Jump to content
Порталът към съзнателен живот

malkata mimoza

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. malkata mimoza

    Лъжата. Да говорим ли истината?

    Аз пък преди много лъжех. Като малка, особено много за най-различни неща. После и аз спестявах на родителите си пикантните подробности от моята младост, но сега...... мисля по друг начин. Честна съм с всеки, родителите ми и приятелят ми знаят най-важните и страшни неща за мен (почти всички) и дори често получавам забележки от приятеля си, че някои неща мога да запазя за себе си. Споделянето на моето мнение ме кара да махам товара от себе си и да бъде себе си без да се притеснявам кой стои пред мен. Не съм съгласна, че трябва да се премълчава ако нещо ти тежи и не ти харесва, например, но явно трябва да се внимава как точно казваш истината, защото понякога нараняваш в желанието си да си открит. А може би тази моя пълна откритост се дължи и на факта, че като малка мечтаех да чета мисли и да знам кой какво си мисли. Сега, може би, се държа така, защото за мен е важно, но може би не всеки е мечтал за това и не го поставя на толкова първо място в едни взаимоотношения? Не знам? За мен честността и доверието са на първо място в една здрава и дълготрайна връзка, било то с приятели или интимни приятели! И да, съгласна съм. Как един "малък" човек оценява "тира с тонове домати", които ти му подаряваш?.... като кило домати!
  2. Най-напред здравейте на всички Тази вечер съвсем случайно попаднах на този форум, търсейки и питайки се как да намеря правилния път към мъжa, когото обичам, понякога дори повече от себе си. Тъкмо тази вечер разговарях със сестра ми (имам си близначка с 5 мин разлика) и си споделихме пак тревогите, които този път бяха свързани именно с човека до нас. И двете си поставихме задачка да отделяме повече време и да се опитаме да разберем мъжете, КАК МИСЛИ МЪЖЪТ? Защото и двете сме наясно, че мъжете мислят различно от жените. Дори някъде вчера четох, че имаме различно разпределение на сиво и бяло вещество в мозъка! Аз, лично, съм много против това съревнование между двата пола и търсенето на победител, защото такъв няма. Всеки пол си има и недостатъци, но сега говорим за Мъжа и затова бих искала и аз да споделя моя скромен опит. Съгласна съм с Донка, че мъжът има нужда да бъде и дете и одобрявам това, дори си мисля, че всеки човек трябва да запази детското, за да не губи радостта и интереса от/към живота. Според мен и в жената и в мъжа има Жена и Мъж. И в определени ситуации човек проявява нужните си качества. Понякога трябва сама да се справям и се проявява мъжкото в мен, но, когато съм до него, често искам да бъда жена в сигурните мъжки ръце. Най-напред може би трябва да се отървем от ОЧАКВАНИЯТА си към мъжа и тогава рискът от разочарование изчезва. Често несъзнателно сравнявам сегашния си приятел с бившия си, а много добре знам, че всеки е уникален за себе си и обича и живее по начин, който никой друг не прави. Но, въпреки това, се улавям, че очаквам да получа нещо, което не е той. Почти съм сигурна, че искам да прекарам живота си със сегашния човек, но сякаш.... когато вече веднъж си се докоснал до нещо и знаеш какво е и си го получавал, ти пак го търсиш. А когато един мъж няма твоя опит и искрено те обича, но не знае още какво е любов или по-скоро не прави разлика между думи и действия....за мен любовта е действие (процес), а не думи или някакво статично състояние. Как разбират мъжете любовта? Как я изразяват? Как да разшифровам действията? Дали жената е по-способна и по-готова да пренебрегне себе си, по простата причина, че има майчин инстинкт, който винаги поставя нея на второ място? А мъжът по-скоро пази гордостта си и себе си?
  3. malkata mimoza

    Мъжът

    Най-напред здравейте на всички Тази вечер съвсем случайно попаднах на този форум, търсейки и питайки се как да намеря правилния път към мъжът, който обичам, понякога дори повече от себе си. Тъкмо тази вечер разговарях със сестра ми (имам си близначка с 5 мин разлика) и си споделихме пак тревогите, които този път бяха свързани именно с човека до нас. И двете си поставихме задачка да отделяме повече време и да се опитаме да разберем мъжете, КАК МИСЛИ МЪЖЪТ? Защото и двете сме наясно, че мъжете мислят различно от жените. Дори някъде вчера четох, че имаме различно разпределение на сиво и бяло вещество в мозъка! Аз, лично, съм много против това съревнование между двата пола и търсенето на победител, защото такъв няма. Всеки пол си има и недостатъци, но сега говорим за Мъжа и затова бих искала и аз да споделя моя скромен опит. Съгласна съм с Донка, че мъжът има нужда да бъде и дете и одобрявам това, дори си мисля, че всеки човек трябва да запази детското, за да не губи радостта и интереса от/към живота. Според мен и в жената и в мъжа има Жена и Мъж. И в определени ситуации човек проявява нужните си качества. Понякога трябва сама да се справям и се проявява мъжкото в мен, но, когато съм до него, често искам да бъда жена в сигурните мъжки ръце. Най-напред може би трябва да се отървем от ОЧАКВАНИЯТА си към мъжа и тогава рискът от разочарование изчезва. Често несъзнателно сравнявам сегашния си приятел с бившия си, а много добре знам, че всеки е уникален за себе си и обича и живее по начин, който никой друг не прави. Но, въпреки това, се улавям, че очаквам да получа нещо, което не е той. Почти съм сигурна, че искам да прекарам живота си със сегашния човек, но сякаш.... когато вече веднъж си се докоснал до нещо и знаеш какво е и си го получавал, ти пак го търсиш. А когато един мъж няма твоя опит и искрено те обича, но не знае още какво е любов или по-скоро не прави разлика между думи и действия....за мен любовта е действие (процес), а не думи или някакво статично състояние. Как разбират мъжете любовта? Как я изразяват? Как да разшифровам действията? Дали жената е по-способна и по-готова да пренебрегне себе си, по простата причина, че има майчин инстинкт, който винаги поставя нея на второ място? А мъжът по-скоро пази гордостта си и себе си? Замилсена в моите разсъждения забравих да споделя нещо, на което искрено се възхищавам! За мен адски секси и привлекателен става мъжът, когато открито показва чувствата си към своята избранница, когато явно и без притеснение заявява чрез своите действия и поведение, че тя е Жената! Така, за мен, той става по-привлекателен и повече го желая по простата причина, че бих искала така да се държи и моя мъж към мен. Кой не иска да е единствен?! Друг е въпросът, че се изисква време и опит, докато разбереш каква жена искаш до себе си и с коя би споделил по-голямата част от живота си Но, как да оцениш нещо адекватно, когато нямаш нужната база за сравнение?
×