nina7705

Не се стърпях да споделя. The world's fastest Indian П.п. Резюмето към филма е доста слабичко в действителност .

....................

Честит рожден ден,Донче! Много здраве и истински вълшебства ти желая!

Влизам в темата за да споделя моя любима приказка."Приказка без край" на Михаел Енде,всъщност се води фентъзи роман,но за мен си е една жива приказка.Приказка която ,четох по време на бременността си и така силно я преживях тогава,че дори и в съня ми приказката продължаваше .Странното е ,че запленена от историята на главния герой забравих заглавието и името на автора.... Преди известно време писах тук и тайничко се надявах някой да ме подсети за заглавието й,много ми се искаше да я представя на децата си за втори път,но...ето и че това се случи. Дори изтеглих филма,който е правен по книгата ,но се въздържах и не им го пуснах,за да не разваля магията от четенето. Между другото се сетих за още една книга на Михаел Енде от моето детство- "Момо".Запомнила съм само чувството на тъга,което изпитвах докато я четях.Ще ми е интересно да я погледна през очите на порастнало дете,а може би и не толкова порастнало. П.п. Извинявам се,ако не съм писала в подходящата тема.

Поздрави за хубавата тема! infinfty1305,не бива да имаш притеснения кое е правилно или неправилно в случая.Ако родителят интуитивно изпитва потребност да сподели нещо съкровено като молитвата с детето си,в това няма нищо лошо.Та нали по този начин ще открехнем завесата към духовният свят за децата си...и за нас самите разбира се.И това е само един от начините.Нали се учим непрекъснато,пък и намеренията са по-важни. За конкретно утвърждение за деца не мога да се сетя в момента за да споделя,но много често се опитвам да им помогна да променят отрицателни ,негативни модели на мисли,като ги заменят с положителни.Много е трудно, разбира се,като се знае какъв голям товар носим на гърба си от минали поколения пък и личен пример. Аз бих добавила към прекрасната тема и мантрите.Ние тримата с децата ми това лято много често слушаме и си припяваме тази мантраhttp://www.youtube.com/watch?v=g263N4XzoZo В началото не знаех защо съм така силно привлечена към тази мантра,но след няколко седмици отговорът излезе наяве.Няма случайни нещо,просто трябва да се отпуснем и да следваме интуицията си,а тя много често се обажда когато става въпрос за децата ни.

Здравейте ,приятели! Прииска ми се да споделя този прекрасен проект с вас.Влизам все по-рядко тук ,защото съм се отдала на шиенето на кукли и съм изцяло на тая вълна .Надявам се скоро да съчетая по-добре интересите си. http://vimeo.com/4396617 http://vimeo.com/3097281 http://vimeo.com/2903195 http://vimeo.com/2539741 ...за всички

Още един филм от мен. http://www.zamunda.net/details.php?id=73893&hit=1 Невероятната игра на Джуди Фостър задържа дъха дори и след края на филма.

"Лабиринтът на Фавна". Преди време гледах този филм.Имам блед спомен,че и музиката към филма ми направи впечатление. http://www.zamunda.net/details.php?id=171437&hit=1

Интересна тема. Бих добавила книгите на Дорийн Върчу . http://www.pe-bg.com/?cid=3&where=auth...B9%D0%BD+%D0%92 %D1%8A%D1%80%D1%87%D1%83 Мисля,че само "Лечение с ангелите" я има в спиралата,аз съм чела само нея,но съм много приятно изненадана.Леко и позитивно четиво,даващо конкретни насоки. П.П. Това което харесвам в тази авторка, е че не дава приоритет на определена религия,а напротив -обединява ги.

И така... да посъживя малко темата. Не знам дали орнитологът в мен проговаря,но много харесван фотографиите с птици на този автор. Вагелис Фрагиадакис

Да ,през времето съм имала не един дневник.Изпитвала съм нужда да споделя със себе си.Наскоро намерих един стар и изпитах желание да го изгоря,но не го направих.Явно не съм готова да се разделя с тази част от мен.Сега се чувствам много по-различно,почти нямам време за едно такова лично пространство.Но преди години направих,по-точно започнах "Дневник на щастливото семейство".Исках да запечатам хубавите и весели моменти от моето родителстване ,разбира се и трудностите през които преминаваме заедно,а най-хубавото е,че вече не го пиша сама. Да,Времето е велик учител.Запечатва нашите трансформации ,така както водата изглажда речните камъни.... незабелязано.

Весела темичка. Тъкмо се чудех към коя категория се числя и гледам Дончето е добавила още категории. Определих се към разказвачите и в тоя ред на мисли ,повлияна напоследък от Хорхе Букай си мисля кога ли ще напиша един сборник с разкази. П.П. Казаното от мен съвсем не е продиктувано от самочувствието на холивудски сценарист,просто ей така. П.П.П. ВСъщност въобще не съм сигурна дали влизам в тази категория,което е още по-забавно.

Моника,прекрасно е,разплака и мен.

Нямаше как да не ви поздравя с тези прекрасни гласове,дано не се повтарям само. Ако е така ще ме извините

Дано не повтарям някого от предните страници,но съм очарована от книгата на Хорхе Букай. Книгата му"Нека ти разкажа...."е изпълнена със истории от практиката му като психотерапевт и приказки ,които са много поучителни и всеки четящ може да вземе по нещо за себе си от тях.Приятно ми е да ги чета с дъщеря си, така че е чудесен вариант да се поднесе и на по-малки читатели. Хорхе Букай

Щом един човек е докоснал с нещо сърцето ми,значи между нас се получава мост.С творчеството си Майкъл е направил много такива мостове из целия свят.Аз лично като разбрах тази сутрин за смъртта му ми стана едно такова тъжно.Пожелах красив полет на душата му.Стана естествено. Не е нужно да си светец за да те обичат хората,а да си просто човек със всичките си там кусури и въпреки тях да намериш и развиеш онази част от себе си,която си готов да споделиш с останалите. П.П. Когато не ми се говори просто мълча.

Винаги ме е удивявал факта как един творец може да изпълни едно произведение стотици пъти и да запази уникалното чувство и преживяване и да предаде и на нас частица от този огън...

Капките дъждовни знаят вечния небесен код. И към тази чудна тайна търси пак душата брод... Тя поема към дъгата - с вяра и любов лети към онази тайна свята, грейнала с безброй лъчи... Вилдан Сефер

Мечтите - моето богатство По дяволите тристата ти коня, запрашили по лустрото на дните. Летейки, никога не моля, и не събирам в силози мечтите. Родени в сън, в очите ми потичат. Разпръсвам ги по вятъра за сбъдване, и те във мен отново се завръщат, намерили сърцето си от случване. Във тръпнещата длан на тишината със пролетите ми рисуват пътища, със лятото ухаят на цветятa, в полетата на маковите сънища. Във позлатените очи на есента събират спомени за дъжд от лято, а зиме пърхат със снежинкови крила Мечтите - моето богатство. Нали не мислиш, че ще заменя мечтите си за твоите триста коня!? Щом вярвам в тях, аз мога да летя, без спънка - зрънце от съмнения! Джейни Тодорова

На какво се зарадвах днес?Мога да кажа ,че съм направо щастлива Преди малко съвсем случайно четейки във друг форум попаднах на заглавието на книгата,която толкова много исках да купя на дъщеря си. Четох я преди осем години,когато бях бременна и толкова бях завладяна от тази приказна история,че имах чувството ,че и аз съм част от нея. Доста си поблъсках главата и не можах да се сетя за заглавието и ето че то ме намери. П.п.Между другото знаех,че така ще стане,но бях толкова нетърпелива. На това му викам аз Щастие

Щях да ви поздравя с хубавия залез ,но слънчо неусетно си отиде и остана само песента. Дано ви завладее...

Радвам се ,че и в теб предизвикат подобни емоции. Съжалявам,но името на автора ми е неизвестно. П.п Знам само ,че се е подписал като Павел.