pcheliza

Цяла сутрин си мисля за теб дори когато видях първия си лъч за деня отново за тебе си мислех и се сетих, че преди време споделих нещо в една от темите в портала но не си спомням точно в коя беше. Помня, че кучето ме беше накарало да галопирам след него и му се ядосах че заради него ще изпусна изгрева както и стана, но дълбоко в себе си усетих една мисъл. Беше нещо от рода, че нищо не съм изпуснала от вечния изгрев, че слънцето е постоянно там и ме благославя. Прибрах се у дома и веднага споделих това в една от темите тук и после върнах назад да прочета какво са писали и другите форумци. Спомням си че чак тогава попаднах на мисъл пусната преди време от Станимир за / по спомен/ Бялото Слънце което може да говори, така ми е останало в спомените - възхитих се. Значи това ми дойде тази сутрин като идея - Търси не изгрева, а първия слънчев лъч за твоя ден който ще съзреш, той ще ти донесе благословението и откровението за деня и не забравяй за вечния изгрев на Бялото Слънце което е винаги тук винаги сега във всеки един Божествен миг и е венчо благославящо и че за него не са ни необходими физически, но духовни очи. Важно е само да разтворим сърцето си за Него. Прегръдки!



П.П. Кой знае може би това, че по някакъв начин си лишена от изгрева на физическото слънце може да те провокира да достигнеш до непреходното. Както гласи поговорката - "Всяко "зло" за Добро /Вечното Добро/"

Не споделям такива неща, няма и смисъл.
Но, днес на път за работа видях паднало птиче, беше Рибарче, така нареченото. Човекът, който беше с мен познава птиците и го назова. И беще току що загинало, незнайно как, беше топло. За онези, които не знаят, такова е:





Как е стигнало до нашите бетонни ковчези, не зная.. Не зная.
То живее около водни басейни, но беше загинало на асфалта. Наоколо имаше цветя и там го положихме, хвърлихме отгоре пръст, както казахме - нека бъдем като гърците
Не, знам, това е присъда.

Днес, току що, ей сега преди малко ме напуши смях!
България скоро ще се оправи.
Достатъчно е само където и да сме, накъдето и да се обърнем, да питаме:
- На кого да платя, че съм тук и сега?!

Didi, можеш ли да дадеш линк към такъв тест - сигурно ще бъде полезно всеки да се определи сам.

Ето малко от Щайнер, който за мен пише малко по-различни неща, спрямо това, което аз бях чела преди това за темпераментите:






А въпросът ми относно психотерапията беше, защо се прилагат едни и същи методи при хората с различен темперамент? Например на всички хора, без значение с какъв темперамент са, им се обяснява, че трябва да станат примерно отворени, ентусиазирани, оптимистични и т.н. в този дух, а това е твърде нехарактерно и направо непосилно за един меланхолик.

По-нататък Щайнер продължава с характеристиките на всеки темперамент и с указания как да се възпитава дете, родено с един или друг темперамент - оказва се, по различен начин, като препоръчва да се използват даденостите на специфичния темперамент, а не да се работи против или въпреки него.

Ето обясненията за флегматичния темперамент:



А ето и за меланхоличния:

Знаеш ли, точно това имах предвид - че Щайнер дава малко по-различна характеристика на темпераментите:




И аз бях чела, че сангвиника е стабилен, адекватен и т.н.
Обаче има и друго - много е възможно съвременната психология да е поизменила малко нещата, според както е подхождало на систематиката, която и ти привеждаш (стабилен/нестабилен, интроверт/екстарверт)

Щайнер дава и много интересни обяснения на действието на темпераментите върху физическото тяло, според телата, на които съответства според него всеки темперамент.

Иначе се старая цитатите да са максимално цялостни, за да може да се вникне в съдържанието.

Най-неприятното е, че самата свекърва вероятно се е опитала да те приеме, поне в началото. Но, както казва Донка някъде по-горе, собственическото отношение към сина и като към нейна собственост, нейно дете, плюс характера и, явно са една нездравословна за теб комбинация! Рядко има свекърви, които съумяват при съвместен живот да променят отношението си към сина си и да приемат безусловно снаха си. Малко ли вицове има по въпроса... .

Аз не разбрах - заедно ли живеете, едно жилище ли споделяте?

От друга страна, нерядко има мъже, които са "синове на майките си" - с охота приемащи до края на дните си ролята на синчета и доминиращите си намеси на майките си... Горко на съпругите на такива мъже!

От трета страна, далеч не всяка снаха може, а и иска да търпи всякакви битови, емоционални и в решенията вмешателства, които няма как да не се случват при съвместен живот! А понякога дори и да се живее отделно, ако синът допуска, пак има вмешателства!

Подобни са нещата и при взаимоотношенията зет - тъща и зет-"татко", бащата на съпругата.
..............................

Накратко - възможни са приятелски и хармонични отношения между снаха и свекърва, но при личностова зрялост и хармоничност и при двете! А това е рядкост! Затова моето мнение е, че е нужна една здрава дистанция! Ако щеш и физическа, пространствена, но и емоционална! И скъсяването и е здравословно доколкото я има въпросната зрялост и хармоничност! Ако я няма - на разстояние! Още в библията е казано, че когато мъжът се ожени, той вече е на жена си, а не на майка си! Проблемът е, че не всяка свекърва/ майка и не всеки син го осъзнават! И става турско/ латински сериал... тоест отврат (казано точно, кратко и ясно) ... Знаем, че несъзнаваното е 90% от психиката ни. Колцина свекърви осъзнават подбудите на това си несъзнавано, заложеностите там и прикритите зад доброто им съзнателно намерение пагубни мотиви на това несъзнавано, с които съсипват живота на снахите си... Никой не е виновен, но просто така стоят нещата! Затова, в повечето случаи, доброто решение е здрава дистанция - телом и духом! Иначе емоционалният терор често може да послужи като пример за изобретателите на нови китайски мъчения... А душевната болка е по-силна от телесната!

Може някой да отвори тема "отношенията между зет и тъща" .

Когато любовта на майката към сина е собственическа, когато една жена се идентифицира с ролята си на майка и не се усети навреме да стане приятел на сина си, тя ревнува много и защитава територията си, гнездото си от заплахата над нейното "пиленце".
И забравя че то вече нито е пиленце, нито някога изобщо е било нейно. По скоро тя е била негова временно.
И я боли и живее в някакъв свой измислен свят, в който тя се изживява като единственият защитник на рожбата си, като единственият, който знае какво е добро за него.... Зависимост от ролята, не е любов това, нито е майчинство.

На моменти имам странното усещане, че жената до моя син ми е по-близка дори от него. Като че ли виждам в нея жената, която сега му дава това, което аз му давах преди и съм щастлива, че е тя и че я има и че те се обичат. Пожелавам ви на всички да усетите щастието на майката, която наблюдава отдолу от земята как мъжът, който тя е държала в ръцете си от едно парче месце, вече смело и силно размахва криле - и до него лети нежна млада жена, в която той вижда част от себе си - и аз също....

Горките мъже , толкова им е сложно да са между чука и наковалнята.
Отношенията между две жени в тази ситуация е доста често според мен ,чисто кармична.
Никога само едната е изключително права.
С тези отношения свекървата помага на снахата да не придобива майчинско поведение към нейният син.
Жената- снаха трябва да бъде преди всичко съпруга на мъжа си.А какво означава съпруга всеки сам да си реши за себе си.Свекървата пък трябва да се прости с дълбоко вкоренения "женски комплекс"(подсъзнателен), да е първа във всичко.И да бъде преди всичко майка.А какво е да си само майка, също е тема на размисъл.
Тук мога да кажа- снахи , не се опитвайте да бъдете майки на мъжете си ,а свекърви да им бъдете жени.
Това на пръв поглед звучи грубо, но ако се замисли човек, ще види ,че това противоречие е в основата на лошотията в тези взаимоотношения.
А мъжете.... за тях е ясно тези две жени са на първо място в сърцето им, но по различен начин , а с кавгите си те го нараняват и объркват.

Като гледам масово отношенията свекърва - снаха не са розови .

Думата свекърва идва от все кърви бълва. Зълва - от зла. Та може би и да има някаква логика в произхода им.

Според мен всяка майка иска най-доброто за своето дете и донякъде оттам се пораждат тези взаимоотношения. Мисля, че и много зетьове могат да се оплачат, че тъщата никога не е доволна от тях, че все иска да носят жените си на ръце и да им помагат повече .

Всичко е до хора. Ако една жена е склонна към сплетни и интриги, то тя ще има такива взаимоотношения и със снаха си. Има хора ( в случая жени - както казва един мой познат "кокошки" ), които не се спогаждат. И обратното. С моята свекърва (аз не обичам да я наричам така, предпочитам думата "майко") в началото сме имали неразбирателства - главно за хигиената. Тя е селска жена, работата й е главно по двора, в градината и не можеше да разбере защо трябва всеки ден да се мие, чисти, защо не искам да храня децата си с квасено мляко, както правят другите... Но разбра, че това е най-доброто и правилното за децата - нейните внуци и нещата тръгнаха много добре. Самата тя е наричала своята свекърва "мамо". Когато чуваш една снаха да казва мама правеше това така, или еди-как си за своята свекърва става приятно .

За съжаление борбата за надмощие между свекървата и снахата (като че ли има кой знае какво да делят) е много лош пример за децата. Но това някак си не се забелязва в момента. Но ако едно дете от малко слуша само: моята свекърва / тъща е толкова злобна, отмъстителна,... трудно ще е настроено положително към настоящите си баба и дядо, да не говорим за бъдещата свекърва или тъща.

То май няма жена, дето да не е настроена към свекървата и обратно... И аз така... Много неща са ме дразнели, понякога мълчах и си казвах-уча се на търпение. Понякога реагирах остро, защото не можех да направя компромис или просто отстоявах себе си. Сега виждам, че е имало глупави ситуации, не е трябвало да приемам нещата лично, но младостта си има и своето неразумие
Но докато таях вътрешна непоносимаст, получавах и ответното Сега напротив, сложих лека дистанция, но съм възпитана и добронамерена, старая се да видя положителните страни... И то, само, за да запазя своето спокойствие. Не мога и не искам да променям никого, особено хора на възраст вече.

Нормално е двама млади, като се съберат да бъдат сами, да си нагодят характерите, да си направят нужните компромиси, а не роднините и близките да ги нахъсват кой, да командва.... Бракът не трябва да е война, надпревара, но... балкански типове...
И аз някой ден ще съм свекърва, нормално е нещо да не ми харесва, но по-важно е младите да се обичат и разбират. Да са щастливи...

Споделям своя опит и дано нещо е полезно за някого И нащо, което важи за отношенията ни-"Бог не ти дава хората, които искаш. Той ти дава хората, от които имаш нужда – да ти помагат, да те нараняват, да те изоставят, да те обичат и да те направят човека, който е предопределено да станеш."

Аз имам същия проблем като теб, само че се усетих доста по-навреме. Споделях всичко с нея, носех я на ръце, но всяко нещо си има край и никой не може да се преструва вечно. Пред мен се е усмихвала,но пред останалите съм най-лошата снаха. Един ден реши да се оплаква на сина си от мен и това й беше грешката, защото той ми каза и даже ме предупреди да внимавам какво говоря с нея.


И на твоя въпрос- стой далече от такъв човек и я дръж на разсточние от семейството си, доколкото ти е възможно. Такива хора се вмъкват в живота ти и искат да ти откраднат всичко, замисляла ли си се дали въпросната личност не е енергиен вампир?

Мисля, че трябва да я приемеш. Каквато и да е, тя е майка на човека, когото обичаш. Ако започнеш да й отвръщаш, ще нараниш съпруга си. Искаш ли това? Предлагам ти да се дистанцираш, но нищо повече. Запази достойнство с мълчание. Не приемам грозните отношения между две жени, обичащи един и същи мъж. Едната му е дала живот, другата дом, деца, уют... Може да не са влюбени една в друга, да са твърде различни, за да бъдат в по-близки отношения. Но задължително трябва да спазват прилични отношения. В противен случай, мъжът ще се чувства между чука и наковалнята.

Снаха съм от много години.Приемах свекърва си за приятел и я допуснах близо до себе си.Не мога да ви опиша с думи каква болка изпитах когато разбрах,че тази жена от началото на брака ми е плела интриги между мен и всички хора,които са ми били близки.Позволих една недостойна личност да стъпче най-хубавото в живота ми-любовта и приятелствата.Все още не мога да приема,че може да съществува такава омраза и подлост.Трябва ли да приемаме такава свекърва като част от семейството си?

За мен отговорът е - не, няма смисъл от неподходящи връзки. Но подозирам, че не за всеки това е верния отговор, ако мога така да се изразя.

Срещала съм хора, с които е било възможно създаването на връзка, но обикновено още съвсем в началото си личи, дали и неподходяща. И съм ги прекратявала; веднага; безусловно - просто
съм била уверена, че е по-добре и по-безболезнено от всякаква гледна точка да се прекратят нещата в съвсем ранна фаза.

Но не съм съгласна, че трябва да чакаш да ти се случи нещо. Човек получава това, което дълбоко, вътрешно иска. Не чакай - искай!

Твърде насериозно сме склонни да взимаме нещата от живота. В заплетени ситуации всяко действие от наша страна, осъзнато и премислено или импулсивно и недоосъзнато, е решение. В такъв смисъл винаги има решение. Ние правим най-доброто, на което сме способни в дадения момент. Дори да приемем, че сме сгрешили, това е най-добрият начин впоследствие да преценим истинското си положение, мотивите и т.н. Грешките се оказват възможно най-добрият учител, по-добър от следване на чужди съвети и неестествено за нас самите поведение, защото само с мъдруване човек не се променя в дълбочина. Объркването и грешките са признак, че се развиваме, че растем и затова можем да ги приемаме с радост.
Хората, с които общуваме, често се държат противоречиво, не следват една посока спрямо нас. Объркването, за което говориш, понякога не е твое объркване. Сещам се за съвета на един приятел: "Т***о, ще знаеш себе си!" Склонна съм да се увличам по другите, да се съобразявам с тях, да им угаждам, забравяйки се, преуморявайки се, не получавайки това, от което аз самата имам нужда, не изпълнявайки собствените си желания и "планове". Така се губи много енергия и време, такова поведение не води нито до по-добро здраве, нито до по-голяма удовлетвореност и щастие. Центърът трябва да е в мене, а не някъде извън мене; трябва да контролирам източника на силата си, да не я пилея по чужди прищевки; не трябва да допускам нещо да ме руши отвън. Тези промени може да отнемат много време, но време има, за къде сме се разбързали?!
Животът не трябва да се приема твърде сериозно. Можем да си позволим да живеем в хармония със себе си, с вътрешното си аз. Най-добре се живее като на игра - тогава човек не се напряга и блокира излишно и в крайна сметка свършва много повече работа, често с нестандартни, творчески решения. По време на игра човек се забавлява и се чувства щастлив, дори и когато греши - какъв смях!

Понякога грешката е, че ние искаме да задълбочаваме връзките, които ни харесват. С някои хора, независимо от пола и положението им, е по-добре просто да разговаряме и да се ограничим дотам. Аз също бих се отказала от задълбочаване на отношенията с този мъж, бих изчакала емоционалната буря да отмине. Ти в момента си емоционално уязвима, трябва да се пазиш от действия, които биха те накарали да се чувстваш още по-зле впоследствие. Имам подобен опит в миналото, с такива хора просто ми е приятно и интересно да си разговарям. Те никога не казват от самото начало, че са обвързани, което си е манипулация. Ако ти не им пишеш, започват да настояват, да демонстрират едно безпокойство. Когато "клъвнеш", казват за връзката си, за да запазят дистанция. Успокой се и ще видиш нещата в истинската им светлина, ще се убедиш, че не си заслужава да влагаш толкова от себе си. Изкушения има много в света, но е добре човек да се запази, да уважава себе си. Мисля, че постъпваш правилно.
Алтернативата в конкретния случай е Маричела да изчака и да се свърже със свободен мъж, който е с морални ценности близки до нейните. Има такива мъже. Няма гарантирано щастие, но поне да не се вижда краят му още от самото начало.

Здравейте,
много интересна за мен тема.
И аз съм бременна, в момента съм в 6-я месец, но избягвам да отварям карти и да задавам въпроси свързани с бремеността ми. Понеже в първите месеци имах проблеми и усложнения, приех за себе си , че положителната настройка и избягването на всякъкви отрицателни и натрапчиви мисли, които те измъчват денонощно дават най-добър резултат. Просто спрях да си задавам въпроси и приех максимата -каквото стане , това .
Единственото, което мога да посъветвам жените, които са бременни или желаят детенце е -очистете мислите си, дайте мир и спокойствие на душата си, не обръщайте внимание на хора , които ви притискат или ви внушават чувство за вина, тогава може и чудо да стане. И когато дойде времето, малката душица ще се ,,настани,, в чиста , заредена със светлина и топлина, защитена утроба. Защото , каквото е в душата и ума на майката се предава и на детенцето.

Сега по темата, ще споделя нещо с вас.
Началото на годината изтеглих по една карта за всеки месец.
За юни месец ми се падна карта Принцеса(или паж) чаши, тогава влизам в деветия(термина ми е средата на юли)
Тази карта понякога означава раждане на дете от женски пол, миналата седмица разбрах , че ще имам момиче.
Чашите също така означават, че човека е воден знак(Рак, Риби, Скорпион), така и се очертава.

Извода- картите показват понякога твърде точно онова , което предстои независимо дали е ЛОШО или ДОБРО, дали искаме да го приемем или не. НО до голяма степен зависи как ще се развият нещата и от нашата настройка, действие или бездействие, от това дали ще се самосъжаляваме и оплакваме или ще се изправим и ще гледаме напред с необременен ум и сърце.

Извинявам се за дългия коментар и ако съм станала досадна.

Успех на всички

Искам да споделя нещо с вас.

Предният път, когато се случи това и загубих бебето си, бях питала картите седмица преди случката - как ще се развие бремеността ми- тогава картите за пореден път казаха истината, колкото и да не исках да повярвам - императрицата, краля мечове и непомня точно кои мечове бяха в трета карта. Тогава за първи път се разсърдих на картите и ги прибрах и повече не ги извадих до онзи ден в който публикувах въпросите си тук. От 8 години се занимавам с Таро и некога не бях постъпвала с тях така, но ето колко слаби сме хората и как когато неможев да приемем истината избива в нас агресията.

Едно знам и то е - Таро никога не лъже, просто ние хората не сме достатъчно силни да приемем истината и дори сме склонни да я изопачаваме

Нека поговорим за тези проблеми и как те са отразени в картите, нека и жени с подобни ситуации пишат и споделят проблемите си, а ние ще се постараем да им помогнем. Има отговори, които са на една ръка разстояние, има много мъдрост и много истина в картите и е по-добре непреодолимото да се изтърпи, отколкото да живеем с илюзиите на сегашните си мечти. Осъзнавам и, че за надеждата няма доводи, ако прогнозите на Таро са негативни - именно прогнози, не предсказания. Таро не е игра и не е гадателска методика за луди или за скучаещи, Таро е наука и ползата от нея е само една: да се помага на хората.

Нека обсъдим комбинации, които говорят за проблеми с бременността, със заболявания на половите органи на жената и изобщо с майчинството.

Не зная дали ви е интересно да следите какви са моите идеи по отношение на съхраняването на оригиналните филми от средата на миналия век (нарочно не казвам "филмите с Учителя", понеже все едно филмите, на които той отсъства физически, нямат никаква стойност или са с намалена стойност - понеже тръгваме по тангентата на идолопоклонничеството и прекланянето пред авторитети), но ето какво ми се върти из главата. Споделям.

Съхраняването е отговорен процес. В този смисъл - на мен ми се върти из главата да предам на съхранение на едно 16-милиметрово негативно копие на филма, 16-милиметрово позитивно копие за прожекция (а също и за архив) и един диск ДВД с цифров вариант на филма - за разпространение и дигитална архивация. Молбата ми към Ръководството би била и те да направят едно 16-милиметрово негативно копие плюс две позитивни копия - едното за тях, другото - за мен, и ДВД - за да сме сигурни, че... дори нещо да стане с единия архив, вторият ще оцелее.

Няма нужда да изброявам различни негативни варианти, които биха могли да се случат - пожар, кражба и прочие - понеже - когато една информация съществува само като оригинал - много лесно се заличава. Може един ден да дойде човек и да каже: "Аз нямам отношение към тези човешки икони" и да затрие филмите.

Аз съм се свързал с една немска фирма (AndecFilm|), която може да извърши тази услуга чрез метод, който позволява архивиране с максимално качество.

След като приключим с техническата част, можем да организираме една работна прожекция с колектив от по-възрастни братя и сестри, които да ни дадат своите коментари към филмите, за да можем да попълним празнотите, които естествено възникват в нашето съзнание.

Все пак трябва да се отнасяме отговорно към всичко около нас - и съхраняването на дадени материали трябва да се прави с мисълта, че трябва да ги запазим за поне 1000 години. Останалото би било безотговорност.

Не се опитвам да изземвам ничии функции. Ако мога да бъда от полза, само бих се радвал.

Бих могъл да предложа съдействие и за архивиране на снимките и негативите, от които са копирани - но това е отделна тема за разговор.

Сега се сещам, че скринът, в който си слагах дрехите в къщата на Савата (братския център), беше от стаята на Учителя - и - аз без да искам веднъж му счупих едната дръжка. Дръжката я ремонтирах и възстанових. Трябва да я донеса и да я монтираме обратно.

Аз съм съгласна с Антон!Много компетентно и професионално поднесена информация!!!Подкрепям те напълно и желая успех при изпълнението на този проект,с по-малко спънки и повече лекота!!!
Поздрави!

Да, Канел, записаните на компютър дискове са друго нещо. Компакт дисковете с музика са много трайни - аналогов запис, който реално съдържа една и съща информация на няколко места, така че да може винаги да свири, каквото и да става. Това не се брои.

Имам няколко филма от Изгрева, които се намират на две ролки. Единият е заснет през последните дни на декември 1944 година - полагането на физическото тяло на Петър Дънов на Мястото на Учителя, а другият е сниман на 22 март 1945 - камъкът с пентаграма и надписа около него вече е сложен, има порастнали теменужки. Това са филмите, които мога да датирам. Останалите филми са без датировка. Трябва да ги датирам, да ги опиша, да опиша кои са сниманите хора и да намеря информация за тях. Общата продължителност на филмите е 30 мин.

И аз реших това лято да "добавя" още две ролки към съществуващите две.

Сега, мисля, стана съвсем ясно каква е идеята ми.

Това, което следва да се направи по старите филми е - почистване с петролев етер и Филм Гард (или подобен). Преди прехвърляне на ДВД следва да бъдат почистени с ултразвук. Лепенките трябва да се проверят дали не са криви или калпави и да бъдат подменени с нови. Филмът трябва да се прехвърли на 16 мм интернегатив и да се направят две позитивни копия от него - едното да бъде за прожекции, второто копие, заедно с оригинала и интернегатива - за архив. Следва да се уточни кой може да се грижи за един такъв архив.


Едит - Публичната прожекция е най-добре да се организира след като имаме 16 мм копие, поради технически причини. Остава да купя прожекционен апарат. Вчера гледах едни неползвани прожекционни апарати от военен запас за около 1500 лв, което си е супер за подобна техника. Проблемът е, че тази техника тежи около 25 кг и е доста обемиста. Но се оказва, че всичко останало е една спекулация.
Има вариант да се извади копие на 8 мм филм, но това е по-скоро за домашно, отколкото сериозно начинание. Няма киностудио, което да предлага тази услуга, има трансфер на супер 8, който ... обаче не е формат, предназначен за прожекция. Или не е предназначен за много прожекции. Както си изберете.

Реших да се обърна към Ръководството на Бялото Братство за подкрепа.

Съобщих на Николай, че бих желал да предам един екземпляр от архивния филм със заминаването на Учителя за съхранение.

Нали одобрявате идеята?

Явно е, че може и в крайна сметка се оказва, че ще го направи сам. Въпросът обаче е принципен - хората с общи умения и интереси да си сътрудничат, обменят идеи и опит. Тогава може да се роди нещо много красиво!......