Jump to content
Порталът към съзнателен живот

nina7705

Участници
  • Общо Съдържание

    276
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

nina7705 last won the day on Май 9 2017

nina7705 had the most liked content!

8 Следващи

За nina7705

  • Ранк
    Новодошъл

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

13016 посещения на профила
  1. nina7705

    Кавалерството?

    Възможно е,живея твърде изолирано на моя покрив за да мога да видя това. пп пък и едва ли можем да измерим даването на красиви отношения ,то е като магия ...ако ги съпоставим в съотношение,все едно нищо не сме дали.
  2. nina7705

    Кавалерството?

    Права си,Пламъче,но аз не бих облякла кавалерството единствено в мъжка риза. Отношенията винаги са многопосочни.Инъче трябва да попитаме къде отиде в днешно време и финесът на дамите. Сякаш тези красиви взаимоотношения вървят ръка за ръка,като стара двойка.
  3. nina7705

    Кавалерството?

    Съществува. Само,че не винаги афишира своето присъствие , а ние сме ненаситни към хубавите неща и ни се иска да ги имаме в изобилие,което пък от своя страна не изключва неговия недостиг в действителността ни.
  4. Ако можехте да си повярвате, че в този свят сте истински вълшебници и само с мисъл, без разни заклинания претворявате във форми красота, нямаше да се налага уморително и дълго самичка да вървя, с кошница да разпилявам навред в измислената сивота пълни шепи ароматни, пъстроцветни букети от цветя... Само с мисъл-жест изтривам страшни гръмотевици и на тяхно място блесват ослепителни, усмихнати дъги А където срещна изсъхнало дърво от него правя ...грейнало във нежни цветове платно. Но и аз една мечта си имам иска ми се и на мен с всички вас да прерисуваме заедно планетата мечта- пък нека после да бъде преименувана на планетата на всички вълшебни същества.
  5. Както и в живота така и тук е нормално да има активни, сътветно и пасивни потребители.Въпросът "Защо" ми се струва неуместен някак си.
  6. Откривам красотата- танцувайки сама, най-хубавият танц, който съм си подарявала... Откривам тишината- приятелка добра, най-скромната компания... Откривам самотата- със нея спя най-интимното усещане, откривам себе си...
  7. Иска ми се да съм точно като нея малка (като кукла )фея с вълшебна пръчица в ръка. Ще правя опити безспирни да прераждам шеметно в бляскави,ефирни експлозии света. Иска ми се да съм точно като нея, малка сбъднала се фея...
  8. Понякога не ми се спира иска ми се просто да съм вятър, мислите си в шепи да събирам, като снежинки в топлото да ги разтапям. Понякога не ми се спира, душата ми не ще покой... Иска й се всичко да опита, да открие поне галактики безброй. Понякога не ми се спира, ще ми се в лудешкия си бяг да усетя всичко как пулсира, да се разтворя, да съм прашинка просто от Всемира.
  9. Като този сън ,който споменаваш сънувах дежурно всяка нощ,като малка,някъде 4-5г.,може и по-отрано да е било.Имах два такива съня,заради които не исках да заспивам,защото знаех,че ще се случат,с времето си отидоха. Според мен е много вероятно да са спомени(интерпретации) на някакви травми. Моите усещания по време на сън не само се препокриват с будните,ами са и в пъти по-силни.Така ,че виж колко е индивидуално. Определено сънищата са една необятна,интересна и не омръзваща ми през годините територия. Като се замисля,минала съм през най-различни етапи и интереси досега,но като че ли сънуването е единственото,което все още държи по-един и същи начин вниманието ми. А инъче по темата,нормално е да се срещаме и в други измерения с другите души.Има толкова други начини за общуване.
  10. На мен ми се е случвало като дете по-често с брат ми. Обичахме да си разказваме сънищата и така ги засичахме. По-странното,което ми се е случи веднъж е, че имах усещането ,че сънувам два съня едновременно.Двете действия вървяха паралелно и бяха разделени с черна линия. Супер шантаво се чувствах след това.
  11. Преди време когато за пръв път видях рисуване с пясък бях запленена,но върху вода... Звучи нереално. Една приказка на живо,това е Ебру. Ебру е едно от древните изкуства за украса, при което картините се създават с нанасяне на бои от пръст и прах върху сгъстена вода. Наименованието идва от "Аб-ру", което на средноазиатски турски диалект означава водна повърхност. Предполага се, че това изкуство е възникнало през 9-и век в Тюркистан. Най-старото запазено Ебру е от 1554 г. . Изпълнено с любов и настроение, изкуството Ебру отразява света на мистериите върху водата. Ебру се получава, като напръсканите бои върху сгъстена със смоли вода се отпечатват върху хартия. Ебру идва преди столетия от Средна Азия и, преминавайки от Иран в Анадола, достига до Европа под наименованието "Турска хартия" . В книгата си "Цветето Ефсун" художникът Хикмет Барутчугил проследява историята на Ебру, представя майсторите на това специфично изкуство, дава детайлна информация за материалите, необходими за направата на една творба. В периода на Османската империя Ебру е занаят и вид изкуство. Ебру са се изготвяли в училищата в град Ендерун, откъдето са се разпространявали в Анадола. Работи се с естествени материали, с четки от косми на конска опашка с дръжка от розов храст, водата се сгъстява с растителна смола, за задържане на боите върху водната повърхност се използва жлъчна вода, а за бои служат пигментни и оксидни бои и бои от пръст. В Османската империя Ебру е използван като лист, на който се пише текст за официална кореспонденция. Целта е да се запазят неповторимите краски на Ебру. Ебру е използван и при украсата на периферията на писма и вътрешната част на кориците на книгите. Стойността на Ебру се увеличава многократно с откриването на това изкуство от европейски пътешественици. Най-стария труд за Ебру на турски език е от 1615 г. - малка книга със заглавие "Тертиб-и Рисале-и Ебри". Известните в наши дни издания за Ебру са се появили най-напред в османска централна Азия. <object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param'>http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US"><param name="allowFullScreen" value="true"><param name="allowscriptaccess" value="always"><embed src="http://www.youtube.com/watch?v=xLnGnnul8bc?fs=1&hl=en_US" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></object>
  12. СЛЕДИТЕ В ПЯСЪКА Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата, а другата на Господ. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязъл, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му.Това го разтревожило и запитал Господ: "О, боже,Ти някога ми каза, че след като съм решил да Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам. Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, виждаш само едни стъпки, защото тогава те носех на ръце!"
  13. Магазинът на Бог Веднъж на една жена и се присънил сън, че тя е в магазин, а зад щанда на магазина стоял самият Господ Бог. - Господи! Това ти ли си!? – възкликнала тя радостно. - Да, това съм Аз – отвърнал Бог. - А какво мога да си купя от теб? – попитала жената. - От мен може да се купи всичко – бил отговорът. - В такъв случай, дай ми моля, здраве, щастие, любов, успех и много пари. Бог се усмихнал доброжелателно и минал в складовото помещение за поръчаните стоки. След известно време, той се върнал с една малка книжна кесийка. Нещо лекичко подрънквало в нея. - Това ли е всичко?! – казала учудена и разочарована жената. - Да, това е всичко – отвърнал Бог и добавил – Нима ти не знаеше, че в моя магазин се продават само семена.
  14. Обичам притчите.Харесва ми тяхната синтезираност.В малкото се крие голямото. Хриско,поздрави за творческия порив! Ето една от мен,която определено ме развеселява. Ученото куче Веднъж едно учено куче минало покрай сбо­рище котки. Като се приближило, видяло че всички те са погълнати от нещо и не му обръщат внима­ние - тогава спряло. В същия миг едър, достолепен котарак се възправил сред другите, взрял се в тях и им рекъл: -Братя! Молете се! А щом се помолите кол­кото трябва, не ще и съмнение, че от небето ще завалят мишки. Като чуло тези думи, кучето вътрешно се раз­смяло и се отдалечило казвайки си: - О, слепи и безумни котки, мигар не е все­известно - знам го и отличен опит, и от пред­ците си, - че в отклик на молитви, вяра и просби от небето валят не мишки, а кокали!
  15. Благодаря за хубавите думи!

    Усмихна ме. :)

×