Stuklen JmeLL

Не , че се чувствам засегнат от отговорите ви,но незнам,защо трябва всички да повтарят : Ако обичаш някого,трябва да го оставиш да бъде щастлив,независимо дали е с теб или не... хора това е пределно ясно на всеки нормално мислещ човек...все пак аз не обвинявам някого,най-малко момичето... просто понякога имаш чувството,че губиш нещо много силно,нещо което няма да се повтори повече... всеки човек има една своя неповторимост,а и всеки човек си има някакъв идеал за свой спътник... просто исках само да споделя,нищо повече... Пък и както винаги е малко по-сложно от колкото изглежда . Чао ! И бъдете добри към околните

Здравейте хора...тъжен съм,гадно ми е...чувствам се ужасно,с разбито сърце съм. Никой около мен обаче не може да го забележи,тъй като по никакъв начин не го показвам... знам знам ... "споко момче това е живота" или "клин клин избива" хаха ,само глупави работи чуваш ако покажеш,че си наранен от някого ... Момичето беше прекрасно,времето ни заедно буквално летеше...съвсем сериозно и за двама ни беше така...просто един ден стахът я обзе...нямало какво да ми даде,чувствала се идиотка,заслужавал съм нещо по-добро ... как да не те заболи от нещо такова... иииии така да...една песъчинка от плажната ивица е тази моя болка,но нали е моя та реших да драсна няколко реда... лека нощ ... и моля ви не обещаваите неща,които няма да изпълните,не изразяваите чувства,които не чувствате...много фалшиво ...

Това нещо,което следва е от преди 2-3 седмици,само че тогава нямах регистрация тук,пък и честно казано чувствата в мен не са се променили особено много от тогава...и все пак вижте го...имам нужда до го споделя... : Ех това време... все мрачно и влажно напоследък. Гъста и непрогледна мъгла се разстила почти всяка вечер... още малко и човек би могъл да се изгуби в нея, както би могъл да се изгуби и в себе си... Преди малко реших да се поразходя из Витоша в мъгливото време...и разхождайки се в почти непрогледното се чувствах някак си, спокоен, плащещо спокоен, може би защото от много време насам съм свикнал всичко около мене да намира израз в непрогледното и празното... Не съм го търсил, вече съм забравил и кога се е случило... но дори когато вечер навън няма мъгла тази непрогледна празнинка.. при мен си остава. В какво се изразява самотата... може би да бъдеш заобиколен от хора и да се чувстваш като на празен остров ?(задължително мъглив и непрогледен остров..!) Лошото на тази самота е студа й.. , когато да имаш нужда някой да те стопли и сгрее (било с прегръдка или обнадеждаваща дума..) разбираш, че наоколо няма никой и колкото и да премрежваш поглед, разлика на хоризонта няма.. И се замисляш, опитваш се да се сетиш какво всъщност представшяваше тази топлина... но неможеш да си спомниш.. странно.. в съзнанието изплува единствено студена мъгла.. И този студ сковава всичко... пречи на всяка работа която подхванеш, на всяка страница, която прелистиш опитвайки се да я осмислиш.. пречи на изблиците на радост.. Къде е изхода от мъглата... възможно ли е да обхваща целия хоризонт? Налудничаво странно-обяснимо и упорито продължавам да гледам в една посока и един човек... мислейки си, колко топлина има в Нея...това момиче...Слънчевия Изгрев. Всеки път когато си мисля, че може би ще мога поне да я погледна за миг и отърся съзнанието си от мъглата поне за момент...и изведнъж извършвам някое крайно - глупаво и необмислено детинско по същността си действие... и в следващия миг се оглеждам..и отново виждам мъгла.. и така докато отново не съзра същия човек и същия резултат.. Вече може би ми омръзна тази мъгла.. но каквото и да правя не мога да я прогоня.. и се опитвам да си припомня избледняващия смисъл на понятието топлина...опитвам се да си спомня Нея... А навън мъглата се сгъстява... Не,че чакам някакви отговори...просто наистина ми е много криво в момента и исках да го кажа някъде, където ще се види...