petina

Интересна историйка , а продължение ще има ли?

Тук веднага се сетих за детството на Линда Гудман азбуки А по темата за абортите, принципно съм против , но това е лично решение, всеки сам отговаря, всеки сам си преценява и си носи кармичните последици. Не би следвало да казваме ти си прав, направи аборт, или това е грешно недей. Всеки сам си преценява в зависимост от разбиранията си.

'Кристиян: А защо се получава така, защо ни е трудно да срещнем погледът, излъчващ Любов и свеждаме глава? Защо не можем да му отвърнем? Малко е извън темата, но ми е интересно да чуя мнения, случвало ли Ви се е?

Промяната води до духовен растеж, само ако ние усилено се стремим към това,ако изпитваме вътрешна потребност да се развиваме. Тогава само промяната е към подобряване. За съжаление често се получава обратната ситуация, когато човек е потънал в материята, не виждащ по далеч от ежедневните си проблеми, битовизъм, страсти, няма стимул за духовно развитие, характерът загрубява. Такъв един човек за да тръгне да се развива в положителна насока трябва да стигне един предел на отчаянието, може би, да е готов на жертви в името на промяната.

Дали я има или не незнам, важно е, че се стремим към нея

Мъчно ми стана за милия човек. Понякога една мила дума, малко внимание е нужно само за да се почувстваме щастливи. Радвам се, че има хора като тебе!

Снощи докато препрочитах "Разговорите при седемте рилски езера" попаднах на следното и ми се иска да го споделя с вас: " В Любовта има един велик закон: ако ти си позволиш да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката си Любов. ....... Истинската любов е като светлината, която те огрява, но ти не знаеш от къде иде тя. ...... Като не знаеш, ти си занят само с Любовта, а пък като знаеш, занят си с човека, чрез който иде Любовта."

Любов, Петина Да, любов Но не и в брака За съжаление е така, брака често убива любовта, превръща я в привързаност, или в най добрия случай в приятелство. Тръпката се губи някъде по трасето.

Любов, Мона ,любов .

От юни месец съм вегетарианка, преди това съм била винаги с нисък хемоглобин, виеше ми се свят въпреки , че си хапвах месо. От половин година се чувствам чудесно, голяма ми беше изненадата, когато изследванията ми показаха отличен хемоглобин!Наблягам на сурови и печени ядки , хапвам по малко ленено семе, и много суров сусам, явно организма си го иска. Така , че липсата на месо в менюто не е показателна за нисък хемоглобин и болести.

И аз забелязах, че децата се раждат все по-красиви, много лъчезарни и магнетични, с високи чела и много мъдри за възрастта си. Радвам се , че и други го забелязват, явно не си въобразявам. Светът става все по-красив , всяка една красива мисъл го променя, макар и незабележимо, но красивите мисли растат с красивите детски главички!Трябва само да помогнем на децата да съхранят тази своя доброта! Защото е тъжно, когаго красивите деца се превръщат в не дотам красиви възрастни, загубили кристалната чистота на детската си невинност, забравили някъде далеч в миналото възхитата от преоткриването на големия очарователен свят. А на въпроса на Донка незнам как бих отговорила, бих погледнала може би не чертите, а очите, често красотата е в тях и вътрешното очарование, което одухотворява погледа прави и обикновенното лице възхитително. Може би когато се даде шанс на грозния да се почувства красив и обичан, той се променя. И както казва Ина " Човешките отношения са най- голямата пластична хирургия на душата. Човешкото сърце е най добрия творец на истинската красота" " Красотата е качество на човешката душа. Когато душата се проявява, човек става красив. Красивият има особени черти на лицето, особен израз на очите. Като погледне някого, той прониква до дълбочината на душата му. В неговия поглед се крие любовта. / Петър Дънов - Философия на здравето/

Не е това ,което си мислиш, някакво екзотично цвете е , макар и малко странно, наистина.Но го избрах заради цвета му. Лилаво, клонящо към индиго е един от любимите ми цветове

Тази баба почти досущ приличаше на моята баба която почина преди 2 години. Стана ми хем тъжно, хем и много мило, гледаше ни със същата доброта в очите. Забравих да го доуточня в среднощните ми сомнамбулски изпълнения Просто ми се искаше да го споделя с някой

Ранна вечер е. Слънцето вече се е скрило зад платото, но все още е горещо. По тротоара нагоре вървят майка и малко момченце. Детето бута търкало, а майката върви замислено. От входа на къщата, покрай която минават,се подава старица с побеляла коса и сбръчкано лице. Тя едва стои на краката си, подпряна на вратата. Поздравяват се и се заговарят. Майката поглежда непознатата старица в очите и за момент сякаш времето спира. Лицето на старата жена сияе, от очите й се разлива топлина, извираща от дълбините на детски чистото й, сякаш недокоснато от времето сърце. Топлината се разлива навсясъде и расте... Обхваща всичко наоколо... И сякаш аромата на цветята от градинката става по-наситен, сякаш гласчетата на играещите наблизо деца са по-звънки,а небето по-седефено синьо и необятно! Майката и детето продължават по своя път. Но света вече не е същият. В очите на младата жена проблясват сълзи, сълзи на умиление, сълзи на благодарност.Благодаря Ти Господи за красотата! Благодаря Ти Господи за живота! Благодаря Ти Господи за Любовта!

Не гарантирам, че съм веща по въпроса, даже нямах намерение да се намесвам в темата, но ме провокира изкаването, че "прераждането би могло да се превърне в реалност за всеки". На мнение съм, че навлизането в минали животи трябва да става естествено, на един по-напреднал етап от развитието, при нужда се дава прозрение спонтанно. Това прозрение според мен е за хора навлезли дълбоко в дебрите на духовността, хора способни да понесат товара от миналите прераждания. Какъв е смисълът да връщаме лентата с кошмара отново и отново, не е ли по-добре да гледаме в бъдещето, да моделираме бъдещето. Това е нов шанс, който господ ни подарява! В тази връзка се сещам за едно изказване на Валентин Петров от темата за кармата: Тогава То има грижата за нашия живот. Посочения пример ми направи дълбоко впечатление. С какви очи бихте гледали това бебе, би ли била любовта ви всеотдайна, ако знаехте истината? Това е моето скромно мнение. Извинявам се за Сатори, че му разводних малко темата.

И аз често витая из облаците, мечтая за бъдещето, но малкото ми синче постоянно ме заземява като ме задърпа на някъде . Иначе мечтите са хубаво нещо, мечтите за бъдещето, но е важно да ги чувстваме тук и сега, да усещаме възторга от реализацията, да ги усещаме реални.

Според мен не е нужно да си обременяваме съзнанието с грешките от минали животи. Припомнянето по-скоро би ни затормозило. Мисля , че е чудесно че започваме живота с чистотата и невинноста на дете и от тук нататък да растем духовно. На чисто, без предубеждения да гледаме в очите хората около нас, с които в минали животи може би сме имали конфликти, разочарования или други някакви преживявания.

Приятел, тази идея не е лоша! Чела съм книгата, за която говориш, но не бях се сещала, че и житото и семената за покълване могат да се "обработят" както казваш и да съберат информация за нуждите на организма. Благодаря ти за идеята, може да се приложи при някои семена за покълване, но за житото специално знам, че е по добре да се яде преди да е покълнало. "Когато житото покълва, всичката му сила отива в кълна и човек не може да се ползва от силите на житото"/от "Хранене, пост и житен режим" Беинса Дуно/

Важна е както физическата красота, така и красотата вътре в нас, а така също и красотата около нас. И в зависимост от това как възприемаме света, така го и отразяваме чрез погледа, чрез усмивката, чрез излъчването. Има една мъдрост , която много ми допада: "Красотата, която виждош около себе си, е твоята красота!"

Във тази връзка ще ви разкажа една малко комична ситуация, която ми се случи наскоро в един автобус. Бяхме аз, дъщеричката ми , сестра ми и племенницата ми, качваме се в един автобус, в който няма много свободни места, по точно са разпокъсани. И докато чаках дъщеря ми да влезе на вътрешната седалка, една на пръв поглед скромна госпожа буквално ме сръга, бутна ме , вмъкна се преди мен и извика и сина си да седне до нея! В първия момент бях като цапната с мокър парцал, но после се възмутих! Никога не ми се беше случвало подобно нахалство! Наложи се четирите да седнем заедо на две седалки,/ добре че сме слабички /. Може би защото никога не съм постъпвала по този начин и за това не съм очаквала че хората може да постъпват така. Колко наивно нали! После се замислих защо точно на мен се случва това! Да не би да е някакъв вид проверка, а аз не я издържах и излязох от равновесие?! Вие как мислите? Принципно съм на мнение, че човек винаги трябва да бъде толерантен към другите, дори и да не му отвръщат със същото. Ето го отговора на въпроса ми!!! Къде беше моята толерантност! Както казва Лагорда, може би някои неща ни спохождат за да ни научат на нещо, за да изработим някои качества.

Здравейте и от мен, приятели! Да се представя и аз - казвам се Петина, на 31 години съм, от Шумен. Преди около седмица, търсейки материал за френологията, случайно попаднах при вас и от тогава не мога да се откъсна от Портала! Както каза някъде някой " отърване няма!" Много ми е приятно при вас, тъй като в ежедневието рядко имам възможност да разговарям по темите, които се обсъждат тук и това наистина много ми липсваше!

Тази молитва за любовта е вдъхновяваща, въздейства ми силно