Розалина

Здравей Чебурашка. Има български форум на привържениците на транссърфинга.Там е споделен опит и доста интересни мисли по различни теми свързани с това нашумяло четиво. http://clubzeland.com/for1/index.php Знанието е едно.Транссърфинга е просто още един начин то да стигне до хората.Целевата група ,към която е насочен транссърфинга според мен е съвременния,делови,забързан и здраво стъпил в материята човек.При това човек от географски ширини ,в които атеизма е бил официална религия повече от половин век. При тези параметри ,авторът доста успешно според мен прокарва идеята за дуалния свят -материална и метафична реалност. За мене транссърфинга действува.Имам конкретни опити и наблюдения ,но бих се затруднила ,а и не е нужно да влизам в описания.Който иска може сам да опита и разбере.

Благодаря Таня.Не бях съвсем права ,да искам от тебе отговор на спонтанния си въпрос.Моля да ме извиниш,ако съм те накарала да се чувствуваш длъжна да ми отговориш. Поздрави!

Здравейте. Темата за интуицията от известно време е на преден план във форума.Интересно,защо има 3 или 4 теми,които се развиват заедно?Но това не е най-важното. Винаги съм имала добре развита интуиция и я приемам за нещо нормално.С една малка корекция ,която си направих преди няколко години.В детството и младостта смятах,че съм мнителна,по повод на интуитивните ми находки свързани с други хора,които едно към едно се потвърждаваха. Доста по късно осъзнах,че всъщност добрият ми житейски водач,когато му се доверя,а не го пренебрегна или подценя, всъщност е моята интуиция. От както съм го разбрала, осъзнато си се вслушвам винаги първо, в тоя тъничък и тих гласец-чувство.Не се е случвало досега да ме подведе и аз му се доверявам. Един съвременен автор, Вадим Зеланд ,който публикува т.нар. транссърфинг,използва в една от книгите си израз,който много ми харесва и излиза винаги като синоним на думата интуиция в моето съзнание-Да чуеш шепота на утринните звезди.Той определя това като гласът на Душата ни. Днес прегледах темата подробно и цитата ,публикуван през 2004 година, за мен, най-пълно изразява ,що е това интиуиция.Позволявам си да го изведа и повторя,защото в тези думи на Учителя ,според мен, се съдържат отговорите на много въпроси свързани с интуицията.Няма никакво значение дали науката признава и разбира интуицията.Важно е всеки човек сам да стигне до това божествено чувство.Мисля,че всички равнопоставено сме ощастливени да го имаме в себе си.Просто трябва да възстановим връзката,ако е прекъсната. И в тая връзка виждам,че пак тук,някои участници са дали и упражнения за развитие на интуицията. Аз лично смятам да пробвам едно от посочените,но ще го приложа със заглавия на книги,които ми оказаха сериозно въздействие и до днес ме повдигат в трудни моменти. Упражнението (от Учителя) е дадено от Благост на 29.05.2005 г.

Задравей Таня.Интересно ми беше да прочета написаното от тебе.А как се реализира приятелството със себе си,ако човек е роден под знака на Лъва ,а има асцендент и Луна в Риби?Аз съм в тоя казус.

Здравейте. Днес се зарадвах да срещна Радостта и Благодарността по един особен и неповторим начин. Първото .Радостта.На моя колежка,с която работим вече 15 години, се роди внуче.Новина като новина,нали?Но ,когато я видях, тя ме заля с радостта си.Усетих тази вълна от радост на физическо ниво ,по начин ,по който, на добри неща в моя си живот, не съм се радвала.Сега пиша и виждам как думите не могат да изразят това,което усетих днес.Съпреживях го заедно с нея.Може би ,защото знам каква човешка добра постъпка стои зад това.Осиновено дете,отгледано с много обич. Сплотено и здраво семейство.Днес тези хора посрещнаха и първото си внуче.Да са живи и здрави.Тяхната радост ме направи щастлива . Второто.Благодарността.В края на деня имам среща.Млад човек.Току що завършил университета.Приема да работи на една позиция във фирма,която изисква много опит.Той го няма ,но тръгва с хъс срещу предизвикателството.Аз съм човека,който по молба на фирмата трябва да го въведе.Не да го обучавам,а само да го въведа .Започнахме да разговаряме.Аз се увлякох и в един момент се стреснах да не съм влезнала в менторска роля.Вярно,момчето е малко по-голямо от сина ми,но все пак.Приключваме разговора и той си тръгва.На вратата ме погледна и така искрено благодари,че усетих неговата благодарност на физическо ниво.Усетих я ,като една топла приятна вълна. Вървях си към дома ,а тия две преживявания, на днешния ден, не ми излизаха от ума.Затова реших да ви ги споделя. Усещала съм гнева,обидата,разочарованието,любовта, на физическо ниво и с цялата им сила.Била съм радостна и благодарна.Мисля,че ще запомня днешните две преживявания, толкова обикновени като случки и едновременно с това много необикновени за мен.

Диана,съгласна съм с тебе.И да добавя нещо,за което ти ме подсети.На мен напоследък все по-често ми се случва да чувам мъдрости наистина от най-възрастните хора,обикновени,селски хора,но и от съвсем млади хора.Например родени след 1980,каквито имам около себе си.Изумявам се на формулировки,които на мен са ми отнели няколко години четене и осмисляне, когато ги чуя от тези млади хора.Знам,че не е прочетена тази мъдрост.Според мен тези души си идват с това познание.И знаеш ли става ми светло на душата. Сега е напълно възможно някой да си каже"Чак пък такъв захаросан оптимизъм".Но това,което споделям ,аз наистина го усещам около себе си.Най-скорошния ми пример беше покрай една психоза ,тая пролет ,с предсказание за земетресение в нашия град.Трябва да кажа,че най-зряла,точна реакция имаше точно от тия две групи,за които пиша.Те останаха в града и бяха навън в деня X,при това сплотени,на групи и решени да действуват ,ако се наложи.Сред тях не усетих паника и недоволство,а една много интересна решимост.Не мога да намеря подходяща дума,но смятам,че се разбира.Т.е ,една част от тях , не употребиха словото за черна магия в оня момент(гняв,бунт срещу аастролога),а бяха бели магъосници.

Според мен отговора е в човешката ни незрялост и обща заспалост.Но аз съм оптимист.Не знам за вас,но на мен ми се струва,че през последните години булото от мъгла пред погледите на хората се повдига.В медиите също започват като кокичета да се появяват първите симптоми на осъзнаването.То няма и как да бъде другояче.Творците първи реагират със своята сетивност. В сп.Житно зърно бр.1 за 2009 година има публикувани две писма на Учителя .И в двете се говори за Словото. http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/jzar...arno_1_2009.pdf

Донче,мисля ,че Учителя има нещо друго предвид с израза "..бъдете внимателни и не се натрапвайте на другите".Аз го разбирам като:Оставете човек сам да узрее.Не бързайте да му давате наготово нещо,за което той не е готов.Бъдете търпеливи и изчакайте сам да ви го поиска.

Хубава беседа. В нея са казани важни,базови правила за живота. Всеки вижда,това което иска да види и което го вълнува в момента. За мен днес от тая беседа мисълта,която ме занимава е: Правила за живота Мисля си ,че формата е важна.Тя е ориентир,граница,възможност,подходящ съд за определено съдържание и всичко това е важно и нужно на физическото ниво,в което живеем и се движим.Ако обаче започнем да отдаваме твърде голямо значение на формата,рискуваме да изпуснем съдържанието.Рискуваме покрай дървото ,в което сме се вгледали, да пропуснем да видим гората.А самотното дърво лесно може да загине.Гората обаче ,макар и с променяща се форма ,има механизъм да оцелее и да се възроди даже от пепелта със семенцата си. Важно е да не пропуснем това правило,когато правим прощъпулник в някакво ново начинание.Особено когато навлизаме в изследване на духовни учения.Поради невежството на начинаещия,рискуваме да се хванем за формата.Това е по-лесния път.Можем да научим всички молитви наизуст,всички правила и упражнения.Да знаем споровете и дебатите ,и дори да вземаме участие.Но ако не изпълняваме нещата по дух ,мисля,че е в сила ,това,което ни казва Учителя-сами ще се спъваме.

Предубедена съм и още как ,към един колега.Млад е ,умен е,но така дразнещо комуникира,че още щом го видя , се мобилизирам,въоръжавам се с цялото си търпение и максимално прецизно общувам,т.е внимавам за всяка своя дума.Въпреки това контакта е труден.Досега не сме имали случай да бъдем взаимно удовлетворени от работата си.Неговият стил на общуване, дори, когато поднася, иначе добра работна идея е,да направи въведение нападка- директна или косвена,но все едно критикарския момент е водещ.Самата си идея излага разпокъсано.Обикновено липсва ясна теза и ми се налага, освен внимателно да го слушам, да задавам уточняващи въпроси,за да разбера ,какво точно се опитва или иска да прави.Той обаче започва да се дразни,че не го разбирам,когато взема да питам.Изобщо не се получава. Когато ,за пръв път ,преди години ми се случи,аз обвиних себе си.Самоанализирах се и при следващата комуникация подходих по-внимателно.Пропуснах да спомена ,че първия път действувах импулсивно -емоционално и ние просто се скарахме. Сигурно щях да съм много предубедена ,ако веднъж.случайно не го видях в различна светлина.Тогава просто без да искам разбрах къде е проблема на този човек.И защо изправя всички ,с които работи на нокти.Не съм аз човека,който може да го промени,затова запазих извода за себе си.И все пак,винаги внимавам ,когато се налага да работим заедно.А ако имам възможност го избягвам.Не ми е екипния колега. Пиша толкова подробно,защото днес отново се разви подобна ситуация със същия колега.Както ви казах ,аз се въздържах от излишен коментар.Но мисля,че той усеща дистанцията.Все още обаче е по-склонен да обвинява другите ,отколкото да потърси коренчето на проблема в себе си и да опита промяна.Преди време ,опитах да му предложа помощ и да поговорим.Не се получи и затова сега просто съм дистанцирана.Не по обиден за човека начин,но все пак това е положението.А днес неволно от реакцията на присъствуващите колеги разбрах , че не съм единствената,която го възприема така. Не съм намерила за себе си правилното решение на тоя казус.Колкото и да се старая да бъда добронамерена и търпелива ,тази изведена в крайност критичност към чуждите грешки и същевремненно демонстрацията на "абсолютна правота',наистина ме дразни. Моята рецепта към момента е игнориране на дразнителя ,като свалям вниманието и мислите си от него.Това е за случай, в който аз съм предубедена. Не съм усещала досега към себе си предубеденост от околните.Ако усетя ще се опитам първо да анализирам себе си,своя подход към дадена ситуация или човек . В основата на нашата или чужда предубеденост стои неразбирането между хората. Неразбиране има по различни причини.Не се наемам да ги изброявам. Винаги съм мислила,че е възможно да се разбираме,ако всички спазваме няколко елементарни правила: Да не правим предположения,а вместо това да общуваме максимално ясно с другите. Да задаваме въпроси ,с които да се постараем, да разберем, по-добре позицията на другия срещу нас,пък бил той и опонент. Да не осъждаме и критикуваме . Да отстояваме своята позиция ,без да накърняваме достойнството и честта на никого, нито пряко ,нито косвено. Самата аз се опитвам да прилагам тия правила. Обаче въпреки това ,в горния случай не се получава .Така,че каквото и да правим,ако и двете страни не се постараят да се срещнат,няма да се получи.

Благодаря късметче :

Имам близък ,който живее с тази диагноза вече няколко години. В написаното тук от azbuki и Орлин Баев ,усетих някаква надежда за болни от МС и за моя близък. Не се хващам за написаното,просто ви благодаря за тези мнения.В мен събудиха надежда и за добър изход,а не категоричното отписване ,което за жалост съпровожда много често хората с тая диагноза.

Здравейте. Никола Дамянов,не знам защо се безпокоиш,че някой може да те упрекне в пропаганда на окултен танц. Ако все пак се намери такъв опонент това ще си е за негова сметка. Ние ,хората,които живяхме в два обществени строя и все още живеем, имаме наистина доста предразсъдъци,но това си е само и единствено за сметка на изповядващия предразсъдъка. Аз се радвам,че открих Паневритмия.Открих я като човек ,който нищо не знае ,но търси някакво релаксиращо занимание,за раздвижване сред природата.Когато започне човек да се занимава ,осъзнава,че ефекта е по-голям ,ако се опита да разбере по-дълбокия смисъл на този танц. Подобно на мнозина работя в офис и пред компютър.Принудителната поза,взирането в екрана ,напрежението и липсата на чист въздух в помещението,независимо колко модерна е климатичната инсталация са все неща,които в един момент с натрупването си започват да дават негативен ефект върху жизнения тонус. Дори и за човек,който се е занимавал с някакъв спорт (аз съм играла волейбол и тенис на маса в младостта),ако не си активно спортуващ,проблема възниква.Пробвала съм занимания по аеробика в зала преди години.Опитах и занимания с фитнес.Не мисля,че този вид занимания ми дават всичко ,от което имам нужда. Освен движението,което всеки спорт или занимание осигурява на организма на човека,според мен има още един важен компонет и той е чистия въздух и контакта с природата.Това получвам при занимания с туризъм,който може да се практикува целогодишно и Паневритмия през пролетта и лятото.А в работната седмица на зимните месеци ,заниманията с танци са много добри.Чудесно е,че напоследък започнаха да се появяват много клубове по самба,латино и народни танци.Аз лично съм фен на народните танци. Хубав ден

http://vbox7.com/play:d65ce3f5 Моят отговор на въпроса "Що е щастие?" се покрива, с едно мъничко изключение, с текста на този музикален клип. Аз съм щастлива и с изгревите. Поздравявам всички търсачи на загадъчното щастие .

Докато четях днес тази интересна беседа- Разделено царство,се замислих за нашия национален девиз . "Съединението прави силата" . Отворих да си припомня и ето какво ми направи впечатление: Девизът се появява в нашия герб през 1927 година и просъществува до 1947 година. Възстановен е през 1997 година след 7 годишен дебат. http://heraldika-bg.org/drzaven_gerb.htm Интересно е това натрупване на числото 7 според мен в официалните перипетии на националния ни девиз. ================================================= "Съединението прави силата" =

"А на братята разказваше това: -Преди години обикалях България,правех своите научни изследвания над различни хора и научавах характера им.Един ден минавам край нивата на един работлив селянин.Той караше плуг с воловете си,които от време на време бодеше.Като ме видятой ми каза: -Добре се разхождаш край нивите,нямаш работа,но виж как ние се потим по цели дни. -Виждам всичко!Зная,че си работлив човек,но не си милостив. -По какво познаваш? -По воловете,които са надупчени от твоя остен...." кн."Петър Дънов" авт.Г.Гълов изд.Импулс ,София 2007 г стр.143 Когато за пръв път се срещнах с писаното Слово на Учителя,имах усещането за нещо архаично и в същото време много ясно. Мислех си.Къде е теорията,обясненията,с каквито се бях срещала в други съвременни автори.Търсех,търсех,а срещах едни простички неща ,макар и верни,но много обикновени.Нямаше я впечатляващата убедителност на сложното утвърждение. Моето невежество търсеше познатата схема и рамка,логиката ,чрез която да си намести нещата и да бъде доволно. Днес съм благодарна на това невежество,което ме накара да се позаровя и да рабера как нищо не знам,а само си мисля,че знам.Да усетя колко многопластови са беседите.В първия момент виждаш само най-първия пласт.Ако имаш желание и търпение да поработиш ,може и други да ти се разкрият. Защо ви пиша това.Първо ,заради темата.Всеки може ,ако иска да тръгне и да разсъждава за себе си .Днес не караме плуг с волове,ама остени всички имаме . Второ ,за да кажа на Ники,че тази книга ,от която е цитата ,е написана с Любов.Аз усетих тази вълна на Любов докато я четях. И да споделя,че човек винаги изпраща към окръжаващи го свят това,което има в себе си.Онзи,който има Любов в себе си я излъчва към целия свят и не му е трудно да го прави. Предлагам ви да приберем остените,защото те само ни пречат.А всеки има какво да даде на останалите. Хубав ден.

Благодаря томи. Направо е чудесно това ,което пишеш.Веднага приемам тази логика на 100 % и амнистирам думичката милост.която години наред,заради погрешно схващане и шаблон съм пренебрегвала. Одеве като си припомнях спонтанно текстовете на песните на Паневритмия,леко се смутих от отношението си,но ти ми даде отговора . БЛАГОДАРЯ

Донче успя да ме замислиш и мисълта ме доведе ето къде: 13. Тъкане Всеки ден, всеки час, всякоя минута ний сновем и тъчем най-красиви мисли, и живот свет и чист във душите вливаме. Нека мир и любов в сърца ни да царува, доброта, милосърдие в нази да живей. Светлина и веселие навред да грей. Цветенцата аромат сладостен пилеят, птичките в небесна шир чуруликат, пеят. И дъждеца ромоли над ниви и ливади. Тъй и ний всеки ден, всякоя минута ще работим, ще растем и добро ще сеем, и в душите си красиви мисли ние да втъчем. http://www.panevritmia.info/exercises/?section_id=18 22. Запознаване Колко приятно птиченце пее и благодатно слънцето грей. Росни ливадите, свежи поляните, играем ний и пеем в ранина. Живота е красив и изобилен, че Бог над нази е милостив. http://www.panevritmia.info/exercises/?section_id=27 III Пентаграм Ето, веч идем ний, светлозарни лъчи; царски дар носим благ - радост, мир и любов, светлина и жива красота, свобода за всичките разумни души. Ний сме слънчеви лъчи на любовта, дошли в света, зло да победим, мир да въдворим. Със благост, светлина, нежна любов нов живот на милостта в света да въдворим. Ето, веч идем ний, светлозарни лъчи; царски дар носим благ - радост, мир и любов, светлина и жива красота, свобода за всичките разумни души. http://www.panevritmia.info/exercises/?section_id=5 мИСЛЯ ЧЕ КОМЕНТАРА МИ Е ИЗЛИШЕН ТАМ КЪДЕТО ИМА МУЗИКА,ТЕКСТ И ПАН- ЕВ - РИТМИЯ ПОЗДРАВИ.

Донка,колко странно,че една такава думичка като милост,не е обяснена в Уики речника,а са дадени синонимите и. Виж колко много и различни са те.Който и да избереш от синонимите ще си отвориш размисъл в различна посока.Едно е да говорим за милост в посока помилване,пощада,амнистия,прошка,а съвсем друго ако тръгнем в благоволение,благоразположение и т.н. Синоними благоволение, благоразположение, благосклонност, добрина, доброта, благодетелност състрадание, съжаление, милосърдие, жалост, съчувствие, снизхождение благодеяние, дар, милостиня помилване, пощада, прошка, амнистия мекота, снизходителност божа милост, благодат жал човечност, хуманност, благородство помилване, пощада, прошка, амнистия [*]мекота, снизходителност [*]божа милост, благодат [*]жал [*]човечност, хуманност, благородство Според мен в примера описан от тебе ,когато имаме противоречие с друг човек,който ни критикува ,отнася се с презрение и т.н. ,сме в ситуация,в която трябва да оставим човека да бъде себе си и да не се опитваме да го убеждаваме с думи,нито пък да правим предположения защо се държи така.Нека си е той.Ние не можем да го променим по никакъв начин,ако сам не пожелае да се опита да ни разбере.Можем да променяме само и единствено себе си.В случая най-добре е да игнорираме спора и да се опитаме ние да го разберем.Аз в такива случаи просто включвам вътрешния си Наблюдател,спирам да се защитавам словесно и докато човека се разгорещява се опитвам да си представя детето ,което е бил.Т.е опитвам се да разбера от къде идва това винатяване в собственото право.Не мисля,че това,което правя е милост.Това е просто моя опит аз да го разбера.Нали процеса е двустранен.При това без да се опитвам да променям.Ти го каза веднъж тука.Или приемаме хората такива каквито са или ако не можем да ги приемем не се занимаваме с тях пряко.Игнорираме ги. Милосърие е това,което даваме на хора в беда,в нужда.Истинското милосърдие е безкористно ,спонтанно и от сърце,Не е задължително жеста да е материален.Важно е да е навреме и да е това, от което човекът се нуждае,а ние можем да дадем.Т.е според мен ,думичката милосърдие се отнася за наши действия към непознати,случайни хора на пътя ни.Не е уместна според мен за близки и приятели.Не ,че на тях не правим жестове.Просто тези жествое имат за двигател нещо повече от милосърдие. А милост е дума,която за мен е свързана с някаква зависимост.Може и да греша.Тая дума не ми е най-точна. Поздрави.

Изобилният живот за Magus Trismegistus

Станимир,много интересен нюанс добавяш.Изобщо не е опростено твоето разсъждение.Показваш как търсиш и искаш да видиш на първо място доброто.Хубаво би било ,ако всички божи служители в миналото и сега ,са като оня свещеник от романа "Клетниците" или като този,за когото ти пишеш .Ако божият служител е точно такъв,тогава пред слугата има две възможности.Да се засрами от постъпката си и да поиска прошка или да реши,че е бил оригинален и е излезнал с остроумие от ситуацията,която би могла да се развие доста зле за него.Ако избере втория вариант навярно пак ще опита с друг човек и в друга ситуация да си пробва хитрината.И така, до където може ,ще храни собствените си вътрешни крадци. А не сме ли и ние ежедневно в подобни ситуации на избор?

Донка и аз се върнах няколко пъти към тоя пасаж в беседата. Първата ми и спонтанна асоциация в хода на четенето беше за самозаблудите,които ние хората си измисляме и си повтаряме ,докато ги приемем за нашата "истина".Неща ,с които не се справяме или не искаме да се справим.Всъщност ,храним някой от вътрешните си крадци ,като ,за да не ни измъчват ги обличаме в самозаблуди и измислици. Например -всичко прави един човек според казаното в книгите дето чете,но не се справя с лакомията си.Оправдава се пред себе си,че сигурно Бог така го е създал.Ако на другите им стига една риба,на него ,за да е сит ,му трябват две.И като си повтаря -сам си вярва.Казва го на другите и понеже те от възпитание или по други причини не му противоречат ,той си мисли че му вярват,а щом му вярват значи наистина е така.Така изтълкувах мисълта ,че опасен е външния крадец,но по опасен е вътрешния. Ако го нямаше вътрешния крадец в слугата,той нямаше да изяде рибите и да се опитва с оригиналност да се измъква от наказание. В тоя ход на разсъждение стигнах до израза в беседата: Замислих се за моите вътрешни крадци.Тези дето аз си страдам от тях.Не съм сигурна,че познавам всички.Тия ,за които се сетих ,мисля,че имат предназначението да калят волята ми.Честно казано,играта (в моя случай), все още е в центъра на терена .. Хубав ден.

1) «Изворът на доброто» (глава «Незнайната Любов») http://www.beinsadouno.com/downloads.php?id=30 НЕЗНАЙНАТА ЛЮБОВ Някой беше оставил на масата на Учителя голяма хубава ябълка. Учителят погледна плода, усмихна се и каза: - Идва някой ангел при вас, оставя ви едно благо или ви помогне и си отива. Не знаете името му. По същия начин постъпвайте и вие. Любовта няма много време да разказва коя е тя, как се казва, много е занята, затова оставя благата си и си отива. Обичай без да знаят хората, тогава и за тебе е добре. Онзи, който дава Любовта, не трябва да говори за Любовта си. И онзи, който приема Любовта, и той не трябва да говори. Когато някой обича, това да бъде тайна, другите да не знаят. Някой път искате да представите на хората как ви се е открила Любовта. Оставете това, не го казвайте. Това, което Любовта ви е открила, тя не иска да разказвате за него. Ако има нужда, тя ще го каже на другите. Слабостта на Якова не беше в любовта му към Йосифа, но в това, че изрази любовта си към Йосифа пред братята му. Те не трябваше да знаят за неговата любов. В това се заключава неговата грешка. Идейната Любов е безкористна. Може да обичате някого, без той да знае. Инак Любовта изгубва характера на безкористие. В това е разликата между човешката и Божествената Любов. Мъчно е да се спази законът на незнайната Любов! Това е само за напреднали Същества. Малцина са, които могат да спазят този закон. Когато обичате, радвайте се, че изпълнявате Божията Воля. Законът е такъв: кажете ли, че обичате, ще изгубите Любовта си, ще изгубите това, което имате. Любовта се скрива. Тя не позволява да я петните. Като обичате, нищо не говорете за Любовта си! Кажете ли някому, че го обичате, ще се явят противоречия. Пазете едно правило: не може да бъдете щастливи, докато не обичате с незнайната Любов. Не искам да вярвате в това. Ако искате, опитайте го за една година: обичайте без да ви знаят и ще проверите една истина. Трябва да бъдете извори, от вас да изтича вода и да полива душите, без те да знаят. ================================================================================ =============== Скъпи приятели,след като писах тук, по повод на въпроса на maggee: получих от приятел тук във форума ЛС.Благодаря за подадената книга -"Изворът на доброто".Благодаря на приятеля,който откликна.Чудесно е ,че имаме този форум и Портала,където можем -да намираме отговорите на вълнуващи ни въпроси,да изучаваме Словото и най-вече да намираме нови приятели. П.С.maggee,аз намерих отговора ,който търсех по този въпрос.

Не бих искала да навлизам нито в едното ,нито в другото Hierokles,но след като ги споменаваш,кажи ни и как да се предпазим?