kalina_madara

Здравейте приятели!От години свиря на блок флейта,но мечтата ми винаги е била да свиря на пиано.А като последователка на Учителя най-много песните,които пеем с братята и сестрите ми е потребно да мога да свиря.А аз имам само нотите от песнарката,които са за цигулка ,или солов инструмент.Имам също така нотите на Паневритмията във вариант за китара,сърдечни благодарности на брат Божидар Симов за тях.Тъй като свиря на пиано,за да използвам напълно възможностите на инструмента са ми нужни ноти на Паневритмията и песните на Учителя адаптирани за пиано-на две петолиния ако е възможно.Отварям темата също за да си направим една импровизирана песнарка тук,защото в нета не се намират ноти по песни на Учителя.Можем да публикуваме и текстове на любимите ни песни за да си попеем заедно отново(и текстовете на песните са кът в нета).Така че,приятели,нека да попеем както умеем.

Мила Диди, Вярно е,заради децата си се притесняваме повече отколкото за себе си,не искаме да ги боли,да страдат.Но какво да се прави-всеки си има уроци,които да научи,мъка през която да премине ,за да се пречисти.Чудим се-а тези ангели небесни,малките деца,от какво да се пречистят?Не знаем,защото не разбираме принципите на кармата и не виждаме съдбата ясно..едно е сигурно-няма нищо случайно. Аз за себе си намирам утеха в една мисъл"Бъдете святи и децата ви ще са добре",т.е да им помагаме всякак като работим над себе си и им даваме добър пример и не натрупваме " кармични дългове" към съдбата им.За хапчетата-аз също съм против такива безполезни неща,винаги може и без тях...Спомням си като малка бях много болна,мама не можеше да тръгне на работа заради мен-няколко дни без нея и пак болна.Мама казва,че като са ме завели на село при баба съм се оправила..и то как...спряли са да ми дават всякакви хапчета(повръщането и температурата бяха почти ежедневие при мен),всякакви инжекции(все имах някаква ангина),никаква градина и плюс грижи и внимание+чист въздух...и готово.На 6 години след това лято с баба и дядо престанах да боледувам от каквото и да е.Въпреки,че ядях месо.Мама повече не ми даваше никакви хапчета,а и нямаше повод.Но тя винаги е твърдяла,че е спряла да ми дава хапчета и съм се оправила...и аз и вярвам,как иначе...Но съм си направила и друг извод-обстановката е важна,околната среда,вниманието на майката или на някой близък ако тя не може,въздуха да е чист и природната среда да е в изобилие-това много,много помага. Последният път когато се разболях сериозно ,стана изведнъж,ходих на изгрев като ученичка,март месец,излязох рано,изпотих се докато изкачвах стъпалата на Шуменското плато,стоях мокра..и бронхо-пневмония-буквално за 2 дни ме повали...докторката се уплаши като видя колко съм зле и веднага-хапчета,инжекции ....но аз казах 'не",мама ме подкрепи.Цял месец се самолекувах,беше ми много тежко,защото се отвориха всички огнища..всички болежки излязоха на яве,ушите ме боляха ужасяващо,зъбите...и пр.,викаха и бърза помощ нашите една нощ..не можех да спя,да лежа...молих се,плаках много,пих всякакви отвари..оправих се,макар и бавно,и без лекарства...Вярно,кашлях още месец отгоре на предния,но...наистина се почувствах нова-физически и психически.И много силна...този имунитет от тогава ме държи и не ми позволява да се разболея пак от същото,въпреки гриповете,които чат-пат ме намират. Затова вярвам,че и без лекарства може,и то..много по-добре.Дори за децата.

Здравейте,приятели! Въпроса за упражнението "Изгрява слънцето" е важен и му е време най-после да загърбим гордостта си за сметка на хармонията в братството ,и разбира се за доброто на света,защото отговорността за разправиите по този въпрос е наша,както и за последствията.Знам ,че е трудно,но е необходимо....затова- БРАТЯ И СЕСТРИ,хайде да направим така ,че на следващата Паневритмия на Рила да няма разминаване.Не е важно толкова кой е прав и кой крив,важното е да сме в хармония, като едно голямо Цяло,за да си свършим добре общата духовна работа,като поемем най-после отговорност. Хайде някой да каже как е било по времето на Учителя,да сподели своето мнение...и аргументи...можем и да направим отделна тема ,за да решим най-после въпроса...или...вие кажете,аз само започнах,но сама не ми е възможно да продължа..защото това е въпрос ,който зависи от всички ни. Светлина и Мъдрост в пътя към Истината!

Mona,Mona... Явно си имала кофти опит с женитбата..или пък не си се влюбвала истински..или са те разочаровали много пъти...Ти не би ли искала да се омъжиш,ако не формално,то поне да се отдадеш на някого ,да го заливаш с Любовта си?Женитбата по Любов е нещо между две души,споделяне,сътворение,взаимна радост...резонанс от чувства...а когато това чувство е Любов..каква по-голяма радост,и за тези, които се обичат и за хората ,които могат да им се порадват отстрани..А формалната женитба е просто традиция-всеки решава сам за себе си дали да я прилага.

с една дума"За"! Аз съм родена в семейство на месоядци,даже съм била свидетел на убиване на всякакви животни-при баба на село...гледах ги цяло лято,играех си с тях..а после-в буркана.Все се чудех защо ги ям...като ги колеха се криех в дън земя и плачех дни наред...а после ..след дълго колебание сядах на масата....навика и примера...понякога са пагубни.Добре ,че родителите ми почнаха да се интересуват от здравословно хранене,та да престанат да ми пречат да стана вегетарианка.Те самите не са, но ме разбраха поне..или се опитват.Трудно е много когато родителите са властни да се ориентира човек в собствените си нужди..но все някой ден става.

Аз примерно имах много тежки здравословни проблеми последните 3 месеца от бременността и не можех почти да се движа-тромбофлебит.До тогава бях наддала малко,но при това лежане..и като родих си бях 7 килца отгоре на нормалното ми.Може би защото и след това многото ходене и стоене на крак ми носеше болки в крака.Въобще не искаха да се свалят,въпреки че не съм се спирала покрай детето и къщата..е,време за разходки нямах много.Но..всичко с времето си...дойде лятото,слънцето..и готово.А за постите..опитах житен режим за 3-4 дни докато кърмех,като си мислех че житото е достатъчно богато за да даде кърма..ядях и плодове...но както си беше обилно млякото спря почти,детето се ядосваше и..проядох.Свикнала съм с гладолечението,помага ми да си върна не само килограмите,но най-вече да погледна от високо материалния свят и да открия себе си.Оказа се ,че не мога да гладувам и да кърмя.Та като хапнах и на следващия дем дойде изобилна кърма.Но мисля ,че еднодневен пост би бил по-добре.Поне на мен не ми се отразява на кърменето..а и детето вече е голямо и се храни.Майките са си майки,даже да не са манекенки,по-важното е да са здрави и детето да е добре. Моето дете е на 2 годинки и още иска да суче.Преди си мислех,че поне на 2 ще може да се отбие,а аз не искам да я насилвам,тя си знае най-добре.До 6 месеца не искаше нищо друго,после поиска и опита малко доматче,това беше.Колкото и да я карах да опита сокчета,вода ...никак не искаше.Чак на 8 месеца с появата на първото зъбче опита и картофче...но до 1.3 м не ядеше почти нищо-само сучеше..даже и вода не пиеше.Като изникнаха всички зъбки и проходи на 1.3 почна да си иска да яде.Не съм я хранила -тя сама си се научи с лъжицата и не ми дава да я храня и сега .Все още не яде много,много,и аз все се терзая ,че е заради сученето-засища я ли,не знам,но не яде.През деня я кърмя 1-2 пъти и после през ноща ..тя иска постоянно,..не можем да се наспим ни тя,ни аз,затова сега се опитвам да я науча веднъж поне. Не знам за Световната организацията,но аз знам от Учителя, че детето трябва да суче до 3 годинки,после само да се храни.А това за кравето мляко,че е за теленцето..съгласна съм абсолютно,затова и ние с таткото не консумираме дори млечни продукти.А детето-тя просто не иска.И се радвам-такава е своенравна ,че бабите не могат да я накарат да яде нещо ,което аз не и давам.Купувам и кравешко мляко и пие понякога по малко,и кажи-речи на сила.Мисля ,че кърмата за 2 годишно дете не е достатъчна и все се притеснявам ..затова и и давам мляко..пък и заради пустите баби...да мирясат.Но както каза Иви-то си е за теленцата и е съвсем друго,за техните стомахчета. Баба ми е разказвала как една майка в селото и нямала кърма и вместо да дои козата,слагала детето под нея и то си сучело..после козата си търсила детето...да суче... .смешничко,но факт..малък тарзан! Горещо препоръчвам на майките да кърмят още веднага след раждането,и да слушат по-малко педиатърки със стари знания-недознания.

Аз имам за себе си един и прост отговор на този въпрос ...духовност е да се вслушваш в тихия глас на Духа си.И духовен е онзи ,който наистина го прави.Това е.

Мисля да дам малко по- положителна посока на темата и да се върна към нея.Ставаше въпрос за момента на зачеването-чела съм по този въпрос доста,тъй като ме вълнува много и обичам всичко да е точно и добро...Моментът на зачеването би било добре да е точно когато двамата влюбени са готови и силно го желаят.Чистотата и силата на мислите им и на чувствата ,както и осъзнаването на великото сътворение като такова непременно ще дадат много на бъдещия Човек.Добре е също така това да стане на мястото където ще се роди детето(е,не в болница разбира се ).И по-важното-бащата е Твореца,затова ролята му не бива да се подценява за възпитанието(по време и след зачеването,по време на бремеността и сле дтова).А самият момент-това е велика космична работа на звездите и на ред други сили,на желанието на родителите и душата на детето....той не може да се насилва-просто се случва.

и аз имам какво да споделя-пиех ги уж да ми помогнат да ми е редовен цикала...е ,нямат видими странични ефекти,но щом ми докараха тромбоза...на мен дето съм си така здрава..и млада..представете си каква химия са..много са вредни,да...И бедата ми бе ,че се доверих на "знаещите"гинеколози.И едва не си умрях млада и зелена..

Темата много ми допадна,защото и аз смятам ,че е съдбовно важна,както за двойките поотделно така и за цялото човечество като цяло.А мога да говоря и от личен опит.По повод коментара на Милканчето,аз мисля че невъзможността да имат хората деца може да се разбира като възможност и необходимост родителите да се замислят какво трябва да променят в най-скоро време в себе си-в съзнанието и/или навиците си.Това не е наказание,а задачка.Въпрос на желание е-желание за промяна. Мога да разкажа накратко две историйки на мои приятели. Първата:Жена на 39 няма деца,поради това че когато е била на 16 лекарска немърливост я обрича на безплодие.Никой не и дава надежди ,че може да стане "чудото"...След 15 години опити тя не се отказва и намира надежда в новонашумялото тогава гладолечение.Подлага се на диета и след 1 година суровоядство се сдобива с рожба...мисълта ми е ,че както повечето знаете с промяна на типа хранене се променя и съзнанието-тя стана много по-духовна,много по-блага и мъдра. Другата:Жена и мъж,20 години последователи на Учителя,стремят се даспазват всички негови препоръки за здравословен живот и духовно повдигане,редовно излизат на чист въздух и ходят на Рила и пр.Но нямат деца поради ... хормонални причини в майката.След като минават 40сте спират с опитите и решават ,че съдбата им е такава-да са изцяло отдадени на Братския живот и ангажименти.Тъжно е,тук противоположно на първата историйка е на лице чист живот...а каква ли е причината тези хора които биха възпитали прекрасно един "човек на новото "да нямат възможност?Още не мога да си отговоря със сигурност но предполагам само....За мен непоколебимото желание+вярата+действия непротиворечащи на естественото(в никакъв случай външна помощ) е формула добра и резултатна. аз примерно едва- едва успявам да овладея желанието си да имам деца...затова и така рано се сдобих с първото си дете...