[2011 – съдбовна година за България и света]

[Предновогодишно]

Слънчева ,благодаря ти за това предновогодишно откровение.

[Поучителни истории от беседи на Учителя Беинса Дуно]

15. В правда, истина и святост

Беседа от Учителя, държана на 26 юни 1921 г. в София.

„И да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога, в правда и светост на истината.“ (Ефес 4:24)

Едно време, когато Господ създал света, херувимите и серафимите дошли на земята със задача да вложат Любовта в сърцата на хората. Като изпълнили задачата си, те се върнали на небето. Един от учените ангели, като направил изчисление, дошъл до заключението, че така, както серафимите и херувимите вложили Любовта в сърцата на хората, животът им няма да се развива добре. За тази цел той написал една обстойна дисертация върху грешката, която направили серафимите и херувимите. Той прочел своята дисертация пред съвета на ангелите, за да им докаже, че светът се нуждае от една малка корекция. За да изправи тая погрешка, Бог го изпратил на земята като царска дъщеря в царството на Алгемар. И тя се казвала Алгемара. Тя била толкова красива, умна, стройна, че всички говорели само за нея. В който дом влизала, всички говорели за нейните необикновени очи, ум, ръце, крака, движения. С една дума тя владеела всички хора. Дошло време царската дъщеря да се жени. Започнали да се изреждат кандидати, един след друг, отбор момци, влюбени в нея до забрава. Като дошъл първият кандидат, тя го приела ласкаво, угостила го и след няколко дни му казала: „Ако наистина ме обичаш, дай ми дясното си око“. Тя обичала да яде очи, добре опечени. За да изяви любовта си към нея, той казал: „Готов съм да извадя и двете си очи“. Понеже искала дясното му око, той го извадил и с любов й го предложил. Тя опекла окото и го изяла с удоволствие. След това тя казала на своя кандидат: „Ако ме обичаш, извади и лявото си око“. Той извадил и второто си око. Като останал сляп, тя започнала да се забавлява с него, но скоро му се наситила и го оставила на слугите си, те да го забавляват. След време дошъл друг кандидат. Царската дъщеря постъпила и с него по същия начин, както с първия: посрещнала го ласкаво, угостила го, после му предложила, ако я обича, да си извади дясното око и да й го даде в знак на любов. Той извадил дясното си око и го предложил на своята възлюбена. След време поискала и лявото му око. Тя го опекла и изяла. Така постъпвала тя с всичките си кандидати, като ги ослепявала.

Питам: Какво разбрахте от тая легенда? Ще кажете, че с постъпката си като царска дъщеря ангелът искал да каже на света, че сърцето трябва да бъде сляпо. Затова хората и до днес казват, че човек се жени, когато дойде сляпата събота. Питам: Може ли съботата да бъде сляпа? Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“. Следователно, когато правдата, истината и святостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп. Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога. Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си. Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа. Тук мъжете имат думата. Нека кажат жените какво става, когато в сърцето на мъжа влязат два образа. Това е наука, която Алгемара познавала, затова казвала, че сърцето трябва да бъде сляпо. С други думи казано: Човешката душа трябва да държи в себе си само образа на Бога. За всички останали образи тя трябва да бъде сляпа.

Това е разказ, чрез който хората могат да се лекуват, т.е. да се освобождават от своите слабости. Ако се разглежда буквално, ще изпаднете в противоречия. Ще срещате хора с извадени очи без да е подобрен живота им и без да се ликвидирали със злото. Човек може да извади и двете си очи и пак да си остане лош. От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро; ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква. Да бъдеш сляп, това значи да разбираш същността на живота, да знаеш истинската цена на нещата, както банкерът различава златните монети от фалшивите.

[Мисли от беседи на Учителя]

Не е нужно да правиш добро на всеки, когото срещнеш на пътя си. Доброто подразбира да изпратиш на човека една добра мисъл или едно добро чувство. В това отношение, трябва да бъдем будни. Не се отказвайте и от най-малката услуга, която трябва да направите. – „Значи да помагаме на всички бедни.“ – Подкрепвайте ги, без да им отнемате сиромашията. Има една сиромашия, която носи благословение на човека. Ако я отнемете, с това заедно отнемате и благословението му. Има една сиромашия, едно невежество или едно страдание, дадени на човека на място. Те носят благословение за него. Всичко, което разумният свят е определил за хората, е на място. Помагайте на бедния да понася сиромашията; на богатия – да носи своето богатство; на учения – да прилага своето знание на място. Помагайте на всички хора, без да ги освобождавате от изпитанията им. – „Как ще се оправи светът?“ – Не мислете за това. Сам по себе си, светът е оправен. Аз говоря за онзи свят на радост и веселие, който е създаден от Бога. Ако можете само да надникнете в него, ще видите, че той надминава приказките на „Хиляда и една нощ“. – „Как да се справяме с мъчнотиите и страданията на живота?“ – Те са временни, преходни неща. Това са задачи, чрез които се изпитва и калява вашият характер.

Топли чувства и светли мисли -УС 01.01.1933 година

[Мисли от беседи на Учителя]

Например, завеждам ви при един чист планински извор, на който всяка капка тече музикално, ритмично. Спирате се и слушате неговата музика. Много капки ще ви оросят, но бъдете будни, да не изпуснете нито една от тях. Ако не използвате тези капки, ще съжалявате, че сте пропуснали случая. – „Да ги опитаме ли?“ – Първо ще наблюдавате капките на този извор, а после ще ги опитате. Не е въпрос само да гледате; може да се ползвате от тях, но навреме. Някой използва отвличането на моето внимание и бута без позволение. Често хората страдат по причина на това, че бутат, където не трябва. Следователно спазвайте правилото: Не бутайте там, където не трябва. – Защо? – Опасно е. Иде един човек и ти казва: „Тук има два реда бутони. Едните са свързани с подземието, а другите с горните етажи. Ако не знаеш кой бутон да натиснеш, ще слезеш в подземието“. Казваш, че като буташ един след друг бутоните, ще намериш, който ти трябва. Не е безразлично на кой етаж трябва да спреш. Представи си, че си в чужбина и искаш да се качиш на един от горните етажи на едно двадесет-етажно здание. За да попаднеш точно в етажа, на който искаш да се качиш, първо ще разгледаш бутоните, за да намериш този на съответния етаж. Както има забранени зони на земята, така има забранени зони и в света на мислите и на чувствата. Има също забранени зони в Любовта, Мъдростта и Истината. Какво ще бъде положението ти, ако те вдигнат с асансьор на 40–50 километра във въздуха? Щом се видиш на такава височина, веднага ще пожелаеш да се върнеш на земята.

В една приказка се разказва за един от старовременните владетели. Един ден той излязъл да се разхожда вън от града. Минал покрай една река и наблизо видял един беден човек, полугол, седял на земята и си свирел безгрижно. Жена му шътала около огъня, а децата играели край нея. Владетелят си казал: „Ето едно щастливо семейство, което заслужава да му се помогне. Трябва да се подобри живота им. Ако при тази беднотия всички са радостни и весели, какво ще бъде, ако положението им се подобри?“ Той им изпратил пари да се замогнат малко. И наистина, бедният си направил малка къщичка, облекли се всички в нови дрехи и заживели по-сносно. След три години владетелят отишъл да ги навести, да види как живеят сега. Обаче той останал крайно изненадан от това, което видял. Всичко имали – къща, храна, дрехи, но здравето и радостта си изпуснали. На една страна жена му лежала болна. Децата седели тихо и безшумно. От какво заболяла жената? – От безделие. Понеже всичките им нужди били задоволени, те престанали да работят, почувствали се аристократи. Жената се изнежила толкова много, че при падането на един пакет с памук върху нея била силно контузена. Оттогава тя заболяла. Този пакет с памук действа и в чувствения, и в умствения свят. Една обидна дума, казана на човека, произвежда същия ефект, като този пакет. Каква е обидната дума? – Нарекли те простак. Ти отговаряш на обидата: „А ти си първокласен невежа“. Двамата започват да се атакуват, докато заведат дело за обида, за оскърбление. Има закон, който регулира човешките отношения. Ако те осъдят според този закон, ще лежиш два–три месеца в затвора затова, където си казал на някого „простак“. А според мене за такава обида няма съд. Друг е въпросът, ако наречеш човека вагабонт, крадец, убиец и др. За тези думи всеки може да те обвини и осъди. Изучавайте новата философска мисъл без да се смущавате от болните мисли на философи, светии, праведни. Това, което не носи живот в себе си, е човешко.

Това, което не носи мир, свобода, радост, е човешко. Това, което носи живот, мир, радост, свобода, е Божествено. В такъв случай слагай настрана всяка лоша мисъл, откъдето и да е дошла. И ангел да е казал тази мисъл, не обръщай внимание на нея. Срещаш един човек с големи знания, добре облечен. Не приемай веднага неговото знание, докато не разбереш откъде иде то, каква стойност има. Ако знанието не носи щастие и за самия него, сложи го настрана. Ако и светията е нещастен, не разчитай на неговото светийство. Пръв светията трябва да даде пример, да покаже на хората как трябва да живеят. Не е важно какво говори светията отвън, важно е същината на нещата. Казват за едного, че е грешен, а за друг – че е праведен. Всъщност, кой е праведен? С думи мъчно се определя това. – Ще го познаем по лицето. – И по лицето мъчно се познава. Казват за някого, че е грешник, но не подозират, че този грешник се разкайва, недоволен от своите грехове. Той е готов да се изповяда пред всекиго. Казва: „Крайно недоволен съм от себе си, от греховете си“. Казано е в Писанието: „Не убий!“ Това значи: Не слагай препятствия на пътя на Божията Любов. Не слагай препятствия на Божията Истина и Правда. Не слагай препятствия на живота си, на светлината и свободата, дадени от Бога. Не ограничавай висшето съзнание в себе си. – „Искам да стана по-добър.“ – Не желай това. Не е необходимо, сега именно, да бъдеш по-добър. – Защо? – Защото живееш в преходен свят. Щом си спечелил малко пари и си ги сложил в банка, не мисли повече дали си праведен, или не. Колкото повече мислиш, толкова повече ще се обвиняваш. Мисли за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мисли. Като влезеш в необятната природа, мисли за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мисли за себе си. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно. Съвременните хора са много вглъбени в себе си. Всеки мисли какъв е, дали е станал по-добър. Който се вглъбил в себе си, той се намира на опасен, хлъзгав път. За да познаеш колко си добър, трябва да имаш идеал, с който да се сравняваш.

Топли чувства и светли мисли -УС 01.01.1933 година

[Мисли от беседи на Учителя]

И тъй, Христос казва: “Давам ви власт.” Каква власт? - Власт в разумното, власт в Любовта. Всичката сила е в тази власт, именно, и всички трябва да се стремите да изучавате този велик закон на Любовта. Сегашната наука и бъдещата наука, това е науката на Любовта. И този закон на Любовта седи в следното: трябва да обичаме Бога като едно цяло. А законът на ближния, това са външните условия. Когато говорим за нашите ближни, разбираме проявлението на Бога в целия космос, а когато говорим за нашия ближен, разбираме точката, към която се стремим в този космос. Това е Любовта. “Бог толкоз възлюби света, че даде в жертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.” Защо направи това? - За да покаже, че люби света. Целият свят, това е Синът. Всеки от нас индивидуално представляваме центъра на Божията Любов, и ако аз любя себе си, то значи, че любя Божественото, което се проявява в света. И тъй, да любим Бога, значи, да любим това първо начало, което се проявява в света. Да любим ближния си, значи, да използваме правилно условията на живота и да любим себе си, значи, да пазим резултатите на тази Любов. Това е онази узряла ябълка, която трябва да пазим, да не изгние. А тя трябва да се пази в тази Божествена житница, за далечни времена. Защо трябва да се пази? - Поне един ден, ние ще бъдем посяти в новия живот.

Вие нали не сте деца? Сега вие искате сила в света. Сила в света, без любов, всякога носи разочарования, страдания, а сила, която е свързана с Божията Любов, всякога носи велико благо. Този закон се проверява навсякъде - като започнете от човека, от дома, от народа и стигнете до цялото човечество. Сила без Любов носи нещастие на човечеството. Време е вече за всички ви да носите учението, че в света има един велик съзнателен живот, има един общ Разум, според който, всички хора могат еднакво да се развиват, имат всичките възможности.

Давам власт -Беседа, държана от Учителя на 10 януари 1926 год., гр. София.

[Мисли от беседи на Учителя]

Когато две жени се срещнат, нека всяка си каже: „В моята сестра е вложено нещо Божествено по съдържание и смисъл“. Какво всъщност казват те една за друга? Погледнат се накриво и едната казва за другата: „Аз зная, каква е тя“. – Не гледайте на външната форма! Външната форма е обявление, на което не трябва да обръщате внимание. Спрете се на съдържанието на формата – то е ценно. Ценното е в ума и в сърцето на човека. Вие не можете да се познаете, докато умовете, сърцата и душите ви не дойдат в съприкосновение. Да познаеш човека, това значи да се свържеш с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. Дълго време трябва да ражда майката, докато познае своя син и дъщеря. Майката казва: „Родих дете“. – Това не е достатъчно. Ти трябва да познаеш детето си, да влезеш в съприкосновение с ума, сърцето, душата и духа му. Това значи да родиш дете.

Сега, стремете се чрез своя живот да облагородите мислите и чувствата си, за да възприемате най-фините мисли и чувства на възвишените същества. От човека се иска работа – да облагороди своето грубо естество, за да възприема деликатните и фини вибрации на природата. Хората трябва да се разбират. Ето смисълът на живота. Затова дойде Христос на земята и възкръсна. Възкресението подразбира влизане в Божествения свят, т.е. връзка с Бога. Докато е на земята, човек минава през три фази: ставане – влизане във физическия свят, оживяване – влизане в ангелския свят, и възкресение – влизане в Божествения свят.

„Ангелът отговори.“ – Какво отговори? – Човек се нуждае от знание, не книжно, но знание, което почива на дълбоки преживявания, на жива вяра, на връзка с Бога. Само Бог учи човека. Желая всеки ден Бог да ви казва по една дума. Сега ще ви кажа една тайна: Това, което съм ви говорил досега, е само предговор на онова, което днес ще ви кажа. То е следното: В 24 часа Бог говори само веднъж на човешката душа. Кой е тоя момент, няма да кажа. Вие сами ще го намерите. В един кръг от 24 часа не само Бог говори на човека, но всички ангели, всички възвишени същества. В тия 24 часа на всеки човек е дадено една секунда време да си каже думата. Когато Бог говори на хората, повечето от тях спят; когато ангелите им говорят, те пак спят; когато низшите духове им говорят, те са будни. Тогава стават лошите работи и престъпления. Важно е да бъдете будни в тоя момент, когато Господ ви говори. Той ще ви каже само една дума – най-голямото благо за вас. Не схванете ли тая дума, всичко изгубвате. Ако не сте готови да я възприемете и приложите, ще ви приспят. Тогава Бог ще ви говори един път през сто години. Искате-не искате, тогава ще Го чуете. Ето защо денят има смисъл за вас, защото Господ ще ви проговори. Като изгрява слънцето, трябва да очаквате тоя велик момент. И като вършите работата си, пак трябва да очаквате тоя велик момент. Какво по-велико благо от това – да чуеш гласа на Господа? Всички страдания, всички болести и мъчнотии ще изчезнат. Няма по-тържествен момент за човека от тоя, да чуе гласа на Господа, на великата същина, която не се променя, нито изменя. Бог крепи всичко живо в света. Тих и кротък е гласът на Бога. Така са Го чували древните пророци, така и вие може да Го чуете.

Ангелът отговори

Беседа от Учителя, държана на 5 юни 1921 г. в София.

[Покана]

Поздравления за гостоприемството.

[Към изворите на Живота]

Красиво и силно .

[Случка]

Щом ви обиди някой, низшето съзнание идва веднага. Докато човек не може да примири тези две състояния в себе си, той не може да направи крачка напред. За това той идва на Земята, да научи тези методи, тези велики закони, по които ще може да примирява всички противоречия в живота.

Позвах Сина си

Здравейте приятели ,съфорумци,които откликнахте на моята случка.Сега като я чета ,се чудя на случилото се с мене в оная ранна сутрин.Ето,че днес имам един отговор .В беседата,която токущо прочетох,срещнах горното изречение.Публикувам го,както и случката,за да не ги забравям .

Светлина и Любов мили хора .

[За хвърчащите хора]

Радвам се,че и вие харесвате Валери Петров.За мен той е един от големите таланти на нашето време.Много го харесвам.Бях забравила тази песничка.Като я сушам от днешната си позиция,се удивлявам на поетичното прозрение на Валери Петров.Да се напише това през годините на зрелия социализъм,когато общо взето бяхме потънали (болшинството хора) в едно самодоволно блаженство е наистина рядко проникновение.

[Джон Кехоу и позитивното мислене]

[Енергията на синият цвят]

Според мене синьото ни пита - „Как избираш да разговаряш – отблизо и с внимание, да не говориш въобще и да се оттеглиш зад стена или да атакуваш?”

Неразвито синьо няма да сподели какво иска, а ще очаква да бъдат прочетени мислите му.

Развитото синъо може би е това ,което е споделено тук:

Да помогнеш на някого,без да кажеш и дума

.

[Доброто се усмихва, а Любовта говори]

[Спомени за Учителя]

Когато изгубим Любовта слизаме до Вярата.Когато по някаква причина останем без Вяра,стигаме до Надеждата.Тя е последната ни спирка ,когато слизаме и сме най-долу.Обратния път тръгва от Надеждата..Да осъзнаем,че винаги има Надежда,да се изпълним с Вяра в Бог и да намерим Любовта в себе си.

Поздрави

[Четирите свещи]

Срещала съм вече тази публикация в нета,но не очаквах,че отново така ще ме развълнува днес тук.Благодаря ти .

[ЕКО СЕЛИЩА.МИТ,УТОПИЯ ИЛИ ВЪЗМОЖНА РЕАЛНОСТ?]

Канел,според мен, идеята за родовите имения е всъщност един вариант на твоята идея.Няколко съседни родови имения,образуват точно еко-селото.Бонуса в този план , от моя гледна точка, е следния:

1.При родовото имение, идейните поддръжници, са хора свързани от любовта един към другг и към делото си.Няколко поколения от едно семейство заедно,това означава ,приемственост и пример за децата и т.н.

2.У нас в България е сравнително лесно осъществимо.Имаме селата си,които в момента пустеят в очакване хората да се върнат от големите градове и от странство.Къщите са носители точно на родовата памет.С малко усилие и много любов в душата ,доста бързо нашите китни български селца,могат да станат еко оазиси.Налице са възможности за поминък-плодородна земя,възможности за туризъм и т.н.

3.Онези ,които нямат запазена връзка със селото и са хора от града,могат да направят опита,който ти предлагаш .Пак казвам ,че двата варианта не се изключват.Напълно е възможно да се работи и по двата.

Впрочем този процес у нас май вече е на ход.Аз живея и работя в един наш 100 хиляден град.Напоследък все повече хора на възраст между 30 и 45 години,купуват селски имоти и ги правят китни местенца.Много показателно ми беше ,как едно младо семейство купи преди доста години имот в едно запустяващо и обезлюдяващо село на 18 км от Областния град в полупланински район.Когато те се населиха в това село,в него имаше 20 старци и много затворени къщи.Горе долу по същото време в селото се настани и един предприемач,който пък реализира другия вариант на човешка общност-комуна.20-30 човека живеят заедно,строят си къщи в общ имот,занимават се със земеделие и животновъдство.Не знам каква е тяхната идейна закваска.Комунарите са вежливо дистанцирани от останалите обитатели на селото.Към момента всички в "наше" село,са в ситуация на мирно съвместно съществуване.

Покрай семейството ,в селото дойдоха още три семейства,.а днес вече са над 10-тина.За 8-9 години тези новозаселници измениха облика на селото и то отново живна.Брат ми със смейството си е един от заселниците,та имам тези наблюдения.Комуната също си съществува.Предприемача,който я основа, изкупи доста стари селски къщи,реновират ги и препродават,което също си е поминък.

Така,че има вече съвсем конкретни реализирани опити.

Канел,пожелавам ти да реализираш мечтата си.

Поздрави

[ЕКО СЕЛИЩА.МИТ,УТОПИЯ ИЛИ ВЪЗМОЖНА РЕАЛНОСТ?]

Здравей Канел.Аз не съм противник на твоята идея за еко селище на Слънцето.Но си мисля ,че на съвременния човек на първо място му е нужно -да започне от себе си,да работи върху собственото си духовно израстване.Едното не изключва другото.Но водещо според мен е самоусъвършенствуването на човека.Това е конкретна работа,която всеки върши сам.Общностите са нещо добро и ако човек има възможност да е в подходяща общност,а още по-добре и в подходящи материални условия-като твоето бленувано еко-селище ,тогава ще му е може би по-лесно да реши задачите на своето вътрешно самоусъвършенствуване.Т.е според мен формулата е :работа на вътрешно ниво ,върху себе си + работа на външно ниво с материята,в която всички ние така или иначе сме.

Да се съберат хора и да си направят еко-селище,за мене е проявление на втората част ,а именно работа на външно, физическо,материално ниво.

Къде е мъничката ,но доста съществена разлика между моят възглед и твоят.Ти ,ако правилно съм те разбрала смяташ,че пътят е обратен.Първо трябва да се създадат благоприятни и подходящи материални условия,а после като следствие на това,хората,които биха се оказали сред тия условия,ще се повлияят от тях и ще променят себе си.

Сиреч те са месоядци,защото градската среда ги потиска и прави агресивни.Но ако са в Селището на Слънцето,ще станат по естествен път и без усилие вегетарианци,а защо не хора,които се хранят със слънчева светлина и прана..

Споровете ,са загуба на енергия.Предлагам всеки да опита по начина,който смята за правилен.

Все пак ,ако ти е интересно ,можеш да проучиш опита за комуни,каквито са правени по времето на Учителя.

По въпроса какво бих избрала на физическо ниво да правя ,аз съм поддръжник на идеята за родови имения.

Поздрави

[Ухание на рози]

Аделаида.Благодаря ти.Приемам го лично ,нали съм свързана с това цвете.Усещам ухание и имам асоциация за Андерсеновата Ида.Хей ти да не си малката сестричка на Ида.

[Защото е време]

[Учителя - за Христос в нас - във "Вътрешна обхода"]

[Утро]

[Утро]

[Дарение от Свищовската братска група]

Още не съм видяла книгите,но и краткия коментар на Донка ме зарадва.

Присъединявам се с БЛАГОДАРНОСТ към хората дарили книгите,към borislavil -добрия посланик на тая мисия ,книгите да стигнат до "Виделина" в Хасково.

[ЧАША КАФЕ]

Здравей Ани.Естествено,че не можем без чашка да се насладим на кафето .Ако трябва да съм честна и когато става дума за кафето имам доста изисквания. Няма да ги изброявам.С едно изречение ще кажа,че или си го пия по правилата (моите) или се отказвам,но и в двата случая това е шеговит ритуал със себе си.

Въпросът според мен е друг.Да не се вкопчваме в детайла.Да сме извън и над външните условия.Не отказ от тях,а необвързаност с резултата, е разковничето според мене.Необвързаността с външните условия и обстоятелства, дава на човек усещане за сводбода и полет.Не знам как да класифицирам горния текст(не съм литератор),но напоследък се появиха доста подобни текстове,които се ползват в разни обучения.Те се запомнят лесно,носят внушение за нещо извън буквалното си тълкуване и карат човек да се замисли.За мен винаги съдържат есенция на нещо пробвано.Същевременно са повод да си напомня,че винаги,когато слагам напред в житейските си дела вече придобито знание и опит,нещата стават по-добре,отколкото ,ако си вървя по правилата на физическия ни свят и ненужното "трябва" и "искам".

Поздрави