Най-напред здравейте на всички
Тази вечер съвсем случайно попаднах на този форум, търсейки и питайки се как да намеря правилния път към мъжът, който обичам, понякога дори повече от себе си.
Тъкмо тази вечер разговарях със сестра ми (имам си близначка с 5 мин разлика) и си споделихме пак тревогите, които този път бяха свързани именно с човека до нас. И двете си поставихме задачка да отделяме повече време и да се опитаме да разберем мъжете, КАК МИСЛИ МЪЖЪТ? Защото и двете сме наясно, че мъжете мислят различно от жените. Дори някъде вчера четох, че имаме различно разпределение на сиво и бяло вещество в мозъка!
Аз, лично, съм много против това съревнование между двата пола и търсенето на победител, защото такъв няма. Всеки пол си има и недостатъци, но сега говорим за Мъжа и затова бих искала и аз да споделя моя скромен опит.
Съгласна съм с Донка, че мъжът има нужда да бъде и дете и одобрявам това, дори си мисля, че всеки човек трябва да запази детското, за да не губи радостта и интереса от/към живота.
Според мен и в жената и в мъжа има Жена и Мъж. И в определени ситуации човек проявява нужните си качества. Понякога трябва сама да се справям и се проявява мъжкото в мен, но, когато съм до него, често искам да бъда жена в сигурните мъжки ръце.
Най-напред може би трябва да се отървем от ОЧАКВАНИЯТА си към мъжа и тогава рискът от разочарование изчезва. Често несъзнателно сравнявам сегашния си приятел с бившия си, а много добре знам, че всеки е уникален за себе си и обича и живее по начин, който никой друг не прави. Но, въпреки това, се улавям, че очаквам да получа нещо, което не е той.
Почти съм сигурна, че искам да прекарам живота си със сегашния човек, но сякаш.... когато вече веднъж си се докоснал до нещо и знаеш какво е и си го получавал, ти пак го търсиш.
А когато един мъж няма твоя опит и искрено те обича, но не знае още какво е любов или по-скоро не прави разлика между думи и действия....за мен любовта е действие (процес), а не думи или някакво статично състояние.
Как разбират мъжете любовта? Как я изразяват? Как да разшифровам действията?
Дали жената е по-способна и по-готова да пренебрегне себе си, по простата причина, че има майчин инстинкт, който винаги поставя нея на второ място? А мъжът по-скоро пази гордостта си и себе си?
Замилсена в моите разсъждения забравих да споделя нещо, на което искрено се възхищавам! За мен адски секси и привлекателен става мъжът, когато открито показва чувствата си към своята избранница, когато явно и без притеснение заявява чрез своите действия и поведение, че тя е Жената! Така, за мен, той става по-привлекателен и повече го желая по простата причина, че бих искала така да се държи и моя мъж към мен. Кой не иска да е единствен?!
Друг е въпросът, че се изисква време и опит, докато разбереш каква жена искаш до себе си и с коя би споделил по-голямата част от живота си
Но, как да оцениш нещо адекватно, когато нямаш нужната база за сравнение?