Jump to content
Порталът към съзнателен живот

galgo

Участници
  • Общо Съдържание

    52
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от galgo

  1. Предлагам да си направим един списък (ще се радвам да допълваме и обогатяваме) от всички присъщи човешки качества с положителен и отрицателен заряд. Аз за тези се сетих до тоя момент. Можем да ги подредим и по противоположност...напр. Радост - Тъга, Духовност - Бездуховност, Съпричастност - Безразличие и т.н. Да си направим малко гимнастика за ума ________________________________________________________________________________ + Любов, Истина, Мир, Спокойствие, Благост, Радост, Веселие, Безгрижие, Разумност, Правда, Искреност, Безкористност, Надежда, Вяра, Духовност, Мъдрост, Съзерцание, Съпричастност, Милосърдие, Състрадателност, Помощ, Почит, Отдаденост, Мощ - Сила - духовна, Постоянство, Непорочност, Девственост, Чистота, Трудолюбие, Покаяние, Прошка, Милост, Милостивост.... ________________________________________________________________________________ - Лъжа, Злоба, Ненавист, Корист, Отмъстителност, Себелюбие, Ярост, Скъперничество, Хитрост, Подмолност, Неправда, Неискреност, Егоизъм, Безверие, Безразличие, Подтиснатост, Апатия, Обремененост, Раздразнителност, Нападателност, Прекалена склонност към материалното, Неразумност, Немарливост, Непостоянство, Нехигиеничност, Ленност, Обезценяване на живота, Похотливост, Прелюбодейство, Отнемане на живот...
  2. Случвало ли ви се е да имате проблеми при взаимоотношенията си с хората и да търпите негативи, заради своята Вяра, начин на мислене и постъпки. Как реагират вашите близки, приятели, семейство, когато разберат че ви вълнуват по-различни неща от обикновенно приетите. Как мислите с по-младите или по-старите на физ. възраст е по-лесно да се разговаря по духовни въпроси, за Бог. Аз например спокойно си разговарям с приятели и познати на по 15-22 г. за важните неща които се случват на човек в духовен план, за разумната сила която стой зад всичко, за Господ и пр. Е, не със всички разбира се!! Аз се опитвам чрез личен пример и добрите резултати от действията и постъпките си да въздействам и убеждавам хората. Не винаги успявам, но това е начина за мен. Не натрапвам моите убеждения на събеседниците си и избягвам да разговарям с хора които малко познавам или не познавам, за духовната ми принадлежност и вяра. Ако усетя, че човекът отсреща е благосклонен да води такъв разговор, тогава има смисъл. Засега не съм срещал негативно отношение, пренебрежение и крайно бездушие, но явно още не съм попадал на "точните човеци". малко допълнение към темата: Аз се като чуя нещо такова: "Българинът е традиционно вярващ" или "Българинът е по-принцип вярващ". Такава вяра ми прилича на пришито копче за хастар. И влиза в употреба само когато има нужда.
  3. Обръщам се към разбиращите Астрология, и насочвам вниманието към този период 06-07август. Как бихте коментирали и разтълкували тази интересна конфигурация която се получава. Ако някой има възможност може да плейсне една карта-изображение от периода, аз нямам в момента тая възможност!!!!
  4. Завъртя ми се главата от толкова много Любов в тази тема )) Май се лутаме в това как да проявяваме правилно Любовта, не защото ни липсва импулс, а защото не виждаме обекта към който да я отправим. А обекта е Душата на човек. Ние познаваме приятелите си физически, но що се отнася до Душите им, това е Енигма... И тук идва на помощ импровизацията. Ние проявяваме това което знаем и сме чели за Любовта, онова което ни идва отвътре, само че обекта е малко неясен за нас, т.е. от положението в което се намираме, ние не виждаме какво точно обичаме. И тук се намесва Вярата в доброто което е заложено във Душата на всеки човек, именно заради това добро ние обичаме човека... И разстоянията според мен не са от значение за това как да проявяваме Любовта си, а по-скоро колко силна е Вярата ни, и докъде се простират познанията ни извън физическия свят!!! Един ден като свалим излишното от нас, ще остане чистата Любов и тогава ще ни е по-лесно.
  5. Предполагам, това че сме замесени от едно и също тесто е добре, живота е една хомогенна смес, въпроса е кой кога е влязъл във фурната и кога ще излезе от там. Ако всички сме на един и същи уровен, ниво, еднакво се проявяваме, то тогава май ще изгубим посоката. Трябва да има едни по-напред в материала, други по-назад, за да се трасира по този начин посоката на развитие. Едните очертават пътя/посоката, другите ги следват. Това е залегнало (т.е. развитието) като принцип и в еволюцията. Трябва да има поле за действие на силите творящи света, както и баланс м/у тях. Не знам дали е възможен (нашият) свят населен само с добри и праведни хора. И злото трябва да се проявява някъде. А то се проявява в по-изостаналите души. Така че някак си ми се вижда наложително да сме на различно стъпало на еволюцията. Но това е само по отношение на живота който се проявява на земята.
  6. На тая тема края й не се вижда... и началото не е ясно. Ясно е, че ние сме се отдалечили от нашия Първообраз, за да можем да познаем чудесата на живота които Бог е сътворил, като работим най вече със съзнанието си. Бог се нуждае от нас (имам предвид всички същества, монади) като приемници на живота, за да можем да изявяваме неговите принципи и осъществяваме неговите идей. Какво щеше да се стане, ако Той ни беше създал (без еволюция) като несъзнателни полу-автомати, които изпълняват Божията програма, както им е написана. Какъв ще е този живот от наше гледище, как да се радваш на нещо, което не познаваш с Душата и Духа си!!. Как ще проявяваме Любовта, която има нужда от свобода на духа, мисълта. Затова явно трябва да минем през етапа на познаването на добро и зло, на съзнателния избор, през света на противоречията, за да дойдем до по-високо ниво на съзнателни съработници, които изпълняват Божията програма по воля и с желание, защото само така могат да се насладят на Благата. Затова и Живота (както ни го е устроил Господ) има смисъл, защото еволюцията е създадана така, че със всеки следващ етап да придобиваме по-нещо хубаво, и ни учи че Благата на Бог не са безплатни, трябва да платим (доброволно) с нашата Вяра, преданост, трудолюбие, за да ги придобием. Целта ни е съвършенството, което Бог сам е определил като крайна точка. Така намирам смисъл аз, в отделянето ни от Бога. Живота е процес, развитие, движение и това определя нашето съществуване. Постоянният стремеж към съвършенство
  7. здравей Biserr, ти спомена че си физик, може би една книга която препоръчва <Надеждна> в един от подфорумите ще ти е интересна - "Физика на вярата" http://abritus.info/...zika-na-viarata
  8. Чудесно казано Диана, аз правя един такъв извод от всичко казано до тук: На етапа на който се намираме, ние все още не познаваме Истината за нещата, гадаем за последствията, не познаваме напълно взаимо-връзките на Битието с Небитието, начина по който се проявява Духа в нас. Да не говорим че нямаме пълна власт над нисшата си природа, сега се учим да проявяваме Разумното в себе си. Аз не зная какво точно съдим и критикуваме ... Бог е "създал, сътворил" Доброто (тук разбирам Живота, и по-скоро не сътворил, а изявил), а след това е допуснал човека със своята примитивност да окаля Божественното!!. Човек осъжда и критикува другия, поддавайки се на чувствата и по>малко на разума, и въпреки че знаем, че критикувания от нас човек проявява своята специфична природа, която го кара да взема едно или друго решение, не успяваме да укротим бурята в нас и се поддаваме на инерцията. Така че не ни остава друго освен да се учим на правилните реакции, а те за мен са: не одобрявам ставащото, но го приемам като част от живота който проявяваме.
  9. galgo

    Музикални поздрави - 4

    http://www.youtube.c...h?v=uIAc4KswZtA мечтай, мечтай ~ ~ ~
  10. здравейте.....един въпрос/и изникна спонтанно пред мен, а именно...дали еднакво би ни въздействало Словото, ако приемем от една страна, че сме ученици съвременници на Учителя, черпещи директно от извора, имайки възможност да усетим в/у плещите си изпитателния и проникващ поглед на Учителя ... и от друга, имаме щастието днес от дистанцията на времето да се запознаем със Неговите слова. Можем ли да кажем че ние сме по-възприемчиви, по-отворени, по-готови да продължим и съхраним светлия възходящ път завещан ни с любов, близо 100 години по-късно!!!! Дали ореола на Учителя свети по силно днес? Дали бихме възприели образа на Учителя еднакво, тогава и сега? Аз мисля че неговите ученици(съвременници) едва ли са имали ясна представа, колко епохално значение е имало и ще има учението на Бялото Братство за всички хора по света!!! Дали силата на Словото не действа днес по-силно? )) Вие как мислите?? ...... хубав и успешен ден
  11. Чак сега се включвам и аз, да кажа 2,3 думи. Срещата мина много радушно. Имаше много импровизация в програмата, разходки и т.н., но пък именно заради това се получи чудесно. Само да кажа на тези които не успяха да доидат, че изпуснаха много. Една идея ни събра и същата идея отвори сърцата ни за да се опознаем и приемем едни други. Съжалявам че не се събрахме повече хора. Може би времето не беше достатъчно, за да бъде още по-пълна и разнообразна програмата, но ако се превърне в традиция, това може да се коригира. Много благодарности за този които роди тази идея. Нека си пожелаем на другата среща, кръга на Паневритмията да бъде 2х по голям ~ ~ ~ ~
  12. Да, по>красиво от това, не може да се каже
  13. багажника ми е голям... ще има място, ако никой не те иска...
  14. Хората искат капаро, по-нагоре съм писала: мин. 30% от общата сума, което ще рече 300 лв. Трябва да бъдат платени до вторник най-късно. Вече имам сметката, по която трябва да се трансферират парите. Да се пращат пари поотделно е глупаво, сумата трябва да бъде преведна накуп. П.С. Аз ще бъда сама или с още едно момиче, така, че мога да се възползвам от предложението ти добре
  15. Вече няма ако и дали, ясно е :-) изясни ми се.... стига да съм смогнал за някое от последните свободни места. А с предплащането как ще стане?
  16. ако остава идеята за Априлци, аз също мога да дойда. Мога да взема със себе си и тези от София които са без транспорт!!!
  17. Да, така е, двете неща са противоречиви. Може би се има предвид да се обикнем такива каквито сме, да обикнем/приемем спокойно начина по който сме се проявили до момента , начина по който изглеждаме, характера ни, поведението ни. Да погледнем с разбиране и спокойствие на всички тези неща. И след това да действаме спокойно за промяната им, в случай че наистина я чувстваме за нужна и полезна, без да залитаме в крайности. " да не отричаш проявената вече действителност," - Да, може би се има предвид това дето е написал Станимир. Може би се има предвид да се обикнем най - вече като духовни създания, като души, да приемем спокойно и с любов резултата от досегашното ни проявление в една или друга сфера, да погледнем по - снизходително на това което е досега и евентуално да променяме. "Всяко поддаване на комплекс влече след себе си още 5 комплекса. " Божидар Зим, от личен опит мога да твърдя, че не е задължително нещата да се развият по този неблагоприятен начин. Според моето мислене, не виждам противоречие в това да се приемаш какъвто си и от друга страна да се променяш. За да се приемаш какъвто си, значи да се приемаш обективно, със всичките си страни, силни и слаби. Тук не говоря за това дали си критичен към себе си, дали се харесваш или не!!!. Достатъчно е да се виждаш във вярната светлина. А това вече е предпоставка да промениш нещо в себе си. Всеки има какво да изправя!!!. хубав ден
  18. На мен какво ми прави впечетление.... като че ли хората са обърнали нещата с главата надолу. Когато си замине някой добър, хрисим човек, всички го оплакват, страдат, тъгуват, и това усещане се предава на всички. Обратното е, когато си замине някой който приживе е бил лош, насилник, злодей и подобни. Хората го изпращат някак си с облекчение че вече не е м/у "живите", няма кой да ги тормози, радват се че са се оттървали от него. Дали не трябва да е обратното.... да се радваме когато добър човек си замине, че е свалил вече товара от плещите си, и го очаква по-добро, защото е живял праведно и с вяра, а злодейте и лошите да жалваме и оплакваме, защото съдбата им няма да е никак лека, и нищо добро не ги очаква, когато им се даде възможност да осъзнаят какво са правили!!! Каквато е Вярата ни (или липсата на такава), такива са и разбиранията ни за живота и смърта.
  19. Това което сте казали може би изчерпва темата. Но ме провокира да напиша някой друг ред... Разделяй и владей – това е рекламния слоган на парите Въпросът е можем ли да ограничим влиянието на парите в/у нас, и по-скоро силите които стоят зад тях. Някои могат, други не. Наличието на (повечко) пари у човек събужда най-лошата му страна, подсилва инстинкта за притежание, подхранва чувството за превъзходство, развива егоцентризма. Но може да извади на повърхността и неговите най-добри страни. Парите са един вид тест за човек, до колко са здрави неговите устои. Парите са тежест която не всеки може да носи. Трябва ли да съдим приятелите си, тези които не могат да носят тежко. Мисля, че трябва да сме наясно предварително какво да очакваме когато даваме заем на някого. Щом сме (стари) приятели, това предполага да познаваме силните и слаби страни на приятеля си. Ако ти поиска назаем, и не си убеден че ще има доблеста да ти ги върне според уговорката, кажи му истината, въздържаш се защото това може да сложи край на приятелството, и не искаш да го изкушаваш да сгреши .... Приятелството има две страни. Или ако решиш да пропуснеш този монолог, просто му ги даваш и не очакваш нищо от него. Трябва да щадим и себе си и приятелите си!!!
  20. ето още един "малък" талант http://www.tagtele.com/videos/voir/7383/1/
  21. Свободата която имаме в живота, можем да я употребяваме в две посоки: 1. да водим неразумен живот, като не се ограничаваме в нищо и мислим че всичко ни е позволено 2. да се ограничаваме сами, стремейки се към разумен и целесъобразен живот разбира се има и 3-ти вариант който е някъде по-средата... и той е често срещан И в двата случая имаме свободата и употребяваме своята воля, но мотивите ни са различни и резултатите също. Често се питаме, какво е да живееш по Божията воля, какво се очаква от нас, и когато правим избор, той правилен ли е, дали ще е оправдан от Висшия разум или по скоро ще си навредим... Това са все трудни въпроси, налага ни се да мислим, защото не знаем отговора. Но дори и да сгрешим посоката какво от това, важното че намеренията за нашите действия са били искрени и сърцето е чисто. Дадена ни е свободата да грешим и да поправяме грешките си. А за да не грешим и да не се налага да поправяме грешките си, трябва да ограничаваме нашата низша природа. Само така ще можем да доловим онези трептения идващи от Разумния свят, които ще ни дадат правилният метод как да живеем правилно. цитат: Когато човек не изпълнява волята Божия, той краде. Когато човек я изпълнява без Любов, той взема назаем. А когато изпълнява волята Божия с любов, даром му се дава за съжаление не съм си отбелязал от коя лекция е този цитат
×