НелиТ

Благодаря ти, Светлата, за синхроничността! Явно ти си била определена да ми отговориш. В сряда, преди четенето на беседа на Учителя, пяхме тази песен. Една от сестрите я изпя с движения и на въпроса ми къде мога да ги прочета и науча, тя ми каза, че никъде не ги пише, а на нея ги е показал еди-кой-си. Обеща някой ден да ми ги покаже. Но ти, за моя радост (защото аз имам по-добра зрителна памет от двигателната - професионално изкривяване), я изпревари. А двете песни, които имат най-силно въздействие върху мен и ме изстрелват високо, когато ги пея, са "Фир фюр фен" и "В началото бе словото". Аз често пътувам сама по работа и си ги пея по много пъти, докато шофирам.

Тези истерии не са новост по нашите географски ширини. Моята баба ми е разказвала, че когато преди сто години (1910 - тя тогава е била на 14 години) се е очаквало Халеевата комета да унищожи земята, някои нейни съграждани в Чирпан са продали имотите си и са заседнали над ракиите и туршиите в кръчмите в очакване края на света. Сигурно не им е било приятно, че са оцелели . Яли са и бой с тигани по главата от половинките си.

Пламъче !

Най-вълнуваща за мен беше последната Паневритмия вчера. "Запознах се" отново с моя първа братовчедка, която беше пристигнала от друг град с група да празнуват с нас. Оказа се, че нито една от нас не е подозирала за другата, че сме и сестри...Пък и през годините не се срещаме особено често. Танцувахме заедно. Много сме щастливи. Изживяването е много красиво.

Хей приятели! И ако това не е синхронност... Околоседмица при нас в Бургас беше една изключително мила, симпатична и скромна сестра - Димитра Грамбелова от карловското село Куртово. Всяка сутрин танцуваше с нас Паневритмия. Още първият ден от престоя си тя ни показа една малка красиво оформена книжчица + диск към нея - 83 кратки песни, на които тя казва, че не е автор, а само смирен проводник. Към всяка песен Димитра е дала описание как и в какъв момент в нея е "дошла" поредната песен. На третата минута вече притежавах книжката, защото почувствах, че силно ме привлича. Когато отидох в офиса си, веднага пуснах диска и...полетях! Песните на Димитра са прекрасни откровения, бликащи направо от сърцето. Изпълнени са от нея акапела. Може би това, че гласът й не е школуван, прави изпълнението още по-вълнуващо. Когато преди малко прочетох тази нова тема, звъннах на сестра Димитра и помолих да представя пред вас нейните песни, както и да напиша нейния телефонен номер за тези от вас, които искат да се свържат с нея и да чуят прекрасните й песни, на което тя отговори положително и много се зарадва. Позволявам си да цитирам предговора към книжката: "Прелитат като гълъби бели, тук на земята, да ни разкрият небесни тайни, мъдрости, истина, любов и радост, божествени повели и закони! Началото на "Пристигането" им е 2001г., неочаквани, нетърсени, а много прекрасни. Сутрин посрещам изгрева на слънцето на един хълм, отстоящ на половин час път от дома ми в с.Куртово, община Карлово. Тази програма - посрещане на слънцето, изпълняване на физически упражнения, молитвен наряд и накрая Паневритмията, я прилагам от 1995г. до ден днешен. Ставам сутрин преди изгрева, изкачвам се на върха, изпълнявам си цялата програма (което ми отнема около 2.30часа) и бодра и щастлива с песните на Учителя Петър Дънов се завръщам в къщи. Така продължи до 2001г., когато една сутрин след завършване на програмата започнах да се приготвям за тръгване и запях." Телефонът на Димитра е 0897 200 673. Благодаря ти, Димитра!

След като преди няколко години изчетох с удоволствие издадените у нас книги на Друнвало, попаднах преди 1 или 2 години на тънка книжчица със статии и интервюта на Друнвало. В момента не мога да си спомня заглавието, но в къщи ще го проверя и другата седмица ще го напиша. Получих усещането за жив контакт с него - беше много вълнуващо.

Следя тази тема от началото. Дълго се колебаех дали да се включа с мнение по въпроса. Но като виждам, че в дискусията не присъства нито една "самотна" майка, реших, че е крайно време да го направя и да споделя с вас личния си опит. Тъй като в някои от постингите има доста сериозни "изцепки". Какво е да си майка - всички жени, които имат деца, малко или много осъзнават. А дали една майка е самотна, дали се възприема като такава, според мене, не зависи от това дали е омъжена или не. Една майка може да е самотна в собствените си очи дори и със съпруг до себе си, ако той не взема участие в отглеждането и възпитанието на децата си. Моят случай е съвсем прост и обикновен. На 32-годишна възраст разбрах, че шансът ми да родя дете е почти нулев. Тогава осъзнах, че да създам семейство чрез брак е крайно неподходящо, защото за мен семейство без деца е безсмислено. А да търся съпруг, който "да ме вземе" при това условие, ми беше унизително (точно в този момент нямах интимен приятел до себе си). Така че реших да си осиновя дете. За да спася едно човешко същество от улицата и да му предам ценностите, на които ме е научила моята майка и които и аз самата съм успяла да изградя за себе си. Успях след седем години. Без рушвети, както ме съветваха много хора. Запознах се чрез приятели с директорката на един Дом за деца. След тричасов разговор тя ме увери, че ще направи всичко възможно да осиновя дете, въпреки че е трудно поради това, че не съм омъжена, защото е повярвала, че ще бъда една достойна майка. След девет(!) месеца ми се обади да отида да си избера дете. За новородено не можеше да става дума поради семейния ми статус. Представиха ми три деца - на 3.5 , 2.5 и 1.5 години. Аз се вцепених от жалост - не пожелавам на никого да преживява такъв момент. Бях толкова стресирана в онзи момент в дома, когато двете по-големи дечица протягаха към мене ръчички и се гушкаха в обятията ми, а най-мъничкото беше в скута на старшата сестра и само гледаше безмълвно и сериозно, че дори не запомних как изглеждат дечицата.Не дадох отговор веднага, защото под въздействието на емоциите реших, че или трябва да осиновя и трите дечица, или да се откажа, защото не можех да си представя как, избирайки едното, ще обидя и обезверя другите две. След седмица тя ми се обади да ме попита какво съм решила. В този момент изтрезнях и осъзнах, че не мога да се справя с отглеждането на три деца едновременно, а и никой няма да ми ги даде и трите, и че не трябва да изпускам този шанс. Избрах най-мъничкото детенце. Тагово директорката се засмя и каза, че е знаела от първия момент за избора ми и се е учудила защо се бавя цяла седмица, защото бъдещата ми дъщеря ме била фиксирала с поглед и направо ме е хипнотизирала. Тя вече е на 17 години. От съвсем мъничка знае, че е осиновена. Много обича, още от малка, да й разказвам как съм я избрала, как съм я завела в къщи и т.н. Тя самата в разговор на темата определя себе си като щастливо дете, за разлика от повечето си съученици с разведени родители или с родители, които имат извънбрачни връзки и децата знаят за това. Още от самото начало отказах да се впиша в категорията "самотни майки " по простата причина, че ни най-малко не съм се чувствала самотна. По тази причина отказах и да бъда освободена от такса за детската градина - беше ми обидно. Животът ми е пълен и богат. Може би самотни майки се чувстват разведените, изоставените жени. И по този начин влияят отрицателно на децата си. Моето положение е доста по-лесно от тяхното. И не виждам нищо героично и нищо греховно в това, че отглеждам сама детето си. Чувствам се нормална майка, като всички останали.

Днес В Бургас се завъртя вълшебна Паневритмия! Около 50 души, жива музика (две цигулки, китара+вокал, свирка). Песни. Честване на Св.Марина. Прекрасно. След това - в едно кафе на плажа. Всички на масата ми се виждаха особено красиви! Чак се прехласвах да ги гледам. Какво излъчване! Животът е красив и изобилен...

По-голямата част от бургаското братство ще бъдем на 11юли на събора в Айтос. За съжаление, не зная точно в колко часа ще започне Паневритмията там.

Много светлина и късмет по пътя, Късметче! Солени морски прегръдки и от мен

Най-близкият ми приятел от детските години, живеещ в Съединените щати, философ по образование, занимаващ се с консултантски бизнес през последните 20 години, беше застигнат от прахоляка във Виена. След първоначалния шок, че няма да може за свърши работите, които си е набелязал, се е примирил. Оползотворил е престоя си по прекрасен начин. Почти всяка вечер е ходил на опера във Виена и сега е щастлив от тази пауза, чувства се като новороден. А може и по този начин да е помогнал за разсейването на облаците прах

В събота след обяд, изморена от работа и от пътуване до село, легнах да почета, но ми се приспа. В полубудно състояние попаднах в центъра на торнадо. В момента, в който се завихри около мен, се оказах обградена от прозрачна материя с яйцевидна форма и с огромен интерес наблюдавах летящите около мен неща. И съзнавах, че не спя. Като се оттегли вихърът, отворих очи за малко и след това вече наистина заспах. Как мислите, дали това означава, че в някакво премеждие ще остана невредима?

Тъй като и аз не съм ползвала химикали, не гоня стоте процента премахване на плевелите - и физически ми е невъзможно, пък и, както казах , често ги използвам, за да не звучи нагласена и изкуствена градинката ми. Например тази пролет при мене "кацнаха" два сорта макове - масовият червен мак и един с много дребни пастелно-розово-винени цветове. Очистих другите тръноподобни нещица около тях и те прекрасно хармонират с тъмносините кремове, с туфите от мащерка, розмарин, маточина. Появиха се и няколко стръка див лук, чиито тъмнолилави глави с достоинство се оглеждат над другите цветя.

От две години се занимавам с градинката си. За първи път имам двор и градинка и съм много щастлива. Извън летния сезон ходя на село (на 65км от града, в който живея) само в събота и неделя. И, естествено, през по-голямата част от времето общувам с плевелите. Изкопавам ги, дърпам ги, скубя ги. За да посадя или посея цвете, храст, фиданка, доматче, чушка. Но често ме занимава мисълта :"Коя съм аз, че да определям кое растение да живее и кое не? Нали всичките са творения Божии? Как така ние, хората, сме решили, че едните цветя са цветя и ще ги обгрижвам, а другите са плевели и ще ги унищожавам?". Понякога ми домилява за плевелче, което е цъфнало много красиво, и го оставям да бъде част от градинската хармония, но не след дълго то ми се "качва на главата" - завзема целия двор или става два метра високо . Така наречените "плевели" са много по-издържливи от "културните" растения - и в най-голямата суша, и при бедната почва в моя двор, те са великолепно сочни и свежи, направо ти се приисква да коленичиш и да започнеш да хрупаш... Особено големи - и душевни, и физически - терзания ми създава черният бъз. Като знам колко е полезен, изкушавам се да оставя една туфа от него - какво по-хубаво от това да си направиш имунозащитния сироп от мястото, където живееш! Но той има цяла мрежа от хоризонтални коренища, дебели колкото ръката ми и, тъкмо съм посадила нещо - бъзът се промъква коварно покрай новото нежно стръкче, пуска вертикален дебел "шиш" и направо го изяжда. Интересно ми е какво е отношението ви към плевелите. Тревожат ли ви и вас такива мисли?

В Бургас списанието може да се купи от вестникарските павилиони в центъра.

В разговора стана въпрос за ревността. Учителя каза: Ревността е извън Любовта. Ревността не е нещо, което вие сте проявили. Други се карат и вие сте намесени в това каране. Има една ревност от падналите духове, които заблуждават хората. Всички заблуж дения, в които се намирате при Любовта, са теории на падналите Ангели и вие ги развивате и посочвате за Любов това, което не е Любов.При сегашното знание има ревност, понеже мислиш,че този предмет ще го изгубиш. Но като знаеш, че няма да го изгубиш, може ли да има ревност? Ревността е едно отрицателно средство, едно неразбиране на нещата. Тогава човек се съмнява в съществото, което обича. Жан Валжан обичаше Козет, отнеха му я и му стана мъчно, а трябваше да му стане приятно, че се намери кой да я обича.Ревността се е появила преди да се е явил човек в тази форма.У всички насекоми и у всички други животни има ревност.Ревността е най-ниската страна на умственото развитие,понеже вече правиш различие между едното и другото. "АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША", т.1

Списанието е наистина много хубаво .

Обични ми приятели, Днес, след като изгледах клиповете с участието на Андрей Грива в предаването "Горещо", научих поредния си урок (и друг път ми се е случвало) за това, че не трябва да съдим. Само 1-2 пъти съм гледала части от предаването на Венета Райкова и ме е отвращавало нейното бъркане с мръсни ръце в човешката душа. И съм я отписала от полезрението си. Преди малко мислено й поисках прошка, защото видях една съвсем друга Венета - почтителна, уважителна, като едно малко любознателно дете. Мисля, че това интервю е много важно и може да повлияе на някои хора от постоянната публика на г-жа Райкова. А това е прекрасно. Сещам се и за едно откровение на Пако Рабан в една от книгите му. Той доста се е измъчвал, че ведно с духовните си стремежи и търсения, упражнява една професия, която е на отсрещния полюс - в панаира на суетата, който представлява висшата мода. Успокоил се е, когато е получил отговор "отгоре", че това е част от неговата мисия на Земята. Че, бидейки много известна публична личност, ще бъде чут със своите духовни послания от много повече хора.

Не съм "на ти" с историята. Като ученичка (1960-1972г.) направо мразех учебния предмет "История", може би защото често нещата, които ни преподаваха, не се връзваха с елементарната логика. Често се усещаха кухини и направо дупки в някои исторически периоди. А различни източници на информация просто нямаше. Сега с удоволствие чета понякога история, защото източници - дал Господ и може човек да си състави по-истинно мнение по даден проблем. И на мене, драги Хриско, ми беше тогава много чудно, въпреки крехката ми тогава биологична възраст, как така аспаруховите хора, наброяващи около 5-6хил.души, са успели сред "морето от славяни" (това е точен цитат от нашите учебници!) да провъзгласят държава с името България. По всяка вероятност нещо не е било наред с цифрите. Но съм значително по-добре запозната с историята на архитектурата, която изучавахме осем семестъра основно по руски учебници (с изключение на История на българската архитектура - единствения ни учебник от български автор - проф.Пейо Бербенлиев, съветник на Людмила Живкова, който ни четеше и лекциите по българска архитектура). Много харесвах историята на архитектурата и, освен учебниците, успявах да намеря и монографии по някои въпроси. Случваше се по даден въпрос от конспекта да чета от учебника + 4-5 книги. Важно е да спомена и факта, че първите четири семестъра, когато изучавахме и дискутирания от вас период, ни преподаваше проф.Мила Иванова, дъщеря на убития антифашист Антон Иванов, която е отраснала в Съветския съюз и е получила там както средното, така и висшето си образование. Говореше български с много силен руски акцент. Беше прекрасен преподавател. Нито в нейните лекции, нито в "тухлите" от многотомната История на архитектурата на руски език, не се споменаваше нещо за славянско културно, в частност архитектурно, наследство. А архитектурното наследство е много важна част от културното наследство, защото от най-далечни времена човеците са имали навика да драскат по стените на пещери, по глинени плочки, по каменни колони и стели, и пр., когато са имали какво да кажат. И да научим ние сега това-онова. Ако имаше и най-малък намек за славянска култура, вероятно щях да знам. Това понятие може би се е появило в доста по-късни исторически времена. В заключение искам да кажа, че не съм шовинист (ако написаното по-горе ви е прозвучало шовинистично), чувствам се гражданин на света и винаги се старая да търся истината, дори и когато не ни е удобна на нас, българите.

Бул чи школата-паневритмия- добре но би ли ми подал повече информация за нея. Ако искам да се насоча към нея къде може да стане това Щракни горе вляво бутона "Форуми". Първият форум е за Учителя и учението. В него има подфорум "Паневритмия". Там ще намериш информация специално за Паневритмията.

А на дискусионните сбирки в клуба в неделя следобяд аз имам чувството, че като гледам снимката на учителя, окачена над пианото, се променя погледът му, изражението на лицето му, настроението му - в зависимост от нашите разговори и разсъждения. Като живо лице! Поради това придобих навик да сядам на място, от което снимката се вижда добре - или на втория ред, или на някои от столовете, разположени с гръб към прозореца близо до входа. Много се вълнувам от това възприятие.

В Бургас Паневритмията танцуваме на поляна, разположена между големия паркинг преди пътя за Черноморски солници и Колежа по Туризъм (в миналото - ЦУРК). Тръгва се от паркинга на запад (с гръб към изгряващото слънце), пресича се жп-прелез, ограден с предпазни парапети, върви се около стотина метра по алеята към ЦУРК-а и вляво се открива поляната. При нас началото на Паневритмията не е в постоянен час, а се премества според часа на изгрева. Най-ранобудните посрещаме изгрева на брега на морето. След десетина-петнадесет минути отиваме на поляната. Следва наряд. След това шестте упражнения. И после - Паневритмията. Например днес Паневритмията започна в около 6.45 часа. В делничните дни сме около 25-30 души. В почивните дни сме повече на брой. Приятно ми е да спомена, че тази година сме доста по-многобройни, отколкото през миналата година.

И отиде та се представи НБ 10 март 1935 г Като стопанин на куче съм напълно съгласна с казаното от Учителя в горния цитат. По въпроса на нашата тема вече си казах мнението,но докато четях следващите мнения ,а и след днешната паневримия ме споходиха следните мисли. Паневритмия по предназначението си е свещен танц наистина.Но ние ,голяма част от нас ,сега се учим и доста хляб ще изядем докато станем част от магията наречена паневритмия.Според мен нужно е упорито и последователно да работим върху танца.Едва тогава може и да успеем да станем част от свещения танц. Днес в Хасково ,на полянката нямаше нито едно куче,но пък се появиха три много хубави зайчета,които си играеха на няколко метра от нашия кръг.Птичките днес пееха по-радостно и силно от друг път.Една катеричка също се спусна по дърветата.За мен тези дребни подробности ,а и собствените ми усещания от играта са маркер,че днес нашето колективно човече сработи по-добре от вчера .Невидимия свят ни подкрепя ,когато проявяваме старание и винаги ни поощрява. за усърдието.На третия цикъл Пентаграм,за който четох в кн. на Георги Стойчев,че съответствува на ученическия период,разбрах в себе си колко много имаме да учим.Но изпитах и надежда,радост,че ставаме все повече. Защо пиша това в тази тема?Защото има отношение към нея.Когато участниците в даден кръг по паневритмия ,успеят да изпълнят в максимална степен изискванията поставени от Учителя ,вярвам,че нито едно куче или друго животно,човек,все едно какво,няма да пристъпи свещения кръг,а ще спре на разстояние. Но е нужна работа ,търпение и много любов. Поздрави на всички Хубава тема . Имаме куче на година и половина - палавник от породата джак-ръсел-териер. В понеделник, вторник и петък аз го извеждам, защото дъщеря ми е на училище от 7.30. Ставам между 5.00 и 5.15, за да го изведа преди 6.00, за да не закъснея за Паневритмията. Не бих могла да го водя със себе си, защото ми е ясно, че ще взриви обстановката.. Но на нашата полянка идва често една постоянна бездомна кучка. Или кротко обикаля около кръга, или ляга и сякаш медитира на известно разстояние. Никой досега не се е възмутил от присъствието й. Освен нея, всяка сутрин по алеята покрай полянката минава една елегантна дама на възраст, в бял спортен екип, придружавана от не по-малко елегантно, голямо снежно-бяло куче (прилича ми на аржентински дог). Кучето понякога прави една обиколка около кръга с красива кучешка походка, може да се каже - с танцова стъпка, и продължава по пътя си. Не съм чула коментари за него от никого от играещите. А на мен ми създава чувство за цялостност на картината, наречена "Цялата природа пее...". Често ми се струва, че и птиците танцуват в синхрон с нас - изпитвам голямо вълнение, когато се случи двойка птици да полетят нагоре, точно когато изпълняваме "летене". Така че, не бих се заела да обобщавам кучешкия въпрос във връзка с паневритмията.

В събота и неделя ще бъда на една конференция в Белград. Ако там се играе Паневритмия, не бих пропуснала да отида! Някой може ли да ми помогне с информация?