Lyudmila

Здравейте, приятели ! Бих искала да отговоря на последния въпрос на Моника13. Четох в един от сайтове посветен на Паневритмия, как навремето учениците се оплаквали на Учителя че еди-кой си, еди-коя си играят така или иначе, а той ги попитал: "А вие как го видяхте ?". Според мен, дребните неща не са от фатално значение. Има обаче, основни принципи, които не бива да се нарушават и е въпрос на време те да се разрешат правилно. Във връзка с това смятам за своя дълг да изпълня молбата на Елена Фомичева от Москва да запозная с нейното мнение ползващите интернет, тъй като сестрата все още не умее да работи с компютър и интернет. Ето го цялото писмо от Елена. Писмо до Българското Братство по въпроса за Паневритмията Към вас се обръщам, братя и сестри в България! Всички, които играят Паневритмия, които обучават други хора, как трябва да се играе Паневритмията, и които свирят на Паневритмия в центъра на кръга – – заради Името на Учителя – бъдете внимателни! Паневритмията в България се играе погрешно – това се знае отдавна, но вие, може би, ще разберете това днес. Това се отнася основно към упражнения № 6-10 и упражнение № 16. През м. юли 2006 г. брат Благовест Жеков е открил в архива на сестра Мария Тодорова нотния запис на упр. № 1-10 («Първият ден на пролетта») от 19.05.32г., откъдето се вижда, че упр. № 6-8 имат четен брой тактове, затова всички упр № 6-10 се започват с десния крак. Това е напечатано (съвместно с въпросния нотния текст) в «Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее», т 23, с.868-869 (том излязъл от печат в 2006 г) и в т. 24, с. 891. Този факт се потвърждава от думите на Димитър Грива и от мнението на Асен Арнаудов («Изгревът пее…», т. 8, с. 207, 232). Този факт има също пълно потвърждение благодарение на филма, който беше заснет от учениците на Учителя в 1947 г. заради изучаване на Паневритмията от братя и сестри във Франция в 40-те години на ХХ в. Този филм сега в Братството го има на диск, той се казва «Учителят Изгревът архивен филм» и се явява един презапис от горепосочения филм от 1947 г. на видеокасета. Филмът на видеокасета ние получихме в Москва на 19.01.2000г. от семейство Гобо (Франция) според нашата молба. Този оригинал е имал музикален съпровод от класическа музика, и в този му вид беше изпратен от нас в България в м. февр. 2000 г. на Тони Янкова и на други лица. Известно е, че през декември 1944 г. Учителят е казвал, че трябва да се изправи Паневритмията. Резултат на тази работа е този архивен филм, и тук няма нечетен брой тактове в упр. № 6 – 8; тук се играе правилно и упр № 16 («Изгрява Слънцето»). Само трябва да гледате внимателно кадрите на този филм. В упр № 6 («Отваряне») лявата ръка се отваря едновременно със стъпка на десния крак! Гледайте! Тук има четен брой тактове! В упр № 14 («Мислú») няма сгъване на китките при изпълнение «крепи, крепи» – ръцете се изнасят в страни хоризонтално, включително и китките; те крепят основите – свещени мисли за живота. В упр № 15 («АУМ») ръката, която се сваля долу, не отива назад, но лежи покрай тялото. В упр № 16 («Изгрява Слънцето») има два проблема: а) В продължение на изпяването на думите «сила жива, изворна течуща, сила жива, изворна течуща» двете ръце се издигат бавно до нивото на слънчевия възел, като правят 12 тласъка (а не 2 пъти по 6 тласъка!) – гледайте внимателно! След това ръцете се свалят долу и повдигането им се повтаря още един път. За това говори сестра Елена Андреева, като обяснява, как е било дадено това движение от Учителя в класа («Изгревът пее…», т. 1, с. 551), и защо в 1947 г. тя описва това упражнение № 16 погрешно (с. 551). Тя казва тук и за погрешки, направени в снимките към «Описание на Паневритмия от трите сестри» (с. 556). б) Фрагментът а) се свършва с полагане на двете ръце върху гърдите; а при първа дума «зум» ръцете се изнасят хоризонтално напред едновременно със стъпка на десния крак. Това се вижда ясно, ако гледате филма внимателно. Именно така ни учеше да правим това движение «зум-мезум» Ина Дойнова (ученичка на Ярмила Ментцлова) в м. юни на 1992 г. в Москва, и така ние го правим и досега. Най-интересното е, че когато тези упражнения (№ 6-8 и № 16) се изучават от млади школувани музиканти, те ги свирят безпогрешно (№ 6-8 – четен брой тактове), и упр № 16 изпълняват в кръга на град Добрич също безпогрешно, защото именно така диктува самата музика на тези упражнения. В упр № 22 («Запознаване») вижте, как се движат ръцете на партньорите, когато те се обръщат един към друг с лице – има полюляване: първо напред по хода на движение, след това назад и още един път напред, и ръцете се разединяват, а партньорите се обръщат един към друг с гръб. И още има проблеми. Упр. №11 («Евера») Нотния текст предполага, че упражнението се прави един път с едно повтаряне от «Птички хвъркат». Ако то се играе 2 пъти (за два куплета) с повтаряне от «Птички хвъркат», както това се играе сега, тогава към края на музика играещи се оказват с гърба към центра. Това е така. За да избегнат този проблем, правят повтаряне от «Въздух благодат», и това е един изход. Значи, «Евера» трябва да се играе или един път с повтаряне от «Птички хвъркат», или 2 пъти с повтаряне от «Въздух благодат». Всеки друг вариант е погрешен. «Слънчеви лъчи». Сега в България в един лъч стават по 5 двойки – така е удобно, ако имат пред вид едно преминаване към Пентаграм. Обаче в Ръководство към «Слънчеви лъчи» са посочени 6 двойки, и това не е случайно: тогава вътре в кръга стават 6х2х12= 144 души, и ако имаме пред вид външен кръг, то тези 144 – не са случайни лица, те изпращат импулси от центъра на кръга към хората на външния кръг. Нали това е важно число. «Пентаграм» 1. При разгъването на Пентаграм, «главата» (Истината) трябва да върви напред с 24 стъпки, и само след дума «свобода» да прави обръщане, но не преди тази дума. Трябва ли да кажем, каква връзка има между думите «Истина» и «свобода»? 2. Веднага след разгъването на Пентаграма, при изпяване на думите «за всички разумни души», всички 5 двойки трябва не само да се обърнат към центъра на този Пентаграм, но и да се изравнят така, че тази фигура би изглеждала най-точно като петолъчка. За този проблем с вълнение е разказвала пред всички братя и сестри след вечерна молитва сестра Павлина Даскалова на Рила на 18.08.2007 г. Не мога да си припомня, къде четох, че Учителят казвал, че в бъдеще ще играят (на Рила ли?) няколко Паневритмии. Сега вече (от 2007 година) посрещане изгрева на Слънцето става на Рила на двата Молитвени върха. И така, от 2000 година минаха вече 9 години, от 2006 – три години и Паневритмията все още се играе с грешки. Мислите ли, че Учителят ни е дал вече двете възможности за оправяне на сегашната Паневритмия? Известно е, че Паневритмията е оръжие, и то може да бъде насочено и срещу Бога, поради нейното погрешно изпълнение. Тези думи на Учителя ни бяха посочени в Москва (1992 год) още преди да ни научат, как трябва да играем Паневритмия. Знаят ли ги всички, които сега играят Паневритмия в България? Те са отпечатани в «Изгревът пее…», том 4, стр. 232-233 и също в т. 16 стр. 756 (от Пеню Ганев, баща на Петър Ганев). Братството в България има голяма отговорност пред Учителя и обучава и други народи по целия свят, а и своите деца, – на коя Паневритмия? – на изопачена Паневритмия, а с това тези грешки се разпространяват още повече. Сега всеки сам може да види архивния филм от 1947 года и първичния нотен текст на упражнения № 6-8 («Изгревът пее…» т 24, с. 891) и да се убеди лично, как трябва да се играят упр № 6-10, упр №16 и други, и да отговори на себе си, изправен ли той лично по отношение към своя Учител Беинса Дуно или той има друг учител? Пиша тези редове с голяма болка, не мога да мълча, защото зная за този филм и неговото значение, зная и за съобщението от Благовест Жеков, и докато някои българи искат да намерят правилната Паневритмия чрез разглеждане и съпоставяне на стотици архивни снимки, моля: вземете архивния филм от 1947 года, вземете първичния нотен запис на Паневритмията и изправете, в края на краищата, както това е казал Учителят, и сегашната Паневритмия! Благодаря за вниманието и моля да ме извинят за този превод на български – нямам, за съжаление, достаточно знания и опит в тази работа. Обаче искам това писмо да бъде прочетено и от българи, които не разбират руски. С уважение, сестра Елена Фомичёва. Москва, Коломенское 1.09.09 г. Администраторска бележка: Писмото е отделено като отделна тема от администратор от тук

Паневритмия - танцът на Христовата Любов Магическият кръг на Любовта тъче от слънчеви лъчи невидими вериги, които свързват небето и земята. Ръцете ми хващат паяжината на времето и ето вече няма никой и времето не съществува. Душите ни - цигулките на Бога. Свири, о, Боже, и не спирай, за да намеря себе си и да остана тук завинаги - в танца на Христовата Любов. 1998

Скъпи приятели ! Днес с една приятелка се заговорихме за Паневритмия и ляво-дясно в упражнението „Изгрява слънцето”. Показах й неща, които някога писах за Паневритмия, включително и във форума през 2004 година. Тъй като не намерих писанията си във форума, дадох й да прочете копието на хартия. Тя веднага направи връзка между начина, по който играем и това, което за наше огромно съжаление се случва на Рила. Аз се подвоумих гласно, дали връзката е еднозначна, а тя ми предложи да кача старият ми текст от февруари 2004 година отново. Ето го текста и ви моля за коментар. Приятели, много се радвам, когато чета възхитителните отзиви на влизащите в живия кръг. Трябва за знаете, че ще дойде момент, когато всеки от вас ще усеща Паневритмията не само на емоционално и чувствено ниво, но също така и на енергийно ниво. След като се излезе от “проходилка”, при всеки играещ започва осъзнато преживяване на всяко изпълнение на Паневритмията. Искам да ви предложа умозаключенията ми за упражнението “Изгрява слънцето”. Частта “Зун мезун”, предизвикваща толкова много спорове, може да бъде изяснена, според мен, като прилагаме принципите на движенията в природата. Георги Стойчев цитира в своята книга “Паневритмия и лекуване”, където обяснява разликите в шестте гимнастически упражнения, предшестващи Паневритмията, следните думи на Учителя : “Положителната страна е начало на нещата, която води към възход. За пример: нагоре, надясно, напред са положителни посоки. Всички посоки, противоположни на положителните, са отрицателни”. Георги Стойчев пояснява: Под положителни и отрицателни не трябва да разбираме добри и лоши, а полюси, между които се движи духовната енергия. “Напред” означава движение към Бога, - еволюция. “Назад” означава слизане в материята – инволюцията”. Да разгледаме в тази светлина движенията при изпяването на “зун-мезун, зун-мезун, бином ту мето” (значението на думите от песнарката на Мария Тодорова : зун мезун, зун мезун – целият наш живот и всичкият наш живот, Бином ту мето – и сега така да бъде ! И човек станал жива душа. ) Движенията на ръцете, както и движенията на краката, също могат да се извършват в посока нагоре, надясно, напред. Следвайки логиката на Георги Стойчев, извеждаме същото правило и за това, на кой крак отваряме (т.е. опъваме напред ръката от лакетната става до крайченцата на пръстите) – на десния крак. Цитирам Георги Стойчев: “Движението назад и след това напред е служене най-напред на себе си и най-после на Бога – инволюция-еволюция. Движението напред и след това назад е служене най-напред на Бога и най-после на себе си – процес на непрекъснато еволюционно издигане на съзнанието”. Да разгледаме тази част от упражнението: при последното изпяване “сила жива, изворна, течуща” поставяме ръцете към гърдите и на “зум мезун” на десния крак отваряме ръцете – извършваме движение към Бога. Всеки човек, способен да оценява вътрешното си състояние и да проумее кармата и задълженията си, прави вярно заключение, как е по-правилно да играе именно той. Противоречието се проявява именно тук – да играем ли като стадо, защото така е прието и така правят всички, защото иначе се нарушава хармонията /за каква точно хармония става дума !?/. Да речем, че ще допуснем компромис, като играем ту така, ту иначе, като вземем за ориентир Словото на Учителя. Пак цитирам от книгата на Георги Стойчев , който предлага откъс от”Великото в живота” – Съб.б.р 1934 г.:”Две направления съществуват в служенето: Човек започва от себе си, постепенно отива към ближните си и най-после – към Бога. Или обратно: Започва от служене на Бога, постепенно отива към ближните си и най-после - към себе си. Коя посока и да избере човек, все към едно място води. И двете посоки са прави.” Какво наблюдаваме в живота – най-често хората вървят по първия начин и никой няма право да ги упреква за това. Какво отношение има Паневритмията към всичко това – най-директно отношение. Паневритмията е създадена не за да обслужва личните интереси на отделен човек. Тя помага на отделния човек за извисяване на душата му чрез колективно изпълнение и осъществяване на една от задачите на самата Паневритмия – да посява Доброто и да го носи в света. Прилагайки същия принцип отваряне дясната ръка на десния крак към 6-то упражнение “Отваряне”, пускаме мощен поток от енергиите на Вселената /или космичните, Божествените – както искате ги наречете/ чрез нас към света. Знае се от историята на Бялото Братство, кои, и защо именно те, са дошли навремето на Изгрева. Те са имали едни задачи, ние имаме малко по-различни задачи. Естествено е, след 18 години ще празнуваме 100- годишнината от откриването на Школата. Всеки от нас минава през тази школа, тя е вече само вътрешна и когато четем самостоятелно Словото на Учителя, не изопачено и не редактирано Слово, Неговият Дух ни води с много грижи и Любов. Време е вече да не пречим на този Дух да отвори в нас каналите, през които ще потече Неговото благословение. Подготвените Души, за които е писал Учителят, че започват да идват през 80-те години на миналия век, са вече на Земята, те продължават да идват. Те са дошли да служат на Бога, т.е. на цялото човечество и нека да не им пречим със старите си разбирания, нека не ги спъваме с личните си проблеми за решаване. Старото поколение е опазило Паневритмията от забрава - дълбок поклон за тяхната самоотверженост, средното поколение, към които причислявам себе си, трябва да предаде Паневритмията на тези Души в автентичния й вид (издание от 1938 г.), а те ще съумеят да я направляват отново за благото на българския народ, а и за цялото човечество. Людмила Костадинова /или Игнатова по бащино име, добавям това, защото не искам да бъда анонимна, освен това има хора, които ме познават като Игнатова - авторка на стихосбирка „Небесният хляб”/