selin

http://www.vbox7.com/play:45b93510

aorhama Не съм наясно с тази история.Да приемем ,че “възвишеният”Дух е излъгал Ева.Той е постигнал целта си,на нея и е било приятно в тази и заблуда…и все идва момента на истината.Ева е разочарована и си взема поука ”Вече няма да вярвам”Какво става с Духът?Идва някой и му казва;” Обичам те”,а той”ахa не на мене тия,таз игра вече я знам”Така и той и тя не вярват на тези думи Ако се използват само по предназначение не биха предизвикали негативни реакции

“Обичам те” за мен са две красиви думи,а кой как ги разбира и използва,зависи с какво ги е “натоварил”през житейския си път.

За мен балансът и вътрешният мир се крие точно там,да се погледне от другата гледна точка.Наблюдавам в себе си едно раздразнение,когато някой не иска да ме разбере и да погледне от моята точка.За моя радост тези ми раздразнения са краткотрайни.Като се уловя в подобно положение на момента “влизам в кожата” на другия.Тогава разбирам,защо не иска или не може да ме разбере.Живота е шарен и няма нищо излишно в него.

Нека остаряваме,като катедрали

Благодаря на всички!Згряхте ми душата

Предполагам за да се изживеят ниакои неща,които не ви свързват(или може би ви свързват).Неща които има нужда да се преживеят по точно определен начин.

Може би,защото е дошло време всеки да си поеме своя път.А ако любовта е била нито изискваща,нито обсебваща,тя си остава,въпреки това,че си тръгвате.

maggee Много точно го каза

Колко са хората стигнали до това прозрение и колко от тях са готови да го изрекат на глас.Живота е един сън с някои отговорности

Прочетох темите “За духовните изпитания”, “Как да разпространим Словото”, “Оставете всичко на Бога, Той ще оправи работите ви” и си зададох въпроса,до колко човек търси,чете и говори за Словото,и до колко го прилага в живота си.Не съм член на Бялото Братство,нито на друго подобно.В момента чета “Изворът на доброто”,някой я беше поместил в поста си,за което много му благодаря!Четейки се удивлявам!До тези прозрения ме е довел,по един или друг начин,житейският ми опит.В този форум срещнах много хора имащи и търсещи тези опитности.Повечето усещам вече,като стари приятели.Но в живота си съм срещала и хора от различни”църкви”,здраво вкопчили се в убежденията си с безумен прочит и разбиране на Истината.Не ми е работа да им разяснявам как,какво и защо,излишно е(а и все още си дялкам своите трески)Живота ще се погрижи за това.Но има и хора нуждаещи се,искащи и търсещи...на тях им предлагам да търсят приложението. Валентин Петров "Истинското знание е само приложеното знание."

hameleona "Да се откажем от желанията си"-може да има различни прочети.Аз го разбирам и прилагам в живота си така:Ако съм сигурна в правотата на желанията си и имам устрема да бъдат осъществени,а не виждам начина,не се отказвам от тях.Оставям съзнанието си отворено.Тогава все по някакъв начин получавам"пътя",чрез дребните неща в живота или"случайността".Живота да е прекрасен ако сме отворени за него

Светли,правени,чисти…никой не знае,колко е чист и праведен в мислите си човек,знае го само той самия и то ако е напълно откровен със себе си.Какво прикрива от другите,какво прикрива от самия себе си…какво подтиска…Една подтисната паразитна мисъл е достатъчна да подреди живота така,че да ти покаже,че съществува.

ris_78 снощи добре се посмях...,но като се замисля знаеш ли колко хора има които биха били щастливи ако имаха водопровод и канализация? Тонина,благодаря!Постът ми беше относно въпроса,който копирах в началото,а "отходния канал"го добавих в унисон с шеговития тон на ris_78.(макар,че би могло добре да се използва за асоциация) "Какво е необходимо на човек за да е щастлив?"е добра идея за тема.

http://www.vbox7.com/play:e61c99f2

"Какво е необходимо на човек за да е щастлив?" Достатъчно е само да пусне в отходния канал гордостта,алчността,ревността,гнева...и тем подобни нечистотии ....

За действията съм съгласна с поста на Станимир.Ако добавя,че бог е в нас и извън нас и сме се родили за да оперираме с тази сила Мисълта,уповавайки се на положителни емоции,като индивидуални личности,не забравяйки,че сме едно цяло,тогава ще се получи моето виждане за нещата.

Козметик съм и имах салон няколко години центара на областен град.И по правило козметиците и фризьорите често сме използвани за душевен отдушник...С наблюденията ми през годините също стигнах до извода,че човек е красив и не до толкова красив спрямо това което излъчва.Колкото повече любов,вътрешен мир,познание и устрем има в него толкова по-малко внимание обръщаш на неговите неправилни пропорции,бръчки...В такова състояние чертите на лицето стават меки,дори привлекателни.Той ти става симпатичен с всичките си недостатъци,а възрастта...кой го е грижа

При мен също не се налага да ги пиша.Помня си всички показателни сънища.Но виденията не са ли в будно променливо състояние в тета честотите?Нещо като сън на яве или като спомен от бъдещето?

Малко настроение и от мен

Цитат Донка “Възможно е - само иска се от нас възрастните да сме с тях и като тях (вместо да се опитваме тях да направим като себе си); да ги чуваме и да се учим и да ги следваме (не да ги поучаваме с нашите зависимости стари и да им определяме пътищата). И не е толкова страшно и трудно - само да се посмеем на гордо вдигнатите си "знаещи" носове, на "правилните си ограничения и етикети" и да погледнем в очите им, в душите им.....на всяко от тях.” Ето това е нужната почва,както спомена Таня "притчата за Сеяча от Евангелието на Лука, глава 8, от 4 до 15 стих”. Не мисля,че хората са разделени на нова и стара раса.Необходима е плодородна почва.Независимо кога си роден,имаш ли нужните условия и Ти би бил дете на “новата раса”.Ако всеки би могъл да се освободи от старите си догми,утвърдени му с годините,би станал “дете на новата раса”Е,добре,погледни навътре в себе си и кажи,че лъжа;-)

Поздрави за темата! Имам много спомени в живота си свързани с “чудеса”.Има 3 спомена които са ми от 3годишна възраст.Странно,но ги помня много ярко.До третата си година съм живяла на село.Къщата ни бе на 2етажа.Семейството голямо.Бе късно лято.Беше узряло първото грозде и прадядо ми донесе голяма кошница викайки ни да слезем.Всички деца се втурнаха надолу радостни ,а аз най-малка-последна.Една от лелите ми слизаше по стълбите когато реших,че мога да летя!!!Просто се засилих и скочих напред.По време на скока ми прецених,че нещо не се получава.Леля вече беше стигнала площадката.Мислено я помолих по име да се обърне и да ме хване.Така и стана.После й ляха куршум.Тя не можеше да си обясни какво я беше накарало да се обърне.Не бях издала и звук. Прочетох спомените и на другите участници.Интересно е да се види и чуждия опит;-)Не зная дали това са чудеса.За мен са проявления на неограничените човешки способности.

Това не съм го писала аз,но не бих могла да се изразя по-ясно. "Посланието е доста стряскащо и все пак безкрайно просто - вие идвате от Първоизточник на любов и благо­получие. Когато се изравните с тази енергия на мир и любов тогава отново придобивате силата на своя Пър­воизточник — силата да изразявате желанията си, да привличате благополучие, да извиквате изобилие там, където е имало недостиг и да получавате божествени на­пътствия в лицето на правилните хора и точно подреж­дащите се обстоятелства. Това прави вашият Първоиз­точник и тъй като произлизате от него вие можете и ще правите същото."