Първият ми плах допир с учението на Дънов беше през 1992г. Бях 10 клас и книгата "Философия на здравето" ми направи дълбоко впечатление. Майка ми има 7-8 негови книги, започнах да чета някои от тях, но тогава стила на писане ми се стори малко разпокъсан и непоследователен. но няколко години по-късно отново се върнах към тези книги с голямо настървение и се чудех как не съм ги харесвала по- рано/ но всяко нещо с времето си/ . Една от любимите ми негови книги е "Разговори при седемте рилски езера"