Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Розалина

Модератори
  • Общо Съдържание

    3600
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    415

Блог Коментари добавени от Розалина

  1. Сега, като работя между хората, виждам, че на никого не съм угодил. Както и да постъпвам, все ще обидя някого и ще ми се разсърди. Без да искам, досега съм обидил хиляди хора. Дойде някой, оплаква се, че жена му се разболяла, иска да му помогна. Помогна му, тя оздравее наполовина, а той се сърди. Друг иска много пари от мене. Дам му половината от това, което иска, но не е доволен. Трети е недоволен, че не съм го посрещнал любезно, не съм се засмял. Казва: Студен човек е, няма добра обхода. — Щом аз не мога да угодя на хората, и вие не можете да угодите. Това трябва да го знаете. Изкуство е да угодиш на хората! Аз съм дошъл до следното заключение: За да живеят добре, хората трябва да бъдат на голямо разстояние помежду си. Разстоянието между двама души трябва да бъде поне, колкото е разстоянието между Луната и Земята, Венера и Земята, Меркурий и Земята, Слънцето и Земята. Колкото по-голямо е разстоянието между хората, толкова по-добре. Не мислете, че ако сте далеч от един човек, или от една планета, можете да се освободите от тяхното влияние. Колкото и да искате, вие не можете да се освободите от влиянието на Слънцето.

    Велика наука е да живееш според законите на духовния свят, който определя отношенията между хората. Като дойдете до любовта, вие трябва да знаете, как да се отнасяте с хората. Казано е: "Да възлюбиш ближния си като себе си." За да задоволиш някого, трябва да се отнасяш към него, както към себе си. И той трябва да се отнася към тебе, както към себе си. Ако и двамата не се обичат и нямат правилни отношения помежду си, те не могат да се разбират. Казваш: Той не ме обича. — Той не те обича като себе си, но и ти не го обичаш като себе си.

     

    Първата дума - Утринно Слово от Учителя, държано на 25-ти април, 1937 г. София — Изгрев.

  2. Благодаря!

    А помните ли това стихче :

     

    "Съкровищнико в еловия лес ,

    от векове живееш и до днес ,

    щастлив си ти в леса си безпределен'

    и щедър към родените в неделя"

     

    от една детска прикака .....

  3. ВЯРАТА И НОВОТО

    Изводът е: Човек всякога може да постигне това, което иска, но само когато постоянно и усърдно се моли. Усърдната молитва е да се моли човек без да турга граница. Да се моли и да вярва, че онова, което иска, Бог всякога може да направи. И да не казва "ако не стане"! Ти се моли и ако Бог види, че онова което искаш е добро, Той все ще го направи. Но няма да го направи когато ти искаш.

     

    Голяма вяра трябва да има човек в живота!

    Без вяра нищо не може да се постигне. Светът е пълен със суеверие, но малко хора има верующи. Суеверни хора има много. Суеверието влияе върху чувствата, то е близо до чувството, което ти очакваш да стане. А вярата влияе върху ума, понеже ти мислиш тогава.

     

    Човек трябва да мине през огън, за да се очисти. Страданието трябва да дойде, понеже изпитанията са едно средство, една подготовка на човека за нов живот. Никъде в живота няма лесен път. И най-добрите неща се придобиват с големи мъчнотии.

    Сега тук, на Мусала, за да се качите на високо и на чист въздух, трябва доста път да извървите и много усилия да направите. И мнозина са се отказвали. А щом човек повярва, той може и не се отказва. Когато човек има вяра, животът е лесен. Мъчнотиите са един стимул за него. А когато има суеверие, тогава има падане духом, обезсърчаване. В суеверието човек се обезкуражава, във вярата няма обезсърчение, няма обезкуражаване.

     

    Когато хората са готови, истината иде сама. За готовите хора всякога има възможност.

     

    Щом човек е роден на земята, животът носи всичките възможности. И ако той вярва, показва, че е имал всичките възможности. Един носел кибрит, но не знаел как да запали, не му идвало наум как да драсне клечката. Всичко в света бе допуснато, за да се покажат пътищата, по които хората са ръководени и избавяни. Някъде се случва така, а някъде се случва и друго. Има някои, които трябва да останат до последния момент, а някои ще си заминат по-рано. И в християнската епоха някои мъченици бяха определени да станат мъченици. И тези, които пострадаха, бяха изораната земя и просто в тях трябваше да се посее семето. Тяхната кръв трябваше да се пролее. То е една необходимост.

     

    Някои от апостолите – Петър, Яков, Йоан са минали през такива опитности. Евангелистите са други, те не бяха тези. Апостол Павел има повече послания написани, отколкото вече се знаят. А евангелистите са други, те са само писали туй, което са слушали. Казва Евангелието, че по дух са били ръководени да изберат кой да пише. Спор е дали след сто години се е написало Евангелието. Още в ранната епоха е имало документи и от тия документи са извадили това, което са и написали. В сто години вече се оформяват работите. В Стария завет те са писали по записки, по оставени документи, които после са събирали. Всичко туй е трябвало да бъде написано и съхранено и отгоре се е ръководело как, кога и какво е трябвало да бъде написано. За някой е било просто мисия да събира тия работи и да напише това, което трябва. За всичко това от невидимия свят си имат хора, приготвени за тази работа. Тогава, както и сега, това е било една голяма вълна. Нареждането на нещата става от невидимия свят и се приема от определени хора на земята. Има една вътрешна, интимна страна, която става в един много тесен кръг от хора. Защото това няма нужда да го знаят всички хора.

     

    Мнозина се интересуват от външната страна на нещата, вътрешното не ги интересува. В една държава как ще стане уредбата – това е външната страна на държавата. Къщите да са хубави – то е хубаво, но то е външната страна. А ако външното има и вътрешно съдържание, по-добро от това – здраве! Сега светът е една държава. И хората сега са по-близо до Царството Божие, отколкото преди. А сега привидно изглежда само, че всичко е разбъркано. Когато реката е много разбъркана, тя много лесно се избистря. В мътна вода се лови риба.

     

    (Учителя наблюдава върховете насреща). Сега да се изкопаят тези върхове, колко време се изисква? Рупите са разделени на две. Там са хубавите места, чисти, непристъпни места! Писали са много тогава, а на някои по дух им е било наложено да пишат. Апостол Павел казва на едно място: "Горко, ако аз не повярвам!" По задължение трябва да го каже. Пък ако не приемеш, ще видиш. Ще минеш през изпитания. Бог знае кого ще пожали и кого ще накаже. Нищо не е произволно!

     

    Тази местност е една от най-хубавите тук – за мистици. Има известни течения, явления, които стават само на 3000 метра. (Един от туристите каза, че според последните изчисления, Мусала е 3058 метра.) Да, Мусала е над 3000 метра! Нервни хора на Мусала да идват да се лекуват. Мусала има грамадна електрическа енергия. Батерия е тя! За лекуване. Тази местност е добра, всеки да си вземе мястото, което трябва да вземе и което му се пада.

     

    48. Утринно Неделно Слово, държано на 16 септември 1934 г., 6.20 ч.с., Мусала.

  4. Когато дойдат големите противоречия в живота, то вървете мирно, да не се страхувате от нищо, равномерно ходете. Ще дойде един страх. Христос казва: „Повярвайте, и като повярвате, всичко ще ви бъде.” Ако имате вяра колкото синапово зърно, ако имате вяра - онази истинската вяра и органическата вяра, каквото попросите, и ще ви бъде. Вярата ви трябва да бъде образ, органическа вяра. И тази органическа вяра всякога можеш да я опиташ. Тези неща ще ги изучавате на опит, ще ги намерите в опитността на хората, които са описани в Библията, във всички свещени книги. На тях ще базирате вашата вяра, на съвършените същества, които са минали по този път. Ще вярваш в това, което е невъзможно.

  5. Този човек, който се инати, липсва му нещо. Дайте му това, което му липсва, или най-малкото - предизвикай у него от чисто научно гледище един нов интерес. Ти можеш да предизвикаш такъв нов интерес. Човек, за да възпитава хората, трябва да бъде градинар - трябва да знаеш как да отбиеш теченията на човешката кръв и да поливаш човешкия мозък. Ти можеш да пуснеш кръв в центъра на човешкото тщеславие и да дойдат съвсем нежелателни явления. Ти не можеш да възпиташ един човек в това, което няма в тебе. Ти не можеш да накараш един човек да вярва, ако ти не вярваш. Само това, което е в тебе, само това можеш да предадеш. Само един човек, който разбира музиката, който знае повече музика, само той може да научи другите на музика. Да дойде един човек, който не знае музика, и да ме научи на музика, това е невъзможно.

  6. Всеки един от вас трябва да има един вътрешен живот, потаен живот. Всичко не трябва да изнасяте отвън, защото онзи извор, който отдълбоко извира, ако се отвори, и всички го виждат - той е плитък, той не е от дълбоките извори. Трябва да има в човека нещо дълбоко, потайно. И не искайте всичко да ви стане ясно. И това, което е ясно, това не е дълбока истина, и това, което знаете, то няма да ви ползва. Това, което не знаете, то ще ви ползва.

  7. 1.Съвременните хора живеят в миналото, затова умират. Когато заживеят в настоящето, те ще се раждат. Бъдещето расте, носи условия за нов живот. Като знаете това, престанете да мислите за миналото. Не туряйте надеждата си в миналото. То носи съблазните в живота.

    Едно трябва да знаете: Не търсете силата извън вас. Не очаквайте помощ от ближния си. Не търсете живота в майка си. Трябва ли плодът да очаква на клонете? Временно, докато е на дървото, те ще го поддържат, но щом узрее и капне на земята, той няма нужда от тях. Значи, силата на плода е в самия него. Щом падне на земята, плодът отново произвежда цялото дърво.

    Казвате: Да научим, що е добро и що е любов. – Ако мислите, че сега може да научите това, вие се лъжете. Човек знае това, което е вложено в него. Следователно, в даден момент той познава или доброто, или злото; в даден момент той е или вярващ, или безверник. Ако си вярващ, това добро е за тебе, а не за Бога. Какво ще допринесеш на Бога със своята вяра? С вярата си ти допринасяш нещо на себе си, съзнаваш, че си жив и Бог живее в тебе. Без вяра не може да се живее. Да се откажеш от вярата, това значи, да приемеш страданието и смъртта. – Що е страданието? – Спънка в живота. За разумния таза спънка е на място, а за неразумния тя е нещастие. За да се справиш със страданието, не го питай отгде иде и какво носи, но го угости, приеми го като гост. Ако не си готов да го приемеш в дома си, дай му гръб. Така трябва да постъпваш и с омразата, изобщо, с всички отрицателни прояви в живота. Пазете се от отрицателните прояви. Трябва ли да живееш с умрелите хора? Колкото и да ти е мил близкият, като умре, ти стоиш далеч от него. Умрелият да върви по своя път, и живият – по своя. Човек е дошъл на земята да живее между живи хора, а не между мъртви. В смъртта няма никаква сила – силата а в живота. В омразата няма сила – силата е в любовта. И невежеството не носи сила – силата е в знанието. Силата е в доброто, а не в злото. Това са истини, които трябва да се знаят. Те постоянно се сменят. Например, любовта може да се превърне в омраза и обратно – омразата в любов. Пазете се да не минавате от положителното в отрицателното.

    1.Силното оръжие -39. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 юли, 1933 г. София – Изгрев.

    ===================================================================

    2.Приложение се изисква от съвременните хора. Те не обръщат внимание на ближните си, не влизат в положението им, но се произнасят, че този човек е добър, а онзи – лош. Не се занимавайте с доброто и със злото в човека. Ако се занимавате с доброто и злото на хората, вие ще изпаднете в ред грешки и заблуждения, без да придобиете нещо съществено.

    Защо Господ изпраща страдания на хората? – Той им е дал най-голямото благо – животът, който те сами са оцапали. Щом са го оцапали, те сами трябва да го изчистят. Животът е златна монета, която хората са оцапали. От тях се изисква едно: да се заемат да изчистят живота и да го видят в неговия естествен блясък и чистота, както Бог го е дал. Като го изчистят, те сами ще се ползват от него. Всяко нещо, което човек сам е изчистил, остава за него, той да се ползва. Във всяка опитност, колкото горчива и да е, се крие нещо ценно. Като минете през тази опитност и се освободите от горчивината й, вие ще задържите скъпоценното за себе си, като скъпоценен камък.

    3. Сега вие сте дошли на планината да научите нейната история. Всички планински върхове, всички скали са свидетели на епохи, когато слънцето е изгрявало не само от изток, както днес, но и от запад, и от север, и от юг. Те са свидетели на епохи, когато оста на земята е била перпендикулярна. Било е време, когато оста на земята е била хоризонтална. Можете ли да си представите, какъв климат, каква флора и фауна е съществувала тогава? Това са далечни геологически епохи, за които науката и историята днес мълчат. Било е време, когато и вие сте имали съвършено друга форма от сегашната. Каква е била тогавашната ви форма, вие мълчите. За миналото човек не трябва да говори.

    За да бъде силен, човек никога не трябва да отлага момента за реализиране на своите добри мисли и чувства. Всяка добра мисъл, която човек може да реализира на време, усилва неговия ум. Всяко добро чувство, реализирано па време, подобрява състоянието на човешкото сърце. Значи, добрите мисли подържат здравословното състояние на мозъка, добрите чувства – правилното кръвообръщение и дишане, а добрите постъпки – здравословното състояние на стомашната система, вследствие на което човек яде и спи добре. Мислете добре, за да бъде мозъкът ви в нормално състояние. Дишайте дълбоко, за да бъдат дробовете ви в изправност. Постъпвайте право, за да бъде стомахът ви редовен.

    Ние сме дошли на земята да вършим волята Божия, да живеем добре. Това е общ закон за всички: за държавите, за народите, за обществата, за семействата, за отделните личности. Поради неразбиране и разногласие помежду си, хората не живеят добре. Едни вярват в един Бог, други – в друг Бог. Едни вярват в една държава, други – в друга някоя. Единство няма между хората. Те не знаят, че са излезли от един Източник, от един Баща, от един Бог, Който е създал цялата вселена. Под „вселена" разбираме всички блага, които изтичат от Бога. Тия блага се разпределят правилно, в зависимост от разумни, велики закони. Подчинява ли се на тия закони, човек е радостен и щастлив. Не се ли подчинява, той е изложен на болести, страдания и смърт. Като люби Бога, човек има всичко на разположение, всякога е здрав и весел, готов за работа. Любовта към Бога не подразбира човешките чувства, нито вярата, която човек изповядва. Само силният може да люби Бога. Като Го люби, той всякога ще остава назад, а слабите ще пуща напред. Той ще пази слабите, ще им бъде задна стража. Бог остава всякога назад, да пази слабите и да им помага. Затова е казано в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража". със своите светли мисли, чувства и постъпки, Бог помага на слабите и страдащите. Така трябва да постъпва всеки човек. Ако е силен, ще остане на тила да помага на слабите. Ако е слаб, ще излезе напред, други да му помагат.

    Сегашните хора се страхуват от смъртта, затова се крият, остават назад, в тила. Какво страшно има в смъртта? Да умре човек, това значи, да отиде в света: умира, т.е. човек отива в друг свят, по-красив от земния. Ако можете за малко време да влезете в този свят, вие не бихте желали да се върнете. Този свят е скрит съзнателно от погледа ви, за да останете още на земята, да се учите. Мъчно се живее на земята, но същевременно земният живот дава големи опитности на човека, Земният живот крие в себе си условия за големи придобивки. Земята дава на човека онази ровка материя, която той трябва да обработи. Така обработена, човек я занася в другия свят, там да работи с нея. Тази материя не съществува в онзи свят. Като се върне отново на земята, човек продава обработената вече материя, за да купи друга, която пак да обработва. Ще кажете, че човек слиза на земята да върши търговия. Има ли нещо лошо в търговията? Търговията е необходима като средство за опознаване на хората. Те се нуждаят от стоката на търговеца. Ако фурнаджията не прави хляб, отде ще го доставите? Ако млекарят не продава мляко, ако земеделецът не продава жито, ако градинарят не продава плодове, вие не можете да живеете. В каквато форма да вземете търговията, с пари или без пари, като обмена на продукти, тя е необходима.

    3. Любов и почитание - 23 юли, 10 ч. пр. об.

  8. Плодовете на Духа

    „А сега остават тези трите – вяра, надежда, любов, но най-голяма от тях е любовта." [– 13 ст.].

    Много се говори за любовта, но малко се прилага тя. Тая е причината, дето хората се отегчават от говоренето. Ако не искаш да се отегчаваш и да отегчаваш другите, не слушай да ти говорят едно и също нещо; и ти не говори едно и също нещо. Приемай и слушай само онова, от което имаш потреба. Яж, когато си гладен. За какъв глад се говори? Ние не разбираме само физическия глад. Може да си гладен за живот, но животът е разбран и осмислен само при любовта. Без любов животът няма смисъл, и без живот любовта няма смисъл. Като се проявява, животът изявява любовта. Някои се възмущават, че животът не протича, както те искат. Това е невъзможно. – Защо? – Те са още деца в разбирането си.

    Събрали се керемидчия, градинар и жътвар и отишли заедно при Господа да молят за хубаво време. Керемидчията пожелал сухо време, да се сушат керемидите му; градинарят пожелал дъжд, да се напоят градините му; жътварят поискал ясно и топло време, да узрее житото му, по-скоро да го ожъне. Господ им отговорил: Вие искате едновременно три различни неща. Съгласете се помежду си, кое желание да задоволя първо и тогава елате повторно при мене. Ако времето е сухо, градинарят ще остане недоволен; ако е дъждовно, керемидчията ще роптае. Правилно разбиране е нужно на хората.

    Казвате, че искате да живеете в мир и съгласие. Не е лошо това, но условия са нужни за мирен живот. Не е лошо да вали дъжд, не е лошо сухото време, не е лошо и чистото ясно небе, но времето трябва да се сменя, а човек да е готов всеки момент да се ползва от него. Устойчивост, издържливост се иска от хората. Ако човек боледува, да знае, защо боледува; ако гладува, да знае, защо гладува. Как ще разбереш положението на болния, ако никога не си боледувал? Как ще разбереш състоянието на гладния, ако никога не си гладувал? Трябва някога да боледуваш, да знаеш, какво нещо е болест; трябва да гладуваш, за да познаваш глада; трябва да жадуваш, за да познаваш жаждата. Трябва да опиташ безпаричието, бедността, за да влизаш в положението на бедния и на страдащия. Докато е в утробата на майка си, детето е обвито в царска мантия, в тънко було. Щом се роди, свалят мантията му и го пущат голо в света. Докато е в утробата на майка си, детето е свързано с нея, тя го храни; щом излезе от утробата, отрязват пъпа му и скъсват външната връзка с майката. Тая връзка помага при дишането на детето. Като се скъса връзката, детето започва да диша само и заплаква.

    Ще кажете, че знаете, как се ражда детето, не е нужно да ви се говори. Много неща знае човек, но и много неща не знае. В ранната си възраст, когато се занимавах с музика, слушах видни музиканти, имах мнение за тях. Технически не разбирах всичко, но вътрешно разбирах музиката, виждах, къде е силен музикантът и какво му липсва. Като започнах да свиря, разбрах, какво, именно, липсва на музиканта. Разбрах, къде се крие мъчнотията в свиренето. Достатъчно беше някога да тегля само един лък, за да разбера, че нещо не ми се поддава. Друг път с едно теглене на лъка излиза нещо хубаво. Това показва, че и при свиренето има специално време, наречено музикално време. Изкуство е да знаеш, кога времето е музикално и тогава да свириш. Ако за мене времето не е музикално, аз ставам слушател, а други свирят; ако за мене времето е музикално, аз свиря, а другите ме слушат. Слушате някого да свири и казвате, че той има добър тон.

    Мнозина се запитват, дали в тяхното сърце има условия за любовта. Достатъчно е да драснете първата клечка кибрит и да опитате, може ли да се запали огънят на вашето сърце. Щом се запали огънят, никой не е в състояние да го угаси. Колкото майки и бащи са правили опити да изгасят огъня в сърцето на своите синове и дъщери, не са успявали. Не се опитвайте да гасите Божествения огън! Видите ли, че гори, оставете го да върви в своя път. Не се стремете да изгасите слънцето! Не се стремете да изгасите звездите! Това е огън, който нито се пали, нито се гаси. Той е най-приятният огън в света. – Заслужава ли даден човек моята любов? – Няма човек, нито живо същество в света, което да не заслужава да бъде обичано. – Грешен е тоя човек, не заслужава да бъде обичан. – И грешникът заслужава да се грее на Божието слънце. Слънчевата любов изпраща еднакво своята светлина и топлина на всички живи същества на земята. То грее и топли еднакво гълъба и змията, тигъра и овцата. За него няма достойни и недостойни същества.

    Питам: Какво ще стане с нас, ако Бог се оттегли или ни напусне? Слънцето, звездите, луната ще изгаснат; дърветата и цветята ще изчезнат пред очите ни; красотата на вселената ще изчезне; животът ни напълно ще се помрачи. Тъй щото, ние живеем, защото Бог е в нас. Ако Той се оттегли от нас, веднага ще дойдат нещастията и смъртта. Всесилен е Бог, в един момент може да разруши цялата вселена, но никога няма да направи това. Той никога няма да ни постави на ненужни страдания. Той има желание да ни учи, да разберем, защо живеем и защо е създаден света. Всичко, което Бог е създал, е ценно. Не се противете на Божествения порядък. Друг е въпросът, ако се натъквате на човешкия порядък. Дойдете ли до Божествения свят, там не се позволява да влезе човек с обувки, с немити ръце и крака, с нечисти дрехи. Ще измиете лицето, ръцете и краката си три пъти; ще облечете нови, чисти дрехи, ще обуете нови обувки и така ще влезете в Божествения свят. Ще внесете в ума си чисти, светли мисли, в сърцето си – чисти, благородни чувства и така ще влезете в Божествения свят. Когато хората изучат законите на тоя свят и заживеят по тия закони, светът ще се превърне на рай – никаква война няма да съществува. И тогава, като се помолите на Бога, Той веднага ще прекрати войната.

    Днес всички се питат, кой ще победи в сегашната война. Казвам: Майките и бащите ще победят. Ония милиони хора, които умряха на бойното поле, трябва да се преродят. Това ще направят майките и бащите, а не воюващите. Майките и бащите, братята и сестрите ще оправят света и ще освободят угнетените и нажалените. Трябва да се създаде ново поколение, нови синове и дъщери. Това ще направят всички майки и бащи: руските майки и бащи, английските майки и бащи, японските майки и бащи, германските майки и бащи – всички майки и бащи по лицето на земята. Те ще победят. С други думи казано: Божественото ще победи, то ще оправи света. Майката е символ на любовта, бащата– на мъдростта. Значи, любовта и мъдростта от една страна и истината – от друга страна ще победят света и ще го оправят. Това, което руши и разваля нещата, не е Божествено.

    Съзнателният живот подразбира жертва, която почива на закона на даването. Какво ще даде на хората невежият? На какво ще ги научи? Как ще свири той, като не разбира това изкуство? Как ще оре, като не знае, какво нещо е орането? След всичко това, той се осмелява да каже, че изорал нивата си. Изорал я, благодарение на воловете и на ралото си. Воловете теглят, ралото прави браздите, а той казва, че сам изорал нивата си. Не се говори така. Друг казва: Аз мога да любя. Какво значи да любиш? Да любиш, това значи, да предаваш на ближния си благата, които си приел, така чисти, както са били. Носиш един плик от Господа до своя ближен, но искаш да знаеш, какво има в него. Отваряш плика и започваш да четеш. Това не се позволява. Само оня има право да чете писмото, който го праща. Следователно, ще го предадеш, без да се поддадеш на изкушение, и ще се радваш, че си изпълнил задачата си правилно. Тогава и двамата ще се радват: оня, който носи писмото, както и оня, който го получава. Не можеш да се радваш, ако слънцето не изгрява. Изгряващото слънце е писмото, което всеки ден се отваря и прочита от оня, който отива да го посреща. Като залязва, слънцето затваря писмото си и отива да се чете на друго място. Когато изгрява и залязва, слънцето разнася писмото по целия свят, да го четат всички, да видят, какво Бог е вложил в него. Всички блага идат от слънцето.

    Като наблюдавам проявите на любовта на сегашните хора, виждам, как се кълцат едни-други. Като не знаят да стрижат, те взимат ножиците и режат, както им попадне. Така те накълцват умовете и сърцата си – не знаят да стрижат. Като се научите да стрижете, тогава прилагайте изкуството си. Като се научите да говорите музикално, по любов, тогава говорете. Докато не сте научили едно изкуство, както трябва, не бързайте да се проявите. Аз разбирам добре музиката и, въпреки това, не пропущам случая да слушам видни музиканти и певци. Всеки музикант влага нещо особено в музиката, което заслужава да се чуе. Всяка певица има нещо особено в пеенето: една се отличава по своя тембър, друга – по мекия си и чист тон. Има певици, които влагат душата си в пеенето. Човек може да пее и да свири добре, ако се свърже с разумния свят. Той може да мисли и чувства правилно, ако се свърже с разумния свят. Като се свържеш с разумния свят, благата на живота протичат по естествен начин. Ако не можеш да направиш тая връзка, ще пренасяш благата на части, както носиш вода с кофи да поливаш градината си. Водата трябва сама да дохожда при тебе, да тече непреривно. Остане ли ти да я пренасяш от едно място на друго, това значи, да се натъкваш на мъчнотии и страдания.

    Плодовете на Духа са: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, кротост, въздържание. Радостта има отношение към ангелския свят, мирът – към човешкия свят, а дълготърпението – към животинския свят. Дълготърпението е слизане дълбоко в материята. Всички живи същества се нуждаят от благост, милосърдие, кротост, въздържание. Веднъж видях една змия, хванала една жаба. Тъкмо се готвеше да я глътне, аз се приближих до нея и мислено й казах: В мое присъствие не позволявам да стават престъпления. Ще пуснеш жабата и ще продължиш пътя си. Змията се опита да ми възрази, че дълго време дебнала жабата, не й се иска да я пусне, но най-после се съгласи – пусна жабата и се скри някъде между камъните. Ще кажете, че змията не може да говори. Аз говоря с духа, който е в змията, а не с нея. Змията е форма, в която се крие някакъв дух. Той разбра, че в мое присъствие не позволявам да се вършат престъпления. След мене той е свободен да прави, каквото иска.

    Първият плод на Духа е любовта. Хората са дошли едва до опаковката на любовта. Те са далеч от съдържанието на любовта – до Божията Любов. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих". Следователно, не можем да познаем любовта, докато не опитаме любовта на Бога към нас. Много блага е дал Бог на хората, много любов е излял към тях, но те още не са Го познали, поради което са недоволни от живота. Бог вижда това, търпи и чака времето, когато хората ще се пробудят. Бог е дълготърпелив и милостив. Той знае, че недоволството, мъчението, страданието са временни неща. Само любовта и радостта са вечни. Казано е в Писанието; „Ще изтрия сълзите им и няма да помена греховете им".

    Старият свят заминава, нов свят се създава. Каквото става в света, е за добро. Посаждаш един орех, който след време се пропуква и от него израства ново, младо растение. Вятърът огъва клоните на младото дърво, снегът ги навежда към земята, докато един ден дървото заякне и устоява на всички несгоди и ветрове. Който яде от плодовете на тоя орех, трябва да благодари. Докато нашата любов не даде плод, както орехът, не можем да разберем Божията Любов. Христос казва: „Който ме яде, той има живот в себе си". Никой не може да яде Христа, но ще яде плодовете на Неговия живот. Следователно, давайте на хората от плодовете на своята мисъл, на своите чувства и постъпки, за да ви разбират. Само така ще се радвате на плодовете си, както и на плодовете на своите ближни.

    Изучавайте музиката, както аз съм я изучавал. Като изучавах музиката, намерих погрешките на музикантите, разбрах, де грешат. Питат ме, свиря ли Бах, Бетовен или Моцарт. Намирам, че не съм дошъл до тях. Свиря някакъв Бетовен или Бах, но мой Бетовен, мой Бах. Въпреки това, аз познавам класическата музика, зная, отде Бетовен е черпил своята музика. Аз се интересувам от истинския оригинал, а не от преводите, които музикантите са направили. Бетовен, Бах, Моцарт са направили сполучливи преводи. И аз свиря мои, оригинални работи; понякога правя преводи, по-близки или по-далечни от оригинала. Като работих върху музиката, намерих доста музикални времена, от които разбрах, дали свиря правилно, или не. Когато попадах точно на музикалното време, достатъчно беше да посвиря 10–15 минути, за да се оправи времето: облаците се разпръсваха, и небето ставаше чисто, ясно. Ако има голяма суша, пак свиря. Тогава небето се заоблачава, дохожда дъжд. Със свиренето си мога да примирявам хората. Ако не мога да примиря двама души, които се карат и бият, не съм свирил хубаво. Доброто свирене е в състояние да подобри нещата, да премахне мъчнотиите и противоречията в пътя на всеки човек.

    Същият закон действа и в любовта. Някой казва: Аз обичам. Щом обичаш, всички противоречия в живота ти, временно поне трябва да престанат. Ако не изчезнат, ти не обичаш, както трябва. Обаче, има противоречия, които са необходими за развитието на твоя ум и на твоето сърце. Те са на мястото си. Да бъдеш кротък и да не вършиш никаква работа, това не е желателно. Каква работа ще свърши един слаб, хилав кон, на който ребрата се броят отдалеч? Кротък е тоя кон, не рита, но и работа не върши. За предпочитане е здравият кон, който рита, но върши работа, отколкото хилавият, който кротува и нищо не работи. Някои хора, като остаряват, стават кротки, добри, но нищо не работят. Това не е право. Старият трябва да работи. Че е стар, че не може вече да работи, това не го оправдава. Дядото казва: Когато бях млад, работих; сега ще почивам. Като млад си вършил доста пакости и глупости. Сега пък ще работиш, без да причиняваш на кого и да е пакости. На млади години си грешил, на стари години ще работиш и ще изправяш погрешките си. Това е правило, което забелязах и при свиренето. Когато взимах някой тон неправилно, другите музиканти свиреха добре, чисто. Ако някой от тях грешеше, аз свирех правилно. Дълго време упражнявах ухото си в слушане, докато схванах това съотношение между хората. Те едни-други се коригират. Като научих законите на музиката, и аз свирих добре, и другите музиканти свираха добре. Така се създаде оркестърът – всички свирихме заедно. Когато капелмайсторът дирижираше, все се намираше някой да греши. Щом отсъстваше капелмайсторът, никой не грешеше. – Защо никой не грешеше? – Нямаше кой да поправи погрешката. И да греши някой, погрешката минаваше незабелязано.

    Много хора се отегчават от живота на земята, искат да отидат в другия свят. Те не знаят, че и там ще работят. Ще ги поставят в оркестър и ще изискват от тях да свирят без погрешки – там оркестрантите свирят без капелмайстор. Там никой не се занимава с погрешкитв на другите – не искат да се петнят. И аз не обичам да се занимавам с погрешките на хората, да не петня ума и сърцето си. Погрешките са кал, която се чисти мъчно. Докато има капелмайстори, всякога ще има противоречия и погрешки. Бог е допуснал противоречията, за да се изправят хората. Погрешките се изправят само на земята.

    Ето защо, когато някой ангел иска да изправи някоя своя погрешка, слиза на земята в човешка форма. Щом изправи погрешката си, отново се връща на небето и заема мястото си между ангелите. Много ангели има на земята, дошли да изправят погрешките си. И вие сте дошли на земята да изправите погрешките си и да се научите да мислите, да чувствате и да постъпвате правилно. Само така човек ще оцени благата, които Бог му е дал. Велико нещо е да срещнеш човек, който цени благата, защото и той сам е благо за другите. Като любиш човека, и той ще те люби. Тогава неговото благо е твое, и твоето благо е негово.

    Какво представя любовта? Тя е пробен камък; тя е ключ, който отваря всички затворени врати. Прилагайте любовта като потик на своя ум и на своето сърце. Любовта е първият плод на духа. Когато соковете на тоя плод, проникнат във вашия ум и вашето сърце, вие ще се освободите от противоречията на живота. Казано е в Писанието: „Дето е Духът, там е свободата". Казано е още, че истината освобождава човека. Истината е врата, през която Духът минава и носи свободата. Казано е: „Ще изпрати Бог Духа си". Когато Духът влезе във вас, ще роди първо любовта. Щом приемем любовта, като плод на Духа, и ние ще се храним с нея, и окръжаващите ще се хранят.

    Сега аз прочетох 13 гл. от I. Послание към Коринтяните, а вие прочетете 5 гл. от посланието към Галатяните, за плодовете на Духа. Работете съзнателно върху себе си, без да се самоосъждате. Ако направите една погрешка, радвайте се. Като я изправите, радвайте се два пъти повече. Самоосъждането не е Божествено качество. Понякога причината за погрешките е вън от човека. Някой иска да каже нещо на приятеля си, който е далеч от него. За да се чуе гласът му, той трябва да вика, защото външната среда е шумна. Като вика много, гласът излиза нехармоничен. А във всяка дисхармония има някаква погрешка, нещо фалшиво. Кой е виновен за тая погрешка: оня, който говори, или шумът във външната среда? Големият шум се дължи на грубата среда. Ти викаш, кряскаш, за да те чуят и, ако никой не те чуе, ставаш нервен, гневиш се. После се извиняваш, че си нервен.

    Какво нещо е нервността? Кога е нервен човек? – Когато има да плаща дългове, а няма с какво да ги плати. Бръкне в джоба си, нищо не намира. Богатият бръкне в джоба си и веднага вади, колкото му трябват. И бедният, и богатият не са на прав път. Те не трябва да чакат последния момент да си платят дълга, но два-три дена преди срока да отидат при своя кредитор и да се изплатят. Не чакайте кредитора да ви търси, но вие идете при него да оправите сметките си. Ако си беден и не можеш да платиш дълга си, помоли се на кредитора да отложи плащането. Той ще чуе молбата ти, но ти трябва да бъдеш внимателен, да не го караш да те търси в дома ти и да се връща назад празен. Законът е същ и при изправяне на погрешките. Като направиш една погрешка към някого, не чакай тоя човек да дойде при тебе, тогава да се извиниш, но ти го намери, иди в дома му и там се извини. Като видя Бог, че хората не искат да се изправят, не са готови да обърнат погледа си към Него и да искат извинение, изпрати своя Единороден Син на земята, да им покаже пътя за примиряване. Хората могат да се примирят само чрез любовта, те могат да се спасят само чрез любовта – друг път няма. Без любов нищо не се постига.

    Казано е: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Всеки трябва да се храни от плодовете на любовта. Само така ще се създаде нова вселена. Само така ще се придобие вечен живот.

    „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил".

    3-то Утринно Слово от Учителя, държано на 24 октомври, 1943 г., 5 ч.с. София – Изгрев.

  9. Колко пъти да прощаваме?

    Тогаз пристъпи Петър при Него и рече: „Господи, до колко пъти, ако съгреши брат ми, да му прощавам, до седем пъти ли?“ (Матей 18:21)

    Защо трябва да простите на своите ближни? В този закон за прощаване седи следующата опасност. Ако ти не простиш на своя ближен, в тебе ще стане едно подпушване, едно блато ще се образува, и там ще почнат да се образуват милиарди микроби. И най-първо ти, със своите деца, ще бъдете подложени на тази отрова – нищо повече!

    Като прощаваш, ти печелиш. Като не прощаваш, ти губиш. За да прощаваш, изисква се силен човек. Да прости, това може да направи само силният човек, човекът с воля, а да не прости, това и бабите могат. Характерът на човека се показва само при условия, дето неговата воля може да се прояви.

    „По колко пъти да прощаваме, по 7 пъти ли?“

    Числото 7 е число на съвършенство. Христос му казва: „До 70 пъти по 7“. Защо не му каже 7 по 7 пъти, а туря една нула отзад? Числото 7 без тази нула е число безплодно. Христос казва: „Ще трябва да се размножаваш“. Тази нула представлява Любовта. Всякога зад прошката трябва да седи Любовта.

    Значи за благото на своята душа трябва да простим. Любовта изисква да се премахне всяко недоразумение, тя не търпи недоразуменията. Само така ще дойде тя. Този Божествен закон е всякога готов. Вие може да направите опита си, както искате. Ако вие простите, трябва да простите в душата си, в себе си, а не само да разгласявате, че сте простили. Да простите, без да разгласявате. Аз съм срещал и мъже, и жени, тръгнат да разправят, че простили. Казват: „Аз му простих“. Не, онзи, който разправя, че е простил, не е простил. Като простя, трябва да имам туй самодоволство в себе си, че съм простил. Какви са признаците на прощението? По какво се познава, че съм простил? – Аз имам връзка с Бога вече. Нищо повече! Щом простя, както Бог иска, веднага ще дойде в ума и сърцето ми светлина и топлина и в душата си ще се усещам силен и мощен. Прощаването е вътрешен процес. Някой път аз мога да кажа, че съм простил, а като се върна вкъщи, пак изскочи грехът в ума ми.

    Добродетелта никога не може да се размени, но грехът – всякога може. Този закон е най-ужасният закон в света. Туй, против което човек възстава най-много, то ще му дойде до главата. Ако ти искаш да изгониш туй малко зло, от което не си доволен, непременно ще ти дойде по-голямо зло. Този закон, по отношение закона за добродетелите, действа в обратен смисъл. Ако малката добродетел не искаш, голямата не идва. Запример, имаш едно малко благородно качество, но ти не си доволен от него, не си благодарен; бъдете уверени, че щом не си доволен от него, голямата добродетел няма да дойде. В злото, ако не си доволен от малкото зло, голямото зло ще дойде, а при доброто е обратно. Ако не си доволен от малката добродетел, и голямата няма да дойде. Действително, една от най-малките добродетели, това е да простиш! И защо хората не искат да прощават? Казват: „Да прощаваш, това е детинска работа“. Да прощаваш, това аз считам най-малката добродетел.

    Върху тази най-малката добродетел почива цялата съвременна култура. Вътрешното устройство на цялата тази култура почива върху тази прошка на земята, върху тази почва. И плодородието на земята почива върху прошката.

    Даже и в себе си, като виждаме погрешките, има един закон и трябва да го знаем, трябва да знаем как да изправяме погрешките си. Ами че туй е цяла наука! Някой казва: „Аз не мога да бъда мек“. – Ще бъдеш мек. Това е цяло изкуство! Ще бъдеш учтив. Това е изкуство! Ще разсъждаваш. Това е изкуство!

    В съвременното общество съществуват много заблуждения, които спъват хората в тяхното развитие. Запример, казват: „Времето ще поправи нещата“. Това е първото заблуждение. Второто заблуждение: „Бог ще оправи нещата и света“. Третото заблуждение:За в бъдеще, когато ние се развием, когато станем силни и богати, тогава ще оправим света“. Това са все заблуждения! Значи Бог досега не си е оправил работите, че за в бъдеще ще ги оправя. Божиите работи абсолютно са оправени. Бог няма какво сега да ги оправя. Времето пък, то има съвсем друго предназначение. Времето не е създадено да оправя живота. Времето само хроникира нещата, то е една справочна книга. Като отидеш при времето, то ще ти каже: „Господине, преди толкова и толкова хиляди години ти направи тази погрешка“. То е справочна книга. Ние казваме: „Времето ще изправи живота, Господ ще изправи живота“. Не, нито Господ ще изправи живота, нито времето ще изправи живота, а ти ще си кажеш: „Аз ще изправя живота си съобразно Божиите закони! Аз зная какво иска Господ от мене“. Всеки ден трябва да туряте в ума си тази мисъл. Щом някой сгреши, Господ му казва: „Покажи любовта си!“ Е, в какво ще покажем ние своята любов? Има два начина. Аз съм правил много опити и съм дошъл до следующето заключение. Всяко насилие, всеки лош поглед, всяко лошо чувство, всяко желание да убиеш, всички тези неща са негативни и не носят нищо добро в света. Даже и един светия, даже и един благороден човек, ако употребят едно насилническо средство, то е в техен ущърб. Онзи, който е поставен на това насилие, той може да се ползва, но онзи, който прилага насилието, нищо не се ползва. Затуй много по-добре е да бъдем индиферентни, но с търпение да издържаме погрешките на един свой брат. Не трябва да се наказва, но трябва да му се каже нещо. Ще го повикам, ще му разправя приятелски, разумно, всички причини и последствия от тази негова погрешка.

    Туй, което засега се изисква от нас, то е приложението на Христовото учение, в дадения случай – да изпълним волята Божия – да простим! Но знаете ли колко е трудно да простим? Не е достатъчно само да простиш, но тъй да простиш, че да не помниш, да забравиш всичко, да не остане в душата ти никакво злорадство. Тази обида, която ти е нанесена, на мястото ѝ да посадиш най-хубавите растения; от туй зло да изкараш най-хубавите плодове. Този човек, който те обидил, един ден да го направиш най-добрия си приятел. Ами че така е! Двама души, които се убиват, които са си направили най-голямото зло, Господ един ден ще ги направи най-добри приятели. Ще им смеси кръвта. Не мислете, че вие можете да се избавите по някакъв начин, да не си простите. Не, по хилядите съчетания, този човек, който ви е направил най-голямото зло, Господ един ден ще го направи ваш брат, ваш господар ще го направи, ваш слуга ще го направи, ще ви постави при всичките възможности и условия да си простите. Ще ви накара да признаете, че този човек, колкото и да е лош, и той си има добри качества. Е, представете си сега, че ти не си простил някому, а той стане цар. Тогава? Но ако си му простил, този цар един ден ще те повика и ще ти даде едно угощение.

    И тъй, главният закон седи в прошката.

    Сега идваме до въпроса: „Ами как трябва да прощаваме?“ За да прощава човек, той трябва да бъде високоинтелигентен, много разумен човек.

    Като изучавате естествената история, ще видите случаи, дето животни, по-низши от човека, са направили чудни работи. Има един пример за един гълъб и за един плъх. Случило се, че крилцето и кракът на този гълъб били счупени, та седял няколко дни гладен. Това забелязал един плъх и започнал да идва редовно да му донася зрънца, докато крилцето и кракът му оздравеят. Ще кажете: „Това е приказка!“ Не, това е факт. Зародило се у този плъх едно чувство на милосърдие. Ако у един плъх се зароди чувство да отхрани един гълъб, ще бъде чудно, ако в нашата душа не се подигне това чувство, да превъзмогнем това, което ни мъчи. И тогава, като кажеш: „Господи, аз простих“, всички онези, на които си простил, ще излязат с хубави дрехи пред Господа и ще кажат: „Да, простил ни е“. Като кажеш лъжа, пак ще излязат онези, на които не си простил; и като кажеш истината, пак ще излязат онези, на които си простил.

    Всяко нещо, което Бог е създал и му е вложил живот, вложил му е и своя Дух. Пред това същество ние трябва да седим с благоговение. Да обичаш Бога, то значи да застанеш пред който и да е човек тъй, че да не гледаш на неговата форма. В Божествения свят аз благоговея пред този човек. Бог е вложил своя лъч, аз благоговея пред него. Следователно, като правим добро комуто и да е, ние го правим заради онази велика Любов, която действа у него, заради онази велика Любов, която блика навсякъде.

    И Петър пита Христа: „По колко пъти, Господи, да прощаваме? По 7 пъти ли?“ – „Не – казва Христос, – на 70 места по 7.“ Но за да можем да развием ние това чувство, трябва да проследим съвременната наука, да проследим философията, тя ще ни научи да разсъждаваме, да търсим причините на нещата. Затова е потребна философията, да научи човека да разсъждава, а не само да се изучават философски системи, да се знае кой какво казал. Човек трябва да изучи и всички естествени науки, да се научи да наблюдава формите на разните растения и животни, да намира разликата между една форма и друга, да изучава разните условия, в които живеят. Той трябва да изучава изкуствата, музиката. Защо? – Всичко това е едно малко тониране, облагородяване, шлифоване на неговите чувства. После, той трябва да изучава обществения живот, да изучава туй, което хората наричат педагогия, да се научи как да се приложи тази велика наука вътре в живота. Защото ние имаме три разумни отношения към нещата: неща, които се отнасят до нашия ум; неща, които се отнасят до нашия живот, и после неща, които се отнасят до нашата чувствителност, от която именно съвременните хора страдаме най-вече. Ако някой човек не го нахраните, веднага се нарушава неговата чувствителност, той изгубва присъствието на духа си. Всеки човек трябва да се научи да регулира своя стомах, т.е. да регулира своите чувства. Той никога не трябва да употребява излишна храна, излишно ядене, което не може да асимилира. Той трябва да си намери подходяща храна, която да произвежда всякога разнообразие в неговите чувства. Знаете ли какво значи разнообразие? – Разнообразието е закон на доброта. Всяка храна, която произвежда едно тягостно чувство, тя е неестествена храна. Щом е естествена, тя трябва да произвежда радост и веселие.

    Сега ние ще приложим закона на прощаването. Можем ли да простим, или не можем? Ще кажете: „Как ще се научим да прощаваме?“ Ето как. Имаш някой познат, комуто не можеш да простиш. Ще седнеш при хляба и ще си кажеш: „Туй жито е минало между камъните, смляно е заради мене, пожертвало е живота си заради мене“. Имаш едно хубаво теленце или агънце, заклано е, ще си кажеш: „Това агънце е станало жертва заради мене“. Ще погледнеш дрехите си, ще кажеш: „Колко овци пожертваха вълната си заради мене!“ Ако всичко това стана жертва заради мене аз не мога ли в дадения случай да направя една жертва, да простя на един мой брат? И то не заради него. А заради кого? – Заради Онзи Великия Бог на Любовта, Който седи в дадения случай пред мене и Който ми е дал всичко. Господ никога няма да ви каже: „Да простиш!“ Ако чакате Той да ви каже да простиш, много се лъжете. Не, за Господа е все едно и когато мразим, и когато любим, Той няма да ни каже нищо. И ако ние не изправим нещата сами, Той ще ги изправи. Ако ние не простим навреме, Той ще вземе този, когото мразим, ще прекара ръката си върху него, ще заличи всичките му язви, ще заличи твоето име от неговия ум, и тогава този човек няма да съществува за тебе. Той ще го заличи. Господ ще направи него свободен, но ти ще почувстваш една голяма скръб, ще почувстваш, че си едно нищожно същество в света. Някои казват: „Господи, да се махне този, не го искам!“ Виж, това може да направи Господ, но щом махне него, и тебе ще махне. Не, не, не, в ума на твоя враг и в ума на твоя приятел ти трябва да седиш като една запалена свещ, ти трябва да бъдеш като един любовен обект. Ти трябва да кажеш: „Има в света едно същество на Любовта! От този човек, от неговия живот аз разбирам какво нещо е Любовта“. Тъй трябва да бъде! Но трябват дълбоки разсъждения.

    Вие, които ме слушате сега, можете да кажете: „Философски трябва да се обяснят тия неща!“ Аз мога много неща да ви обясня, философски. Мога да ви обясня произхода на света; мога да ви обясня защо е създаден човекът; мога да ви обясня философски защо жената е жена, защо мъжът е мъж; мога да ви обясня защо се женят хората и т.н. Но какво ще разберете, какво ще се ползвате от тези философски обяснения? Всички тия неща мога да ви обясня, да ви ги докажа практически. Добре, но за да се докажат нещата, ние трябва да бъдем разумни, добродетелни и пълни с Любов. Ако аз, който свиря, съм един велик виртуоз и се въодушевлявам, а вие сте глухи или слепи, то вие ще ме разберете ли? Вие ще се мъчите, ще се мърдате на местата си, като ще мислите, че и вие се въодушевлявате. Аз свиря, напъвам се и питам този-онзи: „Благодарни ли сте от моето свирене?“ А те не са ме чули, не са ме видели. Следователно, ако аз ви доказвам защо човекът е станал човек, а не ангел, защо слугата е станал слуга, а не господар, трябва да ви го докажа чрез закона на Любовта. Ако слугата беше станал господар, нивите щяха да останат неразорани. Защо ученикът е станал ученик, а не учител? Защото ако беше станал учител, предметите на науката щяха да останат незаучени. Хората са чудни! Всички искат да станат учители. Учители в света няма. Само отношенията на хората в света създават учителите и учениците. От учители няма нужда. Ученици са потребни, защото много неща има да се учат. В света има само Един Учител, и Той е Бог! В пълния смисъл на думата, в света има само едно същество абсолютно добро, което нито мрази, нито люби, нито прощава – то е Господ. Ще кажете: „Как, Господ не прощава ли?“ Да, Господ не прощава. Защо? Защото когато казваме, че Господ прощава, ние Му придаваме един човешки колорит. Той е благ всякога. Следователно, ако вие искате да работите, то когато дойдете да говорите за Бога, Той във вашия ум трябва да седи като едно съвършено същество. И туй същество не трябва да седи някъде далеч от вас. Вие трябва да Го считате като едно същество, на което умът е тъй подвижен, сърцето тъй пластично и благородно и волята тъй мощна, че в дадения момент да може да направи всичко. Няма неща невъзможни за Бога! Ние за Бога не можем да мислим, както мислят за нас. Следователно ние трябва да се стремим към Неговия образ.

    В Евангелието се казва: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще простиш на онези, които са ти съгрешили; повярвай в Господа Исуса Христа, и ще възлюбиш онези, които не обичаш, повярвай в Господа Исуса Христа, и сърцето ти ще бъде милостиво към страждущите; повярвай в Господа Исуса Христа, и ти ще служиш Нему, няма да убиваш хората“. Повярвай, повярвай – навсякъде се казва това. С тази вяра всичко можеш да направиш. Тя е една положителна вяра. И всички трябва да я приложите, но не само тук.

    „До колко пъти да си прощаваме? До 7 пъти ли?“

    Аз искам сега във вашия ум да остане една красива идея, тя е следующата: Аз мога да бъда такъв човек, какъвто Бог иска!

    И единственото нещо, което аз зная, че Бог го желае, че Бог го изисква от нас, то е да бъдем същества любвеобилни, умни и силни по воля, да творим Неговата добра воля. Той не съизволява, когато хората страдат, боледуват и се убиват. Това ни най-малко не съществува на небето.

    Сега аз съм между вас. Една заслуга искам от вас да ми отдадете и тя е следната. Като се върна при Господа, да мога да Му кажа: „Господи, аз научих хората как трябва да прощават. Не само че ги научих да прощават тъй, както се следва, но им дадох и един пример и по форма, и по същество. Сега вече, Господи, можеш да слезеш на земята, те научиха туй изкуство. Че научиха това изкуство, ще познаеш по това, че втори път като слезеш на земята, няма вече да Те разпъват“.

    Сега виждам, някои между вас казват: „Учителю, ама ти за нас трябва да имаш особено мнение“. Аз имам за вас такова мнение, каквото имам и за себе си. По-горе от себе си не мога да ви туря. „Ама за нас трябва да имате особено мнение.“ Чудни са хората! Казвам: Аз за себе си нямам особено мнение, че за хората ли? Не, ние трябва да се научим да прощаваме, защото туй разумно прощение ще внесе мир в домовете, мир в обществата. Разумно прощение трябва! То е цяла наука. Аз ви говоря само върху някои твърдения, но има известни методи и начини как да простиш. То е цяло изкуство!

    „По колко пъти да простя? По 7 пъти ли?“ – Не, на 70 места по 7. Туй изкуство вие ще го научите и то ще образува новото общество. И ако ви питат сега: „В какво седи вашето общество, какви са принципите му, какъв е уставът му?“, какво ще кажете? – Първият член от устава на новото общество е да прощаваме не по старому, а по новому.

    „До колко пъти да простя?“ – „На 70 места по 7.“

    А това показва само степента на Любовта. Само Божествената Любов може да прощава така. Това не е човешка любов. При сегашната човешка любов, която имаме, туй правило не може да се изпълни. Можеш да ореш и да сееш само при благоприятни условия. Може да прощаваме само тогава, когато тази Любов, това ново съзнание ни посети. Тогава можем да приложим напълно Христовото учение.

    Защо Христос дойде на земята? – Да научи хората в приложение на тази велика наука, да прощават. И първата фаза на бъдещата култура, аз я наричам „култура на прошката“ – прошка към всички, любов към всички, и към малки, и към големи.

    Туй е най-малкото правило, което можете да приложите, което Христос изисква днес от своите последователи.

    Беседа, държана на 27 януари 1924 г.

  10. Карта 8:

    най-силно представена планета с достойнства е Сатурн:

    Три достойнства :

    Сатурн в 12 дом се радва -акцидентално дост,Сатурн във Везни е в екзалтация и е тригонократор на Везни 1 п-я при ДР -есенциални дост.

    Две достойнства :

    Венера - западна (акц.дост.) и тригонократор на Дева (1 п-я ДР)

    Едно достойнство:

    Слънце в 1 дом -по сила на дома 12 т.,ъглов дом (акц. дост)

    Луна в 1 дом -по сила на дома 12 т.,ъглов дом ( акц. дост)

    Юпитер в Овен -тригонократор (2 п-я при ДР) есенц.дост.

    Марс в Дева -тригонократор (3 п-я при ДР)есенц.дост.

    Луна фаза намаляваща

    Няма съвпади с ЛВ

  11. Карта 7:Lippi Marcello 12.4.1948

    Акцидентални достойнства на планетите в картата :

    1.Две акцидентални достойнства и две есенциално имат:

    Юпитер -

    • по сила на дома (1 дом ,ъглов и най-силен),
    • източен, спрямо слънцето
    • на трон в Стрелец
    • тригонократор (2 поз. при ДР) за огнен знак Стрелец

    2,Едно акцидентално и две есенциални достойнства имат:

    Луна -

    • женска планета ,западна в картата
    • екзалтация в Телец
    • тригонократор на земния знак Телец (втора поз.)

    Слънце-

    • сила по дом 4 ъглов(9т.)
    • в екзалтация в Овен
    • тригонократор на Овен (първа позиция при ДР)

    3.С едно акцидентално или есенциално достойнсттво са

    Меркурий - 4 дом ,ъглов,(9 т.)

    Венера -женска планета, западна в тази карта

    Луната е фаза на растеж.

    Няма съвпад със ЛВ на никоя планета.

  12. Карта 6

    Слънце в 7 дом -дневно раждане

    Акцедентални достойнства на планетите по ДОМ

    1,С две достойнства е Юпитер -първи дом ,ъглов 12 точки сила на дома и източен , Марс в 7 дом (10 т),ъглов , източен

    и Слънце в 7 дом (10 т) в съвпад със северен лунен възел.

    2 С едно акцедентално достойнство са Венера в 4 дом (ъглов 9 т),Меркурий в 7 дом (10 т)

    Есенциални достойнства по ЗНАК

    • планети на трон -Меркурий в Близнаци,Венера в Телец
    • планети в екзалтация -няма
    • тригонокатори -Сатурн в Лъв,Меркурий в Близнаци .Марс в Рак и Луна в Дева

  13. Карта 5-Jack Anderson 19.10.1922

    Рождено слънце в 4 дом = Нощно раждане

    Акцедентални достойнства на планетите в картата по ДОМ !(най-сетне нещичко май разбрах в тази категоризация на 5-тата карта)

    • С по две акцедентални достойнства са Сатурн и Венера .

    Сатурн в 4 дом 9ъглов (9 точки ) и източен

    Венера в 5 дом се радва и е западна

    • С по едно акцедентално достойнство са :Юпитер и Слънце -4 дом (9 точки)

    Луна и Меркурий също имат това достойнство,но Луната е в разпад,а Меркурий е ретрограден

    Есенциални достойнства по ЗНАК:

    Планети на трон - няма

    Планета в екзалтация -Сатурн във Везни

    Тригонократори -Меркурий във Везни ,Юпитер във Везни ,Марс в Козирог

  14. Карта 4

    Акцедентални достойнства на планетите в картата:

    • Най-силната ,с най-много акцедентални достойнства (2 бр) е планетата Меркурий ,която се намира в 1 дом ,а това е домът (ъглов)с най-голяма сила (12 т) и е дом в който тази планета се радва.
    • с едно акцедентално достойнство е Венера женска планета и западна в тази карта.
    • Фаза на Луната -разсип,намаляваща луна
    • Няма съвпади с лунни възли.

    Есенциални достойнства на планетите

    1.Сатурн в Скорпион

    2.Венера в Овен

    3.Юпитер на трон в Стрелец

    4.Марс в Стрелец

    5.Луна в Козирог

    6.Меркурий във Водолей -няма ес.дост.

    7.Слънце в Риби

    • по знак на трон:

    3.Юпитер на трон в Стрелец

    • по знак-в екзалтация -

    • по знак управител на триплицитет-

    Луна в Козирог има есенциално достойнство да е управител на триплицитет на земни знаци при НР .

    и

    Меркурий във Водолей -има есенциално достойнство да е управител на триплицитет на въздушни знаци при НР .

  15. карта 3:

    1,Най-силно поставена планета в картата с 3 достойнства е

    Меркурий :

    • в 1 дом -12 точки сила по дом
    • на трон в Дева
    • в екзалтация в Дева

    2,Планети с по 2 достойнства:

    Сатурн :

    • във Везни е управител на въздушен триплицитет при ДР,а в случая е на 2 позиция управителпри НР.
    • екзалтация във Везни

    Луна :

    • Радва се в 3 дом
    • Управител на земен триплицитет на 3 позиция при НР

    Юпитер :

    • 10 дом -сила по дом 10 точки ъглов'
    • в Близнаци -управител на земен триплицитет на 3 позиция при НР

    Марс :

    • 1 дом -12 точки по сила
    • на изток от рожденно слънце като мъжка планета има достойнство да е изгряващ знак преди слънцето

    3,С едно достойнство

    Слънце :

    • в 1 дом 12 точки по сила на дома

  16. Планети по сила и достойнства в карта 2:

    Луна - 3 достойнства

    1. 10 точки от 7 дом ,който е ъглов дом ,
    2. управител е на земен триплицитет при НР в знака на козирога,в който се намира в тази карта и при НР по картата,
    3. намира се на запад от рожденото слънце,а това и дава сила ,понеже е женска планета

    Юпитер с 2 достойнства -

    1. в знака на Лъв е ,където е управител на триплицитет при НР,
    2. и е на изток от рожденното слънце,а това го прави силна планета,понеже е мъжка.

    Сатурн с 1 достойнство,че се намира в 12 дом,където се радва

    Слънце с 1 достойнство ,в 4 дом,който е ъглов и получава за това 9 точки.

    Меркурий на трон и в екзалтация в Дева .

  17. Домашна по задача от Тема 2 Планети в екзалтация :

    Карта 7 -29.4.1950

    Планета в екзалтация е Венера в Риби.Малкото щастие.

    Планета на трон Юпитер в Риби.

    Карта 8:

    Планети в екзалтация :Марс в Козирог и Сатурн във Везни.

    Планета на трон Юпитер в Риби.

  18. Домашна по задача от Тема 2 Планети в екзалтация :

    Карта 5 -Abbott, Dale род.на 7.10.1965 г

    Юпитер в Рак .

    Бенефик.Голямо щастие .

    Няма планети на трон в тази карта.

    Карта 6:Dodi Fayed 15.4.1955 g

    Планети в екзалтация :

    Слънце в Овен,Венера в Риби и Юпитер в Рак.

    Малкото и голямо щастие -Юпитер и Венера ,са в екзалтация.

    Няма планети на трон в тази карта.

  19. Домашна по задача от Тема 2 Планети в екзалтация :

    Карта 1 -холивудски актъор George Peppard 1.10.1928 г

    Луна в екзалтация в Телец.

    Няма планети на трон в тази карта

    Карта 2 -Ben Stiller отново актъор 30.11.1965

    Планета в екзалтация е Марс в Козирог .

    Няма планети на трон в тази карта

    Карта 3 - John Antihony 1.9.1902 g

    Меркурий на трон и в екзалтация в Дева.

    Сатурн на трон в Козирог.

    Карта 4 - Rupert Allason 8.11.1951

    Сатурн в екзалтация във Везни.

    Няма планети на трон в тази карта

×
×
  • Добави...