НелиТ

Светло да ти е, късметче!

Светло да ти е, късметче!

Светло да ти е, късметче!

Нещо много прекрасно! Точно, когато започвахме упражнението АУМ, вляво от слънцето се появи ярко светло петно между облаците. Помислих си - Второ слънце! След секунди на това място се показа сектор от небесна дъга!

Нещо много прекрасно! Точно, когато започвахме упражнението АУМ, вляво от слънцето се появи ярко светло петно между облаците. Помислих си - Второ слънце! След секунди на това място се показа сектор от небесна дъга!

Нещо много прекрасно! Точно, когато започвахме упражнението АУМ, вляво от слънцето се появи ярко светло петно между облаците. Помислих си - Второ слънце! След секунди на това място се показа сектор от небесна дъга!

Нещо много прекрасно! Точно, когато започвахме упражнението АУМ, вляво от слънцето се появи ярко светло петно между облаците. Помислих си - Второ слънце! След секунди на това място се показа сектор от небесна дъга!

В момента ровя в тази тема, за да открия някакава информация за ромба. Вчера сутринта, по време на паневритмията, видях в облачното небе фигура на ромб, абсолютно правилен като геометрия, очертан от тънки ивици синьо небе. Към долния му десен ъгъл имаше S-образна опашка (като на хвърчило). Въпреки че вятърът движеше облаците и общата картина непрекъснато се променяше, ромбът остана дълго време все така прецизно очертан.Още докато го съзерцавах, си помислих, че сигурно е някакъв символ. За първи път виждах облак с толкова правилна праволинейна геометрия. Сега съжалявам, че не ми дойде на ум да отчета по време на кои упражнения наблюдавах ромба. Тогава смисълът може би щеше да се развърже по-лесно.

В Чехия са го измислили добре. След като са установили, че най-добре за децата с такива проблеми е да посещават не специални, а масовите училища. Държавата отпуска големи средства на училищата, които приемат тези деца, което, от своя страна, им дава възможност да им осигурят и по-специални грижи. Това сподели с мен моя близка, чийто внук е дете с увреждания, е получил шанса да учи в елитно училище и да не се чувства толкова различен от другите деца.

В Чехия са го измислили добре. След като са установили, че най-добре за децата с такива проблеми е да посещават не специални, а масовите училища. Държавата отпуска големи средства на училищата, които приемат тези деца, което, от своя страна, им дава възможност да им осигурят и по-специални грижи. Това сподели с мен моя близка, чийто внук е дете с увреждания, е получил шанса да учи в елитно училище и да не се чувства толкова различен от другите деца.

Донче!
...А и по-различни от нас. Примерът с моята дъщеря е очеваден. До 17-годишната си възраст беше прочела само две книги - "Малкият принц" и "Пипи дългото чорапче". Може би е имала дислексия - когато беше в началното училище, не бях запозната с този проблем. Четеше гладко, но не разбираше какво е прочела. С радост обичаше, обаче, аз да й чета. А в къщи имаме хиляди томове книги. Аз се научих да чета на 3.5 години и това продължава да е моя голяма страст. А и майка ми, и баба ми с книгата лягаха и с книгата ставаха. Докато завърша гимназия почти нямах собствени книги. По тази причина всяка лятна ваканция работех безплатно в Окръжна библиотека, за да имам неограничен достъп до книгите. А вече почти 40 години непрекъснато купувам книги. Но личният ми пример ни най-малко не действаше на дъщеря ми. Доскоро. Преди близо година изведнъж ме помоли да й купя книга от Конфуций (!), защото неин преподавател цитирал някаква мисъл, която изключително й допаднала. И запомни много сентенции на Конфуций, които цитираше винаги на място. След това пожела да й купя книги от Хорхе Букаи и Паоло Куельо. За мен беше невероятно да скочиш направо на сериозна литература, без да си чел нищо друго преди това. През тази учебна година написа няколко прекрасни есета (които бяха отличени на училищни конкурси) по литература и по етика и право. Много кратки, но изключително оригинални. Написа ги в час, без предварителна подготовка. Изведнъж, сякаш по самосебе си се оправи и ужасният й правопис.
Нашите деца, изглежда, получават по някакъв друг начин информация, черпят мъдрост отнякъде, без да са чели книги. Моята дъщеря често обича да разговаряме на езотерични теми. Изказва сериозно мнение по основните въпроси на духовното, без да е чела нищо по въпроса. А аз от двадесетина години само такава литература чета. Моят извод е : да не се тръшкаме толкова много, че децата ни не четат, а само внимателно да следим развитието им и да се вслушваме в тях - какво говорят, как разсъждават.

Донче!
...А и по-различни от нас. Примерът с моята дъщеря е очеваден. До 17-годишната си възраст беше прочела само две книги - "Малкият принц" и "Пипи дългото чорапче". Може би е имала дислексия - когато беше в началното училище, не бях запозната с този проблем. Четеше гладко, но не разбираше какво е прочела. С радост обичаше, обаче, аз да й чета. А в къщи имаме хиляди томове книги. Аз се научих да чета на 3.5 години и това продължава да е моя голяма страст. А и майка ми, и баба ми с книгата лягаха и с книгата ставаха. Докато завърша гимназия почти нямах собствени книги. По тази причина всяка лятна ваканция работех безплатно в Окръжна библиотека, за да имам неограничен достъп до книгите. А вече почти 40 години непрекъснато купувам книги. Но личният ми пример ни най-малко не действаше на дъщеря ми. Доскоро. Преди близо година изведнъж ме помоли да й купя книга от Конфуций (!), защото неин преподавател цитирал някаква мисъл, която изключително й допаднала. И запомни много сентенции на Конфуций, които цитираше винаги на място. След това пожела да й купя книги от Хорхе Букаи и Паоло Куельо. За мен беше невероятно да скочиш направо на сериозна литература, без да си чел нищо друго преди това. През тази учебна година написа няколко прекрасни есета (които бяха отличени на училищни конкурси) по литература и по етика и право. Много кратки, но изключително оригинални. Написа ги в час, без предварителна подготовка. Изведнъж, сякаш по самосебе си се оправи и ужасният й правопис.
Нашите деца, изглежда, получават по някакъв друг начин информация, черпят мъдрост отнякъде, без да са чели книги. Моята дъщеря често обича да разговаряме на езотерични теми. Изказва сериозно мнение по основните въпроси на духовното, без да е чела нищо по въпроса. А аз от двадесетина години само такава литература чета. Моят извод е : да не се тръшкаме толкова много, че децата ни не четат, а само внимателно да следим развитието им и да се вслушваме в тях - какво говорят, как разсъждават.

Донче!
...А и по-различни от нас. Примерът с моята дъщеря е очеваден. До 17-годишната си възраст беше прочела само две книги - "Малкият принц" и "Пипи дългото чорапче". Може би е имала дислексия - когато беше в началното училище, не бях запозната с този проблем. Четеше гладко, но не разбираше какво е прочела. С радост обичаше, обаче, аз да й чета. А в къщи имаме хиляди томове книги. Аз се научих да чета на 3.5 години и това продължава да е моя голяма страст. А и майка ми, и баба ми с книгата лягаха и с книгата ставаха. Докато завърша гимназия почти нямах собствени книги. По тази причина всяка лятна ваканция работех безплатно в Окръжна библиотека, за да имам неограничен достъп до книгите. А вече почти 40 години непрекъснато купувам книги. Но личният ми пример ни най-малко не действаше на дъщеря ми. Доскоро. Преди близо година изведнъж ме помоли да й купя книга от Конфуций (!), защото неин преподавател цитирал някаква мисъл, която изключително й допаднала. И запомни много сентенции на Конфуций, които цитираше винаги на място. След това пожела да й купя книги от Хорхе Букаи и Паоло Куельо. За мен беше невероятно да скочиш направо на сериозна литература, без да си чел нищо друго преди това. През тази учебна година написа няколко прекрасни есета (които бяха отличени на училищни конкурси) по литература и по етика и право. Много кратки, но изключително оригинални. Написа ги в час, без предварителна подготовка. Изведнъж, сякаш по самосебе си се оправи и ужасният й правопис.
Нашите деца, изглежда, получават по някакъв друг начин информация, черпят мъдрост отнякъде, без да са чели книги. Моята дъщеря често обича да разговаряме на езотерични теми. Изказва сериозно мнение по основните въпроси на духовното, без да е чела нищо по въпроса. А аз от двадесетина години само такава литература чета. Моят извод е : да не се тръшкаме толкова много, че децата ни не четат, а само внимателно да следим развитието им и да се вслушваме в тях - какво говорят, как разсъждават.

Донче!
...А и по-различни от нас. Примерът с моята дъщеря е очеваден. До 17-годишната си възраст беше прочела само две книги - "Малкият принц" и "Пипи дългото чорапче". Може би е имала дислексия - когато беше в началното училище, не бях запозната с този проблем. Четеше гладко, но не разбираше какво е прочела. С радост обичаше, обаче, аз да й чета. А в къщи имаме хиляди томове книги. Аз се научих да чета на 3.5 години и това продължава да е моя голяма страст. А и майка ми, и баба ми с книгата лягаха и с книгата ставаха. Докато завърша гимназия почти нямах собствени книги. По тази причина всяка лятна ваканция работех безплатно в Окръжна библиотека, за да имам неограничен достъп до книгите. А вече почти 40 години непрекъснато купувам книги. Но личният ми пример ни най-малко не действаше на дъщеря ми. Доскоро. Преди близо година изведнъж ме помоли да й купя книга от Конфуций (!), защото неин преподавател цитирал някаква мисъл, която изключително й допаднала. И запомни много сентенции на Конфуций, които цитираше винаги на място. След това пожела да й купя книги от Хорхе Букаи и Паоло Куельо. За мен беше невероятно да скочиш направо на сериозна литература, без да си чел нищо друго преди това. През тази учебна година написа няколко прекрасни есета (които бяха отличени на училищни конкурси) по литература и по етика и право. Много кратки, но изключително оригинални. Написа ги в час, без предварителна подготовка. Изведнъж, сякаш по самосебе си се оправи и ужасният й правопис.
Нашите деца, изглежда, получават по някакъв друг начин информация, черпят мъдрост отнякъде, без да са чели книги. Моята дъщеря често обича да разговаряме на езотерични теми. Изказва сериозно мнение по основните въпроси на духовното, без да е чела нищо по въпроса. А аз от двадесетина години само такава литература чета. Моят извод е : да не се тръшкаме толкова много, че децата ни не четат, а само внимателно да следим развитието им и да се вслушваме в тях - какво говорят, как разсъждават.

От няколко години се чудя защо не се популяризира фактът, че Кубрат - таткото на Аспарух, е бил християнин, завършил Магнаурската школа.

https://vbox7.com/play:da5b9eac
Като ученичка имах щастието да свиря "Музикален момент" от Франц Шуберт в камерен оркестър. Сега оценявам, че усещането, което съм изпитвала по време на изпълнението - че плувам върху вълните заедно с божествените звуци, може да се сравни с усещанията по време на медитация.

Здравей Истинска,
получих импулс да ти пиша преди 2-3 часа, но нямах възможност. А преди малко, преглеждайки публикациите на приятелите си във фейсбук, попаднах на този откъс от Луиз Хей, който е точно на място и изразява с по-малко и по-точни думи това, което исках да ти кажа:

Животът е много прост: каквото ние даваме, това и получаваме.....
от Асен Асенов Хермес на 18 май 2011 г. в 08:57…Онова, към което насочите вниманието си, расте и остава трайно в живота ви. Отдръпнете се от нежеланото и насочете вниманието си върху онова, което наистина желаете да бъдете или да имате.

…Днес е още един съвършен ден на Земята.

Аз приемам всичко, което може да подобри качеството на моя живот. Аз използвам своите думи и мисли като инструменти за създаване на бъдещето. Аз изразявам благодарност на настъпващия ден и търся възможности да благодаря на събитията от този ден.

Животът е много прост: каквото ние даваме, това и получаваме. Аз вярвам, че ние сме отговорни за всяко нещо в живота ни – и за най-лошото, и за най-доброто. Всяка наша мисъл буквално твори нашето бъдеще. Всички ние създаваме събития в живота с помощта на мислите,които мислим и думите, които произнасяме.



Вселената подкрепя изцяло всяка мисъл, в която избера да повярвам.Изборът на мисли е безграничен. Аз избирам равновесието, хармонията и мира и те се изявяват в моя Живот.



Луиз Хеи
Желая ти светъл и хубав ден!

Преди месец гледах по телевизията филма "Темпъл Грандин", който е създаден по действителен случай и отразява живота на една аутистка. Филмът е потресаващ и изключително оптимистичен и бих го препоръчала на всички, които имат такъв проблем в семейството или обкръжението си. А това е линкът към сайта на истинската Темпъл Грандин: http://www.grandin.com

Преди месец гледах по телевизията филма "Темпъл Грандин", който е създаден по действителен случай и отразява живота на една аутистка. Филмът е потресаващ и изключително оптимистичен и бих го препоръчала на всички, които имат такъв проблем в семейството или обкръжението си. А това е линкът към сайта на истинската Темпъл Грандин: http://www.grandin.com

Христос воскресе!
...и така да изгрее нашето вътрешно слънце в нас!

Христос воскресе!
...и така да изгрее нашето вътрешно слънце в нас!

Христос воскресе!
...и така да изгрее нашето вътрешно слънце в нас!

Христос воскресе!
...и така да изгрее нашето вътрешно слънце в нас!

Христос воскресе!
...и така да изгрее нашето вътрешно слънце в нас!

Христос воскресе!
...и така да изгрее нашето вътрешно слънце в нас!