Nessuno

О, перефразирах си го и мисля, че е наистина доста удобно формулирано, но не е за мен. Ако някой ден реша да стана светец, със сигурност ще го направя веднага, а не по малко и на ужким. Успех!

Чудесно! Би ли повторил това сега със свои думи, защото точно с този учител сега не ми се спори.

Да, забелязах. Не изпозваш думичката "убеждение" но говориш за вяра, а убеждението е само една неделима част от нея. Всеки от нас има нужда от вяра и я притежава, но я практикува само до толкова до колкото в момента му изнася . Не ти ли напомня това малко на диета за отслабване, която се спазва само три пъти на ден след ядене. И за да бъдем малко по-конкретни, ти до къде стигна с желанието за притежаване? Раздаде ли вече всичко на бедните и ако не, какво и защо запази за себе си ? Знае ли някой къде е границата между удобството и жизнената необходимост и защо е по-лесно да поучиш някого от колкото да му покажеш как се прави?

...Но нима пред богатия не стои изпитанието да се откаже от чувството си за собственост, злоупотребата с власт и да прогледне зад блясъка на разкоша към тези - гладуващите? ... Ха, ха... Не. Такова изпитание не съществува. В края на краищата с малко пари винаги можеш да намериш някой новоизточен гуру да преподава "Любов към ближният през свободното време". И в това няма нищо лошо. Пошлото започва тогава, когато след един такъв курс започнеш да убеждаваш сиромасите колко комфортно би трябвало да се чувстват на гладен стмах и колко здравословно би било това за вътрешната им аура. Хмм... обичам циниците, но цинизма ме отвращава.

Хм...едно е да раздаваш добре звучащи мъдрости, но съвсем друго е да се храниш от тях. Даже не искам да си представя колко хора умират от глад, преди да са разбрали колко духовно богати са можели да станат...