Мерси за всичките ви отговори по темата.. знам,че има смисъл да се живее.Да,питвам се да правя хората около мен щастливи.Разхождам се често из природата,дори и сама.Когато ми е тежко,ходя на църква и стоя там с часове.Радвам се на малките неща от живота.Имам прекрасни възможности за професионална реализация,имам хубаво семейство.И дори и половината от тези неща да не са верни..то поне аз успявам да ги погледна от добрата им страна.Успявам да контролирам и чувствата си..не да ги потискам,но не и да ги пускам изцяло на свобода.Винаги търся начин за разрешаването на проблемите си..вместо да им се отдавам напълно..поне дотолкова,доколкото мога да издържа.Винаги поемам нещата с усмивка.Защото знам кое е стойностно в живота и за какво си струва да се притесняваме,тъгуваме,да му отдаваме значение.
И всички,всички тези неща,които успявам да контролирам.. губят смисъла си заради еиднственото нещо,което не мога.
Била съм истински щастлива...дотолкова,доколкото се чувствах дори гузно.Носена на ръце,винаги благодарна за това.И не е отговор,че ще се намери някой,който да ме цени повече..като жена,като човек,като личност.Защото този "обнадеждаващ" отговор всъщност ме натъжава най-много: Не мога да си представя да бъда някога,някъде по-щастлива.
А сега какъв е смисъла?