода тече изобилно навсякъде. На всеки ше се даде толкова вода, колкото му е нужно.

Като говоря за Любовта, ще кажете, че не обичам всички еднакво. – Как познавате това? – „Вътрешно.“ Мислите ли, че Любовта на Бога към вълка и към овцата е еднаква? Ами към камъка и човека еднаква ли е? Под „еднаква Любов“ разбираме едно и също отношение към всички. Прави ли сте в разсъжденията си? Не сте прави. Ето, взимам чук и отчупвам няколко парченца от един голям камък. Турям парченцата в джоба си за спомен. Камъкът се радва, че съм го уважил, че го обичам. Ако със същия чук ударя ръката на човека, той ще се радва ли? Ще бъде ли доволен от моята любов? Значи отношението към камъка е едно, а към човека – друго. Дървото и растението поливаш, разкопаваш, а човека не можеш да поливаш по същия начин. На човека купуваш дрехи и обувки, а на вола даваш ечемик да се нахрани. Ако и на него дадеш дрехи и обувки, той ще те погледне и ще си обърне главата настрана. Той няма нужда от тези неща. Значи към камъка ще се отнасяш по един начин, към растенията – по друг начин, към животните – по трети начин, а към хората – по съвършено различен начин. Ще ви кажа една велика истина: Бог обича всички души. – Как? По начин, който отговаря на всяка душа. Към всяка душа Бог проявява Любовта си по специален начин. Следователно Любовта на Бог към едного не отговаря на Любовта Му към другиго. Ако мислите, че Любовта на Бога към едного е по-голяма, а към другиго – по-малка, вие се лъжете.

Знаете ли през колко среди и пречупвания е минала слънчевата енергия, докато дойде до Земята? Благодарение на това хората се нагодили към слънчевата енергия и правилно я използват. И Любовта като сила излиза от своя първоизточник и минава през различни среди, докато се хармонизира с всички същества. Който може да я използва правилно, той се свързва с Бога. За да се ползваш правилно от Любовта, застани на мястото, определено за тебе от природата и чакай. Всеки сам ще намери мястото си. Не заемете ли мястото си, Любовта ще мине и замине, без да я възприемете. – „Как ще позная кое е моето място?“ – Като застанеш на своето място, ти ще почувстваш, че си примирен с целия свят. Готов си да простиш на всички. Казваш: „Простих на своите длъжници, но виждам, че не заслужават“. Кажеш ли така, ти си променил мястото си. Всяка дисхармония в тебе показва, че не си на мястото си. Щом се хармонизираш, ти отново заемаш мястото си, свързваш се с Бога и се радваш на живота.



"Новата азбука" СС, Беседа от Учителя, държана на Мусала, 13 юли 1924 г.

Окултният ученик трябва да познава своите умствени сили. Той трябва да знае как и върху кои центрове най-много да работи. Когато иска да работи специално върху някой мозъчен център, ученикът трябва да се свърже с тези Същества, у които този център е най-силно развит. Щом се свърже с тях, те ще му въздействат благотворно в това направление именно, към което той се стреми. Например, ако ученикът иска да развие в себе си милосърдие, той трябва да се свърже с ония интелигентни, разумни Същества, на които милосърдието е специалност. Други Същества пък имат специалност Любов към Бога; щом се свържете с тях, енергията, която е складирана в чувството Любов към Бога, веднага протича и към вас... Ето защо, когато искате да развиете милосърдието в себе си, дружете с хора, у които това чувство е силно развито. Не дружите ли с такива хора, вашето милосърдие няма да се развие. Ако искате да развиете интелигентността си, дружете с хора високо интелигентни – те ще ви предадат своята интелигентност. Изобщо за да развиете известни способности и чувства в себе си, вие трябва да дружите с такива хора, у които тъкмо тези способности и чувства са силно развити.

Първото условие, което се изисква от ученика, е да има готовност да прави опити. Захване една работа, но не успява; той трябва да я започне отново – докато не получи резултат, ученикът не трябва да се отказва от започнатата работа. Напише една тема – не му харесва; нека я напише втори, трети път, докато сам я хареса.

Когато някой е силно възбуден и усеща, че слънчевият му възел е в неизправност, кое движение ще бъде за него естествено? Най-естественото движение за него ще бъде да тури дясната си ръка на слънчевия възел, под лъжичката, с дланта надолу, а лявата си ръка – на кръста, с дланта навън. При това положение на ръцете човек усеща успокояване на нервната система. Естествено и красиво е това движение, защото внася успокояване. Какво правят някои хора в такива случаи? Те ходят, движат се от единия до другия край на стаята, удрят, тропат, сърдят се на този, на онзи. И в резултат на тия движения, вместо успокояване, те повече се разстройват. Като постави ръката си на слънчевия възел, по този начин човек прекарва излишната мозъчна енергия през ръцете си и се успокоява. Дланта на дясната ръка е проводник на отрицателна, примирителна енергия, а горната част на лявата ръка е проводник на положителна, възбудителна енергия; тези енергии, съединени на едно място, успокояват човека. Следователно, щом се намерите в някакво умствено, нервно възбуждение, направете този опит, за да се успокоите. Каквато нервна възбуда и да имате, щом поставите ръцете си на слънчевия възел и концентрирате мисълта си, веднага ще настане успокояване. Слънчевият възел е в състояние да регулира мозъчната енергия.

Щом се разгневите, спрете се малко в размишление, за да видите какво се иска от вас: хванете палеца си и помислете за Божествения свят, с който сте свързани. Само така ще се справите със силите и теченията, които минават през вашия мозък, и ще можете да ги регулирате.

Когато се разгневите и не можете по горния начин да се успокоите, направете следния опит: турете дясната си ръка на слънчевия възел и започнете бавно, съсредоточено да броите от 1 до 10. Ако и при това положение не се успокоите, бройте от 1 до 100. Всяко число съдържа в себе си известен род сили, които се отразяват благотворно върху човека. Като изговорите или напишете числото 1, мислете за Бога и си кажете: "Има само един Бог в света, само една Мъдрост." Като изговорите числото 2, кажете си: "Има само една Божествена майка, само една Любов." При изговаряне на числото 3, кажете си: "Има само един Син – Истината." Числото 4 пък представлява тия три сили, съединени в едно – те са родили човечеството. Числото 5 е свързано с човешкия ум, числото 6 – със закона на развитието, 7 е свързано със силите, които работят в човечеството, 8 представлява голямата майка на света, 9 е резултат, завършен кръг. Щом дойдете до 10, спрете малко и си задайте въпроса: "Разбирам ли нещо от тия числа?" Ако състоянието ви не се смени и ако в ума ви не дойде някоя светла мисъл, продължете да броите от 10 нататък до 100. При всяка нова десетица ще размишлявате върху значението на числата. Каквото знаете за единицата, същото се отнася до 11, 21, 31 и т.н.; каквото знаете за двойката, същото се отнася до 22, 32 и т.н. Като броите съзнателно до 100, ще дойдете най-после до положение да разберете значението на числата и ще се свържете със силите, които работят в тях. Само така ще се успокоите.

Кога полудяват хората? Хората полудяват, когато в ума им се внесе мисъл, противоположна на тази, в която са убедени. Не внасяйте в ума на човека мисълта, че това, в което е убеден, не е вярно. Всяка мисъл, всяко убеждение на човека, каквото и да е, има своя основа, своя причина. Каквато мисъл и да дойде в ума ви или каквото чувство и да дойде в сърцето ви, не ги отхвърляйте. Те имат свой произход, те имат право на съществуване. Анализирайте всяка мисъл, всяко чувство, които минават през вас, и вижте защо са дошли, какво будят в самите вас. Не питайте защо се гневите, но питайте защо гневът ви е посетил. Гневът, страхът са на място, но трябва да се използват. Те са сили, които имат свое предназначение и смисъл.

... при изучаване на Свещените книги: те трябва да се изучават така, че да се свързвате с всеки пророк или апостол, за когото четете. Например, ако четете псалмите на Давид, трябва да се свържете с него. Когато се свържете с Давид, вие ще разберете какво е вложил той във всеки псалом и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалом представлява известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на Природата.

Днес на човека са нужни само толкова знания, колкото може да обработи и приложи. Многото знания, но необработени и неприложени, правят човека нещастен. Някой седи и размишлява върху велики въпроси, мисли, че знае много неща; по едно време той отива да слуша един велик музикант, но се връща дома си отчаян, обезсърчен, че не знае да свири. Какво трябва да правите, за да не се обезсърчавате? Слушайте само онзи музикант, който дава подтик и насърчение; четете и изучавайте философията само на онзи учен и философ, който ще ви подтикне към работа, към Истински живот.

Следователно, за да разрешите някой въпрос правилно, вие трябва да престанете да мислите за него. Ако искаш правилно да разрешиш известен въпрос, абсолютно престани да мислиш за него. Това значи: стани пасивен за своята безпокойна, тревожна мисъл, за да можеш да възприемеш една положителна мисъл от висшия свят. Тази мисъл ще ти помогне да раз­решиш правилно своя въпрос. Този е естественият начин за разрешаване на въпросите.

Първата родена мисъл

Първо, ще започна с някои откровения, които съм имал:.

В съновидение виждам Михаил Иванов, който е издигнал високо (сякаш, за да ми го покаже) един скъпоценен, черен на цвят, с магическа сила, камък, с големината и формата на сърце. Направи се връзка между него и негъра, който винаги придружавал Михаил Иванов, където и да отидел той.(т.е. нещо инволюционно,което го е придружавало). А по време на медитация през 90-те години телепатично приех за него, че четири пъти е обиколил света с циганите. (От беседите на Учителя знаем, че циганите са били изгонени от свещения център на Бялото братство – Агарта). В съновидение ми се беше явил и ми се оплакваше, че хората от Братството не му вярвали, а пък той имал контакт с Висшите полета. Да, той имаше контакт с Висши полета – това го видях, но… видях и друго - че носът му (символизиращ истината) имаше известна деформация, което не беше добър атестат. Беше ми открито и че когато си е заминал от този свят, се е надявал на възкресение. Видях го да обикаля около тялото си, опитвайки се да влезе в него и да го възкреси, но това не му се удаде.

Моето отношение към Михаил Иванов е противоречиво. Оценявам това, което е направил за разпространението на Учението по цял свят и допускам, че неговата мисия е била точно такава. Вероятно е имал слабости в своята работа, както и лични несъвършенства (най-вече по отношение на гордост и тщеславие… а вероятно и по въпроса за жените не е бил съвсем безукорен), но… доколкото познавам беседите му, идеите, изложени в тях, съответстват на идеите от Словото на Учителя, биха могли да бъдат и са източник на вдъхновение за много хора, без да притежават Неговата действена сила, прозорливост и дълбочина, което е обяснимо, защото ученикът никога не може да бъде по-горен от своя Учител, а дори и равен Нему – това е закон! Когато преди 20 години се докоснах за пръв път до неговите книги, бях силно впечатлен – приех го наистина като приемник и продължител на делото на Учителя, актуализиращ Неговото слово съобразно новите реалности. До такава степен се бях вдъхновил, та започнах да превеждам от руски книгата му „Хармония и здраве”, което означава, че просто много ми е харесало написаното. Хубава и вдъхновяваща е книгата на Михаил Иванов „С почит на Учителя Петър Дънов”, както и биографичната книга за самия Михаил Иванов – „Пътят на Светлината”, написана от неговата предана ученичка Луиз-Мари Френет. Благи са лицата и топли са сърцата на неговите ученици, доколкото имам впечатления от тях, а точно те са най-добрият показател за стойността на Учителя, когото следват, защото е речено от Христос за духовните Учители: „По плодовете им ще ги познаете”.

В началото на 90-те години на миналия век с приятели бяхме при ясновидката от Стара Загора – Денка. Запитахме Учителя чрез нея какво ще каже за Братството на Михаил Иванов във Франция. Тогава Той каза (ако приемем, че действително е бил Той): „Има ли смисъл да ме питате – там всичко е светлина!” Може Михаил да е имал слабости и да е допуснал грешки, но ние не трябва да си затваряме очите пред огромната работа, която е извършил, и това, което е оставил след себе си. А „когато фактите говорят, дори и боговете мълчат!” Не мисля, че ние сме тези, които трябва да го критикуваме и съдим. В поредицата „Изгревът” някои негови съученици са си позволили (от ревност към делото на Учителя или поради завист заради дейността, която е развил Михаил и станала популярна на няколко континента) да го съдят. Има наистина някои смущаващи неща измежду техните спомени (за които също не трябва да си затваряме очите), но въпросът е доколко те са достоверни, защото допускам (познавайки човешката природа), че има привнесени и някои лични елементи. Самият Михаил дава блестящ отговор на нападките и обвиненията срещу него чрез свое писмо до Михаил Стоицев, публикувано в 23 том на „Изгревът”, стр. 185-199. Всеки може да чете и да си прави изводите. В крайна сметка, смятам, че изобщо не е целесъобразно да противопоставяме ученика (Михаил Иванов) на Учителя (Петър Дънов). Никой не печели от това – дори напротив – и двамата (а и ние) губим. Спомням си пак в началото на 90-те години – бяхме се събрали в софийския апартамент на Гергана С., която беше пламенна привърженичка на Михаил Иванов. Преразказа ни нещо, което тогава ми направи много силно впечатление и го запомних и до днес. И… би ми се искало да е вярно. На Своя беседа Учителят разказал една история за млад и красив принц, от когото всички се възхищавали. Но по едно време из царството тръгнали слухове, че той се държал непочтително с младите момичета и ги съблазнявал. Стигнало се дори до съд. Приели го за виновен и го попитали, преди да бъде наложено наказанието, дали има някакво желание. Той казал, че има и пожелал… да му събуят гащите. Когато направили това, всички ахнали, защото се оказало, че младият и красив принц всъщност не бил момък, а… мома. Така, след това разкритие, обвиненията срещу него отпаднали.

Приключвайки с историята, Учителят погледнал Михаил в очите и му казал: „Рекох, запомни!”, с което пророчески го предупредил през какво ще трябва да премине след време.

Първо, ще започна с някои откровения, които съм имал:.

В съновидение виждам Михаил Иванов, който е издигнал високо (сякаш, за да ми го покаже) един скъпоценен, черен на цвят, с магическа сила, камък, с големината и формата на сърце. Направи се връзка между него и негъра, който винаги придружавал Михаил Иванов, където и да отидел той.(т.е. нещо инволюционно,което го е придружавало). А по време на медитация през 90-те години телепатично приех за него, че четири пъти е обиколил света с циганите. (От беседите на Учителя знаем, че циганите са били изгонени от свещения център на Бялото братство – Агарта). В съновидение ми се беше явил и ми се оплакваше, че хората от Братството не му вярвали, а пък той имал контакт с Висшите полета. Да, той имаше контакт с Висши полета – това го видях, но… видях и друго - че носът му (символизиращ истината) имаше известна деформация, което не беше добър атестат. Беше ми открито и че когато си е заминал от този свят, се е надявал на възкресение. Видях го да обикаля около тялото си, опитвайки се да влезе в него и да го възкреси, но това не му се удаде.

Моето отношение към Михаил Иванов е противоречиво. Оценявам това, което е направил за разпространението на Учението по цял свят и допускам, че неговата мисия е била точно такава. Вероятно е имал слабости в своята работа, както и лични несъвършенства (най-вече по отношение на гордост и тщеславие… а вероятно и по въпроса за жените не е бил съвсем безукорен), но… доколкото познавам беседите му, идеите, изложени в тях, съответстват на идеите от Словото на Учителя, биха могли да бъдат и са източник на вдъхновение за много хора, без да притежават Неговата действена сила, прозорливост и дълбочина, което е обяснимо, защото ученикът никога не може да бъде по-горен от своя Учител, а дори и равен Нему – това е закон! Когато преди 20 години се докоснах за пръв път до неговите книги, бях силно впечатлен – приех го наистина като приемник и продължител на делото на Учителя, актуализиращ Неговото слово съобразно новите реалности. До такава степен се бях вдъхновил, та започнах да превеждам от руски книгата му „Хармония и здраве”, което означава, че просто много ми е харесало написаното. Хубава и вдъхновяваща е книгата на Михаил Иванов „С почит на Учителя Петър Дънов”, както и биографичната книга за самия Михаил Иванов – „Пътят на Светлината”, написана от неговата предана ученичка Луиз-Мари Френет. Благи са лицата и топли са сърцата на неговите ученици, доколкото имам впечатления от тях, а точно те са най-добрият показател за стойността на Учителя, когото следват, защото е речено от Христос за духовните Учители: „По плодовете им ще ги познаете”.

В началото на 90-те години на миналия век с приятели бяхме при ясновидката от Стара Загора – Денка. Запитахме Учителя чрез нея какво ще каже за Братството на Михаил Иванов във Франция. Тогава Той каза (ако приемем, че действително е бил Той): „Има ли смисъл да ме питате – там всичко е светлина!” Може Михаил да е имал слабости и да е допуснал грешки, но ние не трябва да си затваряме очите пред огромната работа, която е извършил, и това, което е оставил след себе си. А „когато фактите говорят, дори и боговете мълчат!” Не мисля, че ние сме тези, които трябва да го критикуваме и съдим. В поредицата „Изгревът” някои негови съученици са си позволили (от ревност към делото на Учителя или поради завист заради дейността, която е развил Михаил и станала популярна на няколко континента) да го съдят. Има наистина някои смущаващи неща измежду техните спомени (за които също не трябва да си затваряме очите), но въпросът е доколко те са достоверни, защото допускам (познавайки човешката природа), че има привнесени и някои лични елементи. Самият Михаил дава блестящ отговор на нападките и обвиненията срещу него чрез свое писмо до Михаил Стоицев, публикувано в 23 том на „Изгревът”, стр. 185-199. Всеки може да чете и да си прави изводите. В крайна сметка, смятам, че изобщо не е целесъобразно да противопоставяме ученика (Михаил Иванов) на Учителя (Петър Дънов). Никой не печели от това – дори напротив – и двамата (а и ние) губим. Спомням си пак в началото на 90-те години – бяхме се събрали в софийския апартамент на Гергана С., която беше пламенна привърженичка на Михаил Иванов. Преразказа ни нещо, което тогава ми направи много силно впечатление и го запомних и до днес. И… би ми се искало да е вярно. На Своя беседа Учителят разказал една история за млад и красив принц, от когото всички се възхищавали. Но по едно време из царството тръгнали слухове, че той се държал непочтително с младите момичета и ги съблазнявал. Стигнало се дори до съд. Приели го за виновен и го попитали, преди да бъде наложено наказанието, дали има някакво желание. Той казал, че има и пожелал… да му събуят гащите. Когато направили това, всички ахнали, защото се оказало, че младият и красив принц всъщност не бил момък, а… мома. Така, след това разкритие, обвиненията срещу него отпаднали.

Приключвайки с историята, Учителят погледнал Михаил в очите и му казал: „Рекох, запомни!”, с което пророчески го предупредил през какво ще трябва да премине след време.

Първо, ще започна с някои откровения, които съм имал:.

В съновидение виждам Михаил Иванов, който е издигнал високо (сякаш, за да ми го покаже) един скъпоценен, черен на цвят, с магическа сила, камък, с големината и формата на сърце. Направи се връзка между него и негъра, който винаги придружавал Михаил Иванов, където и да отидел той.(т.е. нещо инволюционно,което го е придружавало). А по време на медитация през 90-те години телепатично приех за него, че четири пъти е обиколил света с циганите. (От беседите на Учителя знаем, че циганите са били изгонени от свещения център на Бялото братство – Агарта). В съновидение ми се беше явил и ми се оплакваше, че хората от Братството не му вярвали, а пък той имал контакт с Висшите полета. Да, той имаше контакт с Висши полета – това го видях, но… видях и друго - че носът му (символизиращ истината) имаше известна деформация, което не беше добър атестат. Беше ми открито и че когато си е заминал от този свят, се е надявал на възкресение. Видях го да обикаля около тялото си, опитвайки се да влезе в него и да го възкреси, но това не му се удаде.

Моето отношение към Михаил Иванов е противоречиво. Оценявам това, което е направил за разпространението на Учението по цял свят и допускам, че неговата мисия е била точно такава. Вероятно е имал слабости в своята работа, както и лични несъвършенства (най-вече по отношение на гордост и тщеславие… а вероятно и по въпроса за жените не е бил съвсем безукорен), но… доколкото познавам беседите му, идеите, изложени в тях, съответстват на идеите от Словото на Учителя, биха могли да бъдат и са източник на вдъхновение за много хора, без да притежават Неговата действена сила, прозорливост и дълбочина, което е обяснимо, защото ученикът никога не може да бъде по-горен от своя Учител, а дори и равен Нему – това е закон! Когато преди 20 години се докоснах за пръв път до неговите книги, бях силно впечатлен – приех го наистина като приемник и продължител на делото на Учителя, актуализиращ Неговото слово съобразно новите реалности. До такава степен се бях вдъхновил, та започнах да превеждам от руски книгата му „Хармония и здраве”, което означава, че просто много ми е харесало написаното. Хубава и вдъхновяваща е книгата на Михаил Иванов „С почит на Учителя Петър Дънов”, както и биографичната книга за самия Михаил Иванов – „Пътят на Светлината”, написана от неговата предана ученичка Луиз-Мари Френет. Благи са лицата и топли са сърцата на неговите ученици, доколкото имам впечатления от тях, а точно те са най-добрият показател за стойността на Учителя, когото следват, защото е речено от Христос за духовните Учители: „По плодовете им ще ги познаете”.

В началото на 90-те години на миналия век с приятели бяхме при ясновидката от Стара Загора – Денка. Запитахме Учителя чрез нея какво ще каже за Братството на Михаил Иванов във Франция. Тогава Той каза (ако приемем, че действително е бил Той): „Има ли смисъл да ме питате – там всичко е светлина!” Може Михаил да е имал слабости и да е допуснал грешки, но ние не трябва да си затваряме очите пред огромната работа, която е извършил, и това, което е оставил след себе си. А „когато фактите говорят, дори и боговете мълчат!” Не мисля, че ние сме тези, които трябва да го критикуваме и съдим. В поредицата „Изгревът” някои негови съученици са си позволили (от ревност към делото на Учителя или поради завист заради дейността, която е развил Михаил и станала популярна на няколко континента) да го съдят. Има наистина някои смущаващи неща измежду техните спомени (за които също не трябва да си затваряме очите), но въпросът е доколко те са достоверни, защото допускам (познавайки човешката природа), че има привнесени и някои лични елементи. Самият Михаил дава блестящ отговор на нападките и обвиненията срещу него чрез свое писмо до Михаил Стоицев, публикувано в 23 том на „Изгревът”, стр. 185-199. Всеки може да чете и да си прави изводите. В крайна сметка, смятам, че изобщо не е целесъобразно да противопоставяме ученика (Михаил Иванов) на Учителя (Петър Дънов). Никой не печели от това – дори напротив – и двамата (а и ние) губим. Спомням си пак в началото на 90-те години – бяхме се събрали в софийския апартамент на Гергана С., която беше пламенна привърженичка на Михаил Иванов. Преразказа ни нещо, което тогава ми направи много силно впечатление и го запомних и до днес. И… би ми се искало да е вярно. На Своя беседа Учителят разказал една история за млад и красив принц, от когото всички се възхищавали. Но по едно време из царството тръгнали слухове, че той се държал непочтително с младите момичета и ги съблазнявал. Стигнало се дори до съд. Приели го за виновен и го попитали, преди да бъде наложено наказанието, дали има някакво желание. Той казал, че има и пожелал… да му събуят гащите. Когато направили това, всички ахнали, защото се оказало, че младият и красив принц всъщност не бил момък, а… мома. Така, след това разкритие, обвиненията срещу него отпаднали.

Приключвайки с историята, Учителят погледнал Михаил в очите и му казал: „Рекох, запомни!”, с което пророчески го предупредил през какво ще трябва да премине след време.

Първо, ще започна с някои откровения, които съм имал:.

В съновидение виждам Михаил Иванов, който е издигнал високо (сякаш, за да ми го покаже) един скъпоценен, черен на цвят, с магическа сила, камък, с големината и формата на сърце. Направи се връзка между него и негъра, който винаги придружавал Михаил Иванов, където и да отидел той.(т.е. нещо инволюционно,което го е придружавало). А по време на медитация през 90-те години телепатично приех за него, че четири пъти е обиколил света с циганите. (От беседите на Учителя знаем, че циганите са били изгонени от свещения център на Бялото братство – Агарта). В съновидение ми се беше явил и ми се оплакваше, че хората от Братството не му вярвали, а пък той имал контакт с Висшите полета. Да, той имаше контакт с Висши полета – това го видях, но… видях и друго - че носът му (символизиращ истината) имаше известна деформация, което не беше добър атестат. Беше ми открито и че когато си е заминал от този свят, се е надявал на възкресение. Видях го да обикаля около тялото си, опитвайки се да влезе в него и да го възкреси, но това не му се удаде.

Моето отношение към Михаил Иванов е противоречиво. Оценявам това, което е направил за разпространението на Учението по цял свят и допускам, че неговата мисия е била точно такава. Вероятно е имал слабости в своята работа, както и лични несъвършенства (най-вече по отношение на гордост и тщеславие… а вероятно и по въпроса за жените не е бил съвсем безукорен), но… доколкото познавам беседите му, идеите, изложени в тях, съответстват на идеите от Словото на Учителя, биха могли да бъдат и са източник на вдъхновение за много хора, без да притежават Неговата действена сила, прозорливост и дълбочина, което е обяснимо, защото ученикът никога не може да бъде по-горен от своя Учител, а дори и равен Нему – това е закон! Когато преди 20 години се докоснах за пръв път до неговите книги, бях силно впечатлен – приех го наистина като приемник и продължител на делото на Учителя, актуализиращ Неговото слово съобразно новите реалности. До такава степен се бях вдъхновил, та започнах да превеждам от руски книгата му „Хармония и здраве”, което означава, че просто много ми е харесало написаното. Хубава и вдъхновяваща е книгата на Михаил Иванов „С почит на Учителя Петър Дънов”, както и биографичната книга за самия Михаил Иванов – „Пътят на Светлината”, написана от неговата предана ученичка Луиз-Мари Френет. Благи са лицата и топли са сърцата на неговите ученици, доколкото имам впечатления от тях, а точно те са най-добрият показател за стойността на Учителя, когото следват, защото е речено от Христос за духовните Учители: „По плодовете им ще ги познаете”.

В началото на 90-те години на миналия век с приятели бяхме при ясновидката от Стара Загора – Денка. Запитахме Учителя чрез нея какво ще каже за Братството на Михаил Иванов във Франция. Тогава Той каза (ако приемем, че действително е бил Той): „Има ли смисъл да ме питате – там всичко е светлина!” Може Михаил да е имал слабости и да е допуснал грешки, но ние не трябва да си затваряме очите пред огромната работа, която е извършил, и това, което е оставил след себе си. А „когато фактите говорят, дори и боговете мълчат!” Не мисля, че ние сме тези, които трябва да го критикуваме и съдим. В поредицата „Изгревът” някои негови съученици са си позволили (от ревност към делото на Учителя или поради завист заради дейността, която е развил Михаил и станала популярна на няколко континента) да го съдят. Има наистина някои смущаващи неща измежду техните спомени (за които също не трябва да си затваряме очите), но въпросът е доколко те са достоверни, защото допускам (познавайки човешката природа), че има привнесени и някои лични елементи. Самият Михаил дава блестящ отговор на нападките и обвиненията срещу него чрез свое писмо до Михаил Стоицев, публикувано в 23 том на „Изгревът”, стр. 185-199. Всеки може да чете и да си прави изводите. В крайна сметка, смятам, че изобщо не е целесъобразно да противопоставяме ученика (Михаил Иванов) на Учителя (Петър Дънов). Никой не печели от това – дори напротив – и двамата (а и ние) губим. Спомням си пак в началото на 90-те години – бяхме се събрали в софийския апартамент на Гергана С., която беше пламенна привърженичка на Михаил Иванов. Преразказа ни нещо, което тогава ми направи много силно впечатление и го запомних и до днес. И… би ми се искало да е вярно. На Своя беседа Учителят разказал една история за млад и красив принц, от когото всички се възхищавали. Но по едно време из царството тръгнали слухове, че той се държал непочтително с младите момичета и ги съблазнявал. Стигнало се дори до съд. Приели го за виновен и го попитали, преди да бъде наложено наказанието, дали има някакво желание. Той казал, че има и пожелал… да му събуят гащите. Когато направили това, всички ахнали, защото се оказало, че младият и красив принц всъщност не бил момък, а… мома. Така, след това разкритие, обвиненията срещу него отпаднали.

Приключвайки с историята, Учителят погледнал Михаил в очите и му казал: „Рекох, запомни!”, с което пророчески го предупредил през какво ще трябва да премине след време.

Първо, ще започна с някои откровения, които съм имал:.

В съновидение виждам Михаил Иванов, който е издигнал високо (сякаш, за да ми го покаже) един скъпоценен, черен на цвят, с магическа сила, камък, с големината и формата на сърце. Направи се връзка между него и негъра, който винаги придружавал Михаил Иванов, където и да отидел той.(т.е. нещо инволюционно,което го е придружавало). А по време на медитация през 90-те години телепатично приех за него, че четири пъти е обиколил света с циганите. (От беседите на Учителя знаем, че циганите са били изгонени от свещения център на Бялото братство – Агарта). В съновидение ми се беше явил и ми се оплакваше, че хората от Братството не му вярвали, а пък той имал контакт с Висшите полета. Да, той имаше контакт с Висши полета – това го видях, но… видях и друго - че носът му (символизиращ истината) имаше известна деформация, което не беше добър атестат. Беше ми открито и че когато си е заминал от този свят, се е надявал на възкресение. Видях го да обикаля около тялото си, опитвайки се да влезе в него и да го възкреси, но това не му се удаде.

Моето отношение към Михаил Иванов е противоречиво. Оценявам това, което е направил за разпространението на Учението по цял свят и допускам, че неговата мисия е била точно такава. Вероятно е имал слабости в своята работа, както и лични несъвършенства (най-вече по отношение на гордост и тщеславие… а вероятно и по въпроса за жените не е бил съвсем безукорен), но… доколкото познавам беседите му, идеите, изложени в тях, съответстват на идеите от Словото на Учителя, биха могли да бъдат и са източник на вдъхновение за много хора, без да притежават Неговата действена сила, прозорливост и дълбочина, което е обяснимо, защото ученикът никога не може да бъде по-горен от своя Учител, а дори и равен Нему – това е закон! Когато преди 20 години се докоснах за пръв път до неговите книги, бях силно впечатлен – приех го наистина като приемник и продължител на делото на Учителя, актуализиращ Неговото слово съобразно новите реалности. До такава степен се бях вдъхновил, та започнах да превеждам от руски книгата му „Хармония и здраве”, което означава, че просто много ми е харесало написаното. Хубава и вдъхновяваща е книгата на Михаил Иванов „С почит на Учителя Петър Дънов”, както и биографичната книга за самия Михаил Иванов – „Пътят на Светлината”, написана от неговата предана ученичка Луиз-Мари Френет. Благи са лицата и топли са сърцата на неговите ученици, доколкото имам впечатления от тях, а точно те са най-добрият показател за стойността на Учителя, когото следват, защото е речено от Христос за духовните Учители: „По плодовете им ще ги познаете”.

В началото на 90-те години на миналия век с приятели бяхме при ясновидката от Стара Загора – Денка. Запитахме Учителя чрез нея какво ще каже за Братството на Михаил Иванов във Франция. Тогава Той каза (ако приемем, че действително е бил Той): „Има ли смисъл да ме питате – там всичко е светлина!” Може Михаил да е имал слабости и да е допуснал грешки, но ние не трябва да си затваряме очите пред огромната работа, която е извършил, и това, което е оставил след себе си. А „когато фактите говорят, дори и боговете мълчат!” Не мисля, че ние сме тези, които трябва да го критикуваме и съдим. В поредицата „Изгревът” някои негови съученици са си позволили (от ревност към делото на Учителя или поради завист заради дейността, която е развил Михаил и станала популярна на няколко континента) да го съдят. Има наистина някои смущаващи неща измежду техните спомени (за които също не трябва да си затваряме очите), но въпросът е доколко те са достоверни, защото допускам (познавайки човешката природа), че има привнесени и някои лични елементи. Самият Михаил дава блестящ отговор на нападките и обвиненията срещу него чрез свое писмо до Михаил Стоицев, публикувано в 23 том на „Изгревът”, стр. 185-199. Всеки може да чете и да си прави изводите. В крайна сметка, смятам, че изобщо не е целесъобразно да противопоставяме ученика (Михаил Иванов) на Учителя (Петър Дънов). Никой не печели от това – дори напротив – и двамата (а и ние) губим. Спомням си пак в началото на 90-те години – бяхме се събрали в софийския апартамент на Гергана С., която беше пламенна привърженичка на Михаил Иванов. Преразказа ни нещо, което тогава ми направи много силно впечатление и го запомних и до днес. И… би ми се искало да е вярно. На Своя беседа Учителят разказал една история за млад и красив принц, от когото всички се възхищавали. Но по едно време из царството тръгнали слухове, че той се държал непочтително с младите момичета и ги съблазнявал. Стигнало се дори до съд. Приели го за виновен и го попитали, преди да бъде наложено наказанието, дали има някакво желание. Той казал, че има и пожелал… да му събуят гащите. Когато направили това, всички ахнали, защото се оказало, че младият и красив принц всъщност не бил момък, а… мома. Така, след това разкритие, обвиненията срещу него отпаднали.

Приключвайки с историята, Учителят погледнал Михаил в очите и му казал: „Рекох, запомни!”, с което пророчески го предупредил през какво ще трябва да премине след време.

Сега за тази кашлица, която имате, всички ще викате лекари. Излекувайте я сега без лекари! Една задача съм дал за тази кашлица – без лекари! И първото правило: дишайте дълбоко! Дълбоко дишайте и след туй представете си в ума си, че всичката ваша артериална кръв върви хармонично по цялото тяло; и венозната, и тя хармонично се връща. Представете си в ума, че всичко върви хармонично, образувайте вътрешна хармония и постепенно ще забележите, че кашлицата ще започне да утихва, да утихва. А пък някои от вас, ако не могат да си помогнат тъй, да си вземат малко равнец – попийте малко и ще ви мине кашлицата. Лятно време събирайте всички равнец: всеки вкъщи да има набран равнец, бял и жълт, та който не може да се лекува с волята си, да пие тия треви. После, да имате от синята тинтява. Наберете си – те са магнетически растения, които помагат. Наберете си още мащерка, зелени листа от ягоди – и те са лечебни. Може да ги употребявате. Наберете си и от дребната лайка. Ще си имате цяла аптека стъкленички. И тия листа и цветове, като ги затворите в шишета с похлупаци, сложете ги на слънце да се пекат, да приемат още енергия от Слънцето. Не ги туряйте на влажни места! Като дойде едно такова състояние да кашляте, извадете си малко от тях, сварете си малко, сварете си половин кафена чашка цяр. Как да го пиете? Вземете една глътка в устата си и си представете този равнец – че той сега расте, че той е жив – и че този равнец поглъща кашлицата ви. Той привлича кашлицата към себе си. Нищо повече!

Пък ако искате да знаете какво нещо е привличането, тук има химици, нека ви отговорят как елементите се застъпват. Когато лекарите искат да извадят един вреден, ненужен елемент от организма, те правят известни съединения и така освобождават организма от него. Хубаво е да може да упражнявате вашата воля с кашлицата си, с гърлото. Според теорията на Куне, която е стара, взета е от индусите, той я е преработил и казва: "Всички тия отлагания в организма, това са същества – у тях има един стремеж да отиват нагоре и те искат да обсебят главата." Куне казва, че лекува, затова иска да привлече тия същества към стомаха и после чрез жлезите, чрез изпотяване да ги изхвърли навън и така да се освободи организмът от нечистотиите. Някой от вас тук ще почне да кашля. Имайте само вяра! Тресе ви или сте се простудили, има един начин за лекуване – само вяра. Едно правило: ще извадите първата чаша, ще я изпиете. Може чай да пиете, може гореща вода: една, две, три, четири, пет, шест чаши, докато у вас се образува една реакция на изпотяване. Хубаво! Снемете си ризата, изтъркайте се. Седнете пак наново: една чаша, две чаши... Вземете и малко дървено масло, намажете си краката и ръцете и си легнете. Опитайте този начин и няма да ви боли главата. Вие сега казвате: "Мен от настинка не ме е страх." Но тази настинка мине в по-остра форма и вие се уплашите, търсите лекар.

Друго правило: щом се простудиш, първата мярка е да вземеш очистително, да се очистят стомахът и червата ти от всички ненужни вещества. Всичко туй трябва да се изчисти навън. Трябва един-два дена въздържание от ядене, три-четири чаши гореща вода, две чаши спаначен сок със солчица, две паници супа, направена от картофки, с малко солчица. По малко ще сърбате, няма да преяждате, и всичко ще мине много лесно. Защото тия кризи ще дойдат. Болестите са нужни: в тях има известна криза. Необходимо е даже и най-здравите хора да боледуват. Боледуването – това е тониране. Болестите – това са музикални тонирания. Когато Господ иска да направи хората по-чувствителни, по-меки, те трябва да боледуват. Най-великите хора са боледували. Толстой няколко пъти е боледувал и след всяко боледуване е имал най-хубаво просветление, в него са идвали нови мисли. Когато боледувате, не мислете, че това е нещастие. Това не е нещастие – вие се тонирате. За да може да върви болестта естествено, всички трябва да вземете тези мерки – очистително и топла вода, за да може да не изгубите в тази болест своето равновесие, да може болестта да принесе своите полезни последствия през целия ви живот. Ние лекарства не употребяваме. Не казвайте, че ние не искаме лекари в дома си, но ние искаме само умни лекари. Нищо повече! Не че не искаме лекар, но искаме лекар, който е роден такъв – лекар, пратен отгоре. Ние не искаме лекари занаятчии, платени лекари. И всеки от нас трябва да бъде лекар на себе си; а някой път, ако това не помогне, може да прибегнеш до лекар, но пратен отгоре.

Окултна медицина, 24.12.1922

Обичаш някого, но един ден той те обиди. Веднага любовта ти се прекъсва. Казваш: „Едно време имах любов, обичах всички хора, но сега никого не обичам“. За да разбереш каква е твоята любов, иди при извора, да видиш как постъпва той. Колкото и да го ругаеш, както и да постъпваш с него, той си тече и непрекъснато дава. Той носи любовта и казва: „На никого не се сърдя, от никого нищо не искам“. Колкото и да го калят, той сам се чисти. Направете същото на един човек и вижте как ще постъпи.

Аз проповядвам следното: Само Бог е Любов.

Често питате какво представлява Божията Любов, как се изявява тя на земята. – Много просто. Божията Любов се предава чрез тръби, както се предава водата от едно място на друго… Всъщност, водата е определена за разумните същества, те да пият, а тръбите служат само за проводници. Такова нещо представляват хората по отношение на Божията Любов. Те са проводници на Любовта, а самата Любов е определена за други. Тя отива на друго място. Ако канализацията е негодна, ще ви изхвърлят навън и ще ви заместят с нови тръби, по-хубави и по-здрави… Всеки човек е важен и необходим дотолкова, доколкото минава през него Любовта, както водата през тръбите. Щом го заместят с нова тръба, той е вече негоден за живота. Божията Любов слиза от Божествения свят в ангелския, но първо слиза в човешкия свят и оттам се качва в ангелския. Такъв е пътят за проява на Божията Любов. В човешкия свят любовта е неустойчива и преходна, а в ангелския – тя е постоянна и устойчива. Това, което наричате на земята любов, не е никаква Любов.

Следователно, ако отида при един извор с Любов, и той ще ми даде с Любов да пия от него. Дето и да съм на планината, ако имам Любов в себе си, веднага ще намеря извор на пътя си и ще уталожа жаждата си. Божията Любов върши чудеса. Дето е Любовта, там жадни няма. Нейната вода тече изобилно навсякъде. На всеки ше се даде толкова вода, колкото му е нужно.

Като говоря за Любовта, ще кажете, че не обичам всички еднакво. – Как познавате това? – „Вътрешно.“ Мислите ли, че Любовта на Бога към вълка и към овцата е еднаква? Ами към камъка и човека еднаква ли е? Под „еднаква Любов“ разбираме едно и също отношение към всички. Прави ли сте в разсъжденията си? Не сте прави. Ето, взимам чук и отчупвам няколко парченца от един голям камък. Турям парченцата в джоба си за спомен. Камъкът се радва, че съм го уважил, че го обичам. Ако със същия чук ударя ръката на човека, той ще се радва ли? Ще бъде ли доволен от моята любов? Значи отношението към камъка е едно, а към човека – друго. Дървото и растението поливаш, разкопаваш, а човека не можеш да поливаш по същия начин. На човека купуваш дрехи и обувки, а на вола даваш ечемик да се нахрани. Ако и на него дадеш дрехи и обувки, той ще те погледне и ще си обърне главата настрана. Той няма нужда от тези неща. Значи към камъка ще се отнасяш по един начин, към растенията – по друг начин, към животните – по трети начин, а към хората – по съвършено различен начин. Ще ви кажа една велика истина: Бог обича всички души. – Как? По начин, който отговаря на всяка душа. Към всяка душа Бог проявява Любовта си по специален начин. Следователно Любовта на Бог към едного не отговаря на Любовта Му към другиго. Ако мислите, че Любовта на Бога към едного е по-голяма, а към другиго – по-малка, вие се лъжете.

Знаете ли през колко среди и пречупвания е минала слънчевата енергия, докато дойде до Земята? Благодарение на това хората се нагодили към слънчевата енергия и правилно я използват. И Любовта като сила излиза от своя първоизточник и минава през различни среди, докато се хармонизира с всички същества. Който може да я използва правилно, той се свързва с Бога. За да се ползваш правилно от Любовта, застани на мястото, определено за тебе от природата и чакай. Всеки сам ще намери мястото си. Не заемете ли мястото си, Любовта ще мине и замине, без да я възприемете. – „Как ще позная кое е моето място?“ – Като застанеш на своето място, ти ще почувстваш, че си примирен с целия свят. Готов си да простиш на всички. Казваш: „Простих на своите длъжници, но виждам, че не заслужават“. Кажеш ли така, ти си променил мястото си. Всяка дисхармония в тебе показва, че не си на мястото си. Щом се хармонизираш, ти отново заемаш мястото си, свързваш се с Бога и се радваш на живота.



"Новата азбука" СС, Беседа от Учителя, държана на Мусала, 13 юли 1924 г.

Не можеш да обичаш един човек вън от Цялото. Това е немислимо. Как ще обичаш пръста на ръката си, вън от цялата ръка? Ако се отдели от ръката ти, той губи своята стойност. Ако ти се отделиш от Бога, никой не може да те обича. Ние обичаме човека дотолкова, доколкото той съставя част от Цялото, т.е. от Божественото. Щом се отдели от Цялото, никаква сила не е в състояние да ме накара да го обичам. Двама души могат да се обичат, ако имат общи идеи, общ център. Могат да се обичат две клончета, два листа, но ако са на един общ корен. Докато си в областта на Любовта, ти ще бъдеш радостен и весел. Вън от Любовта никаква радост не съществува.



Казваш: „Обичам този човек, а не обичам онзи“. Защо обичаш единия, а не обичаш другия? – „Защото единият ми помага, услужва ми.“ Значи ти обичаш само онези хора, които ти помагат, услужват и които ти са полезни. Това е користолюбие, а не любов. Истинската любов не търпи никаква користолюбива мисъл, никакво користолюбиво чувство. Да любиш за самата любов – това е истината.



Щом Любовта се прояви, човек става здрав. Затова се казва, че тя не се проявява при болезнените състояния на човека. Където е Любовта, там няма противоречия, мъчнотии, болести. Любовта усилва волята. Ако си слабоволен, това показва, че Любовта не действа в тебе. Това е диагноза. Където е Любовта, там има смелост и решителност. Когато всички хора са отчаяни, любещият е радостен. Той излъчва от себе си сила, както изворът, който напоява всички цветя и растения около себе си. Затова той може да помага на всички.



Ако във вашия ум не влезе една светла мисъл, в сърцето ви – едно топло чувство и във волята ви – едно добро действие, никога няма да намерите Господа. Този е пътят за приемане на Божественото. Радвайте се, когато то влезе във вас.



Основната идея, която трябва да занимава вашия ум, е да се свържете с Бога и да възстановите хармонията си с Него. От това гледище казвам: Една любов съществува в света – Любов към Бога. Който не може да люби Бога, нито себе си може да люби, нито своя ближен. Вън от Божията Любов никаква друга любов не съществува. Всяка друга любов е лъч от Бога, от Неговата Любов. Ако дадеш път на Божията Любов – изворът на живота в себе си, и твоята любов ще бъде нормална. Без този извор във вас човешката любов е анормална.



Тази мисъл трябва да остане в ума ви. Само топлината може да противодейства на студа. Щом дойдеш до лошите условия на живота, разрешавай ги с Любов. Под „Любов“ разбирам онази пълнота, която разрешава всички противоречия. И след като разрешите въпроса за Любовта, тогава ще започнете истинската работа. Докато не си приел Любовта, ти си в затвор: краката ти са оковани, ръцете – също. Трябва да махнеш оковите и да излезеш от затвора. – „Какво ще правя след това?“ – Ще бъдеш свободен да работиш за Бога – без вериги, без белези на ръцете.



Когато проповядвам истината, аз трябва да бъда свободен от всякакво користолюбие и егоизъм, да нямам предвид своите лични интереси. За мене е важно доброто на всички, не само моето добро. Ако искате да се повдигнете, дайте път на Божественото. То обединява частите в едно стройно цяло, както дървото обединява всички листа и клончета в стройна, хармонична система.



Трябва да се приложи Любовта, но по свобода.

Когато Бог дойде да живее в тебе, всичко, което те мъчи, което те обезсърчава, което те прави недоволен, ще изчезне. Тогава ще дойде истинското щастие и ще кажеш: „Сега вече разбирам всичко. Разбирам, че Бог живее и в мене“.



Живейте в пределите на Любовта, за да бъдете свободни от ненужните страдания



“Външна и вътрешна вяра”- Утринно Слово от Учителя, държано на 8 януари 1933 г., София, Изгрев.

Обичаш някого, но един ден той те обиди. Веднага любовта ти се прекъсва. Казваш: „Едно време имах любов, обичах всички хора, но сега никого не обичам“. За да разбереш каква е твоята любов, иди при извора, да видиш как постъпва той. Колкото и да го ругаеш, както и да постъпваш с него, той си тече и непрекъснато дава. Той носи любовта и казва: „На никого не се сърдя, от никого нищо не искам“. Колкото и да го калят, той сам се чисти. Направете същото на един човек и вижте как ще постъпи.

Аз проповядвам следното: Само Бог е Любов.

Често питате какво представлява Божията Любов, как се изявява тя на земята. – Много просто. Божията Любов се предава чрез тръби, както се предава водата от едно място на друго… Всъщност, водата е определена за разумните същества, те да пият, а тръбите служат само за проводници. Такова нещо представляват хората по отношение на Божията Любов. Те са проводници на Любовта, а самата Любов е определена за други. Тя отива на друго място. Ако канализацията е негодна, ще ви изхвърлят навън и ще ви заместят с нови тръби, по-хубави и по-здрави… Всеки човек е важен и необходим дотолкова, доколкото минава през него Любовта, както водата през тръбите. Щом го заместят с нова тръба, той е вече негоден за живота. Божията Любов слиза от Божествения свят в ангелския, но първо слиза в човешкия свят и оттам се качва в ангелския. Такъв е пътят за проява на Божията Любов. В човешкия свят любовта е неустойчива и преходна, а в ангелския – тя е постоянна и устойчива. Това, което наричате на земята любов, не е никаква Любов.

Следователно, ако отида при един извор с Любов, и той ще ми даде с Любов да пия от него. Дето и да съм на планината, ако имам Любов в себе си, веднага ще намеря извор на пътя си и ще уталожа жаждата си. Божията Любов върши чудеса. Дето е Любовта, там жадни няма. Нейната вода тече изобилно навсякъде. На всеки ше се даде толкова вода, колкото му е нужно.

Като говоря за Любовта, ще кажете, че не обичам всички еднакво. – Как познавате това? – „Вътрешно.“ Мислите ли, че Любовта на Бога към вълка и към овцата е еднаква? Ами към камъка и човека еднаква ли е? Под „еднаква Любов“ разбираме едно и също отношение към всички. Прави ли сте в разсъжденията си? Не сте прави. Ето, взимам чук и отчупвам няколко парченца от един голям камък. Турям парченцата в джоба си за спомен. Камъкът се радва, че съм го уважил, че го обичам. Ако със същия чук ударя ръката на човека, той ще се радва ли? Ще бъде ли доволен от моята любов? Значи отношението към камъка е едно, а към човека – друго. Дървото и растението поливаш, разкопаваш, а човека не можеш да поливаш по същия начин. На човека купуваш дрехи и обувки, а на вола даваш ечемик да се нахрани. Ако и на него дадеш дрехи и обувки, той ще те погледне и ще си обърне главата настрана. Той няма нужда от тези неща. Значи към камъка ще се отнасяш по един начин, към растенията – по друг начин, към животните – по трети начин, а към хората – по съвършено различен начин. Ще ви кажа една велика истина: Бог обича всички души. – Как? По начин, който отговаря на всяка душа. Към всяка душа Бог проявява Любовта си по специален начин. Следователно Любовта на Бог към едного не отговаря на Любовта Му към другиго. Ако мислите, че Любовта на Бога към едного е по-голяма, а към другиго – по-малка, вие се лъжете.

Знаете ли през колко среди и пречупвания е минала слънчевата енергия, докато дойде до Земята? Благодарение на това хората се нагодили към слънчевата енергия и правилно я използват. И Любовта като сила излиза от своя първоизточник и минава през различни среди, докато се хармонизира с всички същества. Който може да я използва правилно, той се свързва с Бога. За да се ползваш правилно от Любовта, застани на мястото, определено за тебе от природата и чакай. Всеки сам ще намери мястото си. Не заемете ли мястото си, Любовта ще мине и замине, без да я възприемете. – „Как ще позная кое е моето място?“ – Като застанеш на своето място, ти ще почувстваш, че си примирен с целия свят. Готов си да простиш на всички. Казваш: „Простих на своите длъжници, но виждам, че не заслужават“. Кажеш ли така, ти си променил мястото си. Всяка дисхармония в тебе показва, че не си на мястото си. Щом се хармонизираш, ти отново заемаш мястото си, свързваш се с Бога и се радваш на живота.



"Новата азбука" СС, Беседа от Учителя, държана на Мусала, 13 юли 1924 г.

Обичаш някого, но един ден той те обиди. Веднага любовта ти се прекъсва. Казваш: „Едно време имах любов, обичах всички хора, но сега никого не обичам“. За да разбереш каква е твоята любов, иди при извора, да видиш как постъпва той. Колкото и да го ругаеш, както и да постъпваш с него, той си тече и непрекъснато дава. Той носи любовта и казва: „На никого не се сърдя, от никого нищо не искам“. Колкото и да го калят, той сам се чисти. Направете същото на един човек и вижте как ще постъпи.

Аз проповядвам следното: Само Бог е Любов.

Често питате какво представлява Божията Любов, как се изявява тя на земята. – Много просто. Божията Любов се предава чрез тръби, както се предава водата от едно място на друго… Всъщност, водата е определена за разумните същества, те да пият, а тръбите служат само за проводници. Такова нещо представляват хората по отношение на Божията Любов. Те са проводници на Любовта, а самата Любов е определена за други. Тя отива на друго място. Ако канализацията е негодна, ще ви изхвърлят навън и ще ви заместят с нови тръби, по-хубави и по-здрави… Всеки човек е важен и необходим дотолкова, доколкото минава през него Любовта, както водата през тръбите. Щом го заместят с нова тръба, той е вече негоден за живота. Божията Любов слиза от Божествения свят в ангелския, но първо слиза в човешкия свят и оттам се качва в ангелския. Такъв е пътят за проява на Божията Любов. В човешкия свят любовта е неустойчива и преходна, а в ангелския – тя е постоянна и устойчива. Това, което наричате на земята любов, не е никаква Любов.

Следователно, ако отида при един извор с Любов, и той ще ми даде с Любов да пия от него. Дето и да съм на планината, ако имам Любов в себе си, веднага ще намеря извор на пътя си и ще уталожа жаждата си. Божията Любов върши чудеса. Дето е Любовта, там жадни няма. Нейната вода тече изобилно навсякъде. На всеки ше се даде толкова вода, колкото му е нужно.

Като говоря за Любовта, ще кажете, че не обичам всички еднакво. – Как познавате това? – „Вътрешно.“ Мислите ли, че Любовта на Бога към вълка и към овцата е еднаква? Ами към камъка и човека еднаква ли е? Под „еднаква Любов“ разбираме едно и също отношение към всички. Прави ли сте в разсъжденията си? Не сте прави. Ето, взимам чук и отчупвам няколко парченца от един голям камък. Турям парченцата в джоба си за спомен. Камъкът се радва, че съм го уважил, че го обичам. Ако със същия чук ударя ръката на човека, той ще се радва ли? Ще бъде ли доволен от моята любов? Значи отношението към камъка е едно, а към човека – друго. Дървото и растението поливаш, разкопаваш, а човека не можеш да поливаш по същия начин. На човека купуваш дрехи и обувки, а на вола даваш ечемик да се нахрани. Ако и на него дадеш дрехи и обувки, той ще те погледне и ще си обърне главата настрана. Той няма нужда от тези неща. Значи към камъка ще се отнасяш по един начин, към растенията – по друг начин, към животните – по трети начин, а към хората – по съвършено различен начин. Ще ви кажа една велика истина: Бог обича всички души. – Как? По начин, който отговаря на всяка душа. Към всяка душа Бог проявява Любовта си по специален начин. Следователно Любовта на Бог към едного не отговаря на Любовта Му към другиго. Ако мислите, че Любовта на Бога към едного е по-голяма, а към другиго – по-малка, вие се лъжете.

Знаете ли през колко среди и пречупвания е минала слънчевата енергия, докато дойде до Земята? Благодарение на това хората се нагодили към слънчевата енергия и правилно я използват. И Любовта като сила излиза от своя първоизточник и минава през различни среди, докато се хармонизира с всички същества. Който може да я използва правилно, той се свързва с Бога. За да се ползваш правилно от Любовта, застани на мястото, определено за тебе от природата и чакай. Всеки сам ще намери мястото си. Не заемете ли мястото си, Любовта ще мине и замине, без да я възприемете. – „Как ще позная кое е моето място?“ – Като застанеш на своето място, ти ще почувстваш, че си примирен с целия свят. Готов си да простиш на всички. Казваш: „Простих на своите длъжници, но виждам, че не заслужават“. Кажеш ли така, ти си променил мястото си. Всяка дисхармония в тебе показва, че не си на мястото си. Щом се хармонизираш, ти отново заемаш мястото си, свързваш се с Бога и се радваш на живота.



"Новата азбука" СС, Беседа от Учителя, държана на Мусала, 13 юли 1924 г.