diex_

Мерси за всичките ви отговори по темата.. знам,че има смисъл да се живее.Да,питвам се да правя хората около мен щастливи.Разхождам се често из природата,дори и сама.Когато ми е тежко,ходя на църква и стоя там с часове.Радвам се на малките неща от живота.Имам прекрасни възможности за професионална реализация,имам хубаво семейство.И дори и половината от тези неща да не са верни..то поне аз успявам да ги погледна от добрата им страна.Успявам да контролирам и чувствата си..не да ги потискам,но не и да ги пускам изцяло на свобода.Винаги търся начин за разрешаването на проблемите си..вместо да им се отдавам напълно..поне дотолкова,доколкото мога да издържа.Винаги поемам нещата с усмивка.Защото знам кое е стойностно в живота и за какво си струва да се притесняваме,тъгуваме,да му отдаваме значение. И всички,всички тези неща,които успявам да контролирам.. губят смисъла си заради еиднственото нещо,което не мога. Била съм истински щастлива...дотолкова,доколкото се чувствах дори гузно.Носена на ръце,винаги благодарна за това.И не е отговор,че ще се намери някой,който да ме цени повече..като жена,като човек,като личност.Защото този "обнадеждаващ" отговор всъщност ме натъжава най-много: Не мога да си представя да бъда някога,някъде по-щастлива. А сега какъв е смисъла?

Знам,всеки може да говори по тази тема..но нима има смисл да се дават дефиниции на това какво е самота..Човек се обръща към тези въпроси,когато наистина му е тежко и не вижда смисъл.Та АЗ! Коята никога не пиша в тези форуми,а имам толкова много да кажа за самотата,любовта,приятеството..не искам да обучавам никого.ИСКАМ някои да ми каже КАК ДА СЕ СПРАВЯ СЪС САМОТАТА...след една дълга връзка..след едно огромно разочарование,след вяра във ВЕЧНАТА ЛЮБОВ и копнеж по отминали дни..които може би никога няма да се завърнат.КАК да си върна всичко не знам...но може ли някой да ми каже...ако не това..поне как да заживея отново със смисъл в живота си....след като не го виждам.Защото всичко Е с любовта и нищо НЕ Е ..без нея..Защото съм намерила истинския смисъл,единствения непреходен и зная,че всичко друго отминава.И именно защото не искам да се заблуждавам с лъжлив смисъл на живота ми...затова страдам. КАК ДА ПРЕОДОЛЕЯ САМОТАТА..след като нямам приятели. ЗА КАКВО ДА ЖИВЕЯ..след като не виждам смисъл. ЗАЩО ДА СЕ НАДЯВАМ..след като нищо не ми изглежда по-хубаво от това,което е било..и след като доакто ми се случи..това ще ме убие. Знам...и аз мога да кажа,че трябва да имам вяра,търпение,че всичко лошо си има край и всяко добро тепърва предстои... НО ЩЯХ ЛИ ДА ПИША ТОВА ТУК...ако исках да чуя тези отговори. Отговори ми...ако искаш да ми помогнеш.Иначе просто замълчи.