Розалина

SeekerOfAnswers',не ти препоръчвам да гладуваш продължително сам,ако нямаш медицинско образование и не ползваш насока,помощ от специалисти в тази област.Аз съм посещавала няколко пъти санаториума на д-р Емилова на Св.св.Константин и Елена преди години.Захранващата схема ми беше предписана от Д-р Емилова.Процеса на гладуване беше наблюдаван от лекарския и екип.Сама след това правех кратки гладувания по един ден седмично и това ти споделих тук.Сега през февруари можеш да направиш житен режим.Тук има инфо по темата за житния режим.Правила съм го няколко пъти и смятам,че всеки може да го направи,но е нужно да се отнесе с уважение а не като към диета.ЖИТЕН РЕЖИМ

Здравей SeekerOfAnswers'.Когато се гладува един ден седмично, не е нужно да се прави специално захранване според мене.Практикувала съм го по следния начин.Всеки понеделник -плодолечебен ден ,т.е приемам само билков чай с малко мед и плодове според сезона.Редуване през 2 часа ,започвайки в 8 часа с чай и приключвам в 18 часа пак с чай.Не съм приемала фрешове,но мисля,че не пречи да се приемат вместо чай.На следващия ден обикнивено до обяд също вземам само чай с плод( не едновременно,а първо едното,след два часа другото) и се храня чак на обяд.До три последователни дни може да се прави без да е нужно специално захранване.Ако обаче се гладува да речем 4 и повече дни е наложително да има захранваща схема.
Поздрави.

Темата за милосърдието е много важна и интересна тема.В днешната беседа,открих за себе си един аспект на темата,който ме е занимавал и преди.Това е въпросът за милосърдието и жертвата.По-долу съм извадила цитатите,които според мене хвърлят светлина по тази тема.
Веднъж в случаен разговор,ме убеждаваха как на всяка цена трябва да се направи курбан за здраве,та да се спре тенденцията на събития,които се случват в едно местно училище.Жената,която пледираше. се аргументира със събития от личния си живот и положителното им разрешение след като е дала (направила) жертвоприношение на животно. Каза ми,че винаги,когато и предстои нещо голямо или пък се е разминала с проблем,правят курбан,та да се отблагодарят по тоя начин на провидението.
Слушах я тогава,а в мене напираше една вътрешна съпротива,защото си представях агнеца,който трябва да бъде изкупителна жертва на нашата човешка слепота.Прекален светец и на Господа не е драг,казва народът.Да пожалиш агнеца,а да се настроиш ,да хулиш и упрекваш ближния означава,че също не си разбрал посланието на Любовта.Споделям този епизод,не за да изтъкна себе си,а защото тази случка ме накара сериозно да се замисля върху темата.Към оня момент вече бях вегетарианка и бях започнала да разбирам какво ние хората правим,като се храним с месо.Бях погледнала в очите на домашния си любимец и приключила с жертвите на невинни животни в мисълта си.Но очевидно онази тънка граница ,за която говори Учителят в беседата си е останала в мене, до днес неразбрана.Примерът за двамата светии и тяхната реакция на намереното злато ме беше впечатлил ,когато го срещнах в една неделна беседа,но отново мисля,че не е бил докрай разбран.И ето ,сега от днешната беседа, пъзелчето се подреди.



Милосърдието е градина райска

Спомен за Борис Николов




Днес се навършват 110 години от рождението на Борис Николов.Светла личност,ученик ,съвременник на Учителя.Има огромен принос ,Словото да бъде запазено и да стигне до нас.Поклон.

1. СПОМЕНИТЕ

Животът е сложно явление. Във по-голямата си част е скрит и неизвестен. А малката част, която знаем от него, това е личният ни опит , науката, изкуствата и природата около нея доколкото я познаваме. Животът се развива по една последователност, по една вътрешна логика, онова, което идва отвътре от незнайното съчетано с външната обстановка получават се нови форми, действия, които ние не всякога разбираме. В това изявление на незнайното става един чуден процес, един дълъг път, извървян с години, записан, запазен в спомена. В един момент може да се събере в една лешникова черупка, както в семката на ябълката се събира животът на цялото дърво, скрива се вътре и когато дойде времето и условията, целия този процес може пак да се яви. Ето това явление е чудното. Разбира се този процес движи един Невидим свят - скрити фактори, мощни и неотразими.

И тъй аз се запознах с Учителя Петър Дънов през 1920 г. в гр. Търново през месец август на събора на Бялото Братство. Като че ли съвсем случайно. Бях отишъл да заверявам документите си в окръжния град, защото предстоеше да замина на запад да уча. Случи се тъй, че попаднах на събора на Братството, който по това време ставаше в Търново. За Бялото Братство до тогава не бях чувал нищо, но с идеите на Братството живея откакто се познавам. По тези идеи и мисли постоянно мислех. Братския живот носех в душата си и го прилагах по свой вътрешен подтик. Тъй че аз бях подготвен отдавна за тази среща и се почувствах в сродна среда. Тук срещнах хора, които ми бяха близки по мисъл, родни, макар че не бях се срещал с тях до тогава. В живота има едно чудесно съчетание на невидимото с видимото, на незнайното с знайното, на рационалното с ирационалното. Това съчетание на незнайното със знайното е едно от най-дълбоките трогващи преживявания. И тъй животът на човек е включен в друг голям живот, свързан с живота на много същества, негови близки, връзките от едно далечно минало се реализират в този голям жи-вот.

Какви спомени оживяват. Какво обаяние и сила имат те. Това знае онзи, който е свикнал да гледа вътре в себе си. Пробужда се един отдавна заспал живот при нова обстановка и се изразява по един нов начин.

.

Ето в Търново дошъл по един най-обикновен случай се срещнах с Учи-теля и от тук започна онзи чуден път, по който вървях повече от 55 години, който път по онзи незнаен за хората закон ще се събере пак в една лешникова черупка и ще чака времето и условията за своето бъдещо проявление. За това казвам - животът е вечен. Той има почивки, но никога няма да спре и не прекъсва. Чак сега познах този дълбок, скрит ритъм на живота. Той е вечно действие съчетано с мисъл, с идеи, с преживявания. Образът на Учителя ожи-вя в мене с поразителна сила. Възкръсна един живот от далечното минало.

Тъй роден и мил като че намерих себе си. Тъй започна пътя ми в Школата на Учителя.

Намерих Братството разположено на запад от Търново по пътя към Севлиево, в палатки и колиби сред лозята. Хора нови, облечени повече в бяло, живеят общ живот, учат и прилагат едно ново Учение. За мен това беше нещо, което винаги съм очаквал. Нещо, което съм носил в душата си и за което съм мечтал. Сега го намерих реализирано. И тъй в Братството влезнах тъй естествено както в родно семейство.

А сега ще извикаме спомена и той вече има думата.



4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК

Аз учих в Габровската гимназия. Това беше най-добрата гимназия и тук подбираха най-добрите преподаватели. Тя е първата гимназия в България създадена от Венелин Априлов. Тя се издържаше от доброволните вноски на тукашните търговци и на българските търговци от Русия. А каква библиотека имаше само. Това бе най-голямата библиотека в България по онова време.

Когато бях във втори клас в прогимназията в Габрово, взех от библиотеката руски книги да чета. Учителят ни по литература като забеляза какво но-ся ме запита, че като не зная езика защо ги взимам и какво ли ще науча от тях. Отговорих му така: „Руски език не съм учил, но го знам по рождение, а иначе езици трудно уча." Учителят ми се засмя: „Как по рождение, когато поз-навам баща ти и майка ти, а дедите ти са чисти българи." Тогава аз му отво-рих една страница на една от книгите и почнах да му превеждам ред по ред без да се запъвам. И което е най-важното аз за пръв път в живота си превеж-дах. Той се доближи до мен, гледа книгата и се чуди. Защото ние още не бях-ме почнали да изучаваме руски език в клас. Той се изучаваше в гимназията. Учителят ми не знаеше, че аз по рождение го знаех този език. Аз много доб-ре помнех този език от едно минало прераждане. Аз съм бил руснак и като руски войник бях загинал в Балкана на Шипка по време на Руско-турската война 1877/78 г. Бях останал тук и след това се бях родил чрез моите родите-ли и сега носех името Борис. И затова по рождение знам този език, но как да му обясня, когато и аз тогава не можех сам да разбера как стават тези неща, защото аз този език го знаех, чувствах го и го виждах в картини. По-късно по-лучих знание за това в Школата на Учителя, но този спомен беше жив у мен, а непонятен за другите.

Като младеж имах наклонност към литература и ме поставиха за кни-жар в библиотеката на Венелин Априлов. Никой не влизаше в нея освен аз и един мой приятел. Ние имахме ключовете, които ни беше поверил един от учи-телите. Тук имаше стари книги лично предадени от Априлов и събрани от раз-ни манастири. Там открих документи писани от богомилите. Тогава поддър-жах и почиствах книгите от прах и бях подредил изрядно всички рафтове. А сега научавам, че тези книги са изчезнали. Имах разположение към историята и прочетох много такива книги. Така веднъж ми се откри една картина и се видях, че в миналото съм бил историк, писал съм хроники и сега имах разпо-ложение към историята на България.

Завърших гимназия твърде лесно. Не ме затрудняваше. Учех много лесно. Сядах да чета урока, заучавах го много бързо. Имаше предмети, които не обичах. Така беше с математиката. Също и български език не ми вървеше. Имах по него тройка. По всички други предмети имах отлична оценка. Бях много силен по историческите науки. Тъй хубаво разказвах урока си, че всич-ки слушаха като че ли разказвах приказка. И учителят ми, когато искаше ня-кой въпрос да се опише хубаво вдигаше мен пред дъската, за да го разкажа.

Тук в гимназията разбрах, че знам руски език по рождение. Този език съм го ползвал, когато четях руски автори в оригинал. И на края, на финала той ми послужи в един необикновен момент. Последните дни и нощи аз бях пред одъра на Учителя, който си заминаваше. Последните дни Той се разго-варяше на руски език с една невидима комисия горе в Невидимия свят, която не виждах и не чувах въпросите й, но слушах отговорите на Учителя на руски език и всичко стенографирах в едно черно тефтерче. По отговорите съдех за въпросите и за комисията, пред която Учителят отговаряше. А стенографията бях научил през една лятна ваканция от един банков чиновник за два месеца. По-късно я усъвършенствах като студент. Разказах ви как научих руски език, а за вас остава да намерите това тефтерче с черна корица и да го дешифрирате за следващите поколения.

Изт.Изгревът том 2 стр.104-107

Отче наш.
Ще се развеселя.
Ще прочета 13 глава от Първото послание към Коринтяните. Това е най-съдържателната глава, която някога апостол Павел е писал.
Духът Божи.
 Събиране и раздаване, заробване и освобождаване - 16 април 1939 г.
Благословен Господ Бог наш.
Добрата молитва.
Събиране и раздаване, заробване и освобождаване

Неделни беседи за м. септември 2022 г. 
4 септември 2022 г. - 723.  Аз дойдох в света 26 март 1939 г.
11 септември 2022 г. - 724.   Доста е на деня  2 април 1939 г.
18 септември 2022 г. - 725.   Ставане, оживяване и възкресение 9 април 1939 г.
25 септември 2022 г. - 726.  Събиране и раздаване, заробване и освобождаване
 
 
 

Отче наш.
Ще се развеселя.
Ще прочета част от 12 глава на Евангелието на Иоана, от 44 стих надолу.
Духът Божи.
БЕСЕДА: 723 Аз дойдох в света  26 март 1939 г.
Благословен Господ Бог наш.
Добрата молитва.
Двайсет и втора неделна беседа от Учителя, държана на 26 март 1939 год., 10 ч.с. София – Изгрев
 
 

Отче наш.
Ще се развеселя.
Ще прочета част от 12 глава на Евангелието на Иоана, от 44 стих надолу.
Духът Божи.
БЕСЕДА: 723 Аз дойдох в света  26 март 1939 г.
Благословен Господ Бог наш.
Добрата молитва.
Двайсет и втора неделна беседа от Учителя, държана на 26 март 1939 год., 10 ч.с. София – Изгрев
 
 

Неделни беседи - 1939 г., 1939 г.
Любовта дава живот (1938–1939)
Любов и вяра към Бога, вяра към себе си
Добрата молитва.
Духът Божи.
Ще прочета 14 глава от Евангелието на Йоана.
Изгрява слънцето.
Благородно е, човек да мисли добре. Благородно е да се чувства добре. Благородно е да постъпва добре. Съвременното човечество минава последния етап на една стара епоха със стари възгледи, от които са произлезли всички недоразумения. От старо време до сега са съществували два възгледа: според единия възглед, човек е трябвало да концентрира всичко в себе си. Вторият възглед е експанзивният, да се проявява човек вън от себе си. В личния живот човек се концентрира в себе си. Всеки иска лично на него да е добре. И след като му стане добре, всеки говори тогава и за другите. Това е една истина, но още не е цялата истина.
В природата съществува един дуализъм. Сега аз няма да се спирам върху това, що е дуализъм. Много съчинения има писани върху този въпрос, вие можете да четете. Аз няма да се спирам в тънкости върху онези подробности, върху които философите се спират схоластически. Аз искам да говоря на език, в който всяка дума има своето едно значение, а не две. Според мен, дуализмът в света е едно зло. Той е зло в смисъл, че силата в света произтича от злото. Само силният човек в света може да стане лош. Силните хора носят своето разрушение в себе си. От друга страна казва се, че Божественото е в Слабото, в малкото. Не мислете, че като казваме, че някой човек е слаб, в действителност е слаб. Слабото е, което се благославя от Бога. То носи в себе си живот, разрастване. Къде е надеждата на един дом: в майката, в бащата, в детето? От кого се въодушевяват майката и бащата? От детето. Детето е слабото, а майката и бащата са силните. Те създадоха едно противоречие. Питате: „Защо се съюзяват хората едни с други?“ За да не се бият. Там, където има съюз, това показва, че хората са се били. Там е съществувало едно противоречие и за да се избегне това противоречие, образувал се е съюзът. Детето, което се ражда в един дом, е договорът, който майката и бащата са сключили помежду си, че няма да воюват, но по любов ще разрешават спорните въпроси. Ако днес светът страда, той страда по единствената причина, че мъжете и жените воюват помежду си. Те са две воюващи страни, които защитават своите интереси. Психологически така седи въпросът. Казват: „Къде е злото?“ Аз не взимам злото като един акт. Аз разглеждам злото, като едно криво разбиране, като дуализъм. Ние мислим,че сме центъра на битието, че всичко трябва да се върти около нас. Преди години хората мислеха, че земята е центъра на вселената, че слънцето и всички планети се въртят около нея. Те мислеха, че каквото е на земята, това ще стане. Обаче, най-новите изследвания показаха, че не само, че земята не е център, не че тя е културата на света, но земята се върти и то там, дето не знае къде. Сега вашата наука се занимава с известни противоречия, които произтичат от самия живот. Противоречията са противоречия, поради неразбиране на нещата. Кое е по-хубаво сега: вливането на водата в едно езеро или изтичането на водата от това езеро? Колкото е добре вливането на водата в езерото, толкова е добре и изливането ѝ. Защото, ако нищо не се влива, нищо няма да се излива. Някой казва, че не иска да излива. Щом не иска да излива, тогава нищо няма да се влива в него. Това е закон на битието...................................
Толстой разправя една своя опитност. Той искал да предаде своето учение на света, но от практическия, от реалния, от невидимия свят му дали един сън да види, как и доколко лесно, може да го предаде. Една вечер, той сънувал, че е бременна жена и се мъчи да роди, но не може да роди детенцето си. Цяла нощ се мъчил, но не могъл да роди детето. В края на краищата той се събудил от този тежък и мъчителен сън и си казал: „Не се ражда лесно. Не е лесно да бъде човек жена.“3а да роди нещо, човек трябва дълго време да го отхранва в себе си. И то той трябва да даде най-хубавото, най-красивото от себе си, да задоволи всички хора. Като роди човекът отвън това, което е отглеждал вътре да има на какво да се радва. Мислите ли, че ние, съществата, които живеем в утробата на Бога, Той трябва да ни търпи такива, каквито сме? Той иска да ни предаде най-възвишеното и благородното от себе си, че като излезем вън от Него, със свободата, която ни е дадена да можем, да приложим това, което Той е вложил в нас. Ние трябва разумно да приложим свободата, която ни е дадена. Сега аз не искам да кажете, че светът живее много добре. Светът живее за себе си. Както да живее, той живее за себе си, но вие как трябва да живеете? Има един свят, дето съществата разбират всички неща. Те живеят така добре, но вие ще видите техния живот някога, когато очите ви се отворят. Тогава вие ще видите, че на земята има и други народи, освен тези, които днес виждате.........
Ще ви приведа един пример за изяснение на тази идея. Не е добре човек да се спира върху лични въпроси, но за да обясня една истина, ще се спра върху един личен въпрос. Един ден отивам в кантората на един адвокат, мой познат и намирам там един евангелски проповедник. Двамата седят и се разговарят за нещо. Адвокатът пише едно заявление. – „Какво правите?“ – „Тук искаме да дадем един добър урок на един измамник. Един ден дойде при мен едно младо момче, по-права един момък и ми поиска сто лева на заем, срещу които обеща да ми донесе брашно. – Това разправяше проповедникът. – Вече мина повече от година, но брашното още не е дошло.“ – После адвокатът продължи: „Същият момък дойде при мен и взе на заем 250 лева, като обеща и на мен да донесе брашно. Но нито брашното видях, нито него. Научих се, че се е оженило с тия пари. Сега ще му дадем един добър урок да знае, как се лъже.“ Като ги изслушах, казах и на двамата: „Лошо е направило това момче. Да съм на негово място никога не бих ви излъгал и вие имате право да се възмущавате от постъпката му. Слушайте, аз се поставям сега на мястото на този млад момък. Аз искам да изправя неговата погрешка.“ Тогава се обърнах към проповедника и казах: „Ето вземи стоте лева, които този момък ти дължи. Ако той ти върни парите, ако обичаш, можеш да върнеш моите. Ако не ти ги върне, считай, че той ти ги е платил.“ И до днес не ми е върнал парите, защото проповедникът е вече на другия свят. После се обръщам към адвоката и го питам, иска ли да му дам двеста и петдесетте лева, които момъкът му дължи. „Не, не искам, аз му прощавам.“ Този адвокат и до днес още е жив. Днес той е в Америка. Питам: Мислите ли, че всички ние, които сме дошли на земята, не живеем даром?Колко сте платили за осветлението, което слънцето ви дава? Какъв е бюджетът, с който разполагате за храна, за водата, за въздуха, за светлината, които получавате?Всички ние живеем даром. Мислите ли, че един ден невидимият свят няма да ни иска сметка за всичко онова, което ни е дадено и с което днес се ползваме даром? Направили ли сте сметка да видите колко коствате на невидимия свят? Като отидете на онзи свят, те ще ви кажат: „Дайте си диплома да видим, как сте живели!“Ако дипломът ви е само с шесторки, те ще кажат: „Радваме се, че сме издържали такъв добър ученик.“ Тогава ще ви дадат един билет да се разходите из другите планети. Ако дипломът ви е само с двойки, отново ще ви върнат на земята да учите. Сега това, което се изисква от вас, е да имате положителна вяра, която да не е обоснована на някакви си логически доводи. Запример, мислите ли, че вие можете да намерите истината в едно кино или в един театър? Отива един проповедник при един актьор да се оплаква, че хората не го слушат и го запитва: „Как така, вие, които не проповядвате никаква истина, хората ви ръкопляскат?“ Актьорът му отговорил: „Май ние проповядваме лъжата като истина, затова хората ни вярват, а вие проповядвате истината като лъжа, затова хората не ви вярват.“ Аз похвалвам този актьор, той му дал един добър пример. Казвам: Истината трябва да се проповядва като истина. Няма по-хубаво нещо от това, човек да бъде искрен в себе си. Той не трябва да прави разлика между себе си и другите хора. Аз наричам този човек свободен. Свободен човек е само онзи, който не се влияе от никакви външни условия и на когото тил е Господ. Пред него са неговите ближни – ангелите, а всички добри хора, това са условия, които той използва за своето въздигане. Ако всички хора бяха постъпвали и живели така, щеше ли да има някакво недоразумение в света? 
 Любов и вяра към Бога, вяра към себе си 

Да бъдеш обичан

Да бъдеш обичан

Прекрасна беседа.Ех,колко е хубаво да се завърнеш в Бащината къща....ще рече в случая -Порталът наш ,от  странстване. 
Здравейте приятели,добротворци ,които поддържате огънчето тук.
Имам някои пропуснати НБ и реших да наваксам.Та ето една от тях.
Беседата -"Словесното мляко"-16.11.1914 г 
"Туй ,което ви проповядвам ,както виждате , е едно напълно практическо учение,което всеки може да приложи."..
"Ако употребите Христовата храна,за която говори апостол Петър,ще имате добро разположение ,радост,веселие,подем на вашия дух,смелост и решителност в борбата ,ако бъдете наситени от това живо мляко,никакви микроби не могат вече да се загнездят във вас."

https://triangle.bg/books/1914-11-02--1.1999/1914-11-02--1.html
"Трябва да приложим този закон, както казва апостол Павел, в „плодовете на Духа“. А те са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. – Любовта – това е бащата, радостта – това е майката, мирът – това е тяхното дете, значи те са един триъгълник, който спада в Божествените неща. Който иска да бъде блажен, трябва да притежава тия неща. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория, която отива към Ангелите: дълготърпение – това е бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното чадо. Придобийте ги и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вярата – това е бащата; кротостта – майката; въздържанието – тяхното дете. "
Три равностранни  триъгълника- стремежи на човешката душа.
Първият е високият идеал-любов,радост,мир.С тях сме  в Божествения свят.
Вторият ,ангелския свят -дълготърпение,благост,милосърдие.
третият за физическия свят - вяра,кротост,въздържание.
 
Светъл ден от мен на всички тук .
 

Неделни беседи - 1939 г., 1939 г.
Любовта дава живот (1938–1939)
Да бъдеш обичан
Отче Наш.
Ще прочета 12 глава от Данаила.
Духът Божии.
 

https://triangle.bg/books/1914-11-02--1.1999/1914-11-02--1.html
"Трябва да приложим този закон, както казва апостол Павел, в „плодовете на Духа“. А те са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“. – Любовта – това е бащата, радостта – това е майката, мирът – това е тяхното дете, значи те са един триъгълник, който спада в Божествените неща. Който иска да бъде блажен, трябва да притежава тия неща. Тогава той е на Небето. След това идва втората категория, която отива към Ангелите: дълготърпение – това е бащата; благост – майката; милосърдие – тяхното чадо. Придобийте ги и ще бъдете между ангелите. Третата категория: вярата – това е бащата; кротостта – майката; въздържанието – тяхното дете. "
Три равностранни  триъгълника- стремежи на човешката душа.
Първият е високият идеал-любов,радост,мир.С тях сме  в Божествения свят.
Вторият ,ангелския свят -дълготърпение,благост,милосърдие.
третият за физическия свят - вяра,кротост,въздържание.
 
Светъл ден от мен на всички тук .
 

Прекрасна беседа.Ех,колко е хубаво да се завърнеш в Бащината къща....ще рече в случая -Порталът наш ,от  странстване. 
Здравейте приятели,добротворци ,които поддържате огънчето тук.
Имам някои пропуснати НБ и реших да наваксам.Та ето една от тях.
Беседата -"Словесното мляко"-16.11.1914 г 
"Туй ,което ви проповядвам ,както виждате , е едно напълно практическо учение,което всеки може да приложи."..
"Ако употребите Христовата храна,за която говори апостол Петър,ще имате добро разположение ,радост,веселие,подем на вашия дух,смелост и решителност в борбата ,ако бъдете наситени от това живо мляко,никакви микроби не могат вече да се загнездят във вас."

За начало:
Добрата молитва.
Бог е Любов.
Ще прочета част от 4-тата глава от Евангелието на Йоана до 30 стих.
Духът Божи 
Беседа  :718. Жената самарянка - 12 февруари 1939 г.
За край :
Господнята молитва
В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа - формула  3 пъти
Мирът иде вече - песен
 

Жената самарянка 

Жената самарянка 

За начало:
Добрата молитва.
Бог е Любов.
Ще прочета част от 4-тата глава от Евангелието на Йоана до 30 стих.
Духът Божи 
Беседа  :718. Жената самарянка - 12 февруари 1939 г.
За край :
Господнята молитва
В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа - формула  3 пъти
Мирът иде вече - песен
 

Квадрат . Семейство .Любов 
Цитат от беседата:" Квадратът пък представя фигура, която разрешава семейния живот. Мъжът и жената са турени като две успоредни линии, между които се движат Божествените енергии. Другите две линии, които пресичат тия успоредни, представят дъщерята и сина. Така се образуват четирите ъгъли на квадрата: Двата ъгъли са майката и бащата, а другите два – дъщерята и синът. Допуснете, че в този дом има разногласие. От какво зависи разногласието? Разногласието се дължи на това, че ъгълът на бащата става по-голям, вследствие на което носи по-голяма тежест. Видите ли такова нещо, стиснете ъгъла на бащата да стане равен на ъгъла на майката. Когато братът не е доволен от сестра си, това показва, че неговият ъгъл е станал по-голям. Стиснете неговия ъгъл да стане равен на ъгъла на сестрата и те ще започнат да се разбират. Ъглите и страните на квадрата трябва да бъдат равни. Следователно, за да има разбирателство между хората, страните, т. е. условията, при които живеят, трябва да бъдат еднакви. Напрежението в тях и отвън и отвътре трябва да бъде едно и също. За да има разбирателство между хората, напрежението между тях трябва да бъде едно и също. Ти никога не можеш да разбереш състоянието на един човек, ако не си минал през него. Ти никога не можеш да разбереш, какво нещо е сладчината, ако не си я опитал. Ти не можеш да знаеш, какво нещо е добротата, ако не си я опитал. Доброто не е процес на ума, не може да се изучава. Външната страна на доброто е процес на ума, но онова добро, което се крие вътре в човека, е процес на душата. И любовта не е умствен процес. Тя е процес на душата. Като процес на душата, ако ти не опиташ любовта, ти не можеш да знаеш нейната ценност. Когато любовта е ценна, тя продължава живота. Когато е ценна, любовта усилва човешкия ум, човешката воля, човешката доброта. Значи, щом любовта е ценна, всичко е ценно – и животът, и знанието, и силата. Щом любовта се намали, всички неща пропорционално се намаляват. Съвременните хора мислят, че любовта е вън някъде, извън този свят. Те мислят, че всички радиуси на кръга остават вън от кръга, вън от любовта. Целият органически свят е проявление на любовта. Любовта представя съвкупност от форми, чрез които Бог се проявява. Ти трябва да влезеш в любовта, за да се прояви Бог в теб, в твоята мъдрост. Ако ти нямаш любов, тогава Бог не може да се прояви и ти няма да разбереш света, не можеш да разбереш това, което става вън от теб и около теб. "
Мекота. Как се придобива мекота в характера?
Цитат от беседата: " Съвременните хора искат да се налагат, да стават нещата по тяхна воля. В това отношение те мязат на своенравни деца. Те казват, защо светът е така създаден, защо нещата стават така и така и т.н. Не, свий ръката си на юмрук и кажи: „Господи, искам да бъда една чешма, да имам мекотата на водата.“ Всичко хубаво и красиво седи в мекотата. Който има мекота е по-силен и от най-грубия човек. Водата е по-силна и от твърдите канари. Тя и тях изкопава. В света няма по-мощна сила от водата; в света няма по-мощна сила от топлината; в света няма по-мощна сила от светлината; в света няма по-мощна сила от любовта. Човек трябва да има с какво да работи. Някой казва, че няма какво да прави. Как да няма какво да прави? Първо ще възлюбиш водата. Ще отидеш при водата и ще ѝ кажеш: „Сестрице, водице, моля те да ме научиш да стана мекичък. Ти така се приспособяваш, че дето и да отидеш, все хората търсиш; ако някъде те оцапат, ти пак си весела, на никого не се оплакваш. Като се оцапаш тук отидеш, там отидеш, изчистиш се и пак си чиста, пак си весела.“ Тя влезе в човека, [изцапа се … пак излезеш и си чиста] Тя навсякъде е добре дошла."
"„На двама господари не може да се служи.“ Това значи: не може да се служи едновременно на любовта и на безлюбието. Ако служиш на безлюбието, ще намериш господаря на смъртта. Ако служиш на любовта, ще намериш господаря на живота."
http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=Не_може_да_се_слугува_на_двама_господари

Неделни беседи - 1939 г. , 1939 г.  
Любовта дава живот (1938–1939)
Не може да се слугува на двама господари
 
 

Moлитвен наряд за начало:
Псалом 91 - молитва;
Благата песен - песен
Да бъде името Му благословено - формула;

Беседа: Духът и плътта. Приливи и отливи в живота.

Mолитвен наряд за край: Господнята молитва

Ако камъкът (в духовен смисъл) е "завършен характер, в който всички сили са уравновесени", то какво движи развитието в него? Съприкосновението с външната среда?
Ако от гледна точка на диалектиката развитието представлява преминаване от количествени изменения в нови качествени, то нехармоничното развитие би изглеждало като изменение в резултат на вътрешните противоречия и борбата на противоположностите, а хармоничното като резултат на тяхното единство и неразделност (теза - антитеза - синтеза - Хегел)?

Какво изгаря, когато камъкът на живота и личността ни се пече във варницата на ангелите? Принципите и твърдостта на решетката ни от правила?
Какво представлява водата за бъдещата вар - това, което предизвиква реакцията и "избелването" - осъзнаването на Божията воля?
Чистотата на варта се състои главно в нейните дезинфекциращи свойства - тя изгаря паразити и микроорганизми, които вредят на човека в собствения му дом - може би това са негативните ни мисли и емоции?