maggee

Всяко физическо действие има енергийната си основа и да, садистите са енергийни вампири. Мазохистите вероятно също са в някакъв смисъл - те се хранят с енергията, която отдава садистът. Садо-мазо отношенията не са от най-хармоничните и вероятно са въпрос на надмощие - енергията отива при по-силния. Това са си само мои размисли. Важно е обаче, че вампирите по правило са несъзнателни. Всеки човек е изпадал в състояние на енергиен недостиг, за кратко или по-дълго време, усещането е крайно неприятно и сигурен показател за него е, че всичките ни роднини, приятели, познати изчезват от хоризонта - спасяват се бързо от нас. С това намерих отговор на въпроса си защо в най-тежките си моменти съм оставала най-сама - хората действат изключително интуитивно и не им е необходимо да знаят принципите на вампиризма, за да го практикуват или да се предпазват от него. Другото, което ми е направило впечатление, е, че хората, които най-активно практикуват вампиризма - да ги наречем хронични вампири, изобщо отказват да приемат тази идея. Опитай да обясниш на един вампир какво прави - нямаш никакъв шанс да стигнеш до него, с каквито и да било доводи. За хората, които страдат от енергиен дефицит, вампиризмът е някаква форма на живот и да признаят това пред себе си означава да се изправят пред много по-сериозните проблеми, които са довели до възникването на това състояние. А те са стигнали до това положение именно защото не желаят да си решават проблемите. Как преодоляваш зависимостта... много лесно. Като осъзнаеш, че общуването с даден човек те изцежда, че поради унифицирането на емоционалното състояние (това, което Станимир много добре е обяснил в горния пост) проблемите на другия човек започват да настъпват в твоя живот, това действа доста отрезвяващо. Проблем може да бъде чувството на вина - да оставиш човека в беда. Дълго време съм мислела така, имам приятели в такова положение от години. Видях, че комуникацията с тях е просто преливане от пусто в празно - безкрайно предъвкване на едни и същи неща, човекът не желае да промени нищо в себе си, но желае безкрайно да ме занимава с проблема си. И това не води до нищо добро нито за мен, нито за него - защото разрешението на всички проблеми е в самия човек, а той най-добре може да го разбере, когато остане насаме със себе си. Не можем да помогнем на някой, който не желае сам да си помогне, и не сме отговорни за проблемите му - това е отправната точка. Откъсването от такъв човек действа доста освежаващо.

Не съм съгласна, че практическото разграничаване е мисловен процес - би могъл да бъде, но при мен специално е напълно интуитивен процес. Свързан е с разпознаване на усещанията - интуицията е нещо незаменимо и във важни ситуации интуитивното усещане е толкова силно, че няма начин да се сбърка. Мога спокойно да кажа, че интуицията никога досега не ме е лъгала. Да, "подлъгвала" ме е, за да ме вкара в някакви проблемни за мен ситуации - знаела съм, че ще си навлека трудности и съм искала да се спра и точно в тези моменти интуитивното усещане се е засилвало толкова, че е заглушавало силния глас на ума, а чувството на спокойствие и сигурност ме е карало все пак да направя това, което душата е искала. Да, това ме е вкарвало в трудни ситуации, изходът от които е бил осъзнаване и разтоварване на един куп качества, които няма да нарека лоши, но със сигурност не полезни за мен. Наскоро в един филм чух една притча. Вървели двама по пътя и си носели кръстовете. Единият вървял смирено и мълчаливо, другият все мрънкал от товара си и се молел на Бог да го облекчи. Бог чувал молитвите му и кръстът му ставал все по-малък и лек. Стигнали обаче до една пропаст и нейната ширина била равна на дължината на кръстта на онзи, който мълчаливо си го носел. Явно в живота на всеки човек е планирано "пробуждане" и то настъпва под формата на определена критична ситуация, за която човек се готви въз основа на подобни предходни ситуации, въз основа на опита си в точно този живот. Душата напътства този процес, защото тя следва своя път - човек, който следва интуицията си, няма начин да се отклони от него. Той не е лесен и не е безпроблемен, но трудностите са с умерена тежест - човек може да се справи с тях. Като се справя с тях, той се подготвя да се справи с онази, която е наистина критична - и човек не би успял, ако се е предпазвал от живота си преди това. Така че, душата никога не лъже, няма грешна преценка - душата познава недостатъците си и знае как да се справи с тях. Умът е този, който преценява ситуациите като добри и лоши и избягва лошите, но в крайна сметка човек стига до пропастта и там вече изход няма. Проблемът с познанието на природните закони идва от липсата на обратна връзка. В процеса на четене се натрупват много факти, които умът съумява да организира в що-годе логична система за конкретния човек, базирана на предходния му опит. В този смисъл четенето е селективно - човек възприема онова, което е валидно за него, и следователно ограничено. Това създава предпоставки по-скоро за капсулиране на настоящия модел, отколкото за развитие. Истински проблеми обаче създават знанията, за които човек не е готов, защото поради липсата на опит не знае как да ги използва, не може да предвиди резултатите от приложението им и в желанието си да форсира "развитието си" си сътворява екшън-трилър. Да вземем познанието за бъдещето, защото тази тема вълнува хората. Астрология, хиромантия, таро... има начини човек да разбере, ако желае. Но как ще използва тази информация? Като разбере... какво следва? Повечето хора, докоснали се до информация за бъдещето, седят и тръпнат да видят какво ще стане, но не предприемат нищо. Следователно, то ще стане независимо дали знаят или не - тогава за какво им е да знаят един ден предварително? Информацията за бъдещето би имала значение само в ръцете на човек, който умее в голяма степен да контролира реалността и виждайки последствията от действието си в бъдещето, всички позитиви и негативи, да направи своя избор и да поеме своята отговорност. Защото човек, който притежава повече способности, има нужда и от повече информация, за да взима решенията си - но той носи и по-голяма отговорност. В този смисъл книгите са като лекарствата - колкото помагат, толкова и вредят, и е добре да се прилагат умерено. Няма книга, която да обясни всичко на всички, истинското разбиране наистина идва отвътре. Осъзнах го преди 1-2 месеца, осъзнах, че в стремежа си да разбера света си създавам мисловни модели, които ми пречат да живея нормално и захвърлих книгите. И стана нещо странно. Докато четях трупах факти, сега, когато не желая да чета и да зная, идва разбирането на тези факти - и това знание идва отвътре. Правя нещо, работя, мисля конкретно върху работата си и изведнъж ме спохожда прозрение с кристална яснота. Преди четях и все нещо ми се губеше - аха да го уловя и то се изплъзваше. Това нещо идва само при мен сега - разбирането, не разбирането на зависимостите между фактите, а разбирането на даден факт заедно с последствията от него. За истинското знание книги не трябват, трябват само спокоен ум и спокойна душа. Разбрах, усетих какво значат думите "да запазиш състояние на духа". И за сетен път се убедих, че всяко нещо може да дойде при нас, когато го освободим, когато му дадем свободата само да дойде.

Не знам дали има друго нещо, което така да блокира живота на човека, както познанието за бъдещето. Както всяко друго качество, то има две страни - и дарба е, и проклятие. Ако човек не е готов за него, животът му се превръща в безкрайно очакване на нещо - което е равнозначно на безкрайно безпокойство.

Съчетание на отношенията. Благодаря ви. Точно това е и моето усещане за нещата - познанието за света може да дойде само отвътре и само в условията на опита.

Съгласна съм. Душата има нужда от ума, за да се променя, но посоката все пак определя в голяма степен тя. Следвате ли интуицията си или я ограничавате?

Благодаря за мнението, Диана. Съгласна съм с нещата, които казваш. Моите мнения са, разбира се, субективни, въз основа на моя личен опит и моите усещания за света - както казваш и ти, различни сме и това, което е валидно за един, за друг съвсем не е. Именно поради тази причина не смятам, че учения, даващи конкретни препоръки за начин на живот, могат да бъдат полезни за всички - универсални учения няма. В този смисъл за мен специално е най-близка даоистката гледна точка, умерена и уважаваща човешката природа, а една наистина мъдра книга е Дао Дъ Дзин. Лао Дзъ е казал всичко и нищо. Всяка строфа казва всичко и същевременно нищо конкретно, дава информацията, необходима на човека, и в същото време не му казва какво да прави - не кондиционира неговия избор, оставя го свободен да решава и да носи отговорност за действията си. Лао Дзъ казва, че всяко нещо може да бъде постигнато чрез своята противоположност - нещо, с което всекидневно всеки от нас се сблъсква в живота си. Всяко нещо се постига чрез отричане от него, духовното развитие не е изключение. Когато се загуби Дао, се появява добродетелността. Когато се загуби добродетелността, се появява милостта. Когато се загуби милостта, се появява справедливостта. Когато се загуби справедливостта, се появява ритуалът. Когато ритуалът се превърне в куха обвивка, това е признак за началото на объркването. Това е признак за недоверие и липса на преданост. Познанието за бъдещето е само цветист капан за Дао. Това е невежеството - началото на глупостта. Не случайно идеята за познанието е свързана с легендите за Адам и Ева, Луцифер, Прометей. Търсейки знание, се отдалечаваме от него - отиваме в друга посока. Достатъчно е да се откажем от него, за да получим всичко, от което се нуждаем наистина. Всъщност, отклонихме се малко от темата - въпросът беше как практически да разграничим усещанията си - дух, низша душа, висша душа, ум, разум, его... Кои са усещанията, които трябва да следваме, и кои са усещанията, които трябва да ограничаваме, за да не попаднем в капана на ума, в капана на интелектуализацията? Не отричам ученията, смятам, че всяко учение има своето място - едно учение, което призовава към дадени ценности, всъщност се явява междинен етап между две нива. Но зад ученията днес не стоят учителите, които са дали началото им, а други хора, и е важен въпросът дали не ставаме марионетки в нечии ръце, следвайки учения, които с натрапените си цели ни отклоняват от собствения път. В горния цитат Лао Дзъ противопоставя всички човешки ценности на истинската природа на нещата, на Бог - към какви ценности се стремим, следвайки дадено учение? А може би истината е някъде по средата на всички учения - дали не би било по-полезно за нас да се запознаем с повече учения и сами да намерим своята истина, въз основа на опита, който ни предоставя развитието на човечеството? Ако не вярваме, че сме способни на това, ако не вярваме в себе си, ако нямаме вътрешен център и точен ориентир - накъде вървим?

Хората намират центъра си чрез познаване на крайностите. Църквата трябва да бъде построена на здрава основа, нали

Мислиш ли, че хората се делят на добри и лоши? Колко хора познаваш, които биха нарекли себе си лоши? Аз нито един. Хората не са нито добри, нито лоши - ние грешим, като ги преценяваме така. Ако се отнесеш добре с един човек, ще получиш добро от него, ако се отнесеш зле, ще получиш същото.

Това, че си овладял нещо, не означава, че ако то е вредно, можеш да го използваш без да ти причини вреда. Значи, дори и да си преодолял зависимостта от нещо, фактът, че то е вредно, си остава. Така е, вредно е, но ти няма да прекалиш с използването му, именно защото си овладял зависимостта си към него - тоест, няма да си навредиш. Да вземем за пример един препълнен с всякакви вкуснотии хладилник. Чревоугодникът ще изпразни хладилника, което очевидно няма да е полезно за него, но не би могъл да се въздържи. Аскетът ще упражни волята си и няма да се докосне до нищо, защото е решил, че това е вредно за него. Умереният човек ще си вземе храна, която в момента му е необходима, в необходимото количество и него изобилието от храни няма да го съблазни, защото стремежът към храна и отказът от нея не са фикс идеи за този човек. Апропо, доколкото зная, Буда е умрял от натравяне с развалено свинско месо - очевидно просветленият човек не е бил вегетарианец. Не съм дала пример само по една причина - да, познавам такива хора, но те не са публични личности, така че и да седна да обяснявам особен смисъл няма да има, защото ти не ги познаваш. Да давам пример с публични личности, които не познавам лично, не е много разумно, защото би бил базиран на наблюдения отстрани, а хората са много повече от това, което демонстрират в публичния си живот. Все пак, може да опитаме с уговорката, че говорим за овладяване на отделни качества, а не за съвършенство. Да вземем например Анджелина Джоли - една от най-красивите жени в света, която очевидно няма нужда да влиза в светските хроники с голи снимки, секс-скандали, женитби и разводи и др. типични прийоми на шоу-бизнеса. Днес всеки човек свързва името й с многото й деца и за мен тя е прекрасен пример на обединител - човек, който не само говори, но чрез примера си покзва, че няма нисши и висши раси, че хората са еднакви и че всички се нуждаят от любов. Тя е една от най-скъпо платените актриси в света и доколкото зная влага голяма част от тези пари в кампании за помощ на нуждаещи се хора. Друг, не толкова романтичен на пръв поглед пример, е човек, който ежедневно отнася милиони ругатни - Бил Гейтс. За това, че е най-богатият човек на планетата знаят всички, но за това каква част от парите си влага в благотворителност се споменава почти незабележимо тук-там. Направи ми впечаление как се оттегли от бизнеса си в разцвета му - очевидно човек, който знае къде да спре. Доколкото зная, е последовател на Петър Дънов. Явно добре се справя със съвместяването на материалността и духовността.

Не мисля, че става механично преразпределяне на карма. Всеки сам е ковач на съдбата си. Другите влияят, разбира се, но доколкото човек се е повлиял, дотолкова после мислите и деянията му след това повлияване ще рефлектират върху него като променена карма. не вярвам в това, че просто някой си е инжектирал на всички други наоколо зловредна или каквато и да е карма. Даже и при масовата хитлеристка психоза е имало много хора, които не са се поддали. Даже и сред най-възвишените духовни общности е имало дребни престъпници, които не са поели от благодатта. Грехът, носен от потомците "до девето коляно" не е несправедливо бреме за същите тези потомци, а само един възможен ръкав, предразположение към неподходящи образци, което не е задължително да се случи на всички "по веригата"... Съгласна съм с това, трябва да има предразположение, което определя и силна емоционална връзка, за да се стигне до въвличане в такива ситуации. Механично със сигурност не е, самият човек взема дейно участие в този процес и най-важното - позволява го.

Паразитната същност се проявява на всички нива: физическо, енергийно и ментално. Самият факт, че говорим за паразитна същност на монадата, означава, че нейният духовен аспект все още не е проявен. В зависимост от типа на жертвата може да преобладава една или друга форма на паразитизъм. 1. ФИЗИЧЕСКИЯТ (БИТОВ) ПАРАЗИТИЗЪМ се проявява като устрояване на собствения бит и набавяне на различни жизнени блага за сметка на другите – родители, „приятели”, съпруг/а. Той се проявява в чувство на дискомфорт при извършване на нещо с цел пряка или косвена лична изгода. Битовата форма на паразитизъм е най-често срещана, особено при използването на „приятели”. Идеалната маскировка предразполага човек да предложи сам помощта си, без излишни молби. Наблюдавал съм няколко подхода за маскировка. * Умело използване на думите „ние”: това, което се прави, се прави за нас. Впоследствие се оказва, че направеното е за Витя А и за никого другиго. * Пресметливо дозиране на театрални жестове на безкористност, оставящи сигурна следа в паметта на жертвата: „Но как да не помогнеш на такъв човек?” * Демонстративност. Всяко обществено-полезно действие се изпълнява с такъв вид, че да бъде оценено по достойнство и да достигне до възможно повече хора. * Ласкателство. „Колко прекрасно, блестящо, великолепноти стои това!” (Следващият път това трябва да направиш ти). * Изнудване или депресивен шантаж. Ако жертвата откаже да се подчини на молбите-заповеди, Витя А придобива такъв нещастен вид, сякаш е умряла майка му. Съвестта не позволява да се причини на човека подобно страдание заради такава дреболия. * Симулация. Когато Витя А се окаже принуден да свърши неприятна работа, при него започва пристъп на прословутата мигрена или му се разтуптява сърцето, така че той се оказва очевидно неработоспособен. * Самонараняване. Например когато трябва да работи в градината, случайно порязва дланта си с ножа. Ако трябва да работи с чук, случайно ще удали палеца си. „Ах, толкова съм непохватен...” Форма на маскировка, е играта на Витя А да обявява сам себе си, например, за Генерален Секретар и да събира около себе си (в условията на провинциалната общност) група от „приятели”, които (като сомнамбули) да осигуряват комфортното съществуване на своя духовно-политически лидер, официално освободен от каквито и да е обществени ангажименти. Физическата плоскост е не по-малко пълноценно ниво на проявление от всяко друго. И тенденциите, проявяващи дадена монада на физическо ниво, се проявяват и на другите плоскости. Казано по друг начин: „По делата им ще ги познаете”. 2. ЕНЕРГИЙНАТА ФОРМА НА ПАРАЗИТИЗМА (ВАМПИРИЗМА) се проявява в целенасочено и насилствено превключване на съзнанието на човека към личността на мага, запълване на съзнанието на човека с личността на мага. Това превключване може да произлиза от сферата на съзнанието и да работи на нивото на подсъзнанието. Забележка. Насилието, а така също и широко използваните лъжи за целите на манипулацията на съзнанието на жертвата, са характерни признаци, отличамащи енергийния и менталния вампиризъм от естествено-йерархичните включвания. Особености на енергийния вампиризъм При минимално количество лица, използвани за довнори, Рационално е използването на индивиди със силна енергетика. Като правило, те винаги имат по-силна енергетика от тази на приемателя. Поради това Витя А не може да играе ролята на воин, който идва и открито „взима своето”; той прилича на плесен, която неусетно обгръща жертвата и тихо се грани с жизнените й сокове. Несъвършенството на този тип енергообмен се състои в бедните му компенсаторни възможности: внезапното и самоволно отключване на донора предизвиква пълно „обезкръвяване” у Витя А, която се проявява на психическо ниво под формата на дълбок стрес, депресия и т.н. Превключването на съзнанието на човека върху собствената личност Витя А постига с помощта на изпълнени със страсти удивителни разкази за СЕБЕ СИ – своите юношески похождения, своите духовни преживявания, своя жизнен опит, своите пътешествия, накратко – за себе си под всякаква форма. Благодарение на това слушателят осъзнава с какъв „невероятно добър приятел” го е срещнал животът. Непосредствена задача, към които Витя А пристъпва при първия подходящ случай и без такъв, е „магическата хипноза” на жертвата. Магическата хипноза осигурява повишение на ценностния потенциал (оценка) на приемателя в съзнанието на жертвата при свеждане на „непроизводителните разходи” до минимум. Този процес се определя като хипнотичен, когато постига без каквито и да било практически (невербални) усилия от страна на Витя А, потвърждение на неговата „забележителност”. Същността на магическата хипноза се състоя в това да се накара жертвата „да забрави”, „ да не помни” нещо очевидно: че реалната ценност на човека се определя не от неговия рекламен образ за „себе си”, а от неговите ежедневни действия. С помощта на такъв изкуствено създаден авторитет се постига една или друга степен на постоянен контрол над входа в съзнанието на жертвата. Хипнотичният сеанс се съпровожда с мощна емоционално-енергийна поддръжка. Тя не представлява усилие за Витя А, тай като, както ще видим по-нататък, разказите за „СЕБЕ СИ” му служат не само като средство за въвеждане в транс, но представляват и връх в неговия духовен живот. За кратък период от време Витя А влага всичко от себе си. Може да се окаже, че подобен енергетичен обмен е несъвместим с енергийния паразитизъм. В областта на магическите взаимодействия от слабия се отнема, а към силния се прибавя: по-силната енергетика „добавя” слабата към себе си. Поради това по време на атаката магът поставя всичко на една карта: ако се окаже, че силата му в този момент отстъпва на силата на противника, тя просто ще се прибави към последната. Постигнал тази задача, хипнотизирането на жертвата, Витя А пристъпва към ескалацаия на фантастичния образ за „СЕБЕ СИ”: изкуствена любов към себе си, изкуствена дружба, изкуствена привързаност, изкуствена съпричастност към своите действия. Витя А включва в човека матрица с емоционална насоченост, заставяйки го да му отдава „най-хубавите цветове на душата си”. Така самият Витя А заема постоянно, обезпечено с положителни емоции, място в съзнанието на човека; на човека му става приятно да прави Витя А обект на своето съзнание. С други думи, човек се превръща в негов постоянен „донор”. Така, концентрирайки върху себе си енергийния, менталиня и духовния потенциал, мъртвецът превръща хората в мъртъвци, в специализирани „роботи”. По-нататъшната енергийна обработка, на която Витя А подлага своята жертва, се състои в ограничение на контактите й с други хора. Жертвата трябва да храни само Витя А. Това става чрез планомерно промиване на мозъка на жертвата с „програмата НИЕ”. Съществуваме само ние, две големи фигури с египетски релеф, наоколо – незначителни хора. Те са нищо и не заслужават сериозно отношение към себе си. А ние да плуваме в бушуващото от страсти море... А накъде? Това изцяло зависи от типа на жертвата – ще отидем, където пожелаете... 3 МЕНТАЛНИЯТ ПАРАЗИТИЗЪМ се проявява в две форми: действителен паразитизъм и вампиризъм. МЕНТАЛНИЯТ ПАРАЗИТИЗЪМ се характеризира с отсъствието на концептуално направление на съзнанието, позволяващо на човека да остава самия себе си, в безкраен кръговрат от мнения. Менталният паразит приема подобен хамелеон за тактическо изгодна ментална окраска. Неговите възгледи, убеждения, идеали отразяват точно всички изменения в течението на жизнените ситуации. Това е концептуално-безпринципно същество. МЕНТАЛНИЯТ ВАМПИРИЗЪМ, обратно, се състои в насилствено натрапване на жертвата на своя стил на мислене, на своя „тип вибрация”: по този начин самата жертва усилва вибрацията на мага. Възниква мини-егрегор, начело на който стои магът. Изглежда, че менталният паразитизъм и менталният вампиризъм са несъвместими. Това не пречи на Витя А прекрасно да съчетава в себе си и давта типа качества. Това положение на монадата в еволюционния спектър има две последствия, които определят особеностите на нейната ментална активност. Първо, едва открил за себе си тайнствата на менталната сфера на съзнанието, за Витя А те са висши и той приема това за духовност. Второ, като същество, едва получаващо достъп до тази сфера, той все още не я възприема достатъчно дълбоко и сериозно. Поради това висшата форма на съзнателните действия за него представлява игра. От първото следствие произтича нездравата страст към Самиздат: Витя А счита, че от книгите може да се извлече пълноценно „духовно знание”. Още повече, разказвайки прочетеното, той смята, че „изпълва със Знание” слушателя. Поради това умението да чете създава у него истински „комплекс за пълноценност”. Така, прочитайки "Путешествие сознания" на Сатпрем, а след това и "Приказки за силата" на Кастанеда, той буквално е готов да поеме обучението на ученици. Както и може да се очаква, всички книжовни духовни прозрения (които могат да създават изключително положително впечатление у хората) от близък поглед се оказват безмислено преувеличени баналности; но тази ментална недостатъчност не пречи на Витя А да бъде най-добрият маг и дори превъзходен ментален вампир. Всъщност магията е преди всичко енергетика, а менталното ниво, и в частност менталният вампиризъм, е едно от средствата за достигане на енергийните цели. Менталният вампиризъм има две форми: остра и хронична. Острата форма представлява пряка ментална агресия, съпровождаща се с мощна емоционално-енергийна поддръжка. Целта на този „блицкриг” е да произведе максимално разрушение в концептуалната организация на противника и да се задържи в превзетия участък, от който след това чрез планомерна агресия да превземе и останалата „ментална територия” (чрез хроничен ментален вампиризъм). Острият ментален вампиризъм може да бъде ефективен в случай, че жертвата не се противопостави ментално на мага или е по-слаба в ментално отношение от мага. За да се използва като основен метод, острият ментален вампиризъм има нужда от оригинално структурирана концепция с висока степен на неуязвимост. Тъй като Витя А не разполага с такава, острият ментален вампиризъм му служи само като спомагателно средство, повишаващо неговия ценностен потенциал в съзнанието на жертвата, освен това този метод може да се използва само при жертви с „висша степен на посвещение”. Техниката на хроничния ментален вампиризъм не се нуждае от специален концептуален апарат и поради това Витя А я прилага към всички жертви без изключение. Трябва да се отбележи, че тази техника той владее виртуозно. Хроничният ментален вампиризъм, така нареченото „промиване на мозъка”, е планомерна промяна на менталните програми на жертвата – на нейните възгледи за живота, за хората, за събитията и т.н., и последващата им замяна с менталните програми на мага. За разлика от острата ментална агресия, отправена към съзнанието на жертвата, хроничното препрограмиране е значително по-фин процес, който може изобщо да не засегне съзнанието, действайки, например, чрез „неотнасящи се до въпроса” лирични отклонения, „случайно” припомняне, разяснения, умело поставен на леки акценти и т.н., тоест формиране на необходимия образ директно на ниво подсъзнание, извън съзнателния контрол. Ефективното пълно промиване на мозъка е възможно само в условията на относителна интелектуална изолация на жертвата ("нямам с кой да си кажа една дума"). Такива условия магът получава чрез: а) избор на подходяща жертва; б) усилен контакт с нея; в) програма НИЕ. Преди започване на „работа”, към всички жертви се прилата остър вампиротест", в хода на който се изясняват менталните характеристики на „партньора”: общо ниво, концептуална ориентация, вкусове, слаби страни и т.н. Резултатите от този тест определят по-нататъшните форми на ментален контакт с жертвата – вампиризъм или паразитизъм. Ако жертвата няма концептуална основа или има слаба такава и се поддаде на вампиро-теста, Витя А постига успех по направление на вампиризма. Ако концептуалната основа на жертвата е по-силна от структурата на вампиро-теста, възниква въпросът: Как Витя А може да привлече към себе си чуждата концептуална основа, без да стане при това жертва на менталния вампиризъм на неговия притежател? Работата е там, че менталният (както и енергийният) вампиризъм е напълно невъзможен, ако магът не го приема на сериозно. Това е една от най-добрите форми на магическа защита. Витя А притежава такава естествена защита. Той играе. Играе с думите така, както играе с хората, и концептуалната насоченост на неговото съзнание е изцяло обусловена от изискванията на настоящия тактически момент; възприемайки своята концептуална основа като средство, той се и отнася към нея като към средство. Средствата се променят в зависимост от обстоятелствата, тоест – от типа на жертвата. Приемането на чужда концептуална основа за него не представлява особен труд, тъй като той, подобно на амеба, няма свое Аз. Сложните ментални построения, заявления за каквито и да било окултни и духовни цели и т.н., служат на черния маг само като методи за въздействие върху съзнанието на хората, поради което тези средства изцяло се определят от типа на жертвата. Слаб тип? Прекрасно! Силен тип? Още по-добре! Приемането на чужда концептуална основа представлява класически пример за уловка от страна на мага, отвличащ вниманието на силната жертва: последното се нарича псевдолидерство. Под прикритието на пдевдолидерството магът се прокрадва към жертвата и пристъпва към бързо и деловито оплитане на жертвата в паяжината на магическата хипноза. Така той получава власт над нея и придобива нейната сила. Да се запитаме: защо Витя А се стреми към сила? Съвършено ясно е, че той не може да има каквито и да е неизменни идеали от ментален, а още повече от духовен порядък, за осъществяването на които да тази сила би могла да бъде изплозвана. Силата му е необходима, за да увеличи способността си за самонаслаждение. Това, за което в крайна сметка служи цялата тази игра на думи и което за него има реално, живо и трепетно съдържание – това е самонаслаждението. *** "Блеск и нищета магов", Владимир Данченко

Тук трябва да дефинираш понятието Учител. В момента, в който човек постави на пиедестал друг човек, той поставя съдбата си в зависимост от другия човек - бил той учител или Учител, родител, съпруг, дете, приятел, любовник, съсед или компания по чашка. Да попадаш в зависимост и да се привързваш болезнено към определен човек или идея определено не е цел на духовното развитие, следователно е ясно, че не допринася за него. На даден етап от развитието такъв контакт, разбира се, може да бъде полезен, стига да остава в границите на нормата. Друг въпрос излиза тук - за личността на учителя. Понеже тук говорим за Петър Дънов и всички участници в този форум са млади хора, реално няма хора, които да го познават - тоест, всички впечатления от тази личност са индиректни. Без да коментираме личността на Петър Дънов, да вземем предвид само факта, че той е изнасял беседи, а някой е писал, друг е реписвал, трети е обединявал, вероятно допълвал, редактирал, пренаписвал... Една дума, един обрънат словоред може да промени значението на цял текст. Някой тук може ли да бъде сигурен, че чете словото на Петър Дънов? Между думите на Петър Дънов и нас стоят много хора, които съвсем не са на неговото духовно ниво, а хората се движат от собствените си интереси. И това се отнася не само за учението на Петър Дънов, но и за всяко друго учение. В никакъв случай не отричам ученията, но смятам, че всяко нещо, което човек допуска така близо до себе си изисква критичен поглед, а се довериш сляпо на нещо, каквото и да е, означава да се отпуснеш по течението в лодка, управлявана от друг. Другото важно нещо е, че никое учение не дава пълна информация (което няма и начин да стане), а непълната информация е на практика дезинформация. Един човек, който разполага с повече информация от друг, макар и не с цялата възможна информация, може успешно да го манипулира. Ако при мен дойде пациент с проблемен зъб с 50% шанс за излекуване, аз, като човек, разполагащ с повече информация в тази област, мога да манипулирам неговото мнение, като в същото време го оставя той сам да вземе решение. Мога да му кажа - този зъб има гангрена, инфектирала се е костта, има гранулом, източник на хронична инфекция, която може да доведе до синузит, до остеомиелит, да се разпространи към съседните здрави зъби и да увреди и тяхната костна основа, да сенсибилизира организма и да причини системни реакции, да стане повод за ендокардит и т.н., следоветелно този зъб е добре да се извади. А мога да му кажа и друго - да, има гангрена и има гранулом, но при правилен подход, при ограничаване на инфекцията организмът има достатъчно сили да се справи с тази инфекция; изваждането на един зъб е свързано с преразпределение на еластичните и фиброзните влакна на тъканта, която поддържа зъбите в система, то ще доведе до влошаване на състоянието на съседните зъби със загуба на костна тъкан, освен това ще се наложи изпиляването им, при което може да се наложи и девитализирането им, и поставянето на мост, чиито коронки са чуждо тяло за организма и ръбовете им ще дразнят венеца, което ще доведе до хроничен гингивит и периодонтит и допълнителна загуба на кост, заслужава си да се помъчим да спасим този зъб. И двете мнения звучат логично, нали? Ако поднеса на един пациент информацията по този начин, той няма да може да вземе решение. Въпросът обаче стои в това, че в мига, в който е влязъл в моя кабинет, пациентът е поставил съдбата на зъба си в мои ръце, въпреки че решението привидно е негово. Ако моята преценка е, че зъбът трябва да се извади, ще му предоставя първото мнение, при което той сам ще реши, че иска да се спаси от тази напаст. Ако реша, че си заслужава усилията, ще му представя второто мнение - и той ще реши че да, това е най-доброто. И не на последно място, един пациент никога не може да оцени професионалната квалификация на своя лекар. Пациентите оценяват доброто отношение, човечността, старанието на лекаря, красотата на кабинета - качества, които съвсем не са гаранция за квалификацията на лекаря. Пациентът няма информация - той няма начин да прецени професионализма на лекаря си, ако нивото му не е очевадно ниско, разбира се. Ето така мисля, че стои въпросът и с учителите - поради липсата на информация, не сме в състояние да ги оценим, нито да преценим накъде ни водят. Могат да ин водят накъдето пожелаят, ако нямаме вътрешен ориентир и се доверяваме сляпо на всичко, само защото е казано от някой, който сме приели за учител. В основата на което пък стои необходимостта на човека от твърда основа.

Мисля, че това е най-правилният начин за живот, съответно духовно развитие. Което е заложено като програма за развитието на душата, то се случва и без човек да го търси и предизвиква, достатъчно е да се следва интуицията. От друга страна знаем, че когато човек упорито преследва една цел, тя упорито му се изплъзва - стремежът към развитие вероятно води в обратната посока. За мен на този етап най-важният въпрос си остава този - как практически да се ориентираме в усещанията и стремежите си. Според мен всеки човек може да се довери на интуицията си за това. Нисш аз, висш аз, дух, душа, его - много понятия, които на практика как се разграничават? Труден въпрос, следователно практически без особено значение. За себе си усещам, че има два вида желания - желания на душата и желания на ума, ако мога да ги класифицирам така грубо. Желанията на душата определят програмата за развитие на човека и го насочват в необходимата посока, желанията на ума са натрапени отвън, социални клишета. Вече ги разграничавам относително лесно, а сигурният критерий и чувството на удовлетвореност в етапа на реализиране на желанието. Човек може да постигне на практика почти всичко и постигнатото го изпълва с щастие и радост, когато е част от истинския път, или с неудовлетворение и празнота, когато душата не участва в този процес. На всеки жив човек се е случвало да положи много усилия в постигането на цел, а после да седи и да се чуди защо не може да се зарадва дори - сигурен критерий за това, че сме пропилели сили и време в погрешна посока. Щастието, удовлетворението и спокойствието са състоянията на душата, която отбелязват успешно приключила истинска задача. Ако човек не изпитва тези чувства по отношение на миналото си, ако не може да го загърби, значи някъде се е отклонил и ще му се налага отново и отново да се връща. Стремежът към духовно развитие води до натрупване на някакви знания, които обаче не са пълни - човек разполага с откъслечни сведения, повечето от които не може да провери, а трябва да приеме на доверие. Търсенето на знания обаче също не е необходимо, защото човек получава толкова, колкото са му необходими на дадения етап, дори да не иска. Знанията в повече могат да го объркат, да го накарат да постави летвата по-високо от необходимото и толкова да се отклони в постигането на някакви фалшиви цели, че да пропусне своята. А най-важното е, че дори четейки книги и слушайки думи, човек няма да разбере повече от това, което отговаря на нивото му на духовно развитие. Това имах предвид и като казах, че трябва да се чете между редовете - но всъщност, всяка информация явно има много нива на възприемане - човек може да приеме толкова, колкото е полезно за него. Един ден по време на последната олимпиада гледахме в компания. Един приятел, професионален спортист, обръщаше внимание на техническото изпълнение на спортистите. Майка ми, много емоционална личност, стискаше палци за нейните любимци и не я интересуваше никаква техника, радваше се, когато нейният фаворит стигне до първото място. На мен ми направи впечатление поведението на китайците - излизаха спокойни, изхпълняваха си задачата с концентрация и усмивка (отправена кой знае накъде ), а след това се радваха искрено на постиженията на конкурентите си, докато американците и руснаците се тресяха от нерви, дъвчеха бузи и смятаха точки. Не ме учуди фактът, че грабнаха толкова медали. Баща ми пък, в типичен български маниер, веднага реши, че това е защото всичко е платено и предрешено. А брат ми междувременно се възхищаваше на прелестите на спортистките. Та така е и с книгите, и с всичко в живота - един и същи текст може да предостави напълно различна информация на различни хора. И ако човек не е готов да приеме дадена информация, и цяла библиотека да прочете, това няма да се промени - прочитът ще е повърхностен и буквален. Но когато човек стане готов, тогава той ще получи необходимата информация или разкриване на способности, желаейки или не. Никога не съм се стремила към духовно развитие, към развиване на способности, не съм вярвала дори в тези неща, просто не са били част от живота ми. Преди много години съвсем спонтанно и съвсем не по духовни причини реших да постя - нещо, което не е традиция в моето семейство. Сама не знам защо, но реших и го направих, макар и твърде несигурна относно резултата, защото бях учила за незаменимите аминокиселини и т.н. и ми изглеждаше като малко самоубийство. Видяха ми се безкрайни тези великденски пости, но издържах, почувствах особено изчистване след тях - душевно имам предвид. През следващите години продължих да го правя и сега си давам сметка, че с всеки следващи пости все повече се е развивала интуицията ми. Първият ми пророчески сън беше в края на един великденски пост, други, още по-силни усещания започнах да имам след друг великденски пост. Не съм разбирала смисъла, не съм търсила ефект, но съм следвала интуитивното си усещане и така съм стигнала до това, което съм днес. Човек може да разгърне напълно дадено качество едва когато осъзнае отговорността, с която то е свързано. Винаги съм била много чувствителна към емоционалното състояние на другите хора, днес осъзнавам, че е необходимо да си изградя определена защита, за да запазя себе си. Или фактът, че една мисъл променя реалността ми веднага, поставя въросът за повишен контрол над мислите и емоциите ми - ако преди нещата са се случвали със закъснение и не винаги съм разбирала своето участие, днес се случват веднага и съвсем точно. И това много ми помага да разбера как всъщност самата аз си взаимодействам със света, кое е полезно за мен и кое ми вреди, от какво действително имам нужда и от какво не. Ако преди ми се е налагало да чета книги, за да науча нещо, сега в главата ми информация просто се появява - идват ми идеи, споделям ги тук с вас, опитвам се да разбера какво всъщност наистина трябва да разбера. Не съм желала нищо от това, което ми се случва, но то се случва и след първоначалния шок просто го приех - това е положението. И затова мисля, че няма смисъл човек да форсира себе си - всичко, от което се нуждаем, е в самите нас. И ако нещо не разбираме, вероятно не сме достигнали до нивото да го разберем. А ако настояваме да го разберем, това неминуемо ще стане, но високата летва ще изисква и големи усилия, което може да е доста неприятно във физически и психически план. Такова ниво изисква и повече енергия и трудно се поддържа и затова и много хора временно успяват да живеят по някакъв "духовен" начин на живот, а след това просто рухват. Безмислени напъни са това. Би ли посочила няколко примери за такива хора ...? Надявам се, че разсъжденията ти са свързани и с реални примери...? Пример си ти, пример е всеки от нас. Всяко нещо в живота ни, което не ни създава проблеми, е вече овладяно от нас - именно затова можем да се възползваме от него, без да си създаваме проблеми. Ако си ценител на деликатеси, нямаш избор - нищо по-малко не те устройва. Овладееш ли си страстта по изтънчените храни - значи можеш да ядеш и черен хляб, и пица, и най-фини деликатеси от френската кухня - прекрасно, независим си от храната. Това е, вече имаш избор. Егрегорите фактически са енергийни полета с определена характеристика, вибрация, и човекът, като енергийна структура, може да влезе във връзка с тях само ако има същата вибрация. Тоест, за да попадне под влияние на такова енергийно поле, човек трябва има заложба в себе си - съответното качество. Нещата пак опират до работа на индивидуално ниво, което вече определя взаимодействията на индивида с околния свят.

Да, точно това имах предвид. Как различавате на практика умствените от душевните усещания? Можем ли да бъдечм сигурни във всеки момент, че знаем кое откъде идва и какво точно значи? И че системата от правила, която сме въдворили, е наистина правилна? Поставям тези въпроси, защото за пореден път се убедих колко голяма е силата на ума - умът, когато осъзнае, че определя реалността, поема пълен контрол над нея. Той може да поведе душата по съвсем погрешен път и да намери всякакво оправдание за неприятното душевно усещане, което съпровожда този процес - като например, че това е така неприятно и тежко, защо се борим с егото си и израстваме. А всъщност се случва точно обратното. Не зная как е при вас, но при мен всяко решение на ума веднага се претворява в действителност и това, в което се убедих, е че рецептите в тези книги не са добре за мен. Бъди такъв, бъди такъв, прави това и онова, за да стигнеш до еди къде си - това не действа. И не че практически не действа - нещата си се случват точно, но това е свързано с неприятни преживявания, които не мога да определя като полезни за себе си, а някои направо ми пречат. Това са неща, които звучат прекрасно на хартия, но приложени в ежедневието водят до странни резултати. Напоследък си мисля дали тези учения не са поредната форма на поробяване на човешкия дух - една по-висша форма след робовладелството, църквата, семейството и обществото - духовните учения, които идват да ни кажат, че ако не правим така и така, ние не сме достатъчно добри, затова трябва да се стремим отново към поредния идеал. Духовни общества, в които отново индивидуалността на човека нищо не струва, които отново целят уунифициране на хората - знаем с каква цел. И отново се оглеждам около себе си и виждам възрастни хора, здрави, неболедували през живота си, със стабилна психика - прекарали живота си в работа, не ходили на църква, не чели духовни книги, не участвали в партийни и други организации. Хора, които изобщо не се замислят за Бог. Хора, които просто са живели - спокойни, хармоничи, уравновесени. Дали не търсим в грешната посока?

Скандалът поставя бързо (посредствени) артисти върху гребена на вълната. Човекът е решил да плати цената, за да стане известен - това е. Тук не мога да не спомена Азис - човек с такъв произход, такава некомерсиална външност, но с дарба и безспорно голям интелект успя да постигне мечтата си по този път. Няма много хетеросексуални мъже, които да приемат ролята на гей, които да притежават способността да иронизират себе си, да стигнат до максимума на скандализиране на обществото. Азис е решил, че тази цена си заслужава и днес получава отплата за жертвата си. Днес виждаме истинското лице на Азис - истинския артист. Един от малкото, които са излезли от Биг брадър неопетнени. Човекът, който успя да настрои голяа част от обещството срещу себе си и да обърне това в полза на себе си. За мен това е човек, достоен за уважение. Така че изкуството на този човек, Черни, не ме обижда като българка. Защото България е и това, и още много други неща. Трябва да се замислим обаче защо той е избрал да покаже именно това лице на България - ако се замислим, ще видим, че има известно право. И няма какво да се обиждаме, ами трябва да действаме, за да променим имиджа си пред света, защото днес той действително не е особено добър.

Често си задавам въпроса дали разбираме правилно това, което четем. На мен самата ми се е случвало да прочета книга, да я приема буквално, като любителка на експеримента - да я приложа буквално и след време да осъзная, препрочитайки я от позицията на опита си, че всъщност нищо не съм разбрала. Защото истината е винаги между редовете. Чета различни автори, различни системи и все повече осъзнавам, че няма абсолютни правила - те казват различни неща, посочват различни пътища, а целта е винаги една - центъра. Може ли центърът да бъде постигнат чрез следване на предписания, чийто смисъл не е ясен? Да вземем за пример постите. Замисълът на постите, имайки предвид тяхната продължителност, вероятно е да реализира за този период начин на живот, който е противоположен на рутинния начин на живот на съвременния човек - да го постави в другата крайност, за да бъде постигнат известен баланс на общо ниво. От тук следват две важни неща. Първо, липсата на животински продукти в хранителния режим вероятно не е от първостепенно значение. Второ, истински важно, излиза въпросът дали постът е полезен за хората, за които това е рутинен начин на живот? В този случай той не играе ролята на балансьор, а напротив, задълбочава една крайност, каквато е вегетарианският начин на хранене. В този ред на мисли, за вегетарианците дали не би било по-полезно да се хранят с месо по време на пости? Да, защото аскетичният начин на живот не е определящ за нивото на духовно развитие. Определящо е отношението на душата към земните наслади. Ако душата може да приеме нещо, но може и да се откаже лесно от него, то не я застрашава - тя го контролира. Такъв човек може да живее както си иска, защото за него това не е заплаха, и наистина може да избира между наличните варианти. Човек, който не е овладял себе си, практически няма избор - част от благата на света за него ще са недостъпни. В този смисъл няма универсално предписание - не може да се каже това е добро, другото не е, защото всеки човек е индивидуална конфигурация от качества. Което за един е добро, на друг може да навреди. И човек има само един ориентир - отношението на душата си. Тогава влиза в роля умът, който казва на душата - ти така си мислиш, но не, в книгата пише друго, значи ние ще следваме книгата. Много хора наричат това съзнателен живот. Съзнателен живот е онзи, в който се изявява съзнанието, духа - а техен инструмент е душата. Потискайки вътрешните си импулси, давайки пълен контрол на ума, който преценява кое е добро и кое не според някаква система от чужди правила, човек може да си повярва, че живее съзнателно, но така ли е наистина? Фактически живее по чужди правила и се отдалечава от своя път. Вместо да следва заложената програма, той всичко преценява - това желание ще ме нарани (тоест, ще нарани егото ми), значи аз няма да го желая, значи съм истински будист (пък става така, че се превръща в истински пазител на егото си). От опит и от наблюдения върху близки мои хора зная, че това води до затваряне към света, все по-голяма изолация (нямам предвид физическа) и неудовлетвореност. Може ли да поверим на човешкия си ум, пазител на човешкото ни его, отговорността за духовното ни развитие?

Човекът така вижда света, не можем да му се сърдим Това как този човек вижда света си е негов проблем, но защо ние се занимаваме с него? Нека твори, жив и здрав.

Явно е притежавал дарбата да не изпада в крайности. Когато човек работи и мисли върху работата си, каквато и да е тя, през ума му минават хиляди идеи - ако си ги записва, както е правил Леонардо, и след време хвърли един хоглед, доста би се изненадал, някои от тези идеи ще е забравил, за други ще се чуди как изобщо са му хрумнали, за трети дори ще си помисли дори, че не са негови. А може и наистина да не са. Имайки предвид за какви хора е работил Леонардо, разбираемо е в каква посока е трябвало да работи ума му.

Какво разбираш ти под закони на природата? Защото от известно време ми се струва, четейки различни автори, че с думата любов се означават именно законите на природата.

Техническият прогрес е нещо неизбежно, защото такава е природата на човека - да търси, да намира, да твори, да се развива. Аз мисля, че това са си естествени процеси. Начинът на живот определено има значение, но както знаем, на Земята има места, на които има твърде различни условия. Има изолирани групи хора, които дори не знаят що е то технически прогрес. Ако някъде процесите протичат по един начин, а другаде - по друг, вероятно си има основателна причина за това. Вярно е, че нашият начин на живот поставя известни пречки пред "духовността", но може пък точно в това да е замисълът. Хората на изток получават някои знания с раждането си, на готово. Хората на запад сами достигат до тях, което често е свързано с глобална промяна на личността - е, животът в условия на технически прогрес очевидно предоставя добра среда за душите-мазохисти (казано на шега). По-горе Диана беше поставила въпроса дали източник на Леонардо са били добрите или злите сили. Според мен такъв концентрат от дарби може да понесе само една изключително чиста душа. Самите качества на човек не могат да бъдат добри или лоши по принцип, но пред човека с много качества стоят много изкушения да кривне - да се възгордее, да се самозабрави, да потърси лесни пътища. Животът му не показва нищо такова - правил е неща, които не е харесвал, за да оцелее, но е балансирал с творчеството си, с научните си търсения - и очевидно е успял да намери баланса. А какви са източниците на Леонардо може да прецени всеки, когато погледне негова картина - с душата си. Лицата от картините му греят - може ли източник на такава светлина да бъде тъмна сила? Що се отнася до това дали е променил коловоза на човечеството в технологически аспект - могъл е, но явно не го е направил, поне не в осезаема степен. Ако е трябвало да направи нещо повече, хората са щели да го последват - което не е станало. Техническите му постижения вероятно са свързани с някакво негово лично изпитание. Всеки е изпитвал усещането, че знае нещо, което другите не знаят, че може да направи нещо нова и различно, а няма как да достигне до хората около себе си, да ги накара да го чуят. Много хора на този етап захвърлят призванието си, потопяват се в рутинна дейност и увяхват. Леонардо не го е направил. И въпреки това откритията му са преоткрити пост фактум, а за света той си остава художникът Леонардо да Винчи. Леонардо е докоснал душите на хората с картините си и вероятно посланията, които е имал да предаде на човечеството, са именно там. Затова и има интерес към тях.

Аз виждам нещата под малко по-различен ъгъл - а той е, че нивото на духовно развитие няма общо с учения и школи, с религии и църкви, с окултната гледна точка на законите, дори с храненето. Има много пътища за развитие и те не минават задължително нито през дадена школа, нито през даден метод. Въпросът за оценка на нивото на хората, с които сме в контакт, почти не съществува, защото човек реално влиза в отношения с други хора, които са приблизително на неговото ниво. 1 милиметър повече или по-малко, не е от голямо значение. Човек просто не може да осъществи контакт с друг, ако "духовната" дистанция между тях е голяма - хората говорят на различни езици. В реалния живот дори учители са ни хора, които са мъничко по-напреднали от нас, както и ние сме учители на тези, които са мъничко по-назад от нас, но обикновено тези процеси протичат двупосочно - не може да се каже, че единият е само учител, а другият само ученик. Ако все пак трябва да измервам нивото на развитие, като критерий аз за себе си използвам чувството на необходимост - хората, от които са нуждая, са винаги тези, от които трябва нещо да науча. Хората, които се нуждаят от мен, вероятно го правят по същата причина. Много рядко ми се е случвало да срещам хора, с които този процес да е почти изравнен в двете посоки и обикновено това не продължава дълго. Като тук под нужда разбирам не привързване, а интерес към другия, към неговия светоглед, удоволствие от общуването. Повишението на духовното ниво е свързано с повишение и изчистване на неговата енергия и контактът с такъв човек винаги е приятен, дори това да не се осъзнава. Така че по-напреднали от нас са тези, към които се стремим, чието мнение уважаваме, чийто съвет бихме потърсили и в чийто съвет бихме се вслушали. Такива хора най-често се появяват именно в моментите, в които имаме нужда от тях.

Тази граница изобщо не се ограничава до влюбването, нито само до човешките отношения, а до привързаност към мисли, чувства, идеи и идеали и т.н. Просто човешките отношения са твърде сложни, за да се класифицират -подводните камъни са от едно естество, но възможността на хората да се ги преодоляат е различна.

Към живота си трябва да се отнасяш толкова сериозно, колкото инстинктът ти подсказва. Имаш вътрешен указател - довери се на него.

Именно - въпросът е да насочим живота си в правилната посока.

Мислила ли си как може да се определи тази граница? Параметри ...? Може ли да има "привързаност" между двама човека без да се реализират действия, които в бъдеше да довеждат до някакви следствия? Да, мислила съм. При мен границата е някъде около появата на желанието да контролирам живота на другия човек, дори когато е с добри чувства и искам да му помогна, а не вярвам, че той ще се справи сам. Самата привързаност не ми се струва проблем - има я има във всички наши отношения и не винаги създава проблеми. Проблем е обаче преминаването й в желание за контрол, а то почти никога не се осъзнава - човек вярва, че много обича другия и иска искрено да му помогне, а хармоничното състояние на душата преминава в трескаво търсене на изход, съмнения, страхове. Пътят към ада е постлан с добри намерения. Изобщо, загубата на спокойствие е първият алармиращ признак, че започва плъзгане по наклонената плоскост. Единственият изход е вярата, че всеки човек разполага със силите, които са му необходими, уважение към свободата му и ненамеса, освен ако не бъде поискана помощ. Като помощ не означава да се поемат проблемите на другия, а да му се помогне той сам да разреши проблема си. Смисълът на живота е опитът от самостоятелното разрешаване на проблемите и затова всяка "помощ" отклонява човека от неговия път - това е и смисълът на цитираната от късметче мисъл "Не прави непоискано добро", а и на другата: "Няма ненаказано добро".