Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Зорница

Участници
  • Общо Съдържание

    5
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Зорница

    Житен режим 2008

    Здравейте и от мен За първи път правя режима, започнах от 30.01.2007г. или днес ми е 9 ден. Чувствам се отлично, много по - лек е от други режими, които съм правила и не ме затрудни особено, утре ще отпоствам с ангелска супа. Водата, която пия е с добавен клиноптилолит + любов + благодарност, е не е като изворната, но вкусът й е подобен По отношение на житото и аз се чудих какво да е грухано или не, защото прочетох различни становища, та започнах с грухано първите дни после минах на "живо", и двата варианта ми харесват обичам жито под всякаква форма, дори и сурово Благодаря на всички Ви за чудесния форум, рядко споделям, но пък редовно чета.
  2. Здравейте отново. Хиляди благодарностти на Донка за "диагнозата", която постави на дъщеря ми. Много мислих върху Вашата теза, Донка, в последните няколко дни, опитах се да разбера позициите на детето кое е "правилно" и кое "не' според нея, кое е "добро", кое "лошо". Едва ли една седмица е период, за който мога да разбера отговорите, но установих, че тя наистина възприема "неслушането" като нещо грешно и неправилно, а не като опитност и любопитство, както го определям аз. Без да имам претенциии, че съм изчистила "проблема", ще споделя една случка от днес и как реагирах. Бяхме на семейно парти от компанията, в която работи съпруга ми, имаше десетки деца и недостатъчно катерушки и люлки за всички, което естествено можеше да провокира конфликт между децата. Още с влизането започнах да подготвям детето, казах й: "Виж колко много деца има тук, не е ли чудесно, че ще намериш много нови приятели" и др. подобни този път не започнах с уговорките от типа "Няма да удраш децата, нали", дори не го споменах. Останахме четири часа, като през цялото време тя се забавляваше и общуваше с децата, без каквито и да е опити да посегне на някое дете. Наблюдавах я внимателно и в моментите, когато някое дете се завъртеше покрай нея с идеята да я измести от люлката, или моментната й занимавка, тя вместо да го нападне като друг път, се опитваше да се запознае с него. Това ми подсказва, че може би съм на прав път, времето ще покаже. Но май наистина като се опитах да и покажа "доброто" в "лошото" тя промени реакцията си. Преди тя възприемаше тези деца като "натрапници", които й пречат да се забавлява, а днес ги възприе като "приятели". Всъщност може би и грешката е у мен, май съм позабравила какво е да си дете, не че не съм общувала с детето си, но повече с четене на книжки, рисуване, писане, но тези дни се повдетиних с нея, скачах на дама, на въже, въртях обръч, позабавлявахме се по детски и беше чудесно. Тя ми припомни какво е да си жизнерадостен и свободен, май тези чувства ги бях затрупала под ежедневните проблеми. За пореден път се убеждавам, че няма нищо случайно, и че всяка среща и случка е урок, но това е друга тема... С обич и благодарност.
  3. Благодаря на всички Ви за съветите и разбирането, наистина ми помогнахте. Аз също доста помислих и внимателно наблюдавах, и се опитвах да преценя ситуацията от нейната позиция и осъзнах доста неща. В предисловие искам да обясня, че и двамата със съпругаме гледаме на нея като на равен. Отношенията ни с нея не са от позицията "аз съм големия, ти малката и така трябва, защото аз така съм решил", а напротив - отнасяме се с уважение към нея и й даваме възможност да избира почти за всичко което се касае до нея, като започнем от обличане, хранене, мебелите в детската стая, игрите, свободното време и т. н. Не й се налагаме, а разговаряме, казваме кое е правилно според нас, но избора го прави тя. Може би по този начин в нея сме изградили чувството, че нещата трябва да са такива каквито тя иска да бъдат, предполагам така е и с другите деца, и когато тези два свята се сблъскат се поражда конфликт. Тя обича да се налага в игрите си и явно когато от другата страна няма съгласие се опитва да наложи своето със сила. Опитвам се да й обясня позицията и на другото дете, и как могат просто да редуват игрите. Дали в стремежа си да бъдем добри родители и да мотивираме у детето си инициатива не сме създали един малък диктатор... Определено тя не се опитва да нарани другото дете, не желае да му причинява болка, по скоро действа на принципа "щом нещата не стават, както аз съм решила, то тогава няма да играя с теб". Като се замисля и аз като дете съм реагирала така, но с времето осъзнах, че всеки човек в своя вътрешен свят се мисли за най - добрия, най - правия, най - можещия и спрях да налагам своята позиция на всяка цена и уважавах чуждата. Може би и на нея и предстои да усвои този урок. Все пак тя е още дете и май наистина драматизирам. Благодаря на всички Ви. От много време следя с интерес форума и винаги съм намирала отговор на търсенията си, пиша за първи път и отново намерих подкрепа. Възхищавам Ви се, за това което сте, всички вие сте мои учители, по моя път. С обич и благодарност.
  4. Все си мисля, че като я обградя с много обич и я възпитавам в любов към Бог и хората, това ще ги израсте. Винаги и казвам и показвам любовта си, вссе още спи при мен, защото има нужда да се гушка, опитвам се да и отделям внимание да разговаряме. Не мисля че и липсва обич, тя самата казва "Мама ме обича дори когато не слушам". Значи е осъзнала че я приемам такава каквато е и я обичам такава, всеки път когато постъпва по този начин я карам да се молим заедно, опитвм се с думи да я поставя в ситуацията на потърпевшото дете, но тя все още продължава да го прави. Трябва ли да я набия за да разбере позицията на потърпевш? Търся причината във себе си, да не би аз да бъркам някъде. Тя е изключително сетивна, когато съм притеснена или изнервена винаги ме отразява и се държи грубо, тя ми е като барометър за емоциите, и в такива случаи преразглеждам поведението си, моля се и се опитвам да се успокоя, това успокоява и нея, но когато отразява други хора не мога да ги накарам да постъпват като мен. Винаги я съветвам вместо да защитава територията си толкова агресивно да приобщи детето и да си спечели приятел, и когато разговаряме всичко е ок, но в реални ситуации не. Към мен и баща си не проявява такава агресия, проявява я предимно към деца, а понякога и към баба си и дядо си. Аз не ям месо, но тя яде, почти съм го ограничила и него в менюто й, и гледам да я храня прдимно с подове и заленчуци, понякога и позволявам сладолед и шоколад. Не се сещам какво друго да приложа, моля ви посъветвайте ме. Как е възможно едно дете, корто иначе обожава растенията и животните, дори се извинява на дърветата, и ги целува когато някое другарче откъсне клон, едно толкова обично и добро дете в определени ситуации да се държи толкова агресивно и като някое "диво животно" да се впуска да защитава територията си.
  5. Здравейте, надявам се да ми помогнете в търсенето на причината за агресеята при децата. Имам дъщеря на 5 год. тя е слънчево и добро дете, но по отношение на другите деца понякога проявява агресия, и то без видима причина. Например вчера имаше рожден ден, празнувахме го в детски център, докато си играеше с децата - гости проблеми нямаше, но след като изтече резервираното време аниматорите пуснаха и други деца в детския кът. Тя явно се почуства застрашена за територията си и реакцията не закъсня - започна да удря и бута децата не- гости, като обясни че й разваляли играта. Една майка започна да й крещи по начин, по който и аз не съм го правила, за да защити детето си /което беше поне с 2 год. по - голямо/ и в мен се надигнаха цяла палитра от чувства - от една страна да защитя детето си, от друга да й се скарам и признавам си известна доза срам от поведението й. Отидох при дъщеря си и спокойно я попитах защо се държи така, а тя простичко ми каза "защото ни развалят играта". За пореден път й обясних, че не е редно да удря децата и със същия успех би могла да се защити и с думи и тя за пореден път обеща, че няма да прави така... Как се справяте в подобни ситуации, аз се чувствам безсилна, обвинявам се, че не мога да се справя... Как трябваше да реагирам - да я напляскам и унижа пред приятелите й, мерки за възпитание, които не одобрявам и не прилагам, или да й се разикам... незнам от къде се зароди тази агресия. Вечерта пак си поговорихме за това и тя ми обясни че просто "Бог такава я е пратил". Това не е изолиран случай и друг път го е правила и просто обяснява, че я дразнели, и толкоз. Понякога си мисля да се консултирам с психолог, но незнам доколко би помогнало... Ще съм благодарна на всеки, който сподели как се справя с подобни ситуациии или ме посъветва.
×