Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Виктор

Участници
  • Общо Съдържание

    432
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Репутация Активност

  1. Like
    Виктор reacted to Диана Илиева in За нуждата от Учител или Наставник   
    Aз не съдя - зададох въпрос. Съжалявам, ако го приемаш като осъждане.
    Разбрах те прекрасно, но ми стана интересно и въпросът е не само към теб. Да допуснем, хипотетично, че човекът не търси и не изпитва нужда от учител/наставник, но по някакво стечение на обстоятелствата среща такъв, много подходящ за него, истински. Тогава какво? Ще го приемете ли или съзнателно ще го подминете (защото примерно не е необходим, или защото не е учител с главно У, какъвто е бил Учителя например)?
  2. Like
    Виктор reacted to Диана Илиева in За нуждата от Учител или Наставник   
    Пламъче, а не допускаш ли и друго положение на нещата - човек никак не го търси този учител/наставник, но по някакво странно стечение на обстоятелствата се среща с него. Тогава какво?

    А за последното - мисля, че не си права - според мен, когато много го търсиш, няма да го намериш; не и истински такъв.
  3. Like
    Виктор reacted to Диана Илиева in За нуждата от Учител или Наставник   
    Да, Христо, така е. И аз нямам нищо против да съм овчаря, а не непременно бял брат, или златен розенкройц, или каквото и да е ...

    Иначе по темата - оставам с впечатлението, че който не е срещнал все още в живота си истински учител/наставник, е склонен да твърди, че няма нужда от такъв. А който е имал - може да направи разликата, какво е "без" и "със".
    Пожелавам на всички да срещнат своя учител/наставник на живо!
  4. Like
    Виктор got a reaction from Илен in Разговорки   
    Ей ... всички сте много сладички!!!
    Ето един виц за прохлада в топлото време:

    На изсечен в скалите тесен път - от едната страна скали, от другата пропаст, бавно се провира каруца с двама селяни, натоварена като двуетажна къща със сено. На място с по-нисък таван единия от селяните рекъл:
    - Жъупре!
    Другият го успокоил:
    - Уй, жъупре!
    Наблизо група френски туристи чули разговора, коментират:
    - Брейй, тукашните селяни си говорят на френски...


  5. Like
    Виктор got a reaction from Eлф in Разговорки   
    Ей ... всички сте много сладички!!!
    Ето един виц за прохлада в топлото време:

    На изсечен в скалите тесен път - от едната страна скали, от другата пропаст, бавно се провира каруца с двама селяни, натоварена като двуетажна къща със сено. На място с по-нисък таван единия от селяните рекъл:
    - Жъупре!
    Другият го успокоил:
    - Уй, жъупре!
    Наблизо група френски туристи чули разговора, коментират:
    - Брейй, тукашните селяни си говорят на френски...


  6. Like
    Виктор got a reaction from Донка in Разговорки   
    Ей ... всички сте много сладички!!!
    Ето един виц за прохлада в топлото време:

    На изсечен в скалите тесен път - от едната страна скали, от другата пропаст, бавно се провира каруца с двама селяни, натоварена като двуетажна къща със сено. На място с по-нисък таван единия от селяните рекъл:
    - Жъупре!
    Другият го успокоил:
    - Уй, жъупре!
    Наблизо група френски туристи чули разговора, коментират:
    - Брейй, тукашните селяни си говорят на френски...


  7. Like
    Виктор got a reaction from Ahmet in Какво ни мотивира да работим?   
    Зависи, какво работиш.
    Ако работата ти доставя удоволствие тя спомага за духовното, материално и физическо развитие. Най-често това са хората на изкуството.
    Ако не ти доставя удоволствие то ти работиш за пари изобщо мъка...
  8. Like
    Виктор reacted to Станимир in "Петре, скрий ножа!"   
    34 Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож.
    35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й;
    36 и неприятели на човека ще бъдат домашните му.
    (Матей, 10 гл.)
    В текста се загатва за нещо, срещу което трябва да се изправим – ние, не някой друг. Нас трябва да ни настроят срещу нещо, с което примирение не може да има. Човек не може да служи на двама господари – пак от Библията. Или земното ще е на първо място, или небесното. Да се примириш със злото, означава да се отречеш от доброто. Не, човек може да приеме съществуването на злото спокойно, в равновесие, но винаги с идеята това зло да бъде ограничено в бъдещето.
  9. Like
    Виктор reacted to KirilChurulingov in "Петре, скрий ножа!"   
    Христос не дойде да направи така, че хората да заживеят удобно в своите владения и със своите илюзии. Христос дойде да направи живота на хората неудобен.и чрез това неудобство да успеят да се докоснат до Духа на Истината и бъдат спасени.Ножът на Христос е ножът на Истината, който разделя реалното от нереалното.
    За тези , които пожелаят да погледнат отвъд страховете си и интелектуалната си гордост-която им казва, че знаят всичко, за тези ,които желаят да погледнат отвъд собственият си комфорт Христос казва :
    15Ако Ме любите ще пазите Моите заповеди. 16И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.

    17Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.

    18Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.


    Йоан 14



  10. Like
    Виктор reacted to Мария-София in Мистерията на Голгота   
    "Каква е задачата на Буда там навън, в света на Духа? Задачата е да разпалва постоянно в нашите сърца онези сили, от които може да бъде
    извлечена висшата мъдрост. Ето как трябва да разбираме това течение, което тече през целия свят. То е представено също и в една, макар и
    абстрактна форма, която съществува през нашето столетие. Обаче ние трябва да се стремим да познаем окултното значение на всяка една
    духовна форма. Към това течение се прибавя другото, което е получило своето начало в Мистерията на Голгота, което се е съединило с течението
    на Буда в едно необходимо цяло и което също трябва да приемем в земния живот. Това течение, което изхожда от Голгота и в което трябва
    да участвуват всички хора, идва при хората не само вътрешно; то е едно такова течение, което прониква цялото наше земно съществуване.
    Докато в течението на Буда, както във всяко друго, имаме нещо, което засяга всички нас като хора, в Христовото Същество имаме един
    космически елемент. Всички Бодисатви принадлежат към индивидуалностите, които преминават живота си тук, на Земята,
    принадлежат на Земята. Индивидуалността на Христос идва от Слънцето и стъпва на Земята едва при Йоановото Кръщение; тя живя само три
    години във физическото тяло на Исус от Назарет. Характерно за тази индивидуалност на Христос е, че на нея е определено да действува само в
    период от три години в земния свят. Това е същото онова Същество, за което загатна Заратустра като го нарече Аура-Маздао, който стои зад
    видимото Слънце, същото онова Същество, за което възвестиха свещените Риши и за което гърците говореха като за Същество, стоящо в
    основата на Плерома (Пълнота). Това е Съществото, което постепенно стана Дух на Земята, стана аура на нашата Земя, откакто неговата кръв
    протече на Голгота. Първият човек, който можа до го види без посредничеството на физическото тяло, беше Павел.
    Така чрез Събитието на Голгота стана нещо. което донесе едно съвършено ново протичане на фактите в нашето Земно развитие. По-рано
    всичко съществуваше на Земята за да позволи на хората да възприемат чрез най-разнообразните религии най-различните понятия. Това, което
    действуваше от религията на Буда, когато неговото Същество изпращаше своите лъчи в астралната аура на Исус и за което аз разказах, че от самата
    природа душата ще познае и почувствува нещо ново, то не означава нищо друго, освен следното: Както индивидуалността на Христос слезе чрез
    Кръщението, извършено от Йоан във физическото тяло, живя в него до Събитието на Голгота и беше налице по този начин като физическо
    събитие на физическото поле, занапред тя ще започне също така една нова деятелност в етерния свят. Следователно можем да говорим за едно
    физическо въплъщение от Кръщението в реката Йордан до Събитието на Голгота, а сега можем да говорим за едно етерно проявление на Христос.
    Когато етерното тяло се развива също и чрез есенни впечатления, които човек натрупва в себе си, ще бъде възприеман етерният Христос.
    Защо дойде физическият Христос? За да може човекът да се развие по-високо и да стане способен да вижда постоянно Христос в етерния свят.
    Защото вторият импулс, който освен импулса на Буда продължава да действува сега в общочовешката еволюция, това е
    Христовият Импулс и този импулс е онзи, който занапред ще е в съответствие с издигането на човечеството до моралността. Ето защо
    можем да кажем: Макар и учението на Буда да е в неговия особен смисъл морално учение, то е именно едно морално учение, докато Христовият
    Импулс не е едно учение, а една сила. Той действува като морална сила, която все повече и повече се оформя така, че действително пронизва
    човечеството с моралност.
    През Четвъртата следатлантска културна епоха това Христово Същество, което слезе от космическите висини, трябваше да се покаже
    първо във физическо тяло. В нашата Пета културна епоха интелектуалните сили ще се кондензират така, че човекът ще стане
    способен да вижда Христос не вече като физическа, а като етерна форма. Това събитие ще започне още от нашето, от двадесетото столетие. От
    тридесетте, четирдесетте години на това столетие ще се явят отделни хора, които ще са развили своя индивидуален живот до такава степен, че
    ще виждат етерния образ на Христос, както по времето на Исус от Назарет хората са виждали физическия Христос. И в следващите три
    хилядолетия ще се явяват все повече и повече хора, които ще виждат този етерен Христос, докато приблизително три хиляди години след нашето
    летоброене на Земята ще има достатъчен брой хора, които не ще се нуждаят от никакви Евангелия или от други документи, за да знаят за
    Христос, понеже те ще го виждат в душата си.
    Следователно, трябва да бъдем наясно върху факта, че през Четвъртата следатлантска епоха хората бяха способни да виждат само физическия
    Христос и поради тази причина Той дойде във физическо тяло. В нашата епоха, в нашето време и по-нататък до третото хилядолетие хората
    постепенно ще станат способни да виждат етерния Христос. Ето защо Той никога не ще дойде отново в едно физическо тяло.
    Приблизително тези биха могли да бъдат думите, с които можем да резюмираме това, което бе казано днес: В нашето общочовешко развитие
    действуват две течения. Едното е течението на Мъдростта или течението на Буда, най-висшето учение за Мъдростта и сърдечната доброта. За да
    може това учение на Буда да се влее действено във всички сърца, необходим е Христовият Импулс.
    Второто течение е течението на Христос, което ще издигне човечеството нагоре към интелектуализма през естетицизма до
    моралността. И най-великият учител на Христовия Импулс ще бъде винаги приемникът на онзи Бодисатва, който винаги отново ще се
    инкарнира и след три хиляди години ще стане Майтрейя-Буда.
    Така ние виждаме как Духовната наука има днес задачата да бъде един синтез на религиите. Можем да обхванем едната форма на религията в
    будизма, другата форма на религията в християнството. И колкото повече напредваме в бъдещото развитие на човечеството, толкова повече
    религиите ще се обединяват, както Буда и самият Христос се обединяват в нашите сърца. "

    Езотерично християнство,Р.Щайнер
  11. Like
    Виктор got a reaction from Eлф in Суфиите   
    90. Тези, които казват, че първо ще умрат и после ще възкръснат, се заблуждават. Ако не получат отначало възкресение, докато са още живи, то, когато умират, няма да получат нищо. По същия начин говорят и за кръщението: казават, че кръщението е велико, защото, ако го приемат, ще са живи.

    ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ФИЛИП
  12. Like
    Виктор got a reaction from KirilChurulingov in За Библията и нейната сила   
    В Библията съществуват три нива на познание:

    1. Историческо;
    2. Абстрактно;
    3. Трансцедентално.

    Историческото е физическо (материално) познание.
    Абстрактното е отделяне на съзнанието от фактологията и получаване на независими от думите асоциации.
    Трансцеденталното е отделяне на съзнанието от опита на сетивата и сливането с източника му.

    Притчите чраз, които Иисус общува и желае да предаде трансцеденталното познание са като печат. Когато погледнеш един печат не можеш да прочетеш какво е написано или изрисувано, всичко е наопаки, но когато го отпечатиш на лист хартия разбираш съдържанието му. В този смисъл налагайки една притча в човешкото съзнание е възможно проникване на духъ човешки в трансцедентното духовно съществуване.

    СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ИОАНА

    ГЛАВА 4

    5. “И тъй, дохожда (Иисус) в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.”

    Познанието за човешката същност и произход дохожда в самарянския град. Самарянският град тук е символ на непознанието, той е близо, но не и в землището на Иаков. Землището е Стария Завет. Самарянците са до него, но не и в него.
    Иисус, като физическо отражение на Трансцеденталната Реалност е въплътената Истината и Той идва за да я възвести. Словата на Иисус възвестяват Новият Завет.
    Новият Завет е послание от Трансцедентното Съзнание към човечеството за възвръщането му в лоното на Истината.

    6. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.

    В Старият Завет (землището) има извор. Изворът е Старият Завет. От Него бликат десетте Божии заповеди.
    Иисус е и човек Той е изморен от пътя и седи до извора. Умората е в земния Му път . Иисус седи до извора - Новият Завет е до Старият Завет. Има общение.
    Но какво е шестия час? Нека който има познание да ги сподели ...

    7. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай ми да пия.

    Идва старозаветна човешка душа въплатена във формата на жена, която е от Самария – сферата на заблудите и незнанието. Жената идва да утоли душевните си потребности от извора завещан им от Иаков.
    С думите “дай ми да пия” Иисус хвърля мост между търсещата истина старозаветна душа и трансцеденталното познание.

    8. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

    Учениците Му все още не са прогледнали. Те са чисти, но по своя произход старозаветни души и са от същия град от който е самарянката. Тяхната храна е от Стария Завет.

    9. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните).

    В земното ниво на съществуване има разделение на етническа, верска и материална основа. Жената е до разделителния праг, но не е готова да го прекрачи.
    Тя пита: защо по-високото ниво на познание иска от по-ниското вода. Водата е от земния живот. Иисус от трансцеденталния.

    10. Иисус й отговори и рече: да би знаяла дар Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

    Дар Божий е непрекъснатостта на съществуване вградена в човешката същност.
    Замъглена от Самсара и създадената карма душата на съществата обитаващи градът на забравата не познават произхода си и не виждат пътя водещ към Царството Небесно. Този път е самопознанието и осъзнаване на човешката мисия в Духовната Йерархия.
    “и кой е Оня” – Трансцеденталното Съзнание превъплащава себе си в човекът Иисус, желаейки да изживее смъртта. Изживяването на смъртта и слизането в физическата сфера на съществуване на Синът Божий се случва за първи и последен път.
    “ти сама би изпросила от Него” – духът човешки единствено сам може да направи избора да тръгне в себе си. Тръгвайки Духът на Трансцедента ще го подкрепи с невидима сила. Силата е познанието. Познанието е натрупаната мъдрост.
    “Той би ти дал вода жива.” – Трансцеденталният Свят ще ти поднесе Акашиевите записи. Водата жива е и Истината за Дхарма.

    11. Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш жива вода?

    Как и с какво да проникна в извора на познанието? Жената още пита: от кой свят си ?

    12. Нима Ти си по-голям от Отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?

    Новият Завет по-голям ли е от Старият Завет? Целият човешки род черпи знания от този кладенец, нима има други? Кой ни е създал, Иаков или Ти?

    13. Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

    Всяко удоволетворяване на земните желания води до възникването на нови. Физическите сетива могат да доведат до заблуждения.

    14. а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее;
    но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.

    Ставайки част от Трансцеденталната реалност, чрез словото на Иисус, което е живата вода, човешката душа влиза в живот вечен. Живот вечен е прекъсване на реинкарнационния процес.
    “ водата, която му дам, ще стане в него извор с вода” – водата се трансформира в извор с вода. Чрез Истината, ние ставаме източник на Истина. Основна съставна част на Истината е - Животът е вечен.

    15. Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.

    Старозаветната душата се моли за своята Истина! Тя копнее да спрат земните мъки. Мъките са желанията. Желанията са заблужденията на физическите сетива.
    Страданията се прекратяват с Четирите благородни истини.
    “да не дохождам тук да вадя.” – душата иска да не се преражда.


    16. Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.

    Във всяка жена има мъж. Във всеки мъж има жена. Иисус казва: влез у себе си, стани цяла (мъж и жена) и тогава ела отвън при Мене като цялостно същество, за да разбереш, какво ще ти кажа. Осъзнай се. Стани съзнателен. Разбери кой и какво си.

    17. Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш;

    “нямам мъж” - жената е била в себе си и е осъзнала, че душата и не е нито мъж нито жена. Тя излиза казвайки, че е готова да чуе думите от Иисус.

    18. защото петима мъжа си имала, и тоя когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.

    В пет прераждания си била жена, но в тях не си била нито мъж нито жена, защото съзнанието няма пол. Този мъж, когото имаш в този живот не ти е мъж той е другата половина от теб самата.
    “право си каза.” – тя е разговаряла сама в себе си.

    19. Каза Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.

    Жената е прогледнала. Тя прониква с вътрешните си сетива в Трансцеденталното Съзнание. Врата към Него е Иисус.

    20. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.

    Бог Отец няма конкретно местонахождение. Религиите са планините. Човешките същества се покланят на думите от религиите, но не и на смисълът в тях.

    21. Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.

    Настъпва преломен час за Вселенското Същество Земя след, който Пътят Му към Отца ще минава през възкръсналия Син Човечески. Мястото за поклонение се премества в часът на възнасянето Му в Царството Небесно от земните планини и Иерусалим в Познанието за себе си.
    Източник на Познанието за себе си е Новият Завет, който е послание на Трансцедентното Съзнание към човешките същества.
    “настъпва час” – от мистерията на Голгота на сетне, всяка преродена душа идваща от Стария Завет (старозаветна душа) ще попада в новозаветни условия на земно съществуване. Чрез свръх естественото Същество Христос старозаветните души от групово съзнание преминават на ниво индивидуално съзнание с земна мисия - да постигнат Истината и Любовта в себе си. Това постигане ги трансформира в Десетата Духовна Йерархия, която е част от Отца.

    22. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.

    Как може да се кланяш на нещо, което не познаваш? Как може да почиташ нещо, за което не притежаваш знания?
    “ние се кланяме на това, което знаем” – Съществата от Духовната Йерархия се прекланят и работят за изпълнението на Божествения План. Те в едно с пророците и просветлените човешки духове от Земята са припознали Отца.
    “спасението е от иудеите” – Иисус е от иудеите и се трансформира в Христос чрез иудеите. Спасението за човешките души идва от Исус Христос изживял човешките страдания и смърт. Кръвта на свръх естественото Същество Исус Христос на Голгота се свързва с Духът на Съществото Земя, за да възкръсне след физическата си смърт отново чрез Христа.

    23. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.

    “Но иде час” – този час е след Голгота.
    “и дошъл е вече” – този час е съществувал и преди Голгота, съществува и сега. Може би това е мигът – безвремие, неуловимото настояще, винаги съществуващо в предишните Вселени, сегашната Вселена и бъдещите Вселени.
    Под покланяне се има впредвид да се откажеш от егото си и станеш проводник на любовта.
    Всеки е дух и душа. Но не всеки дух и душа е поклонник. Поклонникът е душа в истина. Духът е връзката на душата с Отец. Духът чрез чисти помисли и действия съгражда чиста душа.
    “Отец иска такива да бъдат” – има възможност за избор. Можеш да си поклонник, но можеш и да не си.
    “които Му се покланят” - поклонници могат да бъдат не само човешките души, а и всички живи същества във Вселените.

    24. Бог е дух: тия, които Му се покланят, трябва да се поклонят с дух и с истина.

    Духът е словото. Словото не са думи, а волята на Трансцеденталната реалност въплатена във всичко съществуващо и несъществуващо.
    “тия, които Му се покланят” – всички Същества във всички Измерения, Сфери и Вселени да дадат път на Божията любов в себе си. Този поклон и отдаване става с духъ станал част от Истината.

    25. Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.

    Христос е възкръсналият Иисус. Той е Месия – Спасител. Жената знае и говори за Христос, а не за човекът Иисус.
    “когато Той дойде” – идването е второто пришествие на Христос, което ще е в етерното тяло, а не пред физическото.
    “всичко ще ни възвести” – всичко ще се възвести на всички, но възвестеното ще се разбере и възприеме от постигналите нива на разбиране т.е. ще има хора, които няма да разберат какво се възвестява.

    26. Иисус й казва: Аз съм Който говоря с теб.

    Дълбоката същност на Иисус говори, а тя е Христос. Човешкото Му тяло е проводник на посланието на Твореца от който произлиза.

    27. В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?

    Учениците със старозаветни духовни качества не разбират, че жената е от същият произход като техния.

    28. Тогава жената остави стомната си и отиде в града и каза на човеците:

    Това, което е трябвало да вземе жената е в душата й. Стомната за вода е излишна. Тя си тръгва с възвестеното за да го съобщи в града на незнанието.

    29. дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?

    Христос не би могъл да се види, а изживее. “дойдете и вижте” – идването и виждането е само вътрешно.

    30. Тогава те излязоха из града и идеха към Него.

    Старозаветните човешките души излизат от града на забравата за да опознаят Истината, която ще ги направи свободни. Излизането от забравата (града) е и сега. То важи за всеки човек. Ние трябва да излизаме всеки момент, за да станем будни. Само когато си Буда осъзнаваш Божественото.
    Излизането ще е продължителен процес. Може би краят му ще е второто пришествие. Тогава човечеството ще стане Десетата част от Духовната Йерархия, Йерархията на Свободата и Любовта.

    31. Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!

    Как можеш да нахраниш Господ?
    Със себе си.

    32. Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете.

    Вие не познавата себе си. Когато се опознаете ще ме нахраните. Храната е Истината за себе си. Иисус познава себе си. Познанието е Неговата храна.

    33. Преди това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?

    “учениците думаха помежду си” – учениците общуват само помежду си. Те са извън духовната реалност. На физическо ниво дори да срещнеш Иисус, няма да Го видиш. Той е духовно Същество.

    34. Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.

    Волята е Божествения План.
    Волята на Бог е във всеки. Изпълнението на волята е съзнателен избор за вечен живот. Изборът е процес на преудоляване на съпротивата на Ариман и Луцифер вплетена в душата ни.

    35. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва.

    “подигнете си очите” – човече събуди се, осъзнай се, прогледни с вътрешните си очи, ти си дух с мисия.
    “погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва” – нивите са духовните постижения - нашите и на всички души. Жетвата е процес на ползване, сливане с постиженията.
    “побелели” – бяло! Само побелялото е узряло. Когато душата е в бял ореол е просветлена, чиста, зряла.
    Бялото братство е побелялата и узряла за жетва нива. То е духовно постижение на човешките същества.
    Жетвата е битка за реализация на човешката мисия в материалната сфера на съществуване. Битката е отърсване от заблудите, греха и егото. Грехът е карма.

    36. Вече и жетварят получава наградата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят.

    “Вече” – в миналото, в настоящето и в бъдещето – СЕГА.
    “Жетварят” сме ние. “Наградата” е небесните ни жилища. “Плодът” е постигнатото духовно ниво на съществуване. “Вечният живот” е спирането на реинкарнационния процес. “Сеячът” е Отца и всички Същества произлезли и живеещи у Него. “Радват” е изживяване на Божията любов.

    И получи се следното:
    В миналото в настоящето и в бъдещето, които са СЕГА човешките души, получават небесните жилища и събират постигнатото от тях духовно ниво на съществуване, чрез което спират реинкарнационния процес, за да изживеят Божията любов заедно с Отца и всички Същества произлезли и живеещи у Него.

    37. Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне.

    38. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техният труд.

    “Аз ви проводих” - Иисус припознава старозаветните души и ги поставя в нови условия за прераждане.
    “да жънете” – да се ползва възможността за духовно усъвършенстване
    “други се трудиха, а вие влязохте в техният труд.” – трудили са се: Съществата от Духовната Йерархия ; всички Бодхисатви ; Буди ; Пророци ; многократно прераждалите се старозаветни човешки души и свръх естествената сила Иисус Христос.

    Те са се трудили за нас!

    Този постинг ми изцеди силиците ... Дано не съм Ви отегчил ...
  13. Like
    Виктор got a reaction from Мария-София in Що е Мъдрост?   
    "Един младеж отишъл веднъж при един мъдрец и го запитал: "Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?" Мъдрецът не благоволил да му отговори. Младежът, след като повторил неколкократно въпроса си със същия резултат, накрая си отишъл, за да се върне на следващия ден със същия въпрос. Отново не му бил даден никакъв отговор и младежът се върнал на третия ден, поставяйки настоятелно своя въпрос. "Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?" Най-после мъдрецът се обърнал и се запътил към една близка рекичка. Той влязъл във водата и подканил младежа да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младежа за раменете и го потопил във водата, държейки го така въпреки усилията му да се освободи. Накрая обаче той го освободил и когато младежът отново поел дъха си, мъдрецът го запитал: "Сине, какво най-много желаеше, когато беше под водата?" Младежът отговорил без да се колебае: "Въздух! Въздух! Аз желаех само въздух!" Мъдрецът попитал" Не предпочиташе ли да имаш богатство, удоволствия, сила или любов, сине мой? Не мислеше ли за някое от тия неща?" - настоявал мъдрецът. "Не, господине, аз желаех и мислех само за въздух" - бил моменталният отговор. "Тогава - казал мъдрецът, - за да станеш мъдър, ти трябва да желаеш мъдростта със същата сила, с която сега желаеше въздуха. Ти трябва да се бориш за нея, като изключиш всяка друга цел в живота си. Тя трябва да е единственият ти стремеж денем и нощем. Ако търсиш мъдростта с такова усърдие, сине мой, ти сигурно ще станеш мъдър."

    КОСМОГОНИЯТА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ от Макс Хайндл
  14. Like
    Виктор got a reaction from MilenaIvanova in Духовните йерархии и светове   
    Има две йерархии.
    Едната е Христовата йерархия. В нея колкото по-напред е едно същество, толкова то е по-ангажирано да служи на тези след него.
    Другата йерархия е земната. В нея цари експлоатация.
  15. Like
    Виктор got a reaction from stanislava63 in За прераждането   
    Човешкото съзнание е от такъв тип, че постоянно попада под въздействието на различни егрегори, малки и голями. В зависимост от моментното състояние на съзнанието, то е под въздействието на различни подобни форми, които се хранят от човешката жизнена дейност. Този процес е безкраен и в общи линии да се измъкнеш от него е доста трудно. За съзнанието безпир се закачат форми и въздействия, които контактуват и влизат в микрокосмоса чрез физическите сетива. През сетивноста, въздействията навлизат в съзнанието и там се закачат егрегорите, които в настоящият момент са взели превес и са по-силни. Човек много често е като изцеден от тази дейност. Всъщност, земната йерархия се гради изцяло на този принцип. Поради тези причини и след физическата смърт човек не може да се измъкне от земята, а се преражда. Просто с това съзнание и тази душа, той не може да живее в други по-висши реалности. Има възможност за изход, но тя е свързана с изграждането на ново съзнание, нова душа, които са невидими за земната йерархия. В евангелието Пистис София се говори, че Архонтите са били учудени, че не са забелязали преминаването през тях на Христос.
    Навлизането чрез сетивността на влиянията, може да се блокира чрез пробудена пинеална жлеза. С нейната аура, се абсорбират сетивните форми. Обаче, това изисква постоянна бдителност. Може би поради тази причина Буда никога не е спял. А дзен учителите често казват "Внимание".

    Администраторска бележка: Моля посочете източници, на които базирате тези твърдения.
  16. Like
    Виктор got a reaction from Розалина in Използването на цитати от Учителя в нашите мнения   
    Мисля, че не е необходимо да се ограничават потребителите в начина си на участие във форума. Хората са различни, а всеки изживява различни моменти в развитието си. Някой му е необходимо да пуска цитати, това е ОК. Аз не съм от хората с цитатите, защото не чета беседите, но като влизам тук от време на време прочитам някой, който е пейстнал нещо. Предполага, че има и други такива, но дори да няма, какво от това. Необходима е свобода, а не ограничения, според собствения мироглед.
  17. Like
    Виктор reacted to Диана Илиева in Що е смирение?   
    Смирението е увереността, че си само една нота на петолинието, както казва Велина. А силата е в това, да знаеш, че макар да си само една нота, ако те няма или си на друго място върху петолинието, в мелодията ще има дефект, дисонанс.

    А парадокс ли е, че обикновено най-силните са и най-смирени и не казват "Аз съм силен.", нито "Трябва да съм силен."?

    Стан, в една друга тема, не се сещам сега коя е, за да я потърся, ти пак се изказваше в този дух и аз те попитах - Мислиш ли, че само ти определяш живота си, ти го контролираш ... нещо в този смисъл. И ти твърдо и категорично потвърди. Тогава замълчах, може би не се връзваше добре с темата, не помня.
    Но струва ми се точно в това отношение ти опонират другите писали последните няколко поста тук.
    А аз съм човек, на който за щастие (защото е много поучително) или за нещастие (защото си е много стресиращо), но периодично ми се случват ситуации, в които аз или някой особено близък човек сме в смъртна опасност. Единствено силната и искрена молитва Бог да помогне, разрешава тези ситуации. Това е много отрезвяващо, особено като се има предвид, че в живота имам склонност да се правя на силна и контролираща. Периодично ми се натрива носа, значи , за да не забравям кой кум, кой сват ...
  18. Like
    Виктор reacted to braman in Що е смирение?   
    Човек да се впрегне в едно рало с Бога като Белчо и Сивушка?
  19. Like
    Виктор reacted to Велина Василева in Що е смирение?   


    О-без-личаване - отхвърляне на личното, на егото, или - поставянето му под КОНТРОЛ...
    Твоята сила, човешката сила - е единствено в силата на смирението ...

    Да си силен дотолкова , че да МОЖЕШ да се смириш и да не се считаш нещо повече
    от обикновен проводник на творчеството на други,
    или - на скромна нота от нотното петолиние, която самостоятелно не казва НИЩО...

    Защото не всекиму Е ДАДЕНО да се смири...
    И това не е за упрек, а трябва разбиране и зачитане...
    Ще се смириш - КОГАТО БОГ ТИ ДАДЕ СИЛАТА ЗА ТОВА...
    Нито секунда по-рано...

    Знание трябва: Духът човешки - няма никакъв шанс да се прояви ВЪН ОТ БОГА...
    "Те, такова животно нЕма" - човешки дух, вън от Божия Дух
    (освен, разбира се, в схващанията на един страничен, светски ум-интерпретатор -
    защото и той е в правото си да се изказва както може, към момента. )...

    Защото - да отхвърлиш "проявлението на духа" -
    на практика означава личността (егото) да отхвърли проявлението на Бога...
    (Което се случва, но само илюзорно, на игра, едва като първо приближение към Истината...
    И това отрицание е предвидено, защото и то е потребно за глобалната ЦЕЛ).

    Обаче, реално - човешкият дух ВИНАГИ е ЕДНО С БОГА...

    " Вие, като ученици, ще помните един факт:
    на земята няма силен човек.
    Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Туй е първото нещо.

    Туй трябва да го знаете и винаги трябва да го имате предвид.

    Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези вечни принципи на живота, когато е свързан с Бога.

    Тогава неговият дух владее законите на живата материя, защото ние сега сме в мъртвата материя,
    а трябва да я одухотворим. Трептенията на тази мъртва материя са много слаби.

    Като влезем в нея, нашият дух веднага се ограничава, губи и ние изгубваме половината от своите знания.
    Когато слезем на земята, пред очите на нашите по-напреднали братя ние ставаме като малките деца. "

    Учителя в "Вяра и съмнение"




    Модераторска бележка: мнението е преместено от темата Използването на цитати от Учителя в нашите мнения
  20. Like
    Виктор got a reaction from Пламъче in Използването на цитати от Учителя в нашите мнения   
    Мисля, че не е необходимо да се ограничават потребителите в начина си на участие във форума. Хората са различни, а всеки изживява различни моменти в развитието си. Някой му е необходимо да пуска цитати, това е ОК. Аз не съм от хората с цитатите, защото не чета беседите, но като влизам тук от време на време прочитам някой, който е пейстнал нещо. Предполага, че има и други такива, но дори да няма, какво от това. Необходима е свобода, а не ограничения, според собствения мироглед.
  21. Like
    Виктор reacted to Велина Василева in Използването на цитати от Учителя в нашите мнения   


    " Щом един ученик престъпи духовните закони, слагат го в закона на забравата. Това е наказанието му. Влезеш ли в закона на забравата, върху ти ще дойдат всички слабости на света и ще изпиташ всички несгоди на живота. Ще изпиташ всички закони на необходимостта върху си, за да се учиш постепенно да служиш на Бога." Учителя във "Вяра и съмнение"



    "Иска ли да живее по Божествен начин, човек трябва да се обезличи. Само при това положение той може да се освободи от злото. Не може ли да се освободи от злото, човек се държи за материалните неща. Той не е ликвидирал още с материалното. Щом ликвидира с материалното, човек се предава на Бога и живее изключително за Него." Учителя в "Абсолютната и Относителната реалност"




    "И тъй, първият основен закон за вас е: Човек най-първо трябва да пожертва своя живот за Бога. Под думата „жертва“, „да се пожертваш“, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за Бога, то значи да мислиш тъй, както Бог мисли." Учителя в "Двата метода на природата"

    "Ако ние се пожертвуваме, ние ще станем по-силни.
    Вие мислите, като се пожертвувате, ще изгубите нещо.
    Не, ще се трансформирате."Учителя в "С благодат и истина"
  22. Like
    Виктор reacted to Велина Василева in Използването на цитати от Учителя в нашите мнения   

    Музика на мислите, чувствата и постъпките
  23. Like
    Виктор got a reaction from Донка in Използването на цитати от Учителя в нашите мнения   
    Мисля, че не е необходимо да се ограничават потребителите в начина си на участие във форума. Хората са различни, а всеки изживява различни моменти в развитието си. Някой му е необходимо да пуска цитати, това е ОК. Аз не съм от хората с цитатите, защото не чета беседите, но като влизам тук от време на време прочитам някой, който е пейстнал нещо. Предполага, че има и други такива, но дори да няма, какво от това. Необходима е свобода, а не ограничения, според собствения мироглед.
  24. Like
    Виктор got a reaction from Лъчезарна in Използването на цитати от Учителя в нашите мнения   
    Мисля, че не е необходимо да се ограничават потребителите в начина си на участие във форума. Хората са различни, а всеки изживява различни моменти в развитието си. Някой му е необходимо да пуска цитати, това е ОК. Аз не съм от хората с цитатите, защото не чета беседите, но като влизам тук от време на време прочитам някой, който е пейстнал нещо. Предполага, че има и други такива, но дори да няма, какво от това. Необходима е свобода, а не ограничения, според собствения мироглед.
  25. Like
    Виктор got a reaction from braman in Използването на цитати от Учителя в нашите мнения   
    Мисля, че не е необходимо да се ограничават потребителите в начина си на участие във форума. Хората са различни, а всеки изживява различни моменти в развитието си. Някой му е необходимо да пуска цитати, това е ОК. Аз не съм от хората с цитатите, защото не чета беседите, но като влизам тук от време на време прочитам някой, който е пейстнал нещо. Предполага, че има и други такива, но дори да няма, какво от това. Необходима е свобода, а не ограничения, според собствения мироглед.
×
×
  • Добави...