Всички те са хора като нас,имат сърце,имат душа могат да обичат и мразят!Това,че са се родили такива те с нищо не са виновни!Трябва да ги приемаме такива,каквито са и да не ги делим,няма начин!
В класа си имах едно момче с психични увреждания(не беше за помощтно училище и затова беше при нас).Децата понякога могат да бъдат жестоки,всички го блъскаха,ритаха,обиждаха,малцина бяха тези,които го защитаваха!Ритаха му якето,обираха пода с чантата му,лепяха му дъвки по косата,плюеха го,не искам да си спомням,а той седеше и нищо не правеше,в часовете си поплакваше скришом.Госпожите виждаха всичко това и никоя не взимаше сериозно отношение по въпроса,дори и те,хора от които трябва уж да взимаме пример постъпваха така!
От време на време сядах до това момче,говорихме си а на него му беше толкова болно,че всички се отнасят така с него,обясняваше ми как иска в час по физическо да отиде да играе с другите момчета футбол,но те не го искат и колко му е мъчно,че никой не иска да бъде приятел с него.
Плачеше ми се като го слушах,и сега ми се плаче,като се сетя