stanislava63

Мога само да добавя думите на Късметче-будност на ума + воля и вяра в доброто...

И от мен -
добре дошъл на Академик!

Донче, ти си го казала много точно - всичко идва, когато му е времето.
Мислех да описвам разни практики през различните части деня, които и аз не правя съвсем постоянно, но като дочетох мнението ти , се сетих за основната и единствено неотменима. От нея произтича другата конкретика, която може да бъде заменена със сходни упражнения.
А основната е :


Be still, be aware!

Бъди спокоен и бъди Буден! ( преводът не е съвсем точен)

И аз благодаря за темата!
Позволих си да сложа в цитата номера на въпросите, на които мисля да си дам личното мнение.
1. За другите нищо не мога да кажа - мога да говоря само за своя личен опит. Не съм прилагала и още не прилагам методи, които съм чела и върху които съм мислила, защото усещам, че още или не съм готова за прилагането им, или не им е дощло подходящото време и място. Имаше моменти, в които критикувах себе си за мързел, несериозност и лекомислие - после, обаче, в една книга за прилагането на цветотерапията на д-р Бах прочетох, че е много важно да не се насилва човек, а да остави своята вътрешна същност да определи какво точно и колко и докога му е необходимо. И там пишеше, че ако капките не са необходими на човека в момента, той обикновено ги загубва, забравя ги в някакъв шкаф или просто пропуска с дни да ги приема, или ако насили себе си, без да иска изпуска шишенцето и го счупва. Тогава прозрях, че същото важи и за молитвите, и за песните и за всички езотерични методи и практики. Това, че сме чели за тях и ги познаваме като информация още не значи, че сме длъжни да прилагаме веднага. Може би те са ни в запас или ще станат нужни на наш близък или просто случаен познат, с когото пак така случайно ще споделим знанието си в точния за него момент (защото той пък няма да има достъп до книгите, които сме чели ние) и така...

2.Ами ставането и посрещането на слънцето никак не бих го окачествила като елементарно, нито която и да било езотерична практика - те само изглеждат така. Нещо повече - колкото по-проста изглежда практиката, толкова по-дълбок заряд има тя и толкова по-силно въздейства. Ето тук има един пример:
Вдъхновение
Докато подготвях публикацията, дни наред учех и прилагах това упражнение - бяха ми нужни няколко дни само докато свикна с него и се "потопя" в него без да следя изпълнението си. Когато това стана, приливът на енергия беше много силен - на моменти усещах, че трудно го контролирах. Успях да се науча, после ме звъртяха най-различни други неща и забравих за него. Докато един ден се случи това, което е написано в края на упражнението - наистина имах затруднение и сякаш думите и движенията сами изплуваха....

3. Съзнателно и по план не прилагам нищо. Изключвам паневритмията - тя няма как освен в група да се прилага - така че си давам тези часове за курса и за танцуването лятото - това си е моят личен момент на щастие и докосване до себе си. Напоследък участвам и в курс по пеене - но там не го смятам за практикуване и прилагане - там се учим да го правим.
Сутрин докато вървя към школата си някак сама си върви и Добрата молитва и след нея песен - различни в различните дни, но никога не ги избирам - те сами си идват.
Изпитвала съм потребност от Завета на цветните лъчи - прилагала съм го, но съм забелязала, че обикновено е в моменти, в които ми е трудно да хармонизирам себе си.

Кое е важно за мен - езотеричните практики и методи могат и е нужно да се учат - непрекъснато. Прилагането - то само си става, ако не насилваме себе си. Последното имам усещането, че е по-скоро някакво оправдание или издигане в своите очи или в очите на някой друг.

Бих искала да добавя сърдечно "Добре дошъл" на Академик - пропуснала съм появяването лятото - едва сега прочетох мненията ви!
Един въпрос:
Вие практикувате ли паневритмия?

За Божидар - също един въпрос:
Това, което споделих - че прилагам научени от мен практики и методи само тогава, когато вътрешното ми аз ме "позове" - това може ли да се окачестви като осъзнати действия?

Само ще добавя към Павли също и книгата на Силвия Браун "Живот от другата страна".
Книгата е много позитивна и вдъхновяваща. Като четеш, дори губи значение дали всичко това е вярно - както беше казал някой, поетичната истина е по-вярна от научната.
За това, че сами си чертаем пътя, преди да се родим: има и д о к а з а т е л с т в а за това , за тези, които се нуждаят от такива. Моят мъж, /как само звучи - моят/ ми казваше: аз скоро ще си отида. Аз го гледах като втрещена, и казвах: моля те, остави тези глупости. Защо толкова си се разбързал?
Но той беше сериозен. Един ден ми каза: Искам да знаеш, че не съм искал нищо по-малко от добро да ти направя. Аз ще ви помагам о т т а м." Дословно това му бяха думите.
Майка ми: ние с баща ти скоро ще си отидем. Аз пак им казах: но, защо толкова бързате...
Когато тръгнаха да я карат в болницата, последните и думи към баща ми, бяха: аз вече няма да се върна тук, а ти ще дойдеш при мен много скоро.
Така стана...

Защото, ако сънят е прекрасен, няма да ти се иска да се събудиш... Ако сънуваш кошмар, тогава се пробуждаш!

"Точно така се е чувствал и съпругът ми (впоследствие си давам сметка) - като в капан на обстоятелствата и че няма възможност да израства, сякаш е стигнал задънена улица без изход."

Да, така е - мога да го твърдя от личен опит само че при мен нещата се развиха по друг начин. Иначе и аз, без видима причина и външен повод, бях влязъл в път, който ми изглеждаше без изход. Цели пет години бях като жив мъртвец - лишен от мотивация, смисъл, радост и порив за живот. И се питах дали си струва да живея при това положение. Колкото и парадоксално да звучи, от това състояние ме извади огромната болка от загубата на мои ученици, която ме накара да осъзная, че съм отново жив (макар и болезненно жив!) - целият ми свят се преобърна и... трябваше отново да го пресъздавам, да търся отново отговор на фундаменталните проблеми на битието и то с такава интензивност, която е непосилна за човек, който не е преживял нещо подобно на това, което бях преживял аз и което преживяваш ти. Мила zarche, минал съм по този път, по твоя път и мога да ти кажа - от твоите сълзи могат да израснат прекрасни цветя и от път на скръбта да се превърне в път на благословение, духовно пробуждане и израстване каквото нито един друг сценарий не биха могли да ти дадат. Запомни от мен - няма път без изход... Там, където има Бог, няма път без изход! Виждам, че с Божията помощ и ти имаш потенциала да се справиш. Вярвам, че ще го направиш!

Здравей, Зарче.
Твоята история е много подобна на моята. И аз също спях, когато мъжа ми почина - било е 4 часа сутринта. Тогава, в този период, много мислих, разсъждавах, и...да, обвинявах кой ли не - родителите му, себе си, него...Сега знам със сигурност, че не е могло да се предотврати.
Много автори казват, че душата предварително си определя плана на живота преди да се роди. Дали е така, не знам... но много правилно казваш, че убиеца просто е извършил "мръсната" работа и не е виновен, никой не е виновен, трябвало е да стане, било е определено и не е можело да се предотврати. Така е в моя случай, а от написаното от теб съдя, че и в твоя случай е така.
На мен ми се каза, някой предварително ми каза, че ще стане нещастие. Не знам кой, не е от физическото ниво, беше като мисъл в главата. Около 2-3 месеца преди да почине мъжа ми. Детето беше на 5 години, седяхме си една вечер в хола, бяхме сами с нея, и тя нещо си играеше, аз гледах телевизия...Той беше на работа. И изведнъж ми дойде една мисъл, като глас в главата, но без звук. Някой ми каза : огледай се и виж какво е сега и дали ще се справиш, защото ще останете сами." Аз огледах стаята, помислих - имаме жилище, имам си работа, детето е добре, защо да не се справя..." И отговорих : "ще се справя". Попитах "кой си ти, какво нещастие, с кого, защо!" Разбрах, че ще е с него. Аз изведнъж много се развълнувах, скочих, и викам: но аз не искам да умира, няма ли начин да се отмени..." Гласът каза: "съжалявам". И си отиде.
Това ти го разказвам за да ти кажа да не се упрекваш, да не мислиш, че е можело да се отбегне.9 месеца, това е много скоро. Не се обвинявай, не обвинявай никого. Мисли с добро, а не с лошо, за мъжа ти, и изобщо, за ситуацията, за да живее и расте детето ти в добра атмосфера. Ако се тревожиш, обвиняваш, и т.н. изпадаш в депресия, както аз...но аз се борех...и да, преборих се с това...това ще влияе зле на детето ти. Всичко ще мине и ще се оправи, повярвай ми от личен опит.

Септември, 2010

Искам отговор от Вселената защо стана това. Нали е казано: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите”.

Преди 6 месеца си отиде моят любим съпруг. Останах сама с 4 годишна дъщеря. Продължавам да нося нося халката, чувствам се още омъжена, не искам да приема, че съм „вдовица” – каква гадна дума.

Начинът по който си отиде е нелеп и, както една позната го нарече, „сюрреалистичен”(като в картина на Дали). Намерих го вечерта застрелян в двора ни, както си е седял на стола, пушейки и пиейки едно уиски преди лягане. Заподозряният е един съсед, който не е с всичкия. Води се следствие. С дъщеря ми вече не живеем в къщата.

Това са фактите. Нещото, което не ми дава покой, освен мъката е защо Вселената не спря това. Мъжът ми беше изключително добър човек и голям ум (не само защото ми беше съпруг - всички, които го познават го казват), с чувство за хумор и още много други чудесни качества. Най-големите му недостатъци бяха, че пиеше и пушеше.

-

16.12.10 г.

Продължавам да нося халката. Скоро ще станат 9 месеца от смъртта му.

Когато бях на 19 години имаше период, в който се молех да се науча да обичам така, както Бог ме обича. На 21 г. срещнах съпруга си. Той се оказа отговора на молитвата ми. Тогава не можех да повярвам, че ми се случва толкова хубаво нещо, чудех се с какво съм заслужила толкова любов. През 17-те години на съвместния ни живот той ми показа какво значи да обичаш - с много търпение, всеотдайност, приемайки ме таквава, каквато съм, без да иска да ме променя. Основна цел на живота му бе да ме направи щастлива. Повече от 10 години нямахме деца. Бях в депресия, всеки ден плачех. Той ми помогна да изляза от нея като ми каза, че за него няма значение дали ще имаме деца, само не иска да страдам. Тогава ми просветна, че като страдам аз, страда и той и че е всъщност егоистично да страдаш защото така караш и хората, които обичаш да страдат. От този момент започна „изплуването”. Две години по-късно забременях с помощта на репродуктивната медицина.

Роди се дългоочакваното ни детенце. Впоследствие съм си мислила дали не ни е било писано да имаме собствено дете и това, че „насилихме” природата не доведе нещата до такъв край.

Накрая, когато си мислех, че имам всичко, за което обикновеният човек си мечтае и всеки ден благодарях на Бог за това, съпругът ми си отиде. Както се казва - много хубаво не е на хубаво.

Още го обичам. Сънувам го 1-2 пъти месечно, че се държим за ръце, целуваме се, или правим любов. Още съм влюбена и искам да продължа живота си с него.

Мисля си за Орфей и Евридика, когато Орфей отишъл в света на сенките, за да си я върне и почти успял. Искам да овладея техниката за контактуване с другия свят, за да си общувам с него. Липсва ми. Предполагам, че съм спряла на някаква фаза от скърбенето и не го оставям да си отиде. Вредя ли на душата му, вредя ли на себе си?

От друга страна съзнавам, че последната година той изпитваше неудовлетворение от живота, което постепенно се задълбочаваше. (За това си дадох сметка в последствие, анализирайки негови откъслечни реплики от последните месеци и най-вече дни.) Качествата, които имаше и усилията, които положи (във всякакви области на живота) не съответстваха на материалния резултат. В държавата, в която живеем хората с неговата професия и способности живеят по съвсем друг начин. След много усилия ние живеехме в „облагородено бунгало” и имахме едно детенце,а работата му също не го удовлетворяваше. Аз накрая бях много щастлива, дори сега си давам сметка – бях заслепена от щастието си. Но на 41 години той беше уморен и неудовлетворен. Беше положил количество труд и усилия, които хората полагат за поне два пълни живота. Затова си мисля, че въпреки, че не се е самоубил, душата му е направила избора да си отиде. А лудият съсед е „чистачът” на природата, който е извършил „мръсната работа”. Съпругът ми беше прекалено отговорен, за да си причини нещо сам.

Неговото заминаване ми подейства „събуждащо” за много неща, но все още си мечтая и си представям колко хубаво би било сега да се върне и да продължим отново заедно.

Изпитвам вина, че не успях да предотвратя това, което се случи. Изпитвам ужасна вина, че „спях”, че ми трябваше такова ужасно нещо, за да се събудя. Ако знаех как да го обичам истински, ако бях „будна” и чувствителна към това, което се случва с него, щях да успея да го спася. Моля се на Бог да ми прости. Моля се да съм винаги будна за чувствата на хората около мен от сега нататък. Моля се да успея да предам на дъщеря ни обичта, която той ми даде. Моля се да намеря отговорите...



21.12.10

Днес се навършват 9 месеца откакто той си отиде. Искам това, което написах да „излезе” от мен, искам да го разкажа на някого. Нямам приятелка, на която да кажа всички тези неща. Не искам да търся психотерапевт тук, защото, въпреки, че се оправям с езика, не мога добре да изразя чувствата си, а и искам човекът отсреща да има сходни разбирания за духовния живот. Знам, че не съм в депресия, но усещам, че имам нужда от съвет на психолог. Ще съм благодарна да ми отговорите.

С уважение:

З.

Не съм против спомените от миналите животи, но съм против метода, чрез който става това спомняне. Ако човек сам, съзнателно, надхвърляйки влиянието на грубата материя и на личността си успее да „съживи“ тези спомени или издигайки съзнанието си до духовната си триада и разкривайки всичко натрупано в нея, или четейки записите от миналото в акаша, то разбира се няма нищо лошо в това. Когато обаче процеса е механичен и безсъзнателен... Не виждам кое може да гарантира, че човек ще си спомни само това, което му е необходимо. Според мен е по-вероятно да си спомни това, което е просто по-лесно достъпно. Т.е. отпечатъкът е най-ярък. Това от гледна точка на психологията донякъде е добре, защото този ярък отпечатък вероятно ще посочи някакъв проблем в психиката, който човек носи от миналите си животи, но пък от друга страна това, което ще излезе наяве може да се окаже твърде много за моментните възможности на човека. .

На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една

сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва

да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям

командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе

най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от

сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето

на Учителя и пред лицето на Бога.

Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в

тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на

капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в

момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша

Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две

сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят,

че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е

Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох.

Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той

ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше

образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка.

Язък им за висшето образование, язък им и за учителските професии, които

имат!" След това Учителят млъкна. Аз разбрах всичко, веднага излязох от

стаята Му и се запътих към "парахода". Намирам всички заедно, като

виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат

ли, слушат наставленията й. Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече

мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра,

ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги

командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш

основното си образование. След две години ще започнеш да учиш

прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия.

След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и

след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво

знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки."

Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се

окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях

след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й

направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по

мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри-

стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду

си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се

целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена,

съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми

бе казал Учителят.

Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от

сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала

грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След

като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите-

учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава

ценз?" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се

запишете в училище и след две години да завършите основното си

образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири

години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и

завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят

повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е

отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя -

когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се

приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата

задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това

определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не

познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю,

нали всички хора са еднакви пред Бога?" Учителят се усмихва и казва:

"Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона:

така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и

милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости.

А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след

четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим

какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че

трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно

недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в

"парахода", а се прехвърли да командува на друга територия. Отиде в

кухнята да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на

общите обеди. Но все пак, тя не се записа да учи. Предпочете да командува

така, както си беше - без основно образование.

Този случай ви го разказвам, за да видите откъде дойде

отклонението в Школата. Учителят държеше за образованите хора и

нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат

гимназия и висше образование.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

познаването на собствените възможности и потенциала за тяхното реализиране трбва да са в синхрон.....
предполагам повечето от хората се стремят към златната среда в поведението и оценките/самооценките си....но тази златна среда пак е много субективна.....
аз мога да изброя много мои недистатъци, с които съм наясно без да се притеснявам, боли ме-да защото знам, че в тези насоки съм слаба, но не се старая да се крия .....не се интересувам много от мнението на другите, което също сигурно е голям недостък за много хора, защото все пак живеем сред хора и не сме животни...на моменти се надценявам и подценвям и омаловажам мнението и преживяванията на хората(за което съжалявам), но това пак го правя заради някаква моя слабост.....така аз се обърках ......
човек трябва да умее да излиза от себе си, да може да се погледне от страни....трябва да има самосъзнание....което обаче пак не мисля, че дава гаранции за "реална" самооценка просто, защото реалността е необхватна за човешките възприятия и граници.....

В един храм бил назначен нов проповедник.Никой не знаел,че това бил истински учител.Паството се събрало и той произнесъл първата си реч.Всички били развълнувани, проповедта била много хубава.Никой не бил слушал такава хубава проповед по-рано.На вторият ден храма се изпълнил с още повече хора.Учителят обаче повторил същата проповед.Хората започнали да скучаят и се питат ,,Що за човек е това ?’’

На третият ден дошли отново, а учителят повторил същата проповед.Мнозина напуснали по средата, много малко хора останали накрая и то само за да го попитат,,Само една проповед ли знаете и всеки ден ли се каните да ни я държите?’’

Един даже го хванал за расото и попитал гневно,, Що за проповядване е това?Три дни идваме да ви слушаме ,а вие и трите дни ни повтаряте едно и също дума по дума.Не знаете ли друга проповед?

Проповедникът отговорил ,,Имам няколко.Но вие не сте направили нищо относно първата .Докато не направите нещата свързани с първата нямам намерение да ви изнасям втората.Безполезно е.’’

Хората престанали да ходят в храма, защото ако някой отидел проповедникът започвал да изнася първата проповед.Разправят,че хората започнали дори да не минават по пътя към храма,,Там е онзи проповедник който само една и съща проповед изнася’’.


Хака, проблема е,че хората обичат да слушат, да мислят, да се самонаблюдават, но не и да направят нещо дори и най-малкото, което да ги промени.

Ти искаш курс по мотивация.

Мотив означава причина.Искаш курсове, търсейки причината, която да стои зад твоята активност.Няма кой да ти я даде-причината. Сам трябва да ги откриеш тези свои причини, които да ти дадат енергия за действие.

За това и тези курсове дават енергия за седмица две и след това всичко се връща в обичайните релси.
Вярно е и друго -няма курс който да пребори човешкия мързел. Не напразно според много философи мързела е най-големия човешки порок.

Така,че съм любопитен, какво стана с дъската и колко активен си в търсенето на работа?

Моето хоби е планината или т.нар "баирбудализъм" ! Всъщност не знам дали е точно хоби - при мен вече граничи със зависимост! Когато някой уикенд не успея да отида на планина се чувствам по-изморена след това през седмицата! Това което ми харесва е досегът с природата и това, че съм извън улисаното и забързано ежедневие на града (София). Тишината, красотата дори трудностите в планината ме зареждат повече отколкото, ако прекарам уикенда спейки и лежейки!!! Препоръчвам го на всеки - в различна степен разбира се, според физическата подготовка.

Макар, че отдавна съм надхвърлила възрастта на тийнеджърите, смятам, че да имаш хоби е да преоткриваш собствените си възможности.Това е мое усещане и се възпитава в най- ранна възраст.Като се върна назад във времето си спомням увлеченията по плетива, нямах ясна представа защо пък на мен се случва точно това.Много е вярно твърдението на Учителя, че ръката е носителка на енергии. В по- късен етап от живота ми се увлякох по гоблените.Моята формула за красота в гоблена е пейзаж с къщичка.Приятелка та ми твърди, че да шиеш гоблен е разтоварващо занимание.Мен ми доставя удолствие да творя природни картини, които да украсяват дома ми.Нещо хубаво се случи и с половинката ми - той започна твори.Появиха се свещници, гаванки, солници, моливници-дървени предмети.Хобито е предизвикателство да сътвориш красота.

Много бавно е събуждането. Учителят казва, че 8000 години все още хората вярваме на "дявола и неговите лъжи". Болният казва: "Дай да похапна малко печена кокошчица, агънце, заешко ...Може да ми стане по-добре." И колкото и да се говори логически, да се обясняват с доводи и аргументи мъдростта, състраданието, идеята да се поставим на мястото на кокошката..., много е трудно, почти е невъзможно да бъде разбрано това знание. Защото духът спи дълбоко в материята. Може би само нашата вяра, молитвата, която е от сърце, може да стигне до Божиите уши и да има мъничката подкрепа за страдащия. Мъничка, защото дори за светлината е нужно да дръпнем щорите и да махнем завесите, за да проникне в стаята. Иначе тя само ще мъждука между процепите, и то отвън. Крепи ме като диамантена крепост Истинността на Христовото слово, обяснено неуморно от Учителя, Истинност, която с докосва и променя.
Няма как да се промени човек, колкото и каквито страдания или както казваме "нещастия", ако съзнанието не се събуди и не проумее нуждата от промяна и креативно действие. Бог е Авторитетът. Абсолютният. Единственият.Той казва(чрез Словото в беседите), че всичко е за добро. Дори най-тежкото изпитание и привидно противоречие. Значи е така.

"Сега, аз нямам за цел да изнасям погрешките на хората, това не ме ползува, но питам: кое е онова, което понижава човека? Като не мисли право, това понижава човешката мисъл; като не чувствува човек правилно, това понижава неговите чувства, неговото сърце; а като не постъпва правилно, това понижава неговата воля. Чрез противоречията, които се дават на хората, Бог ги изпитва как разбират живота. За Бога е безразлично, че са се избили няколко милиона хора. Колко континенти досега са потънали. По този начин обаче хората се изпитват.

Казват, че при една война са се избили няколко милиона хора. Такава война става и в самия човек. При едно разгневяване в човека умират около пет милиона живи клетки. И след това трябва да минат четири–пет месеца или една година, за да се възстановят всички тия клетки. При страданията много хора умират, но поне свършват някаква работа. Тези хора, на които къщите са разрушени от войните и нещастията, пак ще се съградят, но достатъчно е да вземат поука от всичко, което са преживели."

Права и вярна любов

Какво ме промени? Започнах да виждам в хората само доброто,което Бог е вложил в душите им и стана чудо, престанах да бъда за тях огледало - те се промениха.Сега и далечните звезди са ми близки. Доброто се усмихна и Любовта заговори.

"Дойде ли ти зло, недей пита защо се е случило така,
а си кажи, че за добро е дошло.

Когато допуснем, че нещата в света не вървят хармонично,
това подразбира, че не разбираме нещата."

Да, това е истинската мъдрост, Вили!

Истинското щастие? Когато започнеш да се откъсваш от егото, енергията нараства десетократно. Усещам гърба си десет пъти по-зареден. Всякаш има гигантски енергиен кабел вкаран в сърцето ми и от там ме пълни с живот, третото око натежава, усещам го физически, ръцете ми стават като електроди. И от тука започва всичко, идеите идват лесно, служенето идва лесно всичко идва лесно. Имаш идея, лягаш- заспиваш и на другия ден нещата започват да се случват, всичко се разтваря пред теб, хора идват, случайни разговори, синхронности, проявления, интуиции, смелост, сила. Естествено и нивото на осъзнаване е съвсем, съвсем, различно. Защото като се разгневиш, не е достатъчно просто да се наспиш, а ти се изсипва "дъжд от камъни върху главата", като се развикаш срещу някой започваш да го гънеш като алуминиево фолио, което е пагубно. Гнева се канализира най-лесно и източва енергията най-бързо. В началото всичко се трошеше в ръцете ми и целия ходех надран, например ядосам се и почукам по стола, сега има дупка на седалката. Най-интересно е как хората около мен започват да се променят, всички се отварят за служене. Едни да им служа, други да ми служат. Например приятелката ми, стана най-големият войн срещу егото ми, усеща го като ловно куче и винаги е права, започна да проявява изключителна мъдрост, понякога не се виждаме по седмица докато се чистят някакви неща. Детето ми се отвори за служене, интересува се, изисква и много други различни неща... А много хубаво - винаги е на хубаво. Въпроса е че критерия за хубаво ни е изместен към лесни емоции, които са времени и след отеглянето им оставаме на сухо.

Ще напиша нещо малко и обикновено. Много се притеснявам, но ще го напиша. То е обикновено нещо, но истинско за мен.

хххххххххх

Аз първата любов видях. Не истинската. Първата.
Вървеше с друга и я целуваше.
Във мен отдавна бе угасла вярата,
че заедно ще бъдем в бъдеще.

Той запозна ни - мен и Другата.
Дали нарочно или така се случи,
кръстосаха се лъкатушещите друми
и изигран бе фарса помежду ни:

Аз бях усмихната, вежлива - както Другата,
представи ме пред нея сякаш
бе длъжен да покаже и прислугата,
лишена от изящество и блясък.

Дълбоко във душата рана стара се отвори.
Почувствах едновременно и страст, и облекчение -
вратичката към миналото плътно се затвори -
сега се чувствам по-добре и възродена.

Случвало ми се е да споделям за своя радост на неподходящи хора.Ведрото ми настроение мигом е помръквало от изявления от типа: "То и...се радваше,ама беше напразно,защото го излъгаха."
Човек без да усети става жертва на негативни внушения,които го помрачават и най-хубавите моменти в живота му.
Учителя е съветвал своите ученици да споделят само с хора които ги обичат,защото само те могат да съпреживеят болката или радостта.

Има съзнателни и несъзнателни енергийни вампири.
Някои хора просто са си черногледи, мрънкащи. Те не разбират, че по този начин тровят всички около себе си. Но и не знаят, какво е обич, защото не са я получавали. Но има и хора, които съвсем съзнателно и целенасочено манипулират, убиват светлината. Хранят се от нея.
Такъв пример е т. нар. месмеризъм /Е. Блаватска-" Индийските магьосници от сините планини"/

Само и единствано прошката и любовта вътре в нас ги неутрализират.

Из спомените на Мария Тодорова - том 5 - Изгрева

Много се смях като прочетох това - толкова точно описание на ежедневния ми вътрешен живот не бях чела досега...

Вие усещали ли сте в себе си тези три същества? Докъде са стигнали отношенията между тях? Успял ли е някой да убеди второто да слуша първото и да държи третото на верижка? Възможно ли е изобщо това и как се постига?
А дали умишлено не сме устроени така? И дали това не е ключът към нашия начин на познание и израстване и постигане на любовта? И на себе си?

Скъпа Мари-я, предполагам че и ти си като мене Мария...с тази разлика, че аз съм на 60 и вече отгоре...От това, което си споделила намирам близки до моите преживявания...само ,че аз ги получих в миналия век, когато бях между 35-40 г.И се тръгна тогава...по доктори ,по лекарства, по изследвания...съмнения за исхемична болест.Точно така, тези силни сърцебияния не могат да се хванат от докторския инструментариум, защото не идват по поръчка.Аз ги получих в 3 ч. през нощщта, веднага с бърза помещ в болницата...и цъ...нема ги.Ама аз си бях бяла и трепереща...Може би 5-10 г. се опитвах с лекари илекарства...междувремнно получих язва на 12пръстника, парадонтоза, мигрена...и естественно, накрая се ядосах на докторските опити и взех решение отговорно...сама да опитвам със себе си.И започнах да търся инфо, нали съм библиотекар, оказа се лесна работа.Първо попаднах на Лидия Ковачева...и естественно се сложи началото на моето ,не само здравословно но и най-вече духовно израстване.Еееееееееее, не успях кой знае колко да порасна...но знам че съм отговорна за себе си ...за мисли, думи и дела!!!И знам ,че за да съм здрава ...първо трябва да ЗНАМ КАК ДА ГО ПРАВЯ, Т.Е. ДА СЕ УЧА!След Лидия Ковачева попаднах на произведенията на Учителя, мъдреца,философа, приятеля, българина, космополита...Петър Дънов.След него дойдоха,Платон, Елена и Николай Рьорих, Елена Блаватска, Махабхарата Рамаяна, Бхагават Гита,Рудолф Щайнер и цяла млада днешна плеяда след тея!
В началото е словото, идеята , програмата, психиката... от това как ще успеем да я реализираме в практиката, да превърнем теорията в дело ...си е изцяло наше дело.И всички ние успяваме в различна степен...така, че и ти ще успееш...ще се справиш...ще се научиш да бъдеш добър учител на своето тяло!!!На каквото го научиш ... с това ще ти служи!!!

Тъй като има Един съвършен Творец, понякога ни се отнема някое от познатите сетива, за да насочим /компенсираме/ и развием по-добре друго. Ще дам пример с глухите-те развиват чудесно зрението си и стават много добри художници.
Или слепите, развиват слуха си и пеят, свирят /Бетовен/ добре.
Понякога е нужно да заглушим външните гласове, за да чуем вътре в себе си истинския

Диди е права-дъщеря ми е с неразвит добре корпус калозум-мазолчесто тяло, което е свръзката между двете полукълба /казвам го на немедицински език, за да се разбере/. Тя разбира почти всичко, но говора е нарушен, но пък има много обич в себе си.
Научи ни да я разбираме, да я усещаме, какво иска, да научим друг език-на тялото... Както се казва-всяко зло е за добро...

А и в тази връзка-има много хора с "уж" нормално функциониращ мозък, но го използват за ужасни неща т. е. нямат обич, доброта...Та и подбудите, намеренията ни са важни

Така е, а подобни изрази дори вече не са оригинални. На всяка крачка във Варна, чак ми е досадно, как пък няма малко разнообразие. Как пък всички приключиха с всички и се вторачиха само и единствено в себе си и в собствената си неразбраност и неудовлетвореност.
Защо се разпадат толкова бързо човешките взаимоотношения?.... защото хората са емоционално мързеливи, кастрирани от към чувствителност и силно егоцентрични.
Всички "крещят" вижте ме, толкова е набиващо, че действително се разнася като крясък сред тълпата. И това "Вижте ме" в следващия момент се парира с "... но не ме занимавай, ако няма да ми дадеш цялото си внимание" и " не очаквай нещо в замяна", " .. не давам, но умея да получавам". Все послания, които летят из въздуха.
Вероятно човека се променя, не е вероятно, всъщност - сигурно е.
Но уви в тази промяна излъчваща индивидуализъм, стои емоционална пустота. Как се градят взаимоотношения с емоционална пустота, с притъпена чувствителност и с нежелание да се дава?

"Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му!"


Ето тази фина душа се губи, а когато няма кой да се зарадва с теб от сърце, заради теб, за какви взаимоотношения говорим?
Всички са се втурнали да ходят на йога, фитнес, каланетика, танци....... и как се танцува без чувство!? ..... от скука.
Всеки чака мечтания партньор без да умее да го познае до себе си. И то не за друго, а защото много от хората са твърде заети да мислят дали са добре и ако не са, задължително някой друг е виновен. Я енергийното ниво ще е замърсено- ще отидат да измедитират с още 20 човека на една йога, я физическото ниво ще падне и с едно потичване от 40 мин на пътеката във фитнеса нещата ще придобият генерална промяна или просто ще са ядосани на незнанието си и ще се наядат и напият, че да не мислят.
Горе долу около няколко такива опорни точки се въртят взаимоотношенията в момента.
Но.. нека бъдем оптимисти все пак това е глобална промяна и макари малко скучна и много тъжна е добре да се наблюдава внимателно.

Пламъче, и аз благодаря за искрения отговор. Наистина, не си изключение. Предполагам, че голям процент от пишещите и четящи този форум са стигали до описания от теб проблем в общуването. И аз съм от тях.

Учителят е бил много търпелив, но не трябва да се забравя, че той не е бил обикновен човек, а Просветен. Колкото до цитирания спомен в предишния ми пост, то мисля че има малко преувеличаване от страна на автора? Не вярвам Петър Дънов да отдели по 3 часа изслушване на всяка една от сестрите. Той може да е имал необходимото търпение за това, но е знаел същевременно, че чакат други хора, имащи належаща нужда от неговия съвет. Все пак и по 30 мин. да е отделил - пак е доста. За мен по-интересното в този спомен е втората част, обобщението направено от брат Борис Николов - "Уважавайте душата заради цената, която Бог й е определил. Не унижавайте своята душа, нито душата на когото и да е."

Трудно е обаче да се уважи душата на човек, който прекалява с оплакването и същевременно да се спре или ограничи, неговото его, което е решило, че трябва да ни обсеби времето и да ни натовари с негативната си енергия. В такъв случай първо трябва да се помогне с думи (най-вече) или с нещо друго. Но ако оплакването продължи повече от 30 мин., то определено е вече проблем.

Според мен, поне за себе си мога да направя извода, че оплаквайки се - отнемам чуждо време и товаря някой друг...