Jump to content
Порталът към съзнателен живот

petina

Участници
  • Общо Съдържание

    54
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от petina


  1. Как различавате егоистичната от Божествената надежда в ежедневието си?

    Божествената надежда няма как да сбъркаме с егоистичната, дълбоко в сърцето си човек знае разликата. Една надежда е божествена, когато е насочена към общото благо, когато те увлича и те кара да се потопиш в нея, да се загубиш ...и просто да помечтаеш... :)


  2. Напоследък все по-често се замислям над въпрода дали правилно съм избрала професионалното си поприще и разбирам в колко грешна посока съм поела, и колко различен би бил живота ми ако правех това което наистина обичам! Истина е че доскоро не бях напълно сиурна какво точно обичам да правя. От малка ме е влечало изкуството- под различните му форми- рисуване , скулптура, на 10- 12 години обожавах да чета книги, описващи живота и изкуствата в древна Елада, Рим, Египет, с увлечение четях за Микеланджело и Рафаело. Но в крайна сметка станах икономист. И сега на 32 години разбирам , чи бих била безкрайно щастлива да работя нещо съвсем различно- ако сега тябваше да избирам професията си бих избрала ландшафния дизайн.Винаги съм обичала да рисуван но сега разбирам че една жива картина от цветя и растителност, създадена от дълбините на душата може да докосне сърцето на всеки и да го облагороди. Незнам защо споделям това, може би за да наблегна колко е важно да се обърне внимание на естествените наклонности на децата още докато са малки и ние родителите трябва да сме внимателни , да уловим влеченията на децата си.


  3. Любимата ми тема са цветята! Терасата ми е пълна с преливащи багри от розови, лилави, червени цветя- съкъзчета, мушката, петунии. Те са чувстващи същества, мисля си , че колкото повече им се радваме, толкова повече те цъфтят, сякаш искат да ни се отблагодарят за грижите и нежността с изобилието от ярките си, наситени цветове.

    , Качествено нов етап в тази насока достига Марсел Вогел...."Това е факт: човек може да общува с растителния свят и наистина го прави. Растенията са живи, чувствителни създания със свое място в пространството. Те може да са слепи, глухи и безсловесни от гледна точка на човека, но няма съмнение, че са изключително чувствителни инструменти за измерване на човешкия емоционален свят. Те излъчват енергийни сили, които са благотворни за човека. Човек може да ги усети! Те подхранват собственото му силово поле, което на свой ред излъчва обратно енергия към растението."

    А представяте ли си колко лечебно и благотворно за човека би било създаването на лично пространсто от растения, цветя, овошки, една прекрасна градина, засадена с много любов!


  4. Аз пък шапка ти свалям Blue Hawaii задето има смелостта да се изправиш и да разкажеш за своя опит, толкова различен и нов за нас. А новото и различното обикновенно първо бива отхвърляно. Този метод е малко познат, неизследвава територия за повечето от нас, затова си и неразбран. Опитът е много ценен, благодаря ти, че го сподели с нас. Намирам отговори на някои въпроси, които си задавах.


  5. Хм... добре де, как ще се познаем кои сме c024.gif Да не седнем всичките да чакаме някой а да сме си там. a136.gif

    Аз ще дойда със сестра ми, оглеждайте се за нас двете :3d_134::3d_134: Аз ще съм с кафяво яке и дънки. До довечера :3d_047:


  6. Латина

    Предлагам първо една среща в барчето, да се опознаем. Само да не е по-рано от събота вечер, дотогава съм заета. Петя, много се радвам, че и ти си на моя акъл! В краен случай може двете да се качим, може и с децата. Ама кой бяга от една прекрасна разходка?!

    Ами значи можем да обявим първа стъпка среща на шуменци в барчето, а втора поход на платото. :)

    Предложете дата и ден за първата стъпка. Предлагам мястото да е сладкарница Мики в Градската градина. Втората стъпка мога и в най-страшната виелица, мога и в пролетното слънце.

    На Микито ме устройва, особено ако съм с малкия да има къде да играе, в събота съм заета, в неделя ако искате. А пък другата седмица цялата съм отпуска и съм свободна. :) Така че вие решете кога ви е удобно. А иначе за втората стъпка съм винаги готова , и мен студа не ме плаши! :thumbsup1:

    О, не видях че сте се разбрали вече. Следобеда ще идват родителите на съпруга ми и не знам дали ще успея да дойда в събота


  7. Хе, здравейте! Скоро не съм се появявал. :D Как сте, бъбрите ли си?]

    Ха добре дошъл съгражданино :thumbsup2: С Латина ставаме трима шуменци :rolleyes: Май имаше и още някой зад кадър, който се издаде че се разхождал в градската по време на големия сняг през януари...Още малко и да вземем да си направим среща на форумците в града, а?

    Ееее, че аз не съм се крила! :3d_146: Още лятото ви се представих, че съм от Шумен. И ако има среща съм на линия :3d_137::v:

    Да се разходим в планината! :thumbsup2: И огън ще си напалим, и чай ще пием! :thumbsup: ]

    Ти на това плоско плато планина ли му викаш :hmmmmm: Абе хубаво си е!

    Ааааа, не ни обиждай платото Макс, плоско неплоско, аз много си го харесвам, и съм благодарна, че има къде да излезнем сред природата. А на Латина идеята е чудесна! :thumbsup:


  8. А ако си бил обект на подигравки като малък,заради твой недостатък и той се е превърнал в комплекс?Как бихте постъпили вие?

    Истина е, че понякога малките деца могат да бъдат и много жестоки, без да се замислят, че нараняват някого. :( Тъжно е, защото за едно дете, с неоформен още характер, което е податливо на влияние,една обида може да има огромни последствия върху крехката детска психика, могат даже да бъдат насадени комплекси от измислени или недотам измислени недостатъци, ако се акцентира върху тях.

    Всеки е изпадал малко или много в подобна ситуация. За детето е трудно да осмисли и да прости подобно грубо поведение на своите връстници. Това е разбираемо. Но дано порасналият вече възрастен да не таи омраза в сърцето си, само прошката би заздравила раната! Прошката и любовта! А когато има любов- къде са недостатъците?!

    :feel happy::thumbsup:


  9. "Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по земята, защото спасението е в нашите общи молитви."

    "Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно."

    "Трябва да проникне в нас дълбоко съзнанието да бъдем подобни на Него. Тогаз нашите богатства, сила, добродетели ще употребим за възмездие-на кого? - на нашите братя, на нашите ближни."

    Искаше ми се да напиша нещо, но се спрях, много е лично и съкровено. Затова пък пожелавам на всички нас да имаме в ръката си по една малка свещичка, да озарява и да стопля сърцата, нека всички да станем светоносци! :angel:


  10. Благодаря ти, азбуки, за чудесните песни! :thumbsup2: Не съм специалист, никак даже, въпреки че едно време пеех в градския хор,/сега гласът ми хич го няма/, но песните ти достигнаха дълбоко до душата ми, пееш с невероятно чувство! :feel happy:

    Благодаря и на бяса, вчера сутринта слушах изпълненията му/ и сега пак ще си ги пусна :thumbsup: /, и ме заредиха с много настроение и емоции. Чудесни са ,бяс! Поезията е в душата ти!

    :3d_047::3d_041:


  11. Здравей, Петра. Според мен три чаши чай на ден не биха попречили, все пак това е само чай.Житният режим го правим за здраве, който както може и до където стигне. Все ще е от полза и за тялото и за душата. :) Желая ти успех. :feel happy:


  12. Като се радвам искрено на хората, преживявам състояние на удовлетвореност, спокойствие и доброжелателство към света.

    Трябва да развием не само състраданието, но и сърадването. Все едно душата се слива със състоянието на другия човек.

    Мога спокойно да се радвам тогава на висшия свят :)

    Това е най добрият лек срещу завистта и според мен. Да се радваме на чуждото щастие и благополучие искрено, от сърце!


  13. Тази година май пропускам поста. Май се поизложих, в дните които бях планирал за поста, ме пипна вирус и насила ме принуди да се чистя :3d_008: Кашлица, хрема, главоболие и прочие, принуден да гълтам час по час сиропи, витамини... :3d_037:

    Насила ме принудиха да се прочистя чрез болест. :( Но пък мога да хапвам каквото си поискам :rolleyes:

    Е, защо, има време, февруари е още в началото :)


  14. Приятели, искам да питам, в петък на ангелската супичка слага ли се солчица? :3d_046:

    В книжката за житния режим пише, че се слага малко сол и магданоз, а преди поднасянето й се слагат лимон и черен пипер. Но аз си мисля, че черния пипер може да дразни изнежения за десет дена стомах.


  15. И аз тази година съм решила твърдо да направя житния режим. Може би ще се включа на 30. В началото на януари пробно направих режима за 3 дена. Бях отпуска. Сега като съм на работа сред колеги малко ще ми е трудно, освен да ги приобщя и тях. :D І няма да ми е трудно щом покрай мен пропиха чай и спряха цигарите :rolleyes: І. Така че с вас съм, с вашата морална подкрепа сигурна съм, че ще се справя!


  16. Събудих се снощи и не можех да заспя. В съзнанието ми се гонеха различни емоции и преживявания. Пред "широко затворените ми очи" :rolleyes: изпъкна картина: едно малко 3 годишно момиченце, с дълга руса косица, падаща на масури и бяла рокличка на цветчета подскача из селския двор. После се навежда към пътечката, привлечено от малки сини и червини цветенца. Съзерцава ги захласнато..., толкова са нежни и мънички, като нокътче! А баба Цветка току подвиква:"Ела , баба да си лопнеш". Аз тичам и сядам в престилката на прабаба ми и си хапвам от начупените в шепата й солетки. Спомних си колко слънчево беше наоколо, цветовете сякаш бяха по-ярки, по-красиви... Росата по цветенцата сякаш беше по бляскава, а листата на дърветата по сочни и зелени. Ееех, стана ми толкова топло и мило на душата. Прииска ми се отново да се върна в далечното слънчево лято от моето детство, ще ми се пак да погледна с тези невинни детски очи...

    Хубаво нещо са спомените...


  17. При нас положението е следното: аз не ям месо, а съпругът ми не сяда на масата без него. На децата съм дала право на избор, сами си решават какво им се яде. Понякога посягат към месцето, но по-често предпочитат зеленчуците и моите вегетариански бъркотийки :) , особено дъщеря ми. А малкия ми е много смешен, яде всичко, но най ми е интересно съчетанието на на месо и покълнало житце/ последното го обожава/ :) . Мисля, че има време те сами да осъзнаят дали да са вегетарианци, изборът да им дойде от душата.


  18. "Да бъдеш искрен е добре, но това не означава да удряш всекиго по главата с истината" - Парамаханса Йогананда

    Мъдрото използване на искреността включва на първо място конструктивната й - по отношение на себе си и на другите - употреба.

    Съгласна съм с Добромир. Не обичам лъжата, избягвам я, но понякога се налага истината да бъде спестявана, може да донесе много ненужно страдание. Случвало ми се е, когато казвам истина, /така както аз чувствам и виждам нещата/, да нараня болезнено някой, който не го заслужава, било ми е много мъчно след това , питала съм се било ли е нужно? И вместо да го повдигна, аз съм го сразявала. А една лъжа в случая би му дала криле да полети!

    А често лъжата е продиктувана и от страх, както казвате, но истината в някои ситуации може да доведе до излишно напрежение. От много малка си спомням, че майка ми четеше езотерична литература. А баща ми беше върл противник/ и все още е/. Той е земен човек, въпреки,че е Водолей, не вярва на нищо друго освен това, което му показват сетивата. Винаги се е опасявал, да не би аз и сестра ми да се увлечем по подобни книги, както и стана ;) / а "опасявал" е меко казано/. Като ученички трябваше тайно да четем.

    Това не е ли лъжа? И не е ли тя понякога необходима?


  19. Ех, вярно е, като снежна приказка е навън! Максим, много хубави снимки си направил на платото, не те е уплашил студа. :v:

    И ние днес си правихме снимки с децата в градската градина покрай обсипаните със скреж храсти. Децата заставаха под някое клонче и го разлюляваха и снежинките се посипваха по шапките. Голям смях беше, много емоции и за нас! :D


  20. Бих допълнила също, че грешката е това , от което се срамуваме и което не бихме искали да повтаряме/ осъзната грешка/. Така, че като допусна дадена грешка много внимавам да не я допусна отново! Останала ми е в съзнанието една мисъл, на кого беше не помня, но горе долу гласеше така: Ако допуснем веднъж една грешка, може никога да не я повторим, но повторим ли я ,ще продължаваме да я допускаме отново и отново!

×