Светлето

Здравейте прrятели! Търся си учител по цигулка. Два месеца посещавах уроци в кварталното читалище, но работата ми е такава, че ми е нужен по-гъвкав график, а и бих се радвала на преподавател с по-висока лична вибрация и разбиране. Свирила към на пиано няколко години, така че няма да започнем съвсем отначало, а и бих казала, че инструментът ми се отдава. Имам нужда от някой, който да ме насочва и да положи основите на тази прекрасна среща с цигулката. Веднъж или два пъти месечно, не повече. За да не придобия погрешни навици, разучавайки пътя сама. Благодаря ви много! Слава

С всичко това съм наясно, но благодаря ти. За съвпада си прав. 6-ти дом обаче, си идва от асцендента. Интересува ме насоката, в която биха се проявили. Защото са важни. Кармични. И трябва да се усетят и преработят правилно. Вероятно си прав обаче, че информацията не е достатъчна. Трябва да се гледа цялата натална карта. Просто си мисля, че би могло да се каже нещо и по така зададените аспекти.

Здравейте, Бих искала да ви попитам как тълкувате аспекта Сатурн в съвпад с Плутон в 6-ти Дом (Везни), в квадрат с Марс в 4-ти Дом (Рак) и секстил с Нептун в 8-ми (Стрелец). И когато имаме подобно (недобро) разположение (каквото и точно да значи) това през целия живот ли влияе или в конкретни моменти, примерно според транзити и пр.? И може ли да се обработи... така да се живее, с такова съзнание да се развива човек, че да предотврати нещо "лощо"?

Препоръчвам ви "Легендата за 1990" Прекрасен филм. Разказва се за пианист, прекарал целия си живот на презокеански кораб. Можете да го свалите от ТУК

Планината е мястото, където се чувствам най у дома си. Уют някакъв... Сила.

Здравей, Докато четях тематата ти и си спомних детството ми... Дните, прекарани на село, при баба и дядо. И по-точно един конкретен момент. Един навик който имах, едно усещане... Стая. Прохладна. Скрита зад тънки, сламени щори и бели надиплени пердета. Мирис на различни треви и билки, носещ се то скрина наблизо... Наредени избелели снимки на любими хора, сухи полски цветя във вазичка на близката масичка и сервизи... скрити зад стъклените витрини... А отвън, филизите на лозата тихо почукват по прозореца. Там имах навика да седя и да разглеждам бабините списания. Старите бабини вестници и поща. Повярвайте, нямаше нито една негативна статия, нито едно отрицателно усещане. От всички страници лъхаше надежда, вяра, любов. Милосърдие. Дори разказите за и от войната, спомените на хората бяха пропити с някаква... радост. Нереалност. Заряд. Имаше огромен заряд. И до днес, когато отида там все търся старото четиво... За съжаление обаче, повечето вече ги няма, тъй като баба ги използва да си пали печката...

Духовният път - семейството, кариерата, любовта ... или с две думи: Трябва ли да изберем между тях или можем да ги създавамe, развиваме, изживяваме паралелно? Или може би поред, едно след друго? Или на вълни, на етапи... Трябва ли да поставим едничко, като наша цел и да загърбим останалите си човешки инстинкти? И как да изберем ако усетим, че сме привлечени от не едно? Поне на мен ми е невъзможно да съм винаги силно духовна, да съм в час професионално и да си нареждам добре лично-семейния живот. Винаги едното е за сметка на останалите. Как мислите...

Много ми харесва тази ти мисъл.

Прав си Иво. Но когато разглеждаме изречението самостоятелно, а не във връзка с останалите. Нямам кои знае колко голям жизнен опит, но не познавам нито един напълно удовлетворен човек. Познавам примирени, потиснати и страшно жизнерадостни люде. Но ни един вечно удовлетворен. Макар че... представям си (макар и да не познавам) дотолкова благи хора, че способни да се радват и да приемат всичко - "Бог така е отредил". Но ги виждам по-скоро в отминали времена... там, из планинските селца. Може би под въздействието на книгите, които чета. Но това надали значи, че не се развиват. Каквото трябва - ще си го научиш. Дали ще се опъваш или ще е доброволно... сам избираш.

За мен успех е да развиеш съзнание, с което да работиш над себе си. Свършената работа е успех. Доброто усещане след труден период/мисъл/усещане е успех. Успех е да се пречистиш. Да се пречистваш ежеминутно. Успех е да се научиш на търпение. На любов. Ако си удовлетворен - успял си значи. Или успяваш.

Здравейте, Търся си учител по цигулка. Можете ли да ми помогнете? Имам цигулка, както и до някаква степен развит слух и музикални познания от свирене на пиано. Ще се радвам ако някой ме посъветва или ми даде нечии координати. Благодаря!

Много са интересни сънищата, когато човек е болен (от личен опит споделям). Преследват те цял ден. Не можеш да се концентрираш върху нищо и все едно не ти избираш за какво да мислиш, нито в каква посока да се развиват мислите ти. Общо взето не мислиш, а сънуваш, досънуваш... Много беше странен един сън, в който сънувах замък. Беше на Фидел Кастро. И всеки път, като се надигнех да си издухам носа и по една кула се срутваше. На сутринта беше останала само една вита стълба от него. Гола и черна сред руините... А аз се опитвах да я продам на някакъв предприемач.

Аз лично съм усещала силата на самовнушението спрямо някои храни. Прочитам в някоя книга за не до там полезните качества на някой продукт и после ми става лошо, като го ям.

Такива екскурзии наистина биха били хубаво нещо! Особено за хора, които по принцип нямат с кого да отидат на планина... Като се постопли ще се радвам някои да направи подобно предложение!

"Предсказанията могат да се отложат. Ако грешният изправи живота си, наказанието му ще се отмени. И ако праведният се отпусне и започне да греши, благословението му ще се замени с наказание. От човека зависи да подобри или влоши съдбата си." Петър Дънов

Душко, вече много абстрактно ми стана. Трябва насила да ги мисля тия въпроси, които поставяш. А нямам нужда. Ако някой друг е на твоята вълна - нека сподели вдъхновението!

Хм... Доста противоречиви мисли ми минаха през главата, докато четях думите ти. Според мен Господ с точно определена цел не ни е дал правото да помним предишните си животи. Точно, за да не разправяме наляво надясно "Аз съм бил този/тази", "Направил съм това и онова". Няма полза от това. В крайна сметка сме умрели. И щом отново сме се родили, значи не сме били толкова умни, прекрасни, добри. Напротив бъркали сме, направили сме куп грешки и ето ни сега тук - да ги поправяме. Ако помниш - вземи си поука. Моят периметър от интереси също е доволно голям, въпреки че не помня минали животи. Може би е въпрос на търпение... И въпрос на избор. Какво можеш да правиш ли? Противоречиво... Не мога да ти отговоря. Мога само да те посъветвам да бъдеш толерантен. Спокоен и търпелив. Ако искаш повече - кажи ми повече. А относно психиатрите... Кел файда като си бил тази и тази личност? Може би тези личности са бали такива, точно, защото не са си давали сметка, не са се спирали да помислят колко са... (тук сам ще си допишеш ). Каква личност си сега? Остави миналите животи. Какво ще ти помогне, ако хората знаят и ти вярват? Приеми, че ти вярват. Вярвай им и ти - и те някога са били. Всеки има една божествена частичка в себе си, която пренася през вековете. На нея заложи.

Ох, извинявай, помислих, че си Тя.

Скъпа Липида, Ни най-малко не мисля подобни работи. Исках да кажа само, че няма невъзможни неща. Ако човек е чист, добър и върви с вяра през живота може да сътвори чудеса. Малки чудеса от божествена гледна точка разбира се, но все пак чудеса. За вярата ми беше мисълта. Ако някой ти предскаже, че ще умреш на конкретна дата (дори и да си го е измислил), а ти повярваш - нищо чудно да си го причиниш. Затова мисля, че някои неща не бива да се казват. Затова...

Дай боже всекиму такава работа. Имам един познат, чиято мечта е била да стане лекар. Кандитатствал няколко години поред и не го приели. След време отишъл на астролог и той му казал, че му е предопределено в този живот да не може да го постигне, тъй като в предишен е злоупотребил с подобни знания и възможностти.

От коя книга са тези думи? Струва ми се, че всеки по някакъв начин е отговорен за състоянието на света. (Най-малкото, защото не знаем какво сме надробили в предишни животи) И също ми се струва, че някои неща не бива да се казват... "Не сте дошли тук, за да спасявате света, за да променяте обществото."; "Никога няма да можеш да направиш това, да промениш онова..." Кой може да каже, кое ще е препъни камъчето на човечеството?

Случвало ли ви се е в даден етап от живота ви, пътищата с добри приятели да се разделят, поради различни вярвания, начин на мислене, възприемане на света? Случвало ли ви се е просто да не можете да разговаряте с доскоро близък човек? Едва ли не всяка тема да стига до конфликт? Какво може да се направи? Може ли да се направи нещо...? Или просто пътищата се разделят... Някъде, някога бях чела, че колкото по-нагоре по пътеката се изкачва човек, толкова по-тясна става тя и за все по-малко хора ще има място.

"Всеки трябва да разбира защо е дошъл. Изпълнете програмата, която е дадена за вас и не се бойте! Сами не си правете никаква програма. Изпълнете вашата програма, която е определена от природата, и животът ви ще тече по мед и масло." Беинса Дуно Как да разберем коя е нашата програма? Къде е разликата между определената ни от приподата и от самите нас? И ако имаме избор, не значи ли това, че сами си правим програма, след като имаме точно определена такава, дадена ни от природата?