Jump to content
Порталът към съзнателен живот

nina7705

Участници
  • Общо Съдържание

    276
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Всичко добавено от nina7705

  1. Тогава времето е с теб,пък и не само времето. ...
  2. Здравейте! Сънят който реших да споделя е от около две-три седмици,но остави чувството на неразгаданост в мен,затова ще се радвам на мненията ви. Сънувам,че на един от предните ми зъби се появява някаква черна пукнатина и аз се уплаших да не е някакъв бързо прогресиращ кариес.Отидох на зъболекар ,а той вместо със стандартните инструменти с които се борави по принцип, извади някаква машинка с която направи перфектен кръгъл отвор в зъба ми.От там много внимателно с пинсети извади някакъв пашкул ,който аз разпознах ,че е скарабей в летаргия.Бях много учудена от всичко,което ми се случва,но още по-учудена бях ,когато бръмбъра се размърда и чаках от него да се роди нещо.Може и да е било трансформация ,но от него излезе плъх.Не какъв да е - а златен.Козината му блестеше. По принцип изпитвам отвращение от тези животни ,но този не предизвика в мен познатато чувство. В следващия момент сънят продължи в дома ми.Плъхът изскочи бързо и побягна из къщата ,а аз се стараех да "запуша" ъглите в домът си.Знаех,че той точно на там се е насочил ,но не успявах да го изпреваря .Беше пратен да провери нещо.В моментът в който откри това което търсеше очите му светнаха в червено (все едно сканираше къщата),а на всичкото отгоре се обърна към мен и ми проговори.Каза ,че това което е откраднато от дома ми е материално (пари или предмет ,нещо от тоя род)и ми каза кой го е откраднал.Всъщност семейна двойка ,която познавам в реалността ,но те никога не са идвали в къщи.Просто познати. Мъжът ми беше свидетел на цялата сцена .Той започна да ме обвинява ,че винаги когато идват хора в къщи аз оставям парите на доста видни места.В реалността аз наистина не се притеснявам,че някой ще ми открадне нещо ,дори държа бижутата си на не скрити места и не се притеснявам от това ,но не мисля ,че точно това е посланието на този ми сън. Чувствам го много странен този сън..
  3. Да точно такъв е ефектът. Познаваш ли го. Всъщност не познавам автора лично,но това съвсем не е нужно.Все пак творбите му говорят вместо него . В това винаги съм откривала едно особено очарование ,защото човек запечатва част от себе си в творбите си независимо в каква насока твори,а ние сме толкова многоизмерими същества направо необятни,че когато се докоснеш до определена творба все едно навлизаш в лабирин за който не се знае къде ще те отведе ...
  4. Петър Дънов-"Здраве и дълголетие чрез силите на живата природа";изд.Астрала;2002г. Много е на място дори поста ти,Роси. Винаги ми е било по сладко да ям с ръце,затова като бях дете много често бях изгонвана от масата заради неправилно хранене,баща ми беше много строг.Въпреки това не можа да изкорени "лошия" ми навик.Сега го правя много по-рядко разбира се,но съм се чудила от къде тези пориви у мен. Като се замисля,колко пъти децата ми са посягали с лявата ръка към храната ,а аз съм ги поправяла...и колко мъдрост има в думите,че децата са нашите учители,стига да имаме очи да виждаме и уши да слушаме
  5. Ей,че хубава история,поздрави Мах! Като се сетя и аз как се пързаляхме с найлони и после ни боляха дупетата...къде е сега това време изпълнено с щуротии.
  6. Здравейте!Преди дни говорихме в къщи за Лори(цялото семейство)и решихме да помогнем със скромна сума ,но дъщеря ми реши ,че това не е достатъчно и и нарисува тази рисунка. Попита ме дали Лори обича пеперуди.Засмях се наум и си помислих,че незнам дали Лори харесва пеперуди,но майка и със сигурност ще ги хареса. Това за мен беше знак ,че когато нещо искрено се ражда в детското сърце то непременно ще стигне там където се е запътило. Стискаме палци на Лори и на цялото и семейство в това изпитание и и пожелаваме от сърце едно весело и пълно с усмивки бъдеще. От Вики за Лори
  7. Благодаря и на теб,jul за коментара!Разбира се,че ще запазя образа,толкова е ярък в съзнанието ми.Каквото и да значи сънят ми,определено е носител на нещо позитивно,а именно в този момент имам нужда точно от това,защото съм доста напрегната.
  8. Някой те обича. За предпочитане е да му повярваш. Благодаря ти, aorhama!Развесели ме с това предположение.Аз самата не бих видяла нещата по този начин...но знае ли човек
  9. Възможно ли е един мъж и една жена да са приятели? -бих отговорила простичко -ДА.
  10. Снощи на сън видях свой портрет.Подобен на тия дето рисувам напоследък,простичко с молив.Не знам кой ме беше рисувал,но се изненадах приятно от красотата си и бях още по изненадана от това ,че се познах при положение,че образа от рисунката не съвпада с този от "тук и сега".Изпитах особенно щастие от красотата си ,но не по онзи нарцистичен начин....
  11. Поздрави за избора,dnes! И аз харесвам работите на този млад художник,има една приказност в тях,една вълшебност,която всеки човек придобива в ранна възраст от слушането на приказки... особенно на българските.
  12. Не бях чела до сега по темата ,но определено има общо според мен. Защо идват при нас подобни сънища,с каква цел???Тези и подобни въпроси възникват в мен при подобни сънища,защото те разтърсват душата.Може би докато си ги задавам губя нишката ..... незнам.
  13. Много силен сън Еси,аз не съм добър тълковател на сънища,но първото което ми дойде като импулс, е че това са неродените деца.Начинът, по който могат да бъдат спасени е друг,затова може би и усилията ти да ги спасиш са нечовешки.Видяла си един фрагмент от реалността ,която е чужда за много от нас човеците,но децата са на предела на силите си, това е истината. Звучи тъжно,дано да греша.
  14. Здравейте, приятели! Чета с интерес това ,което пишете по темата и мога да кажа със съжаление ,че това е реалността която и аз виждам всеки ден(едва от месец моите деца са ученици). Мога да кажа само от личните си наблюдения,че всички ние като българи,като майки и бащи сме много,много длъжни на децата си(тук изключвам малката част от родители,които осъзнават отговорността да бъдеш такъв).Не знам до колко на децата им липсва възпитание ,дисциплина и разни други качества , но мога да кажа ,че нещото което най-много виждам в очите им и в реакциите им е липсата на внимание и любов.Без тези две бих ги нарекла основни "простички" неща едва ли бихме успели са сменим грешния курс по който плава образованието ни пък и целият ни народ.
  15. Благодаря Ви момичета за милите коментари. Истината е ,че дори на кръжоци не съм ходила като дете.Конкретно портретната работа винати ме е респектирала и първите ми опити са от два-три месеца насам .Много се радвам,че това лято започнах отново да рисувам след почти осем годишно прекъсване.Общо взето майчинството и отглеждането на децата ми заеха основната част от живота ми и мислех ,че това усещане ме е напуснало завинаги.Липсваше ми оная свобода ,която преди притежавах и бях загубила безвъзврато с раждането на децата ми.Оная свобода ,която ти дава сили да летиш и която може само една майка да загуби когато е отдадена само на децата си. Не зная дали точно тая свобода се е върнала при мен,но се случи чудо.Факта ,че аз отново изживявам тези чувства и емоции чрез рисуването ,сам по себе си говори за това.Не знам също дали в минал живот съм рисувала,но определено думите на Аделаида все едно описват самата мен.Когато видях за пръв път този портрет -работа на един израелски фотограф,аз замръзнах,защото разпознах себе си в нейните очи. По някакъв начин времето и пространството изчезнаха,разтвориха се и частица от мен се припозна в нея.Не мога да го обясня звучи нелогично,но чувството на увереност ми е толкова познато. Радвам се ,че успях са пренеса невидимите неща върху листа,това за мен е голям успех наистина. Сърдечно Ви благодаря за искрените коментари. Нина
  16. Спонтанно реших да споделя с вас едно от последните си неща.Ще се радвам на коментарите ви. Поздрави! Нина
  17. Благодаря ти,maggee,че го сподели с нас!Дава повод за размисъл.
  18. Благодаря за поздрава,Донче! Нека е честит и за теб.Аз мога да кажа,че днес изпратих двама първолаци и мисля,че съм една наистина щастлива и благословена майка.Разплаках се.Цял ден се старах да овладея емоциите си,ту силно положителни-ту онова чувство,което кара стомахът ти да се свие на топка от напрежение.Повечето от Вас може би знаят,че повод за притесненията ми са породени от факта,че едното ми детенце ще има нужда от ресурсно подпомагане и въобще всичко свързано и произтичащо от това.Самата интеграция дори.Но мога да кажа ,че днес все едно цялото небесно войнство беше с мен и всичките ми страхове бяха напразни.Това ми дава големи сили и вяра,че въпреки трудностите в българското образование има искрица надежда. Ще запечатам този ден в съзнанието си,така както помня моят първи учебен ден,само че с много повече вълнения ,разбира се.Няма да забравя искрящите погледи на дечицата чакащи да влязат в клас.Синът ми ,който надничаше в пакета с учебници нетърпелив да започне учения процес пренебрегвайки тържеството.Желанието на дъщеря ми да подари цветя на учителката и още куп детайли ,което ще се подредят в главата ми след като емоциите поотихнат. Може би тук е мястото да благодаря на хората ,които са се отдали на тази професия,които ще накарат майчиното ми сърце да се чувства спокойно ,а може би и гордо.Ще ме преведат през непознати за мен изживявания.На Учителката ,която ще бъде майка редом с мен...и на всички ,които откликнаха на молитвите ми. БЛАГОДАРЯ С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ!
  19. Макар и със закъснение не мога да не ти пратя най-сърдечни пожелания. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,Донче! Благодаря ти ,че споделяш опита и мъдростта си с нас!Заради хора като теб светът изглежда по-добър. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК и на теб,Станимир!Желая ти всичко най-хубаво
  20. Здравейте, първа книга със словото на Учителя,която прочетох и ме плени беше "Българската душа",това се случи преди около три години.Но моето запознанство с неговата личност се крие още в детството ми,когато майка ми ми разказваше увлекателно за неговата личност,за Бялото братство.Струваше ми се като приказка.Удивителното е колко много години е трябвало да минат до първата ми по-задълбочена среща с неговата философия и че през всичките тези години Той е имал място в сърцето ми,просто е чакал да узрея за това.
×
×
  • Добави...