Виктор
-
Общо Съдържание
432 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Виктор
-
Жестокост. Какво може да се направи?
Виктор replied to Атлантида's topic in Още за човешките взаимоотношения
Цитат от "Никтемерон от Аполониус от Тиана" с коментар на Ян ван Райкенборг -
Мисля, че творчеството е енергия. Аз Миленче, съм дилетант в областта на духовното. Не се шегувам.
-
Миленчето е неизчерпаем източник на поезия.
-
еклектика родена в субективни форми топи се в езерото на пимандър риба в зодиак новородена истината сочи неопорочена триъгълник в огъня обвит е икар с радост там топи се групите от ефес оживяват абраксас вестоносецът за тях е
-
печален е носителя на образа ясно вкаменен в обятията на семето присвит в ъгъла на времето чертозите на мелхиседек затворени нозете му очукани в бродене по азимутите на човекоподобните
-
звездите - идейни сенки на абстрактните творци зорко пазени от ефирните очи на старецът ринпоче явни пътища чертаят в земните покрайнини аспект незрим на съдницата немезида епигенезисът неръкотворен разкриват
-
сами низгверваме се ... знаеш в планината, когато тръгнеш рано сутрин с раницата най-трудни са първите 20 мин. Е ... колкото по-малко багаж има в раницата, толкова по-добре. Ама знае ли човек какво ще е времето.
-
цветя покълнали в храма на аврора тайно пеят ритусите на шамбала изворът потаен с ромон ги цитира асамблея от чудаци талисманите гравират и алхимията разбират
-
трубадур окован в рицарски доспехи известие чака в алената вечер исихия в чаша абаносова допива ладия за мъката надежда е немила опуса житейски отшумял е
-
вярно ли е но съм в ада всичката ми сила в илюзорността се претопи люлка-истинност окована и низвергната стои от кладенци с измами пият безчет тълпи и чакат еволюцията да провърви
-
ноти от елмаз дълбаят златна аура в безвремието реликви абсорбира там вечния Аквариус
-
арфи с кал вътрешно алюзията везат - лагуната на Аполон, низвергнати градим собствени иконостаси.
-
очите в тъмнина се къпят аквалери на човешката езичност невинност в облаците стене ... какъв театър
-
далече от абаносовите сънища, взирам се с немощ, към острова спасителен, но таен
-
алхимична светлина лееща се в обителта, моят ювелир на проникновения в ноща залези и изгреви редят се в илюзорността ябълка отровна приспала е автентичността
-
Ако това се случи, възниква нова индивидуалност - не от света. Това за което пита Донка, съм го чел в сборник с писма до първите ученици. Но то може да се тълкува различно според човека.
-
Според мен Петър Дънов се е отказал от своята лична индивидуалност и е станал учител. Това е много голяма саможертва. А учениците би трябвало да следват Учителя.
-
тривиални и безвучни апликации на смъртта инплантирани в плътта набожни напеви приспиват самоличността едната ми в света творецът ми осъдил ме е в слепота за вечния оазис на Христа
-
Аз също съм мислил по този въпрос. В евангелието "Пистис София" се споменава, че Автадес си е присвоил правото да създава души. Автадес е едно от имената на княза на този свят. Не мога да дам точен цитат от това евангелие, защото ми се изтри цялата информация от РС-то. С една дума - ние притежаваме природно-родени души създадени от Автадес.
-
Това е неправилно разбиране и превод на Йога сутра на Патанджали. Ето моя превод: http://sahajayoga.bulboard.com/30-51-vt48.html Не знам дали някой знае какво точно е съзнанието и може ли то да се използва и насочва с някаква цел. Ако може - то кое насочва или пък успокоява съзнанието? Мисля, че това с успокояването на съзнанието и медитацията са каламбури. Но всичко зависи, към какво се стреми човек. За да има медитация, трябва фундаментална реконструкция на микрокосмоса, което е свързано с възприемането на неприятни личностни истини. За медитацията важи правилото - или всичко, или нищо, но по-добре нищо отколкото малко, иначе тя се превръща в дремуцане. Медитиращият, ако даде всичко, няма никаква предства, какво ще му се случи и на кого точно се предава.
-
Медитация, е когато изживяваш разпадането на личността, егото и аза. Чувството е оздравителна болка.
-
Ако има прераждане, то в него трабва да фигурира и умирането, тоест - не всичко остава непокътнато. Някаква част от човека умира, друга остава да живее в света. А за изхода е интересно - би следвало след осъществяването му, да липсва прераждане, карма и умиране, но тогава трябва да има такъв човек, в който да липсват частиците причиняващи прераждането, умирането и кармата. А как става пречистването на тези частици, това вече е друг въпрос.
-
Хапнали сме и не сме живи. Ако пък видиме Светлината, не живото ще умре.
-
розите освен цветове имат и тръни
-
Исус го е казал същото. След което започва друга Приказка. :-)