[Разликата между его и душа]

Здравейте, бихте ли споделили мнения за това как мислите, че може жда ре различи душата от егото. В много съвети от мъдреци се казва забравете себе си, отречете се от егото си и питайте душата. Но как да направя разликата, въз основа на какви ктитерии?!

[Сънищата - как да ги тълкуваме? - част 3]

В представите ви цари пълен хаос. А символите са азбука. Вие не я познавате, без да ми се сърдите. За разлика от кирилицата или някопя друга, азбуката на символите се учи почти цял живот и не се побира само на една страница. Нещо като китайската азбука.

Огънят не е чувства, а светлина, а тя е знание. СЪ Знание. Както при жената така и при мъжа. Това е универсален символ. Да, на ниво лично несъзнавано може да оазначава и чувства, ако, рпимерно, сънува жена, домакиня, която проектира върху огъня на който готви топлите си чувства или страстни фантазии към някой мъж, този за котого готви. Мъжът пък, докато мръзне на обекта или в гората, в по-стари времена, вижда в огъня своя дом и чакащата го там жена, любовта. За свещеника или жреца, пак в по-стари времена, който пали свещ, за да прочете книгата в която са изписани големите истина за това КАКВО сме във Вселената, светлината, или огънят, е знание, разум, ХЛАДНО СХВАЩАНЕ НА ИСТИНАТА. Така че е важно да се разбере триизмерността на природата на символа. А щом един обект е триизмерен, значи той би могъл да се възприема различно от различните гледни точки. Тоест, субектът определя съдържанието на обекта. Прави го субективен символ. Без, обаче, това да променя неговата истинска СЪЩНОСТ. А същността на един символ е тази, която е ЕДНА за всички хора - чистата субстанция на символа.

Затова, когато човек дава някакво тълкувание на даден сън, а той няма как да не е нечий, трябва, при положение, че не познава сънуващия и не е психотерапевт, да изложи самата азбука, нейната универсалност, а не да се съобразява с личното. По този начин сънуващият сам може да разчете собственият си сън, изпозвайнки тази азбука и познавайки сам себе си найд-обре. Все едно да четеш история на България написана на българската азбука и самият ти да си българин - научаваш нещо за себе си.

[Сънищата - как да ги тълкуваме? - част 3]

Някой може ли да ми каже какво означава да сънуваш вода...ама много вода (не беше мътна - синя,бистра вода)

Вълни,които идват към теб и са готови всеки момент да те погълнат...Бягаш от тях,обръщаш гръб,но накъдето и да се обърнеш,огромните вълни идват....По едно време бях в стая със стъклени стени,но стъклата се изпотрошиха на частички и водата пак прииждаше..В крайна сметка не се удавих,водата не ме погълна,а съня си продължи като вече бях в нова ситуация?

Водата символизира несъзнаваното. В зависимост какво имаш в личното си несъзнавано, символът вода може да "означава нещо лошо" или нещо добро. Алхимиците я наричат прима материя - основата от която е направено всичко. Женскисимвол е. Ако мъж сънува, тогава означава чувствата му. При жените символизира всичко женско, най-общо казано.

[Сънищата - как да ги тълкуваме? - част 3]

Това е един сън, който предоставям за тълкуване. Аз също имам виждане „а ла Юнг”, но ми се ще да сверя мнението си и да чуя и друга гледна точка.

Сънуващата е жена, около 30 годишна, несемейна, без деца, в общо добро здравословно и психично състояние, образована, работеща. Цитирам:

„Във вестибюла на една училище съм. Таванът е висок може би 5 метра, архитектурата наподобява старинна сграда с колони. Стълбището е широко, намирам се някъде на високо ниво и виждам гише в стената. Странно ми е, защото отвъд гишето няма нищо, правя си извод, че щом има гише, значи зад него трябва да има помещение, и тогава виждам как стената става прозрачна, а зад гишето се простира другата част от вестибюла, която е огледално-симетрична на тази, в която съм. Но с една съществена разлика – частта оттатък е изоставена, мазилката е пропукана. Сещам се, че някога, преди много години училището е сполетяно от бедствие и под руините му са загинали хора. И тогава виждам хората - стоят над мен, отсреща, облегнати на парапета на дълге тераса. Деца няма. Стоят и ме гледат, досущ като живи, но не ми говорят. Научавам, че веднъж годишно при звъна на първия училищен звънец на 15.септ. те се събуждат като духове, и ако някой гледа, ще ги види, но не знаят че са мъртви и че минават години. Някак си знам, че трябва и че мога да ги освободя, за да продължат нататък в отвъдното. И един от тях, младеж на моята възраст, тъмнокос, ми проговаря. Чувствам го страшно близък и някак си цяла, когато той осъществява контакт с мен. Казва ми, че трябва да се лекувам, защото иначе ще умра от рак. Казва, че ще ми даде лек. Не веднага, а в малко по-късен епизод се протяга към мен и ми подава прозрачно бурканче в което има розово-червени хапчета в някаква бяло-прозрачна консистенция, подобна на замръзнала мас или восък. По средата стърчи фитил. Чудя се как трябва да приемам лекарството, но той не ми казва, или просто не запомних този момент, както и други моменти в съня, които загубих, защото се събудих, а следващият сън изтри и размаза до голяма степен това, което беше. Запомних обаче най-важното, и го споделям.”

Училището е Животът - под неговите руини за всички хора, които някога са живели на този свят. Те - техният опит и това, което тяхното съзнание е интегрирало, направило част от СЪ Знанието, са в основата на Живота и сега се появяват в съня (не само твоя). Няма деца - няма бъдеще. Това докава, че става въпрос за архетипа на Живота, а не за рефлекторен символ(породен от сетивата - наистина видяно училище). Декорът с руините , напуканата мазилка е Фонът, (на който се появява Животът), на твоя живот. Излишно е да кавам, че младежът е анимусът на сънуващата. Нейният рзум, да речм. И естествено предлага, като истински разум, РЕШЕНИЕ. Но сънуващата не го разбира. Не знае как да приеме знанието, разума. Може би защото е твърде жена. И може би затова и се явява РАзум. И затова се чувства цяла. Защото човек тряба да надрастне мъжко/женското и да стане, това което е. Както е казано вече: "докато не станете като децата няма да познаете царството Божие". Според мен сънуващата не трябва токолкова да се чуди как да приема лекарството, защото то е казано - восък от който стърчи фитил. Светлина, т.е, съзнание е необходимо. Емоциите, ако сте били влюбени някога, занете, че са всичко друго, но не и светлина. Те са восъкът, а фитилът - разумът. Защо ли - защото стърчи, а восъкът съдържа в себе си фитила.

Завиждам на човека, който има такива сънища, но не завиждам на съзнанието му. Големите символи се явяват на наосъзнатите хора. Благодаря на сънуващия, е сподели този сън с други хора.

[Чувството за вина]

Да бе ама нещо на практика вскичкото това дето си го мислим нещо не става. Как да заличиш спомена, файла, факта, информацията за извършрна постъпка?!!! Не е възможно. По тая логика никога неможе да изпита човек облегчение защото факта не може да се премахне - стореното сторено. "Хвърли му пепел" - покрий със забрама, замажи, направи неясни очертанията на това което покриваш с пепелта. От огнището или пътя, тя символизира забравата, вулканичната пепел в несъзнаваното колективното на очвека се свързва с покритите исторически пластове, които не са осъзнати, отминали. Така ли трябва да стане с греха - да остане като исторически факт в личната ти история, факт под пластове нови постъпки!...

И ако не може да се разложи във времето греха, както миналото стои полуразложено, само-скелетно, под земята, какво би могло да откъсне душата на очвека от него, за да продължи напред. Касае ли въобще прошката този който си наранил? Или е по-важно ти да си простиш - да не обвързваш себе си със злобата у другия.

Единия начин е да извършиш жертвоприношение - да направиш постъпка с противоположна стойност(примерно, ако си откраднал 50 лева, да дадеш на жертвата 100 или на дом за сираци ит.тн, за успокоение на душата ти.)

Другия начин е да класифицираш постъпката си като нормална - да се откъснеш от стадото което счита това, това и това за грешно и да кажеш; добре, това дето съм го направил е нормално, повече няма да го правя, щом се чувствам некомфортно и продължаваш. Според мен нещо такова е направил Христос, като е ОПРОСТИЛ човешката греховна природа класифицирайки я като божествена. Тоест той признава, че бог е грешен в човешката си форма и в лицето на Самия Себе (своя син) си си прощава, защото ако не го направи внася разделение (диаволо) в Самия себе си - отчуждава се. Опростяването е процес обратен на осложняването на човешките отношения на принципа око за око... раздвояването е усложняване, а да бъдеш цялостен, един, както Бог е е по простичко.Христос е казал: трябвате ми пълноценни, не пребити с камъни и със свити души, погледнал е Мариа магдалена и казал: Иди си и не съгрешавай повече. Това е много по задължаващо, от наказанието, което озлобява и разделя, а прошката обединява. Но прошка без разум и осънатост е простотия. Неглежиране на Любовта, а това е грях.

Друг път от греха към връщане в невинността не виждам, да ви кажа аз.

[Чувството за вина]

Благодаря на всички вас за мъдрите слова

по темата за чувството ми за вина.

Почувствах се тъй сякаш съм сред братя и сетсри.

Благодара ви пак и нека Бог да ви благослови!

Не искам повече със стихове измъчени да ви тормозя,

затуй, простете, ала преминавам в проза.

Разбирам, че всичко е във моите ръце. Аз трябва прошка да открия някъде във моето сърце. И като казвам "да простя", нека се замислим какво ли ще рече на български това - да опростиш това което усложнява нещата. Тоест, да не даваш важност на грешката. И ако този който си наранил ти опрости стореното от теб, т.е. ако омаловажи простъпката ти, то греха става обикновен опит - познание първично, базово съзнание тип кучето на Павлов. В тази връзка искам да попитам: Пред кой трябва да се чувствам, според вас, виновен - пред Бог, Който е в центъра между всички наси и е неутрален и затова съди правилно, обективно или пред човека, който съм наранил? Благодаря!

[Чувството за вина]

Когато човек се чувства виновен заради нещо извършено в миналото, как според вас трябва да подходи към себе си. как да намери път към прошката, за да продължи напред и да се освободи от греха си?

Благодаря!