Jump to content
Порталът към съзнателен живот

stanislava63

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Репутация Активност

  1. Like
    stanislava63 reacted to Итое in Любовта на родителите   
    Здравейте, приятели! Темата е много интересна и от прочетените ви мнения видях различните ъгли на въпроса. Сега и аз ще допълня нещо от моя скромен опит като родител. Макар че работата ми е свързана с деца, аз едва от година съм родител. Детето ми е дете като всички други, не го намирам различно или уникално, но е такова за МЕН самата. То е моето дете и затова е толкова специално за мен.Вече казах, че съм работила с деца и от страни се вижда много за възпитанието и за отношенията в къщи. Да ви кажа откровено, аз нямах ни най-малка представа как точно трябва да гледам детето си и как да го възпитавам. Нищо не знаех, а и нямаше кого да питам - поне в първите месеци. Затова го подкарах на интуиция... Забравих какво ми казвах в болницата за кърменето (на точно определени часове), какво ми говориха за плача (че като реве да го оставям да реве, защото нямало бебе, което да не реве) и всичко друго. Аз усетих, че всички тези напътствия са грешни, защото докато не дойде на белия свят, аз съм била неговият свят и не е редно да не съм до него, когато има нужда от мен; да не го гушна и да не заспи до мен, когато плаче, да не го нахраня когато е гладно. И ето на... днес, който види детето ми е очарован, защото тя е толкова уверена в себе си, кротка е, мило дете, което се усмихва на всеки, който я погледне. Педиатърката е очарована от нейното психическо и физическо развитие и много ни се радва на консултациите. Това ми дава вътрешна увереност, че съм на правилния път. А той започна от там, че докато още бяхме неразделени, аз и казах, че съм тук, за да и помагам и че от мен ще има подкрепа във всяко едно нейно решение; че ще уважавам личността и и никога няма да и натрапвам личните си амбиции и интереси (макар че баща и вече е решил да я прави адвокат ); че ще съм до нея във всеки един момент. Затова детето ми е толкова сигурно, защото вярва в мен и ми се доверява, а аз знам, че то ми е пратено, за да му бъда майка, а майчинството е отговорност!!! Виждам други деца на нейната възраст - в очите им се четат вече заповедите и желанията на родителите им... Лошо, защото как би се оформила една личност, ако не и оставим свобода да се прояви първо, а после и да се разгърне? Аз не бих направила такова нещо с детето си. Дано има повече духовно узрели хора, които да станат родители!!!
  2. Like
    stanislava63 reacted to Донка in Да благославяме тези, които ни гонят?!   
    Да. Око за око, зъб за зъб - това е формулата на манипулативното общество. Ако аз отговоря със същото, с което са ме предизвикали, значи те са определили моето поведение и мислене и всичко. Аз съм в плен на действията на другите.
    Благославям (ама в истинския смисъл, не в преносния) тези, които ме гонят - значи да постигна с ума и сърцето си Божията воля. Досега колкото пъти съм си тръгвала с благодарност, когато са ме гонили отнякъде, толкова пъти се е оказвало, че онова не е било моето място наистина.
  3. Like
    stanislava63 reacted to lekota in Когато се докосваме до истинските неща   
    История на едно удавяне





    От известно време търся отговор на въпроса как и с кого да продължа живота си и на 27 август 2011 ми се случи нещо, което синтезира цялото ми досегашно съществуване в няколко минути и показа къде стоят на шахматната дъска, тези, които имах за най-близки до мен.

    Живея край морето и години наред едно от най-големите ми удоволствия е да посрещам Слънцето на брега и после да плувам с плавници до насита. Винаги съм се радвала и удивлявала на нежната прегръдка на водата, вярна и незименна, галеща и подкрепяща.

    Този ден се събудих уморена и без желание да ходя където и да е и го казах на съпруга ми, но за мое учудване той изрази желание да отидем, за да снима изгрева. Зарадвах се, защото много рядко проявява такова желание, броят се на пръсти сутрините, които е идвал с мен. Трябва да призная, че съм непоправима идеалистка и въпреки дисхармоничните отношения, най-често основаващи се на агресия между нас, аз все още таях илюзии, че ще намеря пътя към него.

    Черен облак беше надвиснал в небето, и това отново ме обезкуражи, но вече бяхме тръгнали. Отидохме на плажа, на който той пожела, аз никога не ходя там, но се съобразих с желанието му. Там посрещнахме слънцето, аз си прочетох молитвите, които съм си усетила мои.

    Имаше големи вълни, а аз обичам спокойно море, за да си плувам на воля. Все пак реших само да се понамокря, той каза, че му е студено и няма да се къпе.

    Още като влизах, усетих, че дъното се подкопава под краката ми, и първата вълна, която дойде към мен, беше силна, груба и ме лашна неприятно нанякъде. Разбрах, че е по-добре да изляза, но се оказа, че не мога. Нещо ме теглеше навътре, аз се опитвах да се придвижа към брега с плуване, но само се изтощих до смърт да махам с ръце и крака и очаквах с ужас поредната вълна, която ме забучваше към дъното. Погледнах към брега, мъжът ми разговоряше с рибарите - иначе е голям философ, на приказки знае всичко, кое как да стане. Махнах отчаяно, нямаше отзвук, после пак махнах, извиках, но шумът на вълните заглушаваше гласа ми. Видях, че се съблича и си казах : Спасена съм. През цялото това време не съм си и помисляла, че ще се удавя, защото имах много незавършени според мен неща. Продължих да се опитвам да плувам. Изведнъж усетих, че някой ме тласна напред, блъскайки ме по дупето. Още един удар. Това беше «спасителната» ръка на мъжа ми. След това нищо не помня. Събудих се, и видях надвесен над мен непознат мъж с ръце на сърцето ми, който каза : Вече диша ! - явно ми беше правил сърдечен масаж. А едно момиче извика, явно на мъжа ми : Елате тук поне да види познато лице. Момичето ми каза : Мъжът ти нищо не направи, ето това момче те спаси – видях дребничко момченце с благ и ведър поглед, каза, че е на 18 години и ще следва психология. Мъжът ми е отбил военната си служба 3 години като моряк и познава техниките на спасяване. В последствие много упорито и разпалено ми разказваше, как нищо не можело да се направи в този случай.

    Може малко неща да знам, но в едно съм убедена, че когато човек иска нещо, му се дават неистови сили и способности да го направи. Самата аз съм го изпитала, когато се наложи да изкарам близо два месеца, спейки на стол, до леглото на новородения ми син в сърдечната клиника. И знам, че обективните събития се диктуват и от подсъзнателните желания. Не знам, кое е дало импулс на това непознато за мен дете да ми подаде ръка и да успее да ме извлече между две вълни, въпреки водовъртежиге и мълтвото вълнение. В този момент единствената му мисъл е била концентрирана да ме извади. А мъжът ми философски е изчислил до 3,14, че е по-сигурно да не се натоварва с безжизненото ми тогава тяло.

    Историята има продължение. Бях в реанимация 2 дни, заради риск от пневмония и мозъчен оток. До мен лежеше една циганка в кома с безброй тръбички, на дирижирано дишане. Сестрата съобщи : Свиждане за първо легло. Чудех се как ще се осъществи контакта с тази жена. Циганинът дойде, беше умилително да го видиш в розовата хирургическа пристилка и шушони на краката. Приближи се до леглото смирено, постоя малко, после целуна жена си по челото. Той успя да общува с нея, сърето ме подсказа как.

    Този ден, аз бях вече съвсем добре, можех да общувам спокойно. Имам двама порастнали сина, на които съм се старала да помагам всячески през целия си досегашен живот. Научила ги бях само да давам.

    Никой не ми дойде на свиждане.

    И аз най-после разбрах, че моят живот на удавница е приключил. Бях живяла в същия водовъртеж, потъвайки, подавайки главата си, потъвъйки отново, полагайки неимоверни усилия да се справям сама с проблемите, да осигуря бъдеще на децата си, да ги предпазя от удари и сега, този отрязък от живота си, който получих в дар, благодарение на това непознато момче е отреден само ЗА МЕН. Бях вкопчена точно като удавник за сламка за химеричното семейство, което всъщност не съществуваше.

    Беше ми показано и директно, и символично, и в реално време, и без думи, и на дело и разтърстващо, и синтезирано за минути, истинското лице на досегашния ми живот и пясъчния замък, който бях градила, без да се щадя, се сгромоляса. По ирония на съдбата, аз бях спасена от някой, който не ми бе задължен с нищо.

    Вече бях свободна. Започваше истинският ми живот !












  4. Like
    stanislava63 reacted to Диана Илиева in Разговорки   
    А аз се чудя, как обсъждането на един въпрос, който дори не бих нарекла основен и важен - в случая за индиговите деца - може да скара хората
    Или ако "скара" е силна дума, то поне да предизвика сериозни противоречия и сътресения, които избиват в лични квалификации и нападки.
    Всъщност не се чудя - просто твърде много сме свикнали да реагираме външно, формално, а да не виждаме човека, който стои зад думите. Идва ми на ум една аналогия с мидите: отвън сме различни, някои бели, някои черни, някои пъстри, някои по-гладки и заоблени, а други определено ръбати, но ако надникнем вътре - всички сме еднакво крехки, меки и раними, а освен това крием в себе си един блестящ бисер!
  5. Like
    stanislava63 reacted to Диляна Колева in На какво се зарадвахте днес?   
    С риск само аз да се радвам в тази тема, ще споделя поредния си радостен ден
    Днес водихме на пикник сираци от дом с умствена изостаналост, Даун, ДЦП, правихме горски преход, в който аз се оказах неподготвена с обувките и се наложи да изходя целия преход боса, през част от времето носейки едно от хлапетата. Толкова много по такъв терен не бях ходила, невероятно е. И децата са невероятни в такава среда.
    От няколко дена търся кръводарители за познат от далечен град, който чака преливане на плазма в болницата. Не виждах съпричастност сред познатите си и освен съпруга ми никой друг не пожела да даде или продаде кръв за непознат. Приятел се съгласи да продаде малко кръв. И днес, когато вече беше спешно, една от доброволките на пикника с децата, предложи без дори да съм попитала. В кръвната банка докато взимаха от съпруга ми и приятеля, се заговорих с момче, което беше дошло да дари и то предложи да го направи за нашия човек вместо доброволно, без дори да съм намекнала, че ми е нужно. Лекарката разбирайки за положението ни написа 4 кръводарителя, вместо реалните 3 и така осигурихме необходимите 8 преливания на плазма.
    Когато търся добрината в хората не я намирам, когато не очаквам я получавам, в точното време на точното място.
    И винаги бих я дала тази добрина, защото е невероятно да видиш радостта в очите на хората.
    И който ми каже, че в тази държава хората са озлобели и лоши, бих му изпратила много поздрави............ от човек, който всеки ден се запознава и среща с прекрасни хора.
  6. Like
    stanislava63 reacted in Какво ми се случи ДНЕС ?   
    Не споделям такива неща, няма и смисъл.
    Но, днес на път за работа видях паднало птиче, беше Рибарче, така нареченото. Човекът, който беше с мен познава птиците и го назова. И беще току що загинало, незнайно как, беше топло. За онези, които не знаят, такова е:





    Как е стигнало до нашите бетонни ковчези, не зная.. Не зная.
    То живее около водни басейни, но беше загинало на асфалта. Наоколо имаше цветя и там го положихме, хвърлихме отгоре пръст, както казахме - нека бъдем като гърците
    Не, знам, това е присъда.


  7. Like
    stanislava63 reacted to Eshavt in Как прилагате Учението на Учителя Петър Дънов?   
    Мисля си нещо от около година и ще го споделя тук. До 26 си година съм прилагала несъзнателно Учението, не съм знаела за него, но всичко до което се докоснах като го открих си беше мое от преди това. До този момент от живота си нямах никакви проблеми, болестите ми минаваха за секунди, проблемите ми се решаваха с пръчка и абракадабра и т.-н. От 26 си година излязох от Учението, под външен натиск, не може да си живееш ти така идеалистично, не можеш да се раздаваш ти така, това е лудост, я работи на държавна работа и т.н. Всичкото това слушане ме доведе до дупка от няколко години , изгубих много , но пък винаги си знаех, че ако си се върна по същият начин нещата ще се оправят. И така на 29 години намерих един прекрасен човек от този Портал и той ми показа Учението. Всъщност аз съм си живяла с него , но факта , че има такова нещо и други хора го учат и го живят е някак успокояващо и силно човешко преживяване. По този повод и това мое прозрание ми се иска да направя един братски обяд в Княжево. Ще пусна и тема, порива е от доста време, няма за кога да го отлагам.


  8. Like
    stanislava63 reacted to Диляна Колева in За благодарността и прошката   
    Може да прозвучи грубо, за което предварително се извинявам, но четейки поста на .notes

    ....... се сетих за една случка. Не се сещам, в коя от беседите на П. Дънов, ако някой може да я пусне ще съм благодарна.

    Та случката е точнo за майка и болното и дете, което страдало от бoлест при която главата нараствала, майката се молела с цялото си сърце детето да живее, това било едничкото нещо което искала. Така станало, че детето живяло. Cлед години обаче срещайки я отново, чул майката да се моли Бог да прибере детето и, защото мъките които изживявало били много по- страшни от болката, която щяла да изживее при смъртта му преди години.


    Вероятно не съм точна в преразказа, но идеята е тази.Никой не знае кое е най- доброто в този живот.


    Господи, дай ми смелост да променя нещата, които мога. Дай ми Сила да приема нещата, които не мога да променя и Мъдрост да рaзлича едното от другото.


  9. Like
    stanislava63 reacted to Донка in За благодарността и прошката   
    Здравей notes!
    А може би причината е в недостатъчното внимание към второто - прошката... Без нея няма истинска благодарност.
    За изкуственото, захаросаното, сладникавото - аз самата никога не съм можела да изрека дори на ум нещо, което да е по-надуто от това, което реално изпитвам. По-скоро обратното беше. И мислех точно това, което е написано в последните изречения на notes. Четях, че за да усетим истинската благодарност, нужно е да усетим истинската прошка вътре в себе си, но някак не успявах да я намеря тази прошка - имаше самосъжаление, самокритика. На другите нямаше какво да прощавам - аз си бях виновна за всичко, а да простя на себе си не знаех как - бяха ме учили точно на обратното. Научих се сама и като че ли с всеки изминат ден изгряваше слънцето и ставаше все по-светло и радостно вътре в мен.
    И дойде ден, в който си простих, че съм наричала думите на другите захаросани и сладникави, че съм ги смятала за изкуствени и надути. Дали наистина са били такива - боже мой, коя съм аз, та да отсъждам??? Ако човекът ги е изрекъл, каквито и да са били, той е имал нужда да ги изрече точно така, както го е направил! Ако е имал нужда да скрие от себе си нещо под тези думи, значи това е било доброто за него. Може би тези думи по някакъв странен начин го лекуват и му дават сила. А ако е обратното, ако те задълбочават болката и раната, значи не е готов да я почисти, значи има нужда от още време и от още... болка.

    За децата - едва ли има майка, още повече майка-герой като теб, notes, която не е изпитвала съмнения дали е достатъчно добра майка на децата си... В момента, в който успях да си простя за своите недостатъци и грешки като майка - да си простя, не да търся някакво оправдание - тогава осъзнах, че задушаващото ми чувство за непълноценност и вина са идвали от... гордостта ми. И тя е била тази, която е подпушвала и благодарността в мен. Е, защо точно гордостта - това вече умът на всеки човек трябва сам да си реши тази задачка, и да си види кога, къде и как е посадено и пораснало семето на този плевел. И да напомня, че колкото по-ниско е самочувствието на един човек, колкото повече са самообвиненията и самокритиката, толкова са по-високи стойностите на отровата гордост в подсъзнанието ни и толкова по-дълбоки са корените и.
  10. Like
    stanislava63 reacted to jul in За благодарността и прошката   
    Привет!
    Разбирам те. Подкрепям те за твоята искреност - именно това е ценното, да си дадеш сметка, че не са нужни думи, усилия, напрежение - на думи много хора розовеят и сладнеят. И какво от това? Аз наскоро преживях нещо особено - едно изпитание, което навяваше доста негативизъм - през цялото време се опитвах да си дам отговор защо съм попаднала в дадените условия (нали....не е като да не ни интересува какво евентуално В НАС го предизвиква). В мига на емоцията ми бе трудно да изпитам истинска благодарност - чувството, бидейки неприятно, е налице - човек трябва да е до болка лицемерен и да се успокоява, че просто думите стигат! Минути по-късно се развързаха нещата, получих ясен отговор, който най-малко очаквах и ме накара да избухна в смях....Именно тогава усетих искрена благодарност за условията, през които съм минала. Но това е следствие на осъзнаването.
    Вече страня от сладникавите думи - доколко искрени са те? На думи всички са велики!!!
    Наскоро се запитах: навсякъде се казва да бъдем благодарни. Съзнавам, че това е правилно. Обаче като че ли много хора не прозират една тънка невидима нишка, която е пътят към тази благодарност и която преминава отвъд фалша на захаросаните думи - това е случващото се осъзнаване. Т.е между случващото се "нещо" и чистата благодарност лежи бисерът на осъзнаването - без него второто остава сянка.
  11. Like
    stanislava63 reacted to notes in За благодарността и прошката   
    Здравейте !!! Отскоро , ме завладя мисълта за Благодарността , и искам да ви споделя и да ви попитам нещо ... Успявате ли да сте истински Благодарни ??? Аз не , за съжаление ,толкова много искам да съм Благодарна , за всичко ,което имам в живота си , но винаги се намира някакво червейче , което ми казва е какво да си му благодарна на това .... Само да ви кажа , че съм майка на три деца , едно от които е специално , с аутизъм е ... Е , много пъти търих хубавото ,в това , да се грижа за такова дете , но освен , че се обвиявах всеки ден , че не съм добра майка , и че не мога да разпределя вниманието и грижите за децата си друго не постигнах ... И така , живота си тече , аз се измъчвам , по едно време се усетих ,че нещо съвсем издавам багажа ...Мъката по голямото м и дете и нейното състояние , бяха ежедневие .... И един ден , точно , на рожденния ми ден , се случи нещо , което преобърна представите ми ....Специалната ми дъщеричка , която е с аутизъм , има навика ,всичко да минава през устата и в смисъл , разчита много на сетивата си , за да придобие представа за някой предмет ... Тогава , по някакъв , начин е погълнала 1 метално топче ... и когато , разбрах за това , беше много сериозно , почти нмаше никакъв въздух , увисна в ръцете ми , като ме гледаше в очите , опитах се да окажа първа помощ , но не се получаваше , започнаха да се пукат капилярите на очичките и , отпусна се съвсем .....Много ми е мъчно, като се сетя ... нямаше време за бърза помощ.. Тогава за един момент , просто в главата ми изкочи една мисъл проста , кратка " Благодаря " Започнах да Благодаря ,от цялото си сърце и душа на Бога , че детето ми е живо и здраво , че е живо и здраво ...... Незнам , наистина незнам , откъде ми дойде тази увереност , няма да изпадам в подробности , само ви казвам , че направих манипулация на детето ,от която ми настръхва косата , дори като гледам по филмите , но аз я направих нейната майка , с голи ръце и една " Благодарност " , бях абсолютно благодарна , дори дни наред не ме напусна ,това силно чувство ... Дъщеря ми , много бързо се възтанови , от инцидента , а за мен нямаше ,значение дали е с аутизъм или не , аз бях Благодарна , че е жива и здрава и , че е до нас ...
    После , леко полеко , нещата възвърнаха своя ход, и аз спрях да бъда Благодарна .. Просто , немога да почувствам истинска Благодарност , която изпитах в онзи момент , опитвам се да Благодаря ,за всичко , но ми се струва , някак фалшиво , само на думи ... Някак немога , да намеря това истинското Благодаря , което идва отвътре , мисля , че като те насметат проблемите и Благодарността остава малко назад ....
  12. Like
    stanislava63 reacted to Донка in Молитвата. За какво да се молим?   
    Ако всеки път завършваш молитвите и утвържденията с искрено "Но нека бъде Божията Воля, която мога да приема с Любов, каквато и да е тя", няма опасност. Когато детето е на кръстопът, много е важно да не му оказваме влияние с нашата лична воля, макар и да ни се струва, че е за негово добро. Понякога дори не забелязваме че го правим и как точно влияем, така че много е нужно внимание и почистване на себе си - преди всичко.
    Хубаво е след утвържденията и молитвите за детето, каквито и да са те, да го предаваме мислено и със сърцето си на Богородица, защото то е Нейно дете и Тя най-добре знае какво е Доброто за него... Последното съм го пробвала с успех и други родители са споделяли, че също им е помагало. Ако има нужда да обясня, моля пиши ми лично съобщение.
  13. Like
    stanislava63 reacted to цветна дъга in Почина Саи Баба   
    Звучи ми също като от книга с мисли на Учителя.

    А що се отнася до критиките - много лесно критикува човек и много, много трудно вижда светлинката. А и Христос ни съветва да не съдим. Особено когато сме в неяснота по отношение на истината.

    А малкото, което съм чела от Сай Баба, музиката и песните са внасяли в мен винаги нещо хубаво. А и Учителят казва на едно място, че Светли Същества има във всяка раса, нация, култура, народи. Както Йогананда например.

    А Сай Баба за разлика от други "гуровци" не е с бели обувки от убито животно, нито с лъснати костюми и коли и сред "учениците" си на "високо" - но дори тези нямам право да съдя.

    И против Махатма Ганди, и срещу Далай Лама, и срещу Майка Тереза или който и да е - все се е намирало и ще се намери някой на светлото да сложи по едно черно петно и да каже "правил добро, ама ..." Едва ли Христос гледа одобрително на способността ни да виждаме "съчките" в чуждите очи, особено ако са нашите съчки, а не в чуждото око.
  14. Like
    stanislava63 reacted to Орлин Баев in Страсти, чувства , емоции, усещания по Пътя   
    Темата е за промяната на психиката ни по Пътя ни!

    Ивайло, отправната точка на миналите животи едва ли ще ти свърши работа! Не си ясновидец. Дори да си, характерът е това, което отработва съдбата и характерът е, което преживява, променя и гради съдбата! Показваш външна локализация на мотивацията си, от която позиция ти се струва този, онзи или дори съдбата виновни за премеждията ти! Но всъщност ти ги привличаш с възприятието си за ставащото, пречупвано през характера ти и оттам чрез, реалните си поведенчески, фините си невербални или ако щеш и енергийни послания предизвикваш съдбата си!

    В теб живее една амалгама от много висока агресия и автоагресия. Агресия, насочена към другите във вид на критика и агресия към себе си като мазохистично самопотискане на собствените нужди, изява, стремежи. Чувствам в теб един перфекционистичен идеализъм, в основата на който стои едно голямо "ТРЯБВА нещата да бъдат както си мисля, че ТРЯБВА да бъдат". Перфекционизмът ти е в коалиция с негативистични очаквания. Хората наоколо ти сякаш получават несъзнавано от мазохизма на самопотискането ти много мощни послания да те наранят емоционално и мачкат.

    За да ти потръгне в живота имаш да разтваряш ригидността и мазохизма в характера си: перфекционизма и идеализма, критиката към другия, самопотискането си. И през една вътрешна локализация на контрола и поемане на съдбата в ръцете си да градиш безусловна обич, смело себезаявяване на мига и на място, толерантност и благост към себе си и другите, оптимизъм и мъжествена смелост! Тогава съдбата и щастието по Пътя на живота ти ще се развържат!

    Успехи и най-приятелски поздрави от мен!

    Орлин
  15. Like
    stanislava63 reacted to Донка in Предусещане или предизвикване на ситуации, хора, настроения ......   
    Поздравления! Отдавна не бях чела толкова точни въпроси, събрани в толкова малко думи...

    Всеки случай си е индивидуален, но има принцип - помага се с личен пример и се оставя човекът свободен да приеме или не, както и да понесе последствията от личното си решение и избор. Много е трудно, знам, защото обикновено решението се взема за секунди и се съобразява с максимално повече елементи от конкретната ситуация. Което ме навежда на мисълта колко е важно да развиваме своята наблюдателност, и то безпристрастната наблюдателност.

    В подобни случаи внимателно преценям мога ли да облекча ситуацията с нещо - дори със самия факт, че съм се оказала в нея (принципа на адепта и змията), означава, че имам някаква роля. Понякога дори само една спокойна усмивка и две думи казани на място променят смисъла на ставащото. Спомням си хаоса и напрежението при училищните ни празници - достатъчно беше само да пренасоча вниманието си към блесналите очи на децата и родителите, към цветята, да си помисля, че моите тревоги за сценария са толкова нищожни в сравнение с вълнението на това хлапе с липсващи предни зъбки, което след малко ще казва 4 реда стихче пред цялото училище, а да не говорим за неговата баба, която трепери колкото всички нас взети заедно...

    Наскоро моята приятелка и колежка не можеше да си намери място от напрежение заради прословутото тържество в детската градина. И аз съм била на нейното място докато осъзнах един ден, че истинска стойност има не блясъкът, а естествеността, и отмених всички главозамайващи номера и репетиции и просто изкарахме едно обикновено весело занятие, каквото сме правили 2 пъти седмично.... Ефектът беше по-вълшебен дори от това, което си представях. Споделих това мимоходом с нея, но тя започна да ми обяснява как не било възможно това, защото.... разбрах, че и е нужно още малко "самоизтрепване" до узряването - нали и аз минах по този път. Но съвсем спокойно и отказах да помогна при съставянето на бляскавата програма с обяснението, че тя сама ще я направи далеч по-добре от мен, защото моят маниер на работа вече е друг и дори и да искам, няма да мога да върна неща, които съм оставила зад гърба си. Разбра, спря да споделя с мен притесненията си, макар и да тича пак. Но пон в мое лице има една алтернатива за бъдещето - може и никога да не я приеме - не е моя работа вече, неин избор си е.



    Е, не бих генерализирала света на базата на хората, които ме заобикалят. А и къде е гаранцията, че виждаме в дълбочина? Може би само първото ни впечатление е такова? За мен още говорят, че съм напуснала училище, за да спечеля повече пари като частна школа. Не се опитвам да разубеждавам никого - те това виждат, това е начинът, по който тяхната ценностна система обработва външните факти. А има още 10 пъти повече вътрешни факти, които те не знаят и от които не се интересуват, и които обръщат заключението на 180 градуса...



    Ами докато е просто мечта не е лошо. Но когато то се превърне в премерване на конкретни хора по конкретни критерии за хубаво, състрадателно, висши ценности и т.н., когато в резултат на това премерване се появява осъждане и стремеж към преправяне.... тогава се нарича агресия. И вселената я връща двойно.
    Хубаво остава до момента, в който ние се опитваме да видим всичко това хубаво и висше във всеки човек, а когато не успяваме ( а то не е никак лесно), не стигаме до заключението, че го няма, а че ние все още не можем да го забележим, да го осъзнаем. Като в онази притча за орехите - съдим за това какво е орех по зелената обвивка на плода му.




    Ако свърши любовта в душата ми, в сърцето ми, в ума ми, свършило е и достойнството ми - а те си зависят от мен само. Службата към другите - тя престава да бъде служба в момента, в който усетя, че очаквам някаква благодарност или съответно отношение, или поведение и качества на хората, на които служа... Всъщност аз не служа на хората, а на Това, което се проявява в тях и чрез тях. А те... са просто хора като мен самата.
  16. Like
    stanislava63 reacted to Орлин Баев in Летенето в Небето и връщането обратно към материалният свят   
    Според мен е нужно паневритмията и въобще духовните практики да ти станат вместо бягство от материалното, в средство за вдъхновение, което да пренесеш в материалното. И да виждаш в материалното и ежедневното духовното - да ги слееш двете!
  17. Like
    stanislava63 reacted to Florestan in Слънчевите лъчи като храна?   
    Прочетох биографията на Jasmuheen в уикипедия, оказа се, че са направили изследване с нея и след няколко дена тя загубила тегло и се дехидратирала толкова, че лекарят казал, че трябва да спрат изследването. На английски биографията е тук:
    http://en.wikipedia.org/wiki/Jasmuheen.
    Аз не съм особено убеден, че въпросът е в това на това си ниво на развитие да се опитваме да се откажем от каквато и да е храна. Също така, не мисля, че може да се слага етикет - храна, по-ниско ниво на развитие; без храна, по-високо ниво на развитие. Въпросният човек може и да не яде, но ако е горд заради това или заради нещо друго или дори без причина, ако е властолюбив и себелюбив? Освен това, каквато и диета да следва човек, това не може да бъде извинение, ако той пренебрегва сложните проблеми, които трябва да се решават в живота. Бях на лекция на Х.Р. Манек. Ако той наистина не яде, все пак той обаче не прави много друго, освен да пътува и да изнася една и съща лекция пред всички хора.
  18. Like
    stanislava63 reacted to Дъгата in Слънчевите лъчи като храна?   
    Наскоро ми попаднаха семинарите на Джасмухин (Jasmuheen) и останах силно впечатлена от нейните думи и простите и ефективни техники, които тя споделя.

    Ето извадки:


    „Разбрах, че някой от вас няма да могат да бъдат другите дни с нас. И се замислих какъв дар да им дам.
    Всеки път, когато се срещна с човек се питам с какво мога да му помогна, какво да му подаря, с какво да направя деня му прекрасен и незабравим.
    Затова предлагам да направим една техника и да чуем вътрешния си глас: Помислете си и си повтаряйте неоо, което според вас е лъжа. Повтяряйте го много пъти и наблюдавайте внимателно дишането си.
    После си повтаряйте нещо, което за вас е абсолютна истина – пак наблюдавайте дишането си .
    Направете разлика и бъдете съзнателни, дишането винаги ни дава правилна преценка кое е добро и истинско за нас, кое ни помага да вървим по пътя си.
    По този начин може да се допитвате до Божественото във Вас кой е правилния път.”


    „Любовта е вашия космически поздрав. Третото око е мястото, от което се излъчва вашето намерение. Отправете вашето послание, чисто и искрено искане, молба, телепатическо намерение към това същество от светлина, което желаете (Христос, Мария, Мохамед, Буда, Кришна, Бабаджи...) .Помолете го да получите чистата същност на неговото послание, на неговото учение, такова каквото е било преди да бъде променено от хората. И ако това, към което се стремите е благоприятно за собственото ви развитие и за еволюцията на Земята, то посланието ще дойде.

    Всички сме специални, няма избрани да получават послания.
    Но някои хора правят практики, които ги правят по-сензитивни от другите, а някои имат по-силни стремежи и по-чисто желание да разберат искрената същност на посланията на основателите на религиите.”


    -Всеки ли може да си повиши вирациите? Как? (въпрос от публиката)

    ‘Ако вие повишите честотата на вибрациите си, то вие автоматически ще получите нови способности.
    Но те не са нови, не са даже и свръхестествени, а са напълно естествени.

    Когато бях в Украйна местните хора ме заведоха в манастир, в който са мощите на свети хора. На някои от телата имаше ръце, на които има плът,. Те се наричат нетлени мощи. С други думи – техните честоти, техните енергии са толкова мощни, чисти и силни, че дори и след стотици години техните молекули запазват плътта.
    Преди години аз попитах водачите ми как в възможно това.
    И те ми казаха - чрез силата на любовта.

    Затова любимата ми техника е дишането на любовта.
    Ние вдишваме любовта през сърдечна чакра и на издишане я разпространяваме в тялото и около него...
    И така се повишават вибрациите и се изпълва всяка клетка.
    Нашата истинска природа е чиста Любов.
    При вдишване се казва мантрата: „ Аз Съм” , а при издишване: „ Любов”


    Всеки може да се храни с прана, но се изисква време, за да се настрой ума на човека, че храната не е нужна.”

    "Всеки може да се храни с прана, макар да има универсални стъпки, обикновено всеки си има собствен ключ, който сам трябва да открие.
    Много често това е развиване на определена добродетел..."

    „Някой хора имат много силно усещане за вкус и поради това те могат да продължат да живеят с прана и капучино понякога, прана и сокове, това зависи от индивидуалната настройка.”

    „Познавам едно семейство, което имат деца на 7 и 9 години. Те са праминали изцяло на пранично захранване, ставали все по-щастливи и здрави, а децата им посървали. Тогава те разбрали,че децата са тъжни, защото им липсват семейните вечери и разговорите с родителите. И тогава всички заедно решили да възобновят неделните семейни вечери, заради общуването.
    По-важно е всички да са щастливи. А и няма какво повече да доказват.
    Те са доказали каквото са искали на себе си. На другите не е нужно.
    Щастието на всички е по-важно от храненето.”


    „Моята дъщеря е омъжена за абориген и внучката ми е със смесена кръв. Ние се обединихме, ние всички сме едно семейство.
    В Австралия сме много щастливи, че е имало 40 000-50 000 години местна цивилизация на мир и любов, на хармония и никакво замърсяване на природата.”

    „Представете си, че сте в дълбините на Австралия, оглеждате се на 360 градуса и няма нищо, абсолютно нищо, освен червен прах, нито камък, нито храст. Ето поради това хората винаги са подържали чиста връзка с Великия Дух, за да имат контакт и да могат да разберат точната посока и място, където има вода и храна...”


    „Има една жена в Австрия, която от 5-6 години не се храни и не поема течности. При нея са отишли специалисти по космически изследвания и са я питали може ли да се научат и астронавтите да се хранят само с прана. Тя им е отговорила, че това не е диета, а духовно изживяване. Те са изгубили интерес...”

    „Помислете си колко би била щастлива Майката-Земя, ако ние намалим наполовина храненето си, ако ние пазим всеки живот, не убиваме животни и се изпълним с любов.”

    "Аз не търся последователи, но имам политическа работа. На всеки 2 минути в света умира едно дете от болести, свързани с недостиг на храна. Поради това, ако човек има план, определен сценарии на живота; мисия, свързана с това, то той ще усети призива да се помогне на тези деца.
    Нека хората се стремят да има по справедливо разпределение на благата и храната.”

    „Има много прекрасни хора, които лекуват с изкуство, музика, енергия, с прегръдки (Амма Джи от Индия).
    Аз помагам на хората по този начин като разпространявам тази информация.
    Ние сега посяваме семена за бъдещата еволюция.”

    „Нека помним, че ние всички се явяваме космически предаватели на чиста любов. Нека тя преминава през нас и ни захранва.”

    „ Ние сме предаватели на любовта, ние сме посланици на мира...”
  19. Like
    stanislava63 reacted to Донка in Любовта на родителите   
    Да, Ани! Това е любовта на родителя - безусловната любов и подкрепа. Каквото и да се случи.
    Когато бях млада майка си представях какви ли не сложни неща и едно от друго по-трудни за изпълнение. Дойде ден, в който порасналите вече деца ми казаха:
    - Ние ще бъдем щастливи, ако знаем, че ти си добре и си щастлива и ако знаем, че каквото и да се случи, по всяко време, ако дойдем при теб или ти се обадим, ти ще ни обичаш и подкрепяш. Дори и да сме сгрешили...

    Изглежда много трудно да приемеш грешките с любов, но не е. По-лесно е. Трудността идва и от това, че родителят приема грешките н детето си като своя отговорност и затова се опитва да ги предотврати някак, или да ги плати самият той. Така само пречи на детето да се учи. А и кой може да каже кое ще бъде грешка... На мен най-много ми е пречела поучителната критика, когато аз вече съм осъзнала някаква своя заблуда или неразумно решение. Получаваше се така, че цялата ми енергия отиваше в самозащитата или в самосъжалнието и вината, вместо да я инвестирам в осъзнаването и вземането на нови разумни решения.
  20. Like
    stanislava63 reacted in Филмът "Баб'Азиз - Принцът, който съзерцаваше своята душа"   


    Баб'Азиз - Принцът, който съзерцаваше своята душа (2005)

    /Bab'Aziz - The Prince That Contemplated His Soul (2005)/


    "Има толкова пътища към Бог, колкото са и душите на Земята"



    Това е историята на стария дервиш Баба Азиз и внучката му Ищар, които
    прекосяват пустинята в търсене на мястото, където ще се проведе Великият събор на
    дервишите...

    "- Но къде е тази среща?

    - Не знам, мой малък ангел.
    - Но дали другите знаят?
    - Не, и те не знаят.
    - Как може да отидете на срещата без да знаете къде е?
    - Достатъчно е да се върви. Тези, които са поканени, ще намерят пътя. Който Вярва, няма да се изгуби по пътя."


  21. Like
    stanislava63 reacted to B__ in Поредната трагедия на светъл празник   
    "Кучето скача според тоягата". Не е въпрос на това дали са ремонтирани пътищата, а дали разумно се отчита какво може да стане на тези пътища, ако се кара бързо и то в пияно състояние. Ако трябва, ще се кара по-бавно от ограниченията и по-внимателно.

    Мисля, че дори няма как да не стават такива инциденти. Всеки празник, особено ако е с допълнителни почивни дни, за хората е повод за дълъг запой. Затова по такива празници стават повече и по-тежки инциденти. Няколко дена пиене и самозатриващо поведение си казват думата.

    Хората не отчитат самия смисъл на празника и тяхното поведение е реално срещу него.
  22. Like
    stanislava63 reacted to Ася_И in Спомени от Паша Тодорова   
    "Една усмивка
    Само една усмивка аз познавам, която и каменно сърце топи.
    Само една усмивка виждам, която никой в света не победи.
    С какво поддържаше се тази усмивка?
    С какво хранеше се тя, за да живей?
    Само с една дума - Любовта.
    Каква бе отплатата на тази дума - Усмивка?
    Сърце, чисто като кристал - нейния Въздух.
    Ум, светъл като Слънцето - Извор, в който тя се оглежда.
    Душа, обширна като Вселената - нейното необятно Отечество.
    Дух, мощен като Бога и едно с Бога - нейната Сила и Мощ.
    Само една усмивка аз познавам, която прави чудеса.
    Само една усмивка виждам, която носи безброй блага.
    Чия бе тази усмивка? Как я зоват и наричат?
    Това Природата само знай, но знае тя и да мълчи.
    За себе си само Логос я наричам аз.

    На 21 ноември заваля първия сняг. Вън беше доста студено, но аз се осмелих да изляза този ден, да се поразходя до една моя приятелка, да се порадвам на снега. Въодушевена от пресния и хубав сняг, през всичкото време говорих, нагълтах се със студ и влага и като се прибрах, усетих простудата, нещо, което ми напомни предишното боледуване, яви се малка температура, чувствах, че се започва старата история, че ще дойде лекар, че ще има инжекции и лекарства и за да не стане всичко това започнах да се моля, усилено започнах да се разговарям по-скоро с Господа и Учителя:

    - Господи, Учителю, Ти не си ли по-силен от инжекциите на лекаря? Ти не си ли по-силен от всички лекарства и антибиотици, сиропи и режими?

    И самата си отговарям: По-силна си от всички лекарства, от всички инжекции, сиропи и режими.

    Така дълбоко, с вяра, почти постоянно поддържах този разговор, но реших и да се пазя да не се простудявам. Ден след ден състоянието ми се подобряваше, аз укрепвах, външно и вътрешно. Молех се и благодарях. Боях се да не ме сполети нещо лошо, защото не изпълних обещанието си, което бях дала при първото ми излекуване, че ще се пазя, да заслужа вниманието и подкрепата, която ми се даде Отгоре. Ето защо и сега от една страна се моля и разговарям, а от друга - се вслушвам в това, как и по какъв начин ще ми се отговори. С подобряване на състоянието ми се видя и отговорът, който получих.

    Как живата природа и Разумният невидим свят говорят на човека и го поучават!"
    Из Спомените на Паша Тодорова
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  23. Like
    stanislava63 reacted to Ася_И in Спомени от Паша Тодорова   
    "Божественият тролей
    Ние познаваме тролей на трамвай, на тролейбус и на други превозни средства. Тролеят свързва главната и електрична жица с мотора на колата и така я движи.

    С понятието Божествен тролей описвам една случка, която имах след заминаването на Учителя, през 1945 година, в един априлски ден.

    Слизах от Изгрева, на път за вкъщи и едва пресякох първата напречна улица на шосето, усетих, че нещо леко, почти безтегловно се закачи на горната част на темето ми, дето е мястото на моралните чувства... Погледнах нагоре и видях, че от това нещо, което се закачи на главата ми, излизаше една необикновена, тънка, прозрачна жичка, чийто край не се виждаше, губеше се някъде високо, високо в небосвода. Гледах към жичката и се усмихвах, закачена съм и това, което се закачи не мърдаше, остана с мен целия ден. Но въпреки че бях закачена, аз се движех съвършено свободно, сякаш нищо не беше се случило.

    Стигнах вкъщи с тролея на главата си, движех се из стаите, разговарях със сестрите си, с познатите, дошли на гости, навеждам се, изправям се, тролеят все си стои на главата ми, невидим за останалите. Отвреме на време хоглеждах към жичката и се усмихвах, дължината й не може да се обхване.

    Връзката между електрическата жица и мотора все пак е механическа, ограничавана, докато Божествената връзка между човешката душа и Божественото начало, дава свобода на човека, такъв беше моят тролей, не ме ограничаваше във всичките ми действия. През целия ден нима не направих никаква грешка, нима не казах излишна дума, нима всички бяха отмерени и на място казани? Ако съм между хора, бих била смъмрена или подиграна за най-малката погрешка. При Божествената връзка, обаче, нищо не стана. Цял ден се движих с този Божествен тролей, без да се случи нещо, без да го усетя. Едва вечерта, когато се връщах на Изгрева, тролеят изчезна от темето ми.

    Разбрах - само тази връзка дава свобода и независимост, слава и постижения. Всичко човешко е преходно. А има ли по-голямо благо и по-голяма привилегия от това човек да е свободен, да се учи, да разрещава задачите си в пълна разумна свобода?
    31 май 1967 година."
    Из Спомените на Паша Тодорова
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  24. Like
    stanislava63 reacted in Децата вегетарианци   
    В една от темите за вегетарианството стана въпрос за свободната воля на детето само да избере дали ще яде месо или няма да яде месо.
    И как от една страна родителите му го насилват да яде месо, ако то не желае.
    А от друга - как вегетарианските му родители го насилват да не яде месо, ако то желае.
    Имам един спомен. Споменът е първият ми кофти спомен. Стоя си в бебешката количка, а майка ми виси над мен с едно бурканче. Дава ми да хапвам смело.
    Е, вкусът беше гнил. Развален, пропаднал вкус. Нищо общо с онази хубава оранжева кашичка от хубави неща /ябълки и моркови ще да е/.
    Обяснявам на майка ми, че аз това не желая да го ям!!! Тя ми вика - О, то е много полезно, на теб ти трябва, за да растеж здрав и силен.
    Аз й казвам - Как може една гнила и развалена храна да ме прави силен? Тук има нещо изгнило в тази храна!!! Обаче тя не чува... бърбори си нейното.
    Преди няколко години аз й казах, че ме е тормозила като малък - дори си спомням как ме лъжеше - пресипваше от гнилата храна в бурканче от хубавата храна, защото различавах картинките и не исках да ям - и с времето ме "пречупи".
    Та майка ми наистина спомена, че ми е подменяла бурканчетата, за да може да ме метне, че ям от моята си любима морковено-ябълкова каша.
    Аз имам и друг спомен, който ще ви споделя и мисля, че темата, която поставих по-горе - за намесата на родителите в избора на детето - се изчерпва.
    Спомням си как разговарям с двама души. Сега мога да кажа, че това са моите майка и баща. Естествено, аз не ги възприемах тогава като хора, като моите родители, а като подобни на мен същества - интересно ми беше, че се движат в пространството по един смешен начин - и очите им виждат само в една посока - чувството е супер смешно. Както и да е, това не е важно.
    Важното е, че тогава аз говорих с тях за моето появяване, че съм избрал тях и че те също са съгласни с мен - разговаряхме, че аз поемам ангажимент да бъда с тях, те поемат ангажимент да бъдат с мен. Защо? Заради определени гледни точки, заради черти на характер, заради начин на мислене.
    Няма такова нещо като ограничаване на свободната воля на детето. Един ден аз ще зная, че и моето дете има подписан договор с мен да го отглеждам и възпитавам според моите разбирания за живота - до определено време - оттам нататък - то ще ме възпитава според неговите разбирания за живота. Точка.
  25. Like
    stanislava63 reacted to borislavil in Поучителни истории от Учителя - 2   
    Наскоро четох един разказ, който ще ви предам накратко. В Индия съществувало едно племе, което служило на божеството на смъртта. Това божество било много красиво, но забранили на хората да го гледат. Който се осмелявал да го види, бил осъждан на смърт. По едно време, в един млад момък се явило непреодолимо желание да види божеството. Той си мислел: Това божество непременно ще е някоя красива мома. Колкото повече мислел за нея, толкова повече желанието му се разгаряло. Никой не могъл да види това божество. Даже и жреците, които му служели, се явявали пред него покрити, с воал на лицето, да не го гледат. И самото божество се явявало пред тях с воал на лицето си. Само веднъж в годината то излизало на разходка със своята каляска. Щастлив бил онзи, който могъл в това време да го зърне даже и отдалеч. От ден на ден, желанието на младия момък расло, и той решил да види това божество с цената на всякакви жертви. След като минал през всички изпитания, на които жреците го подложили, дошъл определеният час да види красивото божество. Той се облякъл в нови, хубави дрехи, напръскал се с различни аромати и влязъл в храма да види божеството. Момъкът имал позволение да снеме воала на това божество. Настъпил този момент. С бавни стъпки, божеството се приближавало към него, да заеме своето място. Момъкът веднага се спуснал, сграбчил воала от лицето му и ужасен го хвърлил на земята. Пред него не стояла красива, млада мома, каквато сърцето му подсказвало, но стара, грозна, беззъба баба.

    Казвам: Вярванията на религиозните хора са като вярата им в това божество. Те си го представят като млада, красива мома, а то излиза стара, беззъба баба. Докато видят лицето му, какво ли не си представят! Като снемат булото му, те се освобождават от илюзиите си. Те виждат, че зад булото се крие стара баба, а не красива, млада мома. Много хора минават за свети, набожни, добри, но като снемат булото им, друго излиза. Виждаш, че не са светии, но стари баби. Не се лъжете от външността на нещата. Имайте ясна представа за себе си. Казваш: Днес не съм добре, но утре ще бъда добре. – Не разчитай на утрешния ден. Уповавай само на днешния ден. – Днес минавам за учен човек, но утре ще бъда по-учен. Разчитай на днешното знание, на днешната доброта, на днешната радост. Какво ще донесе утрешният ден, не се знае. Каквото дойде утре, то е добре дошло. Важно е днешното. Не отлагай нещата. Отлагането е забавление. Като дойде утрешният ден, пак ще отложиш за утре. Така отлагаш ден след ден, но отлагането нищо не носи. Разчитай на днешното, в него е скрито цялото богатство на света. Ако търсиш вечността, ще я намериш в слънцето, от нагряването до залязването му. Важно е това, което днес придобиваш. Утрешният ден не е твой.
    из "Ново съзнание", Утринно Слово от Учителя, държано на 4 декември, 1932 г. София. – Изгрев.
×
×
  • Добави...