Виктор

"Идеите не са истината, а истината е нещо, което трябва да бъде преживяно непосредствено във всеки момент. Тя не е изживяване, което желаете - тогава то е само усещане. Само когато човек премине отвъд купищата идеи, т.е. отвъд личният аз и съзнанието с неговата продължителност, само когато минем отвъд тях, когато мисълта замлъкне напълно стигаме до истинското преживяване. Тогава човек вижда истината." Джиду Кришнамурти "Първата и последна свобода" стр.56 "Истината не може да бъде придобита. Любовта не отива при онези, които искат да я задържат или да се отъждествят с нея. Те идват, когато съзнанието ви не търси, когато съзнанието е напълно спокойно, не създава движения и вярвания, на които то може да се облегне или от които може да добие известна сила - те са симптоми на самозаблудата. А съзнанието става спокойно, когато разбере какво представлава процесът на желанията. Само тогава съзнанието няма да се занимава с дилемата да бъде или да не бъде. Само тогава човек ще стигне до състояние, при което се освобождава от всички видове самозаблуди. Джиду Кришнамурти "Първата и последна свобода" стр. 127 " Преди повече от две хиляди и петстотин години един човек, стремял се към истината в продължение на много, много жизнени цикли, стигнал до тихо място в Северна Индия и седнал под едно дърво. Решил твърдо да не става оттам, заклел се да не става, докато не я открие. По здрач той покорил тъмните сили на заблудите, а рано на следващата сутрин, когато планетата Венера се появила на изсветляващото небе, бил възнаграден за продължилото цяла епоха търпение, за дисциплината и концентрацията си, като постигнал крайната цел на човешкото съществувание - просветлението. В този свят момент самата земя потреперила, сякаш опианена от блаженството и, както ни уверяват писмените паметници, никой не изпитвал гняв или тъга, никой не се разболял, никой не извършил зло, никой не се изпълнил с гордост; светът притихнал напълно спокоен, сякаш е постигнал съвършенство. Този човек е Буда" Согиал Ринпоче "Размисли за всеки ден" стр. 1 февруари ""И в края на краищата всеки от вас, в края на своята еволюция ще бъде заставен да изкаже абсолютната истина тъй, както си е. И сегашната карма не е нищо друго, освен едно отклонение от истината. Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим истината. Първият момент, първото отклонение, когато човек се е отказал да говори истината, е създал сегашната карма, която е родила хиляди злини. За да се освободим от нея, ние трябва да говорим истината и да започнем да я прилагаме в живота." Петър Дънов "Книга на законите" стр. 423 Истината е новото. Във всеки един момент новото е различно. Истината е процес, променлива, различна. Тя не може да се улови или задържи нито изкаже с думи. Истината се изживява.

За човека реалността е сътвореното. Той е част от него. Ние можем да наблюдаваме, опознаваме, изучаваме и съзерцаваме реалността сътворена от Твореца. Човекът не може да създава, а само да променя материални форми и състояния. От камъка правим - статуи, от рудата - машини и т.н. , но самите камък и руда ги прави друг, ние не можем. Основния проблем на човечеството е, че иска да притежава сътвореното и реалността. Желанието да се притежава физическият свят, който е реален за човешките сетива води до дисхармония в природата. Духовният свят е творящата реалност. В него ние също сме "гости". Присъствието ни в него е възможно, когато сме без желания за притежаването му. За разлика от Духовния в Физическият свят присъстваме въпреки желанията за притежаване, но желаещият попада в затворения кръг на страданието. Страданието също е реалност. "Истината е неизразима" ОШО

Егото е несъществуваща абстракция. Ние се бориме да премахнем несъществуващото. Борбата за премахване на егото е обречена на неуспух. Според мен усилията трябва да се насочат към осъзнаване на неговата нереалност.

Човекът е самоосъзната форма на живот. Живота има две измирения на съществуване - физическо и духовно. Физическият свят е видим чрез материалните ни възприятия, духовният свят е невидим. В него пребивава съзнанието. В физическият свят се появява и изчезва тялото. Човечеството е най-бедното от материална гледна точка същество. То не притежава нищо. Нищо не е създало и няма да създаде. Този, който е сътворил физическият свят той може да го променя. Човешкото съзнание може да възприема и опознава създаденото, да го чувства и наблюдава. Когато пожелае нещо то го губи. Желанията погубват. Нежеланията обогатяват. Духовният свят създава. Материалът от, който се създава физическия свят е неуловим. Най-малката градивна единица, от която е създадено всичко е Нищото. Духът мисли и твори. Човекът осъзнава сътвореното. Духът не е нито човешки, нито животински. Той е един. Няма материални доказателства за съществуването на Духа. Човешките сетива усещата създаденото, но не и създаващия. Горко му на Създатела, ако Го видим ...

Прераждането е нъпрекъснатост на съзнанието. Тялото умира, съзнанието се преражда в друго тяло или форма. Осъзнаващият има качества, т.е. ниво на осъзнатост, пробуденост, но не и същност в смисъл непроменяемост. В качествата на съзнанието се включват и добродетели, като - състрадание; взаимопомощ; мъдрост; доброта ; смиреност и др. които подлежат на доразвиване от осъзнаващия. Прераждането е в реалността на Самсара. Освобождението от Самсара е осъзнаване на своята Буда Природа. Достигналият просветление разбира, че е безсмъртен и е едно с другите осъзнаващи същества. Поради тази причина в него се заражда висша форма на състрадание към тях непробудените и е в състояние да реши, да продължава да се преражда (въпреки възможността след достигане на нирвана и напускането на последното тяло да се слее с божественото) за да има възможността да помага за пробуждането на непробудените. Тези хора се наричат Бодхисатви. Те стоят на брега на реката в света на Самсара и виждат другият бряг - света на Безсмъртието. Смисъла на земния живот е - Духовно просветление. Вярата в прераждането смущава усилията на човека по пътя към освобождението. Всяко едно същество трябва да положи индивидуални усилия опирайки се на Ученията, които да го доведат до разбирането, че прераждането съществува, а не е догма.

Здравейте! Позволявам си да се включа в темата "Медитация", защото забелязах, че книгата на Согиал Ринпоче "Размисли за всеки ден" е развалнувала и друг участник в този форум. Същата книга я закупих от една сергия само за два лева. Учудващо е понеже според мен тя е безцена. Согиал Ринпоче има и друга книга, казва се "Тибетска книга за живота и смъртта", ако няко от присъстващите я види да се продава ще съм му благодарен да ме уведоми къде я е забелязъл да се продава. Относно медитацията? Медитацията е духовна практика, храна за душата. Чрез нея практикуващият достига до своята истинска природа. Медитацията е процес на осъзнаване. Осъзнаващият се слива с осъзнаваното. Индивидуалното съзнание открива, че не е индивидуално, а част от цялото. Основният проблем пред всеки човек е страданието. Причината за страданието е неведението за моята същност. Какво съм аз? Ако неведението се замести от проникновението постигнато в дълбока медитация, аз разбирам какво съм. Страха от смърта се стопява от разбирането (просветлението). В процеса на просветление медитиращият открива, че никога не се е раждал и никога не е умирал. Няма лошо и добро. Няма грозно и красиво. Дуалността се претопява в разбирането за това, че обекта и субекта нямат същност, а качества. Под същност се разбира неизменност, непроменяемост. В всеки един момент всичко не е това което е било, то еволюира. Това се отнася и за осъзнаващия. Той вижда, че не е инженер, ако е такъв, че няма кола, ако я има, че няма жена, ако я има и т.н. Той осъзнава че е живот, а не кожена торба пълна с органи. Такъв, човек е бил и Иисус Христос, защо иначе ще отива доброволно на кръста ?

Здравей, Евелина! Хармонията между душа, тяло и разум? Според мен, ние сме едно цяло състоящо се от: съзнание (душа) и тяло. Мислите са продукт на нашите преживявания и впечатления, които са се случили преди време в миналото. За да се получи хармония съзнание - тяло, трябва да се докоснем до центъра на истинската ни природа т.е. съзнанието. Докато то е потулено в хаоса на мислите хармонията не може да съществува понеже продукта на твоето минало (мислите) се отъждествяват с нашата истинска същност - съзнанието. Мислите са егото стремящо се да замени действителността с миналото и бъдещето, което бъдеще е проекция на миналото. Действителността е настоящето, съзнанието пребивава единствено в него те са едно. Единственият лек за проблема е медитация и молитва. В състояние на дълбока медитация, човек може да открие своята истинска вечна същност. Това откритие не може да стане с насилие и манипулация върху мислите, просто трябва да се стои в покой, когато се появи мисъл остави я, наблюдавай я и осъзнавай, така ще откриеш, че мислите са заблуда, несъществуващи неща. Съществуващото е съзнанието ние. Егото не съм аз. Мислите не са аз. Ние сме живот, осъзнаване, а не хаос от впечатления. След продължително практикуване на медитация и молитва се появява мъдростта, състраданието и добротата. Смирението е продукт на мъдростта. Ако пренесеш покоя постигнат по време на молитва и медитация в ежедневието ефекта е поразителен. Ще посрешнеш обидите и болката с постигнатата мъдрост на съзнанието. Обидите и болката са егото в състояние на самозащита.

Между обект и субект няма разлика. Между наблюдател и наблюдавано няма разлика. Между "моето" съзнание и осъзнаваното няма разлика. На квантово ниво всичко съществуващо е в една реалност. Няма начало нито край. Времето като човешко понятие е фикция. Събитията, които се случват пред твоите сетива се реализират в един единствен миг - настоящето. Този миг се твори от "твоето" съзнание. "Нищо не е това което е" Принц Сидхарта