Здравейте! Никъде не намерих тема за донорството,а да си призная тя доста ме вълнува! За мен въпросът за донорството е с много лица,затова бих искала да чуя и вашето мнение. От една страна стои въпросът за благородството и желанието да помогнеш на нуждаещите се,от друга страна е болката от загубата на близкия човек! Преди време обаче прочетох статия в един вестник,а след това гледах и филм- все на тази тема. В статията се говореше,че всяко тяло ( и съответно всеки орган) си има своите вибрации и душата е тясно свързана с тези вибрации (дори се твърдеше,че душата се настанявала при раждането в човешкото сърце). И така-при донорството един орган със собственните си вибрации се присажда на тяло с други вибрации.Бедата обаче била в това,че тъй като душата не можела да "поеме своя път",преди да затихнат всички "нейни" вибрации на Земята-тя оставала в едно междинно състояние "нито тук ,нито там". Във филма пък ставаше въпрос за една жена на която и присадиха сърце.След операцията всичко беше перфектно,изписаха я от болницата,но тя започна изведнъж да "вижда" в съзнанието си сцени от катастрофа с мотор,които я докарваха до депресия,започна да се държи по-различно отколкото преди,започна да харесва храни и питиета ,които никога преди това дори не беше кусвала!.След време,с цената на много усилия тя успя да разбере,че всъщност сърцето което са и присадили е от млад мъж,катастрофирал с мотор и т.н.
Моля Ви- кажете вашето мнение! Какво сте чели по въпроса и кое е правилното решение според вас?