''Когато човек слиза, т.е. когато е в своята инволюция, е горделив, понеже живее със спомена за високото си минало. А когато се качва в своята еволюция, той е смирен, понеже вижда над себе си височини, към които се стреми и които трябва да достигне. Горделивият слиза, а смиреният се качва. Горделивият слиза, за да измери дълбочината, а смиреният се качва, за да измери височината. Горделивият като слезе долу казва: "Колко дълбок кладенец!" А пък смиреният, като се качи горе на върха, казва: "Колко е висок планинския връх!"
Горния цитат мн добре отговаря на въпроса.Смирението е един път или посока,дали е добра или лоша зависи от интерпретацията на пътувващия.В същноста си то не е натоварено с полярност а пътуващия го оцветява и му придава полярност.
Модераторска бележка: Моля посочете източника на цитата!