kalina_madara

Здравейте приятели!От години свиря на блок флейта,но мечтата ми винаги е била да свиря на пиано.А като последователка на Учителя най-много песните,които пеем с братята и сестрите ми е потребно да мога да свиря.А аз имам само нотите от песнарката,които са за цигулка ,или солов инструмент.Имам също така нотите на Паневритмията във вариант за китара,сърдечни благодарности на брат Божидар Симов за тях.Тъй като свиря на пиано,за да използвам напълно възможностите на инструмента са ми нужни ноти на Паневритмията и песните на Учителя адаптирани за пиано-на две петолиния ако е възможно.Отварям темата също за да си направим една импровизирана песнарка тук,защото в нета не се намират ноти по песни на Учителя.Можем да публикуваме и текстове на любимите ни песни за да си попеем заедно отново(и текстовете на песните са кът в нета).Така че,приятели,нека да попеем както умеем.

Мила Диди, Вярно е,заради децата си се притесняваме повече отколкото за себе си,не искаме да ги боли,да страдат.Но какво да се прави-всеки си има уроци,които да научи,мъка през която да премине ,за да се пречисти.Чудим се-а тези ангели небесни,малките деца,от какво да се пречистят?Не знаем,защото не разбираме принципите на кармата и не виждаме съдбата ясно..едно е сигурно-няма нищо случайно. Аз за себе си намирам утеха в една мисъл"Бъдете святи и децата ви ще са добре",т.е да им помагаме всякак като работим над себе си и им даваме добър пример и не натрупваме " кармични дългове" към съдбата им.За хапчетата-аз също съм против такива безполезни неща,винаги може и без тях...Спомням си като малка бях много болна,мама не можеше да тръгне на работа заради мен-няколко дни без нея и пак болна.Мама казва,че като са ме завели на село при баба съм се оправила..и то как...спряли са да ми дават всякакви хапчета(повръщането и температурата бяха почти ежедневие при мен),всякакви инжекции(все имах някаква ангина),никаква градина и плюс грижи и внимание+чист въздух...и готово.На 6 години след това лято с баба и дядо престанах да боледувам от каквото и да е.Въпреки,че ядях месо.Мама повече не ми даваше никакви хапчета,а и нямаше повод.Но тя винаги е твърдяла,че е спряла да ми дава хапчета и съм се оправила...и аз и вярвам,как иначе...Но съм си направила и друг извод-обстановката е важна,околната среда,вниманието на майката или на някой близък ако тя не може,въздуха да е чист и природната среда да е в изобилие-това много,много помага. Последният път когато се разболях сериозно ,стана изведнъж,ходих на изгрев като ученичка,март месец,излязох рано,изпотих се докато изкачвах стъпалата на Шуменското плато,стоях мокра..и бронхо-пневмония-буквално за 2 дни ме повали...докторката се уплаши като видя колко съм зле и веднага-хапчета,инжекции ....но аз казах 'не",мама ме подкрепи.Цял месец се самолекувах,беше ми много тежко,защото се отвориха всички огнища..всички болежки излязоха на яве,ушите ме боляха ужасяващо,зъбите...и пр.,викаха и бърза помощ нашите една нощ..не можех да спя,да лежа...молих се,плаках много,пих всякакви отвари..оправих се,макар и бавно,и без лекарства...Вярно,кашлях още месец отгоре на предния,но...наистина се почувствах нова-физически и психически.И много силна...този имунитет от тогава ме държи и не ми позволява да се разболея пак от същото,въпреки гриповете,които чат-пат ме намират. Затова вярвам,че и без лекарства може,и то..много по-добре.Дори за децата.

Здравейте,приятели! Въпроса за упражнението "Изгрява слънцето" е важен и му е време най-после да загърбим гордостта си за сметка на хармонията в братството ,и разбира се за доброто на света,защото отговорността за разправиите по този въпрос е наша,както и за последствията.Знам ,че е трудно,но е необходимо....затова- БРАТЯ И СЕСТРИ,хайде да направим така ,че на следващата Паневритмия на Рила да няма разминаване.Не е важно толкова кой е прав и кой крив,важното е да сме в хармония, като едно голямо Цяло,за да си свършим добре общата духовна работа,като поемем най-после отговорност. Хайде някой да каже как е било по времето на Учителя,да сподели своето мнение...и аргументи...можем и да направим отделна тема ,за да решим най-после въпроса...или...вие кажете,аз само започнах,но сама не ми е възможно да продължа..защото това е въпрос ,който зависи от всички ни. Светлина и Мъдрост в пътя към Истината!

Mona,Mona... Явно си имала кофти опит с женитбата..или пък не си се влюбвала истински..или са те разочаровали много пъти...Ти не би ли искала да се омъжиш,ако не формално,то поне да се отдадеш на някого ,да го заливаш с Любовта си?Женитбата по Любов е нещо между две души,споделяне,сътворение,взаимна радост...резонанс от чувства...а когато това чувство е Любов..каква по-голяма радост,и за тези, които се обичат и за хората ,които могат да им се порадват отстрани..А формалната женитба е просто традиция-всеки решава сам за себе си дали да я прилага.