Здравейте отново. Хиляди благодарностти на Донка за "диагнозата", която постави на дъщеря ми. Много мислих върху Вашата теза, Донка, в последните няколко дни, опитах се да разбера позициите на детето кое е "правилно" и кое "не' според нея, кое е "добро", кое "лошо". Едва ли една седмица е период, за който мога да разбера отговорите, но установих, че тя наистина възприема "неслушането" като нещо грешно и неправилно, а не като опитност и любопитство, както го определям аз. Без да имам претенциии, че съм изчистила "проблема", ще споделя една случка от днес и как реагирах. Бяхме на семейно парти от компанията, в която работи съпруга ми, имаше десетки деца и недостатъчно катерушки и люлки за всички, което естествено можеше да провокира конфликт между децата. Още с влизането започнах да подготвям детето, казах й: "Виж колко много деца има тук, не е ли чудесно, че ще намериш много нови приятели" и др. подобни този път не започнах с уговорките от типа "Няма да удраш децата, нали", дори не го споменах. Останахме четири часа, като през цялото време тя се забавляваше и общуваше с децата, без каквито и да е опити да посегне на някое дете. Наблюдавах я внимателно и в моментите, когато някое дете се завъртеше покрай нея с идеята да я измести от люлката, или моментната й занимавка, тя вместо да го нападне като друг път, се опитваше да се запознае с него. Това ми подсказва, че може би съм на прав път, времето ще покаже. Но май наистина като се опитах да и покажа "доброто" в "лошото" тя промени реакцията си. Преди тя възприемаше тези деца като "натрапници", които й пречат да се забавлява, а днес ги възприе като "приятели". Всъщност може би и грешката е у мен, май съм позабравила какво е да си дете, не че не съм общувала с детето си, но повече с четене на книжки, рисуване, писане, но тези дни се повдетиних с нея, скачах на дама, на въже, въртях обръч, позабавлявахме се по детски и беше чудесно. Тя ми припомни какво е да си жизнерадостен и свободен, май тези чувства ги бях затрупала под ежедневните проблеми. За пореден път се убеждавам, че няма нищо случайно, и че всяка среща и случка е урок, но това е друга тема...
С обич и благодарност.