Розалина

Ако Ако владееш се, когато всички треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакваш, без да се отчайваш; наклеветен – не сееш клевети; или намразен – злоба не спотайваш; но… ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш краха – зъл предател еднакво със триумфа – стар циник; Ако злодеи клетвата ти свята превърнат в клопка – и го понесеш, или пък видиш сринати нещата, градени с кръв – и почнеш нов градеж; Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш, и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар; Ако заставиш мозък, нерви, длани и изхабени – да ти служат пак, и крачиш, само с Волята останал, която им повтаря: „Влезте в крак! Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, в двореца – своя прост човешки смях; Ако зачиташ всеки, но не лазиш; ако от враг и свой не те е страх; Ако запълниш хищната Минута с шейсет секунди спринт, поне веднъж; Светът е твой! Молбата ми е чута! И главно, сине мой – ще бъдеш мъж! Ръдиард Киплинг

Драги Никола, според мен тук няма никакъв казус.Както и да ти изглежда казаното от М.Алгафари и подчертано от тебе,това е просто една възможност,зад която сигурно стои професионален опит.Няма смисъл да го извеждаме в генерална позиция .Сигурно има двойки,стигнали до задънена улица,на които точно такава постановка на въпроса помага.Това е само един жокер.Може и да не съм те разчела правилно,но след като оставяш да се досетим сами, какво точно те вълнува в т.нар. казус,ще изтърпиш надявам се и отговор,който може и да не е в твоята посока на мисли. Според мен психолозите и психотерапевтите са като всички нас .И сред тях има спящи,има и събудени.Да обсъждаме кой е добър и кой не ,ще бъде осъждане.А нали тук и не само тук ние се учим да не съдим.Нека бъдем себе си и да позволим на другите също да бъдат себе си. Все пак ще изкажа личното си мнение за Мадлен Алгафари,защото имам такова.Чела съм някои неща от М.Алгафари и те ми харесват.Намирам я естествена и търсеща.Нямам мнение за професионалните и възможности,защото не съм ползвала нито нейните,нито други услуги.Слушала съм я веднъж на живо по младежка проблематика като гост и тогава си казах,че обществото има нужда от такива хора,които могат да упражнят по естествен начин позитивно влияние върху група млади хора.(сега с това последното изречение не откривам нова тема и моля да не се хващаш за него.Аз пиша спонтанно и това дава отражение на прецизността на изказа ми). Що се отнася до хората избрали за себе си една от професиите -психотерапевт или психолог ще се повторя ,че и те са като всички останали.Сиреч изобщо не са еднородни ,та да говорим за тях и да ги обсъждаме.За да разбереш какво имам предвид само ще ти кажа,че точно психолог по отношение на мен лично и на още две свързани с мене човечета ,наруши една от 10-те божи заповеди и можеше доста да навреди на всички,ако не бях открила Учението на Беинса Дуно,тоя форум и не бях застанала на пътя, по който вървя до днес.А дали пък точно това не беше моят добър шанс?Както всички тук знаем,нищо случайно няма и във всяко събитие,колкото и неблагоприятно да е то има зрънце благоприятна възможност.От тая гледна точка този психолог не ми е навредил,а даже ми е помогнал да се събудя.От позиция на днешните си възгледи шеговито ще кажа,че душата на тоя психолог,която изигра в моя живот ролята на отрицателния герой,може и да е най-добрата ми приятелска душа в другото измерение ,от където всички идваме и където отиваме.Кой знае какво лично споразумение сме сключили там.Важното е ,че аз успях да науча и отработя тоя урок.А дали другата душа спи или има шанс да се събуди,това не е моя работа.Не ми е във възможностите да помогна,но не искам да вредя дори с мисъл,т.е. тоя филм вече не ме възлнува. Понеже виждам,че тук списват и хора избрали професионалния път на психолога ще използвам възможността да им кажа нещо.Винаги съм се чудела,защото е нужно точно те,които са човешките душеприказчици ,в писмени изяви и устни ,по медиите ,да използват толкова много чужди на българския език термини.Това претрупване на думи ,които човек не разбира ,важност ли е ,за по-голяма тежест ли се прави или е професионален етикет.Като се почне -вербален ,интровертен и т.н.На сина ми веднъж от психолог беше връчена детска диплома за нещо като летен лагер .Аз прочетох текста няколко пъти и търсих думи в речниците ,за да разбера какво точно значат.Детето беше на 12 години. Така,че драги психолози и психотерапевти,уважавам професията ви.Убедена съм,че е важна.Има много нуждаещи се хора ,които не са имали късмета и шанса да преминат през дадено изпитание сами.Както казва М.Алгафари в горното интервю,вие давате жокерите.Понякога на човек му е достатъчно някой да го изслуша и да насочи съвсем леко мисълта му така,че да започне да намира все по-успешно себе си и да лекува емоционалното си тяло.Вие сте тези професионалисти.А за останалото,което се дискутира в тоя форум,вие сте като всички нас. Поздрави от мен на всички.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН МИЛА ДОНКА! ЗДРАВЕ,СИЛА И ЖИВОТ! МНОГО СВЕТЛИНА ПО ПЪТЯ И ЛЮБОВ. БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА!

Донка ,предлагам ,всичко ,което някой вече е направил и публикувал в нета и е свързано с добро популяризиране на Учението да се извежда тук във форума ,като към всеки подфорум се направи една тема с материали.Например този филм "Намиране " , да се сложи в темата за Паневритмия в случая. Форумът е голям.Има много интересни материали.В Портала също,но понякога добри неща,като тоя филм могат да минат незабелязани от участниците.Аз днес доста случайно попаднах и много се зарадвах,защото преди това бях гледала прекрасните снимки от събора,в dnevnik и се смутих от коментарите ,които бяха направени. Големият проблем е ,че хората наистина не знаят за какво става дума.Идвам от това и затова го твърдя толкова категорично.На мен ,точно Паневритмия ,ми провокира интереса да се заровя и да искам още да науча и приложа.Мисля,че Учителя съвсем точно е знаел,че има нужда от мост към другия бряг и е дал Паневритмия ,освен като ритуал и свещенодействие за учениците си и като точно такъв мост за незнаещите,но търсещи души. П.С.Не успях добре да формулирам предложението си затова добавям,че не предлагам форума да дублира материали ,които в Портала са много добре представени и лесно се намират.Говоря само за материали,които ги няма в Портала,някой участник от форума е попаднал и ни ги е предложил в мнението си.Модераторите могат да преценят познавайки добре всички теми кои материали да се публикуват в такива специализирани теми,за които писах по-горе.

Здравейте, току що изгледах филма Намиране,който Диана Илиева ни е поставила в тая тема на 25.08.2009 г Благодаря ти Диана за този хубав филм и на създателите му също благодаря. Аз няма да коментирам темата.След тоя филм имам една нова мечта и ви я споделям сега.Очевидно имало е смисъл от всичко случило се ,за да научим някакъв урок .Всеки решава различни задачи и има свои уроци. Мечтая си догодина във всички кътчета на България да се играе Паневритмия всеки ден от Първа пролет до есенното равноденствие и винаги на изгрев.Тогава ще сме изпълнили завета на Учителя. Да, Паневримия се играе на всички континенти и това доказва колко е жизнена и нужна на хората независимо от пол,възраст и цвят на кожата. Пожелавам си в родината ни да се възроди този танц.Тогава и съборите на Рила няма да са сензация,заради която журналистите правят гафове от незнание. Преживях много приятни мигове с гледането на този филм.Подарете си и вие това време.Направен е с Любов.

Здравейте, Според мен има още едно мъничко нещо,което ние обикновените хора можем да правим,заедно с горните две в цитата.То е -винаги,когато ни се мерне писание,коментар по тая тема,да не се впускаме в разсъждение,а веднага да си извадим един хубав,ясен слайд или визуализация на Земята след тая дата ,но такава каквато искаме да бъде в мечтите си.Свят на съхранена природа и хармонични човешки отношения,свят ,в който малките деца и чистия въздух са номер едно за хората. Когато за пръв път изчетох, преди време, доста голям и пространен материал с разсъждения и коментари за пророчествата,маите,Нострадамус и т.н. ,аз спонтанно визуализирах желана от мен картинка ,която странно защо се свърза с 2022 година.И до ден днешен правя това.Спомене ли се нещо във връзка с 2012,аз я заменям с моята добра картинка от бъдещето.Не съм забравила да живея тук и сега.А от доста време съм разбрала израза:"Да бъде волята Му". Така,че скъпи приятели ,ако решите ,че ви върши работа направете нещо подобно. Впрочем Друнвалдо Мелхизедек в една от книгите си ,съветва хората ,които живеем в тоя момент на нашата планета ,когато решим да си мислим за бъдещето на Земята нека го правим с мисъл за едно добро ,светло и красиво бъдеще. Изобщо не са случайни според мен някои от упражненията на Паневритмия.И те ни водят също в тая посока. Спомнете си http://www.panevritmia.info/philosophy/new-age/ http://www.panevritmia.info/exercises/?section_id=26

Здравей Fut, На тебе може да ти е интересно всичко това,но аз смятам,че в акта на незачитане на личното пространство има много агресия и човешка заспалост. Членовете на братството са отработили ситуацията всеки за себе си със сигурност. Но хората ,които търсят сензация и горещата новина щяха да се почувствуват доста по-добре ,ако вместо да обикалят с хеликоптер и да смущават играта бяха потренирали и просто поиграли. Ти играла ли си Паневритмия? Ако не си ,съветвам те да пробваш. Аз се уча и когато се науча да играя така,че да не преча на останалите ,искам също да поиграя на Рила.Но не желая над главата ми да се разхожда хеликоптер с любопитни журналисти.Това е все едно в стаята ти за почивка да нахлуят улични скандалджии и да я превърнат в сцена на раздора си без да ги е грижа за тебе.

Здравейте. Май нищо ново и по-добро от вече казаното от Учителя няма да кажем по темата. Аз разбрах началния пост на Fut,така: "Как да приложим това,което вече знаем,когато ни дойде до главата?" Всички от опит знаем,че е лесно да се каже и не толкова лесно да се направи,да се приложи.Аз имах ситуация,в която ми казваха -Не мисли .Изпрати порция Любов и забрави. Да ама, докато сама не узрях ,седях на кръстопътя между двете възможности-Любов или Омраза. Факт е, че на теория е лесно и ясно,но когато в живота се появи ситуация мнозина се изправят пред избор.Единият път е този ,който ни дава Учителя и който е правилния,но някъде дълбоко в нас наранената справедливост и егото се изкушават да искат отмъщение.Това е другият път. Изборът е наш.И все пак верният път е само един.А как да го приложим на практика това си е индивидуален подход. Най-лесно става като се научим да прогонваме съзнателно веднага всяка мисъл водеща към идеята за желано и "справедливо" отмъщение.Няма такова нещо като справедливо отмъщение.Това е само една илюзия.Но за жалост твърде разпространена илюзия.Отмъщаващия няма да стане по-щастлив ако успее в отмъщението си,но не го разбира .Затова е добре да внимаваме в мислите си.Да заменяме веднага всяка мисъл за отмъщение с една добра мисъл и да постоянствуваме докато дисциплинираме мислененто си .Останалото е въпрос на време ,през което този навик да замени стария модел: око за око и зъб за зъб,който доста сериозно се е настанил в човешкото ни съзнание може би не само от този живот. Това ,което пиша не е нещо измислено от мен.Аз съм го пробвала върху себе си,а съм го прочела в беседите на Учителя.Само споделям с евентуално интересуващите се ,че този механизъм на самоопитомяване -работи.Иска се постоянство в действието и будност.

Благодаря ви ,че се отзовахте .Стъпка по стъпка ,но с добри водачи и в планината не е трудно.

Здравейте.През цялото време ,откакто следя тази тема, си мисля какво ли е казвал Учителя за отговорността?Коментирал ли е това понятие?Както вече ви писах ,аз отскоро чета негови беседи и съм прочела съвсем малко,за да имам по-широк поглед. Ако някой от запознатите със Словото знае ,би ли дал линк или заглавие ,или коментар. Хубав ден желая на всички.

Приемам с радост и благодарност поздравите . Има една ирландска поговорка,която казва "Хората живеят в закрилата,която си дават" Вие ми дадохте много повече днес . Бъдете благословени. Мила Донка,твоят поздрав е с любимото ми упраженение от Паневритмия - "Изгрява слънцето" .

Добро допълнение Станимир. Само по повод на твърдението ,че силата на човека винаги се възстановява,а източника и е неизчерпаем ,аз бих отворила една скоба.Да така е за онзи човек,който установи и поддържа връзката с неизчерпаемия източник на сила. Не ти ли се струваше,докато правеше коментара,колко човешко и неясно,размито е това понятие -Отговорност. За да го обясним имаме нужда от други понятия и пак не се получава докрай. Искам да кажа,че отговорността не е нещо ,което съзнателно трябва да се формира. Според мен човек ,който е разбрал и установил връзката си с първоизточника,който е изследвал , разбрал смисъла на основните понятия и ги е приложил в живота си -Истина,Правда,Любов,Мъдрост и Добродетел ,той е отговорен и не е нужно да се възпитава специално в отговорност.

Благодаря приятели . Ако ми позволите ще изразя тук настроението си с музика: http://www.vbox7.com/play:3653beeb

sladka_,аз си знам,че чужд акъл(извинете за турцизма,но такъв е израза) в чужда глава не влиза,но реших да ти кажа мнението си,а избора си е твой. Аз мисля,че ако ти и този човек трябва да сте заедно вие ще бъдете ,защото това,което Бог е съчетал,никой и нищо не може да раздели.Нищо специално не трябва да правиш освен да се научиш да обичаш .Почти те виждам как ми казваш-Ами,че аз си знам да обичам. Не, не знаеш,щом търсиш помоща на магиите. Не влизай в ничий живот през задния вход като крадец. Гадничко е ,не мислиш ли?Ти съгласна ли си на тебе някой да ти направи някаква магия? Я си помисли как ще се чувствуваш да разбереш,че любимият ти е любим,защото всъщност те е омагъосал. Постъпи ,както си решила.Аз няма да досаждам повече с менение тук.Само ще ти кажа,ако въпреки всичко решиш да се пробваш в подобно начинание,да си знаеш,че ще бъдеш обичана не заради това което си ,а защото си използвала манипулация срещу свободната воля на друг човек с цел да се облагодетелствуваш.Извинявай,ако звуча грубичко,но така ми изглежда отстрани това,което пишеш. П.С Бъди хубавото момиче,а не другото. http://www.prikazki.com/t.php?p=417 Ти и само ти можеш да направиш тоя избор.

Здравей Донка. Бих искала да науча нещо повече за съборите и Божествената Нова Година. За физическата и духовна нова година са посочени дати в този цитат,който даваш.А на коя дата през август започва Божествената Нова година? Поздрави.

Благодаря maggee.Аз те разбрах . Поздрави.

Не мисля, че такова нещо изобщо съществува. ". Всичко започва от нас. Значи аз не съществувам,а само си мисля,че е така. Всичко което ми казваш в отговор maggee го разбирам и не ти противореча,но се питам как ще стигнат до това познание онези хора(аз съм една от тях),които не са и чували за закона за привличането,не са изчели купиша книги ,а и нямат спомен за тая мъдрост?Обикновени хора?Може би като им се случи нещо,което на тях им изглежда по начина описан от мен ние ще им кажем-Ти всъщност грешиш.Нищо такова не съществува. Как мислиш дали ще ни разберат,ако сами не се убедят,че всичко е точно така.А как се убеждава човек.Сам ,с опита си. Е аз описах един личен опит.Не теоретизирам.И не приемам нещата лично. Хубав ден от мен.

Здравейте. Като всяко друго понятие и това не е еднозначно.Може да се развие доста над плюса ,но и да отиде в минуса по отношение на човека,който носи т.нар.развито чувство за отговорност. Първо,смятам,че отговорността е товар ,ако е доброволно поета и доста сериозно бреме,ако ни е вменена. Второ,мисля ,че отговорността не ни носи сила.Тя взема всичката ни сила ,но не ни дава нова такава. Трето,Може да се яви пречка за човека по пътя на неговото развитие. Познавам личности,които са силни,смели , честни,с много силно развито чувство за отговорност най-вече към другите,към работата си и проблемите на обществото.Наши съвременици.По правило такива хора стигат доста високо в обществената йерархия,защото това качество е важно и се цени от другите.Те носят товара на собствените си и много чужди отговорности.Вторите вземат превес и личността започва да се загубва.Тя става боец за благото на.....А в един от случаите,които съм наблюдавала,човекът беше доста лошо изманипулиран от други хора,които засвириха точно със силно развитото му чувство за отговорност.Наложи му се да избира между две отговорности и той избра.Само Бог и времето ще покажат дали това е бил правилния избор или непредвидено, но сериозно отклонение по пътя

Здравей Мона, Никога не бях водила личен дневник и не съм се сещала дори за това.В един момент от живота ми(не е свързано с възрастта-да отговоря на един от въпросите ти),спонтанно описах едно свое преживяване.Описах го без никаква лична цензура.Взех тетрадката и излях настроението,емоцията на мига.Почувствувах се добре от това.Започнах ежедневно да го правя в продължение на 2.5 години.Резултата са 9 тетрадки от по 200 листа.Постепенно потребността,която ме доведе до това изчезна така ,както се появи.В момента пиша само понякога.Не препрочитам или много рядко препрочитам написаното.Нямам нужда да го правя.Не се страхувам да го правя.Сигурно след време ще съм любопитна да погледна на себе си от позиция на изминалото време,но сега не се сещам. Тези лични дневници за мен бяха много ценни с това,че изваждах навън емоция, с която не се справях в оня момент.Винаги след писането се чувствувах добре. Сега си водя редовно само дневник на сънищата.Записвам по-ярките и интересни сънища.Записвам усещането от съня.Този дневник препрочитам с интерес .

Интересен ракурс даваш и разширяваш анализа Никола Дамянов,за което ти благодаря.Не съм го мислила точно в тоя вариант,но ще се опитам да изразя първите си мисли по поставения от тебе въпрос. Мисля,че това "НО",което слагаш ти ,свежда нещата само до хората в нашия живот.Т.е изключваме другите живи същества,природата и силите в нея.Аз споделих пример за момент от живота си,когато разширих представата си за понятието любов и никак не беше случайно,че тласъкът за това дойде от едно животно.Живо същество,но не човек.Урокът беше да започна да се уча да обичам и да проявявам тази обич и любов към хората и не само към тях,в моя живот.И започнах стъпка по стъпка да се уча да обичам.Мисля ,че е ясно това ,за което говоря.Това ,което не писах в горния пост ,за да не го удължавам,беше осъзнаването на това ,как родителите в едно семейство,които не умеят да обичат,не разбират какво е това,дори да не са насилници лишават детето си от същото познание.Те се грижат,мислят си че обичат,биха дали живота си за своето дете,но просто да го обичат им е убягнало.Този модел се репродуцира и т.н.Ако порасналото дете успее да изживее чудото на тая любов и обич към всичко ,за която аз и Донка писахме,то я прилага към родителите си и те също започват да се учат да обичат.Това ми е минало като личен опит и е невероятно като усещане .Така,че в тоя пример няма теоретизиране.До тук аз спирам с разсъжденията си за хората в живота ни,които не ни е трудно да се научим да обичаме. Що се отнася до хора в живота ни,които ни нараняват ,причиняват ни някаква доста сериозна несправедливост.Те в нашия живот са проявление на една възможност за отработване на фразата"Възлюби врага си".Този етап според мене предхожда осъзнаването на любовта към всичко.Когато възлюбиш врага си ,ти освобождаваш себе си ,приключваш с нещо, което те задържа и спира ,да изпиташ истинската наслада от по-широкото разбиране на любовта. Как да го постигнем? Сигурно колкото хора,толкова рецепти.Но началото е приемане и прошка.Имах такъв казус.Първо приех.Не изведнъж и не леко.Но приех.Помощник ми бяха мъдрите книги,в които е събран опита на хиляди животи преди мен.Оказа се,че не е достатъчно да приемеш,ако не можеш да направиш следващата стъпка и да простиш.Заех се да разгадавам прошката.Не ми се вместваше представата за това, как да простя ,непростимото.Не е ли компромис с възгледи ,идеи и морал?Доста време ми отне.Анализирах,разсъждавах и се опитвах да разбера.Стигах до някъде и все имаше един остатъчен гняв и горчивина само при мисълта за постъпката на човека.Тогава смених хода на мислите си.Спрях да мисля за наранилата ме постъпка като за нещо насочено срещу мен.И започнах да търся в човека доброто,за да се хвана за нещо.Междувременно активно практикувах четирите споразумения на Дон Мигел Руис в живота си,до положение днес да са част от мене.И така стъпка по стъпка,без да губя собствената си спасителна нишка в лицето на новооткритите от мен помощници -Словото на Учителя и другите автори и до ден днешен любими,но не така пълни(изчерпателни,както Словото,в което има отговор на всички въпроси).На практика -като усетех,че мисълта ме води в не добрата посока на осъждане,гняв и т.н.,за да я отклоня вземах и четях някоя беседа,разсъждавах и забравях другото. Така дойде един ден,в който простих.Според мен разбираш,че наистина си простил по това,че не се вълнуваш от спомена за преживяното, както си се вълнувал.Не изпитваш нищо от старите емоции само при мисълта за човека ,който те е наранил.Не ти е трудно ,когато се сетиш или имаш обща работа с него ,да се отнесеш ,като към всеки друг,с любов и усмивка.Той се чуди,не му е ясно,но ти си добре и си свободен.Свободен да изпитваш новото си усещане за любов и обич,за което стана дума. Не си сърдит,не си гневен и дори му пращаш порция любов,след което го забравяш.Това е моята рецепта. Да си призная,примера ти с педофила малко ме шокира.Чак до там не съм разширила своето разбиране за "всичко". Когато гледах тази пролет един от филмите с Оскари- "Четецът",подобни мисли и разсъждения ми се завъртяха,но май не съм на тоя урок и в тоя клас все още. Това е от мен.Хубав ден.

Много интересна дискусия и полезна. Моето мнение и личен ,макар и скромен опит ,потвърждават на 100 % казаното от Донка,затова цитирам нейното мнение тук,за да не се повтарям. Благодаря на zlatina56 за линка към книгата "Няма престъпна любов".Не я бях срещала и ми хареса да си я сваля .Вътре има мисли на Учителя ,над които всеки от нас би могъл да си разсъждава и да преоткрива собствения си опит. Миналата година имаше една детска национална инициатива на младежки центрове с тема "Любовта в нас".Бях запитана от един малък мой приятел какво мисля и с него си изведохме доста интересен разговор,който вие сега ми напомнихте. Какво бих могла да допълня от себе си в тая тема. За мен въпросът е малко по-различен.Не е "Обичате ли някого?",а "Умеете ли да обичате?" или "Знаете ли какво е това обичта,любовта?".Може и да ви прозвучи странно.И на мен ми беше странно,но е факт,че точно така се появи веднъж, не много отдавана, този въпрос.Първо го отхвърлих почти възмутено.С аргументи следни:Разбира се,че знам какво е.Нали съм преживяла "голямата си младежка любов".Нали обичам децата си,родителите си .Обичам и толкова други неща. Но въпросът немирно и настоятелно все излизаше на фона на вътрешния ми диалог и чакаше своя отговор.Един ден се скарах на кучето си.Беше в началото на моя първи опит да отглеждам домашен любимец.Не мой.На дъщеря ми.Но грижата по него поех солидарно и аз.Бях доста строга.Животното не реагира.Погледна ме много тъжно и покорно и без протест се отдалечи в един ъгъл на стаята ,където застана в безмълвна поза.В тоя момент все едно ме пронизаха с картечен откос и ме заля такава вълна на съжаление и вина за излишната строгост,която бързо се смени с огромно и топло чувство на любов към животното.Изпитвала съм това чувство ,но винаги към друг човек.За пръв път осъзнато и ясно изпитах още по-голямо и силно чувство и то към това животинче.Стоях в средата на стаята и се заслушвах в усещането.Беше толкова силно на физическо ниво,че насочих цялата си мисъл към това невероятно усещане.И ето че веднага с него пред мен застана отново същия въпрос.Излезнах на разходка сред природата и дълго разсъждавах.Върнах се в детството.Все по-ясно ми ставаше какво ни обърква нас (някои от нас) .Всички търсим обич и любов.Но много често я свеждаме само и единствено до любовта от филмите и книгите с героя и героинята и на база на този модел търсим човека.И страдаме, ако го няма.Или след като физическата ни ,макар и реализирана любов, избледнее, ние запълваме дупката с грижа ,с отдаденост и започваме да си мислим ,че грижата е израз на това чувство.Не съм била изключение.Грижа за всички около мен.Съпруг,родители,деца.Безусловна грижа.Но ако се грижиш ,а не умееш да обичаш ,вредиш и на себе си и на тези,които обгрижваш.Няма да мога да ви предам целия този мой си урок,който получих тогава.Затова спирам с разказа и ще ви кажа само изводите си.Мисля,че тая обикновена случка при мен даде старт на едно ново разбиране на обичта и любовта.Вече бях чела и на ниво разум разбрала древната толтекска мъдрост в "Любов и омраза" на Дон Мигел Руис.Бях чела и Учителя по темата в различни беседи.Но мисля,че в тоя момент от живота си прекарах всичко през сърцето.Спомних си и започнах да се коригирам в движение .Поста на Донка казва останалото.

Аз пък мисля, че планетата няма да я има скоро благодарение на хората. Дано съм лош пророк. Мила Ани. Искаш ли да не пророкуваме ,а да вярваме,че Творецът има други планове за нашата красива планета и е заложил достатъчно сила в нея,та да издържи на действията на неразумните си деца още малко.Мисля,че човешкия ни пуберитет вече е към края си и идва младежката възраст .Идва пролетта . Моето куче в момента се сърди,че отново трябва да яде кучешка храна.Като малко дете се сърди.Мисля,че има прекрасно самосъзнание.

Ани ,тоя форум е като пещерата на Али Баба .Сезам ....и се отварят много теми.Не съм и предполагала,че са толкова много и все интересни.Стана ми весело като видях какво предлагаш с навигационен усет.

Благодаря за бързия отговор късметче. С извинение към автора на тая тема,че леко я изместваме ще споделя моя ход на мисли по въпроса,който си зададох. Като цяло съм съгласна и с чистенето и с пречистването.Виж за това дали са ни отглеждали и защо родители с по-ниско ниво на осъзнатост,мисля,че в това има смисъл и той е свързан с нас и нашето развитие,с нашия път тук.Т.е не гледам на това като на проблем а като на добро условие. Наскоро прочетох 'Селестинското пророчество " на Джеймс Редфийлд.Едно от т.наречените от тоя автор откровения ме замисли по въпроса с осъзнатостта.Не за пръв път разсъждавам по темата,но сякаш получих нов ракурс.Там се извежда идеята за едно състояние на повишена енергийна вибрация,чрез която да установиш връзка с източника на енергия ,с първоизточника.Не да си я набавяш чрез борба от други хора,а да се свържеш с първоизточника.Методът,който се дава е медитация,зареждащата сила на медитацията чрез възприемне на красотата,чрез общуване с природата.Аз имам навика да прекарвам новите неща,които ме хващат ,през вече установилите се в мирогледа ми . В тоя момент осъзнах за пръв път и много ясно какво имаме всички ние в лицето на наследството оставено ни от Беинса Дуно.Огромно богатство от духовни практики,беседи ,в които има отговор на всеки въпрос,който би ни споходил,Паневритмия.Какво по-добро общуване с извора на красота,с природните сили от Паневритмия.Молитвата като метод за връзка с Бог.Съветите на Учителя да посвещаваме не всичкото си време,а само това,което не знаем какво да правим на Учението.Съвета за един час дневно,само един час в размисъл върху някоя тема.И акцента върху опита.Да изучаваме непрекъснато собствения си опит. Ами всичко това или част от него приложено на практика ,са все неща,които по естествен начин поддържат ниво на осъзнатост.Наблюдавам себе си и мисля,че моето ниво на осъзнатост не е постоянна величина.Има колебания.Когато съм по-усърдна в практиките ,повече време съм в това състояние. Затова ,когато действувам в дадена ситуация осъзнато(разбирай ,когато в хода на ситуацията аз не забравям онези добри неща,за които си говорим тук и те са ми навигационната система) наистина нямам нужда от оправдания. Хубав ден.

Късметче, съгласна съм с извода ти,че осъзнатия човек няма нужда от оправдания и не само.То всичко,за което тук си говорим,ако човек е напълно осъзнат се решава по правилен начин смятам. Аз обаче се питам.осъзнаването еднократен акт ли е или процес ,състояние,което е добре да поддържаме.И ако е второто,как да поддържаме ниво на осъзнатост винаги и във всички ситуации?Какъв смисъл влагаме в понятието осъзнатост? Не задавам въпроса си към късметче персонално.Питам се и го правя на глас тук. .