Jump to content
Порталът към съзнателен живот

pcheliza

Участници
  • Общо Съдържание

    166
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Репутация Активност

  1. Like
    pcheliza reacted to borislavil in Моята невероятна среща със съфорумци от цялата страна   
    Във Варна се чувствах прекрасно - пред свои хора, сродни души, светли и възвишени същества, с които говорихме на един език - езика на любовта. Беше изключително приятно и вдъхновяващо... до такава степен, че ми се допя някоя песен на Учителя. Благодаря на Иво - ако не беше този сайт, нямаше да намеря толкова чудни приятели! Благодаря на Диди - изящна дама, както външно, така и вътрешно, с изключително прецизна реч! Благодаря на Креми - както винаги готова да откликне и сподели своите знания и умения! Благодаря на Илина - това младо момиче с толкова светлина в очите и прекрасна - нежна и поетична душа! Благодаря на миловидното Ани, на нейния забавен приятел, както и на съпруга на Диди - Явор, който се присъедини към края на срещата - всички те дадоха своя принос за непринудените и задълбочени разговори, както и за шеговития тон! После продължих към Несебър (стария). Там ме очакваше Надя, която се превърна в мой гид, който дотолкова ме омагьоса с външната и вътрешната си красота, чар и финес, че... не можах да видя нищо от стария Несебър... пък казват, че бил красив. Там се запознах и със Станимир - чистосърдечен, интелигентен, балансиран, добронамерен. Разделихме се като стари приятели! Продължих към Бургас. От порталци там се видях с Нели Т., която преди две години направи красив жест за мен, който доказа щедростта на душата й и голямото й човешко сърце! Отбих се и в Поморие, а след това продължих за Пловдив, където гостувах на моя близък стар приятел Живко Стоилов (негови снимки има в галерията), по чиято инициатива идва Манек в България. В Пловдив се запознах и с преводачката на Манек - helen (Елена) - прекрасно, ангелоподобно същество, с което изпаднахме в безвремие, разхождайки се под дъжда из стария Пловдив. До такава степен се улисахме, че... още малко и... Манек щеше да остане без преводачка. В София програмата ми беше натоварена: обяд и сладка раздумка с преданата на Учителя и на Щайнер Мария - София, следобедно кафе със Слънчевата Илияна, която притежава такава вътрешна чистота, че чак свети. Вечерята споделих с pcheliza (Деница) - едно много близко същество, което би могло да бъде вдъхновение за не един художник, поет или музикант. Тя е откоро в София и в момента си търси работа. Помагайте! На следващия ден се видяхме на кафе с Галин - galgo, с когото проведохме сърдечен, съдържателен и задълбочен разговор. В една Неделя отседнахме с Латина - сърдечна, открита, доверчива и интуитивна жена. С нея отидохме на срещата с Манек. Там ме очакваше devashaktika - Дима - едно възхитително, лъчезарно същество, с огромна любов към природата, към Учението и със забележителен усет за красивото. Вечерта приключи с изключително приятна вечеря във вегетарианския ресторант, на която, освен моя милост, присъстваха още Живко Стоилов и неговата съпруга Мария, моят домакин и стар приятел Александър Стойчев - водещ астродрама, helen, в чиито красиви синьо - зелени очи човек може да се удави, ако не е внимателен и Ники, който влиза във форума и чете, но не този, добре познат нам с дълбоките си и съдържателни постове.
    Бих искал да благодаря на всички вас, приятели, за отзивчивостта на сърцата ви и за начина, по който ме карахте да се чувствам! Дано и вие в общението си с мен да сте почувствали макар и частица от това, което почувствах аз! Благословени да сте!
  2. Like
    pcheliza reacted to Тесаракт in Прозявката   
    При мен положението с прозявката също е трудно за контрол. Това положение започна преди доста години и толкова зачестиха прозявките, че започнах да се притеснявам понякога, но вътрешното ми усещане беше, че това е положителен процес, защото след 10-15 митути на активно прозяване, се успокоявах и се чувствах по-добре. Това продължава и сега, но като че ли не е толкова интензивно и по-рядко.
    Аз също мисля, че това е свързано с енергообмена, но не когато отдаваш енергия, а когато приемаш! До този извод стигнах след дългогодишно наблюдение! Забелязял съм, че когато вдъхновено започна да обяснявам нещо на някой и той също започва усилено да се прозява и се чуди какво става с него! Но най-силно изразено е това явление по време на духовна работа - медитация, молитва и др., Особено силно се проявява по време на колективна медитация. По време на прочит на беседа от Учителя също...От известно време забелязвам, че все повече хора се прозяват по време на беседа за известен период и после всички се успокояват! Тази т.н. "енергийна" прозявка винаги е съпътствана от сълзене и протичане на носа! За това винаги по време на беседа си нося кърпички...
    Дълго търсих обяснение по този въпрос от Учителя, но не намерих много. В книгата "Медицински и окултни правила" - извадки от лекциите и беседите на Учителя от Лалка Кръстева открих нещо, което потвърди подозренията ми, че това явление е свързано с енергообмена! Ще цитирам по памет:
    "...Прозявката показва, че организма черпи енергия!
    ... Прозявката внася ред и порядък в организма!"

    А относно прозявката преди сън, там май е по-различно...
  3. Like
    pcheliza got a reaction from м.с. in Visionary Art. Visionary Artists. Картини на художници визионери.   
    Ето още един български художник,Николай Атанасов:


    http://www.moderniko.com/mystreality.html

    Поздрави за темата!
  4. Like
    pcheliza got a reaction from Рассвет in Отзиви от националната форумна среща в Априлци - май 2010 г   
    Ето и аз се включвам,макар и с голямо закъснение
    Срещата бе изключително зареждаща,щастлива съм,че бях с вас и се запознах с нови интересни,светли и сродни души!
    Благодаря на организаторите за това,че се състоя това събитие!!!
    Поздрави на всички!
  5. Like
    pcheliza got a reaction from Донка in Отзиви от националната форумна среща в Априлци - май 2010 г   
    Ето и аз се включвам,макар и с голямо закъснение
    Срещата бе изключително зареждаща,щастлива съм,че бях с вас и се запознах с нови интересни,светли и сродни души!
    Благодаря на организаторите за това,че се състоя това събитие!!!
    Поздрави на всички!
  6. Like
    pcheliza got a reaction from Иво in Отзиви от националната форумна среща в Априлци - май 2010 г   
    Ето и аз се включвам,макар и с голямо закъснение
    Срещата бе изключително зареждаща,щастлива съм,че бях с вас и се запознах с нови интересни,светли и сродни души!
    Благодаря на организаторите за това,че се състоя това събитие!!!
    Поздрави на всички!
  7. Like
    pcheliza reacted to borislavil in Отзиви от националната форумна среща в Априлци - май 2010 г   
    Бях всред приятели и сродни души, жадни за Словото на Учителя! Природата беше прекрасна! Програмата пълна! Разходките и разговорите съдържателни! Лекциите и беседите интересни и полезни! Бихме могли тази среща да я превърнем в традиционна... колкото и да не сме традиционни като личности! Би ми се искало да спомена всеки от участниците и за всеки да кажа по една добра дума, както и да ви благодаря за чудните съвместни мигове и да ви прегърна. Съжалявам, че нямаше достатъчно време и възможност да си поговоря задушевно с всеки и да се докосна в по - голяма степен до богатството на душите ви. Но... видях в очите ви Светлината и... усетих топлината на сърцата ви! Има надежда за света... поне докато има хора като вас!
  8. Like
    pcheliza got a reaction from Ани in Visionary Art. Visionary Artists. Картини на художници визионери.   
    Ето още един български художник,Николай Атанасов:


    http://www.moderniko.com/mystreality.html

    Поздрави за темата!
  9. Like
    pcheliza reacted to Eлф in Въпрос свързан с древните суфии   
    Пчелица

  10. Like
    pcheliza got a reaction from mochito in Въпрос свързан с древните суфии   
    А това са две притчи свързани с Рабия,разказани от Ошо.


    "Случило се така - живяла някога една от най-мъдрите жени. Тя била Рабия Ал-Адавиа. Тя била суфи, голяма мистичка, несравнима. Сядала вътре в къщурката си със затворени очи, правила нещо - но никой не знаел какво. Друг вълшебник на име Хасан живеел при нея. Било сутрин, слънцето започнало да изгрява, било страшно красиво, птичките пеели, а дърветата били щастливи, че отново виждат светлина, целият свят приветствал зората. Хасан стоял там изправен, след това викнал Рабия с думите:

    - Рабия, излез! Виж славата на бога! Каква красива утрин!

    Рабия казала:

    - Хасане, по-скоро обратното, ти влез вътре и виж самия Бог. Там аз знам, че има красота - красотата на сътворението, но тя не е нищо в сравнение с красотата на създателя. Така че, пс—скоро ти влез вътре."



    "И още една притча за Рабия Ал-Адавия. Една вечер, при залез слънце съседите я видели да търси нещо на улицата - стара жена, обичана от всички; разбира се всеки я мислил за малко смахната, но тя била хубав човек, така че те всички се спуснали да и помагат и се питали: "Какво се е загубило?"

    - Какво търсиш? Тя казала:

    - Иглата си. Както си шиех, си загубих иглата. Помогнете ми. Много сте мили.

    Така те се заели да търсят.

    Тогава един мъж, виждайки, че улицата е много голяма, а иглата съвсем малко нещо, и докато не разберат къде точно е била изпусната, ще бъде почти невъзможно да я намерят, дошъл при Рабия и казал:

    - Кажи ни точно мястото. Рабия отвърнала:

    - Не ме питай за това, тъй като всъщност аз не съм я изгубила вън от къщата си, а вътре.

    Всички спрели да търсят и казали:

    - Луда жена! Защо тогава търсиш тук на улицата като си я загубила вътре в къщи?

    Рабия казала:

    - Много е тъмно. Тук е малко по-светло, как можеш да търсиш на тъмно? Знаете, че съм бедна и нямам лампа. Как можеш да търсиш, когато е тъмнина? Така че аз търся тук, защото все още има светлина от слънцето и може да се търси.

    Хората се разсмели и казали:

    - Ама ти наистина си луда! Ние знаем, че на тъмно е трудно да се търси и единственият изход е да вземеш лампа от някого и да потърсиш иглата там.

    Рабия казала:

    - Не съм си и помислила, че вие хората сте толкова мъдри. Защо тогава и вие винаги търсите навън. Аз реших да следвам вашия път. Щом като сте толкова оправни, защо не вземете лампа от мен и да търсите вътре. Аз знам, че там е тъмно."


  11. Like
    pcheliza reacted in Киното, което надминава живота   
    Селсал, все ти се чудя на акъла.

    За мен няма кино, надминаващо живота, защото любовта, раждаща живота, превъзхожда всяко умение и познание.

    Следователно - то, "киното", както и всяко едно изкуство, е следствие/плод, а не причина. У-вей - действието без последствие/карма - е едно от многото имена на свободата. Да осъществиш връзка с Духа. Защото

    П.П. Повечето хора познават Христос като Изкупителя, приел Страданието Си да се застъпи за спасението на грешните си братя - малцина го познават като Победител. Тая работа без тотално съпричастие не става: "Аз Съм Възкресението и Животът.." и "...без Възкресението, суетна е нашата вяра...(ап. Павел)".

    Ние не сме спасени, все още. Поради липса на вяра и любов.

  12. Like
    pcheliza got a reaction from Eлф in Въпрос свързан с древните суфии   
    А това са две притчи свързани с Рабия,разказани от Ошо.


    "Случило се така - живяла някога една от най-мъдрите жени. Тя била Рабия Ал-Адавиа. Тя била суфи, голяма мистичка, несравнима. Сядала вътре в къщурката си със затворени очи, правила нещо - но никой не знаел какво. Друг вълшебник на име Хасан живеел при нея. Било сутрин, слънцето започнало да изгрява, било страшно красиво, птичките пеели, а дърветата били щастливи, че отново виждат светлина, целият свят приветствал зората. Хасан стоял там изправен, след това викнал Рабия с думите:

    - Рабия, излез! Виж славата на бога! Каква красива утрин!

    Рабия казала:

    - Хасане, по-скоро обратното, ти влез вътре и виж самия Бог. Там аз знам, че има красота - красотата на сътворението, но тя не е нищо в сравнение с красотата на създателя. Така че, пс—скоро ти влез вътре."



    "И още една притча за Рабия Ал-Адавия. Една вечер, при залез слънце съседите я видели да търси нещо на улицата - стара жена, обичана от всички; разбира се всеки я мислил за малко смахната, но тя била хубав човек, така че те всички се спуснали да и помагат и се питали: "Какво се е загубило?"

    - Какво търсиш? Тя казала:

    - Иглата си. Както си шиех, си загубих иглата. Помогнете ми. Много сте мили.

    Така те се заели да търсят.

    Тогава един мъж, виждайки, че улицата е много голяма, а иглата съвсем малко нещо, и докато не разберат къде точно е била изпусната, ще бъде почти невъзможно да я намерят, дошъл при Рабия и казал:

    - Кажи ни точно мястото. Рабия отвърнала:

    - Не ме питай за това, тъй като всъщност аз не съм я изгубила вън от къщата си, а вътре.

    Всички спрели да търсят и казали:

    - Луда жена! Защо тогава търсиш тук на улицата като си я загубила вътре в къщи?

    Рабия казала:

    - Много е тъмно. Тук е малко по-светло, как можеш да търсиш на тъмно? Знаете, че съм бедна и нямам лампа. Как можеш да търсиш, когато е тъмнина? Така че аз търся тук, защото все още има светлина от слънцето и може да се търси.

    Хората се разсмели и казали:

    - Ама ти наистина си луда! Ние знаем, че на тъмно е трудно да се търси и единственият изход е да вземеш лампа от някого и да потърсиш иглата там.

    Рабия казала:

    - Не съм си и помислила, че вие хората сте толкова мъдри. Защо тогава и вие винаги търсите навън. Аз реших да следвам вашия път. Щом като сте толкова оправни, защо не вземете лампа от мен и да търсите вътре. Аз знам, че там е тъмно."


  13. Like
    pcheliza reacted to borislavil in Въпрос свързан с древните суфии   
    Ето тази история, свързана с Рабиа, си струва да се знае - прекрасна е!

    Райското дърво

    Рабиа Ал Адауия била суфи, известна със своята мъдрост и искрената си любов към Бог. Тя обичала Бог толкова силно, че любовта й не оставяла място за никаква омраза, дори и към Сатаната, както сама казвала.

    Тъй като Рабиа била изключително красива, много мъже искали да се оженят за нея. Тя обаче винаги отказвала.

    - Отдала съм живота си на Господ и цялата съм негова - казвала тя. - С вас не мога да говоря за женитба. Вместо това трябва да се обърнете към Бог.

    Тя живеела като най-обикновена жена в град Басра в Ирак. Прекарвала живота си в молитви и често постела. През едно горещо лято, след като била стояла без храна цели осем дни, тя решила да прекъсне постите си. Било през нощта и в къщата нямало нищо за ядене. Рабиа, която била изтощена от гладуването си, знаела, че един мил съсед по-рано същия ден й бил донесъл като дар сладко мляко, с което да завърши постите си. Каната с млякото била на масата.

    Рабиа запалила единствената си лампа. Точно щом направила това обаче, видяла една бездомна котка, която се покатерила вътре през прозореца, скочила на масата и разляла млякото от каната на пода. Рабиа наблюдавала как котката забързано изблизала разлятото мляко от пода.

    - Е, сигурно и тази котка е била гладна. Сега поне една от двете ни е задоволила глада си. Тя дори почисти пода с език, след като разля всичкото мляко.

    И тъй като в къщата не останало нищо освен вода, Рабиа взела лампата и я занесла в ъгъла на стаята, където имало кана със студена вода. Внезапно един порив на вятъра загасил лампата. Треперещите пръсти на Рабиа не можели да държат каната здраво и тя се изплъзнала от ръцете й. Паднала на земята и се счупила на парчета, а водата се разляла навсякъде.

    Рабиа, която се почувствала много нещастна, коленичила на пода и започнала да се моли:

    - Мили Боже, единственото, което съм правила през живота си, е да те търся. Това ли е наградата ми? Защо ми причиняваш това?

    Изведнъж чула в отговор глас, който изпълнил всяко кътче от стаята със свежестта и сладостта си.

    - Рабиа, ти сама трябва да избереш. Кажи ми, че желаеш да имаш благата на този свят и ще ги получиш веднага в изобилие. Но тогава ще ти отнема страданието, което ти дарих, за да ти помогна да ме намериш. Не можеш да имаш и двете, Рабиа. Не можеш да имаш даровете на света и в същото време да задържиш онези, които аз искам да ти дам. Кои би предпочела да получиш?

    Рабиа силно се зарадвала от тези думи. Без миг колебание тя направила своя избор.

    - О, Господи - помолила тя, - ти най-добре знаеш от какво се нуждая. Давай ми винаги това, което ти искаш да ми дадеш, а не онова, което аз искам!

    Божият глас заговорил отново:

    - Виж, Рабиа, това е твоята награда.

    В миг нейната скромна къща заблестяла ослепително и Рабиа забелязала, че светлината се излъчва от едно чудно дърво, което стояло насред стаята. На всеки от блестящите му клони висели златни плодове, каквито тя никога преди не била виждала. Гласът продължил:

    - В рая това дърво е натежало от плодовете на твоите молитви. Яж от него!

    Рабиа откъснала един от ароматните плодове и го изяла. Това бил не само най-вкусният плод, който някога била опитвала, но той, освен това, на мига утолил глада и жаждата й. Тя гледала в почуда дървото u неговите златни плодове. Забелязала, че някои от тях са на земята и попитала защо са паднали, а не са на дървото.

    - Всеки плод, който е на дървото, е израснал от искрена молитва - обяснил гласът. - Винаги, обаче, когато си се разсейвала насред молитвата и си забравяла за мен, твоят плод е падал на земята. Това са плодовете на молитвите, прекъснати от твоите мисли за това дали не е време да извадиш хляба от пещта или да прибереш прането, за да не се намокри от дъжда.

    - Ех... - промълвила Рабиа, - моите глупави мисли често се мотаят насам-натам. Но, Господи, бъди милостив, моля те, винаги, когато това се случва, помагай ми да си спомня отново за теб!

    Райското дърво и неговите златни плодове бавно изчезнали от погледа й, а гласът казал:

    - Рабиа, аз съм много доволен от теб. Помни, че винаги съм наблизо.

    През тази знаменателна нощ Рабиа почувствала, че Господ е наистина Любов и че винаги ще бъде близо до нея. От този момент тя вярвала напълно на Бог и никога не забравила това, което била зърнала от рая.

  14. Like
    pcheliza reacted in Децата отглеждани далече от родителите си   
    Много хубаво разсъждаваш granat1, съгласна съм с това.Детето се възпитава от родителя, а не от баби и дядовци.Смея да твърдя, че родителството е твърде отговорна работа.Трябва зрялост на индивида или поне да са на възраст около 30 години.Децата са наши духовни учители.Някои родители са твърде улисани в оцеляването, обезпечаване с финанси, възпитанието е на втори план.Трудно осмислям решения да идат родителите в чужбина далеч от децата.Прекаленото вглеждане във възпитанието на детето също не е удачен избор.Изисква се едно разумно напътстване, наказание, похвала, възнаграждение.Бабата и дядото са изживели своя живот, те нямат тази сила на характера да издържат на детските капризи, но пък имат много мъдрост.Може да помогнат от време на време, но родителя да си знае отговорностите в живота.
×
×
  • Добави...