Jump to content
Порталът към съзнателен живот

nina7705

Участници
  • Общо Съдържание

    276
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Репутация Активност

  1. Like
    nina7705 reacted to Alexander in Ако не правиш добро си беден и нещастен   
    Абсолютно! Дори и доста милионери са го разбрали...

    Аз дори и да не съм в настроение, щом започна интервюто с човека, на който ще помогна, неусетно минавам в друга вибрация, Позитивна вибрация и ми става леко и хубаво.
  2. Like
    nina7705 reacted to Орлин Баев in Натрапчива здравна тревожност или щастливо здраве   
    Здравей!

    Честно, все по-често срещам хора, на които книгите на Кехоу са навредили. Защото дава хубави и ценни неща, изобилно примесени с илюзии, когнитивни изкривявания, магическо мислене. Същото е и в езотериката по принцип - има безброй примери за хора, на които езотериката е по-скоро навредила, отколкото помогнала. С това само казвам, че понякога със зърното се промъкват и много замърсявания. Езотериката си е о'к, докато не се използва за разцепване на съзнанието и невротизиране чрез принципите на "разделяй и владей", в който принцип позитивното мислене може добре да се вмъкне. Позитивното мислене е нещо прекрасно, практикувано обаче при добро ниво на себепознание! Моля прочетете тези статии по темата: "Позитивното мислене" и "Психология, монотеизъм, политеизъм и пътят на човека". Във втората статия вижте абзаца "разделяй и владей". За да функционира добре психиката , е нужно познаване на психодинамиката и. Някъде из тези теми вече бях писал, затова накратко: психиката ни еволюционно погледнато е на три нива. Първото, т.н. подсъзнание - това са старите мозтъчни структури. Втората, това са по-старите части на мозъчната кора, налични и при бозайниците. Третата, това вече е способността ни за самосъзнание, която е чисто човешка. Тоест, човек е сложна структура и това наше човешко самосъзнание е нужно да познава добре работата на "служителите" си, по-старите мозъчни-психични зони. Нека ги разделим за удобство на две - стари и нови. За да ви стане по-ясно как работят старите мозъчно зони, ще ви дам пример за хора с обсесивно компулсивно разстройство (натрапчива невроза) - ще цитирам от статията си "11-та конференция по КПТ- ОКР и хипохондрия (прочетете я):

    Ето някои присъстващи в здравната тревожност логически сривове:

    - Селективно внимание, филтриране – свръхфокусирано внимание в телесните функции, наситено с катастрофизиращи очаквания.
    - Катастрофизация – негативистичното фиксиране в преувеличено катастрофичния изход от всеки най-малък телесен ефект, приеман погрешно за симптом.
    - Скачане към заключения – приемане на безобидни телесни усещания за болестни прояви.
    - Негативно доказателство – тъй като не мога да си докажа, че съм абсолютно здрав (а кой е?), следователно съм летално болен.
    - Фалшива дилема – дадено безобидно всъщност телесно усещане се приема или за тази или за онази смъртоносна болест.
    - Чиста увереност - условията на даден довод, в случая субективната убеденост в болестно състояние, са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива.
    - Позоваване на вероятността – понеже има някакъв процент вероятност да се разболея, то следователно няма начин да не се разболея. Черногледство.
    - Позовававане на удобен авторитет – дериват на селективното внимание. Пациентът охотно търси медицински авторитети, които да потвърдят убедеността му, че е болен.
    - Субективно потвърждение – убедеността на пациента, че е болен, защото вярванията му изискват това да бъде вярно. Пациентът „вижда” съществуването на връзки между случващите се нормални телесни промени и очакваната от него болест.
    - Непозволено обръщане – „Всички, които имат тумор в мозъка, имат главоболие. Аз имам главоболие, следователно имам тумор в мозъка!”
    - Вторична полза – постоянното очакване на болест всъщност представлява амплифицирана защитна функция на несъзнаваното и задоволява нагона за оцеляване. Здравно тревожният човек освен това получава вниманието и грижите на лекарите и близките си.
    - Ятрогения – здравно тревожният пациент с пълна разтвореност на ума си приема и най-малките намеци на лекарите си за това, че е болен.
    - Доказателство чрез селективен пример – вид свръхгенерализация – понеже даден човек е болен от това или онова, следователно и аз няма начин да не се разболея от същото.

    Накратко за психосоматиката и страдащите от хипохондрия и ОКР. Границата на научната психосоматична дисциплина лесно се прекрачва от пациентите със здравна тревожност и ОКР. Веднъж преминал тази граница, мисленето на пациента влиза в зоната на когнитивните изкривявания на магическото мислене. Психосоматика има. Но далеч не толкова директна, както масата автори за тълпата твърдят. Фактите говорят, че човек може да има хипохондрия цял живот и да живее по-дълго от много други. Както и човекът с ОКР може да има натрапливите си мисли години и години, без никога да извърши или да се случи страхуваното от него поведение или събитие. Но, на ОКР ще се спра по-късно!
    Както казва Пол Салковскис: „Човек е изключително добър в изразяването по един или друг начин на емоциите си и няма такъв директен процес на психосоматизиране!”

    Някои типични натрапчиви мисли и негативни интерпретации:

    - На любяща майка: „Ще прережа гърлото на детето си!”. Визуални мисли: „Сега ще му смачкам главата!”, „Искам да умре!”

    Интерпретация: „Аз съм ужасна майка щом мисля и виждам тези неща! Аз съм изродка! Трябва да спра тези мисли на всяка цена като се напрегна още и се контролирам още повече! Трябва да си казвам защитните думички и да правя онези защитни движения по-често!”

    - На добър грижовен баща: „Ще изнасиля две год. си дъщеричка!”

    Интерпретация: „Аз съм някакъв ужасен извратеняк и отвратителен педофил! Щом си го мисля, значи наистина го искам! Не си вярвам и вероятно ще го направя наистина, защото щом имам такива мисли и не мога да ги спра, съм слаб нещастник! Трябва да се напрегна и изгоня тези мисли. Не се напрягам достатъчно! Виновен съм и ме е срам ужасно от себе си! Трябва да почна да ходя на църква да се очистя от дявола, който ме е завладял!”

    - На обичаща съпруга си жена: „Ще го намушкам хиляди пъти с нож!”

    Интерпретация: „Като нищо да го направя наистина! Щом си го мисля, значи съм някаква побъркана и извратена демонка! Аз съм толкова слаба, че не мога да изгоня демонските мисли! Трябва да се кръстя повече и по-често, навсякъде и по всяко време! Господи, прости мене грешната и слаба престъпница. Колко съм отвратителна, мразя се! Трябва да отида пак на църквата да се поклоня сто пъти пред иконата на свети Георги!”

    - На свръхморална жена: „Аз съм мръсна курва, мъжете постоянно ме искат и аз също ги искам, защото съм мръсна курва!”

    Интерпретация: „Ето, тези мисли на желание ми минават през главата. Аз съм безкрайно мръсна и безполезна – не мога да се контролирам, пълно нищожество съм. Цялата съм мръсна, просто мириша, не се трая самата себе си. Ето, оня пак ме погледна и ме желае, а аз тъпата курва също го желая! Ненавиждам се! Трябва да се напрегна и да преборя тези мръсни мисли. Трябва да се накажа някакси. Иска ми се да се махна и да няма никакви мъже наоколо. Защото ме искат тъпите изроди и ми се иска да ги пречукам всичките. Аз съм някакво мръсно неспособно да се контролира чудовище! Сега ще направя три седмици глад на вода и ще ги смачкам всички тези мисли!”

    - На религиозен вярващ: „Мразя Господ и Той ме мрази!” – образни мисли как Исус прави секс с прасета и т.н.

    Интерпретация: „Аз съм пълен грешник! Господ вижда ужасните ми мисли и ще горя в ада! Самият Господ вече ме е анатемосал! Аз съм провален безверник, слаб във вярата грешник. Трябва да се покая с повече кръстене, поклони, пост и молитва! Аз съм виновен и прокажен отвътре! Не се старая достатъчно. Трябва да изгоня сатаната, да преборя тези мисли и да се напрегна още, за да контролирам себе си като великите светци. Но аз съм жалък и неспособен. Мразя се, мразя Господ и той ме мрази и ме е отхвърлил!”

    - На изключително чиста и подредена жена: „Ще се заразя! Ще заразя другите!”

    Интерпретация: „Всичко наоколо е мръсно. Бактериите и гадните микроби дебнат отвсякъде. Хората постоянно са мръсни и ще ме заразят ако се докосна до някой. Аз също трябва много да внимавам да не пипна някого, защото съм мръсна и ще го заразя! Трябва да се мия още и още и да се къпя. Пак и отново и отново!”

    - На свръхподреден човек: „Трябва да проверя отново дали заключих вратата и спрях котлона! Трябва да внимавам да стъпвам по плочките в точно определен ред и последователност!”

    Интерпретация: „Този свят е ужасно опасно място! Не мога да вярвам на никого! Не вярвам и на себе си! Целият живот сякаш се е наговорил, за да ме нарани и да ми причини катастрофа и злополука! Когато проверя вратата и я отворя и затворя точно седем пъти, само тогава мога да имам някаква гаранция. Така прочетох в онова езотерично списание – че седем е специално число. Трябва да внимавам за стъпките си да са в точно определен ред. Ако ходя как да е, ще се случи нещо много лошо – с мен и близките ми!”

    Типични негативни интерпретации (принципни, общи и характерни за ОКР като цяло) на обсесивните мисли:

    - „Да го мисля е толкова лошо, колкото да го правя!”
    - „Щом си го мисля, значи съм лоша и вероятно искам да го направя!”
    - „Щом си го мисля, значи ще стане. Мислите непременно се случват!”
    - „Щом си го мисля, вероятно ще се случи и съм отговорен да го предотвратя като постоянно съм свръхнащрек, боря се с мислите и правя защитния си ритуал!”
    - „Това, че си го мисля, показва, че съм пълен боклук, чудовище и адски изрод!”

    Описание на когнитивния механизъм при ОКР през погледа на еволюционната парадигма

    Какво се случва например при майката, която има обсесивни мисли за нараняване на детето, което толкова обича? Има ги именно защото го обича! Ето как проф. Салковскис обрисува процеса: Нощ е! Детето не спира да плаче, а мама не е спала вече три дни. Цялата е подпухнала и много изморена. Съпругът хърка в съседната стая. Мама обича детето си силно. Умората обаче е смазваща. Бебето заспива за малко и майката също се отпуска. След няколко минути обаче то заплаква отново. Майката се сепва и в изтормозената и от умора душа се появява ужасната сцена как души детето си до смърт. Мисълта е силно примесена с ярост. Майката обаче обича детето си невероятно силно. Самата и мисъл за това я изплашва силно и тя с всички сили се опитва да я изгони. Самата интензивност на тревожността на неприемането и обаче вече я е записала дълбоко в дългосрочната памет. И мисълта започва да се появява. И все по-често. А жената да се бори срещу нея отхвърляйки я. Отричането на мисълта се изразява в силно негативната интерпретация на появата на такива мисли: „Щом ми е дошла такава мисъл, значи съм ужасна майка. Аз съм чудовище. Щом си го мисля, значи наистина бих могла да го направя – не си вярвам вече. Аз се провалих като майка и като човек въобще! Това, че ми минават тези мисли е толкова лошо колкото и да се случи наистина. Аз съм слаба и не мога да контролирам извратения си ум.” Интерпретацията е наситена с вина, срам и страх, отчаяние и тъга при неуспешните опити за „преборване”, за „изгонване” на нежеланите мисли.

    Всъщност едва ли има човек, който да няма мисли свързани с насилие или със страх от заразяване или погнуса от неподреденост и т.н. Просто реакцията на хора, приемащи такива мисли като нормална част от работата на когницията и на тези, кото се борят с тях, е различна. Гореспоменатата майка има такива мисли, не защото е лоша майка, а именно защото е твърде добра майка. Тя обича детето си истински и затова се противопоставя на всяка, дори и ментална заплаха. Въпрост е, че появата на подобни наситени с насилие мисли са нормална реакция на старите ни мозъчни структури. Тази реакция обаче е подсилена от често твърде контролиращия перфекционистичен характер/ личностов стил/ правила и допускания на хората с ОКР.

    Древните ни мозъчни структури реагират по същия начин, по който са го правили преди милиони години. Представете си една малко по-различно изглеждаща древна жена в джунглата. Тя носи детенцето си в ръцете си. При всеки най-малък шум тя се оглежда. В миналото си тази жена е виждала и преживявала нападения от дивите зверове. Преживявала е и нападения на съседните племена, в които може би едва е оцелявала или е наблюдавала смъртта на свои съплеменници. Виждала е как деца са убивани. На нея самата вероятно и се е налагало да убива, за да оцелее. А понякога ловува с мъжа си и му помага в убиването на животни. Виждала е и преживявала много смърт и знае, че смъртта постоянно дебне и миг разконцентриране може да струва живота и. И на детето и. А тя го обича. Има майчин инстинкт. И е готова дори да се жертва за него. За да я предпази от опасностите, умът и при най-малкия шум проектира сцени с изскачането на хищници или врагове и смъртта на детето. Умът и го прави именно, защото тя обича детето си – като защитна реакция, за да предвиди всяка опасност и да го предпази.

    Сега си представете, че тази древна жена се е пренесла през времето и е поставена на мястото на споменатата от нас будуваща майка. Тази жена има точно същото подкорие като древната жена. Дори мозъчната и кора, най-развитата и процесираща когницията част, е само малко по-развита от тази на древната жена. Просто социалният контекст е различен. Характеровите правила/ допускания на хората с ОКР обикновено са доста ригидни, свръхконтролиращи, максималистки. Жената отчаяно има нужда от сън. Липсата му е заплаха за собствения и живот. В същото време тя иска да бъде перфектната майка. Перфекционистичния характер по начало носи голям заряд от агресивни импулси и е подлежащ от наситени със страх и вина базови убеждения – просто „летвата” на изискванията е прекалено високо вдигната и рядко е напълно прескачана. Очакванията за средата са наситени с „така трябва” или както се изразява Алберт Елис, с мастербиращ контрол. Сега обаче жената заспива - въпреки очакванията си да бъде перфектната майка. В същото време обаче има нужда от сън. Когато детето проплаква отново, в просъницата и умората контролът на „аз трябва да бъда перфектна майка” е намален. И защитната функция на старите мозъчни структури поражда агресивен самозащитен импулс, насочен към детето като към враг, застрашаващ собствения живот на жената. Ражда се мисълта за нараняване на детето. Тя обаче е нормална и естествена реакция на мозъка на жената – за радост или не, сме несъвършени същества. Имаме и агресивни нагони, несъобразяващи се с моралната ни цензура. Друга майка, поставена при същата ситуация, но имаща различен характер, би реагирала различно. Просто би махнала с ръка на мисълта. Защото има по-малки очаквания към самата себе си, знае че е несъвършена и го приема за нормално. И двете майки обичат децата си. И двете биха имали подобни агресивни мисли. Различна обаче е реакцията им, интерпретацията на тези мисли. Когато перфекционизмът на „така трябва” се сблъсква с нормалната реакция на собствената когнитивна система, свръхконтролиращият характер на първата жена започва безпощадна борба... против себе си! Против естествения защитен механизъм на проекция на опасност с цел защита от тази опасност. В случая интерпретацията на жената е, че тя самата е опасност за детето си. Тя никога няма да нарани детето си - защото го обича! В случая обаче към обичта се прибавя негативната борбено-отхвърляща интерпретация на мисълта и опитите за изтласкването и стават още по-силни. А това превръща нормалната реакция на когнитивната система в обсесивна.

    Какво се случва при жената, която има натрапчивости, че ще намушка съжа си? Тя го обича! Дълбоко в себе си обаче не си вярва, по принцип. Затова и компенсаторно е развила перфекционизъм и по-високи изисквания – към себе си преди всико. Разбира се, структурираният анализ на ранните години силно спомага осъзнаването на собствените когнитивни механизми и е ценен психотерапевтичен контекст за промяната на по-интелигентните пациенти. Когато в резултат на нормално междуличностово напрежение между нея и съпруга и старите и автоматично действащи мозъчни структури са породили нормална агресия и тя се е процесирала в мисъл за убийство на съпруга, това е било просто нормална мисъл. Ако сме честни със себе си, всички имаме подобни мисли. Жената обаче е реагирала свръхконтролиращо, отричащо мисълта – а това я е увековечило, по описаните още от психоанализата защитни механизми. Споменахме ги бегло по-горе. Факторите отново са два: свръхконтролът на перфекционизма и обичта към съпруга. Комбинирани, те се проявяват в негативното тълкуване на обсесивните мисли.

    Етиологичният принцип на обсесивно компулсивното разстройство е подобен във всичките вариации на ОКР, затова ще разгледам само още един случай. Как възниква ОКР при баща на малко момиченце, който има натрапчиви образни мисли за изнасилване на дъщеря си? Мъжът обича дъщеря си от цялото си сърце! Възможно е да е гледал по телевизията или интернет за все по-разпространената педофилия. Или да е чел гръмка статия в жълтата преса за баща-чудовище, изнасилил дъщеричката си. Или за майка, предлагаща невръстната си щерка сексуално срещу заплащане. Това го е шокирало и вероятно взаимодействало с някои негови базисни когнитивни убеждения, страхове, неувереност и т.н. (те се анализират индивидуално и са извън обхвата на настоящото резюме). Някой хубав ден след това, докато е целувал или мислил с бащина нежност за дъщеричката си, споменатата примесена с дълбоките страхове на мъжа информация ражда ярка образна и вербална мисъл за изнасилване на детето. Както говорихме, тази мисъл е защитна и нормална. Породена е като част от защитната функция на комплексната ни когнитивна система. Силната любов към чудесното дете, преминаваща през характеровия максимализъм и непознаването на психичното функциониране, поражда мощно отричане. Наситено със страх отхвърляне на мисълта. Интерпретацията на мъжа е от сорта: „Много е възможно да го направя наистина. Не съм сигурен, че нещо в мен не го иска наистина. Аз съм изрод и изверг щом ми минават такива мисли! Мразя се! Аз съм отговорен за дъщеря си, но не мога и на себе си да вярвам! Виновен съм за това, че и мисля такива работи! Аз съм пълна отрепка. Сигурно съм единствения, който има такив амисли за собственото си дете. Отвратителен съм! Трябва да направя максимума, за да изхвърля тези мисли от ума си!” И се започва утвърждаващата ОКР битка на отричането! Всъщност мъжът никога няма да навреди по никакъв начин на дъщеричката си. Самият механизъм на обсесивно отричане изключва това да се случи. Би и навредил, ако имаше психопатна (характеропатна, с личностово разстройство) характерова структура. Тогава обаче не би развил натрапчива невроза! "

    Горното е извадка от статията, в която се описва начина на превръщане на нормалните защитни мисли в натрапчиви. Какво става при вас?! Имате нормални мисли за здравето си, пораждани от нормалната защитна функция на подсъзнанието си. Решаващо за развитието на психичните ви движения и здраве е отношението ви, интерпретацията ви на тези мисли. Ако си кажете, че ако си ги мислите, ще се разболеете, защото гуру Кехоу или някой друг псевдо-знаещ гуруджи/лама/ мастер/учител - бизнесмен в духовната област така твърди, това би генерирало борба против тези мисли, стремеж към отхвърлянето им. Нормалните поначало защитни мисли за болест, които идват както на всеки човек, така и при вас, биха били изгонени за малко в подсъзнанието. Гонейки ги, отричайки ги, те се нагнетяват там, още повече се насищат със страх. Подсъзнанието е силно, то е 90% от цялата ни психика. Битката против естествения му начин на процесиране е обречена на неуспех по презумпция! Колкото повече се борите против мислите, отхвърляте ги и се стремите с усилие да мислите позитивно, толкова повече те от нормални се превръщат в болестни - хипохондрични и натрапчиви и ви невротизират! Вижте когнитивните изкривявания, които споделям по-горе. Те са логически сривове и се дължат на магическото мислене, вярата в "закона на привличането" и т.н. Такъв закон може и да има, но Вселената е по-умна от нашите представи. Тя ни вижда в цялостност. Самата тази Вселена е създала в еволюцията нашето подсъзнание и добре познава работата му! Вселената е достатъчно интелигентна, за да знае какво създава. Това са само мисли, те не са реалност. Има разлика! Някой може цял живот да има здравна тревожност и да живее до 120. Друг да се страхува от нещо, а то никога да не се случи. Защото Вселената вижда, че този страх е показател за една добра съзнателна личност, която се грижи за собственото си и на другите здраве! Това са абсотно нормални мисли! Когато идват, ги наблюдавайте спокойно, знаейки, че те са просто протективен импулс на подсъзнанието ви, който няма общо с реалното здраве и болест! Този нормален импулс е нужно да бъде приет спокойно! Спокойно погледнете мислите, знаейки, че това са просто мисли, добри мисли, естествена работа на добро подсъзнание! Прегърнете ги, наблюдавайте вътрешно и най-"ужасните" сцени с радост и спокойствие! Благодарете на подсъзнанието си, че ги ражда! Обикнете ги ! Тези ви мисли са реакцията на едно уплашеничко детенце - вашето подсъзнание! То има нужда да бъде прието безусловно, прегърнато, да бъде обгрижено с любов и спокойна нежност! Прегърнете мислите и тревожността в тях - да, заедно с тях може да потреперите и да се потревожите - издръжте ги с любов, като нежна грижовна мама - майка на собственото си подсъзнание! То е силно, но е автоматично действащо и затова вашата задача е да имате правилното отношение към него, да знаете как да се отнасяте към него, за да бъдете приятели! Спокойно, с релаксирано тяло и ум наблюдвайте раждането на мислите - приемайте ги с любов, дишайте с корема през това време!

    Радвам се, че пишете! Сега сте на кръстопът и имате нужда от леко насочване на когницията ви в правилната посока!
    Още нещо, извън еволюционната парадигма, з акоято говоря по-горе. Доверете се на Себе си, на душата си! Ресвържете се със собствената си вътрешна безграничност и оттам и с безграничността на Вселената! Доверете се на живота си, на Вселената, на грижата и, която се разтваря и ви обгръща, когато и се доверите! Прекалените грижи за тялото, здравето и т.н. са една гордост, стремеж за свръхконтрол, перфекционизъм, които прекъсват връзката с дълбинната мъдрост и закрила на Живота, Вселената, Бога ако щете! Повярвайте в изначалната мъдрост на живота, почувствайте, че сте малка но неотменна част от цялото, от целокупния живот!

    Последните научни открития препотвърждават важността на молитвата за психичната цялост и интегритет. Молете се: ето тази молитвавключва психичните наличности при подобни като вашите страхове и работи по тяхното реструктуриране/ препрограмиранe!

    Просто релаксирайте, вземайте се по-малко на сериозно, смейте се повече, вярвайте си повече. Мислете по-малко, но обичайте повече!

    Успехи и радости!

    Орлин
  3. Like
    nina7705 reacted to Креми (късметче) in Човешката аура   
    Бълата дреха не е случайна.
    Аурата може да се наруши по различни начини, по различк=ни начини се и лекува.
    Или се предпазва предврително, ако знаем че ни предстои среща с много и / или непознати хора.

    Колкото повече четете Учителя, толкова по-чувствителни ставате. Затова е добре всички практики да се правят по равно - четене на философски четива, но също и нарядите, молитвiте, паневритмията, а когато му дойде на човек отвътре - промяна на всекидневните навици също.
  4. Like
    nina7705 reacted to Пламъче in Човешката аура   
    Аурата може да бъде наранена и чрез разговор по телефона.Човешкият глас носи вибрациите на притежателя си и ако те са негативни,това се предава на събеседника.При това съвсем не е задължително да се говорят неприятни неща - усещането е същото както го описва Слънчева.Напоследък съм ограничила разговорите си по телефона с някои хора точно по тази причина.
    За балансиране на енергиите в случая помага чаша горещ подсладен чай!
  5. Like
    nina7705 reacted to Креми (късметче) in Човешката аура   
    (На английски език)

    Kлип за енергийните тела и чакрите, особено информативен по темата от 2.42 до 4.14 минута, като илюстрациите са от книгата на Барбара Ан Бренън "Ръце от светлина"



    И за значенията на цветовете на чакрите, които присъстват и в различните фини тела:


  6. Like
    nina7705 reacted to Орлин Баев in Да подкрепим chitanka.info. Да подкрепим Четенето!   
    Уау, наистина интересно! Милена Цветкова направо разкъсва целия воал от вулгарен тълпизъм, скупчен пред телевизорите, невероятна е:

    "Първо, четенето е асоциална дейност, извършва се усамотено, реализира се невидимо (в черепната кутия) и поради това е неконтролируемо. Читателят е почти невидим и за какъвто и да е социологически поглед поради обстоятелството, че задълбоченото пълноценно четене е процес на самообщуване. А комфортната среда за самообщуването е «социалната изолация». На всичко отгоре четенето представлява загуба на социално време и на интелектуална енергия на обществото, следователно е социално неефективно. В доклада на ЮНЕСКО за Международната година на книгата през 1972 г. се установи, че за Третия свят четенето все още се смята за срамно, престъпно и укорително действие. Африканската общност осъжда акта на индивидуалното четене, отделянето на човек с книга в ръка от непосредствено обкръжаващата го група се разглежда като подозрително и се усеща като заплаха за целостта. Едва ли не четенето насаме е грях, подобен на онанизма.

    Днес и в най-либералните общества съществува аналогичен страх. Просто четящият човек е загубен за хищните манипулатори от външната среда. Оттук произтича и третият повод за страх и прикрита ненавист към читателите: четенето е безотказен филтър срещу риторични и аудиовизуални манипулации. В дейността четене индивидът има време да култивира и упражнява своето критично отношение, да оперира с информацията деструктивно, да прави дисекция на мненията, да сравнява, съпоставя, разобличава.

    Четвърто, четенето е подривна дейност. Подривна за стереотипите и властта, за всички познати и непознати тоталитарни концепции умствена практика. Четящият култивира у себе си склонност към противодействие, анархизъм, самочувствие, оптимизъм и информационно превъзходство.

    Човек чете, не само за да е различен от другите, не само, за да е оригинален, да е винаги над тях. Той чете, за да преодолее границите на тълпите, формирани пред телевизионните екрани, за да разцепи единодушието в масата, да разкъса едновременността и преходността на телевизионното предаване, веднъж завинаги оставащо в миналото. Четенето е и най-доброто средство за отклоняване на стандартизацията и вулгаризирането – все клонящи към тълпизма – свойствени на нашия високо технологизиран век."...

    Субтитрите от филма с Хитлер са върха !
  7. Like
    nina7705 reacted to Донка in Да подкрепим chitanka.info. Да подкрепим Четенето!   
    Има много лесен начин авторът, който не желае книгите му да се четат в нета, да ги свали оттам. Минава през Гугъл с контролните му думички, намира съответните адреси и се свързва с администраторите. Няма админ, който да си навлече съд на главата заради една книга. Просто я сваля и пише на линка, че книгата е свалена по желание на автора и. В същото време книгите на авторите, които искат да останат в нет-библиотеката, си стоят и се четат свободно.
    Това последното, обаче, дразни някои автори. Познавам лично такива хора. Те имат достатъчно връзки и средства, за да издават книгите си, а много други нямат. Издаването на една книга зависи или от благоволението на редколегията и нейните критерии за художествена ценност, или от финансовото положение на автора. Издаването е мнооооого скъпо нещо. Връщането на инвестицията - силно под въпорс. Затварянето на нет-библиотеките обрича авторите, които нямат връзки от личен или партиен характер или богати споснсори, на забвение в чекмеджетата на бюрата им. Мога и едно име да кажа, което напоследък ме вълнува особено - поетът Иван Николов.
    И така, ако изобщо се забрани свободното четене, хората ще четат само това, което позволят "босовете" на книгоиздаването. Това се казва манипулиране на мисленето и информацията. Това явление, характерно за тоталитарните системи, безвъзвратно остана в 20 век. И ако не е ,време е да бъде окончателно погребано.
    За авторите, които са си заминали. Категорично съм против който и да било жив техен роднина или закупчик на авторски права да събира пари, които с нищо не е заслужил, и да затваря устата на автор, който нишо не може да направи или да каже волята си. Сега правата се държат 70 г. след смъртта. До какво води това, вече сме виждали с болка много пъти - дано помните филма на Уитни Хюстън...
  8. Like
    nina7705 reacted to Орлин Баев in Баенето   
    Аз също мисля, че няма нищо лошо в баенето. Каквото и да представлява всъщност и от какъвто и ъгъл да се погледне, действа. А това е важното! Мненията, че са замесени митични духове и същности нямат никаква проследима доказателственост. Аз лично виждам баенето като вид магия. А магията работи в огромна степен на принципа на внушението, на хипнозата. А хипнозата е "влизане в роля в отговор на очакване". Отиваш да ти баят, защото вярваш в баенето или поне си имаш надежда някаква в действеността му. Вярваш, очакваш да бъдеш обаян и излекуван. И съответно сам отговаряш на очакването си като влизаш в тази роля на човек, върху когото има обайващо въздействие и полза/ излекуване. Чиста проба хипнотерапия. Месмер е баял на силно внушаемите си пациентки и им е правил леки пасове и докосвания. В хипнотерапията и сега някои използват докосвания и паси освен гласа си.

    Само да уточня, че ако магията работи на принципа на хипнозата, то хипнозата не приема магическите вярвания и не е магия. Поне тази, която се учи и практикува легитимно като част от психотерапията.
  9. Like
    nina7705 reacted to Иво in Да подкрепим chitanka.info. Да подкрепим Четенето!   
    Акция срещу книги? Големият страх от читателите

    Когато стане дума за авторско право върху обекти за четене – имам безапелационна позиция. Аз съм ЗА безплатните книги и безплатното четене. Аз съм ЗА тотално елиминиране на бариерите пред читателя. Били те пазарни, езикови или психологически. Аз съм против юридическия монополизъм на носителите на “права” и меркантилните занаятчии. Аз съм против пазарната цензура върху четенето....

    Правителствата в Канада или Франция безрезервно финансират раздаването на безплатни книги, било като PR акции, или като инструмент за провокиране на четенето изобщо. Промененият читател дори сам свикна да си помага в този каприз – като създаде и мултиплицира движението за безплатно четене Bookcrossing. Продукт на тази актуална претенция са и инициативите за безплатно четене в неформални мрежи Bookboxes, Bookrings, Bookrays.

    Алтернативното контракултурно движение на буккросърите призовава участниците към “споделяне” (операция от културата на безплатността) на наличните си четива с други хора. Именно по този начин, убеден е промененият читател, една книга може да се реализира като медия, като концепция, като мислене – сред повече хора, независимо от платежоспособността им. А не като част от домашния интериор, като престижна вещ в офиса, като архивна единица в библиотеката или като предмет на стоково-парични отношения.

    Доц. д-р Милена Цветкова преподава „Теория на четенето” и “Съвременно световно книгоиздаване” във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет
  10. Like
    nina7705 reacted to Донка in Да бъдем по-добри!   
    Е, аз мисля по друг начин, но не споря с изложената по-горе позиция - може би затова съм лоша за тези, които мислят, че съм лоша, и че се заблуждавам, че ми е хубаво и че се маскирам като добра.
    Ами нямам уещането никто да се маскирам, нито да се заблуждавам за нещо - вече нямам, но знам за какво говориш. Никак не ме интересува (вече) дали другите ме смятат за лоша или маскирана или заблудена И това за мен означава, че ги обичам. Ако мнението на другите хора ме засягаше или ми влияеше някак - това не е обич, защото означава, че аз искам да притежавам и манипулирам това мнение.
    На мен наистина ми си е радостно от каквото и да стане...Даже като изгоря гърнето защото го забравихме - малко ми домъчня, защото го обичах много, но после светнах, защото се сетих, че ми трябваше хубава саксия за едни цветя - точно ставаше за тях....
    Дали имам недостатъци - ами аз не ги наричам такива - вече. Аз всеки ден работя с хора - деца и неуверени възрастни в позицията на деца. Забелязах, че започна ли да наричам недостатъци в себе си нещо, над което работя, в което израствам или просто си е моя характерна черта, започвам и в тях да виждам недостатъци. А това вече много ми пречи и наистина строи яки стени между мен и учениците и близките ми. Няма такава картинка - само в себе си виждам, но в другите - не. Това вече си е наистина лицемерие. И като всеки друг и аз си имам свои лични щуротийки - когото го дразнят - да не седи до мен - на мен ми е хубаво и с разсеяността и хаотичността ми - даже често са ми полезни, много полезни. Затова и мога да освободя останалите да си имат своите щуротийки и да са добри с тях. Дори ако тези шщуротийки са непрекъснато мрънкане, оплакване, претенции. Да си мрънкат, да спорят - аз не споря - дръпвам се настрани да си свърша (или мисля) нещо интересно и полезно , а те спокойно да преживяват каквото обичат. Или докато мрънкат и се опитват да ме въвлекат в това, събирам много интересни за мен като психолог наблюдения. Дори си експериментирам неща разни. Или това, за което говорех по-горе - аз съм в друго измерение.

    Аз наистина съм изработила през годините умение да виждам само добри неща в хората около мен - професията ми го изискваше беапелационно от мен. Да, знам какво имаш предвид, Дианче - дълги години и аз живях в това измерение. Но, повярвай ми, има и друго - това, което ти описвам. Надявам се един ден и ти да го усетиш. Това измерение, в което има още една чертичка и тя е:

    - Ами ако ни е хубаво и не се усещаме лоши - това какво значи:- че се заблуждаваме, че не сме лоши??
    - че се крием от себе си и другите, че сме лоши и сме с маска??
    - че сме успели да стопим критериите за добро и лошо за своя личен свят, а какво мислят другите за това - оставяме те да решат сами и свободно, но това не оказва влияние върху нашя свят.
    И такова животно дето е в синьото има.
  11. Like
    nina7705 reacted to Аделаида in Синдромът балкански темерут и унизеността на българската жена   
    Доста голяма част от мъжете Азбуки са възпитани да са такива. Далеч съм от мисълта, че са се родили да са такива.
    Възпитани са да чакат всичко на готово, защото трябва да се грижат за тях и то по задължение, а ако дори нещичко не им хареса те са безкрайно недоволни и стават повече от арогантни защото видш ли жена им е сгрешила и не е направила нещата така както на тях им се иска...Възпитани са да са готованковци, да се държат грубо и просташки и да си вярват, че са прави. Прави винаги и във всичко. А още по - лошото е, че освен да са груби в езика си те могат и да са побойници?!?
    А въпроса е защо, тези мъже са с такова поведение, защо са възпитани така? И това не е ли лоша услуга и за тях самите и за обществото? А има и такива, които просто повтарят модела на поведение на своите родители? Добре, де но когато стигнат до една определена възраст подобен тип мъже не се ли виждат отстрани и ако случайно вземат мъничко да не се харесат, нямат ли силата макар и бавно и лека полека да се променят...

    Същият е и проблемът с жените, които търпят подобно поведение и унижение.

    Може би всички ние трябва да се събудим, да порастнем и както и да сме възпитани, каквото и да сме преживяли и видяли, да разчупим рамките на такъв вид поведение за да помогнем и на себе си и на обществото в цяло.

    Защото от този тип поведение, идва и още по -голям проблем агресиято у децата: И насилието в училищата




  12. Like
    nina7705 reacted to Максим in Живот без приятели   
    Все едно това аз съм го написал преди 15 години...Чувствх се и живеех точно по същия начин. Нямаше с кого да изляза на кафе, с кого да отида да море, на планина, никога не съм ходил на дискотека, на купон...Никой не ме търсеше, никого не търсех, никога не правех първата крачка, винаги чаках мен да ме заговорят... Празниците бяха кошмар за мен, защото знаех, че отново ще бъда сам, гледах през прозореца как другите младежги излизат вечер, и приятели ги викат, а аз оставах винаги сам зад прозореца... Също като си помислех, че животът ми ще мине и нищо не ми се случва, ме побиваха тръпки. Като студент не съм празнувал нито един осми декември, от вкъщи на лекции, от лекции вкъщи...Когато през паузите колегите се събираха в барче, аз стоях отвън на студа и се разхождах сам, но не исках да вляза при тях, не ми беше удобно...След училище не запазих нито един приятел, не съм виждал никого от тях...Така стана и след университета. Когато имах рожден ден, нямаше кого да поканя, това беше най-лошото усещане! Всичко това продължи до 26-годишната ми възраст, когато много неща се промениха, вече не бях сам, последните 9 години винаги има приятели около мен. И не направих нищо за това! Стана от само себе си. От тогава чувствам живота си наистина наситен и интересен. Пожелавам ти преди 26-годишна възраст да привлечеш много и добри приятели!
  13. Like
    nina7705 reacted to Диляна Колева in Живот без приятели   
    Има!
    По принцип до хубавите неща не се стига лесно. Но когато човек ги обяви за себе си за не лесни, става изключително трудно.
    Като за начало може би е добре да изключиш материалния фактор. Кой как, колко имал, колко говорел и т.н. това са неща които не са свързани с теб. Всяко нещо което не е свързано с теб, а си е дело на другия не бива да те занимава. Не трябва да ти прави впечатление, дори.
    Празниците и кафетата са въпрос на вътрешна настройка. Човек може да е в пълна хармония пиейки кафе на изгрев сам на плажа. Празници са само тези, които будят вътрешно удоволствие и човек умее да ги изживява с усмивка дори и да няма с кой да ги сподели.
    В малкия град наистина е трудно да се влезе във вече изградени компании. Но действително искаш ли да влизаш в тези малки градски компании!? Дали ще се чувстваш комфортно там. А и кой казва, че трябва да живееш и да имаш компания на място на което не се чувстваш комфортно!?
    Изграденото мнение винаги може да се промени, но дали има смисъл в този град за тези хора!?

    Всъщност до тук изброих само оправдания за това, че не трябва да се променяш.
    Но да уточня, не се променяй, ако не искаш.
    Ако искаш да се промениш, всяко едно от нещата които си изброил трябва да се научиш да го виждаш от различни гледни точки. Не се оправдавай, а се изявавай, не се подтискай, а се натискай.
    Търси, само когато имаш какво да дадеш.
    Аз например не бих се обадила и не бих търсила компанията на човек, който не ми се е обаждал отдавна, който е недоволен от себе си и от света около себе си, който няма лични интереси, които да ме научат на нещо, който заявява, че съществуването му е безинтересно и безлично.
    Не за друго, а защото нямам какво да му дам. В една друга тема бях писала за съзидателното предсказание. Често хората стават жертва на него.
    Например: Често си повтаряш - Ето на мен никой не ми се обажда и никой няма да ми се обади - и наистина ти си правиш потенциална проекция за това.
    Казваш че си студент, нима там никой не те е заинтригувал с нещо? Или просто ти не желаеш да дадеш на никого нищо. Приятелите се печелят, а това изисква много отдаване. Много приемане. Много желание за обмен.
    Хората се оглеждат, оформят се в групи в които всеки дава по нещо, никой няма да те покани никъде, ако ти не заявиш желание да дадеш, ако не потърсиш контакт, ако не проявиш инициатива.
    Но всичко това подлежи на промяна. Вслушай се в себе си. Помисли какво искаш, какво ти е интересно, намери хората и средата където да се изявиш. Ти си човека, който трябва да потърси. Ето аз имам какво да дам, имам какво да покажа имам желание да споделя, искам да бъда с вас. Просто някаква компания и просто някакви приятели са губене на време и енергия.
  14. Like
    nina7705 reacted to Донка in Да бъдем по-добри!   
    Ами за себе си преди време и след един доста сериозен случай, който грозеше да ме засегне... реших, че да съм добра означава и да позволя на другите да не са добри по моите мерки, да им позволя да бъдат негативни, да се обграждат със стени и да се опитват да навлизат в личното ми пространство и въобще всичко, което на мен ми се струва не - добро. Защото то вероятно е добро за тях. Напомням си, че половината от живота си изживях убедена в "недоволния човек и доволната свиня" и в "благородните конфликти - вътрешни и външни", защото без тях животът е "безцветен и изкуствен". Приемам спорещите и критикуващите с добродушна усмивка в сърцето, защото ми приличат на деца, които се карат за кофичките и лопатките си... Абе въобще - разбирам ги. Те мен - не, но това не е повод да се натъжавам или да мисля за тях с огорчение...
    Постепенно се уча да обичам еднакво и светлите и тъмните хора - но и аз си имам свободата да определям за себе си с кого ще бъда и какво ще правя... Някои хора е хубаво да бъдат обичани безмълвно и отдалеч.
  15. Like
    nina7705 reacted in Reqiuem/ Mozart   
    Нека не ни застигне проклятието ...
    Така казват онези, които се възхищават на Моцарт, ала и се плашат от него?

    Защо, когато, чуя този реквием отивам в други светове и единствен пътеводител, ми е душата - така обругана от кални пътища и от аморфни души, неспособни на никакво осъществяване. Когато слушам реквиема на Моцарт, аз зная, че имам душа - под дървото, до мъртвия камък, в образа на Луната или в скрития тайник на едно дете ...
    Къде е Моцарт - този така непосилен човек за нашето съвремие и приемащ различносттта на своя живот?
    Ала, все едно - жив е бил и тази музика е музиката на Вселената, на призоваващите орди на Духа, на онова у нас, което ни доближава до човешката ни душа, която търси спасение.
    Моят Моцарт, моят недолюбван, ала от всички признат гений, твоят реквием може да е прераждане за всяка друга душа, ала е бил гибел за теб ...






  16. Like
    nina7705 reacted to Розалина in Знаци след смъртта   
    Максим и при мен е така,както го описваш.Усещането за вечността и спокойствието,че близките ,които ни напускат са добре.
    Докато пътувах от морето към дома ,за да изпратя баща си,гледах морето,а в мислите ми беше последната ни среща,преди моята почивка.Той беше добре и в този ден ние си казахме и засвидетелствувахме обичта,която винаги е имало между нас.За нея не се говореше,но и двамата я усещахме.Малко ми тежеше,че тогава се намесих в традиционен спор между двамата си родители и взех страната на майка ми,като го упрекнах с една дума,дето и днес не си я прощавам.Той ме погледна с едни такива очи,дълбоки и тъжни от моето отношение,които ме изумиха още тогава.Мисля ,че с погледа си ми каза ,че края му е близо,макар да не личеше по нищо друго и че му е тъжно дето го нападам.И знам ,че веднага ми прости.Аз не си простих за думичката,която тогава му казах.
    Затова скъпи приятели,не пропускайте нито миг да засвидетелствувате приживе обичта си към своите родители,деца и близки.Внимавайте с думите ,дори да сте прави .Защото ето този ден,този час и миг може да са последните ви мигове заедно .
  17. Like
    nina7705 reacted to Розалина in Знаци след смъртта   
    Баща ми почина в съня си .Майка ми станала сутринта,както обикновено.Той си лежал обърнат на една страна ,с гръб към нея.Нищо не и направило впечатление и се заела със сутрешно домакинстване.Обичайни неща.Били двамата сами.Аз съм със семейството си на почивка на море,брат ми със своето семейство в дома си.Шетала си,направила му кафе. На два пъти поглеждала от вратата на спалнята,но той все така си лежал и тя решила да не го безпокои.Към 10 часа се застягала да излиза и тогава (била в една друга стая на жилището), изведнъж чула шум, все едно някакъв предмет пада на пода.Озърнала се и видяла до дивана нещо черно,с размери като на голям бръмбар да лежи неподвижно.Тя има неприязън към насекоми и се потресла.Взела един вестник и без да разгледа какво е, го завила във вестника направо от земята и изхвърлила в коша.В мига,в който направила това,в главата и се появила неприятна мисъл свързана с баща ми.Изведнъж се обезпокоила, защо още не е станал.Отишла в спалнята и установила ,че е мъртав и вече се вкочанява.След всички действия от този момент нататък и официалното установяване на смъртта ,в ранния следобед,тялото е положено в ковчега и започват да очакват моето завръщане от морето.Сетила се за сутрешното си преживяване с черното насекомо,споделила със снаха ми и решили да видят какво е било.Развили вестника,за да установят,че вътре няма нищо.

    Когато ми го разказа,майка ми твърдеше,че това е бил знак,с който баща ми я е предупредил за смъртта си,виждайки,че се готви да излиза.Твърдеше,че той(неговият дух) се е погрижил да разберем навреме,за да може всичко да се организира и аз да се прибера също у дома.

    Когато аз се върнах, същия ден ,в късния следобед,влезнах сама в стаята,където го бяха положили,за да го видя.Казах на децата си и на племениците,които вървяха след мен да почакат отвън.Те за пръв път щяха да видят мъртвец и освен всичко, това беше любимият им дядо.Той обичаше с цялото си сърце своите внуци.До ковчега му седеше възрастна съседка.Поздравихме се и аз тръгнах да въвеждам децата,като ги подготвях с думите,че това се случва все някога и че дядо им е решил да си отиде у дома.Напуснал ни е само физически.Докато говорех тихичко,а те много смутено пристъпваха ,хвърлих поглед към ковчега.С изненанда установих,че лицето на баща ми се беше променило видимо .Бузите бяха леко порозовели.Изглеждаше като заспал човек.Така го видяха за пръв път в оня момент децата.Възрастната съседка,която седеше вече няколко часа до ковчега ,също забеляза промяната и веднага го каза на всеослушание .Така разбрах,че не само аз регистрирам промяната,Мисля,че душата на баща ми направи това заради внуците.Помогна им да приемат факта.Да се срещнат със смъртта на любим човек по най-безболезнения за крехките им детски души начин.

    После до 40-я ден аз и майка ми, регистрирахме много прояви на присъствие.Силен аромат на свежи цветя,в стая в ,която не се отглеждат цветя.Майка ми ,която го регистрира ,казва,че и най-хубавия парфюм,който е имала ,не може да се сравни с тоя аромат.Тя веднага е разбрала,че това е знак от баща ми,защото през целия ден е била размъчнена по него.Сънища,ярки и красиви с много позитивно послание и среща на сън,която вече няма как да е на живо.Но пък човек се събужда с усещането за контакта.Само аз не бях го сънувала нито веднъж, за разлика от другите си близки,.Една вечер се размъчних.Споделих с дъщеря ми,че изобщо не съм сънувала дядо и.Тя ме погледна и каза :А аз често го сънувам и все хубави сънища имам с него.Останах изненадана.Тя беше негова любимка.Непосредствено преди да се навършат 9 месеца от смъртта ,имах също хубав сън с баща ми.Доста по-късно прочетох в една книга за Слава Севрюкова,че 9 месеца от смъртта са един много специален момент.Нещо като официален финал на това превъплъщение за душата,преди да поеме по новия си път.
  18. Like
    nina7705 reacted in Разговорки   
    Много е удобно да се говори кой е доколко духовно велик.
    НО за ралика от днешните пигмеи, някога е имало и други хора.

    Вероятно Леонардо да Винчи е бил много или тъврде малко духовен, бил е малко духовен направо и Ван гог, че и Оскар Уайлд, са били изключитлено малко духовни, че и Анди Уорхол - изобщо всички те не заслужават вашето височайше внимание, щото не са духовни, а вие щото сте хетеро - сте. Интересна духовна концпеция и най-вече четене.

    Да не говорим за Платон, Сократ или сие - те съвсем са недуховни.

    Добре,че са те, че иначе нямаше за какво да пише Тома Аквински - той приема хомосексуалните, ала не и ние - щото сме велики.
  19. Like
    nina7705 reacted to Станимир in Хомосексуалност - защо, накъде?   
    Кой не е болен? Имаше нещо в Библията за сламката в окото на ближния. Има далеч по-сериозни заблуди и пречки за духовното развитие на човека от това, че евентуално е гей. То по принцип ако някой толкова държи да е духовен, трябва да се откаже от секса въобще (и то не само външно).
  20. Like
    nina7705 reacted in Хомосексуалност - защо, накъде?   
    Гледайте както искате, то затова нищо не зависи от вас.

    Тези дни имахме спор в нашата фирма за кого да се дадат пари - за детски градини или за наркомани ....
    Настана жесток спор, но умът надделя - парите ще идат при наркоманите - онези които се борят и които нашето умно общество отрича.
    Ще изградят своя дом и ще се върнат в живота.
    |Т.е. дайте шанс на света, дайте шанс и на себе си, бъдете хора, нима е трудно?
  21. Like
    nina7705 reacted to Ирина - Horus - Чебурашка in Хомосексуалност - защо, накъде?   
    Веско, изненадана съм напоследък от агресията ти.. Винаги са ми харесвали мненията ти и съм се радвала на младия ти и буден ум (обаче, когато разсъждаваш със собствения си ум, а не цитираш постоянно любимия си Дон Мигел ... Всъщност, ако действително те влече толтекската мъдрост - не си губи времето с езотерични залъгалки, а чети Теун Марез ).

    Сега по темата: Кому е нужна подобна арогантност? Защо си позволяваш да правиш високопарни класификации на хората, според субективната си преценка? Нали сам парадираш, че търсиш Светлината, призоваваш за Любов.. - а после позволяваш на тщеславието и гордостта ти да те ръководят?
    Харесвам откритото и свободно изразяване на лично мнение. Харесвам и хората, които споделят чувствата и усещанията си такива, каквито са, а не зад паравана на назубрени цитати. Но, смятам, че откритостта не може и не бива да е извинение за грубостта. Нима трябва да сме толкова тесногръди, че да преценяваме хората според сексуалния им статус и да ги пращаме в графа "горките, болни и заблудени души"...? Докога различните ще са трън в очите ни и параван за собствените ни комплекси? Докога ще наричаме "болни" всички, които са решили смело да търсят своето място под Слънцето? Нима можем да твърдим, че ексцентричното момче с "меките китки", което не пречи никому (освен само на тези, които имат проблеми най-вече със себе си!) е по-лудо, опасно и болно от огрухания ловец, който трепе всяка седмица животни ей-така за удоволствие?
    Разбира се, всеки си има правото да си мисли каквото ще и да гледа на света през собствените си очила. Но, споделяйки общия си дом-Земята - най-малкото си дължим толерантност.
    Имам приятели гейове - прекрасни момчета. Бих казала дори, че от тях съм получавала и едни от най-фините и най-мъжкарските отношения на уважение - далеч повече, отколкото е способен някой си напомпан мачо-комплексар. Че то само по ниво на чистоплътност и стил да ги сравниш с останалите, които парадират, че са "мъже" - активите определено няма да са в полза на "нормалните"..
    И знаеш ли, те гейовете, дори не искат и да бъдат разбирани - не, това не ги вълнува. Защото те проблем с нас, така наречените "нормални", нямат. Ние "нормалните" имаме проблем с тях - защото проблемът е всъщност в нас, в самото ни общество, в семействата ни дори. Тези момчета просто искат да бъдат приети, нищо повече.
    Затова, приятелски те съветвам, преди да говориш и съдиш някого или нещо - първо се докосни до него, опитай да видиш света му, душата му, сърцето му. И после - просто замълчи, поне за малко, за да можеш да видиш Божественото навсякъде около теб! И започни да го приемаш и уважаваш. Тогава взорът ти ще стане широкоспектърен, очите ти ще започнат да виждат незримото, а съзнанието ти ще се разшири до степен, когато в сърцето ти ще има място за всеки такъв, какъвто е. Просто защото всички сме деца на Земята, носещи Божествената искра в себе си.
  22. Like
    nina7705 reacted in Хомосексуалност - защо, накъде?   

    Свободният избор на те оторизира да се държиш просташки, нали? Така правят всички - нямайки аргументи, обиждат. Нормално, в нашите ширини географски - на велики вождове и на мъжкари. Позволи ми да се поизсмея

    Няма никакво значение кой какъв е, важно е дали е полезен човек. Останалото е губене на време.
    Западните общества отдавна са надживели пподобни комплекси и затова имат и добра социална система.

    Мисля, че дори и в самата формулироква на темата е допусната презумпция за винoвност - хем защо, хем и накъде. Хетеросескуалните имат достатъчно сериозни проблеми, нека ги разрешат и те. Ако всички бяха невъзможно прекрасни, никой нямаше да търси невъзможни си образ в имагинерен Бог - центърът на душата, която не признава различия, ала ние се палим, все едно от това живеем.
    Хайде, по-спокойно и повече толерантност и уважение към различните хора в тази държава. Ако това не се надживее, нищо няма да се надживее. И докато спорим кой гей, кой тиква или минзухар, хората по света, живеят, борят се, изкарват пари, помагат и в крайна сметка се наслаждават на живеенето, без да дават тежки определения.
  23. Like
    nina7705 reacted in Хомосексуалност - защо, накъде?   

    Да, това е ярък пример за духовност и приемане

    По същата логика ние не приемаме нищо извън нас самите, щото се мислим за уникално мислещи, че и прави.
    Няма какво да се каже повече.
    Горко на различните в тази държава, в това число и на наркоманите, и на болните, на пенсионерите, на всички.
  24. Like
    nina7705 reacted to Йордан Анов in Хомосексуалност - защо, накъде?   
    Христо, притеснявам се че дори и с магически възможности нито гейове, нито бисексуални жени биха те сваляли, а с това отношение, което показа в една друга тема с изказването си за кокошките, дори и хетеросексуални жени не биха ти обърнали внимание, изключая майчински настроените персони. Рискувам да изпадна в лични нападки, но защо млад мъж като теб вместо да се забавлява е седнал да мисли за Духа и Пътя? Обикновенно кризата на светогледа се появява около четиредесетата година.
    Но за да се впишем в темата, аз лично бях на парада вчера, и понеже мога да съдя от първо лице за случилото се, мога да заявя, че пропаганда на ориентация нямаше, просто много усмихнати лица, забавляващи се хора, пъстри знамена и жизненост. Това което можеше да се долови беше прегръдката с живота, а не схоластика, теология на обречеността и смут пред живота. Говорих с доста хора, които бяха извън категорията "гей", но дошли с искреното желание да се забавляват, без значение този до тях какъв е.
    Някой беше казал, че смеха е единственото божествено качество у човека, а това колко ангели се събират на върха на иглата, определено поражда божественото в мен
  25. Like
    nina7705 reacted to Добромир in Богомил Райнов   
    Богомил Райнов е роден на 19 юни 1919 г. в гр. София. Той е син на поета и писател Николай Райнов.

    Завършил е специалност "философия" в СУ "Св. Кл. Охридски" през 1943 г.
    Автор е на монографиите „Стилът в изобразителното изкуство", „Проблеми на изобразителното изкуство," „Черният роман".

    През 1941г. излиза първия му сборник със стихотворения.

    След 1945г. публикува няколко повести и разкази. В 1963г. излиза детективския му роман "Инспекторът и нощта" по който е заснет и едноименен филм.

    Издава цикъл приключенски романи "Господин Никой", "Няма нищо по хубаво от лошото време", "Голямата скука" и др.

    По голяма част от тях са правени художествени филми в които той участва като сценарист. Автор е на редица трудове по естетика и изобразително изкуство.

    Признанието и на критиката, и на читателите му носят и романите "Пътища за никъде" и "Черните лебеди".

    И двата са екранизирани - първият от Методи Андонов -"Бялата стая", вторият - от Иван Ничев -"Черните лебеди".

    Богомил Райнов е избран за носител на държавна награда" Св. Паисий Хилендарски" за 2006. за принос в литературата.


    От Съюза на писателите в България разпространиха некролог по повод кончината на Богомил Райнов:

    "Той беше един от най-големите български интелектуалци - богата, сложна, драматична личност, творческа фигура без паралели в нашата култура.

    Роден на 19 юни 1919 г. в София в семейството на големия ерудит проф. Николай Райнов. Като ученик участва в марксически кръжоци, а като студент - в антифашистката съпротива. През 1943 г. завършва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

    Преподавал е естетика в Националната художествена академия - професор от 1954 г. От 1953 г. до 1960 г. е културен аташе в българското посолство в Париж. Заемал е ръководни длъжности във вестниците "Стършел" (1947-1953 г.), в списанията "Художник" и "Септември". Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1963-1970 г.). Повече от две десетилетия е първи зам.-председател на СБП (1968-1988 г.). Член-кореспондент на БАН.

    Богомил Райнов е емблематично име в лириката на 40-те години, наред с поети като Ив. Пейчев, Ал. Вутимски, Ал. Геров, В. Петров. През 60-те и 70-те години на миналия век широка популярност му носят приключенските романи за българския разузнавач Емил Боев "Господин Никой", "Голямата скука", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Тайфуни с нежни имена", "Умирай само в краен случай", "Ченге втора употреба" и др., както и екранизациите, направени по негови сценарии.

    Голямото му изкуствоведческо дело включва монографични очерци за художници като Паскен, Ван Гог, Дечко Узунов, Илия Бешков.

    Времето, през което живя Богомил Райнов - две трети от миналия век и началото на новия - е отразено с всичкото си величие и трагизъм в неговия живот и творчество.

    Приятел на Вапцаров и Вутимски, познавач на Рьорих и Блаватска, писател, поет, професор по естетика, ценител и познавач на изкуството, знаменит колекционер, меценат, автор на книги за велики художници, "забележителен европейски енциклопедист на новото време", по думите на Андре Малро, той с право се бе издигнал на върха на българския духовен Олимп.

    И ще остане завинаги там. - http://news.ibox.bg/news/id_957971091

    Поклон пред светлата му памет."

    Ние почитаме големия творец и заради трактатите му върху "Тайното учение" и други свързани с духовността и делото на баща му трудове, в близка хармония и с делото на Учителя Беинса. Искате ли да се организираме във вторник да отидем поне няколко души от форума на погребението му? Аз самият не съм сигурен дали ще мога по това време, но определено човекът заслужава да бъде почетен поне от няколко наши представителя!
×