Светлето

Понякога ми се струва, че човешката лакомия няма граници.
Ние не боледуваме от рак. Ние сме ракът, чрез който се опитваме да унищожим не само телата си, а и цялата природа.
Толкова ли е изкривено съзнанието ни? Толкова ли нямаме съвест... Толкова ли сме глупави?
Сигурно. Щом се самоубиваме съвсем преднамерено, само и само да станем "по-богати".

Агресията... това е човешката слабост.
Това е вътрешното противоречие.
Това е да се загубиш.

А слабото, несигурно, залутало се по пътя си дете страда. И прави грешки. И пак страда. То има нужда да види спокойствие срещу себе си. Това е единстената сила, която може да го пребори и умиротвори.

Една моя много любима песен - Simon&Grafunkel - Dust in the wind
Няма да тълкувам текста, нито мелодията. Всеки ще придобие своето усещане и ще намери своя смисъл.

Dust in the wind

I close my eyes
Only for a moment, then the momen't gone
All my dreams
Pass before my eyes, a curiosity
Dust in the wind
All they are is dust in the wind

Same old song
Just a drop of water in an endless sea
All we do
Crumbles to the ground, though we refuse to see
Dust in the wind
All we are is dust in the wind, ohh

Now, don't hang on
Nothing lasts forever but the earth and sky
It slips away
And all your money won't another minute buy
Dust in the wind
All we are is dust in the wind
All we are is dust in the wind

Dust in the wind
Everything is dust in the wind
Everything is dust in the wind
The wind

Аз лично съм усещала силата на самовнушението спрямо някои храни. Прочитам в някоя книга за не до там полезните качества на някой продукт и после ми става лошо, като го ям.