Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Иви

Администратор
  • Общо Съдържание

    291
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Иви

  1. Моя близка има книгата и не бих казала, че съм възхитена от нея. Именно поради причината, че 0-те трябва задължително да употребяват месо - даже уточняват и видовете. Мога само да кажа, че съм вегетарианка и не смятам въобще да се храня с мъртви същества. Най-малкото заради тази книга.
  2. Здравей Катя, баща ми често има камъни но не в жлъчката, а в бъбреците. Ходи в Ст.Загора при една жена, която му ги разбива и всеки път изумяват докторите. Но като че ли по-добре да изчакаш поне докато родиш. Поне аз така бих постъпила Успех! ПП: Ако искаш пиши ми на ЛС и ще ти дам координатите, които имам.
  3. Мои приятели започнаха от вчера Разбрах, че някои хора в София и страната ще го почват утре.
  4. Здравей Вики, Както вече си забелязала тук има много хора и всички са със собствено мнение по въпроса за вегетарианството. Има вегетарианци, които: - ядат пилешко месо и риба (частични вегетарианци) - ядат риба - ядат млечни продукти - мляко, сирене, кашкавал (аз съм в тази група - някои ядат яйца други не) - не ядат млечни продукти и яйца - консумират само плодове и зеленчуци Опитах се долу-горе да ги степенувам доколкото това изобщо е възможно. Ти би била от късметлийките, ако родителите ти не се противопоставят на това да си вегетарианка, в случай че те употребяват месо в храната си. Казвам го, защото когато родителите ти са против е много трудно...(това от личен опит и не само). Ако си твърдо убедена, че искаш да си вегетарианка, това е добре и никой не би могъл да те спре. За лютеницата ставаше въпрос по-скоро за една конкретна марка, има други, които не използват животински продукти. А за мас, аз обикновено питам с какво са правени закуските, в редките случаи, когато ми се доядат. По-честа практика стана използването на маргарин, а не на мас. Има много сладки неща, които не са правени с мас или желатин, дори има такива, които са правени без яйца. Поглеждай етикетите. И както Иво каза не бива да сме крайни... Дано съм ти помогнала поне малко и искрено ти желая успех!
  5. Аз обичам дългите разходки, които също не са за изхвърляне, когато човек има време. А аз вярвам, че поне веднъж седмично всеки може да намери време, стига да иска. Чакам с нетърпение по-топлите дни, в които ще мога да се разхождам, без да ми е студено
  6. Това за клякането прабаба ми постоянно ни го повтаряше и съм го запомнила от нея. А обръщали ли сте внимание, че децата обичат да стоят клекнали?
  7. Здравейте на всички Започнахте ли житния режим? Аз тази година ще пропусна, но ще ви подкрепям всички и ще ви пращам много хубави мисли!
  8. Именно Мери, ти си ги възпитавала и те ще имат твоите рабирания за живота. Ако ти ядеш месо и те ще ядат, защото това е примера, който ти си им дала. Но дали детето ще е вегетарианец или месоядец ти му го "насаждаш". Ти на твоите деца си им насадила месото. Това е твоят избор и може би това е най-доброто, което ти можеш да им дадеш. Аз смятам, че да ядеш мъртви същества не е добър пример за едно дете и това си е моето мнение. Моето дете го възпитавам в добро, а за мен не е добро убийството на живо същество.
  9. Таблицата ще я потърся и ще я публикувам. ПП: Таблицата не я открих, затова сканирах една, която си имам вкъщи: можете да я видите тук
  10. Дори и да не гледаме другите държви... Една страна с нашата икономика, с грубо казано 1/3 пенсионери, 1/3 деца и още 1/3 за безработни, работещи и майки в майчинство кого по напред да изхранва? 120 не са много наистина, но като ги умножите по съответното число не са и никак малко. Да не говорим, че работодателите започнаха да избягват взимането на омъжени млади жени и на жени с малки деца. В интервютата питат планирате ли скоро да имате деца? Ако на тях им се гарантира, че тази жена няма да я има няколко месеца, вместо няколко години, отношението им би се променило значително. Примера за САЩ беше, защото съм била там. Съпоставката с различните страни е, защото всяка страна намира различно разрешение за себе си, съобразено с културата и с всичко останало. В Холандия примерно също започват работа много скоро след раждането, но на половин ден, през половината дни от седмицата. Там не съм била, разказва ми го позната, която сега е там. Всеки има право на мнение, това е моето.
  11. Погледнато реално, днес много малко жени кърмят до 6-тия месец. Да не говорим за повече. А за възстановяването казват, че са необходими 3 години да се възстановиш напълно, но това няма нищо общо със стоенето вкъщи. Пък и вкъщи извършваш не по-малко тежка работа, отколкото би била на работното място.
  12. Здравейте на всички, Незнам защо това толкова ви шокира! Никъде по света, държавите не издържат по 2 години майките с деца. Ако жената иска да си гледа децата има правото на свободен избор да си остане вкъщи и да си ги гледа. А ако не може да си го позволи, има правото да даде детето си на ясли, градини или да си наеме бавачка и да работи. Ще ви дам един пример в САЩ майчинство изобщо няма. Там ти разрешават да си вземеш платената отпуска наведнъж. Платеният отпуск в САЩ за една година е 7 работни дни. Имаш право да си останеш в неплатен отпуск 3 месеца без да те уволнят от работа. В Белгия и в Холандия е по подобен начин. За какви 2 години, 6 месеца или 3 месеца платен отпуск по майчинство говорим. И не забравяйте, че докато сте в отпуск по майчинство, ви тече възможност да си ползвате и задължителната 20 работни дни отпуска. Значи 2 години + 40 работни дни. Никъде го няма това! И аз съм жена и аз искам да имам деца. Но не смятам, това за правилно. Ами без да обиждам никого има хора, които си раждат деца, за да им вървят осигуровки и да имат някакъв доход. Да, има такива хора и това е ужасно! Да не говорим, че една майка 2 години само с детето си започва не да му помага, а да му вреди. Огледайте се и вижте майките с деца над 1 годинка. 90% от тях крещят и удрят децата си. Те са изнервени и уморени. Смятат, че щом всички си гледат децата до 2 години и те така трябва да постъпят. Аз не мисля така.
  13. Малко си противоречиш за митингите, но това не е от съществено значение. Аз също от доста време вече нямам шефове. Протестирам си по свой си начин и то не срещу работодателите, а срещу всички, които не мислят и не правят нищо, за да се променяме към добро. И вярвам, че всички в този форум считат, че България е прекрасна и красива страна, но хората в нея трябва да са по-уверени в себе си, да се обичат и да уважават повече себе си и другите.
  14. Абсолютно съм съгласна Киро ти стачкувал ли си? И какво наричаш стачка? Аз когато не съм съгласна с нещо ясно давам да се разбере, че е така. Дори и на шефовете си, които примерно пушеха в кабинетите си, въпреки забраната за пушене в училищата. Отивах и им казвах тук не се пуши и те си гасяха цигарите, както бяха с по 20-30 години по-възрастни от мен. Това не е стачка, това е изразване на мнение, в което могат да се вслушат, а може и да не се.
  15. Знаете ли за 6 месеца в Щатите видях хора, които не пазят и такива, които работата им е да минат и да почистят след другите. Но там е чисто. Там не видях истерични майки да крещят и да се карат на децата си. Оставят ги да се клепат, колкото си искат и после просто ги преобличат и изпират дрешките. Видях много хора, които караха с превишена скорост и намаляваха на светофарите където има камери, но като видят пешеходец спират на не по-малко от 2 метра от него. Като се върнах една кола мина с едната си гума през стъпалото ми и просто продължи... И аз бях против всички незаконни неща - например на КАТ да им се плаща на ръка, но ако тръгнеш да си плащаш по нормалния път те правят на маймуна. Пасивен протест ли е това, че си хвърлят боклуците по земята - не мисля. Просто навик, нещо което са видели от другите. Мързи ги да отидат до кофата за боклук. Начин на мислене е дали ще направиш път на една баба, която се опитва да пресече улицата или на майка с количка, която се чуди от къде да мине, докато прави мускули с малкото дете, ами инвалидите - почнаха и за тях да се сещат по малко. И най-лошото е, че малко хора ги е грижа за всичко това. Не, че не искат да направят нещо добро, те просто не се сещат в забързаното си и проблемно ежедневие. При нас всичко е повече въпрос на навик, отколкото на мислене. Затова се радвам като видя хора, които мислят, а не такива, които просто вървят със затворени очи. Най-добре ще виждаш наоколо, ако си отвориш очите. Но колко искат да го направят?
  16. Днес гледах някакво повторение на шоуто на Слави (странно, че и Ради и Кирил споменават) говореха за Евро интеграцията. Децата ни щели да бъдат вече европатриотчета, а нашите герои трябвало да ги европеизираме и примерно Стефан Караджа щял да бъде Стивън Блекджек азбуката нямало да бъде написана от Кирил и Методий, а от Кемикъл Брадърс и т.н. Да се чуди човек до къде да се смее и от къде да започне да плаче. Ради постави ни въпроси, на които ако имахме отговорите щяхме да сме елиминирали самите въпроси В Германия и Франция например (може би и в други страни), ако си изхвърлиш боклука на улицата идват глобяват те и ти следващия път ще замислиш дали ти се дават определен брой евро. А тук какво... майка върви с детето си по улицата - тя чопли семки и хвърля на земята; поглеждаш на друга страна и виждаш как от спрял автобус хората слизат, гледат напред, отварят си шепата и си пускат билета на земята; поглеждаш на друга страна - възрастна жена - коша до нея хвърля си боклука на земята. Е децата какъв пример имат. Да не говорим, че има квартали в които боклука се изхвърля през терасата!!! Според мен трябва да започнем от самовъзпитанието си, независимо от възрастта на която се намираме.
  17. Нямам търпение да прочета рецептите, но май ще послушам Диляна и ще изчакам края на режима
  18. Незнам за вас, но аз виждам храна навсякъде. Пускам телевизора и виждам, че рекламират някакви храни, вървя си по улицата и виждам надписи на ресторанти, които никога не съм забелязвала, а пред очите ми са все различно приговени картофи. А в същото време миризмите не ме дразнят и не ми се яде въобще. Явно всичко е на психологическа основа Днес вече се чувствам отпаднала. Успех на всички до края на режима. Аз лично още не съм преживявала периода на захранване, но от наблюдения край мен, искам да ви пожелая да сте много внимателни (особено на Св. Валентин)
  19. Аз изпитвам затруднения при разнообразието на храната, която искам да готвя. Преди 2 дни ми донесоха таблица за разделното хранене и сега като готвя все си я гледам. В таблицата не намерих лук и чесън. Някой да знае нещо за тях?
  20. Колко се опитвах да убедя всички около мен, че месото не е полезно, че цигарите са ужасни и те ми се усмихваха и ми казваха и шоколада и колата са вредни, но всички ги обичаме. Постепенно разбрах, че така няма да стане. Компромисното решение беше да не говорим на тези теми. Във вкъщи сега сме само двама вегетарианци и сме решили, че тук месо няма да се яде. Имаше няколко нацупвания, но роднините ни се съобразяват с това. Чудесно е, когато си вегетарианец и вкъщи всички са вегетарианци, но това рядко се случва. От всички мои познати и приятели има само едно семейство и още една двойка, в която всички са вегетарианци. Незнам дали това ще доведе до някакви трудности или не, но си е нашия избор.
  21. За мен съня е като храната. Без него и ако не е в достатъчно количество не мога. Когато спя си общувам , не че помня нещо , но когато ме питат разни неща си отговарям съвсем смислено. Това е много далеч от осъзнато сънуване, но има практики, с които можеш да сънуваш или да насочиш съня си в определената от теб посока. Също има много практики, с които човек може да разбере дали в даден момент сънува. Ако той сънува и разбере, че сънува - ето това е осъзнато сънуване. Ако картините се сменят бързо, толкова бързо, че погледнеш на една страна и видиш една картина, завъртиш се само за миг, а картината се е сменила, значи сънуваш. Ако сънуваш твой познат и лицето е негово, но тялото му не е или това с което се занимава не е привично за него със сигурност сънуваш. Много се забавлявахме на един мой сън. Баба ми имаше яхта, която спечели от тотото. И ние, понеже в къщи правехме ремонти, тръгнахме да се притесняваме, че ще трябва да се прави кухня, няколко бани и други такива смешни неща. Когато разбереш колко абсурден е съня ти, докато спиш и все пак не се събудиш, и станеш съзнателен - това е осъзнато сънуване или първите стъпки към него.
  22. Богатите хора най-добре знаят, че парите не само не са свобода, щастие и сигурност, но са точно обратното - голяма зависимост, тревога и несигурност за това ще стигнат ли, ще се увеличат ли, а този месец дали няма да съм на "-" и да изгубя част (за другите нищожна) от вече натрупаното. Бедните си казват - ех сега да можех да изкарам още малко, да можех да купя нещо по-хубаво за себе си, за жена си/мъжа си или за децата си, ще имат ли те какво да ядат през следващия месец? А човека, който не е нито богат, нито беден си казва - така съм си добре, имам си заплатата знам, че семейството ми има какво да яде следващия месец и дори ще имат подаръци за Коледа. Е, можеше шефа да ми увеличи заплатата, но какво да се прави... може би следващата година. Е тогава кой е щастлив? Аз смятам, че Ради и Веси го казаха много добре!!!!! А ако човек намери баланса, без да остава зависим от другите, от това по-добро няма!
  23. Здравейте, През първата година, когато чух за Паневритмията много исках да я видя. Мой приятел ми разказваше какво е това, на каква невероятна музика се играе... и аз реших да отида. Музиката беше много по-различна от всичко друго, което бях чувала досега. Стоях и ги гледах пролетта и цялото лято, винаги когато успеех да се събудя. Вече бях научила голяма част от упражненията, бях научила част от текста на песните и изпитвах чувство на хармония. За мен този период беше тежък и след като гледах Паневритмията изпитвах спокойствие и увереност в себе си. На следващата година, реших че мога да вляза в кръга. Бях питала и разпитвала за упражненията. Опитваха се да ми обяснят какво е упражнението "Пентаграм", но лъчите никога не бяха повече от 2 и аз трудно можех да си го преставя. Нищо друго не можех да сравня с усещането, което изпитвах играейки Паневритмия. Започнах сезонна работа извън града през лятото и се усмихвах всеки път, когато се сетех за Паневритмията, музиката беше в главата ми и нямах търпение да видя Паневритмията на Рила. Отпуската и почивните ми дни за цялото лято бяха 4. Успях да ги убедя да ми дадат 2 от тях заедно . И тръгнах за Рила. Качих се точно на 18-ти Август. Никога не си бях помисляла колко много хора отиват там. Чувствах се прекрасно. На 19-ти качайки се към Бъбрека и наблюдавайки целия поток от хора си мислех само искам да остана още малко не ми се връща... Когато стигнахме до 5-тото езеро, затихнах и не знаех какво да кажа. Хиляди хора облечени в бяло, подредени в кръгове и усмихнати. Усмивките са рядкост в ежедневието ни. Чудех се дали мога да вляза и аз сред тях, но преди да се усетя Паневритмията започна. Това беше най-вълнуващата Паневритмия, която помня! Обадих се, че ще се върна с 1 ден закъснение и останах още малко. Сега се опитвам да свиря някои от песните на йониката вкъщи, пея си ги, слушам ги от дискове и чакам с нетърпение 22-ри Март, за да започне отново. А вие как започнахте да играете Паневритмия? Какво изпитвате? За тези, които още не са чували нищо за нея ето малко линкове от Портала: Въведение в Паневритмията Философско-езотерични основи на Паневритмията Паневритмия – кратко описание на упражненията Паневритмията – разговори при Седемте Рилски Езера Разговори за Паневритмията – част 1 Разговори за Паневритмията – част 2 Разговори за Паневритмията – част 3. Слънчеви лъчи и Пентаграм. Писмо от чужбина вурху Паневритмията Паневритмията като метод за съзнателен живот - есе по темата Филми за Паневритмията: Паневритмия - учебен видео курс - част 1 Паневритмия - учебен видео курс - част 2 Паневритмия на Рила - документален филм Животът е притча - с документални кадри за Паневритмията Паневритмия - още филми Музиката на Паневритмията - за теглене Още ликове от други сайтове: Сайт с подробни обяснения за паневритмията Кратко въведение в паневритмията Паневритмия - въведение "Паневритмия". София, 1935. - съдържа първоначален вариант на текстовете на паневритмията и текстове на още четири други песни. "Паневритмия". София, 1938. Три части: принципи, движения, музика - съдържа принципи на паневритмията, описание на движенията и музика за две цигулки. "Паневритмия - песни на хармоничните движения". София, 1941. Две части: принципи, музика - съдържа теоретични основи на паневритмията и музика с текст. "Слънчеви лъчи - музика, движения и говор от Учителя". София, 1942. - съдържа принципи, музика с текст и описание на движенията на упражнението "Слънчеви лъчи". Уроци по паневритмия
  24. Според мен я имаме по рождение като нещо, което трябва да развиваме. Определено родителите влияят с начина си на възпитание, но независимо какво мислят те, ние сме тези, от които зависи дали ще вярваме и в какво. Има много примери за деца, които вярват силно в нещо, а родителите го отричат и обратно. Зависи само и единствено от нас!
×
×
  • Добави...