НелиТ

Поздравявам ви, мили приятели с този портрет на зората, половин час преди изгрева днес. Снимката публикувах във фейсбук със заглавие "обещание за щастие"

След празничния наряд слънцето ни посрещна с цялото си великолепие, гордо, че си е изпълнило обещанието!

Хей приятели! И ако това не е синхронност...
Околоседмица при нас в Бургас беше една изключително мила, симпатична и скромна сестра - Димитра Грамбелова от карловското село Куртово. Всяка сутрин танцуваше с нас Паневритмия. Още първият ден от престоя си тя ни показа една малка красиво оформена книжчица + диск към нея - 83 кратки песни, на които тя казва, че не е автор, а само смирен проводник. Към всяка песен Димитра е дала описание как и в какъв момент в нея е "дошла" поредната песен. На третата минута вече притежавах книжката, защото почувствах, че силно ме привлича. Когато отидох в офиса си, веднага пуснах диска и...полетях! Песните на Димитра са прекрасни откровения, бликащи направо от сърцето. Изпълнени са от нея акапела. Може би това, че гласът й не е школуван, прави изпълнението още по-вълнуващо. Когато преди малко прочетох тази нова тема, звъннах на сестра Димитра и помолих да представя пред вас нейните песни, както и да напиша нейния телефонен номер за тези от вас, които искат да се свържат с нея и да чуят прекрасните й песни, на което тя отговори положително и много се зарадва. Позволявам си да цитирам предговора към книжката:
"Прелитат като гълъби бели, тук на земята, да ни разкрият небесни тайни, мъдрости, истина, любов и радост, божествени повели и закони!
Началото на "Пристигането" им е 2001г., неочаквани, нетърсени, а много прекрасни.
Сутрин посрещам изгрева на слънцето на един хълм, отстоящ на половин час път от дома ми в с.Куртово, община Карлово.
Тази програма - посрещане на слънцето, изпълняване на физически упражнения, молитвен наряд и накрая Паневритмията, я прилагам от 1995г. до ден днешен. Ставам сутрин преди изгрева, изкачвам се на върха, изпълнявам си цялата програма (което ми отнема около 2.30часа) и бодра и щастлива с песните на Учителя Петър Дънов се завръщам в къщи. Така продължи до 2001г., когато една сутрин след завършване на програмата започнах да се приготвям за тръгване и запях."
Телефонът на Димитра е 0897 200 673.
Благодаря ти, Димитра!

Бъди благословена, Елфи, за прекрасното настроение, което създаваш всеки ден във форума! Поздравявам те с най-любимата ти песен

Бъди благословена, Елфи, за прекрасното настроение, което създаваш всеки ден във форума! Поздравявам те с най-любимата ти песен

Бъди благословена, Елфи, за прекрасното настроение, което създаваш всеки ден във форума! Поздравявам те с най-любимата ти песен

Бъди благословена, Елфи, за прекрасното настроение, което създаваш всеки ден във форума! Поздравявам те с най-любимата ти песен

Бъди благословена, Елфи, за прекрасното настроение, което създаваш всеки ден във форума! Поздравявам те с най-любимата ти песен

Да, mvm, курсът е организиран от бургаското братство.
Освен това ние, в намален състав, през целия период от 22септември до 22март, независимо от атмосферните условия, посрещаме всеки ден слънцето, провеждаме наряда, играем 8-те и 21-то упражнения. А от 1-2 седмици броим дните, оставащи до 22 март, както новобранец - дните до отпуската

Прекрасна е идеята днес да празнуваме! Хрумна ми, покрай размишленията за житното зрънце, дали в бъдеще, когато ние еволюираме в по-висша раса, и житното зрънце не би могло да се трансформира в своята първоначална форма, както го уписва Учителят - голямо колкото ябълка и изключително вкусно...Може и да се случи - нали всичко е едно

Прекрасна е идеята днес да празнуваме! Хрумна ми, покрай размишленията за житното зрънце, дали в бъдеще, когато ние еволюираме в по-висша раса, и житното зрънце не би могло да се трансформира в своята първоначална форма, както го уписва Учителят - голямо колкото ябълка и изключително вкусно...Може и да се случи - нали всичко е едно

Споменатата "Ария на звънчетата" беше като запазена марка на прекрасната ни оперна певица Катя Попова, която съм имала удоволствие в детството си да слушам. За съжаление не можах да открия запис от това "далечно"време.


Катя Попова
от Уикипедия, свободната енциклопедияНаправо към: навигация, търсене Катя Попова
българска оперна певицаРодена:21 януари 1924
Плевен, БългарияПочинала:24 ноември 1966
Катя Асенова Попова е българска оперна певица (сопран).

През 1947 година завършва пеене в Държавната музикална академия - София, в класа на Мара Цибулка. Съществен принос за формирането на изпълнителското и сценичното й поведение имат Асен Димитров и Катя Спиридонова.

Попова дебютира в Софийската опера на 3 ноември 1947 г. в ролята на Есмералда в операта "Продадена невеста" от Бедржих Сметана. През 1955-56 година прави специализация в Болшой театър. Изпълнява с успех централни партии в опери на Шарл Гуно, Джакомо Пучини, Жул Масне, Пьотър Чайковски в Болшой театър, Гранд опера, Опера Комик в Париж, в оперните театри в Белград, Нови сад, Скопие, Прага, Виена, Атина, Ленинград, Киев, Одеса, Свердловск, Харков и др.

Носителка на много награди от музикални конкурси, сред които I награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), II награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954). Наградена е с орден „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“ - III степен (1959). През същата година е удостоена и с Димитровска награда - I степен за ролите си на Наташа във „Война и мир“ и Маргарита във „Фауст“.

Катя Попова умира на 24 ноември 1966 г. в катастрофа със самолет Ил-18 по време на Полет LZ101 на ТАБСО

Споменатата "Ария на звънчетата" беше като запазена марка на прекрасната ни оперна певица Катя Попова, която съм имала удоволствие в детството си да слушам. За съжаление не можах да открия запис от това "далечно"време.


Катя Попова
от Уикипедия, свободната енциклопедияНаправо към: навигация, търсене Катя Попова
българска оперна певицаРодена:21 януари 1924
Плевен, БългарияПочинала:24 ноември 1966
Катя Асенова Попова е българска оперна певица (сопран).

През 1947 година завършва пеене в Държавната музикална академия - София, в класа на Мара Цибулка. Съществен принос за формирането на изпълнителското и сценичното й поведение имат Асен Димитров и Катя Спиридонова.

Попова дебютира в Софийската опера на 3 ноември 1947 г. в ролята на Есмералда в операта "Продадена невеста" от Бедржих Сметана. През 1955-56 година прави специализация в Болшой театър. Изпълнява с успех централни партии в опери на Шарл Гуно, Джакомо Пучини, Жул Масне, Пьотър Чайковски в Болшой театър, Гранд опера, Опера Комик в Париж, в оперните театри в Белград, Нови сад, Скопие, Прага, Виена, Атина, Ленинград, Киев, Одеса, Свердловск, Харков и др.

Носителка на много награди от музикални конкурси, сред които I награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), II награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954). Наградена е с орден „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“ - III степен (1959). През същата година е удостоена и с Димитровска награда - I степен за ролите си на Наташа във „Война и мир“ и Маргарита във „Фауст“.

Катя Попова умира на 24 ноември 1966 г. в катастрофа със самолет Ил-18 по време на Полет LZ101 на ТАБСО

Споменатата "Ария на звънчетата" беше като запазена марка на прекрасната ни оперна певица Катя Попова, която съм имала удоволствие в детството си да слушам. За съжаление не можах да открия запис от това "далечно"време.


Катя Попова
от Уикипедия, свободната енциклопедияНаправо към: навигация, търсене Катя Попова
българска оперна певицаРодена:21 януари 1924
Плевен, БългарияПочинала:24 ноември 1966
Катя Асенова Попова е българска оперна певица (сопран).

През 1947 година завършва пеене в Държавната музикална академия - София, в класа на Мара Цибулка. Съществен принос за формирането на изпълнителското и сценичното й поведение имат Асен Димитров и Катя Спиридонова.

Попова дебютира в Софийската опера на 3 ноември 1947 г. в ролята на Есмералда в операта "Продадена невеста" от Бедржих Сметана. През 1955-56 година прави специализация в Болшой театър. Изпълнява с успех централни партии в опери на Шарл Гуно, Джакомо Пучини, Жул Масне, Пьотър Чайковски в Болшой театър, Гранд опера, Опера Комик в Париж, в оперните театри в Белград, Нови сад, Скопие, Прага, Виена, Атина, Ленинград, Киев, Одеса, Свердловск, Харков и др.

Носителка на много награди от музикални конкурси, сред които I награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), II награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954). Наградена е с орден „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“ - III степен (1959). През същата година е удостоена и с Димитровска награда - I степен за ролите си на Наташа във „Война и мир“ и Маргарита във „Фауст“.

Катя Попова умира на 24 ноември 1966 г. в катастрофа със самолет Ил-18 по време на Полет LZ101 на ТАБСО

Споменатата "Ария на звънчетата" беше като запазена марка на прекрасната ни оперна певица Катя Попова, която съм имала удоволствие в детството си да слушам. За съжаление не можах да открия запис от това "далечно"време.


Катя Попова
от Уикипедия, свободната енциклопедияНаправо към: навигация, търсене Катя Попова
българска оперна певицаРодена:21 януари 1924
Плевен, БългарияПочинала:24 ноември 1966
Катя Асенова Попова е българска оперна певица (сопран).

През 1947 година завършва пеене в Държавната музикална академия - София, в класа на Мара Цибулка. Съществен принос за формирането на изпълнителското и сценичното й поведение имат Асен Димитров и Катя Спиридонова.

Попова дебютира в Софийската опера на 3 ноември 1947 г. в ролята на Есмералда в операта "Продадена невеста" от Бедржих Сметана. През 1955-56 година прави специализация в Болшой театър. Изпълнява с успех централни партии в опери на Шарл Гуно, Джакомо Пучини, Жул Масне, Пьотър Чайковски в Болшой театър, Гранд опера, Опера Комик в Париж, в оперните театри в Белград, Нови сад, Скопие, Прага, Виена, Атина, Ленинград, Киев, Одеса, Свердловск, Харков и др.

Носителка на много награди от музикални конкурси, сред които I награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), II награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954). Наградена е с орден „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“ - III степен (1959). През същата година е удостоена и с Димитровска награда - I степен за ролите си на Наташа във „Война и мир“ и Маргарита във „Фауст“.

Катя Попова умира на 24 ноември 1966 г. в катастрофа със самолет Ил-18 по време на Полет LZ101 на ТАБСО

Споменатата "Ария на звънчетата" беше като запазена марка на прекрасната ни оперна певица Катя Попова, която съм имала удоволствие в детството си да слушам. За съжаление не можах да открия запис от това "далечно"време.


Катя Попова
от Уикипедия, свободната енциклопедияНаправо към: навигация, търсене Катя Попова
българска оперна певицаРодена:21 януари 1924
Плевен, БългарияПочинала:24 ноември 1966
Катя Асенова Попова е българска оперна певица (сопран).

През 1947 година завършва пеене в Държавната музикална академия - София, в класа на Мара Цибулка. Съществен принос за формирането на изпълнителското и сценичното й поведение имат Асен Димитров и Катя Спиридонова.

Попова дебютира в Софийската опера на 3 ноември 1947 г. в ролята на Есмералда в операта "Продадена невеста" от Бедржих Сметана. През 1955-56 година прави специализация в Болшой театър. Изпълнява с успех централни партии в опери на Шарл Гуно, Джакомо Пучини, Жул Масне, Пьотър Чайковски в Болшой театър, Гранд опера, Опера Комик в Париж, в оперните театри в Белград, Нови сад, Скопие, Прага, Виена, Атина, Ленинград, Киев, Одеса, Свердловск, Харков и др.

Носителка на много награди от музикални конкурси, сред които I награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), II награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954). Наградена е с орден „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“ - III степен (1959). През същата година е удостоена и с Димитровска награда - I степен за ролите си на Наташа във „Война и мир“ и Маргарита във „Фауст“.

Катя Попова умира на 24 ноември 1966 г. в катастрофа със самолет Ил-18 по време на Полет LZ101 на ТАБСО

Следя тази тема от началото. Дълго се колебаех дали да се включа с мнение по въпроса. Но като виждам, че в дискусията не присъства нито една "самотна" майка, реших, че е крайно време да го направя и да споделя с вас личния си опит. Тъй като в някои от постингите има доста сериозни "изцепки". Какво е да си майка - всички жени, които имат деца, малко или много осъзнават. А дали една майка е самотна, дали се възприема като такава, според мене, не зависи от това дали е омъжена или не. Една майка може да е самотна в собствените си очи дори и със съпруг до себе си, ако той не взема участие в отглеждането и възпитанието на децата си.
Моят случай е съвсем прост и обикновен. На 32-годишна възраст разбрах, че шансът ми да родя дете е почти нулев. Тогава осъзнах, че да създам семейство чрез брак е крайно неподходящо, защото за мен семейство без деца е безсмислено. А да търся съпруг, който "да ме вземе" при това условие, ми беше унизително (точно в този момент нямах интимен приятел до себе си). Така че реших да си осиновя дете. За да спася едно човешко същество от улицата и да му предам ценностите, на които ме е научила моята майка и които и аз самата съм успяла да изградя за себе си. Успях след седем години. Без рушвети, както ме съветваха много хора. Запознах се чрез приятели с директорката на един Дом за деца. След тричасов разговор тя ме увери, че ще направи всичко възможно да осиновя дете, въпреки че е трудно поради това, че не съм омъжена, защото е повярвала, че ще бъда една достойна майка. След девет(!) месеца ми се обади да отида да си избера дете. За новородено не можеше да става дума поради семейния ми статус. Представиха ми три деца - на 3.5 , 2.5 и 1.5 години. Аз се вцепених от жалост - не пожелавам на никого да преживява такъв момент. Бях толкова стресирана в онзи момент в дома, когато двете по-големи дечица протягаха към мене ръчички и се гушкаха в обятията ми, а най-мъничкото беше в скута на старшата сестра и само гледаше безмълвно и сериозно, че дори не запомних как изглеждат дечицата.Не дадох отговор веднага, защото под въздействието на емоциите реших, че или трябва да осиновя и трите дечица, или да се откажа, защото не можех да си представя как, избирайки едното, ще обидя и обезверя другите две. След седмица тя ми се обади да ме попита какво съм решила. В този момент изтрезнях и осъзнах, че не мога да се справя с отглеждането на три деца едновременно, а и никой няма да ми ги даде и трите, и че не трябва да изпускам този шанс. Избрах най-мъничкото детенце. Тагово директорката се засмя и каза, че е знаела от първия момент за избора ми и се е учудила защо се бавя цяла седмица, защото бъдещата ми дъщеря ме била фиксирала с поглед и направо ме е хипнотизирала. Тя вече е на 17 години. От съвсем мъничка знае, че е осиновена. Много обича, още от малка, да й разказвам как съм я избрала, как съм я завела в къщи и т.н. Тя самата в разговор на темата определя себе си като щастливо дете, за разлика от повечето си съученици с разведени родители или с родители, които имат извънбрачни връзки и децата знаят за това.
Още от самото начало отказах да се впиша в категорията "самотни майки " по простата причина, че ни най-малко не съм се чувствала самотна. По тази причина отказах и да бъда освободена от такса за детската градина - беше ми обидно. Животът ми е пълен и богат. Може би самотни майки се чувстват разведените, изоставените жени. И по този начин влияят отрицателно на децата си. Моето положение е доста по-лесно от тяхното. И не виждам нищо героично и нищо греховно в това, че отглеждам сама детето си. Чувствам се нормална майка, като всички останали.

Следя тази тема от началото. Дълго се колебаех дали да се включа с мнение по въпроса. Но като виждам, че в дискусията не присъства нито една "самотна" майка, реших, че е крайно време да го направя и да споделя с вас личния си опит. Тъй като в някои от постингите има доста сериозни "изцепки". Какво е да си майка - всички жени, които имат деца, малко или много осъзнават. А дали една майка е самотна, дали се възприема като такава, според мене, не зависи от това дали е омъжена или не. Една майка може да е самотна в собствените си очи дори и със съпруг до себе си, ако той не взема участие в отглеждането и възпитанието на децата си.
Моят случай е съвсем прост и обикновен. На 32-годишна възраст разбрах, че шансът ми да родя дете е почти нулев. Тогава осъзнах, че да създам семейство чрез брак е крайно неподходящо, защото за мен семейство без деца е безсмислено. А да търся съпруг, който "да ме вземе" при това условие, ми беше унизително (точно в този момент нямах интимен приятел до себе си). Така че реших да си осиновя дете. За да спася едно човешко същество от улицата и да му предам ценностите, на които ме е научила моята майка и които и аз самата съм успяла да изградя за себе си. Успях след седем години. Без рушвети, както ме съветваха много хора. Запознах се чрез приятели с директорката на един Дом за деца. След тричасов разговор тя ме увери, че ще направи всичко възможно да осиновя дете, въпреки че е трудно поради това, че не съм омъжена, защото е повярвала, че ще бъда една достойна майка. След девет(!) месеца ми се обади да отида да си избера дете. За новородено не можеше да става дума поради семейния ми статус. Представиха ми три деца - на 3.5 , 2.5 и 1.5 години. Аз се вцепених от жалост - не пожелавам на никого да преживява такъв момент. Бях толкова стресирана в онзи момент в дома, когато двете по-големи дечица протягаха към мене ръчички и се гушкаха в обятията ми, а най-мъничкото беше в скута на старшата сестра и само гледаше безмълвно и сериозно, че дори не запомних как изглеждат дечицата.Не дадох отговор веднага, защото под въздействието на емоциите реших, че или трябва да осиновя и трите дечица, или да се откажа, защото не можех да си представя как, избирайки едното, ще обидя и обезверя другите две. След седмица тя ми се обади да ме попита какво съм решила. В този момент изтрезнях и осъзнах, че не мога да се справя с отглеждането на три деца едновременно, а и никой няма да ми ги даде и трите, и че не трябва да изпускам този шанс. Избрах най-мъничкото детенце. Тагово директорката се засмя и каза, че е знаела от първия момент за избора ми и се е учудила защо се бавя цяла седмица, защото бъдещата ми дъщеря ме била фиксирала с поглед и направо ме е хипнотизирала. Тя вече е на 17 години. От съвсем мъничка знае, че е осиновена. Много обича, още от малка, да й разказвам как съм я избрала, как съм я завела в къщи и т.н. Тя самата в разговор на темата определя себе си като щастливо дете, за разлика от повечето си съученици с разведени родители или с родители, които имат извънбрачни връзки и децата знаят за това.
Още от самото начало отказах да се впиша в категорията "самотни майки " по простата причина, че ни най-малко не съм се чувствала самотна. По тази причина отказах и да бъда освободена от такса за детската градина - беше ми обидно. Животът ми е пълен и богат. Може би самотни майки се чувстват разведените, изоставените жени. И по този начин влияят отрицателно на децата си. Моето положение е доста по-лесно от тяхното. И не виждам нищо героично и нищо греховно в това, че отглеждам сама детето си. Чувствам се нормална майка, като всички останали.

Хей приятели! И ако това не е синхронност...
Околоседмица при нас в Бургас беше една изключително мила, симпатична и скромна сестра - Димитра Грамбелова от карловското село Куртово. Всяка сутрин танцуваше с нас Паневритмия. Още първият ден от престоя си тя ни показа една малка красиво оформена книжчица + диск към нея - 83 кратки песни, на които тя казва, че не е автор, а само смирен проводник. Към всяка песен Димитра е дала описание как и в какъв момент в нея е "дошла" поредната песен. На третата минута вече притежавах книжката, защото почувствах, че силно ме привлича. Когато отидох в офиса си, веднага пуснах диска и...полетях! Песните на Димитра са прекрасни откровения, бликащи направо от сърцето. Изпълнени са от нея акапела. Може би това, че гласът й не е школуван, прави изпълнението още по-вълнуващо. Когато преди малко прочетох тази нова тема, звъннах на сестра Димитра и помолих да представя пред вас нейните песни, както и да напиша нейния телефонен номер за тези от вас, които искат да се свържат с нея и да чуят прекрасните й песни, на което тя отговори положително и много се зарадва. Позволявам си да цитирам предговора към книжката:
"Прелитат като гълъби бели, тук на земята, да ни разкрият небесни тайни, мъдрости, истина, любов и радост, божествени повели и закони!
Началото на "Пристигането" им е 2001г., неочаквани, нетърсени, а много прекрасни.
Сутрин посрещам изгрева на слънцето на един хълм, отстоящ на половин час път от дома ми в с.Куртово, община Карлово.
Тази програма - посрещане на слънцето, изпълняване на физически упражнения, молитвен наряд и накрая Паневритмията, я прилагам от 1995г. до ден днешен. Ставам сутрин преди изгрева, изкачвам се на върха, изпълнявам си цялата програма (което ми отнема около 2.30часа) и бодра и щастлива с песните на Учителя Петър Дънов се завръщам в къщи. Така продължи до 2001г., когато една сутрин след завършване на програмата започнах да се приготвям за тръгване и запях."
Телефонът на Димитра е 0897 200 673.
Благодаря ти, Димитра!

Паневритмията ми липсва определено. Когато работя, често си пускам записа с музиката. И аз съм от морските животни . Когато играем 21-то упражнения, от около двадесетина дни интуитивно започнах да "оцветявам" някои от упражненията и това ме кара да се чувствам прекрасно, в летен тонус. Например, при упражнението "приемане на Божиите блага" три пъти изреждам седемте цвята на основните седем чакри, като мислено ги насочвам във вид на лъчи към съответната чакра, а при "раздаване на Божиите блага", при дъговидното движение на ръцете над главата, три пъти описвам дъгата, като си представям как лъчите от съответния цвят излизат от пръстите ми и чертаят последователно, цвят по цвят, дъгата в небето. Получава се нещо като
Медитация върху дъгата (Младежки Окултен Клас, 08.03.1922 ).

Паневритмията ми липсва определено. Когато работя, често си пускам записа с музиката. И аз съм от морските животни . Когато играем 21-то упражнения, от около двадесетина дни интуитивно започнах да "оцветявам" някои от упражненията и това ме кара да се чувствам прекрасно, в летен тонус. Например, при упражнението "приемане на Божиите блага" три пъти изреждам седемте цвята на основните седем чакри, като мислено ги насочвам във вид на лъчи към съответната чакра, а при "раздаване на Божиите блага", при дъговидното движение на ръцете над главата, три пъти описвам дъгата, като си представям как лъчите от съответния цвят излизат от пръстите ми и чертаят последователно, цвят по цвят, дъгата в небето. Получава се нещо като
Медитация върху дъгата (Младежки Окултен Клас, 08.03.1922 ).

Много светли личности от световната история и култура са били/са в масонската ложа. Но като гледам кои представители на българския мутренски "елит" са масони, имам чувството, че у нас влияние има най-вече тъмният вариант на ложата.

Скъпо Елфче,
Благодаря ти много за беседите . Бих искала да прочета и останалите. Опитах в "Спиралата" на Беседи, на Михаил Иванов, на Омраам Микаел Айванхов - никъде нищо.
Вместо да работя, си чета тези беседи. При втория прочит (при първия ги изгълтах като гларус) си пуснах музиката на Паневритмията в изпълнение на Стоян Димитров на акордеон. Като свърших второто четене, осъзнах, че акордеонното изпълнение ми създава френски привкус на Божествената Паневритмия - улучила съм синхрон с мястото на сътворяването на беседите. Огромно удоволствие от Хармонията между Слово и Музика. .

Скъпо Елфче,
Благодаря ти много за беседите . Бих искала да прочета и останалите. Опитах в "Спиралата" на Беседи, на Михаил Иванов, на Омраам Микаел Айванхов - никъде нищо.
Вместо да работя, си чета тези беседи. При втория прочит (при първия ги изгълтах като гларус) си пуснах музиката на Паневритмията в изпълнение на Стоян Димитров на акордеон. Като свърших второто четене, осъзнах, че акордеонното изпълнение ми създава френски привкус на Божествената Паневритмия - улучила съм синхрон с мястото на сътворяването на беседите. Огромно удоволствие от Хармонията между Слово и Музика. .

Следя тази тема от началото. Дълго се колебаех дали да се включа с мнение по въпроса. Но като виждам, че в дискусията не присъства нито една "самотна" майка, реших, че е крайно време да го направя и да споделя с вас личния си опит. Тъй като в някои от постингите има доста сериозни "изцепки". Какво е да си майка - всички жени, които имат деца, малко или много осъзнават. А дали една майка е самотна, дали се възприема като такава, според мене, не зависи от това дали е омъжена или не. Една майка може да е самотна в собствените си очи дори и със съпруг до себе си, ако той не взема участие в отглеждането и възпитанието на децата си.
Моят случай е съвсем прост и обикновен. На 32-годишна възраст разбрах, че шансът ми да родя дете е почти нулев. Тогава осъзнах, че да създам семейство чрез брак е крайно неподходящо, защото за мен семейство без деца е безсмислено. А да търся съпруг, който "да ме вземе" при това условие, ми беше унизително (точно в този момент нямах интимен приятел до себе си). Така че реших да си осиновя дете. За да спася едно човешко същество от улицата и да му предам ценностите, на които ме е научила моята майка и които и аз самата съм успяла да изградя за себе си. Успях след седем години. Без рушвети, както ме съветваха много хора. Запознах се чрез приятели с директорката на един Дом за деца. След тричасов разговор тя ме увери, че ще направи всичко възможно да осиновя дете, въпреки че е трудно поради това, че не съм омъжена, защото е повярвала, че ще бъда една достойна майка. След девет(!) месеца ми се обади да отида да си избера дете. За новородено не можеше да става дума поради семейния ми статус. Представиха ми три деца - на 3.5 , 2.5 и 1.5 години. Аз се вцепених от жалост - не пожелавам на никого да преживява такъв момент. Бях толкова стресирана в онзи момент в дома, когато двете по-големи дечица протягаха към мене ръчички и се гушкаха в обятията ми, а най-мъничкото беше в скута на старшата сестра и само гледаше безмълвно и сериозно, че дори не запомних как изглеждат дечицата.Не дадох отговор веднага, защото под въздействието на емоциите реших, че или трябва да осиновя и трите дечица, или да се откажа, защото не можех да си представя как, избирайки едното, ще обидя и обезверя другите две. След седмица тя ми се обади да ме попита какво съм решила. В този момент изтрезнях и осъзнах, че не мога да се справя с отглеждането на три деца едновременно, а и никой няма да ми ги даде и трите, и че не трябва да изпускам този шанс. Избрах най-мъничкото детенце. Тагово директорката се засмя и каза, че е знаела от първия момент за избора ми и се е учудила защо се бавя цяла седмица, защото бъдещата ми дъщеря ме била фиксирала с поглед и направо ме е хипнотизирала. Тя вече е на 17 години. От съвсем мъничка знае, че е осиновена. Много обича, още от малка, да й разказвам как съм я избрала, как съм я завела в къщи и т.н. Тя самата в разговор на темата определя себе си като щастливо дете, за разлика от повечето си съученици с разведени родители или с родители, които имат извънбрачни връзки и децата знаят за това.
Още от самото начало отказах да се впиша в категорията "самотни майки " по простата причина, че ни най-малко не съм се чувствала самотна. По тази причина отказах и да бъда освободена от такса за детската градина - беше ми обидно. Животът ми е пълен и богат. Може би самотни майки се чувстват разведените, изоставените жени. И по този начин влияят отрицателно на децата си. Моето положение е доста по-лесно от тяхното. И не виждам нищо героично и нищо греховно в това, че отглеждам сама детето си. Чувствам се нормална майка, като всички останали.

Следя тази тема от началото. Дълго се колебаех дали да се включа с мнение по въпроса. Но като виждам, че в дискусията не присъства нито една "самотна" майка, реших, че е крайно време да го направя и да споделя с вас личния си опит. Тъй като в някои от постингите има доста сериозни "изцепки". Какво е да си майка - всички жени, които имат деца, малко или много осъзнават. А дали една майка е самотна, дали се възприема като такава, според мене, не зависи от това дали е омъжена или не. Една майка може да е самотна в собствените си очи дори и със съпруг до себе си, ако той не взема участие в отглеждането и възпитанието на децата си.
Моят случай е съвсем прост и обикновен. На 32-годишна възраст разбрах, че шансът ми да родя дете е почти нулев. Тогава осъзнах, че да създам семейство чрез брак е крайно неподходящо, защото за мен семейство без деца е безсмислено. А да търся съпруг, който "да ме вземе" при това условие, ми беше унизително (точно в този момент нямах интимен приятел до себе си). Така че реших да си осиновя дете. За да спася едно човешко същество от улицата и да му предам ценностите, на които ме е научила моята майка и които и аз самата съм успяла да изградя за себе си. Успях след седем години. Без рушвети, както ме съветваха много хора. Запознах се чрез приятели с директорката на един Дом за деца. След тричасов разговор тя ме увери, че ще направи всичко възможно да осиновя дете, въпреки че е трудно поради това, че не съм омъжена, защото е повярвала, че ще бъда една достойна майка. След девет(!) месеца ми се обади да отида да си избера дете. За новородено не можеше да става дума поради семейния ми статус. Представиха ми три деца - на 3.5 , 2.5 и 1.5 години. Аз се вцепених от жалост - не пожелавам на никого да преживява такъв момент. Бях толкова стресирана в онзи момент в дома, когато двете по-големи дечица протягаха към мене ръчички и се гушкаха в обятията ми, а най-мъничкото беше в скута на старшата сестра и само гледаше безмълвно и сериозно, че дори не запомних как изглеждат дечицата.Не дадох отговор веднага, защото под въздействието на емоциите реших, че или трябва да осиновя и трите дечица, или да се откажа, защото не можех да си представя как, избирайки едното, ще обидя и обезверя другите две. След седмица тя ми се обади да ме попита какво съм решила. В този момент изтрезнях и осъзнах, че не мога да се справя с отглеждането на три деца едновременно, а и никой няма да ми ги даде и трите, и че не трябва да изпускам този шанс. Избрах най-мъничкото детенце. Тагово директорката се засмя и каза, че е знаела от първия момент за избора ми и се е учудила защо се бавя цяла седмица, защото бъдещата ми дъщеря ме била фиксирала с поглед и направо ме е хипнотизирала. Тя вече е на 17 години. От съвсем мъничка знае, че е осиновена. Много обича, още от малка, да й разказвам как съм я избрала, как съм я завела в къщи и т.н. Тя самата в разговор на темата определя себе си като щастливо дете, за разлика от повечето си съученици с разведени родители или с родители, които имат извънбрачни връзки и децата знаят за това.
Още от самото начало отказах да се впиша в категорията "самотни майки " по простата причина, че ни най-малко не съм се чувствала самотна. По тази причина отказах и да бъда освободена от такса за детската градина - беше ми обидно. Животът ми е пълен и богат. Може би самотни майки се чувстват разведените, изоставените жени. И по този начин влияят отрицателно на децата си. Моето положение е доста по-лесно от тяхното. И не виждам нищо героично и нищо греховно в това, че отглеждам сама детето си. Чувствам се нормална майка, като всички останали.