НелиТ

Днес сутринта чух по радиото, че в момента е настанала сеч в Рила до хижа под Седемте рилски езера, на която не запомних името. Започвали строеж на лифт, който ще обслужва бъдеща ски-писта. Все не ми се вярваше, че ще посегнат и на Свещената планина.

Здравей Роси Б., Както знаем, няма нищо случайно... Та аз току-що прочетох твоите съобщения във "Упражнения за енергиен баланс" във връзка със системата Тенгри на Дмитрий Верещагин:"Само ще ви кажа, че с тяхна помощ отказах цигарите преди две години и половина. " и се сетих, че преди обяд в "Отказване от цигарите" пак имаше нещо твое. И как ти помогнаха упражненията по системата Тенгри? Аз не я познавам. Аз съм тежък случай на пушач. Пуша 1.5-2 кутии на ден. Опитите ми да се откажа от тази гнъс (3 на брой) се простират максимално до 20-25 дни. Изпадам в хистерични кризи. Сълзи... Сополи... Сприхавост към околните... И започвам отново. Участвах в три семинара по системата на Норбеков. Те ми помогнаха практически за много неща - отървах се от очилата; успях да разкарам един тумор, който бе хирургически отстранен преди двадесетина години и преди 6-7 години отново порастна; отървах се от болки в кръста и други. Но от цигарите не успях да се отърва. Би ли споделила с мене опита си , може би по-добре в лично съобщение, за да не товарим форума. Може пък сега да ми е дошъл момента.

Идеята на Нели ме подсети, че всички ние, участващи в този портал , можем да помогнем директно, като съберем средства и закупим и доставим материали, нужни за възстановяването. Може да се открие сметка, в която да се съберат пари, с които на място да се закупят материали или други най-нужни в момента неща и да се предоставят на нуждаещите се. Идеята е, че ние, доброволно организирани, можем повече да помогнем, отколкото всеки самостоятелно. Идеята ти да се обединим е добра, но не ми е точно ясна самата организация. Мисля си днес да звънна на "услуги" и да поискам номера на телефона на кметството и все пак да се посъветвам с тях с какво бихме могли най-добре да помогнием. Аз така или иначе ще помогна на хората в Цар Калоян. В момента довършвам малката си лятна къща, която строя от 1994 година насам. Теглих кредит, за да я довърша вече окончателно. Така че не ми е проблем да отделя средства - толкова години я лашкам, някои работи могат да почакат, нали. А и това не е основното ми жилище.

И в добавка - господин президентът - любител на SMS-кампаниите, вместо да си прави тъп PR, да прикани публично изпълнителната власт да си седне на д...то и да спретне една дългосрочна програма за постоянно наблюдение и саниране на всички съоръжения от този род - язовири, диги, мостове. А г-н главният прокурор - да се самосезира и да потърси по законов път вината "на неизвестен извършител", па да го направи и известен, нали? А колкото до помощта, по-склонна съм да прескоча с колата до гр.Цар Калоян и да дам лептата си директно на някой от пострадалите. Защото иначе, убедена съм, поне 50% от събраните средства ще напълнят гушките на фирмите, избрани да извършват възстановителните работи, чрез "честна" обществена поръчка, както и на техните покровители от държавна и общинска администрация. Поне засега в България е така. Ако можеш, направи го. Разбира се, че ще го направя. Само се колебая дали да дам пари или да купя някои основни строителни материали - цимент и от този род, за които съм сигурна, че са необходими.

И в добавка - господин президентът - любител на SMS-кампаниите, вместо да си прави тъп PR, да прикани публично изпълнителната власт да си седне на д...то и да спретне една дългосрочна програма за постоянно наблюдение и саниране на всички съоръжения от този род - язовири, диги, мостове. А г-н главният прокурор - да се самосезира и да потърси по законов път вината "на неизвестен извършител", па да го направи и известен, нали? А колкото до помощта, по-склонна съм да прескоча с колата до гр.Цар Калоян и да дам лептата си директно на някой от пострадалите. Защото иначе, убедена съм, поне 50% от събраните средства ще напълнят гушките на фирмите, избрани да извършват възстановителните работи, чрез "честна" обществена поръчка, както и на техните покровители от държавна и общинска администрация. Поне засега в България е така.

здравейте приятели/ciao ragazzi

Като професионалист бих ти препоръчала да оцветиш стените в пастелно жълто. Аз наричам това съчетание "лято и море" - създава настроение. И е добър фон за декорирането на стаята след това. Но ми се струва, че няма да сбъркаш, ако последваш съвета на Мона и предложиш на сина си да избере цвета. Само не го прави абстрактно, с думи, а го заведи в магазин за бои - там имат карнетки с хиляди нюанси на основните цветове - и му предложи да посочи картончето с цвета, който хареса най-много. Така постъпих с моята дъщеря преди две години (беше на 12) и тя е много щастлива от избора си.

А малко ли е "само" удоволствието (въпросът ми е риторичен)? Според мене докосването до голямото изкуство е едно от най-висшите удоволствия в земния ни живот. Нищо грешно няма в това творецът да получи пари за своето изкуство, ако то е истинско, вълнуващо. Истинският творец получава пари за творчеството си, но парите в никакъв случай не са основна и единствена мотивация за него, за да се занимава с изкуство. Парадоксът е, че заплащането на труда на твореца зависи до голяма степен от зрелостта и духовността на обществото, в което той живее. И този парадокс не е от днес. Ще дам един пример. На една от главните улици на Бургас - "Алеко Богориди", и то пред сградата на Археологическия музей(!) и Окръжна библиотека(!) от години са се разположили хора, смятащи себе си за художници. В техните "произведения на изкуството" присъства известна сръчност (да речем, около 10%), но това все още не е професионализъм. Тъжното е, че въобще отсъства Божията искра. А още по-тъжно е, че това "изкуство" много се харчи. И докато преди няколко години една такава "картина" се харчеше за 20-30лева, сега се харчи за 5-6 пъти повече. В началото ужасно се дразнех, докато не осъзнах, че за да твори и да възприема възвишеното изкуство, душата трябва да е достигнала определено ниво на вибрации. А можем ли да се сърдим на някого, че душата му не трепти достатъчно...

Прекрасна метафора, лесна за разбиране от съмременния homo computeris, предлага Нийл Доналд Уолш в "Разговори с Бога" (нямам книгата пред себе си, затова ще преразкажа): Нашият живот е като участие в компютърна игра. Създателят на играта е предвидил много варианти на избор, които водят или до положителен, или до отрицателен резултат. В процеса на играта изборът го прави сам всеки участник.

Мисля, че съзнанието ни най-малко не би се обременило с грешките от минали животи. Напротив, според мене би се обогатило. Щом Той допуска чрез регресия да надникнем в своята история, значи съответната душа е достатъчно израстнала да се справи с дадената й информация и е достатъчно зряла да черпи мъдрост от нея. Бих ти предложила паралел с човешкото общество във физическия свят (а то е свързано с духовния свят, разбира се). Всяка нация, която, по една или друга причина, не познава историята си или пренебрегва нейните уроци с желанието да започне "на чисто" , сама се спъва в развитието си. И това спиране се превръща в бомба със закъснител Примери много в историята.

Тази пролет ми се случи нещо много интересно в този дух. В понеделника след Цветница отидох в магазин на фирма Бош да купя един скъп инструмент - лазерна рулетка. След като платих, продавачът ми съобщи, че за такава покупка ми се полага "подарък" и ми предложи много хубав термос от алпака или фирмен нож(ловджийски). Предпочетох ножа, за изненада на продавача, който упорито ме агитираше да взема термоса, като му обясних, че съдружникът ми има слабост към ножовете, тъй като в свободното време, което прекарва на вилата си, обича да майстори разни неща от сухи клони, дъсчици и други подобни. Прибрах се в офиса и извадих ножа да го подаря. Съдружникът ми направо замръзна на място и аз дори малко се обърках - дали не съм сгафила нещо. А се оказа, че предния ден, преди да влезе със съпругата си в църквата, се е спрял пред един човек, който на парче вестник бил разстлал разни дреболии за продан. Взел в ръце едно ножче да го разгледа, но не му харесало и го оставил обратно на вестника. Човекът помислил, че му се струва скъпо и започнал да намалява цената от шест лева надолу. Когато стигнал до един лев, казал, че за по-малко не го продава, защото този лев му трябва да си купи хляб. Тогава колегата ми му дал 10лева за храна, без да вземе ножчето - оставил му го да го продаде на някой друг. А след един ден получи точно нож за подарък.

Мисля, че щом сме на земята тук и сега, всички имаме да изправяме по нещо, или по много неща, у себе си. А участието ни във форум като този показва усилията ни да живеем осъзнато и желанието ни да се усъвършенстваме. Ако не забравяме, че всеки е стъпил на определено лично стъпало в развитието си, няма и да се дразним кой се лигитимира с гражданското си име и кой - с прякор, прозвище (някак си тези думи ми допадат повече от английската "ник", въпреки че добре владея английски). Всеки от нас узрява по различно време и по различен начин. А хората, които все още мислят и чувстват повече с долния си етаж, май не се регистрират във форуми като този. А ако все пак някой влезе от просто любопитство, може и да е за добро.

Благодаря, със сигурност ще пробвам.

Не съм практикувала Паневритмията, но искам да започна. Как мислите - мога ли да отида направо при групата в морската градина, или първо трябва да потренирам в къщи? Още повече, че танцът като изкуство никога не е бил моята стихия.

7) Целият бяс се превръща в гориво за това вътрешно силно състояние на спокойствие! Ето това е практика - някои го наричат медитация... аз го наричам сублимация! Ом Мани Падме Хум! Това упражнение съм го прилагала и съм се кефила впоследствие от ефекта, но днес не успях, дори не се сетих - бях активно бясна и нещастна. Дори пред едно гише се разциврих от безсилие (обикалях РПУ - Община - пак РПУ във връзка с поспорти и лични карти за мене и за дъщеря ми). И си пиша голяма черна точка . Сега се чувствам като изгребана, изстъргана отвътре. Явно трябва още мноооооого да работя по въпроса .

Категорично ! Има един любопитен случай от биографията на великолепната американска актриса Мерил Стрийп. Когато била съвсем начинаеща актриса, синът на собственика на една от водещите киностудии (не помня дали Метро Голдуин Майер или някоя друга) я представил на татко си като една особено перспективна бъдеща звезда. Таткото само дето не припаднал. На момента, пред нея, наругал сина си, че ако продължава да лансира такива грозилища, няма да наследи фирмата, защото скоро след това ще я доведе до фалит. Но се оказва съвсем различно, нали? И то без пластично-хирургически намеси, доколкото знам.

И аз не познавам това усещане. Сигурно е много тежко за понасяне.

Здравейте Попаднах на този форум преди няколко дни - имаше линк към него в друг форум - KALDATA. Прегледах няколко теми (без тази - на нея попаднах днес) и ми направи впечатление, че доста голяма част от активните участници са регистрирани с гражданските си имена. От уважение реших и аз да се регистрирам с името си. Но установявам с изненада, че ми липсва никът, с който съм регистрирана в другия форум - делфинчето. Въобще не става дума за анонимността, защото там имаше теми за професия, родно място и други, в които отговарях точно и реално, а аз съм с публична професия (архитект) и съм лесно разпознаваема. Освен това с десетина души в другия форум си разменям и лични съобщения. Но това делфинче сякаш повече отразява моята душевност. А името си намирам за доста никакво. Когато съм се родила, е имало дискусия по въпроса. Майка ми е искала да ме кръсти на баба ми - Ньона, но самата ми баба се възпротивила, тъй като името не е често срещано (познавах само още една Ньона и тя беше братовчедка на баба ми) и предложила "ника" си от времето, когато е учила във френски пансион в Пловдив - Нели. Единствената ми утеха до този момент е, че нумерологичният анализ на моето име доста точно отразява наклонностите и характера ми. Така че, не мисля, че всички хора, регистрирани с никове, искат да се скрият. Може би голяма част от тях имат сходни на моите усещания за имената си. А тези, които искат да се скрият зад ника си с нечисти помисли - просто не са ми интересни. С удоволствие бих присъствала на среща offline на форумците от beinsaduno.

Лазарев, не помня в коя от книгите си, има много хубава молитва за прошката, която не мога да цитирам съвсем точно, но ще се опитам да предам смисъла й. Утре ще я препиша точно и ще ви я предложа. В тази молитва човек моли Бог да прости на този, който го е обидил, на самия него, защото се е обидил на самия него, защото е допуснал да бъде обиден на самия него, защото в мислите си е обидил този, който го е обидил. Мисля, че тази молитва отговаря на твоето съмнение. Използвала съм я в тежки мигове на обида, обикновено от най-близките ми хора, и съм убедена , че действа изключително благотворно и за двете страни.

Научих се да чета на 3г.и половина и толкова обичах и обичам да чета, че изглежда не дадох шанс на мама и на баба да ми разказват приказки. Любима ми беше "Дивите лебеди". И сега много обичам приказките. Много обичах разказите на баба за чудните приключения на Марко Поло. Когато дъщеря ми беше малка (сега е на 14), й разказвах измислени от мене в момента приказки, в голяма част от които и тя беше героиня. Може би защото изпитвах трудност да пресъздавам познатите ни от литературата приказки. Действието на моите импровизации обикновено се развиваше в морските дълбини. P.S.Спомних си току-що едно прекрасно преживяване. Бях на 9-10 години и бях болна (боледувах много рядко и затова си го спомням). Мама ми четеше "Малкият принц" на Екзюпери. И я тълкуваше. Мама напусна този свят много рано и всяко докосване до "Малкия принц" ми спомня за нея.