Виктор

Станимир, зная, че за теб не представлявам авторитет и никога няма бъда.
Зная, че си натрупал огромна планина от знания, на които сляпо и безумно разчиташ. Какво ще правиш, ако всичкото интелектуално познание, което си усвоил бъде отстранено? Какво ще остане от теб тогава? Отъждествяването с каквото и да е е преградата към разбирането на истината.
Всеки „Аз”, за който говорим е една измислица и илюзия. За теб съществува, но за мен е илюзия. Този „Аз”, онзи „Аз”, никой „Аз” не съществува. Съществува само в представите ни, но не е истински.
Кой си ти? Това е въпрос подходящ за духовно търсене. Задавай си този въпрос непрестанно и ще видиш колко много различни отговори ще получаваш всеки път. Отговаряй си и продължавай да се питаш, докато не откриеш, че отговор няма, защото няма „Аз”. „Аз-ът” е постоянно променяща се величина, той не е константа, не е нещо вечно. А ако случайно откриеш вечният „Аз”, или „Аз съм”, тогава със сигурност няма да искаш да твърдиш, че това си ти, защото това сме всички ние заедно.
И колко от опитите ви да бъдете добри и любящи в този живот бяха успешни и ненасилствени, едва ли всичките... Защо не обичате или не приемате всички и всичко безусловно? Защо за вас не е все едно какво ще дойде - слънце или дъжд?

Не ми отговаряйте на моите въпроси, те са за вас, попитайте себе си.

"Когато човек прави някакъв избор, всички разумни същества се оттеглят настрана и оттам го наблюдават. Тогава той е свободен да направи избора си за доброто или за злото. Ето защо човек всякога сам носи последствията за своя избор. Разумните същества работят върху него, поучават го, съветват го, докато той още не е пристъпил към избора. Пристъпи ли към избора, те го оставят свободен, сам да решава. Значи при действията си за добро или за зло, ние сме сами. Божественият закон предоставя на човека да действа свободно и в доброто и в злото. И за едното, и за другото той сам носи последствията си. Всяка негова постъпка се отразява върху съзнанието му. Лошите постъпки предизвикват наслоявания върху мозъка, вседствие на което става помрачаване на съзнанието, губене на паметта, намаляване на способностите. За да бъде изборът ви всякога правилен, вие трябва да работите върху съзнанието си, всеки ден да го разширявате по малко."

Петър Дънов из "Книга на законите" стр. 310

"Когато човек прави някакъв избор, всички разумни същества се оттеглят настрана и оттам го наблюдават. Тогава той е свободен да направи избора си за доброто или за злото. Ето защо човек всякога сам носи последствията за своя избор. Разумните същества работят върху него, поучават го, съветват го, докато той още не е пристъпил към избора. Пристъпи ли към избора, те го оставят свободен, сам да решава. Значи при действията си за добро или за зло, ние сме сами. Божественият закон предоставя на човека да действа свободно и в доброто и в злото. И за едното, и за другото той сам носи последствията си. Всяка негова постъпка се отразява върху съзнанието му. Лошите постъпки предизвикват наслоявания върху мозъка, вседствие на което става помрачаване на съзнанието, губене на паметта, намаляване на способностите. За да бъде изборът ви всякога правилен, вие трябва да работите върху съзнанието си, всеки ден да го разширявате по малко."

Петър Дънов из "Книга на законите" стр. 310

Ето това е разликата между събудения и сънуващия. Събуденият вижда това, което другите не искат да видят. Никой не иска да се събуди. Всички искат сладичко да си подремват. Започни да тръсиш, потърси го сам, за да видиш. Винаги ще има още и още, но накрая, на самия край, в просветлението... стигни там и ми кажи какво виждаш и какво има. Изобщо не е лесно да кажеш какво е. Има една истина и всичко останало са илюзиите, които остават.

Ще бъде дълго, но надявам се, ползотворно обяснение:
Прав си за това, че илюзорният аз умира. Съгласявам се, че има осъзнаване на духа.
В просветлението духа се освобождава от оковите на предразсъдъците, убежденията, вярванията, надеждите, въображението, мислите и всичко това е малкият ти аз – егото. Нищо от изброените вече не бива вземано на сериозно, а само като част от цялото - някаква позиция, която винаги намира своята опозиция. Това е неизбежно и ти го виждаш, и приемаш. Живота е прост, ние го усложняваме, ние воюваме за собствените си вярвания, цели, идеи и убеждения. Няма ограничения, нищо не спира духа. Когато духът е свободен, той знае, че всичко е перфектно и няма какво да бъде променяно, защото законите, които движат света са закони. Духа се предава пред тях и им се подчинява безусловно. Смисълът на страданието е следният: егото е това, което страда. Когато то се предаде – с него е приключено и тогава имаме освобождаване от страданието – учението на Буда.
Приемам, че под „истински аз” имаш предвид Висшият Аз. Част от търсенето в съзнателното духовно развите е търсенето на Висшия Аз или на бог в теб. В етапа на духовното съзряване можеш да се усъвършенстваш като човек, можеш да се опитваш да бъдеш добър, обичащ, раздаващ се и да станеш мъдър от това. Можеш да търсиш бог или да искаш да му се посветиш безусловно, но все още няма да знаеш истината.
В просветлението, което е последният етап или краят на духовното търсене и развиване в безкрайни спирали... индивидуалността не се губи, но губиш илюзията, че тази индивидуалност си ти. Може да звучи сложно.
В просветлението откриваш, че си никой или никакъв като определеност, не успяваш да се идентифицираш постоянно с егото. Загубваш способността за отъждествавяне с него, тя започва да се изпарява, защото откриваш, че идентификацията ти с него е илюзия т. е. е играта на твоят ум, или твоето съзнание.
Да, егото остава, да, ти продължаваш да се идентифицираш с него, но знаеш, че то е егото и не го взимаш за нищо повече от его. Ако си мислиш, че си егото си в известен смисъл си абсолютно прав. Малкият аз - егото остава като една възможност или алтернатива за да пребиваваш или оперираш в света, т.е. да продължиш да живееш. Да, но в просветлението, ти знаеш, че това е фалшивият ти аз. Много добре го разпознаваш, както в теб така и в другите. Виждаш как те му се оставят да ги ръководи през цялото време и нямат никаква идея, че те са много повече от ограниченията, които са им били наложени мисловно. В просветлението оставяш контрола над нещата на законите, които ги ръководят. Няма его. И това е точно обратното на това да няма пауза, няма почивка, а да има непрестанно въртене в кръг. Тогава виждаш, че малкият аз е сбора от всички излишества и натрупвания, които пречат на духа да бъде свободен, необременнен от тежестта на егото. То остава като една операционна система за живеене в тялото или система за оцеляване на тялото. Но духът е свободен.
Как егото се разпада, бива разнищено и унищожено? Това става в процес, на съзнателно проверяване на мисленето ти, в който като със скалпел разрязваш слой по слой от собствената си духовна същност докато не откриеш какво има в сърцевината и. Това е войната, за която говорех по-рано, борбата за истината. И там няма да откриеш Висшия аз. Няма друг аз, няма никакъв аз - нито малък аз – его, нито Висш аз. „Там” няма никой и нищо. Тогава е свършено с теб. Търсенето приключва, когато търсещият изчезва.
Пълна заблуда е да вярваш в обратното, провери сам, убеди се за себе си. За това просветлението е безсмислено и всички търсят духовната зрялост, която е утвърждаваща живота, докато просветлението е отричащо го.

За съвременният човек съществуват няколко състояния:
Невежество – духовна незрялост
Съзнателност – духовна зрялост
Просветление.
Повечето хора всъщност търсят духовната зрялост, мислейки си, че тя е просветлението. Духовната зрялост е да си събуден в съня, но все още да си част от него т.е. да не си продължил напред. Мъдростта се придобива по време на духовното съзряване.
Просветлението е тогава, когато си стигнал до края, когато нямаш повече никакви въпроси и когато с теб е свършено.

„Цялата работа свързана със съществуването ни е за да има драматичен елемент и за да продължава да е интересно. За това е нужно да има конфликт и една измислена погрешност бива добавена към целия микс.
Страхът.
Страхът от празния център.
Страхът от черната дупка вътре.
Страхът от не-битието.
Страхът от не-себе си-то.
Страхът от не-себе си-то е майката на всички страхове. Този страх, върху който всички останали страхове са основани. Няма нито един страх, дори най-малкия и жалък страх, в основата на който да не лежи страхът от не-себе си–то. Всеки страх в края на краищата е страх от не-себе си-то.
И какво е просветлението, ако не лебед гмуркащ се в пропастта на небитието?”

„В царството на слепите едноокия е наивник. Той е пеперуда сред гъсеници, вампир сред хората, едноок глупак в страната на незрящите мъдреци. (бел. no-self – това са само аналогии.) Той не е превъзхождащ и могъщ, а просто не на правилното място. Чужденец и странник в странна земя. Защо ли се мотае? Какво би могъл той да направи? Да говори? Да учи? Да си играе на мъдър? Какво може едноокият да каже на слепите по рождение? Защо да казва каквото и да е? Какво иска той за тях или от тях? Слепите не знаят нищо за очите. Те не знаят нищо за виждането и тези, които си мислят, че знаят, грешат в знанието си. Защо да говори изобщо? Защо да поема такава напразна и безплодна мисия? Виждащият трябва да започне с нагласа за търпение към скептицизма на невиждащите, помнейки, че той самият е бил преди в същото незрящо и двойно-невиждащо състояние, но толерантността скоро започва да се изчерпва. Задоволяването на необходимостта на егото да се чувства интелигентно и отличаващо се е изморително, скучно и досадно занимание, и единствено служи да разобличи глупостта на алтруистичните мотиви.”

Това е дълъг и болезнен процес. Метафора: пътя към освобождението образно казано, е пътя към ада. Ходи ли ти се там? До кой кръг на ада ще изтърпиш? Съжалявам. Виждаш ли? Няма смисъл.
Аз вече ти посочих къде да търсиш, но ти пак не искаш да погледнеш натам. Смъртта е най-големия преносител на другия бряг.

http://noself.blog.bg/drugi/2011/11/24/zashto-procesyt-na-razdialata-s-iliuziite-e-boleznen.855657

Трудно е за едно създание да постигне раждането в човешки образ. По-трудно е да постигне физическа сила и силна воля, още по-трудно – чистота. По-трудно и от това е желанието да води духовен живот. Най-трудното е да се разбират писанията. Не е възможно обаче да се постигне различаването между Атман и не-Атман, непосредственото познание за самия Атман, несекващото съединение с Брахман и окончателното освобождение – пък било то и чрез заслугите на сто билиона правилно живяни въплъщения.
Съвсем редките предимства – човешко раждане, копнеж за освобождение и наставляване от просветлен учител – могат да се постигнат само с Божията милост.
Все пак има хора, постигнали наистина онова рядко човешко раждане, едновременно физическа и умствена сила, както и разбиране на писанията, които обаче въпреки това са все още толкова оплетени в заблуда, че не полагат усилия за освобождение. Такива хора са самоубийци. Те се вкопчват в недействителното и се саморазрушават. Защото какъв по-голям глупак може да има от онзи, който е постигнал това рядко човешко раждане и заедно с него физическа и умствена сила, и който все пак вследствие на своята заслепеност пропуска осъществяването на своето върховно благо?
Писанията могат и да се знаят наизуст, може да се принасят жертви на светите духове, може да се извършват ритуали и да се почитат божества, но докато човек не се пробуди за разбирането на своята тъждественост с Атман, той никога не може да намери освобождение – дори и след много стотици епохи.

Шанкара „Перлата на различаването“

Нивото, за което говорех е ниво на разбиране. Разбирането е както за теб, така за и всичко останало. Това, че ти не можеш да се справиш с мислите си, е твой проблем. Затова не се разбираме. Аз идвам от там, където ти, може би, искаш да отидеш. И нося знанието си от директен опит. Това е разликата между нас. Но това знание, не е за външния свят, не е на външен план, а е знание за така нареченото духовно. Най-елементарно казано, има два плана на съществуване: вътрешен – духовен и външен-светски живот.
Ако притежаваше нещо в изобилие, не би ли искал да го споделяш с всички около теб?
Просто съм, пребивавам. Към това бъдене, няма нищо прикачено, нищо излишно, а когато все пак го има, аз винаги зная, че то е фалшиво и не може да оцелее задълго.
Проблемът при всеки, който не се е събудил, е че когато не знае кое е истинско, взема фалшивата монета за чиста. Това, което ти вземаш за вярно, за себе си, аз никога не мога да го сбъркам с теб. Аз зная кой си ти и какви сме всички в същността си. Затова казвам, че виждам през това, което си мислиш, че си. Не мога да ти се сърдя за нищо, защото знам това, което ти не знаеш. Моето аз, е един биологичен организъм, който живее и нищо повече. Никакви надстройки, претенции за интелигентност или знание в сферата на външния свят нямам, а и да ги имам знам, че те не са истински. Всичко, което може да се добави или отнеме е фалшиво.
Ще използвам аналогия. На външен план е само вихъра на торнадото. На вътрешен план, в средата, е празно. Аз те каня в центъра му. Там ще изчезнем и аз, и ти, защото там е небитието. Външният план е само повърхността на нещата. Най-общо казано, мислите и емоциите се вихрят само на повърхността. За сега, ти се плъзгаш само по повърхността и не искаш да се вглъбиш навътре. Да погледнеш към себе си и вътре в себе си за да видиш какво ще откриеш там. Истината е там.
След просветлението, завръщайки се отвътре-навън откриваш, че няма как да го покажеш като трофей.
Просветлението или събуждането ти, е процес, който се случва вътре в теб, в психиката или в душата ти. Би могъл да се опиташ да го почувстваш. Шестото ти чувство или интуицията ти, биха могли да потвърдят това, защото те никога не лъжат. Те ще бъдат твоите най-верни водачи в духовното пътешествие. Ще разбереш и ще видиш истината благодарение на тях, но за целта ще трябва да им се довериш. Силно наблягам на факта, че говоря за просветлението, а не за състояниe, в коeто външно буквално излъчваш светлина, защото сферата на магията е под сферата на просветлението. Всичко, за което бихте могли да си помислите в духовния свят, е под него.
В твоя вътрешен свят има интериор, който не си разчистил. Има какво да защитваш там, защото вярваш, а да вярваш, означава да не знаеш. Вярваш, защото не си проверил, за да видиш в директното знание. Там, вътре в теб, са всички измислици и насадени граници, които ти пречат да виждаш ясно. Надникни през купчината боклуци, които са натрупани и не се страхувай да излезеш на открито. Там е свободата.
В моя вътрешен свят покоят е вечен. В моя вътрешен свят е празно и пусто. Там няма нищо. А когато се появи нещо – мисъл или чувство, то не би могло да се задържи, защото няма за какво, няма кой да го задържи. Всичко там вътре се движи и преминава свободно, минава и заминава.

Хайде прочети си пак последното мнение и помисли доколко ника то подхожда на явната гордост, която демонстрираш. И с какво право говориш за просветление едва ли не от позицията на постигнала го, след като написаното от теб е пропито от толкова субективизъм?

Ако има проблем между нас, той е следният. Аз комуникирам с теб от друго ниво и от друга позиция, а ти не можеш да надскочиш себе си. Не можеш да видиш това, което виждам аз. А аз гледам на теб като на прочетена книга. Не би могъл да не откриеш в мен недостатък, които да не притежаваш самият ти. Невъзможно е да посочиш в мен нито едно качество, което лиспва в самия теб. Всичко, което си способен да видиш в мен е само това, което притежаваш в себе си. И това е неизбежно. И аз го приемам. Това, което за теб е моята гордост, за мен е моята увереност. Твоето мнение за мен няма никакво значение, просто защото никое мнение няма значение. Но когато става въпрос за абсолютната и вечна истина, която разглеждам в тази тема, съм готова да воювам заради нея, не заради себе си. Съжалявам, че ще трябва да ти го кажа, но разминаването между теб и мен се получава поради липсата ти на достатъчно развито вътрешно (духовно) зрение.

Това с виждането и субективизма много те обърква.

1. Субективизмът, като философско направление отрича външния материален свят - не съм неосъзнат последовател на тази философия. Света съществува. Тук и сега. Живота е за да се живее. По тази точка нямам нищо общо със субективизма.
2. Пристрастното ми отношение е неизбежно. Ще ти обясня защо. В този свят, трябва да си физически мъртъв или ментално болен за да нямаш мнение. Всички живи, здрави и нормални хора са субективни.

Незная каква е представата ти за просветлен човек, но бъди сигурен, че тя е само представа и няма нищо общо с действителността и истината. Прекрасно разбирам колко си ядосан и как се чувстваш.

И така. Истината си е истина. Колкото и да се кълчим, да я загърбваме, нея я има.

пак точни чувства



Ех, Галио, това как го реши? А?

Ако разговаряш с просветлен и той ти се е разкрил, то не е за да се чувстваш свободен и добре....Ще те растърси и разбърка отвсякъде, ще се чудиш какво те е сполетяло и как да реагираш. Всички досегашни и познати реакции са не на място. Той затова се е обърнал към теб - за да ти помогне да се промениш.
Да, просветленият дава светлина и свобода, но в началото ще ги усетиш като нещо ужасно за теб, непоносимо.

Както казва Учителя, перифразирам: "светлите учители идват отначало с мъки и страдания, а после идва доброто, черните учители идват с добро, а после почват мъките и страданията".



А как стигна до извода, че като замениш механично "Любов" с "просветление", ще получиш свобода? Получи ли вече свободата като смени тези две думи?

Добре, винаги съм казвал, че учител и просветлен няма как да бъдат разпознати и обяснени от нас, тъй като са вън от нашето осъзнаване.

Но пък има индиректен начин да се каже нещо за тях като само част от обяснението е извън нашето съзнание

Просветленият не получава знания отвън, той получава всичко отвътре. Получава всичко от себе си. Знанията, ако му трябват, ги намира вътре в себе си. Той няма нужда да е член на никаква духовна школа, защото от нея знания не може да получи. Ако формално е член на някоя школа, то той е учител там, дори да го смятат за ученик. Просветленият комуникира със своя учител вътре в себе си. Неговият учител е вътре в него и няма нужда от школи и външни учители. Цитат от Учителя: "Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя – в душата на ученика".
Просветление не може да се намери чрез форуми, школи, слушане на беседи, външни учители и т.н. Това са само патерици.
Просветлението е единствено вътре във нас, скрито зад заблуди и камари натрупани външни знания, които трябва да се разчистят.

Спрете да се самозаблуждавате. Толкова е смешно и жалко, че искате да бъдете вечно щастливи и във вечна любов. Вечното в просветлението няма нищо общо с човешките категории щастие и любов и смисъла, който влагате в тях. В просветлението няма такива глупости.

Държа да отбележа, че не си забелязал двете различни преспективи и не си разбрал символизма. Просветлението е най-проклетото нещо, за което би могъл да си помислиш. Ако знаеше какво е не би го искал. Свързвам процеса на просветление - събуждането със загубата на всичко фалшиво завинаги в „черната безкрайна бездна“. Не можеш да кажеш какво е просветлението, ако не знаеш. Нали? Всеки, дори непросветления е наблюдаващия потока на живота. Грешката ти е, че мислиш, че просветлението е по-високо състояние на съзнанието. Просветлението не е по-висше състояние на съзнанието. Няма да го намериш в изменено състояние на съзнанието. Просветленият е в обикновено състояние на съзнанието, но той гледа с други очи и от друга гледна точка, друга песрпектива. Ако следиш блога ще видиш в обясненията, че твърдя, че наистина нищо не го засяга. Това не значи, че е физически мъртъв, че не може да мисли или да действа. Каквото всъщност правя в момента - участвам в живота. Нямам за цел да се доказвам. Опитвам да изясня човешката гледна точка и да разрежа със скалпел част от гирляндите, с които сте накичили термина просветление. Защо толкова сложно го обясняваш, дори да е така както казваш, ти правиш сандвич с две лъжи, между които слагаш малко истина. И не е необходимо да бъдеш строг и груб, нали? Истината е проста.

Много ще ми е интересно, ако ти се наложи да говориш за това с други символи и думи, дали ще можеш? Смени думата просветление с думата освобождение или олекотение. На мястото на светлина сложи истина. Престани да използваш символа светлина, осветяване и тъмнина. На мястото на тъмнина сложи невежество. Дали ще започнем да говорим на един и същ език???

И още нещо, за да не бъде погрешно разбрано отново, разбираш колко е проклето едва след като го достигнеш. Преди това, няма как да го разбереш и е такова, защото ... ще ти обясня, ако се окаже, че те интересува.

http://noself.blog.bg/drugi/2011/11/20/.853818

http://noself.blog.bg/

Търпението ми към хората едновременно нарастна и се смали. Нарастна, защото те не знаят и не виждат и намаля, защото точно по тази причина мислите им и живота им бяха абсолютен кошмар както за околните така и за самите тях.
Просветлението е изпълнено с парадокси. "Вярното е грешно, а грешното е вярно, всъщност и двете са правилни и двете грешни".
Тъй като този сайт е територия на определено духовно движение смятам да продължа да публикувам скромните си и объркани разсъждения по темата просветление на отделен блог.

Свободата човек да постъпва правилно или НЕправилно, когато отговаря само и единствено за собствената си глава е едно.

Свободата човек да постъпва правилно или НЕправилно, когато носи отговорност за други животи, е друго.

Във втория случай безрасъдството и самозабравянето носят много тежки последствия. Няма да коментирам защо, излишно е. Но когато носи човек отговорност за други животи, се изисква много повече от Просветление.
Пример:
За да имам / получа документ за управление на МПС от категория "D" - за превоз на пътници, трябва да съм управлявал известно време ( поне 5 години) МПС с категория "С" - камион. Естествено след успешно положен изпит.
Мисълта ми е, че и при Просветлението също има степени след успешна практика през етапите ( би трябвало да има ... няма как да се докаже имперично пред "научните светила" ) Пък тук още се спорикакво животно е Просветлението и кой е просветлен. Сори за нЯкоиии... , но чрез админастративни решения просветлен не се става.... С риск да стана банален, но ... Господ дава Дарбите си на когото си иска и както си иска.

Много силно се изкушавам, да продължа примера с лазанята. Много е точен.
Значи ако предположим, че нИкой от коментиращите не е ял лазаня и седне, да ти обеснява колко е вкусна, пък на този и този майстор е по-добра рецептата, че и нюансите на вкусовете на различните подправки, пък забравили да сложат тестото ... - а ве, много смешна ситуация. Щот` тези с директния опит относно просветлението тук май не искат да пишат вече. Защо? Не знам.
Наистина би било чудесно да описват личен опит и лични преживявания. Само че те вървят в комплект и с други способности. Само, че когато се работи в комплект/ анблок екипно, мъчно ще се разбират за парсата. А дарбите от Духа са ..... и н д и в и д у а л н и.
Пък този където те цитирам по-горе, виж сега... друг пример: за това колко са кадърни и тримата капитани ( !? !? !?) на Титаник, ще се разбере само след сблъсъка с айсберга( а той сблъсъкът идва неочаквано) или отсъствието на такъв след предполагаемото пристигане на пристанището в Ню Йорк. Пък вече там след предполагаемото пристигане се вижда майсторлъка на челния опит. Само да не пропусна, че се следи много сериозно и "под лупа" ... като през стъкло от онзи Който уж е "умрял", за това кой с какви п ъ р в о н а ч а л н и средства прави лазанята.
Точно като в онзи виц:
Един рекъл на Господ, защо е направил така човек, а не по-друг начин?
Пък господ му рекъл: ...
- Ми добре направи си друг човек тогава.
И онзи посегнал да вземе от пръстта и Господ му рекъл: ...
- Ааа.. не, не, направи си и собствена пръст.

Много шум за нищо. Останах с впечатлението, че наистина само се цитират книжки и че никой няма интерес към съществото на темата. Това, че се разсейвате и воювате за да се докажете няма връзка с просветлението. Никой тук не е сериозен търсач на просветлението. Къде са въпросите ви? Разбира се, че могат да се използват различни учения и начини да бъде обяснено и има различни пътища към него. Всички учения се опитват да ви отведат там, това е крайната им цел, да ви покажат пътя. Накъде сте се запътили? И вие не знаете. Загубили сте се някъде при някое интересно кътче и не искате да продължите напред. Това е ок. Толкова можете. Явно нямате стемеж, защото не ви се налага да продължите напред. По-нататък, по-далеч - там някъде е просветлението. То е и тук и сега, но няма кой да го види, защото никой не иска. Според вас има по-важни и интересни неща от него. Склонни сте да вярвате, че е недостижимо или, че не е възможно някой да е напълно просветлен, това е защото не знаете какво е. Всеки може да достигне просветление в този живот. Стига да иска. Няма начин да ви се обясни просветлението, защото истината може само да бъде посочена, но всеки трябва да я открие сам. Аз бих опитала да ви посоча къде е, всъщност това е, което правех през цялото време докато пишех тук. Но кой би поискал да открие? Никой от писалите тук досега не показва интерес към поемането на пътя към това приключение. Така или иначе всеки ще получи просветление в мигът, в който се срещне със смъртта. Е, успех!

Лично мнение:

Не съм чел всички мнения, но мисля и не е нужно за изразяване на личното ми мнение.

Бързо духовно израстване няма според мене.
Има "бързо" (сравнително и относително) проявление на ВЕЧЕ придобит духовен сан в предишни въплъщения - минимумът е 3,5 човешки години. Това не е бързо израстване. Това е само влизане във владение на Сили, достигнати в предишни въплъщения. Представете си, че като Духове сте работили много за духовното си израставне. Плодът на духовното ви усърдие се трупа в Причинното тяло ( хамбара на земеделеца от притчите в Евангелията) .. и когато земния човек влезе във владение на тези Духовни Сили, илюзия е, че се придобиват бързо. Само проявлението на тези Духовни Сили може да стане сравнително бързо. Но може, не означава , че ЩЕ стане. Моля, не бъркайте възможността с реалността. Като добавим, че е възможно заедно с проявлението и да се трупа и още опит, чрез увеличаване на вече придобитото, минимумът от 3,5 г. е възможен да "отскочи" по усмотрение Освещаващият.
Защото:
Едно е да иска човек,
Друго е да може това което иска,
Трето е да започне исканото,
Четвърто е да завърши процеса на исканото.

Приятен ден на всички!

Това, че някой е млад не е оправдание. Много възрастни се държат като удавник за сламка за същото.
Човек трябва да има отговорност и мислене. Не Его.

Може и да няма връзка с темата, но тук ми хрумна да напиша това, което искам да напиша.
Европа е имала население максимум от 180 милиона, до 1914 то нараства с още 400 000 милиона. Кой ще изхранва това цялото чудо?!
Като всеки иска да ражда?
Както има курсове за шофьори и за какво ли не, нека има и за родители - от всеки майка и баща не става. И това е доказуемо.

Какво правят масите - размножават се, докато някой друг се грижи за техническия прогрес - ако някой преди столетия се е борил за нещо, то той днес очаква наготово благините. И защо? Кой кому е длъжен?
Цялата тази философия на размножаването и то без смисъл, ще унищожи това човечество.

П.С. Мисълта не е моя, а бих искала, тя е на Хосе Ортега и Гасет - "Бунтът на масите".

Съгласна съм в голяма степен с казаното от Мария, както и от Summertime преди това.

Само това за нивото никак не съм сигурна. Според мен жив учител можем да срещнем не само веднъж, а няколко, през различни етапи от нашия живот и развитие. Това, до което аз съм стигнала досега, е, че може би срещаме подходящия човек тогава, когато сме достигнали момента да прекрачим една крачка нагоре.