Amitaba
-
Общо Съдържание
21 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Amitaba
-
-
Не очаквах, че разговора ще вземе такъв обрат, особено тук. Мисля, че има доста хора, които наистина имат нужда от помощ, дори и измежду тези, които са уж в "бизнеса". Предполагам и на тях не им е лесно да са заставени да просят, а някой да минава и да им взема и малкото, което са събрали.
Как да помогнем в крайна сметка?
Можеш да помогнеш само когато човекът иска помощ. Опиташ ли се да помогнеш, без обектът на "помагането" ти да е осъзнал, че иска нещо да промени или просто да бъде подкрепен, това не е помощ, а просто намеса със съмнително полезен резултат. Говоря и от опит. Познавам една жена, която в момента живее като клошар. През целия си живот е мислила само зе себе си, била е подкрепяна от децата си, не иска да работи нормална работа и да води нормален живот. Няколко години е живяла сама в общински двустаен апартамент, даден под наем на дъщеря й, а дъщерята е живяла при други хора поради невъзможност да излезе на глава с майка си. Когато накрая реши да се премести в апартамента, заедно с приятеля си, майката предвидливо продаде за жълти стотинки (при положение, че не е била в нужда и е предупредила съвсем спокойно какво смята да направи) кухненска печка, хладилник и всички чугунени радиатори от целия апартамент (на вторични суровини). Когато след това дъщерята молеше майката-клошар да си събува обувките винаги когато влиза (да чисти и дума не би могло да стане) и да не пуши в апартамента, тя, която не плащаше нито наем, нито сметки, нито дори изцяло храната си, казваше, че никой не й е казвал какво да прави и няма да се съобразява с никого. Това са само общи щрихи на ситуацията. Дъщерята и приятелят й решиха да напуснат апартамента, знаейки че това означава да плащат многократно по-висок наем, а "майката" ще остане без дом - допълнителна болка и чувство за вина за тях. Домоуправителката на входа ги разубеди. А жената-клошар, подготвяйки се за напускане, си беше намерила къде да живее - мазето в същия блок. Така й харесва. Ръка й се подава постоянно. Но тя не желае нищо да промени. Иска както досега да живее - на чужд гръб. Когато на 33-годишна възраст се развела "от пълна глупост" (според думите на дъщерята), казала на двете си деца (едното на 13, другото на 15 години): "Вие сега ако не се грижите за мен, какво остава когато остарея..."
Светът не е толкова просто устроен, колкото понякога изглежда.
-
Коя наука описва най-добре материалният свят?
Физиката. Квантовате механика като дял от физиката описва не само материалния свят, докосвайки се (засега) до много загадки.
- Математиката сама по себе си няма стойност - тя е въртене в кръг от абстрактности. Единственият смисъл да се развива и изучава математиката като наука, е за да бъде използвана за целите и задачите и в рамките на друга наука.
- Философията не е наука.
Горещо препоръчвам филма "What Тhe Bleep: Down The Rabbit Hole", може лесно и бързо да бъде свален от kolibka.com / Научно-популярни филми / Човек.
-
Само животните могат да отговорят на този въпрос
И аз мисля така.
Ако можеха да говорят обаче...
Ако можехме да ги разберем...
Здравейте!Имах преди години една женска котка с окраска ,като на тигър.Бях я спасил от глад,когато беше още малко коте.Отнесох я да живее на Панчерево.Една пролет се окоти.Криеше си малките много грижливо.Една сутрин ме събуди драскането си по вратата.Отворих и какво да видя беше донесла едно мъничко котенце.Наведох се да го погаля ,а тя изчезна .След малко ми донесе едно по едно още 4.Остави ме да си играя с тях .Дадох им мляко.Оставих ги на мира ,а тя започна по същият начин да си ги прибира в тайното леговище.
Какво мислите за постъпката й.?Къде е колективната душа ,защо другите котки не ме запознават сдецата си.?Дали мислеше тя?
С уважение :
К Петров
По-скоро е демонстрирала привързаност и доверие. Животните имат емоции и някакво ниво на съзнание. Разбират някои неща, но това не означава, че мислят абстрактно. Пък и има различни видове животни. Медузата е животно, паякът е животно, косатката е животно - не са на едно ниво на съзнание.
-
Всъщност, едва ли храненето е пък толкова важно за духовното ни развитие. Това е отиване в някаква крайност. Нито един вид хранене не ти осигурява мъдрост и познание, ако не са ти заложени априори.
Храненето е много важно и е тясно свързано с духовното развитие (както и с много други аспекти на живота).
Разбира се, че храненето не ти осигурява мъдрост и познание, но може да те държи далеч от тях.
Заложени са във всеки.
С труд мъдрост и интелект не се постигат. А още по-малко духовност.А с какво се постигат според теб? Може би с пари?
-
Споделено в един форум:
"Трябва да се прави много голяма разлика между "Медитативни техники" и самата "Медитация". Медитацията е неподлежащ на контрол процес. Тя настъпва спонтанно, като съня. Медитативните техники са тези които се стремят в далечно бъдеще да доведат до състояние на медитация, но те нямат общо със самото явление медитация. За съжаление на запад и у нас Медитативната техника се слага в категория Медитация и това внася голямо объркване и неразбиране в хората. Иначе, във всеки курс по Йога или книга издадена на БГ, Руски или Английски, могат да се намерят описания на Медитативни техники, но в книга е невъзможно да се опише самата Медитация.
Подчертавам, Медитация не е да си представяш птички, пчелички, красиви полянки, цветенца и др. Тя не е каквото и да е емоционално състояние. Тя не е да летиш в облаците. Тя не е да изпаднеш в транс. Тя не е да започнеш да дремеш. Тя не е да заспиш."
http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Num...n/0/page/0/vc/1
-
Медитацията е безволево свързване с определена област от астрала, която е синхронно свързана с теб / отговаря на вътрешното ти вибрационно състояние/. Ако си постигнал едно известно вътрешно изчистване и съответно по-висока вибрационна стойност се свързваш с определена лока/зона/ в по-висшите слоеве на астрала, където няма от какво чак толкова да се пазиш. В обратния случай обаче никакви защити не ще ти помогнат ефективно.
Това и аз съм го чела за навлизане в по нисши астрали, но все пак би трябвало да има различни методи за защита, било то и метода да представлява просто повишаване на вибрациите. Ако приемем, че няма ефективна защита, тогава какво е решението? Човек да не започва да медитира преди да се изчисти вътрешно?
1. Медитацията не е нещо, което се прави.
2. Ако човек не е достигнал определено ниво на чистота и спокойтвие, медитацията просто няма да се случи.
3. Това с астрала не е медитация.
4. Да не медитираме преди да сме се "изчистили" напълно е като да не влизаме във водата преди да сме се научили да плуваме. ?!?
5. 1, 2, 3 и 4 са мнения.
-
В темата за филми, видях че се споменава за филма "Тайната". И мен ме впечатли доста, но предимно ме накара да се замисля.
Малко увод за тези, които не са гледали филма. Става въпрос за силата на мисълта. Целия филм прокламира как трябва да ползваме силата на мисълта си, за да получим здраве, пари и въобще каквото си поискаме. Разбира се всичко е представено много положително, доста хора приказват как са успели да получат в рамките на няколко месеца или години, всичко което са искали.
След като гледах филма, бях доста въодушевена от идеята, но не след дълго ме налегнаха дълбоки съмнения. Как знаем какво заслужаваме да имаме? Дали това беразборно поръчване на неща, няма да ни се върне в някой друг живот?
Как мислите? Добре ли е човек да ползва силата на мисълта да изпълнява желанията си и мечтите си? Какви могат да бъдат последствията от всичко това? Ползвали ли сте силата на мисълта, за да получите нещо желано?
Аз също гледах филма скоро. И също като теб си зададох тези въпроси. Все пак да имаш много пари и хубава къща е нещо приятно но не непременно необходимо за духовното израстване. На пръв поглед изглежда съмнително - е, добре, ще привлечеш желаното в живота си, но какви ще бъдат последствията?
Ето отговорът, както аз го виждам: Нищо от това, което имаме или нямаме в живота си не може да е добро или зло само по себе си. Ето, всички ние имаме достъп до интернет, но всеки сам решава как да го използва. Т.е. едно нещо е добро, ако е използвано правилно. Ако човек не пренебрегва духовните си потребности, каквото и да има - той го е заслужил. Дава се на този, който не е привързан и зависим от това, което има. Започнем ли да се привързваме много и да претендираме - в грешка сме, и ако не се осъзнаем и променим - загубваме това, което сме "имали".
За всяко благо, което имаме в живота си, е нужна енергия - като започнем от здравето и стигнем до взаимоотношенията. Тази енергия получаваме, когато отдаваме енергия. Един начин е да подпомагаме чисто физически някого. Друг, по-фин начин е... благодарността. Благодарността е форма на любов. Когато благодарим, ние обичаме, излъчваме любов. Неслучайно във филма се набляга така силно върху благодарността като условие за просперитет. Когато си доволен и благодарен, ти си в едно състояние на духа, което привлича благоприятни условия и имаш правото да получиш нещо конкретно, ако си го пожелаеш. Ако си постоянно раздразнен, мърморещ и недоволен - колкото и да визуализираш и да си самовнушаваш - гаранция, че нищо няма да получиш. Самото ти състояние на неудовлетвореност и мрачност, ще оформи условия на мизерия и нищета около теб.
Филмът просто насочва към това как действат някои закони във Вселената и колко е важно да разберем, че от нас самите зависи как ще живеем. Тук не става дума да си поръчаш нещо и да чакаш да си го получиш. Не. Идеята е да станем по-обичащи. Благодарният човек е обичащ човек. И резултатът е благополучие. Дълго време човечеството се е лутало и едва сега хората осъзнават, че те са творци на живота си - истински вълшебници. Може би вече сме дотатъчно зрели за да поемем тази отговорност - да бъдем съзнателни творци на собствената си реалност. И все пак винаги остава нещо загадъчно, нещо, което не е в наша власт, нещо, което ни превъзхожда по мъдрост и величие, нещо, на което да кажем: "Да бъде твоята воля!" И да знаем, че това пожелание е най-доброто за нас. А иначе имаме право да си играем и да експериментираме, защото животът е и игра.
-
Винаги е добре, когато имаш повече да дадеш от себе си или са дариш средства, за някоя добра кауза. Както е казано" По щастлив си когато даваш, а не когато взимаш". Предполагам, че 10% от доходите са разумна сума, която да се дари. А за това парите връщат ли се при теб, ако ги дариш съм сигурна, че е така. Пробвайте да дадете последните си пари на някой и ще видите, че те отново ще се върнат при вас по - някакъв начин. Вярно е че човек трябва да преценява и къде и за какво да даде тези средства.
Миналата година 5 пъти в рамките на няколко седмици ми се случи да намеря 2 лв. Не знам какво значи това, но е изумително. Веднъж бяха точно на съседната пейка до тази, към която съм се бяхме запътили в парка - при случаен избор на пейка сред десетки такива. Единият път пък банкнотата плуваше в морето - видях я точно пред мен. Във всичките 5 случая приятелката ми беше с мен.
Случвало ми се е да си намеря и 20 лв на улицата, точно когато се бях запътил към едно място, и си мислех как след сбирката ще дам 2 лв за касичката.
Замислял съм се за тези случаи с двулевовите банкноти. Често се случва, когато някой на улицата ми иска пари, да му дам. Това не са неща за изтъкване и разказване, но ето един интересен случай: Излизах и носех торба с боклук за изхвърляне. И до контейнера за боклук видях един циганин, на около 30 години. Попита ме дали имам някакъв стар панталон или други стари дрехи. Нямах такива, които да му дам. Заговорихме се и от дума на дума той сподели, че има малко дете, а жена му е починала скоро - показа ми и снимка. Не знаех дали всичко това е вярно, защото съм срещал какви ли не хитреци, но със сигурност знаех, съдейки по дрехите му, че живее бедно. Изглеждаше искрен. Казва: "Седя там на бордюра и не знам какво да правя, и ми тече вода от очите. Нямам пари, а детето ме чака вкъщи." Имах в себе си 20 лв на цяло и никакви други пари - дори сотинки нямах. След като си поговорихме, казах му да изчака и отидох в близкия магазин. Купих две хубави вафли и му ги дадох - една за него и една за детенцето, и му дадох още 2 лева. Той беше толкова радостен и благодарен - стопли ми се сърцето. Случвало ми се е да видя истинска благодарност в очите на хората - дори и за отстъпено място в препълнения влак.
В София има и много професионални просяци, които когато им дадеш пари, личи как се радват, че са те изработили, особено ако им дадеш повече.
Неописуемо е усещането да нахраниш някой гладен или да стоплиш някой премръзнал. Понякога, когато се храня с благодарност за вкусната трапеза, си представям колко хубаво би било на някой много гладен човек, ако седне да се храни заедно с нас.
Сещам се за думите на Петър Дънов, цитирам по памет: "В бъдеще ще обичате хората за това, което можете да им дадете, а не за това, което можете да вземете от тях."
-
Като се добави и вероятната възможност някои съфорумци да се представят за такива каквито не са в действителност, ще е интересно за четене.
Едва ли някой го прави. Много усилия изисква да се правиш на какъвто не си и да поддържаш един фалшив образ. По-скоро някой, които в "реалния" живот несъзнателно поддържа някакъв вече изграден образ, което му коства много усилия и отнема много енергия (възможни причини - ниско самочувствие, желание да се покажеш еди какъв си, да бъдеш какъвто "трябва" или смяташ че се очаква от теб да бъдеш, натиск на близкото обкръжение да продължаваш да следваш същата линия на поведение и т.н.), в един такъв форум, където няма съвсем директен контакт с другите, би се чувствал свободен да експериментира с нови модели на поведение, с търсене и намиране на едно ново себевъзприемане, което постепенно би могъл да пренесе и в други сфери от живота си. Т.е. тук е по-лесно да бъдеш какъвто искаш да бъдеш, а ако навън си различен, по-скоро онова е "фалшивото" - просто там има много повече фактори, с които да се съобразяваш.
Но мисля, че и тези случаи са редки. Най-често тук сме това, което сме и другаде.
Между другото, кой знае "какъв е в действителност"?
-
А за хората, работили в кланици, може да отидат да поработят в Нестле (кат мен), после няма да искат да хапват шоколад с години
В хранителния 'бизнес' винаги си има малки тайнички, малки заобикаляния на стандартите и нормите. Това не значи, че трябва да спрем да живеем, нали Мура, я издай малко тайни за шоколадите и мурите... Ти хапваш ли шоколад?
-
Хубаво си го пишеш и си го мислиш, но доколко си права?
И доколко, по-бавната усвояемост на месото/понякога/ е вредна? По-бавна в сравнение със...?
Бързо усвояващи храни са и junk-foods(например, хамбургерче с картофки), като при тях, най-полезното е месото, точно заради по-бавното му усвояване.
До голяма степен, затлъстяването се дължи, точно на прекаляване с Други храни, различни от месо.
Не за друго, защото усвояемостта на протеина е максимум до 50гр. на хранене, а другото отива ...навън.
Докато при консумация на въглехидрати - прекомерна консумация, остават глюкозни запаси, които са най-добрия стимулатор на затлъстяването. Особено при бързоусвояеми храни, които са с висок гликемичен индекс, явлението е налице.
Всъщност, понеже споменаваш притъпяване на съзнанието, защо не направиш един експеримент - изкусай 1/2 буркан пчелен мед.
Несъмнено, този продукт е с много бърза усвоямост. Много по-бърза от което и да е месо.
После, можеш да напишеш, какви резултати е дал нашият малък експеримент. Доколко си почувствала притъпяване, доколко изостряне и бодрост.
Не разбирам, какво толкова му се плашите на месото. Понякога по цяло кила изяждам на ядене и нямам оплаквания.
И всъщност, някои смятат, че точно месото е дало тласък на човешката еволюция.
Някога, някъде, един вид маймуни е започнал да ловува. Това е подсигурило достатъчно хранителни запаси, накарало ги е да Мислят, осигурило им хранителн източник, който е надежден - направило ги по-умни и по-силни физически. Така се появили нашите прадеди.
Може би е само теория, а може би не.
Ще се опитам да отговоря по реда на въпросите, които засягаш.
Хамбургерите не са бързоусвояема храна. Може би са бързопоглъщаема, но не и бързоусвояема.
Точно защото усвояемостта на протеина е малка (може би 50 г на ден, не на хранене) не е нужно да поглъщаме големи количества проетини, дори е твърде натоварващо за отделителната система.
Пчелен мед консумирам почти всеки ден, но не по 1/2 килограм.
Да знаеш, че от един път не става. Пробвай 6 месеца да се храниш различно (възниква въпросът как, ама става вече много сложно) и тогава със сигурност ще усетиш разлика.
Хм... Казваш, че месото е направило маймуните по-силни физически. Дали защото хората все още го консумират обгорено или обварено
са толкова болнави в днешно време? И доста по-слаби физически от същите или по-малки по размер маймуни. Едва ли месото е фактор тук. Пък и като се замисли човек, конете, биволите, носорозите, слоновете... хич не са слаби, а мръвка не щат и да помиришат.
П.П. А за прекаляването с храните - месни или немесни, и затлъстяването... какво общо има с яденето или неяденето на месо? Който е курдисан да преяжда, ще го прави, докато не се осъзнае.
Въздържането от храна, когато нямаш нужда от нея, е едно от най-мъдрите неща на този свят.
-
@Amitaba, да, не сме хищници. Всеядни сме
Ако бяхме хищници, щяхме да се храним само с месо.
А за хищниците и потните жлези съм писала заради разни абсурдни твърдения, които прочетох по-горе.
Здрасти, Мура!
Да, не сме хищници и е неуместно да бъдем сравнявани с тях по анатомия и физиология.
Вероятно изглеждат абсурдни такива твърдения, но хората просто споделят опита си. Аз мисля, че по-скоро е вярно това за миризмата.
Да, човекът не е тревопасно същество, нито хищник, а всеядно, но месото е една твърде тежка храна, която държи човек в едно притъпено състояние на съзнанието и не е подходяща за хората, които продължават да еволюират. Агонията на умиращите животни, пренесена с месото, създава емоционален, умствен, физически и душевен дискомфорт у човека, който е много по-фин и чувствителен за тези неща от лъвовете например.
-
Да ям диня се сетих чак към 17 часа (сутринта изядох обичайната си праскова за закуска), а за цигарите се сещам по-честичко. Преди 7-8 години пазех диета по метода на Лидия Ковачева. Три пъти по 22 дни и два пъти по 10 дни в разстояние на година и половина. И нямах проблеми с неяденето. Като се има предвид, че продължавах да готвя за семейството си. Само като реша да не ям и вече ми се отяжда.
А с цигарите се тормозя доста повече.
А съм отдавна и достатъчно мотивирана да ги откажа. Доста цигари прескочих днес, но не е достатъчно. До сега съм изпушила 7 1/2. Може би ще успея напълно през отпуската от 9 до 16 септември. Ще бъда за една седмица в чужбина на гости на възрастни роднини, които не само че не пушат, а и никога не са пушили. Преди 18 години бях в тогавашната Западна Германия за 11 дни. Тогава пушех по една кутия дневно. Носех си 1 картон (10 кутии), изпуших само 1 1/2 кутии, защото просто на повечето места не се пушеше и си позволявах само късно вечер в хотелската стая по 2-3 цигари късно вечер.
Ако приемаш съвети, ще ти предложа следното:
Опитай се по-често да мислиш за нещо друго, различно от пушенето и цигарите, въпреки че не е лесно. Просто когато се хванеш, че мислиш за това, насочи вниманието си към нещо друго. Няма значение дали мислиш за пушене или за отказване на цигарите - и в двата случая вниманието ти е в същата посока - цигари. А колкото повече мислим за нещо (независимо дали го оценяваме като добро или лошо), толкова по-силно го привличаме в живота си, особено ако влагаме и емоция.
Успех!
-
Първото най-странно нещо, което прочетох беше, че хората, ядящи месо миришели. Това не знам на каква основа се базира, но логиката, че в природата хищниците 'миришат' е смешна. Ако въпросния форумец по-активно се поинтересува от реалното положение на нещата, ще разбере, че един от най-ловките хищници в природата - котката, има само няколко потни жлези и е практически е сред най-немиришещите бозайници. Дори има голяма природна логика в това - хищниците се нуждаят от незабележимост, от това да не могат другите животни да ги видят, помиришат, усетят. Има различни начини, по които са еволюирали, за да станат по-малко 'видими' за тревопасните бозайници. Който се интересува - може да прочете.
А и който ми каже, че една крава или оФсЪ не миришат - ще го заведа лично
Пък и те някои мухи неслучайно са кръстени 'конски' 
Може би това, че хората също имат много потни жлези и излъчват миризма, е едно доказателство, че не са хищници...
-
Току-що улових в мрежата нова тема - лятно-есенно динено пречистване от утре. Мисля, че ще помогне против цигарите. Да вземем да пробваме, а?
Да!
Нека кризата, свързана с очистването, не те притеснява. Даже е добре, че не ги спираш изведнъж. Тялото има нужда от време да се приспособи и да се поизчисти от натрупаните отрови, а както виждаш, то започва да се чисти веднага щом му се даде шанс. Известно време ще е така - отровите, натрупани и складирани в тъканите, преминават в кръвта, за да се изхвълрят навън.
Имаш пълната ми подкрепа. Не се отказвай лесно!
-
Какво има да се мисли - има толкова болни деца, които умират поради недостиг на средства. Всичките до стотинка бих ги дала на тях, без да се двоумя. Пазарното мислене не е моето мислене, не че не го мога.
Прави ми впечатление следното:
Когато е наужким, почти всички са убедени, че биха раздали всичко - до последната стотинка, за някоя благородна кауза. Защо тогава хората, които имат толкова (а и повече) пари, не го правят? Според мен те не са по-различни от другите. Разликата е в това дали само си представяш какво ще направиш, ако имаш еди колко си пари, или реално разполагаш с парите. Колкото по-малко вярваш, че е възможно да ги имаш, толкова по-"щедър" си в мислите си. Но когато реално имаш тези пари, по съвсем друг начин оценяваш нещата, особено ако доста си се потрудил, за да ги имаш. Дори когато даваш нещо за благотворителност, ще се постараеш да се увериш, че наистина има полза, а няма просто да ги дадеш без да те е грижа дали някой ще ги отклони за себе си.
Ако аз имах 10 млн лева, щях да имам повече свободно време. Вероятно бих насочил вниманието и усилията си към подпомагане на проекти, свързани с новите дечица, които растат. Те имат нужда преди всичко от разбиране, защото повечето от тях наистина са различни... Например идеята за вегетарианска детска градина много ми харесва. А и една не е достатъчна.
И... ако имам толкова пари, вероятно ще се грижа за много дечица
като част от моето семейство. До стотинка със сигурност няма да ги раздам, освен ако не е наложително, защото това би ме лишило от възможността да продължавам да благотворя - с много любов и благодарност. Щом толкова пари са дошли при мен, може би е време да поработя, както си знам, а не да бързам да се освободя от тях... и после да прекарвам/пилея времето си работейки за благото на някой шеф-бизнесмен с дейност, съмнително полезна за обществото от духовна гледна точка.
-
Щом видях въпроса мислено веднага похарчих парите? Ама секунда не се поколебах.
Имам една много грандиозна Мечта!(като казвам "грандиозна" разбирайте грандиозно грандиозна).
Мечтая си някъде в България да построя... ГРАД! Разбирасе не обикновен град, а град на културата(нещо като НДК само че НГК). Ще го нарека Градът на Слъцето(възможни са вариации: на Културата, на Изкуството, и тн.). Градът ще бъде спираловиден, на върхът му ще се намира главния дворец пред който ще има огромен площад. На площада ще се провеждат големи празнества(може да се танцува и паневритмия например). Надолу по спиралата ще има например изложбени зали, концертни зали, театри, кина. Може да има различни видове училища(напр. художествено, танцувално, училище по философия и каквото друго се сетите). В Града на Слъцето ще се събират учени, артисти, музиканти, художници, обикновени хора. След време града ще стане културна столица на България, а защо не и на Европа.
Ех, много се размечтах ама нали имам 10 милиона. Дано само да ми стигнат!
Поздрави
Ар
Сещам се за един друг спираловиден град. Той е в Индия и е наречен Ауровил - Град на Зората.
Ето:
http://www.auroville-international.org/avibu/adream.html
http://www.auroville-international.org/avibu/charter.html
http://www.auroville-international.org/avi...ingsfromav.html
-
Започнах да пуша, защото ми беше интересно какво е да ти се пуши, какво е усещането като пушиш, виждайки някои хора с каква наслада дърпат от цигарата. Около две години съм пушил без намерение да отказвам цигарите - по 10-15 цигари на ден. След това в продължение на може би 6-7 години продължавах да пуша, но по-малко, с намерението и в опити да спра съвсем.
Отказах цигарите... трудно. Едно от нещата, които много ми помогнаха, беше това, че си казах: "Трябва да мисля за себе си като за непушач, а не като за пушач, който отказва цигарите." Започнах да си въщам онова себеусещане, което имах преди да пропуша, усещането на непушача, за който цигарите са нещо, от което никак не се интересува. Когато промених тази вътрешна нагласа и настройка, вече беше много по-лесно.
-
А какво пречи на учителките и лелята в групата да се съобразят с желанието на детето или на родителите- детето да не консумира месо?Вярно, че яденето е сготвено с месото, но мисля че все пак е нещо да не се изяде мръвката или кюфтето.Не съм вегитарианка, затова ви моля да ми кажете, "здравословен" ли е сосът, когато в него е вряло месо? Ако не е толкова важно, мисля че проблемът на всички родители вегетарианци може да се реши с индивидуалното хранене на детето в групата. За това е необходимо само доверие в персонала, че ще спази уговорката с родителите и детето.
Пречи им липсата на съзнание за нещо по-важно от това колко струват доматите и какво ще е времето през уикенда.
Някъде четох, че когато се варят зеленчуци, е по-добре да се консумира водата/бульона, а самите зеленчуци (остатъците от тях) може да се изхвърлят, но определено само водата е по-полезна отколкото само сварения зеленчук без водата. Така е, защото ценните вещества преминават във водата - алкални соли, минерали, дори въглехидрати и т.н.
Когато се вари месо обаче, по-добре е да се консумира месото без водата/бульона, отколкото само водата. Пак по същата причина - при варенето концентрацията на отрови в месото е намаляла за сметка на водата, в която е вряло. Така че топенето на соса около мръвката, както аз правех неохотно в детската градина, защото нямаше друго на масата, а ме караха да ям, не е нкакво решение на проблема. Пък и всеки, който не е ял месо поне 1-2 месеца, може отлично да усети тежката миризма на ястието, в което има месо, така че трудно ще се излъже.
-
Законът и всички разпоредби са едни и същи за държавни и частни.Всяка програмна идея се защитава на едно място - МОН.
Този който се осмели да се справи с "тях" бързо е поставен "на място"- просто те всички се "справят с него". Не ме питай как, защото на гърба си изпитах много и разнообразни човешки техники .
Здравейте!
Поздравявам ви, форумът е чудесен!
Темата за вегетариански детски градини за мен също е много актуална, макар че все още не съм родител. Да, трудно е да се преборим с инерцията на цялата "система", но самият факт, че такава тема е отворена и се обсъжда, вече е начало на реализирането и.
Преди 20-30 години никой не се е замислял, че някои деца може да имат нужда от вегетарианска храна. Много хора споделят, че като малки не са обичали да ядат месо и са се отвращавали от него, но са били насилвани - с несъобразяване и игнориране на нуждите им, с убеждаване, че месото е храна, при това жизнено необходима и т.н. Сега, когато тези деца вече са възрастни и активно участват в обществения живот, ситуацията е по-различна. Все по-вече хора се объщат към по-чист начин на живот и не след дълго във всички сфери на обществото ще има достатъчно светли и будни хора, за да се реализират такива идеи с лекота.
Нека обръщаме вниманието си към нещата, които искаме, а не към нещата, които смятаме за пречки, защото накъдето е насочено вниманието, натам отива и енергията. Да не храним "проблемите", концентрирайки се върху тях!
Самият аз никак не обичах месо като малък, а от пилешки кожички, от тлъсти мръвки, дори от прясно мляко ми се повдигаше. После се научих да ям всичко. От няколко години месото е нещо, което консумирам много рядко.
Днес (
всъщност вчера, нощните смени малко изместват представата за "днес") реших, че повече месо няма да ям. Това беше и деня, в който се регистрирах в този форум/сайт.Тук наистина има много светли и осъзнати хора.
Благодаря!
Колко често да ядем месо
в Храни - полезно и вредно
Добавено · Редактирано от Amitaba
Привет!
Не смятам, че, от по-висша от обичайната човешка гледна точка, убийството на животно за храна е престъпление. Нито че някой отмъщава - това също не бих приел за Принцип в Природата. Кармата не е закон за отмъщение за извършени престъпления, а закон за понасяне върху себе си резултатите от това, което причиняваме другиму. Така се и учим. "Престъпление" и "отмъщение" са категории, отразяващи нашето (човешко) непълно и пристрастно виждане на нещата.
Колкото от ползата от яденето на месо - може би през миналите хилядолетия е било "полезно" като вид/раса/цивилизация да паднем толкова ниско - това е част от придобиването на опит и израстването ни и е толкова полезно, колкото атеизмът, войните и всички заблуди, през които сме преминали, придружени от съответните страдания. Но сега нещата вече не стоят така. Време е да изплаваме от мрачните дълбини и това постепенно се случва.
Хрумвало ли ти е следното:
Христос не е имал нужда да употребява каквато и да е храна. Не е имало смисъл да го демонстрира - това не е било възможно за хората около него и следователно е било безполезно да знаят. (Ако го е бил показал, кой знае в следващите векове колко християни са щели да умрат от глад в усърдието си.
) Ял е, с каквото са го канели, за да бъде съпричастен и да не ги обърква. При това положение, съвсем безсмислено би било да яде едни храни, а други да отказва. 