Розалина

Чудесно Илианче.Поздравявам те.

Прекрасна беседа! Благодаря!
 
...Срещате беден или богат, прост или учен човек – обикнете го заради хубавото, заради Божественото в него! От нищо не се страхувайте! Пред любовта страхът е безпредметен. Правете опити с растения и животни, които са около вас, да видите, как всички се нуждаят от любовта...
 
...Мнозина се интересуват от въпроса, как да подобрят живота си, как да изменят своята съдба. Много лесно. – Как? – Художници станете! Под думата художество, изкуство, аз разбирам метод, чрез който човек може да видоизмени своите душевни състояния. Който не знае да рисува, да пее, да свири, той мъчно ще прекара живота си. Когато сте неразположени духом, започнете да рисувате нещо хубаво, или да свирите, или да пеете някоя хубава песен. Това не значи, че човек може да рисува, да пее, да свири външно само. Той може и вътрешно да изпълни този номер. И в космоса има вечна хармония, вечна музика и песен. Гениите на човечеството, които управляват космоса, постоянно слушат тази хармония, тази музика. Вижте, например, как са рисувани крилцата на пеперудите! Велики художници, със своите четки, са рисували крилцата на пеперудите. Когато някой човек изпадне в песимизъм, нека наблюдава живота на пеперудите, както и краските на техните крилца. Красиви са пеперудите! Като ги наблюдавате отдалеч, те се докарват като моми; щом приближите при тях, те се усмихват, подскачат и хвръкват далеч от вас. Пеперудите са много подвижни. Вие ще кажете, че няма нещо особено в живота на пеперудите. Умни са те, но трябва да ги разбирате...

Прекрасно, Маги.
 
 
Ето, това е то

xameleona,аз харесвам дон Мигел Руис .(Прощавай за скромната ми оценъчна система)


Така се случи,че дон Мигел Руис ,се появи на пътя ми в една доста сериозна житейска лутаница и ми стана спътник за известно време.Появи се да ми предаде няколко начални урока.До ден днешен 4 споразумения са част от житейската ми философия.
Имах нужда някой да ми каже:1.Да бъда винаги безгрешна в словото си,2.Да не приемам нищо лично,3.Да не правя предположения,4.Винаги да давам най-доброто от себе си.
Имах нужда,да проумея,че онова,което другите казват и правят ,е проекция на тяхната реалност,на тяхната мечта.
Дон Мигел Руис ми каза тези и други обикновени неща.С негова помощ стигнах там ,където трябваше да стигна,но тогава не знаех това.Ето затова харесвам дон Мигел Руис.

Доста по-късно започнах да чета беседите на Учителя.Определено бях стимулирана от атмосферата и духа на този форум,на Портала.Започнах да се уча и още дълго ще се уча.Днес знам,че пътят ме е водил към Учението на Беинса Дуно.
И все пак дон Мигел Руис ме съпроводи по един труден участък от пътя,за което съм му много благодарна .

xameleona,ти си един от модераторите на този форум и ще използвам случая да кажа чрез тебе, на всички останали -Иво,Донка,Ани,Моника 13,Диана Илиева,Станимир,Аделаида,Чебурашка,(прощавайте ако пропускам някого),вие работите сърцато,с много Любов и това ваше отношение създава усещане за топлина и уют във форума.Благодаря ви.

Здравей xameleona.И аз харесвам Дон Мигел Руис.Преди време ми помогна да вдигна поглед от човешкото си разбиране за любовта и да мога днес да усещам,а не просто да разбирам това ,което си публикувала.Поздрави

Xameleona,Благодаря ти .
С интерес прочетох публикациите ти в блога.
От известно време ,да речем година , имам една спонтанно споходила ме идея,че на всеки 10 години,душите на хората ,които се раждат в този времеви интервал,имат много общо помежду си.Тази обща характеристика не е продукт на среда и възпитание .Това е нещо ,с което те са дошли тук.Сега като гледах материала в тази публикация,намирам много общи изводи с моите.

Поздрави.
Още веднъж ти благодаря сърдечно.

Красиво и силно .

Родена съм в неделя и съвсем импулсивно написах това стихотворение преди година... Благодаря, че прочетохте !

Благодаря!
А помните ли това стихче :
 
"Съкровищнико в еловия лес ,
от векове живееш и до днес ,
щастлив си ти в леса си безпределен'
и щедър към родените в неделя"
 
от една детска прикака .....

Илианче,много ти благодаря,че ми насочи вниманието към тази беседа.Изключително силна.Наситена с послания,които се отнасят до всеки един човек.Поздрави и още веднъж благодаря.

....Старият човек все гледа назад, към младините си, а младият гледа напред – да стане като дядо си. Кой е на правата страна – младият или старият? Казвам: На правата страна са всички ония, които гледат към Любовта. Бог е Любов. И когато той влезе между нас като Любов, ние не трябва да говорим за Любовта. Христос казва: „Хлябът, който ядете, е Любовта“. Наистина, хлябът спасява. Първо жените трябва да работят. България се нуждае от жени на новата култура. България се нуждае от силни и решителни жени. Жената не воюва, но тя е смела. Ако воюва, тя е фурия: дето мине, нищо не оставя – всичко помита на пътя си. Когато жените наточат ножовете си и излязат напред, тогава светът ще се оправи. Казвам на жените: Извадете ножовете си, наточете ги! Те са калени. Минали са през 35 милиона градуса огън. Защо не ги употребите? Време е да ги приложите. Христос казва: „Жените ще спасят света“. И Наполеон казва: „Франция се нуждае от майка“. Аз разбирам „майка“ в широк смисъл.
Новата култура изисква жени, не в обикновения смисъл на думата, но жени на новото – решителни, светещи жени: жени със светли умове, с широки сърца, с диамантена воля. Тия жени ще казват на синовете си: „Синко, вярвай на своята възлюбена. Няма в света подобна на нея, вярвай ѝ!“ На дъщеря си ще каже: „Дъще, вярвай на своя възлюбен; няма подобен на него. Помни, че от него си излязла, вярвай му!“ Това е учението, което трябва да проникне в душата ви. То е сила! Бъдете смели! Освободете се от своите заблуждения. Ние сме сити на заблуждения. Приемете учението, приложете го, и въпросът е разрешен. – Как ще се разреши? – И политически, и научно, и религиозно, и обществено. Светът ще се преобрази по естествен начин.
Беседа от Учителя, държана на 22 април, 1923 г. в София
http://triangle.bg/books/1923-04-22-10.1998/1923-04-22-10.html

"Светлината имала седем цвята, но ако ние не знаем как да използваме всеки един цвят, какво от това? Онзи художник, който разбира закона, като вземе четката, знае как да съчетава тези бои, ще направи някой образ. И онзи земеделец, който разбира закона на тази светлина, ще я използва по друг начин и въобще който разбира закона на тази светлина, той ще използва светлината по един или друг начин. И ако ние не знаем как да използваме Божията Любов, всичко е напразно. И тя си има не само своите цветове. Пак ще кажа: Любовта няма само седем цвята. Един английски учен и проповедник уподобява, че и Любовта има седем цвята, но аз се различавам, аз мисля друго за Любовта: тя има повече цветове, много повече цветове. И от всеки един цвят на Любовта се раждат особени плодове. Съвременната наука още не е изучавала при какви условия се раждат ябълките, крушите, защо соковете на ябълката се отличават от соковете на крушата или сливата, по какъв закон се различават? В сливата има нещо особено, в ябълката има нещо особено, в крушата има нещо особено, портокала, лимона, във всички тия плодове има нещо особено. Това са съчетания на тази светлина по особен начин. В някои плодове преобладават известни цветове повече, в други по-малко. За пример, вземете черешата – в нея преобладава повече червеният цвят. И следователно ако някой е малокръвен, и ако той разбира закона при яденето на черешите, ако той има туй разположение, ако яде по новия начин, ядене чрез разбиране, а не механически – че е дошло времето: 12 часа, – ако има туй вътрешно разбиране, тъй както природата е създадена и както ние сме създадени, непременно той ще възприеме всичко онова, което е необходимо за неговия организъм. Тъй, във всяка една наша дума, във всяка една наша мисъл преобладава различен цвят от цветовете на Любовта."

Тази мисъл на Учителя ,от последната неделна беседа на Порталът -"Ученикът не е по-горен от учителя си", ме впечатли много и сега като четях твоето размишелние ,се сетих за нея,затова ти я споделям тук.

Обичам да чета спомените за учениците и от учениците. Пренасям се във времето на Учителя и ми се иска да разлиствам и изучавам проявите тогава... Изводи за себе си изваждам. Прекрасно време е било. Благодаря ти розичка!

Мога само да благодаря

Благодаря за споделеното, Klaudia! Дълбоко ме развълнува и ме накара да се замисля. Може би и аз съм наранявала така някои хора. Без да искам. Просто е ужасно човек да си го помисли, но... Не е било нарочно...

Не става дума за Паневритмията - там имам малък опит, а и хората с които играя засега ме търпят, въпреки грешките които правя. Дори си заслужавам кавгата може би.

Но тук, във форума понякога стават непредвидени неща...И все повече и повече си мисля дали да не "изляза от кръга"?

Розалина,благодаря за това,което споделяш!!!!
Ние също сме нова група,и наистина е трудно.Понякога идват хора без да знаят защо са в кръга,и не се съобразяват.И са се получавали конфликтни ситуации.Аз обикновено като вляза в кръга ,се опитвам да се абстрахирам, и щом засвири музиката влизам в един прекрасен свят,където мислите ми са само върху упражненията. Според мен си постъпила правилно. За теб е било урок да преодолееш,обидата, и да продължиш.Ти си се справила.Успяла си да се издигнеш над обикновените неща.Ние хората понякога не се усещаме ,че можем да нараним някого.Всичко което се случва с нас е урок, за да работим върху него.И ти си се справила добре.Затова ти е била изпратена другата жена,за да останеш.
Много целувки и любов!!!
Надежда

Това е най- сладката мисъл...

Какво е Радостта

Врата е тя към Любовта.
Сестра на Кротостта.
Приятел мил на Благостта.

Небесна радост е Животът.
Червена краска Любовта.
Благостта е сила.
а Радостта е път.

Отсечка кратка
от жадувано щастие,
внезапно открила се
след остър завой.
Бързо измината,
и спомен дори не родила.
Със сълзи полята
и все непозната.

И все пак и все пак
да се радваме хора!

Цитат

Здравият човек всякога е весел. Едно от положенията е следното – всякога трябва да бъдем весели! Туй е здравото състояние. Забележете – като четем Библията, виждаме, че навсякъде хората са били весели, радостни. Животът е хубав, когато е весел. А скръбните състояния – те са негативни, те не са библейски работи, те са извън Библията. Положителното учение, окултното учение се изразява в Радостта, а другото е само сянка. Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии – всякога трябва да се радваме.

За човек, който не знае Божиите закони, Земята е един юдол на смъртта, сянка на смъртта. Но за този, който разбира законите, за него Земята е място на Радост и веселие.

Ще се стараем да внесем в себе си всички тия наредени Божествени окултни закони, за да станем весели – по Божественому да станем весели. Туй изведнъж няма да стане. Не мислете, че е лесна работа човек да стане весел. Има преходни състояния. Аз не искам да ви направя изведнъж весели, защото зная какъв е законът. Голямата Радост носи със себе си голяма скръб. От малкото ще започнем и постепенно, постепенно тази Радост ще се увеличи, докато у вас се развие воля, да можете тази Радост да я овладявате, да остава постоянно в душата ви. Сега нашата радост се обуславя от нещо материално. Обект на нашата радост е всякога нещо материално. А като се разруши нейният обект, и всичката ни радост се разрушава. Обектът не трябва да бъде материален. Понеже Любовта е субстанция на Божествения свят, то всички неща в Божествения свят са направени от Любов – тя е субстанцията там. Туй, което за нас на Земята е най-възвишеното – то съставлява полето, почвата, върху която живеят всички същества в Божествения свят. Следователно Любовта е над нас, а там Божествените същества ходят отгоре върху Любовта. И казвам: краката на тия същества мислят повече от нашите глави. Тия, които ходят върху Любовта – техните крака мислят повече, отколкото нашите най-видни философи тук, на Земята. Всички тия неща трябва да ги осъзнаем от Любов. Субстанция трябва да има. Тогава ще имаме вещи и предмети, които няма да се разрушават. Любовта ще бъде основа, един вечен принцип, и тогава няма да скърбим, всякога ще бъдем радостни. Затуй ние изучаваме Любовта като една Велика реалност, а не като нещо отвлечено. Тя е една Велика реалност – към нея се стремим, в нея има музика. Инструментите ще ги направим от Любов. С нея ще пеем, ще свирим. И като влезете в Божествения свят, там ще разберете по-възвишените работи, там ще ги изучавате като ученици. Та затуй ние взимаме пеенето и музиката само като едно спомагателно средство към постигане на тази Божествена цел.


Музика и пеене – средство за постигане на Божественото

Розалина, благодаря от сърце!

Олег Шестинский
Без берёзы не мыслю России –
Так светла по-славянски она,
Что, быть может, в столетья иные
От берёзы вся Русь рождена.

Под берёзами пели, женили,
Выбирали коней на торгах;
Дорогих матерей хоронили
Так, чтоб были берёзы в ногах.

Потому, знать, берёзы весною
Человеческой жизнью живут:
То смеются зелёной листвою,
То серёжками слёзы прольют.

Избранная лирика




Татьяна Герасимова

Гимн березе

Если мне воспеть берёзу
Свыше дан наказ,
Я её святые слёзы
Воспою для Вас.
Я её печальный облик
В рифму облеку,
Шёпот листьев, птичий оклик.
Раны на веку...
Как светло-то на просторе.
Дивный свет струит;
На высоком косогоре.
Милая, стоит...
Подойду я и, любуясь,
Косоньки ветвей
Соберу-ка в прядь тугую...
Вей же, ветер, вей!
Нe сломить березу в бурю
Коль душа алмаз,
Даже средь осенней хмури
Радуешь ты глаз!
В зимнем сне, в мороз трескучий.
На краю села.
На обрыве-то, над кручей,
Как же ты мила!
А весною... Боже правый!
Красивее нет!
Молодых листочков нежен,
Изумруден цвет!
Ты в любое время года
Чудно хороша
И для русского народа
Ты его душа!

Стихи о русской берёзе

Березка

Средь сосен суровых, меж тёмных ракит
В серебряном платье берёзка стоит.
Склонились деревья, цветы и кусты
Пред гордым величьем её красоты.

Пред гордым величьем её красоты.

И нежна, и стройна, и всегда величава она.
Весела и светла, и земле родной верна.

Чу! Шелестит листва густая-
Это она, берёзка родная,
Милой земле в ответ
Посылает любовь и привет.

Только лишь встретишься с нею,
Сердце забьётся сильнее.
Сердце! Ведь всегда с тобой
Образ берёзки родной.

Средь сосен суровых, меж тёмных ракит
В серебряном платье берёзка стоит.
Склонились деревья, цветы и кусты
Пред гордым величьем её красоты.

Пред гордым величьем её красоты.

И не зря наш народ о берёзоньке песни поет.
Целый мир обойдёшь, но такой красоты не найдёшь.

Символ родины, символ России

Автор стихов поэт Александр Безыменский

Двете граници беседа от ООК

Двете граници беседа от ООК