galgo

Обръщам се към разбиращите Астрология, и насочвам вниманието към този период 06-07август. Как бихте коментирали и разтълкували тази интересна конфигурация която се получава. Ако някой има възможност може да плейсне една карта-изображение от периода, аз нямам в момента тая възможност!!!!

Завъртя ми се главата от толкова много Любов в тази тема )) Май се лутаме в това как да проявяваме правилно Любовта, не защото ни липсва импулс, а защото не виждаме обекта към който да я отправим. А обекта е Душата на човек. Ние познаваме приятелите си физически, но що се отнася до Душите им, това е Енигма... И тук идва на помощ импровизацията. Ние проявяваме това което знаем и сме чели за Любовта, онова което ни идва отвътре, само че обекта е малко неясен за нас, т.е. от положението в което се намираме, ние не виждаме какво точно обичаме. И тук се намесва Вярата в доброто което е заложено във Душата на всеки човек, именно заради това добро ние обичаме човека... И разстоянията според мен не са от значение за това как да проявяваме Любовта си, а по-скоро колко силна е Вярата ни, и докъде се простират познанията ни извън физическия свят!!! Един ден като свалим излишното от нас, ще остане чистата Любов и тогава ще ни е по-лесно.

Предполагам, това че сме замесени от едно и също тесто е добре, живота е една хомогенна смес, въпроса е кой кога е влязъл във фурната и кога ще излезе от там. Ако всички сме на един и същи уровен, ниво, еднакво се проявяваме, то тогава май ще изгубим посоката. Трябва да има едни по-напред в материала, други по-назад, за да се трасира по този начин посоката на развитие. Едните очертават пътя/посоката, другите ги следват. Това е залегнало (т.е. развитието) като принцип и в еволюцията. Трябва да има поле за действие на силите творящи света, както и баланс м/у тях. Не знам дали е възможен (нашият) свят населен само с добри и праведни хора. И злото трябва да се проявява някъде. А то се проявява в по-изостаналите души. Така че някак си ми се вижда наложително да сме на различно стъпало на еволюцията. Но това е само по отношение на живота който се проявява на земята.

На тая тема края й не се вижда... и началото не е ясно. Ясно е, че ние сме се отдалечили от нашия Първообраз, за да можем да познаем чудесата на живота които Бог е сътворил, като работим най вече със съзнанието си. Бог се нуждае от нас (имам предвид всички същества, монади) като приемници на живота, за да можем да изявяваме неговите принципи и осъществяваме неговите идей. Какво щеше да се стане, ако Той ни беше създал (без еволюция) като несъзнателни полу-автомати, които изпълняват Божията програма, както им е написана. Какъв ще е този живот от наше гледище, как да се радваш на нещо, което не познаваш с Душата и Духа си!!. Как ще проявяваме Любовта, която има нужда от свобода на духа, мисълта. Затова явно трябва да минем през етапа на познаването на добро и зло, на съзнателния избор, през света на противоречията, за да дойдем до по-високо ниво на съзнателни съработници, които изпълняват Божията програма по воля и с желание, защото само така могат да се насладят на Благата. Затова и Живота (както ни го е устроил Господ) има смисъл, защото еволюцията е създадана така, че със всеки следващ етап да придобиваме по-нещо хубаво, и ни учи че Благата на Бог не са безплатни, трябва да платим (доброволно) с нашата Вяра, преданост, трудолюбие, за да ги придобием. Целта ни е съвършенството, което Бог сам е определил като крайна точка. Така намирам смисъл аз, в отделянето ни от Бога. Живота е процес, развитие, движение и това определя нашето съществуване. Постоянният стремеж към съвършенство

здравей Biserr, ти спомена че си физик, може би една книга която препоръчва <Надеждна> в един от подфорумите ще ти е интересна - "Физика на вярата" http://abritus.info/...zika-na-viarata

Чудесно казано Диана, аз правя един такъв извод от всичко казано до тук: На етапа на който се намираме, ние все още не познаваме Истината за нещата, гадаем за последствията, не познаваме напълно взаимо-връзките на Битието с Небитието, начина по който се проявява Духа в нас. Да не говорим че нямаме пълна власт над нисшата си природа, сега се учим да проявяваме Разумното в себе си. Аз не зная какво точно съдим и критикуваме ... Бог е "създал, сътворил" Доброто (тук разбирам Живота, и по-скоро не сътворил, а изявил), а след това е допуснал човека със своята примитивност да окаля Божественното!!. Човек осъжда и критикува другия, поддавайки се на чувствата и по>малко на разума, и въпреки че знаем, че критикувания от нас човек проявява своята специфична природа, която го кара да взема едно или друго решение, не успяваме да укротим бурята в нас и се поддаваме на инерцията. Така че не ни остава друго освен да се учим на правилните реакции, а те за мен са: не одобрявам ставащото, но го приемам като част от живота който проявяваме.

http://www.youtube.c...h?v=uIAc4KswZtA мечтай, мечтай ~ ~ ~

повече инфо

Да, по>красиво от това, не може да се каже

Да, така е, двете неща са противоречиви. Може би се има предвид да се обикнем такива каквито сме, да обикнем/приемем спокойно начина по който сме се проявили до момента , начина по който изглеждаме, характера ни, поведението ни. Да погледнем с разбиране и спокойствие на всички тези неща. И след това да действаме спокойно за промяната им, в случай че наистина я чувстваме за нужна и полезна, без да залитаме в крайности. " да не отричаш проявената вече действителност," - Да, може би се има предвид това дето е написал Станимир. Може би се има предвид да се обикнем най - вече като духовни създания, като души, да приемем спокойно и с любов резултата от досегашното ни проявление в една или друга сфера, да погледнем по - снизходително на това което е досега и евентуално да променяме. "Всяко поддаване на комплекс влече след себе си още 5 комплекса. " Божидар Зим, от личен опит мога да твърдя, че не е задължително нещата да се развият по този неблагоприятен начин. Според моето мислене, не виждам противоречие в това да се приемаш какъвто си и от друга страна да се променяш. За да се приемаш какъвто си, значи да се приемаш обективно, със всичките си страни, силни и слаби. Тук не говоря за това дали си критичен към себе си, дали се харесваш или не!!!. Достатъчно е да се виждаш във вярната светлина. А това вече е предпоставка да промениш нещо в себе си. Всеки има какво да изправя!!!. хубав ден

На мен какво ми прави впечетление.... като че ли хората са обърнали нещата с главата надолу. Когато си замине някой добър, хрисим човек, всички го оплакват, страдат, тъгуват, и това усещане се предава на всички. Обратното е, когато си замине някой който приживе е бил лош, насилник, злодей и подобни. Хората го изпращат някак си с облекчение че вече не е м/у "живите", няма кой да ги тормози, радват се че са се оттървали от него. Дали не трябва да е обратното.... да се радваме когато добър човек си замине, че е свалил вече товара от плещите си, и го очаква по-добро, защото е живял праведно и с вяра, а злодейте и лошите да жалваме и оплакваме, защото съдбата им няма да е никак лека, и нищо добро не ги очаква, когато им се даде възможност да осъзнаят какво са правили!!! Каквато е Вярата ни (или липсата на такава), такива са и разбиранията ни за живота и смърта.

Това което сте казали може би изчерпва темата. Но ме провокира да напиша някой друг ред... Разделяй и владей – това е рекламния слоган на парите Въпросът е можем ли да ограничим влиянието на парите в/у нас, и по-скоро силите които стоят зад тях. Някои могат, други не. Наличието на (повечко) пари у човек събужда най-лошата му страна, подсилва инстинкта за притежание, подхранва чувството за превъзходство, развива егоцентризма. Но може да извади на повърхността и неговите най-добри страни. Парите са един вид тест за човек, до колко са здрави неговите устои. Парите са тежест която не всеки може да носи. Трябва ли да съдим приятелите си, тези които не могат да носят тежко. Мисля, че трябва да сме наясно предварително какво да очакваме когато даваме заем на някого. Щом сме (стари) приятели, това предполага да познаваме силните и слаби страни на приятеля си. Ако ти поиска назаем, и не си убеден че ще има доблеста да ти ги върне според уговорката, кажи му истината, въздържаш се защото това може да сложи край на приятелството, и не искаш да го изкушаваш да сгреши .... Приятелството има две страни. Или ако решиш да пропуснеш този монолог, просто му ги даваш и не очакваш нищо от него. Трябва да щадим и себе си и приятелите си!!!

ето още един "малък" талант http://www.tagtele.com/videos/voir/7383/1/

Свободата която имаме в живота, можем да я употребяваме в две посоки: 1. да водим неразумен живот, като не се ограничаваме в нищо и мислим че всичко ни е позволено 2. да се ограничаваме сами, стремейки се към разумен и целесъобразен живот разбира се има и 3-ти вариант който е някъде по-средата... и той е често срещан И в двата случая имаме свободата и употребяваме своята воля, но мотивите ни са различни и резултатите също. Често се питаме, какво е да живееш по Божията воля, какво се очаква от нас, и когато правим избор, той правилен ли е, дали ще е оправдан от Висшия разум или по скоро ще си навредим... Това са все трудни въпроси, налага ни се да мислим, защото не знаем отговора. Но дори и да сгрешим посоката какво от това, важното че намеренията за нашите действия са били искрени и сърцето е чисто. Дадена ни е свободата да грешим и да поправяме грешките си. А за да не грешим и да не се налага да поправяме грешките си, трябва да ограничаваме нашата низша природа. Само така ще можем да доловим онези трептения идващи от Разумния свят, които ще ни дадат правилният метод как да живеем правилно. цитат: Когато човек не изпълнява волята Божия, той краде. Когато човек я изпълнява без Любов, той взема назаем. А когато изпълнява волята Божия с любов, даром му се дава за съжаление не съм си отбелязал от коя лекция е този цитат

Да внеса малко яснота!!! Виждам че тълкувате по различни начини "Пречи ли ви Вярата". Ако трябва да поясня онова което съм имал предвид, ще стане: Чувствате ли, че понякога Вярата която носите, ви пречи за "нормални" взаимоотношения с хората които нямат отношение към Бог. Иначе казано, Вярата естествено, че не пречи, та нали тук сме се събрали повече или по-малко съпричастни с идеята!!! И както виждам нямаме проблем със взаимоотношението си един към друг. хубав ден ви пожелавам!!

Случвало ли ви се е да имате проблеми при взаимоотношенията си с хората и да търпите негативи, заради своята Вяра, начин на мислене и постъпки. Как реагират вашите близки, приятели, семейство, когато разберат че ви вълнуват по-различни неща от обикновенно приетите. Как мислите с по-младите или по-старите на физ. възраст е по-лесно да се разговаря по духовни въпроси, за Бог. Аз например спокойно си разговарям с приятели и познати на по 15-22 г. за важните неща които се случват на човек в духовен план, за разумната сила която стой зад всичко, за Господ и пр. Е, не със всички разбира се!! Аз се опитвам чрез личен пример и добрите резултати от действията и постъпките си да въздействам и убеждавам хората. Не винаги успявам, но това е начина за мен. Не натрапвам моите убеждения на събеседниците си и избягвам да разговарям с хора които малко познавам или не познавам, за духовната ми принадлежност и вяра. Ако усетя, че човекът отсреща е благосклонен да води такъв разговор, тогава има смисъл. Засега не съм срещал негативно отношение, пренебрежение и крайно бездушие, но явно още не съм попадал на "точните човеци". малко допълнение към темата: Аз се като чуя нещо такова: "Българинът е традиционно вярващ" или "Българинът е по-принцип вярващ". Такава вяра ми прилича на пришито копче за хастар. И влиза в употреба само когато има нужда.

Нека и аз добавя едно мнение към всичко което се каза за смирението. Това което според мен е в основата на смирението, това е познанието. Истинско познание имат духовните учители и мъдреци. Тя се смиряват, защото знаят и разбират. Знаят как е устроен светът, какви процеси го движат, имат познанието и волята да примиряват противоречията в живота си. Тяхното познание и мъдрост идва от дълбоката връзка с Разумния свят. Ние, които знаем и разбираме по-малко, трябва да имаме търпението да се учим, за да можем да вкусим от елексира на смирението. Правите ли разлика между смирение и примирение? Примирението се възприема от хората като един вид отстъпление, слабост, мекушавост.

добра идея, аз бих се присъединил, но ще мога да потвърдя по някое време другата седмица.... когато съм наясно с ангажиментите си

ето някои мисли на Учителя на тази тема: (Плодът на Духа - Съборни Беседи, 09.08.1939 05:00 Сряда, Езерата) (Новораждане, 19.08.1939 05:00 Събота, Езерата) (Филмът на живота - Общ Окултен Клас, 03.07.1935 05:00 Сряда, София) (Погледна Петра - Неделни Беседи, 18.08.1918 Неделя, София) (Първата песен - Утринни Слова, 14.11.1937 Неделя, София)

Кога един човек не заслужава помощ (тук под помощ, аз разбирам да направиш едно добро) - ако той се противи, смята че е силен и не желае да му се помага, или пък е много самонадеян и смята че ще се справи сам, тогава нашата помощ/добро е непоискана и нежелана. Такива хора са твърдоглави. Но с тях дотук. Друго е когато имаш насреща си плах, затворен човек който не смее да поиска помощта ти, за да не те товари със своите си проблеми. Тогава ако решиш да му помогнеш (направиш нещо добро за него), трябва ли сам себе си да разубеждаваш, че той не заслужава помощ, защото няма смелостта да си я поиска. А натрапването е друга работа, то е вид насилие, против волята на дадения човек. Някак си не ми се връзва "натрапено-добро". Взаймно се изключват. Трябва да разграничаваме ситуациите и хората попаднали в тях. Аз правя разлика м/у "не я заслужава" и "не я иска". Мисля, че ние винаги трябва да сме готови да предложим помощта си, да направим едно добро, без да се спираме на това, заслужава ли или не, другия. Никой няма да ни съди за направено добро (било то поискано или не).

Да така е, за да разберем нещо, то трябва да мине през ума ни, да се задейства мисловния процес. "Мисълта не се нуждае от посредничеството на мозъка....." това е възможно когато между Божественното съзнание, (скрито и непроявено дълбоко в нас на този етап) и източника на информацията, няма посредник (човешкото). Тогава една информация се приема и разбира на секундата и не се налага да полагаш допълнително усилие да осмисляш. Тогава съзнанието се ръководи от закона за Истината, или казано по друг начин - ти не мислиш, ти знаеш. Колкото едно съзнание е по>висшe, толкова този който го притежава знае повече, всъщност не той знае, а Господ знае. Крайният резултат от духовния път който трябва да извървим, е сливането с Бога (Божественното съзнание).

"На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата" - Лука, глава 6 Ако го тълкуваме буквално, това може да се подразбира като акт на смирение, търпение, обич към ближния и дълбоко осъзнаване на несъвършенната природа на човека. Аз ви предлагам едно по различно тълкуване: Защо например не е казано - "На този, който те плесне по едната буза, му дай да те плесне два пъти”. Защо трябва да обърнеш и другата буза. Аз ще тълкувам това послание на Христос, като своеобразен „акт за постигане на равновесие”. Когато натовариш един кораб само на едната страна той ще се обърне. Въртейки педалите на колело, ние разпределяме усилията и на двата крака, ляв и десен. Ако погледнем на едната и другата буза, като двете страни на човек, лява и дясна, това са образно сърцето и ума, чувствата и мислите, женското и мъжкото начало. Когато се окажем под външен натиск, трябва да заемем правилната позиция. Умът и сърцето ни трябва да реагират едновременно. Ако везната вземе да се накланя към сърцето, трябва да активизираме ума си и обратно. Ако мислите или чувствата вземат превес, ще катурнем кораба. Равновесие трябва да има. Не само когато те плеснат, но когато те погалят и целунат по едната буза, задължително обърни и другата буза. П.с. Всичко щеше да е по-просто ако имахме само по една буза. Адам Кадмон е имал една буза. Но след това го приспиват и ................. ето ти втората буза Ева. Надявам се да съм ви поразвеселил малко!!!