Jump to content
Порталът към съзнателен живот

galgo

Участници
  • Общо Съдържание

    52
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от galgo

  1. Обръщам се към разбиращите Астрология, и насочвам вниманието към този период 06-07август.

    Как бихте коментирали и разтълкували тази интересна конфигурация която се получава.

    Ако някой има възможност може да плейсне една карта-изображение от периода, :)аз нямам в момента тая възможност!!!!

  2. Закон е, че каквото мисли човек, това ще направи; затова да мисли винаги хубавото. Ти не можеш да спреш ума си да мисли; ако го спреш, Невидимият свят ще ти създаде толкова нещастия, че от сутрин до вечер ще мислиш откъде да си изкараш хляба. Нещастията ще те накарат да мислиш. Като не искаш да мислиш, ти реагираш на Бога. Бог иска да се прояви чрез теб, а като се прояви, това е за твое благо. Ти се роди, за да дадеш ход на Божествената мисъл в себе си. Ако й дадеш ход, гол и гладен няма да останеш, няма да страдаш и болест няма да те хване. А като й противодействаш, всички нещастия ще дойдат върху теб. Позволиш ли на Божията мисъл да мине през теб, ти си свободен. Казано е в Писанието: „Дето е Духът, там е свободата.“

    "Акордиране на човешката душа"

    Ние събираме онова, което сме изгубили. Ние едвам дохождаме до онова състояние, което сме имали. Туй, което наричат прогрес, това не е. Та днес прогресът е в придобиване на изгубеното и чак когато се придобие, тогава хората ще почнат да прогресират. На човека трябва същинско знание. Ако го има, той никога няма да се намери в затруднение. Който има знания, може да преодолее причините.

    "Акордиране на човешката душа"

    Човекът на Любовта е огнище което топли. Човекът на Мъдростта е фар, който пръска светлина. А човекът на Истината е хлебар, който дава хляб на всички които минават. Всяка една работа, в която присъстват и трите прояви, върви без изключение.

    Любовта дава всичкият материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него.

    "Акордиране на човешката душа"

  3. Завъртя ми се главата от толкова много Любов в тази тема ))

    Май се лутаме в това как да проявяваме правилно Любовта, не защото ни липсва импулс, а защото не виждаме обекта към който да я отправим. А обекта е Душата на човек. Ние познаваме приятелите си физически, но що се отнася до Душите им, това е Енигма... И тук идва на помощ импровизацията. Ние проявяваме това което знаем и сме чели за Любовта, онова което ни идва отвътре, само че обекта е малко неясен за нас, т.е. от положението в което се намираме, ние не виждаме какво точно обичаме. И тук се намесва Вярата в доброто което е заложено във Душата на всеки човек, именно заради това добро ние обичаме човека...

    И разстоянията според мен не са от значение за това как да проявяваме Любовта си, а по-скоро колко силна е Вярата ни, и докъде се простират познанията ни извън физическия свят!!!

    Един ден като свалим излишното от нас, ще остане чистата Любов и тогава ще ни е по-лесно.

    :angel:

  4. Мислили ли сте по въпроса защо ние хората се проявяваме в живота по различен начин едни от други ? Нали сме замесени от едно и също тесто така да се каже........

    Предполагам, това че сме замесени от едно и също тесто е добре, живота е една хомогенна смес, въпроса е кой кога е влязъл във фурната и кога ще излезе от там.:)

    Ако всички сме на един и същи уровен, ниво, еднакво се проявяваме, то тогава май ще изгубим посоката. Трябва да има едни по-напред в материала, други по-назад, за да се трасира по този начин посоката на развитие. Едните очертават пътя/посоката, другите ги следват. Това е залегнало (т.е. развитието) като принцип и в еволюцията.

    Трябва да има поле за действие на силите творящи света, както и баланс м/у тях. Не знам дали е възможен (нашият) свят населен само с добри и праведни хора. И злото трябва да се проявява някъде. А то се проявява в по-изостаналите души. Така че някак си ми се вижда наложително да сме на различно стъпало на еволюцията. Но това е само по отношение на живота който се проявява на земята.

  5. На тая тема края й не се вижда... и началото не е ясно.

    Ясно е, че ние сме се отдалечили от нашия Първообраз, за да можем да познаем чудесата на живота които Бог е сътворил, като работим най вече със съзнанието си.

    Бог се нуждае от нас (имам предвид всички същества, монади) като приемници на живота, за да можем да изявяваме неговите принципи и осъществяваме неговите идей.

    Какво щеше да се стане, ако Той ни беше създал (без еволюция) като несъзнателни полу-автомати, които изпълняват Божията програма, както им е написана. Какъв ще е този живот от наше гледище, как да се радваш на нещо, което не познаваш с Душата и Духа си!!. Как ще проявяваме Любовта, която има нужда от свобода на духа, мисълта.

    Затова явно трябва да минем през етапа на познаването на добро и зло, на съзнателния избор, през света на противоречията, за да дойдем до по-високо ниво на съзнателни съработници, които изпълняват Божията програма по воля и с желание, защото само така могат да се насладят на Благата.

    Затова и Живота (както ни го е устроил Господ) има смисъл, защото еволюцията е създадана така, че със всеки следващ етап да придобиваме по-нещо хубаво, и ни учи че Благата на Бог не са безплатни, трябва да платим (доброволно) с нашата Вяра, преданост, трудолюбие, за да ги придобием. Целта ни е съвършенството, което Бог сам е определил като крайна точка.

    Така намирам смисъл аз, в отделянето ни от Бога. Живота е процес, развитие, движение и това определя нашето съществуване. Постоянният стремеж към съвършенство :)

  6. Чудесно казано Диана, аз правя един такъв извод от всичко казано до тук:

    На етапа на който се намираме, ние все още не познаваме Истината за нещата, гадаем за последствията, не познаваме напълно взаимо-връзките на Битието с Небитието, начина по който се проявява Духа в нас.

    Да не говорим че нямаме пълна власт над нисшата си природа, сега се учим да проявяваме Разумното в себе си.

    Аз не зная какво точно съдим и критикуваме ... Бог е "създал, сътворил" Доброто (тук разбирам Живота, и по-скоро не сътворил, а изявил), а след това е допуснал човека със своята примитивност да окаля Божественното!!.

    Човек осъжда и критикува другия, поддавайки се на чувствата и по>малко на разума, и въпреки че знаем, че критикувания от нас човек проявява своята специфична природа, която го кара да взема едно или друго решение, не успяваме да укротим бурята в нас и се поддаваме на инерцията. Така че не ни остава друго освен да се учим на правилните реакции, а те за мен са: не одобрявам ставащото, но го приемам като част от живота който проявяваме.

  7. Чак сега се включвам и аз, да кажа 2,3 думи.:rolleyes:

    Срещата мина много радушно. Имаше много импровизация в програмата, разходки и т.н., но пък именно заради това се получи чудесно. Само да кажа на тези които не успяха да доидат, че изпуснаха много. Една идея ни събра и същата идея отвори сърцата ни за да се опознаем и приемем едни други. Съжалявам че не се събрахме повече хора. Може би времето не беше достатъчно, за да бъде още по-пълна и разнообразна програмата, но ако се превърне в традиция, това може да се коригира.

    Много благодарности за този които роди тази идея:feel happy:.

    Нека си пожелаем на другата среща, кръга на :3d_097:Паневритмията да бъде 2х по голям ~ ~ ~ ~

  8. Когато човек се намери пред някаква мъчнотия или някакво изкушение, около него започва усилена борба между светлите и тъмните същества. Тази борба може да продължи ден, два, седмици, месеци или години, но ако човек е свързан с Първата Причина, в края на краищата борбата ще се свърши в негова полза. Който се намира под ръководството на разумния свят, той лесно ще се справи със своята карма. Кармическият закон не е нищо друго освен съдбата на човека. Кармата е закон на необходимостта, през който всеки човек минава. С други думи казано, кармата представя неблагоприятните условия в живота на човека. Някой човек си направи къща, но скоро я изгубва; ожени се, родят му се деца, но след няколко години изгубва и жена си, и децата си. Това са все кармически отношения. Човек трябва да работи съзнателно, да ликвидира правилно със своята карма. Като ликвидира с кармата си, човек влиза в Божествения Промисъл, в закона на благодатта или в тъй наречената дихарма. Такъв човек борави с магическата пръчица. Щом е дошъл на Земята, човек трябва да работи правилно, да ликвидира с кармата си още в този живот, да не става нужда пак да се преражда. Да се преражда човек, това значи да живее в закона на кармата. Да се ражда, това значи да живее в закона на благодатта. В този закон човек расте и се развива без никакво прекъсване на съзнанието. (168, с. 58)

    Христос дойде на Земята да покаже на хората начин, по който могат да се освободят от своята карма и да влязат в пътя на дихармата. Какво представя дихармата? Тя е закон на благоденствие, при който човек живее в благоприятни условия, в пълна хармония. Дихармата подразбира живот на безсмъртие. Тя е живот на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на свободата. Българите наричат дихармата „дарба“. Много естествено – като почнеш да обичаш, това е дарба. Като мислиш право – това е дарба. Когато си истинолюбив и говориш истината – това е дарба. За да придобием една от тия дарби, трябва да пуснем живия Бог в себе си. (46, с. 187)

    повече инфо

  9. [.....Братя и сестри, знаете ли колко сте се заблудили вие! Едно време, когато вие излязохте от Небето, какво ми казахте, знаете ли? Какви хубави идеали, каква велика програма, с какви задачи излязохте оттам! Вие бяхте красиви и мощни, както аз ви зная, а сега като ви гледам, съжалявам ви. И ако можех да плача, бих ви оплакал. Бих плакал не за вашите страдания, а за вашите заблуждения, че не знаете как да бъдете щастливи на земята и не искате да разберете къде ви е щастието. Животът в сегашните му условия е робство, голям затвор. Не си правете никакви илюзии, разберете положението и излезте от него. И вие, като сте в затвора, мислите като хора, как да го реформирате, та затворниците да живеят добре. А пък аз ви казвам: „Излезте от този затвор!“ Някои ще кажат: „Не му е дошло времето“, и предпочитат да живеят с хиляди години в затвора. Не, 5 години са минали, и вие още седите в него. Вън от него! Ще повикате стражаря и ще му кажете: „Ние сме осъдени, въз основа на еди-кой си закон, да лежим толкова години. Срокът е вече изтекъл, искаме да ни освободите“. Издигнете вашия ум и вашето сърце и апелирайте към Бога, повикайте го да ви освободи от затвора. Всичко това, което вие виждате сега, ще се срути издъно в 10 години, няма да остане нищо от тези закони. Такъв ще бъде свършекът на този свят с неговата сегашна извратеност......]

    Да, по>красиво от това, не може да се каже:feel happy:

  10. И аз се включвам, ако има още места.

    Ако и някой софиянец ме метне в багажника, ще съм благодарна за транспорта :D

    багажника ми е голям...:3d_146: ще има място, ако никой не те иска...

  11. :rolleyes: изясни ми се.... стига да съм смогнал за някое от последните свободни места.

    А с предплащането как ще стане?

    Хората искат капаро, по-нагоре съм писала: мин. 30% от общата сума, което ще рече 300 лв. Трябва да бъдат платени до вторник най-късно. Вече имам сметката, по която трябва да се трансферират парите. Да се пращат пари поотделно е глупаво, сумата трябва да бъде преведна накуп.

    П.С. Аз ще бъда сама или с още едно момиче, така, че мога да се възползвам от предложението ти :)

    добре:feel happy:

  12. ако остава идеята за Априлци, аз също мога да дойда.

    Мога да взема със себе си и тези от София които са без транспорт!!!

    Вече няма ако и дали, ясно е :-)

    :rolleyes: изясни ми се.... стига да съм смогнал за някое от последните свободни места.

    А с предплащането как ще стане?

  13. Според мен да се променяш и да се приемаш какъвто си е голямо противоречие.

    Да, така е, двете неща са противоречиви. Може би се има предвид да се обикнем такива каквито сме, да обикнем/приемем спокойно начина по който сме се проявили до момента , начина по който изглеждаме, характера ни, поведението ни. Да погледнем с разбиране и спокойствие на всички тези неща. И след това да действаме спокойно за промяната им, в случай че наистина я чувстваме за нужна и полезна, без да залитаме в крайности. " да не отричаш проявената вече действителност," - Да, може би се има предвид това дето е написал Станимир. Може би се има предвид да се обикнем най - вече като духовни създания, като души, да приемем спокойно и с любов резултата от досегашното ни проявление в една или друга сфера, да погледнем по - снизходително на това което е досега и евентуално да променяме.

    "Всяко поддаване на комплекс влече след себе си още 5 комплекса. " Божидар Зим, от личен опит мога да твърдя, че не е задължително нещата да се развият по този неблагоприятен начин.;)

    Според моето мислене, не виждам противоречие в това да се приемаш какъвто си и от друга страна да се променяш. За да се приемаш какъвто си, значи да се приемаш обективно, със всичките си страни, силни и слаби. Тук не говоря за това дали си критичен към себе си, дали се харесваш или не!!!. Достатъчно е да се виждаш във вярната светлина. А това вече е предпоставка да промениш нещо в себе си. Всеки има какво да изправя!!!.

    хубав ден:thumbsup:

  14. На мен какво ми прави впечетление.... като че ли хората са обърнали нещата с главата надолу.

    Когато си замине някой добър, хрисим човек, всички го оплакват, страдат, тъгуват, и това усещане се предава на всички. Обратното е, когато си замине някой който приживе е бил лош, насилник, злодей и подобни. Хората го изпращат някак си с облекчение че вече не е м/у "живите", няма кой да ги тормози, радват се че са се оттървали от него.

    Дали не трябва да е обратното.... да се радваме когато добър човек си замине, че е свалил вече товара от плещите си, и го очаква по-добро, защото е живял праведно и с вяра,

    а злодейте и лошите да жалваме и оплакваме, защото съдбата им няма да е никак лека, и нищо добро не ги очаква, когато им се даде възможност да осъзнаят какво са правили!!!

    Каквато е Вярата ни (или липсата на такава), такива са и разбиранията ни за живота и смърта.

  15. Това което сте казали може би изчерпва темата. Но ме провокира да напиша някой друг ред...

    Разделяй и владей – това е рекламния слоган на парите

    Въпросът е можем ли да ограничим влиянието на парите в/у нас, и по-скоро силите които стоят зад тях. Някои могат, други не.

    Наличието на (повечко) пари у човек събужда най-лошата му страна, подсилва инстинкта за притежание, подхранва чувството за превъзходство, развива егоцентризма. Но може да извади на повърхността и неговите най-добри страни. Парите са един вид тест за човек, до колко са здрави неговите устои.

    Парите са тежест която не всеки може да носи. Трябва ли да съдим приятелите си, тези които не могат да носят тежко.

    Мисля, че трябва да сме наясно предварително какво да очакваме когато даваме заем на някого. Щом сме (стари) приятели, това предполага да познаваме силните и слаби страни на приятеля си. Ако ти поиска назаем, и не си убеден че ще има доблеста да ти ги върне според уговорката, кажи му истината, въздържаш се защото това може да сложи край на приятелството, и не искаш да го изкушаваш да сгреши .... Приятелството има две страни.

    Или ако решиш да пропуснеш този монолог, просто му ги даваш и не очакваш нищо от него.

    Трябва да щадим и себе си и приятелите си!!! :rolleyes:

  16. Не съм очаквал, че това ще се случи с мен и ще се наложи да търся помощ и то по такъв начин - във форум /за първи път участвам/, но се престраших и реших да се обърна към форума и да попитам: Кажете какво става с мен?........................

    Хрумна ми една практическа идея. Братко Колев, не знам дали разбираш от Астрология, но е добре и звездите и планетите да кажат нещо по въпроса. В тази връзка, по-напредналите с тая наука - Астрология, във форума, а и не само.... биха могли да помогнат, и да ти дадат някакви отговори на базата на твоята рожденна карта. Аз все още не се считам за напреднал, но тук със сигурност има разбиращи от Астрология!!!

    Ето едни мъдри мисли на Николай Дойнов:

    ... ЖИТЕЙСКИЯТ ПЪТ НА ХОРАТА

    Условията, при които човек ще живее, случките и събитията, които ще има през своя живот в едно прераждане, са програмирани. Те се определят от това, което е преживял в миналия си живот. Тази програмираност не е неизменна, а участието на човешката воля е ясно изразено. Тук човек притежава само условията (добри или лоши) и възможността да ги използува или не. Това се предоставя на самия човек, когато той се намери пред необходимостта да мисли, чувствува и да предприема постъпки (действия) при дадените условия. Великите мъдреци са казали: ще дойдат при човека представители на добрите, творчески сили на Природата (служителите на ОРМУЗД), които ще му дадат съвет как да постъпи съобразно техните закони. Ще дойдат да му дадат съвет и представителите на разрушителните сили, силите на злото (служителите на АРИМАН). Човек има свобода да избира без никакво насилие. Приеме ли съветите на Доброто, на служителите на Ормузд, то силите на злото (на Ариман) се оттеглят и човек остава под ръководството на добрите сили, които още в този и в бъдещия му живот ще го поставят при много по-добри условия. Приеме ли съветите на Злото (служителите на Ариман), то доброто се оттегля и човек остава под тяхното влияние и разпореждане, при което те ще ограбят най-напред жизнените му сили и добрите условия. Още през този си живот човек ще почувствува техния недостиг (слаба жизненост, заболявания, влошаване на условията), а в следващия си живот ще има много лоши условия и слаба жизненост. Изобщо миналият живот на човека определя условията на сегашния му живот....

  17. Свободата която имаме в живота, можем да я употребяваме в две посоки:

    1. да водим неразумен живот, като не се ограничаваме в нищо и мислим че всичко ни е позволено

    2. да се ограничаваме сами, стремейки се към разумен и целесъобразен живот

    разбира се има и 3-ти вариант който е някъде по-средата... и той е често срещан

    И в двата случая имаме свободата и употребяваме своята воля, но мотивите ни са различни и резултатите също.

    Често се питаме, какво е да живееш по Божията воля, какво се очаква от нас, и когато правим избор, той правилен ли е, дали ще е оправдан от Висшия разум или по скоро ще си навредим... Това са все трудни въпроси, налага ни се да мислим, защото не знаем отговора. Но дори и да сгрешим посоката какво от това, важното че намеренията за нашите действия са били искрени и сърцето е чисто. Дадена ни е свободата да грешим и да поправяме грешките си. А за да не грешим и да не се налага да поправяме грешките си, трябва да ограничаваме нашата низша природа. Само така ще можем да доловим онези трептения идващи от Разумния свят, които ще ни дадат правилният метод как да живеем правилно.

    цитат:

    Когато човек не изпълнява волята Божия, той краде.

    Когато човек я изпълнява без Любов, той взема назаем.

    А когато изпълнява волята Божия с любов, даром му се дава

    за съжаление не съм си отбелязал от коя лекция е този цитат

  18. :rolleyes: Да внеса малко яснота!!! Виждам че тълкувате по различни начини "Пречи ли ви Вярата".

    Ако трябва да поясня онова което съм имал предвид, ще стане: Чувствате ли, че понякога Вярата която носите, ви пречи за "нормални" взаимоотношения с хората които нямат отношение към Бог.

    Иначе казано, Вярата естествено, че не пречи, та нали тук сме се събрали повече или по-малко съпричастни с идеята!!! И както виждам нямаме проблем със взаимоотношението си един към друг.

    хубав ден ви пожелавам!!:3d_011:

  19. Случвало ли ви се е да имате проблеми при взаимоотношенията си с хората и да търпите негативи, заради своята Вяра, начин на мислене и постъпки.

    Как реагират вашите близки, приятели, семейство, когато разберат че ви вълнуват по-различни неща от обикновенно приетите.

    Как мислите с по-младите или по-старите на физ. възраст е по-лесно да се разговаря по духовни въпроси, за Бог.

    Аз например спокойно си разговарям с приятели и познати на по 15-22 г. за важните неща които се случват на човек в духовен план, за разумната сила която стой зад всичко, за Господ и пр. Е, не със всички разбира се!!

    Аз се опитвам чрез личен пример и добрите резултати от действията и постъпките си да въздействам и убеждавам хората. Не винаги успявам, но това е начина за мен.

    Не натрапвам моите убеждения на събеседниците си и избягвам да разговарям с хора които малко познавам или не познавам, за духовната ми принадлежност и вяра. Ако усетя, че човекът отсреща е благосклонен да води такъв разговор, тогава има смисъл. Засега не съм срещал негативно отношение, пренебрежение и крайно бездушие, но явно още не съм попадал на "точните човеци".

    :3d_098:

    малко допълнение към темата:

    Аз се :3d_001: като чуя нещо такова: "Българинът е традиционно вярващ" или "Българинът е по-принцип вярващ". Такава вяра ми прилича на пришито копче за хастар. И влиза в употреба само когато има нужда.

×
×
  • Добави...