Искам да ви благодаря за съпричастността и за това ,че не ме съдите,а също и за вниманието,което ми отделихте.Бих искала да попитам Станимир,как да приема лошите си черти ,а и тези на околните ,без да ги критикувам,макар че ,като се замисля,днес успях да се справя с това и вие също ми помогнахте.Знаете ли как стана?Виждам човек на улицата,в който нещо не ми допада,но си спомням ,че и у мен има несъвършенства (доста)и вероятно това е причината да ги забелязвам и извън себе си.Но погледнах с малко повече разбиране и дори състрадание,което мисля ,че е ключово в решаването на този проблем.Това да знаем,че не сме застраховани да бъдем добри или красиви и т.н. през цялото време,че е добре да използваме моментите,в които можем да бъдем такива и да държим на тях.Така ги стимулираме и те се увеличават.Това на теория го знам и дано имам сили да го защитя!Сега поне знам,че ако някой ми се стори лош и аз бих могла да бъда,била съм и вероятно не за последно.Затова по-добре да погледна с разбиране.Така е по-лесно и на себе си да простя.Ако не мога,то тогава да се съсредоточа над себе си,докато успея.Много ви благодаря! Дори само интересът ви много ме стопли и обнадежди!Дано още някой с този проблем чете и дано се справи!Успех на всички!